На 19 май от 18ч. в Концертното студио на Радио Варна бе представен новият поетичен сборник на популярния бард Михаил Белчев. Премиерата в черноморския град бе част от програмата на 26-тото издание на международния музикален фестивал „Откритие“, по покана на Доно Цветков—инициатор и организатор на фестивала.
„В полумрака на спомена“ бе представена от издателя Дамян Яков, който разказа пред многобройната публика за интересния процес на реализация на книгата. Обърна внимание на всеки детайл, който я прави ценна за читателите, не само като богато съдържание с над 200 стихотворения, но атрактивна и като визия, и като усещане. Шрифтът, който е избран за луксозното издание, е купен пробно за предишен сборник за конкурса „В полите на Витоша“, мастилото е абсолютно черно, а покритието е ламинат кадифе. Портретът на корицата е подарен на автора от художника Филип Малеев, а за илюстрациите в тялото, са използвани творби на дъщерята на издателя-Рада, която живее в Хага. Дамян Яков уточни, че триметровите ѝ платна, изобразяващи балерини, изглеждат като „абсолютна импликационна част от книгата и сякаш са правени специално за нея.„
Кристина Белчева също изрази своето възхищение от съвместната им работа с думите: „Дамян Яков подхожда към всяка една книга с толкова много любов, че все едно се ражда живо същество“ и допълни, че всичко, което той прави, сякаш е вълшебно; че създава книги, които никога няма да събират прах по рафтовете, а всяка една буква в тях ще оживява за читателите. Издателят прие с усмивка комплиментите за прекрасното оформление и скромно заяви, че „всичко започва от автора“. В отговор на приветствията и от Доно Цветков, Дамян Яков изрази своята вяра, че този сборник е добър опит да включи всичко, което Михаил Белчев е написал през годините, че идеята е, това да бъде наистина специална книга, която да бъде изследвана, изучавана, достойна и запомняща се.
Самият автор разказа за процеса на създаване на творбите си и усещането от първите стихотворения, превърнати в песни, след това и в хитове. Съпругата му допълни, че в младежките им години е приела колебливо драматичните признания в първата песен, която той ѝ посвещава „От много, много отдалеч“, но с времето е осъзнала колко красота и мъдрост има в текста. Днес тази песен звучи в изпълнение и на сина им – Константин Белчев и вече е любима на неговите приятели. Развълнуван от спомените и обичта на своите близки, Михаил Белчев сподели, че няма по-голямо щастие от това „семейството ти да те приема такъв, какъвто си, а не да гони Михаля“ и благодари на своята любима жена, че преди 33 години е избрала имено него.
Разговорът продължи да гравитира около непреходните теми за любовта, пътя, изкуството и човешките възприятия. Доно Цветков припомни за свое интервю, в което популярният бард споделя за първото си посещение във Варна и освен за приятните вълнения, провокира Мишо Белчев да разкаже и за многобройните трудности пред артиста по време на тогавашната система. В тази вълнуваща ретроспекция, с артистичен прочит на любими творби се включи отново съпругата на автора – Кристина Белчева, която сподели, че въпреки естетическата бариера и цензура през изминалите години, стойностните текстове и песни стигат до хората и те наистина успяват да ги оценят. Сред прозвучалите стихотворения, част от които посветени на сина им, бе и великолепното откровение, превърнато в песен „Ти ме повика, живот“, познато в изпълнение на непрежалимия Вили Кавалджиев.
В края на вечерта, гостите приеха в знак на уважение цветя от младата варненската певица Елиз Нигохозова, позната на варненската общественост от МФ „Откритие“. Дълго време след вълнуващата премиера, Михаил Белчев получаваше поздравления и раздаваше автографи на своите почитатели, които очакваха с нетърпение предстоящите интересни събития от фестивалната програма.
Тези дни се замислих, че измина една година от издаването на втората ми книга с поезия, което все пак е някакъв повод за отбелязване. Вярно, много от пишещите колеги в България могат да се похвалят с десетки стихосбирки, сборници и романи, в т.ч. и много добри, успешни, но тази графомания не ме впечатлява и мотивира. Смятам, че споделянето, извън ежедневните брътвежи, е нещо съкровено и отговорно.
Вниманието, наградите и коментарите, които получавам са приятни и радващи, достатъчни, за да виждам смисъл в словесните изяви и творчески срещи, но човек трябва да знае мярката във всичко и понякога да остави една идея, било то и вдъхновяваща, да отлежи. Ще Ви отегча, ако продължа в тази посока, затова ще акцентирам върху други неща. Но за тези, на които им би било интересно, ето още няколко мои откровения и размисли по темата:
Най-вече, благодаря отново на родителите си за добрия ген и че винаги са подкрепяли моите творчески опити, както и на няколко специални за мен “съществета”, сред които Свилена Врангова – рецензент на първата ми стихосбирка “Ванилено небе”, Руми и Траяна-моят верен коректив. Благодаря за възможността да се докосна до висотата на поезията на автори като Елка Няголова, Виолета Христова, и красивописите на Йордан Пеев, Венци Василев, Мартин Спасов, Елена Денева, Радослав Коцев, Георги Николов, Сашо Серафимов, Иван Вълев, Райчо Русев, Станка Бонева…Признателна съм за подкрепата и вдъхновението, които получавам от Ванилин Гавраилов, Иван Овчаров, Владо Стоянов от Сдружението на писателите – Варна -отново прекрасни автори. На Ваня Маркова от галерия Арт Маркони – за великолепните балове на поезията, които организира, за проникновените съвети и неизменна отзивчивост. На Кирил Аспарухов – за сърдечността, оптимизма, подадената ръка…На Емо Ялъмов – за приятелството и реализирането на рубриката ми “По деколтето на битието” в сайта yep.bg. Признателна съм за музикалните комплименти от Милен Тотев, Иван Анастасов, Крис Симеонов.
На Венци Василев, Емилия Найденова, Мариела Русева, Катя Белчева, Петилина Петрова, Мартин Спасов, Иван Бързаков, Калина Атанасова, които ми се довериха да бъда част от творческите им срещи и премиери на книги.
Въпреки незавидните ми финансови крахове, се радвам, че успях да закупя и подаря на приятели, познати и хора, които ми съдействаха с реализацията на изданието няколко дузини книжки. Уви, нямам възможност да зарадвам всички, а и издателят трябва да има полза от този проект, така че, който желае, би могъл да си изтегли електронен вариант или поръча книжно издание чрез този линк.
На 4 август от 18:30ч. в Арт салона на Радио Варна ще се състои морската премиера на третата поетична книга на Венцислав Василев със заглавие „Утаяване на естеството“. Редактор на изданието е Виктор Самуилов, а художник на корицата – Румен Жеков. Творческата среща, организирана от ИК „Жанет 45“, е част от програмата на „Алея на книгата“ – 2016.
Варненци и гости на града ще имат възможността да се запознаят лично с младия автор и неговите философски възприятия, представени в изящна лирична форма. На творческата среща ще присъстват изявени лица от литературната сцена, сред които г-жа Елка Няголова – Основател и председател на Славянска литературна и артистична академия, която ще сподели своите впечатления от автора и събраните в изданието стихотворения.
Венцислав ВАСИЛЕВ е роден през 1982 г. Роден е в Добрич, израснал е в Силистра, преминал е през Морската столица на страната, за да заживее в официалната. Има публикувани стихотворения в периодичния печат и няколко награди от литературни конкурси. През 2011 г. е издадена дебютната му стихосбирка „Пустинен плод“, изд. „Виденов и син“, а през 2013 г. и втората – „Напразно в себе си витая“, изд. „Колхида“.
Настоящата поетична книга „Утаяване на естеството“ допълва творческия портрет на автора и провокира читателите не само към моментен размисъл, а ги отправя към едно дълго пътешествие из лабиринтите на душата през човешкия мрак към истинския Път и Пристан.
Константина Живова е популярно лице от телевизионния екран, предпочитан модел, прекрасна майка, също и автор на проекта trywithina.com. Какво още, ще ни разкаже самата тя. Повод за това интервю е първият ѝ роман „Завинаги” и вълнуващите минути на любов и споделеност, свързани с премиерите. Благодаря ѝ, че прие поканата да добави още интересни щрихи към своя портрет и да задоволи читателското любопитство. Новото ни познанство, както и зашеметяващата ѝ усмивка са добър повод да минем и тук на „ти”.
Здравей! Коя е Ина, извън клишето „красива и известна” ?
Ина е работеща жена, майка, приятел. Тя е човек, който не може да стои без да прави нищо. Динамична, организирана и почти винаги усмихната. (и тук се усмихва отново)
Видно е, че си привлекателна, а в съчетание с енергията на младостта и силата на характера, въздействието ти се увеличава значително. Но външността понякога е коз, понякога е оръжие, насочено срещу притежателя му. При тебе как е?
Всяко качество, което носи човек в себе си би могло да му помага, но и да му вреди. Всичко зависи как ги използваме. За мен е важно човек да има енергия в себе си. Да има желание за живот и развитие. Да вижда и оценява малките неща. Да бъде добър!
Днес почти всеки разкрива своя lifestyle – чрез социални платформи, сайтове и т.н. и се „бори” са повече публично внимание. С какво твоя блог и новите ти видеа се различават от тези на останалите?
Така е. Да бъдеш блогър се превърна в световна тенденция. В България тази професия или хоби се развива с пълни сили. Когато има конкуренция аз лично се чувствам по-добре. Амбицирам се повече. Моят блог www.trywithina.com съществува вече втора година. Опитвам се да показвам неща, които ме вълнуват. До броени дни ще започна и нещо ново, свързано с модата в моя блог, но ще го видите, когато е готово. Това ще е моят нов начин за представяне на модата.
Как успяваш да жонглираш с толкова много ангажименти, стремежи, активности?
Аз съм такава от дете. Приятелите ми казват, че съм суперактивна. И е така. Не мога да не правя нищо. Изпадам в депресия дори за ден. Обичам да експериментирам, да мисля, и да създавам нови неща и да си поставям нови предизвикателства. Обичам да работя.
Родена си в Монтана, но живееш в столицата. Какво те привлича в големия град и какво ти липсва?
Всеки човек, който е дошъл от малкия град в столицата е привлечен от възможностите за развитие. От повече от 12 години съм в София и създадох много контакти, приятели и познанства в различни сфери. Понякога ми липсва спокойствието и усамотението. Мечтая си някой ден да живея в къща с изглед към морето.
Убедихме се, че имаш и изключително красиви приятелки, които споделят с теб премиерите. Смяташ ли, че визията е индикатор и за вътрешното обаяние, което привлича и такива себеподобни?
Разбира се. Визията е важна част от това как ни възприемат околните. Важно е да се грижим за себе си. Няма как някой да ни харесва и обича, ако ние не харесваме себе си.
Кое е най-необичайното нещо, което са ти признавали на срещите с читатели и почитатели?
Има много истории, които са ме карали да настръхвам. Никога не съм вярвала, че книгата ми ще докосне толкова хора и ще промени съдби. Наскоро едно момиче ми сподели, че след прочитането на книгата, нейните родители са се събрали след дълга раздяла. Това е най-голямото щастие. Щастието в очите на другите, благодарение на частица от моя труд.
Кой е най-големият ти критик в ежедневието и по отношение на литературните опити?
Моите близки и приятели. Приемам критики. Те те изграждат като личност.
Каква ще остане Ина завинаги и как се промени след написването на романа?
Ина ще остане завинаги обичаща. Обичаща живота! Да забелязваш малките неща, да оценяваш кратките и на пръв поглед незначителни моменти, дори в ежедневието е голямо богатство, ако успееш да го запазиш, като черта от своя характер. „Завинаги“ ме промени завинаги с това, че събрах смелост, упоритост и дадох цялата си любов за този проект. Разбрах, че когато си смел и упорит трудът се възнаграждава и оценява.
Споделяш, че в книгата ти има силни послания и за мъжете. Какви са отзивите на мъжката аудитория и съвпадат ли с идеята на твоята мисия?
За мое щастие книгата се чете и от мъже. Получавам коментари и писма от мъжката аудитория и разбирам, че и те имат своите неразбирания за себе си, като нас жените, но знаят едно, че и те могат да обичат истински.
Решила ли си вече какви ще са тематичните ракурси на следващите авторски изяви?
Да. В момента започнах работа по редакция на романа, кратка, но допълваща, която може да бъде интереса и на второ четене и до месец се надявам да започна превод на романа на английски. Надявам се в края на лятото книгата да бъде достъпна за хората по цял свят, преведена и издадена онлайн.
Кои песни олицетворяват: личността ти, детството, летежите, несбъднатостите?
От няколко години харесвам “The Weeknd” и това слушам постоянно в момента.
На 11.11.2015г. в Арт салона на Радио Варна се състоя премиера на втората поетична книга, озаглавена „Етюд за притихване” на Милена Белчева. Събитието, част от Есенния литературен сезон на Фондация „Буквите“, стартира с приветствие на нейния председател – Иван Богданов, който представи последните сборници на издателството към фондацията – Алманах „Нова българска литература“ Поезия и Проза 2015, както и „Обикновеното лице на злото“ – криминален роман от Калоян Захариев, победител в конкурса „Любовта на края на кабела“ 2014.
Милена Белчева е родена във Варна, а творческият ѝ път минава през литературна школа „Прибой” с ръководител Венета Мандева. Завършила е специалност „Моден дизайн” и „Журналистика”, а любовта ѝ към художественото слово я импулсира да чете стойностни произведения и да продължава да се развива като автор. Първата си поетична книга „Ванилено небе” издава през 2007г., с идеята да даде публичност на своите съкровени изповеди и житейски възгледи. Стихосбирката „Етюд за притихване” е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика. Картината, избрана за корица, е на италианския акварелист Фернандо Кавалиери, като в изданието са представени и няколко акварелни творби на пловдивския поет и художник Радослав Коцев-Даро. Редактори на стихосбирката са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев, консултант е младият и даровит автор – Венцислав Василев. На премиерата Милена Белчева изрази искрено признание към всички, допринесли за реализацията на този проект и сподели интересни моменти, свързани с творческия процес. Повечето от прочетените стихотворения, част от които номинирани в редица Национални литературни конкурси, бяха с философска насоченост: „Смалявам се до сянка на сълза”, „Безследно”, „Rеti Ventos Venari”, но авторката представи и някои от по-интимните си лирични творби като „Есенни ескизи”, „Неделно”, „По деколтето на битието”, „Блус за трима” и др.
Приятна изненада за многобройната публика бе поетичния поздрав на малкия син на поетесата, както и артистичното включване на барда Милен Тотев, който изпълни три от най-емблематичните песни на Булат Окуджава. Вдъхновяващи музикални поздрави бяха подготвени от музикантите Иван Анастасов и Кристиан Симеонов и за премиерата в столицата, която се състоя на Петковден, месец по-рано, в НЧ „Николай Хайтов”. За издателя, както и за трима късметлии в залата, имаше предвидени подаръчета със символика и лично послание. Милена Белчева също благодари за вниманието, изящните букети и милите жестове, с които я изненадаха от своя страна приятели и почитатели. В края на вечерта, присъстващите, освен вълнението да получат автографи, имаха и възможността да отправят личните си пожелания и изразят впечатления от представената поезия в специалната книга за гости. Срещите с публиката продължиха и на следващия ден в галерия „Георги Петров”-Добрич.
Интервю в предаването „Минути за култура“ на Кирил Аспарухов – шоумен, водещ, поет, публицист на Милена Белчева по повод премиерата на втората и поетична книга „Етюд за притихване“.
На 11.11.2015г. в Арт салона на Радио Варна от 18:30ч. варненската поетеса Милена Белчева ще представи втората си поетична книга, озаглавена„Етюд за притихване“. Стихосбирката е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика.
Автор на корицата е италианския акварелист Фернандо Кавалиери. В изданието са представени и няколко акварелни творби на Радослав Коцев-Даро. Редактори на книгата са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев.
Събитието е част от Есенния литературен сезон на Фондация „Буквите“. Нейният председател – Иван Богданов ще представи и последните сборници на издателството към фондацията – Алманах „Нова българска литература“ Поезия 2015 и Проза 2015, както и „Обикновеното лице на злото“ – криминален роман от Калоян Захариев, победител в конкурса „Любовта на края на кабела“ 2014. Инициативата се осъществява с медийното партньорство на БНР.
Поканени са всички почитатели на художественото слово, варненци и гости на града.
Милена Белчева е родена преди 38 години във Варна. Завършила е „Моден дизайн“ с втора специалност „Педагогика“ и „Журналистика“.
Нейни творби са награждавани в редица литературни конкурси у нас. Текстовете й са публикувани в сайтове за изкуство, в периодични и специализирани печатни издания.
Вече има една издадена книга – „Ванилено небе“ и участие в няколко литературни алманаха.
Само преди броени дни излезе втората й книжка с поезия, озаглавена „Етюди за притихване“. Стихосбирката й бе отличена с първо място в литературния конкурс „По стъпките на лятото 2014“.
Вижте какво разказа пред ФОРУМНЮЗ Милена Белчева за реалността, мечтите, писането на поезия и успехите.
– Здравей Милена, разкажи за новата си стихосбирка „Етюди на притихване”.
– Здравей! Благодаря за вниманието, което получава книгата ми чрез това интервю, както и за това, че уважи премиерата. Радвам се, че авансово прескачаме бариерата на любезните форми и минаваме на „ти“. Най-малкото, Словото, в частност – поезията, е феномен, който благоприятства сближаването между хората.
– За какво обичаш да пишеш?
– Не пиша преднамерено. Поезията не е каталожна форма, за да кажа, примерно, харесва ми да споделям любовни терзания или да изразявам категорична гражданска позиция. Не знам и доколко се следва някаква избирателна пропускливост при другите. Нямам рамки, но човек, колкото и да разширява хоризонтите си, няма как тематично и емоционално да избяга от това, което е изградил и затворил в представи, възприятия, убеждения, опит. Предпочитам да не чета и да не пиша типично женска поезия, както и стихчета за птички и тревички, луни и вълни, но си имам любими символи.
– Лесно ли е да си поетеса в България в наши дни, като се има предвид, че у нас хората не обичат да четат и да дават пари за книги.
– Нямам никаква идея как се вмества една лирична душа в подобни категории и доколко това е процес или крайна цел. Вероятно има млади момичета или дами, които се индентифицират с поетичния си образ и го доизграждат с годините, търсят и получават внимание, интерес, морален или материален стимул. Но доколкото имам наблюдения, повечето пишещи, без значение от пол и принадлежност, го правят от вътрешна необходимост, спонтанно и безусловно. Всичко онова, което е обременено с идеята да бъде популярно, харесвано, пример за съвършен технически и емоционално текст, вече не е поезия. А четенето е преценка, състояние, стил на живот…Това, че някои автори са четени и известни, не е индикация, че е са добри и обратното. Пак влизаме в сферата на относителното. Според мен в България се дават пари за хубави книги и имаме потребителска култура, макар и да сме с по-ограничени финансови възможности.
– Смяташ ли, че за мъжете, занимаващи се с поезия, успяват по-лесно у нас?
– Както споменах, писането на поезия е съпътстващ момент от живота на твореца, а не негово професионално занимание. Има и автори, превърнали словото и публикуването в комерсиален механизъм. Разбирам мотивите им, но в повече случаи следването на тази линия води до намаляване качеството на текста, без значение от жанра. Зависи с какво съизмерваш успеха и доколко за теб, той е значим. За едни успех е да бъдеш високотиражиран автор, с много медийни изяви, за други – възможността някой да се е усмихнал или просълзил тихо от твой лиричен нежнопис и ти дори да не знаеш за това. Мъжете са по-малко аналитични, което прави техния изказ по-разбираем и чист. Но не мога да съм категорична, че това е предпоставка за по-лесен и успешен творчески път.
– Кога и как реши да изразяваш себе си с мерена реч?
– Било е още в най-ранните ми детски години, спонтанно. С времето продължих да творя, но смятах, че това е нещо естествено, което правят всички. Хората, които пишат, обикновено са по-интуитивни, вглъбени, отнесени дори, донякъде и по-малко рационални. Според мен няма как заниманията с изкуство да са плод на някакво решение. Дори изборът ми да се насоча професионално към рисуването и модния дизайн, бе предопределен. Появи се такава специалност и я записах, при това ден преди изпитите в съвсем друга сфера, където имах стабилна подготовка. Писането е интимно преживяване, както и четенето. Срещата с добри литературни образци провокира желание да бъдеш част от тази магия. Най-активно съм писала при изживяването на първата ми голяма любов. От нея не знам дали се породиха стойностни поетични творби, но тя ме дари с красиви и вълшебни деца. Вярно, не продължи дълго, но любовта към литературата – остава до живот.
– Печелила си много награди, какво ти носи това?
– Да, мои творби са били оценявани високо в редица национални конкурси. В някаква степен това ме ласкае, но от друга страна вдига летвата и очакванията от мен като автор, което е и стимулиращо, но и напрягащо. Не харесвам състезателния характер на подобни инициативи. Участвам в конкурси, за да подкрепя идеята, както и усилията на организатори и жури, да дадат поле за изява и среща на автори с различен стил, светоглед, заряд…Въпреки различията си, хората от артистичните среди излъчват и живеят на сходни честоти. Запознанствата с такива личности и творчеството им е най-често преобразяващо и интересно. Радостна съм, че благодарение на някои конкурси съм имала удоволствието да надникна в света на хора с близка сетивност и сърдечност.
– Кои са най-скъпите за теб признания в областта на поезията?
– Не знам как ще прозвучи, но аз не придавам значение на наградите. Рядко ги споменавам, за което понякога ме укоряват. По-често те носят радост и гордост за родители, близки и приятели. За мен са показател, че може би имам потенциал като автор. Стимулират ме да прецизирам изказа си, формата, да разширявам тематичните си ракурси. Наистина вълнуващи бяха тържествените моменти на конкурсите „Белоцветните вишни“ в Казанлък и „Добромир Тонев“ в Пловдив. Скъпа ми е срещата на конкурса „Георги Давидов“ в Шабла. Там се запознах с изключителната Елена Денева, която също бе удостоена с първа награда. Разбира се, повод за радост е издаването на настоящата ми книга „Етюд за притихване“ от Издателство Буквите – награда, каквато получих при номинирането, заедно с очарователната сладкописница Мария Иванова- Фьон, при участие в конкурса „По стъпките на лятото“-2014.
– До къде се простират амбициите ти в поезията?
– „До розата на светофара“, както се пее в популярната песен, по текст на един толкова любим поет – Георги Константинов. Никога не съм имала планове и амбиции. Дори през тази година нямам нито времеви, нито емоционален ресурс, за да пиша. Спокойно ми е, въпреки многото ангажименти и преживени неволи. Не откривам нещо, което да ме провокира достатъчно. Правя спорадични опити. Вероятно ще издам една книжка с философски миниатюри, може би и друга – с импресии. Започнала съм и един епистоларен роман, но в прозата не необходимо само вдъхновение и умение, а и доста енергия, работа, безпощаден редактор…Може и да се случи да види бял свят, но на по-късен етап. За мен е по-съществено да съхраня чувствителността си към детайлите, към естетичното, хармоничното. Да запазя красотата в отношенията си. За радост, макар писането да е едно самотно занимание, край мен ги има онези „двама-трима“ приятели. С тях самото общуване е поезия. Нека и Вашите читатели са заобиколени с такива. Така ще имат сили да преодоляват баналното и да постигат оптималното.
„Етюд за притихване“ e втората поетична книга на Милена Белчева. Стихосбирката е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика.
Автор на корицата е италианския акварелист Фернандо Кавалиери. В изданието са представени и няколко акварелни творби на Радослав Коцев-Даро. Редактори на книгата са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев. Консултант – Венцислав Василев.
„Стихосбирката е етап от творческата биография на твореца. Тя е организъм, изтъкан от емоции, пъзел, който, ако сглобиш хронологично можеш да разгадаеш пин кода от сърцето на автора.
Поезията е принадлежност. Симбиоза от рисунък, музика и послание. Всеки, надарен с нея е истински щастливец, любимец на съдбата. Защото тя е наказание и привилегия. От нея и да искаш не можеш да избягаш. А и не е необходимо.
В живота човек невинаги може да си позволи свободата да бъде себе си. В поезията няма ограничения, мантинели, бариери и правила. Тя е олицетворение на свободата на духа във всички посоки на пространството. Само когато човек се извиси над ограниченията – диша и създава красота, за собствено удовлетворение и естетическа наслада за читателите.
Поезията е като отделянето на смолата от дървото. Тя е лекарството, естественият начин за предпазване на душата от външни наранявания. Тя няма начало и няма край, както нямат начало и край чувствата, бродещи по белите листове.
Читателю, когато отвориш тази по- особена и различна книга вероятно ще откриеш нещо от себе си. Нещо вече преживяно, преболяно. Нещо или някой, за което/ когото си будувал, оцеляло след земетръсите в душата. Нещо като обич. То ще те завръща отново и отново в меката прегръдка на стиховете. „
Тя е просто усмивка, която и слънцето сгрява,
даже някой без жал тези устни с тъга да съшива.
Да останат дори шепа кал и изсъхнала плява –
тя гнездо ще направи от тях. И ще бъде щастлива.
Тя е просто улук, в който гъста мътилка изтича.
И изплаща докрай чужди грешки, вини и пороци.
Като майка добра – безусловно и нежно обича
и съзира надежда през най-непрогледния процеп.
Тя е просто мираж в неуютната земна пустиня,
но превръща деня в необятен оазис, за всеки.
И постила косите си – меко по тях да премине –
онзи, с морни нозе, опознали трънливи пътеки.
Тя е просто сълза, сбрала всички човешки тегоби,
Ала нейните – кой ще успее смирен да изплаче?
Тя не иска слова върху тежкия камък надгробен.
Само глътка сърдечност, преди да я срещне палача.
Тя е просто цветче, зажадняло за предана ласка.
Все едно, че животът я смазва с ръждива верига.
Не лети през света в подобаваща царска каляска,
ала тя е Жена. И да бъде такава ѝ стига…
*на всички жени, които се припознаят в стихотворението
ИЗПРАЩАШ МЕ ДО ЪГЪЛА, СЛЕД КОЙТО…
Най-краткият ни път е извървеният.
Най-истинската мъдрост – непризната.
Мълчанието е опровержение,
че има лек, по-скъп от самотата.
И не една следа ме е препъвала –
душата ми е опитно стърнище.
Изпращаш ме по мръкнало до ъгъла,
след който няма никого и нищо.
След който е единствено затишие
и пулсът е незрим, но осезаем.
Последните желания – издишани
от тялото, получено назаем,
от пясъка на замъци рисувани,
от устните на земните съблазни.
Приема ли отвесното пътуване,
ръцете ми е нужно да са празни.
Зад теб отдавна всичко се е сринало,
едничка пепелта до бяло свети.
Разбирам, че и ти си само минало.
Но в камъка дори пониква цвете…
ПРЕДБЪДНО
Недокоснали още със сърца устремени
онзи изгрев, над хълма – равнодушен и стръмен –
все по-ясно усещам, как вървите през мене,
как пулсирате живо в мисълта и кръвта ми.
Зная колко е ценно всяко дъхче в гърдите,
пълно с мъдрост космична и калория вяра.
Наблюдавам в блаженство как предутринно спите,
младостта си припомням – кратък звън на китара…
После трябва на пръсти да се вдигна отново –
да ви видя очите – две-три преспи над мойте.
Няма как да поискам днес гнездото орлово,
да сваля в низините и да кажа: “Постойте!…”
Щом крилете са здрави – ще последват целта си.
Но усмивка на нежност върху устните спира –
някой ден синовете своя дом ще потърсят,
любовта ще им бъде най-добрата квартира.
И сълзите неволни ще са блясъче само
от безкрайното слънце на вселенската сцена.
И нощта ще възкръсне, чула тихото: „Мамо“,
а перце ще се спусне над дланта уморена.
СМАЛЯВАМ СЕ ДО СЯНКА НА СЪЛЗА
Под манастирската лоза, потрепваща с изящни листи
от ласката на благ ветрец, присядам в утринта безмълвна.
Безвремие през мен ръми – с невинността си да пречисти
душата земна и отвъд в светлинна нежност да покълна.
Препъващите страхове, човешки страсти и неволи
с червивата си слепота, сърцето – ябълка прояли –
обратно нека изпълзят и във предчувствие за пролет
да се превърна и спася от този свят така печален.
Какво оттук да отнеса – отломки прашни съдбини ли?
Баласт ненужен са дори и най-достойните победи.
Красивото ще сбръчка цвят. Най-верният – ще измени.
Щастлив е и благословен духът безмерно чист и беден.
Но ненаситни сме, уви… Горим в нелепа надпревара –
блещукащата слюда-чест зениците наивно мами.
Но кой Единствен е велик, припомня всеки атом вяра?
Молитвата е онзи миг, когато празна е дланта ми…
Подбила пръсти и пети по стръмните житейски писти,
издъхвам в сетния си сън, за да се сбъдна Там отново.
Под манастирската лоза, потрепваща с изящни листи
потъвам в мъдра самота – да чуя Неговото слово.
ПО ДЕКОЛТЕТО НА БИТИЕТО
„…Бъди ми настояще.”
Добри Жотев
Отричах те – опарена от опити,
но може би сърцето се привърза
към светлите нюанси на живота ти.
Сега в картини призрачни замръзвам.
На нежността цветчето е загинало
и суха клонка дланите ни дращи.
Какво, че имах с теб прашинка минало,
щом никога не стана настояще?
Не срещаха случайните ни вечери
на изгревите ласката свенлива.
Удавихме се в думите изречени,
сломихме се, след дълга съпротива.
Повярвах в близостта ни. Ще ме съдиш ли?
Днес погледът ти нямо ме отпраща.
Какво, че виждах в тебе късче бъдеще,
щом никога не стана настояще?…
ТИ ЛИ?
С дъжд от безмерна тъга, с крехка самотност примесени,
с вино от нежност опѝти, с дъх на поле хризантеми,
като презрели зърна – капят в душата ми есени,
стичат се в облачни нощи – топли, изящни и неми.
Дълго за тях ме боля. Жадна за сетно умиране
губех се в тежкото жито, ровех под думи и корени.
Търсех шевици – земи – с песен и кръв избродирани,
шепот на гниеща шума, за да се сгуша в покоя ѝ.
И сред листата – щурче, в хладната влага простинало,
а из косите ми тъмни – плаха светулчица скрита.
Нека за миг се простя с неизбродимото минало,
нека в скръбта си потъна, никой за мен да не пита.
Четири пласта кобалт спират небесното дишане,
дращи безръко весло по хоризонт недоплуван.
Бавно отекват в съня ми стъпки на мисли угрижени.
Пролетен грим на утопии. Лятна премала бълнувах.
Тъй всекопнежно живях, глуха за хора и гларуси,
ала дочаках пороя всяка виновност да снеме.
Обезсърчена, без страх да се усмихна пред края си,
На 14.10.2015г. в Читалище „Николай Хайтов“ – София от 18:30ч. варненската поетеса Милена Белчева ще представи втората си поетична книга, озаглавена „Етюд за притихване“. Стихосбирката е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика.
Автор на корицата е италианския акварелист Фернандо Кавалиери. В изданието са представени и няколко акварелни творби на Радослав Коцев-Даро. Редактори на книгата са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев.
Събитието е част от Есенния литературен сезон на Фондация „Буквите“. Заедно с книгата, ще бъде представен и Алманах Поезия 2015, в който участват 54 поета.
Поканени са всички почитатели на художственото слово, столичани и гости на града.
– Здравей Милена, разкажи за новата си стихосбирка „Етюди на притихване”.