Tag Archiv: интервю

Тайните на ИАР „Шуменска крепост“ – интервю

Представям на Вашето внимание интервю с Кръстьо Стефанов Христов – уредник и съдържател на фонда на Историко-археологическия резерват „Шуменска крепост“, екскурзовод в музея

Шумен възниква и се развива покрай крепостите му в източния край на Шуменското плато. Крепостта е била застроявана през ранно и късния античен и средновековен период. В нея има намерени останки от бронзовата епоха, от халколита, от траките, живели в селищата там през V-ти век пр.Христа.

Кои са най-ценните и интересни находки, които могат да бъдат разгледани в музея?

Всеки период си има ценни находки. Най-ценното, като находка за нас, е каменният надпис на Иван Шишман, или както го наричаме „Шишмановия надпис“, открит през 1966 г. Той доказва, че Шумен е имал това име още в Средновековието и че последният управител на крепостта е бил Срацимир – Страцо. Буквално надписът гласи : Поставеният от Бога, аз на българите – цар Иван Шишман, дойдох в град Шумен, по Божие благоволение. А аз Срацо, писах тия слова. Това означава, че преди превземането на крепостта от османските войски през 1388г, Иван Шишман е посетил крепостта и в каменния надпис споменава името на града – Шумен. По-късно това име е променяно – Шумла, Сума, Шуман, Шумулар и т.н., както са го наричали. За нас, като исторически паметник, това остава най-ценния надпис, независимо, че имаме и богато ювелирно изкуство, артикули с майсторска, идеална изработка – златни пръстени, обеци, 23 карата и половина и т.н. Наред с него има много други открити надписи на крепостта. 

Шуменската крепост е една последователна крепост и това е много съществено. Като започнем от праисторически материали, открити от Вера Антонова, преминем през тракийския период, Рим, Византия, Първо и Второ Българско царство…Крепостта е била разрушавана многократно, наново е била съграждана. Има открити около 25 000 материала, както и монети на различни владетели.

Който има желание, нека да я посети, ще остане с добри впечатления. А и самото място, на което е разположена крепостта, е наистина прекрасно.

Споменахте Вера Антонова и нейния огромен 30 годишен труд и принос. Към днешна дата има ли кой да продължи със същия ентусиазъм и отдаденост нейното дело?

Към днешна дата, това са екипите от археолози от РИМ-Шумен, които продължават нейното дело. Те работят на различни обекти през летните месеци в Плиска, Преслав, в разкопките по строящата се сега магистрала.

Отворени ли сте към съвместна дейност с фондации и организации в посока разширяване на разкопките, тяхното изследване и съхранение?

Да, но това са само сезонни инициативи, на база изградени отношения с различни организации, а и знаете, разкопките са свързани със средства.

Приблизително какъв е човекопотокът от български и чуждестранни посетители в крепостта?

Посещават ни около 25-30 хиляди души годишни. В по-силните периоди ни посещават и много туристи от Румъния, Албания, Русия, Украйна. Имаме и посетители от Турция, особено по празниците.

За 2020 очакваме спад. Ще видим след края на годината, предвид обстоятелствата сега с пандемията, как ще се развият нещата.

За удобство на всички, които възнамеряват да Ви посетят, бихте ли дали информация и за работното време. Кога е най-подходящият период, също така?

В летния сезон работното време е от 9 до 19ч., а  през останалия период на годината от 9 до 17ч. Заповядайте! Най-благоприятният период за посещение на крепостта и музея е през пролетта и есента, а плюсът е, че всичко може да се види на едно място.

Прочетох чудесни отзиви в книгата за гости. Има ли журналисти, които имат интерес за създаване на нови документални книги?

По какъв начин всеки от нас може да популяризира това прекрасно място и Вашата дейност?

Да, има интерес към музея. А съдействието може да се случи само с посещение на място и чрез реклама:

▶️ Разгледайте сайта на РИМ-Шумен .

▶️ Харесайте и следете страницата им във ФБ Тук може да проследите не само в Шуменска крепост, Плиска, Мадара, Съкровищницата в музея с ценни монети и печати.

▶️ Посетете и споделете с приятели мястото.

▶️ Включете се в доброволчески проекти в региона.

Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекта, което е още един добър повод да я посетите, а също да се насладите на живописните природни гледки в региона.

Мястото със сигурност има нужда от подкрепа и реновиране. Правят впечатление неприветливото състояние на част от указателните и информационни табели и в самата крепост, както и някои неукрепени или естетически неиздържани участъци. Независимо от многото неотложни проблеми от друг характер в различни сфери, които са приоритет за община Шумен, вярваме, че отговорните екипи в управленската структура на града и околните селища, ще вземат мерки и за този значим исторически и туристически обект, част от културното и архитектурно наследство на страната.

21.6.2020г.

изображения и интервю: Милена Белчева за Имидж Стил

Просперитет

Артистичната Лулу призовава „Бъдете различни, женствени, уникални!“


 

Лиляна Петрова – Лулу е интересен артист и красиво явление в българската култура. През пролетта на 2019  тя представи проекта си „Въображаема реалност“ в Руския културен информационен център в София, а лятото на същата година гостите и на Морската столица имаха възможността да видят изложбата в залата на обновеното Морско казино. Представените картини бяха приети с голям интерес от страна на ценителите и бяха приятна изненада за хората, които за първи път откриват необятния свят на Лулу като творец. Младата дама е завършила   „Графичен дизайн“ има и магистърска степен по „Живопис“ , учила е също „Мода и промишлен дизайн“.  Лиляна Петрова има различни изяви в областта на изкуството и с удоволствие екпериментира както с техниките, така и с цялостната си визия. Ето какво споделя за своите предпочитания и естетични възприятия в следващото интервю:

 

68852223_614332449093464_8974712573085614080_n

 

Здравей  и  още веднъж – поздравления за изложбата и цветното настроение, което остави срещата ни с теб! Благодаря и на творческия тандем АНДАРИ, който умело представя и популяризира творчеството ти. Твоят стил като художник и жена е атрактивен и необичаен, затова се радвам, че прие поканата да участваш и в моя проект.

 

Какво мотивира избора ти на дрехи – удобството да носиш „обичайното“, или моментното настроение и желание за разнообразие?

 

Винаги избирам дрехи , които ми допадат като материя, стил и цветове. При мен няма обичайни неща, има дрехи , които съпътстват настроението  и състоянието ми.

 

Имаш ли пристрастия към определен вид аксесоари – обувки, чанти, шапки, шалове, колани, очила, бижута…? Опиши някои, които носиш почти ежедневно?

 

Имам определено силно отношение към аксесоарите. За мен това е неизменна част от облеклото  стила. Обожавам шапки, шалове, ръкавици, бижута, очила.

 

Пастелни или ярки цветове предпочиташ? Твоите най-любими нюанси са?

 

Обичам всички цветове, но не всички ми стоят добре. Внимателно подбирам тези които са близо до лицето ми. Обличам се цветно обикновено, обичам и силните контрасти и смелите ексцентрични дрехи.

 

Едноцветни десени ли харесваш, или дрехи с пъстри щампи и декорации, с геометрични шарки-пр. точки, карета…?

 

Мога да харесам от всичките гореспоменати….

 

Най-приятните, според теб, материи? Предпочиташ ли естествените тъкани, или харесваш дрехи със синтетични и изкуствени влакна, които спестяват гладенето?

 

Предпочитам естествените материи. Най вече коприната.

 

Дрехата, която чувстваш, че все едно е измислена специално за теб, е?

 

-Дрехата, която е измислена специално за мен? О, аз имам много такива.

 

68555884_2407596462821595_2739112798863753216_n

 

Стилът ти е по-скоро класически, или по-често екстравагантен?

 

Екстравагантен.

 

Кой е сезонът, през който се чувстваш най-комфортно, каквото и да облечеш?

 

-Пролетта!

 

Ако имаш пълна свобода, какво би избрала да носиш възможно най-често – спортен сет, изящна женствена рокля, семпъл класически тоалет, хипи дрешки, униформа, домашен халат…?

 

-Винаги нося това което харесвам , в което се чувствам красива и добре и разбира се, различна.

 

53584760_10155934211651669_1132080708378951680_n

 

 

Какво е отношението ти към естетичната и пластична хирургия, както и към съвременните „екстри“ – екстеншъни, ноктопластика, татуси, перманентен грим, пиърсинг и др.?

 

-Положително, щом правят хората щастливи и им помага да се харесват няма нищо лошо. Стига да има наистина професионалисти които да ги съветват, кое е красиво и естетично.

 

Имаш по 1-2 чифта обувки, според сезона, или шкафът ти е пълен с десетки цветове и модели за всеки повод?

 

-Имам достатъчно чифтове обувки за всички сезони и от всички географски ширини.

 

Кои са най-смелите ти експерименти с визията-пр.драстично отслабване, необичайни цветове на косата, странно облекло? 

 

-Обичам да експериментирам с визията си. Косата ми е винаги различна, прически, цветове, аксесоари в нея. Начинът ми на обличане също провокира стандартно възприеманите модни течения.

 

Какво е гримът за теб – неизменна необходимост, напълно излишно средство или възможност за разнообразие с излъчването понякога?

 

Гримът е едно много силно оръжие, които някои хора умело използват. То може да помогне много за визията или обратното да подейства напълно отблъскващо и деструктивно.

 

57393020_10156005333116669_6180800797593305088_n

 

 

Следиш ли дизайнерските тенденции и препоръките на стилистите, или разчиташ на своите естетически критерии? 

 

-Винаги следя тези неща, но определено си имам много ясна идея за моята визия.

 

Има ли период или епоха, които да усещаш близки в модно и архитектурно отношение и ако можеш, би живяла тогава?

 

-Не. Харесвам отделни елементи от различни епохи. Мисля че съм доволна от живота си си в сегашно време.

 

Приблизително колко време отделяш, при подготовка за излизане в ежедневието си?

 

-Около 15 минути.

 

Какъв е твоят съвет и послание към дамите, свързани с модата и имиджа?

 

Намерете себе си. Бъдете различни, женствени, уникални, харесващи се и обичащи се!

 

 

Коя песен, филмова или литературна героиня олицетворяват твоя стил?

 

Train – “ Drops of Jupiter”

 

66101649_10156169042956669_88407035590213632_n

 

 

интервю- МБелчева

снимки-личен архив; АНДАРИ

 

Павел Крачунов – за модата като стил на живот


 

Павел Крачунов е една от личностите, с които бързо ще скъсите дистанцията и вероятно ще прекарате доста часове в забавни и увлекателни разговори на какви ли не теми, в непринудена приятелска атмосфера. Той е едновременно доста концентриран и сериозен, но и „пъстра птица“, любопитна за всичко иновативно и интересно в света. Успешно успява да балансира живота си и да съвмести бизнес проектите си с многобройните си интереси и занимания в сферата на изкуството – композиране, пеене, фотография, книги, реклама, ландшафтни решения…Стилът му е по-скоро минималистичен, с акцент върху комфорта. Предпочита спортните и ежедневни дрехи, без фрапиращи десени и необичайни кройки. Харесва меките материи и аксесоарите, които подчертават артистичната му душа – изискани колани с токи на китари, атрактивни тематични висулки, комбинации от кожа и сребро. Сигурна съм, че съм провокирала Вашето любопитство и нека заедно научим малко повече за отношението му към модата и стила.

 

20369597_10156416922114829_6462890509110275589_o

Практичното или естетичното е водещо при теб в ежедневния ти избор на облекло?

 

И двете. Старая се да изглеждам добре според случая.

 

Ако няма ограничаващи избора ти фактори, какво ще предпочетеш – конфекция от някой МОЛ, дреха/аксесоар от любим бутик, или посещение при класен шивач?

 

Обичайно си купувам конфекция от МОЛ-а, но после почти винаги дооправям при шивачката ми (усмихва се)

 

Опиши каква за теб е идеалната визия за мъж, без условност за повод, епоха, стил. Може да дадеш и пример с филмов или литературен герой, който те вдъхновява.

 

Джеймс Бонд

 

Какво е посланието, което искаш да предадеш с излъчването и облеклото си?

 

„Интелигентност“ и  „Елегантност“. Мисля че ги изразявам.

 

Има ли аксесоари и дрехи, с които не се разделяш, независимо по сантиментални или други причини?

 

Не, нямам дрехи, към които да съм привързан, рано или късно сменям всичко, но в продължение на десетина години носих скъп за мен часовник.

 

Коя е дрехата или аксесоарът, от които никога няма да се изкушиш, колкото и да бъдат налагани от модните тенденции?

 

Потурести дънки. Не ми допадат.

 

Харесва ли ти да експериментираш с различна визия и стил, или ако имаше възможност би носил само едни и същи дрехи-пр.дънки с тениска, шорти, костюм…?

 

Харесва ми да имам елегантни дрехи за всеки повод, но не експериментирам прекалено.

 

Кои са за теб най-фрапиращите грешки/абсурдни съчетания, които са те смущавали в стайлинга на мъжете? Изключваме популярното недоразумение „чорапи със сандали“?.

 

По-скоро, проблемът според мен е, че няма никакви интересни съчетания. Масово младите избират да са облечени в черно, както и да следват модатата на едни и същи прически, най-често 2-ри номер при мъжете, а като дрехи, обикновено слагат анцузи и суичъри. Няма достатъчно разнообразие цветове и модели, поне моите наблюдения са такива.

 

Убедена съм, че правилната стойка, оптималният избор на храна, режим, хигиена и двигателна култура се отразяват на самочувствието, на начина, по който изглеждаме и облечени. Какви са твоите съвети в това отношение и wellness правила, които спазваш?

 

Според мен, тялото ни е единственото нещо, което притежаваме и никакви дрехи не могат да оправят лошата грижа и липса на отношение към него. Трябва да има повече дисциплина в храненето и то най-вече просто да се ограничи приема на храна, а не само да се чудим какво още да приемаме, за да сме по-здрави.

 

Има ли популярни личности, които за теб са пример за подражание, безупречен стил, класа?

 

Не, няма. Всеки трябва да си намери своя стил, всички сме различни.

 

Имаш ли любими дизайнери и изобщо – следиш ли модните трендове, или според теб това е по-скоро в сферата на интереси при жените?

 

Не, не следя. Хубавото тяло, облечено с нещо по мярка винаги е на мода.

 

456238_10151106321433558_1479329801_o

снимки и колаж-Димитър Дачев

 

Какво е отношението ти към модерните „екстри“ в мъжката визия – пиърсинг, татуси, цялостна епилация, рисунки по скалпа, ползването на гланц за нокти и устни, носенето на клинове, стринг бельо и т.н. Къде е границата, кое приемаш и кое – категорично-не?

 

Границата за мен е в това дали избраната процедура е за постоянно или не. Перманентните неща не ги разбирам, както е при татуировките. Именно защото обичам разнообразието, всичко което може да се слага и маха, приемам че е ок.

 

Консултираш ли се понякога с приятели, родители или специалисти относно избора на облекло, или разчиташ единствено на своите естетични критерии? Би ли поискал и приел съвет от жена, която според теб изглежда винаги отлично и има неподражаем стил?

 

Да, бих приел съвет в тази посока.

 

Кои са предпочитаните от теб цветови нюанси за дрехи и обзавеждане?

 

Не харесвам много черно и бяло, независимо че се използват масово. Умерената им употреба понякога е приемлива. За мен хубавите съчетания са тези на топъл със студен цвят.

 

Ако трябва да опишеш твоята личност и визия с една песен, коя ще е тя?

 

Stairway to heaven на Led Zeppelin.

 

 

559776_10151400431563558_1720498898_n

 

 

интервюто взе Милена Белчева за Артилена

 

снимки-личен архив Павел Крачунов

 

 

Цветомир Гроздев – искам визията ми да носи послание за стил, елегантност и зрялост


 

Здравейте,

 

През 2019-та стартирам един вълнуващ проект, който отлично обединява моите интереси и образования в областта на журналистиката и модата. Всяка седмица ще публикувам интервюта с артистични и интересни личности, които се отличават с приятен, разпознаваем стил и имат високи естетични критерии и отношение към дизайна. Надявам се, че проектът ще прерасне и в моден сайт.

Ето и първото ми интервю, което се надявам да провокира любопитството Ви.

 

Цветомир Гроздев е от онези млади личности на Варна, които се опитват да имат активна обществена дейност и да участват в различни проекти, подобряващи качеството на живот и политическото управление на страната.  Професионалните му интереси и занимания са свързани с финансите и застрахователния бизнес, в който има дългогодишен опит. Въпреки спортния си дух и ежедневни активности, по отношение на визията залага на класическата елегантност – костюми с изчистени линии, студени тонове, дискретни десени и прецизна изработка. Понякога, в духа на съвремието и предлаганото разнообразие, Цветомир разчупва стилистичната рамка, избирайки ризи с фолклорни мотиви, тематични тениски, вталени сака с интересни елементи и др. Моето модно предизвикателство би било да експериментира с цветовите гами и да си позволи повече свобода, комбинации и други стилове, извън деловата сфера. Освен пожелания за успех във всичките му начинания, надявам се чрез това интервю, а и в ежедневните си контакти, да вдъхнови повече млади хора да обръщат внимание на посланието, което искат да предат чрез своите дрехи, маниери, излъчване.

 

 

10322780_10203039374160339_8818921595373501243_nтт

Практичното или естетичното е водещо в ежедневния ти избор на облекло?

 

– Опитвам се да съчетая и двете, според възможностите и гардероба ми. За  мен ризата е доста практична, а и е естетична. Панталонът и дънките не са различни като усещане, но придават различна визия и възприятие.

 

Ако няма ограничаващи избора ти фактори, какво ще предпочетеш – конфекция от някой МОЛ, дреха/аксесоар от любим бутик, или посещение при класен шивач?

 

– Нямам любим магазин. За мен не е важна марката, а от каква материя е изработено облеклото. Понякога купувам нещо случайно от МОЛ-а, но често търся конкретни видове дрехи в интернет – с добро качество и на добра цена.

 

Опиши каква за теб е идеалната визия за мъж, без условност за повод, епоха, стил. Може да дадеш и пример с филмов или литературен герой, който те вдъхновява.


-Бяла риза с дълъг ръкав без джобче, като последните 2 копчета до шията да са откопчани. Черен или тъмно син цвят за панталон, който може да е с по-спортна кройка, или по-елегантен. Като аксесоари – черен колан и черни, или тъмно кафяви обувки. Сакото – черно или много тъмно синьо, което също може да не е строго официално.

 

Какво е посланието, което искаш да предадеш с излъчването и облеклото си?


-Елегантност, стил и зрялост!

 

Има ли аксесоари и дрехи, с които не се разделяш, независимо по сантиментални или други причини?


– Да, часовникът е важен аксесоар и е един от малкото, които ползвам.

 

Коя е дрехата или аксесоарът, от които никога няма да се изкушиш, колкото и да бъдат налагани от модните тенденции?

 

– Не ми допадат гривни и синджири, а  различните дрънкулки не смятам, че са за един сериозен мъж.

 

Харесва ли ти да експериментираш с различна визия и стил, или ако имаше възможност, би носил само едни и същи дрехи-пр.дънки с тениска, шорти, костюм…?

 

Най-лесно би ми било, ако имах по 2-3 различни цвята от всички видове дрехи. Примерно – по няколко броя фланелки, дънки, 3/4 панталони и маратонки. Така ще ми е по-лесно да реша какво да облека и да избера какво да си купя.Освен това, ако имаш идеалната риза или дънки, няма какво много по-хубаво да намериш. Също така, с подходящата комбинация, стилът се запазва! Обикновено няма пречка и да експериментирам с нещо различно. Особено през лятото понякога ходя със спортно-елегантен панталон, изчистена фланелка и спортно-елегантни обувки, както и с комбинация: 3/4 дънки, семпъл модел фланелка и изчистени маратонки.

 

Кои са за теб най-фрапиращите грешки/абсурдни съчетания, които са те смущавали в стайлинга на мъжете? Изключваме популярното недоразумение „чорапи със сандали“.


– Например грешки в размера на облеклото, спрямо телосложението. Накъсаните дънки, макар да са наложени вече масово, не се вписват в моите представи за мода.

 

Убедена съм, че правилната стойка, оптималният избор на храна, режим, хигиена и двигателна култура се отразяват на самочувствието и на начина, по който изглеждаме и облечени. Какви са твоите съвети в това отношение и има ли wellness правила, които спазваш?


-В момента няма конкретни правила, които да спазвам. Старая се да се храня умерено и да пия вода редовно. Спортувам 2-4 пъти в седмицата, като практикувам различни спортове и така поддържам добра физическа форма, запазвайки приблизително едно и също тегло. Според мен, стига човек да няма някакви здравословни проблеми, дори и да обича да си похапва повече, ако тренира редовно, ще изглежда добре.  

 

Има ли популярни личности, които за теб са пример за подражание, безупречен стил, класа?


– Може би Матю Макконъхи.

 

Имаш ли любими дизайнери и изобщо – следиш ли модните трендове, или според теб това е по-скоро в сферата на интереси при жените?


– Не следя тези тенденции. 🙂

 

Какво е отношението ти към модерните „екстри“ в мъжката визия – пиърсинг, татуси, боядисване, цялостна епилация, рисунки по скалпа, ползването на гланц за нокти и устни, носенето на клинове, стринг бельо и т.н. Къде е границата, кое приемаш и кое – категорично-не?


– От изброените неща приемам епилацията, тъй като тя не те променя необратимо. Епилацията има известен хигиеничен ефект и през лятото кожата се поти по-малко. Не е нещо нарисувано завинаги на тялото, или метал, който прави дупки по кожата и стърчи там постоянно. Предпочитам гланц, но с който устните да не лъщят. Не ми допада тази мода на по-дългите бради, понеже за мен това придава изкуствено изражение на зрялост. 

 

Ceco_RD

 

Консултираш ли се понякога с приятели, родители или специалисти относно избора на облекло, или разчиташ единствено на своите естетични критерии? Би ли поискал и приел съвет от жена/мъж, които според теб изглеждат винаги отлично и имат неподражаем стил?


– Обикновено не се консултирам с никого, защото когато търся нещо знам как трябва да изглежда, за да си го купя. Но съм отворен за съвети и различен поглед, защото това може да ми даде нова идея и да ми подобри начина на обличане.

 

Кои са предпочитаните от теб цветови нюанси за дрехи и обзавеждане?


– За дрехи предпочитам чисти цветове като бяло, черно, син, тъмно син (navi), бордo и тъмно кафяв. За обзавеждане – светло и тъмно кафяв цвят.

 

Ако трябва да опишеш твоята личност и визия с една песен, коя ще е тя?


Carlos Gabriel – Pour una Capeza от филма „Усещане за жена“.

 

Милена Белчева за Артилена

кадър: личен архив Цв.Гроздев, колаж М.Белчева

 

 

МИЛЕНА БЕЛЧЕВА В „ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ“


„Най-новото интервю за ЕДИН ОТ НАС Споделя е с Милена Белчева ( imagemaker.bg), която е изключително женствена и… силна – както само крехките и „чупливи“ хора могат да бъдат…“ Кристина Митева

Представи се накратко…

Обикновено се представям като приятно сбъркан шемет. Все още съм такъв. Неслучайно и прякорът ми е Лимка. Циничен романтик съм. Максималист, който се опитва да живее минималистично. Работохолик и перфекционист, но с душа на бохем и артист. Хлапе, което продължава да прави виенски колела на плажа и да танцува при всеки удобен случай. Жена, приела цялата благодат и отговорност на тази си роля и същност. Майка на двама сина – красиви, умни и супер-непокорни. Чувствам се прекрасно и уютно, влизайки в 40-те. Но от дете съм била наясно коя съм и какво искам до най-малките детайли. Обичам да планирам, но съм и лесно адаптивна и приемам с охота всяко обновление, тъй като животът е една постоянна промяна. Може би името ми – Милена – е и моя благословия – да съм мила и добродушна. Разбира се, понякога съвсем не съм цвете! Имам и доста свободолюбив дух!

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Белѝте и въображението ми, особено в по-ранните години. Вълшебството да се събуждам с гледката на озареното потръпващо море, да съзерцавам корабите, рибарските лодки, да пия кафето си сред дъхави люляци и цъфнали бадеми. Да прекарвам следобедите в гората, която е на минута от дома ми. Музиката… Досегът с поезията, с изкуството изобщо. Моментите на споделеност в школата по рисуване, в литературната школа, които посещавах. Необятният свят на книжното богатство, който открих по-късно. Децата, които са неизменна радост в живота ни. Мигчетата, в които любовта ми е била споделена. Тъжен човек съм, но дори и в това намирам нещо красиво. Благодарността, която изпитвам за все повече неща, ме прави щастлива.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Вътрешните съпротиви, външните постоянни назидания и критики. Невъзможността хората да ме приемат каквато съм, без желание да ме подчиняват на представите си. Насилието в различните му проявления. Загубата на близки. Трудно ми е и да се обличам и приготвям сутрин през зимата. Най-трудно, но и най-прекрасно е да проумяваш от време на време илюзиите си и са позволиш на егото ти да се попропука. Полезно е да си чуплив.

В какво вярваш?

Вярвам, че всяко зло е за добро. Вярвам в златната среда.

Вярвам в Христовия път. Вярвам в милостта. В чистотата, в отдадеността, в Любовта, като неща, без които нищо не е възможно.

Вярваш ли в хората?

Дали вярвам в хората, но по отношение на какво? Вярвам, че можем да бъдем по-дружелюбни, по-приемащи, по-осъзнати. Вярвам в Човеците. Разчитам на тях. Обичам ги. На много от тях се радвам, че просто съществуват и озаряват битийния ни мрак с излъчването си. Както казвам – те са моите светулчици. Вярвам, че и черните овци, и сивите вълци, и белите зайци, и всичко в природата е на мястото си.

А в себе си?

Имам относително адекватна оценка за качествата си, визията, талантите и  ценностите си.  Но те са нищо, ако не правят съществуването ми и света по-красив и добър. Ако не съумявам да израствам, да бъда по-смирена, по-наблюдаваща, по-осезаваща. Вярвам, че всеки е съществена част от пъзела.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за пълнота, каквато в земното ни пребиваване е непостижима.

Да разбера, какво е да живея във взаимност, при която си всеотдайно обичан и безусловно приет. За очарователен, благонравен, смел и любящ мъж с бонус – трапчинки. ?Мечтите ми са утопични – за чисти, балансирани и хармонични: мисли, свят, отношения. Копнея да бъдем приятелски настроени съотборници, без държавни граници, без финансови условности, без жажда за превъзходство. “Imagine…”

resizedimage600400-21322996476506156061143654146495n

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

С моите десетки интереси – за нищо не стига, а и никога не съм имала представа за понятието време, но се свиква и дори се посприятелих с него. Времето винаги стига за една силна прегръдка, за един мил поглед, за една широка и закачлива усмивка, за насърчителна дума, за да вдишаш красотата около себе си. Животът тук е колкото една песен, но от нас зависи дали тази песен ще бъде нежна балада, тържествен марш или драматична ария.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важно е да се научим първо да не (се) съдим и да се обичаме истински и цялостно. Това ще ни даде и друго възприятие за хората и ситуациите около нас. Фиксирането в грешки, неправилни поведенчески реакции, в допуснати безумия, в ровене на мотиви, в анализи „можеше, трябваше, щеше“, е неефективно. Да се прощава на другите е привидно благородно, но всъщност е дори надменно. Кой, ти безгрешният ли им прощаваш? Но можем да приемем случилото се и да изберем друг път, да направим по-пълноценни избори. Та самите ние сме извикали дадена ситуация или изпитание. Гневът е естествена реакция първоначално, но и след най-дългия бунт идва моментът на приемането. Може би молитвата е начинът, чрез който Бог ни приема, а прошката е начинът, чрез който ние се учим да приемаме тъмната страна на света.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

А не са ли на една плоскост и трите? Съществувам, доколкото съм си позволила да опозная живота. По-правилно е той да ни оживява и да твори чрез нас. Имам си моментите на носталгия, меланхолия, размечтаност, déjà-vu, но те се случват без усещане за времева условност.

Харесваш ли нашето време?

Всеки предварително си избира своята житейска отсечка. Тук изключвам дори концепцията за преражданията, в която съм убедена. Ако сме тук – в  това има смисъл, шанс и чудо. Да негодуваме срещу тези неща, значи да се противопоставяме и на себе си, и на Пътя. Ако приемем, че обкръжаващата действителност е отражение на вътрешния ни свят, то е добре първо да оплевим собствените си градинки и да предоставим възможност на нужните добротетели са израстат и дадат плод. Разбира се, че съм против манипулациите, насилието, войните, но първо трябва да спра да се самозаблуждавам аз, да бъда милостива към себе си, да усмиря вътрешните си негодувания и борби.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Това, което ще ни отведе към изначалната точка, към Извора.

Но ще се случи не само по наша воля. Можем да имаме безброй любими дестинации, но на всички тях носим себе си. А този товар понякога е пречка по пътя. Колкото до географските локации, извън красотите на страната ни – влюбена съм в дивността на Черна гора, Хърватска и Италия.  Изумителна е природата на Нова Зеландия,  тази на страните в Азия и Скандинавия – също. Дано посетя и някои от тях. С любим човек всяко странстване е желано преживяване. Но обичам да пътувам и сама, да опознавам другите култури и светоусещане.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи. 

Вярвам, че Вселената ме обича. Животът е светлина. А щом имам сянка – жива ли съм?

С три думи – животът е: Пълнота, Неизразимост, Съвършенство.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Майка, която за първи път докосва рожбата си.

Любими устни, длани и очи. Танцът на израстването.

Сълзите на разкаяние.

Изяществото на природните явления и метаморфози.

Еротиката в нейния най-чист, неподправен, фин вид.

Истинската красота е надсетивно възприятие. Но често се опитваме да я подчиним на нашите естетични критерии, което ни възпира да я усетим в найната пълнота.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Където има мека тревичка, пръски море, топли камъчета, уханно кафе, вдъхновяващи книги, пухена завивка – обичам комфорта. Където има някой, който да те гали по косата, да изгледа с теб някое смислено филмче, да ти разкаже за мечтите си. „У дома“ съм там, където съм свободна, спокойна и обичана. Лесно мога да бъда опитомена 😉

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Осъзнатата отговорност към себе си, Бог, родителите ми, децата, човечеството. Вярвам в „ефекта на пеперудата“. Ако не мога да(си) помогна в даден момент, то поне искам да не преча, а „намесата“ става по безброй начини, за които дори не подозираме. Както е казано – „пътят към ада е постлан с добри намерения“. Кураж ми дават хората – лидери, учители, мотиватори. Личности със силен дух и устойчива психика, с огромни сърца, с блага усмивка. От Майка Тереза, през Ник Вуйчич, до най-безизвестния клошар или детенце – всеки може да те озари и излекува с чисотата, с мъдростта си, с добротата си. Както и да те вдъхнови с отношение, жест, прозорливост.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Хората, които са ме обръщали с хастара навън. Един общ познат поет –  Венци Василев – има доста осезаемо, и вярвам благотворно, влияние. Подкрепа съм получавала и от най-близките си приятели, и от напълно непознати. Към днешна дата – от родителите, баба ми, сестра ми, децата. Понякога ни е трудно да осмислим обхвата на всичко, за което трябва да сме признателни и благодарни.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Необходимостта от промяна е индикатор, че не сме в Същността си, а само в образа, в някакво наше несъвършено човешко проявление. В душата ми царуват контрастите, но чрез тях постигам нужния баланс. Съумявам да помиря артистичния хаос, който създава творецът в мен, с маниакалната педатичност и желанието за планиране и супер-ред; както и нуждата от свобода и от близост едновременно. Съчетавам някак и потребността си постоянно да анализирам и тази да съм в zen-състояние. Работя над навиците си, опитвам се да се набюдавам, да намаля критичността, да си давам повече почивка.

Намерила ли си призванието си?

Наскоро четох интересна статия от Калина Стефанова, според която идваме тук заради уроците си, а не заради мисията. А може би идваме с единствената мисия – да научим уроците си… Усещам, че колкото и да съм изпадала в депресии, че няма смисъл от това, което създавам – тъкмо изкуството ме е измъквало от блатото на самосъжалението и ме е мотивирало да продължа. Дали призванието ми е свързано с рисуване, литературни, публицистични и фотографски опити, дизайн, приложно творчество или пък нещо съвсем различно от тези ми интереси и занимания, мога само да гадая. За мен е важно, че правя тези неща инстинктивно, с отдаденост и старание, но и с лекота. Дори и единствено за лична арт-терапия – пак е достатъчно. Малкият ми син веднъж заключи, че моята идеална професия би била „гушливец“. Е, поне в семейството си, имам това удоволствие – всички сме любвеобилни. ?

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Дядо ми издъхна в ръцете ми. Скръбта е неописуема, но бях със сестра ми и сина ми и го изпратихме с много, много любов. Приятел ми каза, че страхът от смъртта е все едно да се страхуваш от килима. Често сме говорили по темата. Панически страх вече не изпитвам, защото това е природен процес, по-скоро имам усещане за постоянно прокрадваща се тиха скръб. Вярвам в нетленния, безграничен и извечен живот, вярвам в Божия план за нас.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Мълчанието и смехът – и двете ме оживяват, по различен начин. Емпатията, усещането за свързаност. Лекотата, след освобождаване от товара на нездравословни мисли, чувства, отношения.

Какво е за теб самотата?

Нещо естествено. Откакто се помня тя е неизменна част от мен, още преди да се осъзная като творец и да я приема като необходимост. Самотността, обаче, за мен е друго състояние, съвсем нелюбимо.

Какво ти дава представа за вечност?

Именно – представа, съвсем непълна, илюзорна, но захранвана донякъде от разбирането за нашето величие и незначителност, за микроскопичното ни присъствие в необятния Космос, миг-придихание от гръдта на Вселената. Един тих слънчев следобед в морето имах неописуемо изживяване, при което сякаш ми се върна спомен от самото зараждане на всичко, усетих толкова силна, извечна свързаност и цялостност… Беше само веднъж, но преобразяващо.

Какви чувства изпитваш най-често?

Безмерна радост и тъга, май винаги едновременно. Едното състояние ако е изявено – другото му е сянка, но битуват в една добра симбиоза в мен. Тъй като съм силно впечатлителна, понякога усещанията ми градират в удивление, възхита, екзалтация, или в неутешима печал, чувство за безпомощност, срив в системата… Палитрата ми от емоции е пъстра, каквото е и ежедневието ми. Научих се да изпитвам наслада от почти всичко, което правя и преживявам. Понякога – съзерцателна нега, чувство за безвремие, безметежност, лекота, разтваряне, почит към Твореца, към сътвореното, към корените. Моята първа асоциация с Бог е именно радост, детска радост, а не страхопочитание.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден…

То е във вълшебните срещи с интересни, успешни, добри, прозорливи, емоционално стабилни, вдъхновяващи Човеци.

В магията на пълноценното и чистосърдечно общуване.

В удоволствието да вървиш бос под дъжда.

В целувката на слънцето в мъглив ноемврийски ден.

В това някой да гали душата ти с думи и да ти подарява свободата да бъдеш себе си. Да усмихва мислите ти, да те озарява с усмивките си. Да възроди вярата ти.

Щастието е да докосваш, да усещаш, да дишаш.

Да си хапнеш черници от дървото. Да спасиш птиче. Да нахраниш дете.

Да се сгрееш след дълъг мразовит ден с домашен чай от летни билки.

Няма съвършени дни в нашия несъвършен свят и човешка форма.

Но има чудодейни мигове на блаженство, умиротворение, умиление, споделеност, прозрение.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Съветите ми са най-тривиалните, но и най-съществените сякаш – да живеят богоугодно и природосъобразно. Да имат ясна, силна, красива мисъл, всеотдайно, чисто и смело сърце. По-често да спортуват, да танцуват и да се любуват. Да внесат повече баланс, упование и деликатност в живота си.

Какво може да те разплаче?

Трогващи жестове. Уловена нежност в отношенията. Възрастни двойки, които все още се гледат с признателност и обич. Непознато дете, което се приближава да те прегърне. Валс 19 на Шопен.

Като изключим драматичните ситуации, свързани със здравословни неволи и връзки, най-често плача от умиление.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Май същите неща – затрогващите.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Пъзелът винаги е цялостен, но съобразно нивото, на което сме. При вътрешни трансформации се променя и холограмата. Въпросът, според мен, по-скоро е не доколко е красива и завършена картината, а какво има отвъд нея.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Винаги съм била благодарна, не само вътрешно, а и съм изразявала признателността си по различни начини. Но от година-две „практикувам“ съзнателно и сега, докато стигна до работа пеш – около 30 минути, не успявам да обхвана и изрека мислено всички неща, които изпълват с радост сърцето ми. Да си признателен е също и средство за подмладяване, за повдигане да духа.

Благодарна съм, че си част от милите същества, които срещам по пътя и че ме покани  да се включа в твоя проект. Вярвам в полезността на всичките ти прекрасни начинания и занимания.

Това е страницата ми за изкуство и култура.

кадър – П.Крачунов

Интервю на Милена Белчева в „Минути за култура“


Интервю в предаването „Минути за култура“ на Кирил Аспарухов – шоумен, водещ, поет, публицист на Милена Белчева по повод премиерата на втората и поетична книга „Етюд за притихване“.

Интервю – на горещия, но уютен стол на Кирил Аспарухов в „Минути за култура“ по ТВ „Черно море“


Кирил Аспарухов: Днес във фокуса на Вашето любопитство, на Вашия очакван интерес е срещата ми с младата българска поетеса – Милена Белчева. Поводът е повече от приятен. Все още ехото от нейната премиера вълнува варненската общественост, българската общественост, защото в Националния конкурс на Издателство „Буквите“ тя печели първо място, първа награда за поезия и наградата е, разбира се, сборник стихове, които издават. Държа точно тази топла книга „Етюд за притихване“ – Милена Белчева.

Здравей! Знам че не са те оставили още вълненията от премиерата в салона на Радио Варна. Логично е да те върна мислено, емоционално, споменово назад?

Как изживя тази премиера? Беше ли се подготвила за нея, как те срази интереса на публиката?

 

М.Б. Първо, добро утро на всички. Аз предполагам, че зрителите ще бъдат снизходителни към моето вълнение  тези екстремни емоции. Благодаря  много за поканата. Ти винаги си подкрепял българската книга, в частност – Словото и аз съм изключително признателна отново за тази среща, този жест към мен. Да, бях подготвена доста добре за премиерите. Обичам да изпипвам всичко до последния детайл. Перфекционизмът ми понякога граничи с неоправдана лудост, но мисля че изявявайки се на сцена, тъй като поезията, освен интимно преживяване, тя е и общуване, е необходимо да бъдеш максимално приветлив за хората, максимално да разгърнеш своята душа. Да има елементи на изненада, също така. И на премиерата в София изненадите бяха повече за мен. Мои приятели музиканти – Кристиан Симеонов и Иван Анастасов ме приветстваха музикално, както и присъстващите в пълната зала с изпълнения на емблематични песни на Елвис и Хулио Иглесиас. Във Варна мой гост бе Милен Тотев – един известен бард, на който също съм много признателна. Винаги подкрепя подобни инициативи. Преди пет години, когато организирах едно „Поетично кафене“, в памет на непрежалимата Венета Мандева, той отново присъства и изпя някои от любимите и нейни, и наши песни. Така че – с доста емоции преминаха и трите премиери.

 

К.А. Аз веднага искам да попитам – защо „Етюд за притихване“? Това притихване, преди буря ли е, преди поредния ти голям творчески скок?

 

М.Б. Поезията за мен е по-съкровено преживяване и не мога така категорично да кажа, да предвидя какъв ще бъде следващият етап в моето емоционално, духовно състояние и съответно – какво ще провокира сетивата ми, за да изразя нещо. Когато човек е в покой, когато е в състояние на безметежност, когато е, така, в кавички да кажа е „щастлив“ – неосъзнато, той не изпитва необходимост да пише, да изразява по някакъв начин емоциите. И аз предпочитам да бъда в такова състояние, в което да няма провокация да пиша. Но животът ни е достатъчно динамичен и изпълнен с много обрати и колкото и да сме приемащи и отдаващи, има моменти в които тези емоции кондензират. И предполагам, че ще продължи пътят ми в посока на нещо ново.

 

К.А. След първата ти книга „Ванилено небе“, ти се появи в много сборници, в много конкурси. Така наречената електронна мрежа дава възможност за невероятни и неочаквани всекидневни и всекиминутни срещи с поезията на кой ли не,  Както и ти живееш чрез това нещо. Този конкурс, в който ти печелиш първо място, ускори издаването на тази книга. Но ако не беше спечелила първо място на конкурса, щеше ли да излезе същата книга като „Етюд за притихване“?

 

М.Б. Като подбор – едва ли точно по този начин, тъй като за мен това една затворена страница, един период от живота ми, който бе обвързан с един силен душевен катарзис, с едно много мъчително филтриране, промяна в ценността система, във възприятия, в отношения. Избирателна пропускливост в общуването, хората с които общувам, местата, на които присъствам. И филтърът ми с годините става все по-ситен и самата ми референтна групичка от близки хора се смалява.

 

К.А. Да, но има един код на този конкурс, който носи предизвикателното име „По стъпките на лятото“. Какви бяха тези стъпки – парещи, губещи, изгарящи?…

 

М.Б. Всъщност, стихотворението, с което спечелих конкурса, е обвързано именно с един такъв период на несподеленост. Бяха по-скоро парещи. И както каза и самият ти – социалните мрежи и всякакъв вид платформи за публикуване на лично творчество дават възможност за голяма изява, за среща с много автори. Конкурсът бе на Издателство „Буквите“. Иван Богданов ги селектира творбите и вече журито е преценило, че моите, както  и на още една интересна авторка – Мария Иванова – Фьон са достатъчно удачни, за да бъдат включени в поетичен сборник. Самата работа по книжката беше доста мъчителна – и по отношение на селекция и на преработка, тъй като, както казах – това е един затворен етап за мен и е много трудно да вложиш отново тази емоция, която си пренесъл в творбите. Но затова съм изключително благодарна на един завидно талантлив поет – Венцислав Василев, който ми помогна да подбера оптималните творби, които да включа , както и на редакторите – Нели Господинова и Валентин Чернев, които ми помогнаха изказът ми да бъде по-естетичен, по-прецизен.

 

К.А. Но виждам, че крие се и още една приятна изненада, тя тръгва от корицата, която е повече от ефектна, тази бяла лодка, която е затихнала и очаква наистина прилив на вълна, или нещо друго. Каква е историята с корицата на твоята стихосбирка?

 

М.Б. Да, ти не присъства, но си запознат. Аз  винаги се радвам, че така си подготвен, или поне интуитивно си усетил нещата. Първоначално бях избрала акварели на мой приятел от Пловдив – Радослав Коцев-Даро, който е също е и поет, но предимно се занимава с рисуване и исках нещата, които сложа на циклите като визуално изображение, като послание, да бъдат адекватни на съдържанието и да бъдат нещо много нежно, притихнало, лирично. Да няма екстравагантност, да няма някакви силни образи…

 

К.А. Да бъде естествен преход, въведение.

 

М.Б. Да, да бъде по-естествено. И бях си избрала 5-6 картини, акварели, които впоследствие, с няколко дена просто, се установи, че той ги е предоставил на една друга авторка – Катя Маринова. Да ѝ е честита и нейната книжка. И се оказва, че явно поетите имаме много сходна сетивност и естетични възприятия, тъй като абсолютно идентично – това, което е корица, и това, което ще е в нейните цикли – си съвпадна. Доста дълго време търсих нещо подходящо за образ на корицата.

 

К.А. И къде намери тази корица?

 

М.Б. Това е картината „Лодки“.

 

К.А. Аз знам, че е на италиански художник, но…

 

М.Б. Да, Фернандо Кавалиери се казва. Той е Директор, Председател на  италианската асоциация на акварелистите. И беше така любезен да ми я предостави, след което аз му пратих книжки за Италия и дори възнамерявам да му преведа някои от стихотворенията с помощта на приятели. Защото той  има голямо желание да ги прочете, докато с българския език не е толкова добре.

 

К.А. А как прие твоята покана да бъде част от творчеството ти?

 

М.Б. Почти мигновено откликна, за което съм му признателна. По същия начин реагираха и мои познати, които ме подкрепиха и на премиерите, и по различен начин…Някои…

 

К.А. С една красива авантюра от края на миналото лято…

 

М.Б. J Да, с добра дума, с прегръдка, тази енергия също е…

 

К.А. …много важна.

 

М.Б. Много важна, да…

 

К.А. Нека точно в този момент да прочетеш едно от стихотворенията, които искаш да чуят зрителите на сутрешния блок. И така няма да бъдем голословни. Знам, че всеки поет крие много неща и между редовете, и в поантите, и в художествените си образи. Да чуем едно стихотворение!

 

М.Б. Този път ще бъде импровизирано. („Смалявам се до сянка на сълза“)

 

К.А. Изящно. Откровено…

 

М.Б. Така най-добре импонира на състоянието ми.

 

К.А. Винаги ли в белия лист намираш спасението и смисъла на живота си? Белия лист, на който изливаш впечатленията си, разголваш душата си. А това винаги прави твореца  уязвим, раним…

 

М.Б. Да, белият лист, който понякога е цветен. Аз обичам да имам цветност. Но като спонтанна реакция, като отдушник, като място, на което мога да филтрирам тази мътилка на ежедневието и да изведа един образ на всичко преживяно, който да бъде зареден и със смисъл, да носи някакво послание, да, бих каза, че е вид спасение. Аз, както казвам, пиша с психотерапевтична цел, понякога.

 

К.А. А притеснява ли те факта, че не винаги посланието на поетите достига до сърцата на хората, на читателите? Понякога е толкова лично, че този който ще чете ще каже – това не ме засяга, това не се отнася за мен, ме вълнува…

 

М.Б. Възприятията действително са индивидуални при всеки и всеки вижда това, което иска да види.

 

К.А. Това, което иска да види.

 

М.Б. Така е да, според състоянието. Моментното състояние – емоционално, или на ценности, които иска да придобие, или е закостенял в тях. Няма как да видиш нещо различно,  освен това, което носиш в себе си. По същия принцип, четейки нещата ми понякога изказват много силно съчувствие при произведения, където ме индентифицират с лирическата героиня, започват да ми дават съвети, послания, препоръки…Което, всъщност, не винаги съвпада с този период, в който съм писала. За мен това е нещо преживяно. В момента, в който излея стиха, стихотворението на споменатия „бял лист“, то вече не ми принадлежи. Оттам – насетне, всеки може да го интерпретира както желае. Ако намери нещо което да го провокира, нещо, което да го усмихне, да го преобърне…

 

К.А. А как бълбукат в тебе тези потребности да излееш душата си в мерена или немерена реч?

 

М.Б. Как бълбукат…

 

К.А. Често ли булбукаш? Или има затихвания, затихвания и изведнъж изригнеш? При всеки творец е различно.

 

М.Б. Ако нямам провокация, не изригвам. Т.е. трябва нещо наистина да ме разтърси, да ме преобърне, за да се наложи да прибягна до това да го изразя публично. Стига само въпроси ще ми задаваш ти. Ти казваш в едно свое стихотворение: „в мен Скорпионът не дреме“. Не знам, пиеш ли кафе, пиеш – предполагам. Ако случайно някой път се унесеш и така…да не си „на максимум“, както продължава стихотворението, аз съм ти приготвила една скорпионска чаша от мен.

 

К.А. Какви са тези мили изненади!?

 

М.Б. От време на време да си пийваш кафенцето в нея и да бъдеш „на максимум“…

 

К.А. И то точно в месеца на моя зодиакален знак. Пийвам, благодаря ти сърдечно.

 

М.Б. Да…Но си оставяй така и моменти за събиране, а съзерцание, за притихване…

 

К.А. Един скорпион не може да притихне. Ако притихне, то е само за миг, за да ухапе.

 

М.Б. Доста познато, имайки син скорпион вкъщи.

 

К.А.  Когато има незаслужени обиди, когато е незаслужено непризнат, когато е подмятан и не му се казват нещата в очите, пред него. Тогава Скорпионът е жесток. Но…имаш ли още такива закачки към мен, защото аз продължавам…

 

М.Б. Не знам, ти казваш „с нищо не станах на „ти“. Аз се радвам, че с мен продължи на „ти“, защото все пак се и познаваме. Хубавото на поезията и на словото, въобще,  е, че сближава хората. Аз да те питам – с кое вече си на „ти“ в живота?

 

К.А.  Още не съм с нищо на „ти“. И не искам да бъда на „ти“!  Защото, когато си на „ти“ с нещо, тогава омаловажаваш нещата, а когато още не си на „ти“, ти продължаваш да проявяваш любопитство, уважение, внимание, стремиш се…Когато си на „ти“, това вече е минало зад гърба ти, не е толкова интересно.

 

М.Б. А какво те прихитва теб?

 

К.А. Моля?

 

М.Б. Какво теб те притихва?

 

К.А. Всичко ме предизвиква!

 

М.Б. Прихитва, притихва 😉

 

К.А. Дори и най-дребните неща…Защото знам, че животът не е безкраен. Не е безкраен…И има днес, утре – няма. Ако не си максимално напълнен през деня със задачи, с отговорности, стремежи и като се прибереш вкъщи да си легнеш от приятната умора на свършената работа. Ако нещо те човърка отвътре, това да бъде „Какво не успях да свърша?“ ,“Обидих ли някой незаслужено?“.

 

М.Б. Да, ретроспекция…

 

К.А. Тези терзания леко те карат да те превъзбудят така и на другия ден да го заличиш…Но, ако осъмнеш на другия ден. Ако можеш да кажеш: „Здравей, Слънце! Жив съм!“

 

М.Б. Т.е., притихване май няма.

 

К.А. Да, притихване няма. И аз затова да те попитам – твоето притихване – като скок следващ ли е, или просто уморена от много неща – притихваш?

 

М.Б. …

 

К.А. Всъщност, не ме питай, аз те питам. Защото зад гърба ти – ти си дизайнер, ти си педагог, ти си журналист, но и поет…Коя е твоята истинска същност?

 

М.Б. Може бе най-комфортно се чувствам в ролята си, по-скоро състоянието си на майка, тъй като това е нещо неизменно. Всички тези дипломи, които спомена…Аз не съм се занимавала професионално с много от нещата, които изброи. Освен – по отношение на журналистиката – поддържам една страница за изкуство и култура „Арт клуб Монограм“, но за другите занимания…Педагогиката повече прилагам във възпитанието на децата си и съм изключително щастлива, защото те споделят всичко с мен. Независимо, че синът ми, големият, е вече пълнолетен. И дори успявам със скорпионския бяс да се преборя, което отчитам като огромен плюс.

 

К.А. Защо децата ти? Две деца ли станаха?

 

М.Б. Две са, да…

 

К.А. Да?

 

М.Б. На 18 и на 11 (години)

 

К.А. Толкова млада, а вече майка на две деца…

 

М.Б. Така е. 🙂

 

К.А. А професията, която упражняваш в момента и която те спасява финансово, коя е?

 

М.Б. Занимавам се с организация на събития и музикални участия. Представляваме като компания един от най-известните млади поп-изпълнители, както и други в сферата на по-модерното рап-звучене. Работим с много компании, с много артисти.

 

К.А. Добре, а журналистиката къде отива?

 

М.Б. Журналистиката намира своята изява в различни отзвви за културни събития. Тъй като ние така често се засичаме, знаеш, за радост, културният календар на морската столица е доста богат и имаме възможност да присъстваме на много интересни събития, на пърформанси, на презентации…Аз съм много свързана и с изобразителното изкуство, опитвам се да посещавам изложби, съответно отразявам всичко, което имам възможност и време да посетя.

 

К.А. А модния дизайн, в който се втурна толкова мощно и можеше да бъдеш една от най-изявените модни дизайнерки? И не само във Варна… 

 

М.Б. Ти винаги с един такъв патос говориш…Благодаря. Модният дизайн на малко по-заден план остана, но, както споменах, за мене беше важно да направя правилния избор. Преди много години, когато кандидатствах, аз исках да завърша нещо свързано с археология, екология, дизайн, но тогава нямаше такива специалности. Исках и НАТФИЗ, но беше далеч, в София. Така че, в момента, в който излезе специалността, аз бях подготвена за „Международен туризъм“, изключително добра подготовка, с география и казах „Не, спирам и започвам рисуване“ За мен това си беше страст, тъй като действително имам талант по отношение на дизайнерството. Но си остана така, в потенциал. Обещала съм на себе ти тази зима да се занимавам интензивно с рисуване, тъй като съм забравила доста от нещата, от техниките през времето. И мисля, че това ще бъде добро вдъхновение за създаване на модели. Иначе вкъщи си рисувам камъчета.

 

К.А. А как коментираш поетичната среда в морската ни столица? Тази Варна, която е европейска младежка столица след две години. Има ли достатъчно, много ли са поетичните таланти в града? Как оценяваш нивото им?

 

М.Б. Много субективно ще е, ако трябва да бъда по-конкретна и да дам някакво категорично мнение. Имам много близки поети, писатели. Смятам, че във Варна има една много добра артистична среда. Изключително съм признателна на нашата приятелка – Ваня Маркова, която ни събира на тези много вълнуващи поетични балове, където успяваме да подишаме една по-чиста атмосфера, защото се събират хора с различни интереси и професии, обединени от словото.

 

К.А. Това са поетичните оазиси.

 

М.Б. Да, точно оазиси са, където резонираме на сходни честоти и успяваме да бъдем и притихнали, и споделени. Смятам, че има достатъчно достойни имена и творби, които да провокират читателя и че българинът има изключително висока култура на възприятия, на отношение към словото. Факт са и фестивалите „Славянска прегръдка“, факт са „Алея на книгата“, многобройните изложби, представяния…

 

К.А. Да, на ако някой каже: „Не, сега не е време за Поезия.“? Ти как отговаряш?

 

М.Б. За мен винаги е време за поезия. Въпрос на възприятия. Смятам, че има достатъчно хора, които четат. За мен е по-радващо, че има такива, които пишат и аз имам удоволствието да се докосна то техния лиричен, вътрешен свят, да бъда провокирана от техните ракурси.

 

К.А. Милена, ако съм пропуснал нещо, а много искаш да отговориш, натрупано в тебе вълнение, признателност, благодарност, мълчание, може да го направиш сега.

 

М.Б. Добре, ще помисля за това.

 

 

К.А. Имаш право на още един въпрос и на още едно стихотворение, защото минутите неумолимо текат към финала на минутите за култура.

 

М.Б. Добре, аз да те помоля в това време, докато избирам, да ми напишеш нещо. Това ми е книгата за гости, която направих, т.е. книга за книгата. Ако искаш после, ако искаш на прима виста сега, едно послание от Кирил Аспарухов, един от специалните хора в града.

 

К.А. Ще го имаш, ще го напиша с удоволствие, това ще стане след като приключа.

 

М.Б. Нося си сценария от премиерите, но мисля, че като финал най-подходящо ще бъде това, което казах на премиерата във Варна и вчера в Добрич. Тъй като Милен Тотев за финал изсвири една много емблематична песен на Булат Окуджава – Молитва, аз наистина не знам присъстващите в публиката  ще композират по своето житейско петолиние, но исках да им подаря няколко ключови думи, защото поезията е мелодия от знакови думи и ноти. Това са СМИСЪЛ, СМИРЕНИЕ, за да виждат благословението, скрито във всяко изпитание и всяка болка, както и ПРОЗРЕНИЕ, ПРОЗОРЛИВОСТ, ПРОЗРАЧНОСТ, ПРОШКА, ПРОСТОР И ПРОЛЕТ, като символ на възраждането и вдъхновението.

 

К.А. Това са великолепни думи и будят много размисъл, много асоциации.

 

М.Б. И искам да ги подаря и на зрителите, и на теб.

 

К.А. Така. Внезапния въпрос към мен?

 

М.Б. Внезапен въпрос…

 

К.А. Няма.

 

М.Б. Да, очи в очи ще го задам, но може би е свързан с метаморфозите на любовта, като едно неизменно чувство, което присъства в нашия живот и мисля, че много успешно успяваш да го пресъздадеш във всичките емоционални и смислови ракурси в твоята поезия. И това ли е нещото, което те движи? Любов към живота, към хората, към поезията?

 

К.А. Да, любов към всичко…

 

М.Б. Ти си човек, който се занимава с благотворителност, даващ извънредно много подкрепа към млади таланти, към всякакъв вид изкуство и съм респектирана.

 

К.А. Да, трябва да мине през сърцето ти вълнението, не през джоба ти. За много творци минава през джоба. Ако не мине през там, те няма да се развълнуват. Това е разликата. Между тях и мен.

 

М.Б. Така е. Оценяваме го.

 

К.А. Това ти беше въпроса, нали?

 

М.Б. Да.

 

К.А. За финал избери още едно стихотворение от този „Етюд за притихване“. Да сложим една красива точка на днешния ден, на нашето утро, на нашите минути за култура.

 

М.Б. Отново импровизирано („Достатъчност“)

 

К.А. Благодаря ти. Аз ще отпивам от скорпионската ми чаша, подарена от тебе. Аз само добавям, че една от обичаните ученички на Венета Мандева гостува в минутите за култура, за да представим новата ѝ книга „Етюд за притихване“ – Милена Белчева.

 

К.А. Благодаря ти за откровенията и ти желая още успехи – поетични, житейски, творчески…

 

М.Б. Благодаря. Нежни и безметежни дни пожелавам на всички зрители. Благодаря за поканата още веднъж. Ето е дно календарче с пожелания за ползотворна и радваща година.

 

К.А. Успех и в следващите конкурси.

 

М.Б. Благодаря от сърце.

 

К.А. Приятен ден, уважаеми телевизионни зрители! Така завърши „Минути за култура“. Разговарях с Милена Белчева – една от съвременните варненски, български поетеси.

 

Варна, 13.11.2015

ТВ Черно море

 

 

Бъдете снизходителни, всичко се случи на прима виста и преди първото за деня кафе 😉

 


12341040_912500572174476_2173473781045014322_n

 

12274720_912500688841131_8440649707028691781_n

 

 

текст и кадри – личен архив Милена Белчева

ИНТЕРВЮ – Поетесата Милена Белчева: Белият лист е спасителна лодка


– Милена, преди броени дни бе промоцията на втората ти книга, която е озаглавена „Етюд за притихване“. Притихват ли хората на изкуството в България или все още има лъч надежда?

 

– За мен лъчът надежда е в тяхното притихване, не само на хората от артистичните среди, а и на човечеството като цяло. Преодоляване на егоцентричната ни природа и саморазрушителна инертност. Осъзнаване, което започва от всеки от нас. А изкуството е само опит за пропукване на черупката, без значение къде се случва този процес, защото носим себе си, вътрешната си естетика и разбиране, където и да сме.

 

 – От какво черпиш вдъхновение, за да застанеш пред белия лист?

 

– Белият лист е спасителната лодка, с която може да отпътуваш по вълните на собствените си тревоги, мълчания, впечатления. Провокира ги всичко случващото се, отразяваме света, а той отразява нас. Вдъхновяват ме нежността, красотата и поезията в отношенията. Те са и нещата, които ме притихват.

 

 – Трябва ли поезията да възпитава?

 

– Не и преднамерено, самоцелно. Всяка изява рефлектира върху нечии представи, преценки, разкрива нови ракурси на възприемане на нещата от живота, някак естествено предразполага към самовглъбяване, съзерцание. И да, словото, в частност поезията, е отговорност. Едновременно – и слабост, и сила.

 

 – Какви стихии бушуват в теб?

 

– Жената сама по себе си е стихия, независимо с какъв интензитет проявява своите характеристики. Мисля, че съм в такъв период, в който съзнателно се опитвам да овладявам това, което събужда стихийността. Евтиният драматизъм излиза много скъпо. Да, преминала съм през доста обрати и тежки сътресения, но те ми помогнаха да видя някои неща в дълбочина и произхода, и последиците на събитията, доколкото има проследимост. А ако има стихия, която още ме владее неизменно, това е тревожността в майчиното сърце, което винаги е будно за всичко, което би нарушило покоя на любимите му хора.

 

 – Кои три желания искаш да ти се сбъднат?

 

– Най-често аз съм в ролята на рибката, сбъдваща желания, но ако ми даваш този условен избор, то желанията ми ще бъдат свързани с три думи – смелост, смисъл, смирение.

 

 – Съвсем наскоро спечели призово място в още един поетичен конкурс. Чувстваш ли се удовлетворена?

 

– Да, факт са признанията в редица национални конкурси. Не ми допада техния състезателен характер, но с участието си подкрепям добрата идея на подобни инициативи, даващи възможност за прекрасни творчески запознанства и едно общуване в по-артистична и близка атмосфера. Това е ценното за мен. Разбира се, приятно е да бъдеш номиниран и творчеството ти да въздейства, чрез посланията в него. А и всяка награда те мотивира да имаш по-овладян, по-естетичен и мелодичен изказ.

 

 – Къде твоите почитатели могат да открият „Етюд за притихване“?

 

– Разпространението на книгата е в ръцете на издателство Буквите и г-н Богданов – чрез  Български книжници и книжарници „Хеликон“. Изданието има и електронен вариант в сайта на Книжарница Книгите. Ще се радвам тези, които ще прочетат стихосбирката, да ми пишат и споделят своето усещане от споделеното в нея.

 

Интервю на Емилиян Ялъмов

Снимка: Веселин Малинов-vdm.bg

източник: yep.bg

 

11.11.2015-151

 

 

Писането е интимно преживяване (интервю)


Милена Белчева е родена преди 38 години във Варна. Завършила е „Моден дизайн“ с втора специалност „Педагогика“ и „Журналистика“.

Нейни творби са награждавани в редица литературни конкурси у нас. Текстовете й са публикувани в сайтове за изкуство, в периодични и специализирани печатни издания.

Вече има една издадена книга – „Ванилено небе“ и участие в няколко литературни алманаха.

Само преди броени дни излезе втората й книжка с поезия, озаглавена „Етюди за притихване“. Стихосбирката й бе отличена с първо място в литературния конкурс „По стъпките на лятото 2014“.

Вижте какво разказа пред ФОРУМНЮЗ Милена Белчева за реалността, мечтите, писането на поезия и успехите.

korica_Etud za pritihvane– Здравей Милена, разкажи за новата си стихосбирка „Етюди на притихване”.

– Здравей! Благодаря за вниманието, което получава книгата ми чрез това интервю, както и за това, че уважи премиерата. Радвам се, че авансово прескачаме бариерата на любезните форми и минаваме на „ти“. Най-малкото, Словото, в частност – поезията, е феномен, който благоприятства сближаването между хората.

– За какво обичаш да пишеш?

– Не пиша преднамерено. Поезията не е каталожна форма, за да кажа, примерно, харесва ми да споделям любовни терзания или да изразявам категорична гражданска позиция. Не знам и доколко се следва някаква избирателна пропускливост при другите. Нямам рамки, но човек, колкото и да разширява хоризонтите си, няма как тематично и емоционално да избяга от това, което е изградил и затворил в представи, възприятия, убеждения, опит. Предпочитам да не чета и да не пиша типично женска поезия, както и стихчета за птички и тревички, луни и вълни, но си имам любими символи.

– Лесно ли е да си поетеса в България в наши дни, като се има предвид, че у нас хората не обичат да четат и да дават пари за книги.

– Нямам никаква идея как се вмества една лирична душа в подобни категории и доколко това е процес или крайна цел. Вероятно има млади момичета или дами, които се индентифицират с поетичния си образ и го доизграждат с годините, търсят и получават внимание, интерес, морален или материален стимул. Но доколкото имам наблюдения, повечето пишещи, без значение от пол и принадлежност, го правят от вътрешна необходимост, спонтанно и безусловно. Всичко онова, което е обременено с идеята да бъде популярно, харесвано, пример за съвършен технически и емоционално текст, вече не е поезия. А четенето е преценка, състояние, стил на живот…Това, че някои автори са четени и известни, не е индикация, че е са добри и обратното. Пак влизаме в сферата на относителното. Според мен в България се дават пари за хубави книги и имаме потребителска култура, макар и да сме с по-ограничени финансови възможности.

– Смяташ ли, че за мъжете, занимаващи се с поезия, успяват по-лесно у нас?

– Както споменах, писането на поезия е съпътстващ момент от живота на твореца, а не негово професионално занимание. Има и автори, превърнали словото и публикуването в комерсиален механизъм. Разбирам мотивите им, но в повече случаи следването на тази линия води до намаляване качеството на текста, без значение от жанра. Зависи с какво съизмерваш успеха и доколко за теб, той е значим. За едни успех е да бъдеш високотиражиран автор, с много медийни изяви, за други – възможността някой да се е усмихнал или просълзил тихо от твой лиричен нежнопис и ти дори да не знаеш за това. Мъжете са по-малко аналитични, което прави техния изказ по-разбираем и чист. Но не мога да съм категорична, че това е предпоставка за по-лесен и успешен творчески път.

– Кога и как реши да изразяваш себе си с мерена реч?

– Било е още в най-ранните ми детски години, спонтанно. С времето продължих да творя, но смятах, че това е нещо естествено, което правят всички. Хората, които пишат, обикновено са по-интуитивни, вглъбени, отнесени дори, донякъде и по-малко рационални. Според мен няма как заниманията с изкуство да са плод на някакво решение. Дори изборът ми да се насоча професионално към рисуването и модния дизайн, бе предопределен. Появи се такава специалност и я записах, при това ден преди изпитите в съвсем друга сфера, където имах стабилна подготовка. Писането е интимно преживяване, както и четенето. Срещата с добри литературни образци провокира желание да бъдеш част от тази магия. Най-активно съм писала при изживяването на първата ми голяма любов. От нея не знам дали се породиха стойностни поетични творби, но тя ме дари с красиви и вълшебни деца. Вярно, не продължи дълго, но любовта към литературата – остава до живот.

– Печелила си много награди, какво ти носи това?

– Да, мои творби са били оценявани високо в редица национални конкурси. В някаква степен това ме ласкае, но от друга страна вдига летвата и очакванията от мен като автор, което е и стимулиращо, но и напрягащо. Не харесвам състезателния характер на подобни инициативи. Участвам в конкурси, за да подкрепя идеята, както и усилията на организатори и жури, да дадат поле за изява и среща на автори с различен стил, светоглед, заряд…Въпреки различията си, хората от артистичните среди излъчват и живеят на сходни честоти. Запознанствата с такива личности и творчеството им е най-често преобразяващо и интересно. Радостна съм, че благодарение на някои конкурси съм имала удоволствието да надникна в света на хора с близка сетивност и сърдечност.

– Кои са най-скъпите за теб признания в областта на поезията?

– Не знам как ще прозвучи, но аз не придавам значение на наградите. Рядко ги споменавам, за което понякога ме укоряват. По-често те носят радост и гордост за родители, близки и приятели. За мен са показател, че може би имам потенциал като автор. Стимулират ме да прецизирам изказа си, формата, да разширявам тематичните си ракурси. Наистина вълнуващи бяха тържествените моменти на конкурсите „Белоцветните вишни“ в Казанлък и „Добромир Тонев“ в Пловдив. Скъпа ми е срещата на конкурса „Георги Давидов“ в Шабла. Там се запознах с изключителната Елена Денева, която също бе удостоена с първа награда. Разбира се, повод за радост е издаването на настоящата ми книга „Етюд за притихване“ от Издателство Буквите – награда, каквато получих при номинирането, заедно с очарователната сладкописница Мария Иванова- Фьон, при участие в конкурса „По стъпките на лятото“-2014.

– До къде се простират амбициите ти в поезията?

– „До розата на светофара“, както се пее в популярната песен, по текст на един толкова любим поет – Георги Константинов. Никога не съм имала планове и амбиции. Дори през тази година нямам нито времеви, нито емоционален ресурс, за да пиша. Спокойно ми е, въпреки многото ангажименти и преживени неволи. Не откривам нещо, което да ме провокира достатъчно. Правя спорадични опити. Вероятно ще издам една книжка с философски миниатюри, може би и друга – с импресии. Започнала съм и един епистоларен роман, но в прозата не необходимо само вдъхновение и умение, а и доста енергия, работа, безпощаден редактор…Може и да се случи да види бял свят, но на по-късен етап. За мен е по-съществено да съхраня чувствителността си към детайлите, към естетичното, хармоничното. Да запазя красотата в отношенията си. За радост, макар писането да е едно самотно занимание, край мен ги има онези „двама-трима“ приятели. С тях самото общуване е поезия. Нека и Вашите читатели са заобиколени с такива. Така ще имат сили да преодоляват баналното и да постигат оптималното.

 

 

Интервюто взе: 

източник: Forumnews

За ролята на АРТ ТЕРАПИЯТА в практиката на съвременните психолози – интервю


                         На ​19 и 20 септември 2015 в салона на Радио Варна се състоя семинар на тема „Лекуване на травми с арт терапия“. Събитието бе с практическа насоченост и предназначено както за специалисти от сферата на помагането, така и хора със затруднения, конфликти и психологически проблеми.
                         Водещ на семинара бе  Катрин Роджърс Джонсън – университетски преподавател, художник и клиничен арт терапевт, с близо 25 годишен опит като специалист. В обучението и тематичните дискусии и занимания участваха психолозите Рая Попова, Елица Великова и Пламена Иванова, която е и организатор на събитието. В две поредни интеврюта с дамите, посветили своя професионален път на психологията, ще се опитам да запозная накратко обществото със спецификата на арт терапията и нейните и приложения и да мотивирам хората с проблеми да потърсят навременна специализирана помощ и да се убедят във възможностите за един пълноценен, достоен и спокоен живот.

Пламена Иванова и Рая Попова за пътя на професията и пътят към успешното лечение

1.Какво провокира интереса Ви към арт терапията и с какво тя допринася към професионалните Ви дейности?

 

П.И. Арт терапията е начин да се изобрази проблема, конфликта, тревожността. Тя е начин да се създаде нещо символично, чрез рисунки или работа с глина, пластелин, тебешир и др. Този вид терапия дава възможност човек, създавайки да преработи своето травматично преживяване или ситуация и в същото време да се дистанцира от конфликта и да търси нови решения. Мачкайки глината, клиента се успокоява, балансира и хармонизира. Арт терапията прави човека креативен, по-свободен. Подходяща е за деца и възрастни, както в норма, така и с определени състояния и затруднения.

 

 Р.И. Интересът ми към арт терапията беше провокиран от факта, че тя е универсално средство за себеизразяване. Работя с ученици с когнитивен и физически дефицит. Не винаги речта е форма на комуникация. Като психолог ми се налага да търся алтернативи и откривайки арт терапията, намерих средство, подходящо и за здрави деца, и за такива – с дефицити. Тъй като работя и като обществен възпитател към МКБППМН-Сливен, арт терапията допринася за обогатяване на репертоари ми с техники при работа с деца с девиации в поведението.

 

2.А как се отразява арт терапията върху детското развитие?

 

П.И. Използването на арт-терапевтични методи спомага за развитието на познавателната сфера, езиковата компетентност, поведението и социалните умения.

 

3.Кои са по-интересните случаи от Вашата практика, при които арт терапията е имала особено висока ефективност?

 

П.И Миналата година имах случай с клиентка, която изпитваше много силно чувство за вина, свързана със загубата на баща си. В процеса на терапия при работата си с нея ползвах глина и дамата успя да преработи травматичното преживяване за много кратко време.

 

P.П. В момента работя с шест годишно момче, което е било обект на непедагогическо въздействие в детската градина. При него използвам арт-терапевтичен подход и включих работа с кукли. За месец преодолях бариерите в общуването и спечелих много бързо доверието на детето.

 

4.Има ли обучени арт терапевти в България? Каква квалификация и умения са необходими, за да могат колегите Ви да практикуват успешно?

 

П.И. Арт терапевтите в България са все още много малко и за съжаление, често учители по изобразително изкуство и трудово възпитание, които не са достатъчно обучени, заемат позиция „арт терапевт“ в различни неправителствени организации.

 

В сферата на арт терапията не се изискват специални познания за работа с художествени материали и техники на изобразяване, а са нужни личности с умения и компетенции.

 

5.Кои са предимствата на арт терапията и коя е най-съществената ѝ роля?

 

П.И Ролята на арт терапията е с помощта  на изкуството да спомогне клиента да изрази травмираща ситуация, като за тази цел не е необходимо той да има формирани художествени умения. Арт терапията е в ролята на един фасилитатор, който помага на клиента да облече неизказаните чувства и емоции в художествена форма – рисунка, пластика, апликация, изработка на кукла и други.

 

P.П. Да, случвало се е родители на деца, които имат проблем в развитието, да подходят с резерви към арт терапевтичните методи, но мисля, че парчетата от пъзела се наместват, когато тръгвайки си от кабинета, детето казва спонтанно: „Тате, много забавно беше!“

 

6.А какви техники и материали използвате по време на сеансите?

 

P.П. При работа с деца често използвам и рисуването с пръсти и фактът, че наскоро закупих поредния комплект бои, показва, че материалите не остават неизползвани. И забелязвам, че децата предпочитат този метод на работа. В моменти, когато в кабинета им дам възможност да избират сами дейността, с която да се занимаваме, най-често предпочитат работата с пръсти или изработката на кукли за куклен театър.

 

П.И. Малките деца и младите хора са по-склонни да се включват в арт терапията като начин за помагане. Те обичат да работят с пластелин, да рисуват, да правят колажи и тези занимания дават наистина много добри резултати.

 

7. Случвало ли се е хората с някакъв проблем, както и близките им, да подхождат с резервираност към този вид практика, или напротив – виждат в тези занимания една възможност за адекватно и приятно лечение?

 

Р.П. Арт терапията помага на децата по-лесно и бързо да преодолеят съпротивата си.

 

П.И. Само веднъж ми се е случвало дете, което беше на 3г, да не участва активно в процеса на арт терапия, а да предпочита да наблюдава другите участници. Можем да заключим, че почти винаги родителите са убедени предварително в полезността на арт терапията и идват на сесиите много мотивирани.

 

8. Сред пациентите Ви има ли такива, които са избрали да продължат със заниманията, свързани с изкуство? Имате ли наблюдения какво се случва с децата и след като проблемите им бъдат овладени?

 

Р.Д. Имам много случаи, при които децата повишават своята самооценка и учебната си успеваемост, като изобразителното изкуство става един от любимите им предмети. Радвам се, когато ми върнат позитивна обратна връзка, че имат отлични оценки по рисуване. И е така, защото си спомням моментите, когато в началото на срещите ни децата пристъпват боязливо към арт терапията с извинението, че педагозите в училище са ги уверили, че не рисуват добре и това не е тяхната дисциплина.

 

П.И. Сещам се за случай, когато майката на едно от децата, участвали в „Приказно ателие“, сподели, че момиченцето ѝ е започнало самостоятелно и у дома да изработва куклички от сламки и шишчета и да прави куклен театър. Друго дете е започнало да рисува ежедневно и да измисля интересни приказки към рисунките си.

 

9.Кои са най-специфичните и разпознаваеми символи в рисунките на децата, преживели някаква травма и има ли основание за притеснения от страна на родителите, свързани с този избор на изображения ?

 

П.И.  Едни от най-разпознаваемите символи в рисунките на децата са гроб, кръст, зъби и нокти. Да, тези изображения са повод за притеснение от страна на близките, което предполага навременна работа както с децата, така и с хората от семейството, с цел да се преработи скръбта.

 

10. Арт терапията само терапевтичен метод ли е, или може да се използва като помощно-диагностично средство при обследването на клиентите? Необходимо ли е терапевта да е специализирал в двете дисциплини, за да ги прилага в практиката си?

 

П.И. Възможно е приложението на арт терапията и в двете посоки. Да, задължително е психолозите да са специалисти във всяка една своя практика, а диагностицирането и терапията трябва да се случват в различни сесии. 

 

Идентични ли са техниките и начина на провеждане на занятията при всеки семинар? Има ли хора, които продължават да идват и да доразвиват професионалните си качества и компетенции?

 

П.И. Има техники, които са идентични, но има и допълнителни техники, според нивото на участниците в групата. И според потребностите им – също. Изборът на техники се определя от водещия на семинара на групата. Има колеги, които присъстват на всеки един семинар по арт терапия, тъй като са силно мотивирани да повишат квалификацията си в тази област и да научат нови и ефективни техники, които да прилаган в своята практика.

 

 

Пламена Иванова е психолог на частна практика. Работи в гр. Варна. Има опит в работата с подрастващи и възрастни с мисли и опити за самоубийства. Работи с деца с увреждания, както и родители. Приема клиенти, преживели насилие,  а също такива със завишена тревожност, ниска самооценка, проблемно поведение и др. Повече специализирана и контактна информация за Пламена Иванова може да потърсите в нейния сайт.

 

Рая Попова е клиничен психолог и психотерапевт със сериозен опит в превенцията и лечението на психични заболявания и проблеми в поведението и общуването. Живее и практикува в гр. Сливен. Може да я откриете в Психолого – логопедичен кабинет „Ян Бибиян“- Сливен и на тел. 0899104165.

 

Created with Nokia Smart Cam

 

20150919_183254

 

20150919_183303

 

кадри: личен архив