В дни като настоящия 3-ти март, е някак естествено да изпитваме порив да изразим своите вълнения, дори и да прекалим с патоса, който лично аз не възприемам толкова положително. Затова, използвайки повода, ще споделя наред с благопожеланията ми и няколко реда размишления.
Празниците са нещо и сплотяващо, и разединяващо. Момент за евтини демонстрации, но и за смирено осъзнаване. Често будят противоречиви чувства и убеждения и рядко биват отбелязвани с разбиране за техния смисъл и произход. Дори когато става въпрос за Национален празник, историческите спорове и нагласи понякога успяват да засечат фойерверките от гордост, в иначе унилия ни балкански живот. Да, този „земен рай“ е погазван и обезобразяван многократно. Тук са ставали зверски изнасилвания, гонения, битки и опустошения. Тук е имало икономически сривове и политически преврати, съдебно безумие и здравна агония. България е страна на контрастите – сизифов път от разцвета към погрома, от дъхавите розови градини до тежкия барутен дим, от славата на един от най-красивите народи, до грозното лице на обезлюдените села.
Контрастни са и нагласите ни. Колко често чуваме фразата „обичам страната си, но мразя държавата ни“?! Тази държава, под чийто флаг са се случвали и безчет победи – и в науката, и спорта, и в изкуството. Държава, чиято душа все още диша и в чието сърце има съкровен спомен за неоспоримото ѝ величие. И всички ние сме част от този организъм, независимо от териториалните ни, нравствени и партийни разделения! Нека си припомним, че страната ни е сбор от всичките ни добродетели и несъвършенства, от всичките ни предимства и слабости. Колко от Вас могат да заявят, че са съвършени, че винаги взимат най-правилните решения, че се грижат по най-добия начин за собственото си тяло, ум, дух? Дали водят хармоничен и балансиран живот, според най-висшите ценности и с принос към общото благоденствие?
Замислете се! Колкото трудно се оказва да управляваме дори собствения си мир и ежедневие, да бъдем толерантни и любящи с децата си, любимия, колегите, съдедите, приятелите. Да бъдем устойчиви, гъвкави, всеотдайни, открити… Да не съдим, да не критикуваме, да не обвиняваме. Но уви, този условен рефлекс е добре познат на повечето от нас. Да, поставени сме в различни морални и социални рамки, но слънцето грее еднакво за всички ни и боите, с които разполагаме, за да създадем шедьовър или гротеска зад тези рамки, са еднакви. Затова, колкото и клиширано да звучи, нека бъдем търпеливи майстори, изграждайки своя образ, защото той е този, в който ще се оглеждат децата ни. Ние създаваме естетичните критерии,съхраняваме или рушим традиции, укрепваме или смазваме вярата. Всеки от нас създава историята на своя живот, на страната, на света. Нека тя не изобилства от правописни грешки и яростни думи, от преиначени истини и маскирани страхове, от увлечения по чужди култури и ценности!
Нека сътворим своя славен пътепис, написан с достойнство и искреност, с гордост и смирение, с любов и смисъл, с мъдро послание и вдъхновяващи примери. Държавата е само отражение на нашия вътрешен свят и избори! И нека пребъде – благословена, чиста и свята!
„Етюд за притихване“ e втората поетична книга на Милена Белчева. Стихосбирката е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика.
Автор на корицата е италианския акварелист Фернандо Кавалиери. В изданието са представени и няколко акварелни творби на Радослав Коцев-Даро. Редактори на книгата са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев. Консултант – Венцислав Василев.
„Стихосбирката е етап от творческата биография на твореца. Тя е организъм, изтъкан от емоции, пъзел, който, ако сглобиш хронологично можеш да разгадаеш пин кода от сърцето на автора.
Поезията е принадлежност. Симбиоза от рисунък, музика и послание. Всеки, надарен с нея е истински щастливец, любимец на съдбата. Защото тя е наказание и привилегия. От нея и да искаш не можеш да избягаш. А и не е необходимо.
В живота човек невинаги може да си позволи свободата да бъде себе си. В поезията няма ограничения, мантинели, бариери и правила. Тя е олицетворение на свободата на духа във всички посоки на пространството. Само когато човек се извиси над ограниченията – диша и създава красота, за собствено удовлетворение и естетическа наслада за читателите.
Поезията е като отделянето на смолата от дървото. Тя е лекарството, естественият начин за предпазване на душата от външни наранявания. Тя няма начало и няма край, както нямат начало и край чувствата, бродещи по белите листове.
Читателю, когато отвориш тази по- особена и различна книга вероятно ще откриеш нещо от себе си. Нещо вече преживяно, преболяно. Нещо или някой, за което/ когото си будувал, оцеляло след земетръсите в душата. Нещо като обич. То ще те завръща отново и отново в меката прегръдка на стиховете. „
Тя е просто усмивка, която и слънцето сгрява,
даже някой без жал тези устни с тъга да съшива.
Да останат дори шепа кал и изсъхнала плява –
тя гнездо ще направи от тях. И ще бъде щастлива.
Тя е просто улук, в който гъста мътилка изтича.
И изплаща докрай чужди грешки, вини и пороци.
Като майка добра – безусловно и нежно обича
и съзира надежда през най-непрогледния процеп.
Тя е просто мираж в неуютната земна пустиня,
но превръща деня в необятен оазис, за всеки.
И постила косите си – меко по тях да премине –
онзи, с морни нозе, опознали трънливи пътеки.
Тя е просто сълза, сбрала всички човешки тегоби,
Ала нейните – кой ще успее смирен да изплаче?
Тя не иска слова върху тежкия камък надгробен.
Само глътка сърдечност, преди да я срещне палача.
Тя е просто цветче, зажадняло за предана ласка.
Все едно, че животът я смазва с ръждива верига.
Не лети през света в подобаваща царска каляска,
ала тя е Жена. И да бъде такава ѝ стига…
*на всички жени, които се припознаят в стихотворението
ИЗПРАЩАШ МЕ ДО ЪГЪЛА, СЛЕД КОЙТО…
Най-краткият ни път е извървеният.
Най-истинската мъдрост – непризната.
Мълчанието е опровержение,
че има лек, по-скъп от самотата.
И не една следа ме е препъвала –
душата ми е опитно стърнище.
Изпращаш ме по мръкнало до ъгъла,
след който няма никого и нищо.
След който е единствено затишие
и пулсът е незрим, но осезаем.
Последните желания – издишани
от тялото, получено назаем,
от пясъка на замъци рисувани,
от устните на земните съблазни.
Приема ли отвесното пътуване,
ръцете ми е нужно да са празни.
Зад теб отдавна всичко се е сринало,
едничка пепелта до бяло свети.
Разбирам, че и ти си само минало.
Но в камъка дори пониква цвете…
ПРЕДБЪДНО
Недокоснали още със сърца устремени
онзи изгрев, над хълма – равнодушен и стръмен –
все по-ясно усещам, как вървите през мене,
как пулсирате живо в мисълта и кръвта ми.
Зная колко е ценно всяко дъхче в гърдите,
пълно с мъдрост космична и калория вяра.
Наблюдавам в блаженство как предутринно спите,
младостта си припомням – кратък звън на китара…
После трябва на пръсти да се вдигна отново –
да ви видя очите – две-три преспи над мойте.
Няма как да поискам днес гнездото орлово,
да сваля в низините и да кажа: “Постойте!…”
Щом крилете са здрави – ще последват целта си.
Но усмивка на нежност върху устните спира –
някой ден синовете своя дом ще потърсят,
любовта ще им бъде най-добрата квартира.
И сълзите неволни ще са блясъче само
от безкрайното слънце на вселенската сцена.
И нощта ще възкръсне, чула тихото: „Мамо“,
а перце ще се спусне над дланта уморена.
СМАЛЯВАМ СЕ ДО СЯНКА НА СЪЛЗА
Под манастирската лоза, потрепваща с изящни листи
от ласката на благ ветрец, присядам в утринта безмълвна.
Безвремие през мен ръми – с невинността си да пречисти
душата земна и отвъд в светлинна нежност да покълна.
Препъващите страхове, човешки страсти и неволи
с червивата си слепота, сърцето – ябълка прояли –
обратно нека изпълзят и във предчувствие за пролет
да се превърна и спася от този свят така печален.
Какво оттук да отнеса – отломки прашни съдбини ли?
Баласт ненужен са дори и най-достойните победи.
Красивото ще сбръчка цвят. Най-верният – ще измени.
Щастлив е и благословен духът безмерно чист и беден.
Но ненаситни сме, уви… Горим в нелепа надпревара –
блещукащата слюда-чест зениците наивно мами.
Но кой Единствен е велик, припомня всеки атом вяра?
Молитвата е онзи миг, когато празна е дланта ми…
Подбила пръсти и пети по стръмните житейски писти,
издъхвам в сетния си сън, за да се сбъдна Там отново.
Под манастирската лоза, потрепваща с изящни листи
потъвам в мъдра самота – да чуя Неговото слово.
ПО ДЕКОЛТЕТО НА БИТИЕТО
„…Бъди ми настояще.”
Добри Жотев
Отричах те – опарена от опити,
но може би сърцето се привърза
към светлите нюанси на живота ти.
Сега в картини призрачни замръзвам.
На нежността цветчето е загинало
и суха клонка дланите ни дращи.
Какво, че имах с теб прашинка минало,
щом никога не стана настояще?
Не срещаха случайните ни вечери
на изгревите ласката свенлива.
Удавихме се в думите изречени,
сломихме се, след дълга съпротива.
Повярвах в близостта ни. Ще ме съдиш ли?
Днес погледът ти нямо ме отпраща.
Какво, че виждах в тебе късче бъдеще,
щом никога не стана настояще?…
ТИ ЛИ?
С дъжд от безмерна тъга, с крехка самотност примесени,
с вино от нежност опѝти, с дъх на поле хризантеми,
като презрели зърна – капят в душата ми есени,
стичат се в облачни нощи – топли, изящни и неми.
Дълго за тях ме боля. Жадна за сетно умиране
губех се в тежкото жито, ровех под думи и корени.
Търсех шевици – земи – с песен и кръв избродирани,
шепот на гниеща шума, за да се сгуша в покоя ѝ.
И сред листата – щурче, в хладната влага простинало,
а из косите ми тъмни – плаха светулчица скрита.
Нека за миг се простя с неизбродимото минало,
нека в скръбта си потъна, никой за мен да не пита.
Четири пласта кобалт спират небесното дишане,
дращи безръко весло по хоризонт недоплуван.
Бавно отекват в съня ми стъпки на мисли угрижени.
Пролетен грим на утопии. Лятна премала бълнувах.
Тъй всекопнежно живях, глуха за хора и гларуси,
ала дочаках пороя всяка виновност да снеме.
Обезсърчена, без страх да се усмихна пред края си,
Зарадвайте компанията или най-скъпите на сърцето Ви хора – без повод или за конкретен празник.
ИЗРАБОТКА НА ИЗДЕЛИЯТА ОТНЕМА ОТ НЯКОЛКО ЧАСА ДО НЯКОЛКО ДНИ, СПОРЕД СЛОЖНОСТТА НА ИЗПИСВАНЕТО, ВРЕМЕТО ЗА СЪХНЕНЕ НА БОИТЕ, ЖЕЛАНИЯ ОТ ВАС СРОК И ОБЕМА НА ПОРЪЧКАТА.
С УДОВОЛСТВИЕ ЩЕ ИЗПЪЛНЯ И ВАШИТЕ ИДЕИ ЗА ПОЖЕЛАНИЯ И ЩЕ ОТГОВОРЯ НА ВСИЧКО, КОЕТО ВИ ИНТЕРЕСУВА НА ПОСОЧЕНИТЕ КООРДИНАТИ ЗА ВРЪЗКА
Може да направите своята индивидуална поръчка още сега:
– За да отправите лично послание към любимия човек за Св.Валентин и/или друга специална дата или семеен празник
– За да изпишете името на Ваш близък върху камъче- комлимент към подарък за неговия имен ден
– За да изразите нежно признание за Деня на майката-Осми март: „Ти си ми всичко“, „Благодаря за всичко, мамо“ и др.
– За да заредите с настроение и сила приятел в труден момент: „И това ще мине“, „Усмихни се!“ , „С теб съм…“
– За да пожелаете с най-светли чувства : „На добър час!“ или „Потътен вятър“ за новия старт в живота на абитуриентите
– За да изразите съпричастност и подкрепа към Ваш близък, който започва нова работа или проект: „Кураж“, „Успех“, „Вярвам в теб“
– За да мотивирате себе си и наредите на бюрото си камъчета с надписи „Мога“, „Вярвам“, „Постигам“ и др.
– За да зарадвате с лично послание младоженците и направите още по-красива тяхната сватба
– За да подарите зодиакален знак-талисман или някакъв закачлив ваш поздрав с пожелание за един незабравим и забавен рожден ден
– За да имате оригинални късмети с пожелания за Нова година, които могат да бъдат съхранени дълго време и да напомнят за споделените емоции от празничната нощ и за Вашето внимание. (Късметите могат да бъдат предоставени в желана от Вас бройка в красива опаковка от органза)
ДРУГИ ПРИМЕРНИ НАДПИСИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗПИСАНИ ВЪРХУ СТЪКЛЕНИ И РЕЧНИ КАМЪЧЕТА:
„Вече ми липсваш“, „Гордея се с теб!“, „Дай ми време“, „Обичам те“, „Остани с мен“, „Искам да остареем заедно“, „Жена и половина!“, „Мисля за теб“, „Честит празник!“, „Ти си моето щастие“, „Забавлявай се!“, „С теб съм в Рая“, „Ти си чудо“, „Честит нов дом“, „Честита рожба“, „Брат-мечта“, „Сестра-съкровище“, „Тъща-злато“, „Най-добрият баща“, „Най-красивата майка“, Здраве“, „Късмет“, „Хармония“, „Любов“, „Шанс“, „Мечтай“, „Радост“, „Надежда“, „Пари“, „Хъс“, „Обич“, „Нежност“, „Вяра“
МЕЖДУНАРОДЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС „БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ, КАЗАНЛЪК-2014“
Организатор СНЦ“Вишнев цвят“ –гр. Казанлък
Жури в състав: Таньо Клисуров- председател, членове Палмира Никленова- издател и Стефан Саранеделчев – член на СНЦ“Вишнев цвят“ присъди следните награди:
Първа награда – не се присъжда
Втора награда – Милена Белчева – гр. Варна
Втора награда – Валентина Йотова от гр. София
Трета награда – Йордан Пеев от Стара Загора
Трета награда -Мирослава Кученчанин от Вршац, Сърбия.
Награда на Община Казанлък – Георги Драмбозов от гр. София
Награда на отдел“Култура и туризъм „-към Община Казанлък
Николинка Милева- гр. Тетевен и Лора Димитрова –гр. София
Награда на СНЦ „Вишнев цвят“
Виолета Бончева – гр. Стара Загора и Христина Маджарова от гр. Елхово
Награда на издателство „Палмира“
Милорад Мишо от – Дервента, Р Сръбска ( Б и Х ). , Ивайло Терзийски -гр. Силистра и Светлана Йонкова – София
Награда на НЧ“Възродена искра-200“ – Казанлък
Евелина Кованджийска, гр.Пловдив
Диплом за колективно участие на Поетичен клуб „Тихомир Етърски“ –гр. Ст.араЗагора
Дипломи за достойно представяне получават:
Първолета Маджарска от гр. Перник ; Анита Велева от гр. Плевен; Емилия Найденова от гр. София ; Магдалена Манчева от гр. Пловдив ; Кръстьо Раленков от София;
Красимира Зафирова от Перник ; Евелина Кованджийска от Пловдив; Галина Иванова от Варна ; Красимира Стойнова от САЩ ; Галена Воронцева –гр. Твърдица; Денка Йорданов –гр. Ямбол ; Радина Кръстева – гр.Асеновград ; Ивелина Цветкова –гр. Горна Оряховица; Велислава Райдовска –гр. Смолян; Деница Петкова –гр. София ;Красимира Зафирова –гр. Перник; Кръстьо Раленков –гр. София; Елица Ангелова – САЩ; Милена Джинкова ;Атанас Янев –с. Енина, Казанлъшка община ; Диана Юсколова, София ; Владислав Дацов – ; Даниела Йорданова – гр. Севлиево; Минка Вачева –гр. Севлиево; Мария Маринова –гр. Сандански и Людмил Симеонов –гр. Свищов
Ето и награденото стихотворение:
Съзерцание
Една безметежна нега сетивата докосва
през плътните щори, дори, на човешкия мрак.
Сезон на вълшебство – да спомни, че може би Господ
към нас е все тъй милостив, всепрощаващ и благ.
Разтварят сърцата си в истинен зов дървесата
и бликва от вечните рани смолист кехлибар.
Короните кичести царствено греят в позлата,
потрепват ефирно коси с аромат на нектар.
Мъхнати рояци пчели, нова клюка дочули,
жужат оживено из облаци розов нефрис
и ръсват небрежно цветеца над черната угар –
свенливи момински въздишки в красив чувствопис.
Изтича с капчука тъгата. И радостно литва
навред обичта, победила битийния плен.
Изящен ескиз на безкрая, потънал в молитва –
животът ни тук и сега – в стръкче пролет стаен.
Пристъпва добра тишината по топли алеи
от вишнева нежност, флиртувала с вятъра блед.
В душата следсънно денят ми расте и светлее,
света обновен съзерцавам с възторг на поет.
Съвсем неусетно забравям за профила зимен,
улавям дланта ти – пред изгрева слънчев да спреш.
Усмихнато свеждам ресници и шепна: Гушни ме! –
в безвремие златно под клоните дъхав копнеж.
Милена Белчева
„Благодаря за вълнуващото преживяване, свързано с конкурса „Белоцветните вишни“, организиран от СНЦ „Вишнев цвят“ със съдействието на Община Казанлък. С идеята да подкрепя тази прекрасна инициатива се включих за първи път и се радвам, че уважаемото жури е оценило така високо творбата ми. Макар и за кратко, успях да се запозная лично с участниците, с които бяхме общували само виртуално, да споделя с тях емоцията на вечерта и да попия очарованието на Вашия град. Поздравления за добрата организация и артистичната атмосфера. Вярвам, че с годините предстоят още много културни прояви, които да събират почитателите на изкуството в различните му измерения.
Усмихнати случвания и до нови срещи с красотата на Словото и Музиката.“
автор: Милена Белчева
„ЕДИН ИСТИНСКИ ПОЕТИЧЕН ПРАЗНИК
Сигурно трябваше да бъда в Казанлък по начин различен от стотиците пъти , в които съм пристигал в него . Сигурно повода трябваше да е друг, за да разбера колко вишнев цвят има в него и колко хора , които обичат красивото и поезията . Именно затова приемам самото си участието в поетичния конкурс „Вишнев цвят 2014″ като награда , а не толкова самата нея , която авторитетното и талантливо жури ми връчи. Имайки в предвид огромния брой участници, които са изпратили творби в тази поетична надпревара и то не само от България , а от най различни краища на света , днес, мислейки за тези скоро отминали дни на празника , ми се иска да споделя че в белоцветния поглед на хората в долината на тракийските царе , наднича онази неугасваща светлина на духът им , която им дава с право да се наричат наследници на траки и царе.Поетичният конкурс, организиран от СНЦ „Вишнев цвят“, лично на мен ми даде възможност на живо да се срещна и запозная с едни от най-ярките съвременни имена в областта на поезията , които знаех само от интернет пространството , където срещата ми с тях беше единствено чрез стиховете им, а тук , благодарение на организаторите , успях да видя на живо и да поговоря с тях , за което си мисля че е най-голямата ми награда, равна на тази да мога да прочета нещо от себе си на тези светли и красиви хора от прекрасния Казанлък, и да остави в мен спомен с дъх на рози и с цвят на вишни . Искам да използвам случая да пожелая на конкурса дълголетие , а на този град и хората в него, да си останат същите, каквито ще ги помня винаги : красиви, усмихнати и влюбени в красотата, поезията и на своя Казанлък . И дано винаги сърцата им да бъдат изпълнени с любов и доброта, както беше в деня по време на Празникът на цъфналите вишни, Казанлък -2014 г .“
Автор на отзива : Йордан Пеев
„СРЕЩА НА ПОЕТИ
Дъждовният април не ме спря в моето пътешествие към града на цъфналите вишни, където се проведе VII-ят международен поетичен конкурс „Белоцветните вишни”. Организатор на проявите в дните на празниците бяха сдружение „ Вишнев цвят” и Община Казанлък
Домакините ме посрещат в библиотека „Искра” сред фотографската изложба, увенчила пленера по фотография „Вишнев цвят – дъх на пробуждане. Виждам участници в конкурса, с които иначе често общуваме в литературните сайтове, но досега не сме се срещали наживо. В галерията на Инфоцентър ме залива светлина и щедрост на цветовете – изложбата от картини на цветя, излъчващи топлина и пролетно настроение, създава уют и близост. Залата е пълна. Невероятно впечатление ми направи малката изпълнителка, която откри тържествата с хубава песен. А после – награждаването, четенето на стихове, всичко това превърна празника в незабравимо преживяване. Здравейте, приятели, благодаря ви, че сте тук и споделяте, здравейте организатори – заслугата ви е толкова голяма и значима в тези бездуховни и сиви времена за България.
Хъс и родолюбие трябват, за да могат хора като Димитър Никленов, Стефан Саранеделчев със съдействието на издателство „Палмира” години наред да поддържат духа на „Белоцветните вишни”, един от доказаните и устояли на времето конкурси, който събира творци от България и извън нея. И творци, творци, които да застанат в основата на новото българско възраждане – духовно и ценностно.“
Варненци и гости на града имаха удоволствието да присъстват на творческата вечер на кинорежисьора Вълчан Вълчанов, която се състоя на 19.08.2011г., в кафе-театъра на Фестивален и конгресен център. Събитието бе уважено от изявени личности в областта на науката и изкуството и допълни достойно културния календар на Морската столица. По време на срещата, ръководена от проф.д-р Георги Бакалов бе излъчен и документалният филм-портрет „Да изпиеш горчивата чаша“. Филмът, реализиран от студенти от Факултета по журналистика към СУ, представя избрани ретроспективни кадри от живота на Вълчанов и моменти от честването на 70-годишния му юбилей в дома на киното в София през 2010г. Присъстващите в залата с нескрито любопитство наблюдаваха отразеното събитие, както и заснетите интревюта с близки, приятели, колеги и почитатели на известния кинорежисьор.
Многобройните желаещи да споделят своите спомени и впечатления от познанството си и работата с талантливия юбиляр ни напомниха за мисълта на Юлия Леонтиева, че „творчеството е като тунел, по който болката се движи с радост.“ И действително, бившата спортна надежда Вълчан Вълчанов, независимо от своята трудна подвижност и преживени изтощителни препятствия, успява да бъде в творческа кондиция и не само да отразява животослучващото се, но и да реализира своите представи за света. Пред камерата на студентите, проф.д-р Георги Бакалов от СУ също изразява своето възхищение от факта, че Вълчанов почти никога не се поддава на мисли за болката си, а постоянно е отдаден на някаква интелектуална дейност, която го откъсва от тази „фатална битийност, в която е потънал“. Професор Бакалов споделя за още един интересен филм, сниман от Вълчанов през 1978г., „Акатист за св. Климент Охридски“, представящ кадри от анкета със студенти и преподаватели от СУ „Климент Охридски“, която показва невежество по отношение на патрона на университета. Този филм съдейства и индиректно за това, варненското училище „Климент“ да бъде преименувано на „Климент Охридски“, а по-късно и да се добави званието Свети, пред името. Впоследствие към филма са добавени и субтитри на английски, за да може да бъде излъчван и на гостуващите чужденци в нашата изследователската база на остров Ливингстън, която също носи името на Кл.Охридски. Освен този, Вълчанов прави втори авторимейк и на филма „Красавици за красотата“. Директорът на Културния институт при МВнР, д-р Людмила Димитрова с искрен патос говори и за първият мултимедиен спектакъл, създаден от Вълчанов, през далечната 1972г. Проектът е озаглавен „Приказка в картини“ и показва кадри от живота и забавленията на царското семейство, представени като символи на конкретното историческо време. В желанието си да подкрепи и провокира силният дух, новаторки решения и оригиналност в работата, режисьорът осъществява своята идея за приз „Горчивата чаша“, връчван от Факултета по журналистика. Обичаният актьор Джоко Росич с особено вълнение изтъква, че този почетен символ на изпитите разочарования, но и на съхранения кураж, е сред най-скъпите признания, които е получвал. Неслучайно и филмът е взаимствал заглавието си от тази уникална като концепция награда.
В показаните кадри от тържеството видяхме и журналиста от БНР Кин Стоянов, син на покойния Радой Ралин. В краткото интервю Стоянов споменава, че с известния режисьор го свързва дългогодишно семейно приятелство и споделя още един любопитен факт, че Вълчанов в своята младост е бил дори и спасител на плажа. За спортните постижения и изключителната харизматичност в общуването, както и за същественият принос на Вълчанов в кинодокументалистиката разказа и изявеният публицист и политик Велислава Дърева, която е била негова студентка. Учениците на Вълчанов бяха заснели и откровенията на известния академик Никола Манев, който живее и твори във Франция. Независимо, че е автор на над сто самостоятелни изложби, художникът сподели, че е възвърнал самочувствието си на творец, до голяма степен, благодарение на филмите за дългогодишния му творчески път, които Вълчанов успява да заснеме. Срещите на двамата творци протичат в изключително приятелска атмосфера и още първият филм се получава много откровен, човешки и максимално непосредствен. Самият художник признава, че прозорливият сценарист и режисьор, чрез своето творчество успява „да хвърли камък в заспалите духовни води“. Твърденията му, че Вълчан Вълчанов се отличава с респектиращ устрем, дипломатичност и непримиримост бяха подкрепени и от брата на художника-Добромир, който освен артистстична кариера, може да се похвали и също с постижения в изобразителното изкуство. Талантливите братя присъстваха и на самото излъчване на филма в залата на конгресния център.
Почти всички колеги и приятели на Вълчан Вълчанов изказаха мнение, че той е изключително целенасочен, прецизен и всеотдаен към работата си. Това доказват и многобройните награди, отличия и поздравителни адреси , изпратени за тържествената вечер от различни организации и публични личности, артистично представени и прочетени от проф.д-р Минка Златева. Атрактивният журналист Емил Розов също връчва на Вълчанов почетен плакат и грамота от името на Съюза на българските журналисти. Доц.Орлин Спасов от Катедра по радио и телевизия на ФЖМК към СУ, заедно със сърдечните поздравления към своя колега, изказва и дългогодишните си убеждения, че Вълчанов успява да заличи границата между преподаване, изкуство и живот. Поздравителни слова са отправени и от представители на Клуба на Юнеско в България, Фестивален и конгресен център, Олимпийски клуб Варна и мн.други. Факт е, че много от хората, независимо в каква област се развиват и творят, получават твърде късно признание за труда си, а някои от тях биват истински оценени, чак след като напуснат земния си път. В тази връзка можем да предполагаме, че Вълчан Вълчанов е не само успешен, реализиран, но и щастлив човек. Голяма част от неговите студенти и колеги го приемат и като изявена творческа личност, но и като предпочитан събеседник и приятел. Надяваме се, че още дълги години той ще успява да съхрани своя устрем и добронамереност, дръзновение и заразителен професионализъм.
