Tag Archiv: приятели

Моето ново „аз“ на 40 :)

⚜️Ако кажа, че навлизането в 40-те не беше голям стрес за мен, ще излъжа. Минах през всички фази, за които пишат психолозите и споделят познати и непознати. Но не мога да кажа, че ми е било най-комфортно в 30-те, защото още не знам какво предстои в следващото десетилетие. Може да е по-хубаво, по-пълноценно и по-спокойно.

⚜️1. Научих се да вземам по-лесно трудни решения. Когато нещо не върви-не върви! След като съм вложила време, енергия, емоции, знание, желание и себеотричане в едни отношения – служебни или лични, а ситуациите стават все по-усложнени и смазващи психиката ми, просто ги прекратявам. Когато си на 20, можеш да дадеш шанс и да изчакаш няколко години обстоятелствата или партньора да се променят, но след 40 е неестествено и нелогично да разучавате и приемате роли и образи, които не ви карат да се чувствате комфортно. Ако човек е зрял и отговорен, той ще е такъв, без значение дали е на 5 или 55, ако винаги има инфантилни удобни оправдания, този условен рефлекс, действал успешно през досегашния му живот, няма да се промени. Всяка раздяла е неприятна, дори тежка. Под каквато и форма да е съществувала като емоционална, финансова, социална или друга обвързаност. Но да агонизираш, още и още, е абсурдно. Реших, че ако ще поемам рискове, то да са свързани с хубави, зареждащи и интересни неща, а не такива, които ще ме изцеждат, обезверяват и обезценяват.


⚜️2.Имам баланса между това да съм достатъчно компетентна и информирана и същевременно жадна да навляза в света на нови професии, дестинации, култури, общества, теми, които ме интригуват и привличат. Имам стабилно образование, което ми дава самочувствие и спокойствие, но имам и енергията да се развивам и в други области и посветя на нови занимания, дори да е само за удоволствие. Все по-слабо ме вълнуват дребнотемията, светските клюкини, личните драми на хората. Не заравям глава в пясъка, но спазвам нужната хигиена на общуване и информация. Не изпитвам необходимост да споделям целия си живот, натоварвайки приятелите си с оплаквания, или заливайки с безброй емоционални публикации социалните мрежи. Давам съвети, ако ми бъдат поискани, но се опитвам да имам хармоничен живот, който ми харесва и да бъда добър пример за себе си, най-вече.

⚜️3.Ценя времето си и се старая да не го пилея за безполезни неща. Но това ми дава възможността да се отдавам на зареждащо „нищоправене“, без угризения колко неща бих могла да свърша в този момент. Ако имам ентусиазъм, мога да лъскам фугите в банята до 4 сутринта, ако не ми е работно, мога да оставя мивката с чинии за утре или да прехвърля не само тази грижа на децата, без това да ме прави лоша майка в моите или техните очи.

⚜️4.Повечето жени на 40, казват, че вече знаят какво искат, аз съм знаела от дете какво желая, кое е моето призвание и в някаква степен по-важните неща са вече факт. Разликата на тези години е, че знам колко съм готова да платя за това, което смятам, че ми е нужно в живота. Кога си заслужава да дам не малко пари за някоя фантастично скроена дреха, и кога мога да си взема невероятно красив шал „секънд хенд“ за стотинки. Кога си заслужава да се боря чрез 100%-во безусловно себеотдаване за една връзка, и кога дори най-малкият жест не си струва да бъде подарък за неблагодарен и егоцентричен тарикат, който съм имала неблагоразумието да се обикна силно. Знам границата, след която любовта се превръща в търговия, мазохизъм, изгнание дори. И вече не я прекрачвам, дори съм нащрек да не я доближавам. Знам кога една работа си заслужава парите и кога те експлоатират, а съгласието ти да стоиш в същата служба, при същите условия е показателно, че сама не се обичаш и цениш.


⚜️5. Знам че и физическото, и психическото здраве са моя безценен капитал, затова не си позволявам да неглижирам дори най-леките симптоми и не робувам на страховете си от прегледи и диагнози. Всичко е поправимо, ако се „хване“ навреме. Спряла съм почти изцяло месото и алкохола, но по философски, не по здравословни причини и не се самобичувам, ако се изкуша с плодова тарталета, порция миди с чаша вино, или неделно пиршество с пържени филийки. Избягвам вредните храни, но не съм почитател на храненето само треви и извлеци, най-малкото, нито са ми вкусни, нито ме засищат. Ако имам възможност, отглеждам сама някои зеленчуци. Намалила съм кафето до една, максимум две чаши дневно (повече като ритуал на умиротворение) и не изпитвам нужда от повече. Ако има дни, в които не ми се пие кафе, което толкова обичам, просто не пия. Не спазвам диети и двигателен режим, но ходя на танци и изминавам, когато мога мин. 6-10 км дневно. Бях „скарана“ с пиенето на вода, но за 2-3 години си наложих да спазвам правилото за минимум литър и половина и осъзнах, че е въпрос на навик. Отбягвам да пия течности преди, по време и непосредствено след хранене. Осигурявам си достатъчно сън, дори да е за сметка на непроверени домашни, неразтребена маса или недовършен проект, примерно. Уви, имам още да поработя над ранното лягане. Когато имам повече време, правя упражненията по системата на Норбеков или лек стречинг. Не харесвам мускулести жени с коремчета на плочки, които висят постоянно във фитнеса, няма да кажа нищо ново, но съм се убедила, че физическото натоварване е задължително за добрия вид и тонус.


⚜️6. Външно се харесвам повече, отколкото на 20 и съвсем малко по-малко, отколкото през 30-те си години. Никога не съм ползвала скъпа козметика, но купувам качествена, или си разчитам на домашно приготвени продукти за лице и тяло. С времето забелязах, че кожата по-лесно се пигментира, белезите зарастват по-трудно, напълняването се получава в най-нежеланите зони. В тази връзка се старая да се грижа много повече за очите, шията и ръцете (като козметика и упражнения), да спя по възможност по гръб (така не стимулирам появата на бръчки по деколтето), да не излизам без очила и слънцезащитен продукт и да не правя излишни гримаси. Ползвам много базови и етерични масла, които имат голямо приложение и ефективност в „борбата“ със старостта. Косата ми е все така прекрасна, въпреки белите кичурчета, но я боядисвам възможно най-рядко и то в естествения ми цвят. Експериментите от „гарваново черно до платинено русо“ съм ги забравила и не намирам подобни метаморфози за естетични. Според настроението, отделям по 2-3 минути за грим, или се случва с дни да излизам без никакви разкрасителни продукти върху себе си. Харесва ми самия процес на гримиране, но предпочитам да рисувам изобилно в скицника, отколкото върху себе си. Прекарвам много малко време пред огледалото, но почти винаги се радвам на това, което виждам.

⚜️7. Старая се да правя основно неща, които са ми приятни и полезни. Тази година си сварих няколко бурканчета сладко от праскови и малини, постепенно ще си спретна още зимнина, но със сигурност няма да се отдам на робството да варя лютеници, да правя туршии и сиропи, както се е случвало преди. Удобство е да имаш нещо домашно приготвено, готово и апетитно, особено когато навън фучи и нямаш никакво желание тепърва да готвиш, но консервираните храни далеч не са полезни, изискват място за съхранение и доста енергия покрай осигуряването им-да набереш или купиш продукти, да измиеш, нарежеш, свариш, охладиш, запечаташ и т.н. Същото е и с гладенето-занимавам се с него, само когато е нужно да изляза и дрехата ми е доста намачкана. Това предварително гладене с часове на 2-3 перални пране, от хавлийката до чорапчето, съм си го забранила.

⚜️8.Да живее практичността! С годините промених и гардероба си. Простих се с всички демоде дрешки, къси потничета и впити бодита, безформени екзотики и т.н. Неща, които ми стават, но вече не ме радват – подарявам, продавам, изхвърлям. Периодично правя ревизия и въпреки манията ми към рокли, обувки и шалове, се старая всичко да е практично, елегантно, изрядно сгънато и подредено по цвят, материя и приложение. Пазя и неща „за някой ден“, но поне не ги държа в гардероба. Харесвам много високите токчета, но ги слагам „на мястото на събитието“, или когато ще се придвижвам с кола. Повечето ми обувки са максимално удобни и подходящи за дълги маршрути. Харесва ми да съм „топ мацка“, но не на всяка цена. Купих си очила за компютър, макар понякога да забравям да ги нося. Да, важни са и предпазват, стига да не си по 12 часа взрян в монитора. Добрата чанта за мен е тази, „в която можеш да сложиш поне един хляб“, както казваше моя позната, затова днес повечето ми чанти са средно обемни, с много прегради. Ползвам три органайзера за джунджуриите и така намалявам безредието.

⚜️9.Промяна в настроенията. Като хамелеон съм. Напиращото чувство на безпричинна радост след няколко минути прераства често и в безпричинен плач. Понякога. Не само като ПМС. Започнах с времето да изпитвам не просто дискомфорт, а някаква физическа болка от шума, дори да не е непременно електрожен или зъболекарска машинка. Дразни ме силната музика, детското хленчене, тийнейджърските брътвежи и свиркания, пенсионерското мърморене, преминаващите мотори, всичко. Изнервят ме изкачащите отвсякъде велосипедисти, агресивните реклами, политическите дискусии, жегите, но мисля, че това е нормална реакция. Затова, при всяка възможност, се опитвам да си осигуря максимално време за релакс и презеражедане, съзерцание. Да си подариш уединение и покой, било то в луксозен спа-център, или на някоя тиха полянка, не е каприз, мода и излишно удоволствие, а нещо, което е необходимо ежедневно, дори за няколко минути.

⚜️10. Ако преди години ме радваше да купувам разни неща за децата, или интересни аксесоари за мен, сега най-важните ми разходи са тези, свързани с уюта у дома. Близо 20 години, поради безброй други грижи и липса на минимални дори средства, не бях правила нищо, което да ме кара да се чувствам комфортно вкъщи, разчитах основно на това да правя размествания, да разнообразявам с декорацията, но дотам. Обзе ме нова мания по винтидж стила и „art deco“ периода, най-после грозните крушки, висящи на кабел, са заменени от изящни ретро полилеи, а хола превърнах в красива бяла спалня. Вярно, сега няма къде да посрещам гости, но реших че щом една трета от деня прекарваме в сън, то тази стая е най-важна. Лиших се от една-две почивки, прекарах дълги часове в преобразяване на стари мебели и аксесоари, но всяко усилие си струваше и се гордея със сътвореното. Нямах абсолютно никакъв опит и знания, свързани с реставрирането, но когато има желание, има и начини. Предизвиках творческия си дух и той се отзова и ми помогна да сътворя интересни неща, които ме радват.

⚜️11.Промяна в предпочитанията-„всяко зло за добро“. Спрях да гледам много от любимите си предавания (към днешна дата нямам и ТВ) и не се обременявам с нещо различно от романтични и биографични филми или добри комедийни сериали. Харесвам тихи, прохладни и кокетни ресторантчета с вдъхновяваща атмосфера и предпочитам да релаксирам сама или бъбря с приятели там, отколкото в който и да е модерен бар. В дискотека бих отишла, заради компанията, но не повече от веднъж годишно. „О, нямам време“ за това или онова, за мен е несъстоятелно оправдание. На 40 вече знам, че човек има толкова свободно време, колкото сам си определи, въпреки ангажиментите и сам преценява кои хора и дейности може да пренебрегне за сметка на други, с които ще има по-пълноценно изживяване.


⚜️12. Въпреки, че не съм първа младост, сега се чувствам все по-жизнена и по-свободна. Грижите ми, свързани с отглеждането на децата, както и отговорността не са намалели, но са станали по-различни. Както и тревогите – просто са от друго естество вече. Една майка никога не може да бъде напълно спокойна, но може да създава по-ведра, приятелска атмосфера, в която всеки да се чувства комфортно и достатъчно необременен от мърморене и безброй правила. Невротичните изблици са неизбежни понякога, но могат да бъдат контролирани. Трябва да „програмираме“ отговорност, а не страх – и в нас, и в семейството ни.


⚜️13. Вече нямам мечти, които да захранвам с енергия и стремеж. Имам желания, които се реализират сякаш от само себе си, но не напълно „случайно“, а и като следствие на мои избори, промяна в мислене и действия. Претърпяла съм не малко загуби и крахове. Не се научих да не се привързвам толкова. Няма как да възприемаш философски смъртта, без никаква емоция и чувство. Няма как да бъдеш „над нещата“, когато твоя вътрешен свят се срива и всичко, в което си вярвал се оказва илюзия. Всяка крачка, поглед, преживяване променят и са част от целия процес. Но това са нещата от живота. Земния.


⚜️14. Щастлива съм незаконно много с приятелите, които имам. Преди изживявах твърде драматично как десетки близки хора и семейства, с които съм поддържала отлични отношения, след като се разведох забравиха напълно за съществуването ми и че се виждам относително често единствено с две-три приятелки. Истински близка съм само с една, което днес ми е достатъчно ценно. Нямам вече нужда някой да храни егото ми с повече внимание. С останалите, които влизат в категорията „добри познати“, си оставаме такива и се радваме искрено на случайните си срещи. Но те си остават такива. Разбира се, всяко ново запознанство е добре дошло, действа освежаващо, но сигурността да имаш приятел, избран за такъв за 1-2 мига, но проверен през годините, е незаменима.

⚜️ 15. Научих се да върша доста „мъжки неща“ в дома, колкото и да ми е неприсъщо и трудно. Но постигнатите умения ми дават самочувствие, че мога да се справя с почти всичко. Когато ми е нужно вдъхновение, сама си го намирам и сама лекувам душата си. Мрежата е пълна в мотивиращи истории, мисли, филми, изображения, музика. Когато ме скапят битовизмите или съм емоционално разстроена, си припомням, че на фона на всички лични и обществени драми в човешката история, моите са съвсем незначителни, колкото и важност да им придавам в даден момент.

⚜️Все още ми предстои, ако е „писано“, да изживея радостта от това да имам споделени, смислени и красиви отношения със всеотдаен и достоен партньор отново не за месец или година, а „до сетен дъх“. Да намеря своята духовна общност, с която да имам по-пълноценно общуване и подкрепа по пътя към Бог, да разбера вълшебството на това да имам внуци някой ден. Да, предстои ми все някога и среща с „критическата“, но се надявам това да стане плавно и хармонично, без излишен стрес, за което ще се подготвя предварително с полезни практики.

Ще се радвам и Вие да споделите като коментар Вашите 40 и 40+ моменти!

 Милена Белчева©
А ето какво ме радва днес:

Лъчезарната Константина Живова мечтае за къща с изглед към морето


           Константина Живова е популярно лице от телевизионния екран, предпочитан модел, прекрасна майка, също и автор на проекта trywithina.com. Какво още, ще ни разкаже самата тя. Повод за това интервю е първият ѝ роман „Завинаги” и вълнуващите минути на любов и споделеност, свързани с премиерите.  Благодаря ѝ, че прие поканата да добави още интересни щрихи към своя портрет и да задоволи читателското любопитство. Новото ни познанство, както и зашеметяващата ѝ усмивка са добър повод да минем и тук на „ти”.

 

Здравей! Коя е Ина, извън клишето „красива и известна” ?

 

Ина е работеща жена, майка, приятел. Тя е човек, който не може да стои без да прави нищо. Динамична, организирана и почти винаги усмихната. (и тук се усмихва отново)

 

Видно е, че си привлекателна, а в съчетание с енергията на младостта и силата на характера, въздействието ти се увеличава значително. Но външността понякога е коз, понякога е оръжие, насочено срещу притежателя му. При тебе как е?

 

Всяко качество, което носи човек в себе си би могло да му помага, но и да му вреди. Всичко зависи как ги използваме. За мен е важно човек да има енергия в себе си. Да има желание за живот и развитие. Да вижда и оценява малките неща. Да бъде добър!

 

Днес почти всеки разкрива своя lifestyle – чрез социални платформи, сайтове и т.н. и се „бори” са повече публично внимание. С какво твоя блог и новите ти видеа се различават от тези на останалите?

 

Така е. Да бъдеш блогър се превърна в световна тенденция. В България тази професия или хоби се развива с пълни сили. Когато има конкуренция аз лично се чувствам по-добре. Амбицирам се повече. Моят блог www.trywithina.com съществува вече втора година. Опитвам се да показвам неща, които ме вълнуват. До броени дни ще започна и нещо ново, свързано с модата в моя блог, но ще го видите, когато е готово. Това ще е моят нов начин за представяне на модата.

 

Как успяваш да жонглираш с толкова много ангажименти, стремежи, активности?

 

Аз съм такава от дете. Приятелите ми казват, че съм суперактивна. И е така. Не мога да не правя нищо. Изпадам в депресия дори за ден. Обичам да експериментирам, да мисля, и да създавам нови неща и да си поставям нови предизвикателства. Обичам да работя.

 

Родена си в Монтана, но живееш в столицата. Какво те привлича в големия град и какво ти липсва?

 

Всеки човек, който е дошъл от малкия град в столицата е привлечен от възможностите за развитие. От повече от 12 години съм в София и създадох много контакти, приятели и познанства в различни сфери. Понякога ми липсва спокойствието и усамотението. Мечтая си някой ден да живея в къща с изглед към морето.

 Убедихме се, че имаш и изключително красиви приятелки, които споделят с теб премиерите. Смяташ ли, че визията е индикатор и за вътрешното обаяние, което привлича и такива себеподобни?

 

Разбира се. Визията е важна част от това как ни възприемат околните. Важно е да се грижим за себе си. Няма как някой да ни харесва и обича, ако ние не харесваме себе си.

 

Кое е най-необичайното нещо, което са ти признавали на срещите с читатели и почитатели?

 

Има много истории, които са ме карали да настръхвам. Никога не съм вярвала, че книгата ми ще докосне толкова хора и ще промени съдби. Наскоро едно момиче ми сподели, че след прочитането на книгата, нейните родители са се събрали след дълга раздяла. Това е най-голямото щастие. Щастието в очите на другите, благодарение на частица от моя труд.

 

Кой е най-големият ти критик в ежедневието и по отношение на литературните опити?

 

Моите близки и приятели. Приемам критики. Те те изграждат като личност.

 

 

Каква ще остане Ина завинаги и как се промени след написването на романа?

 

Ина ще остане завинаги обичаща. Обичаща живота! Да забелязваш малките неща, да оценяваш кратките и на пръв поглед незначителни моменти, дори в ежедневието е голямо богатство, ако успееш да го запазиш, като черта от своя характер. „Завинаги“ ме промени завинаги с това, че събрах смелост, упоритост и дадох цялата си любов за този проект. Разбрах, че когато си смел и упорит трудът се възнаграждава и оценява.

 

Споделяш, че в книгата ти има силни послания и за мъжете. Какви са отзивите на мъжката аудитория и съвпадат ли с идеята на твоята мисия?

 

За мое щастие книгата се чете и от мъже. Получавам коментари и писма от мъжката аудитория и разбирам, че и те имат своите неразбирания за себе си, като нас жените, но знаят едно, че и те могат да обичат истински.

 

Решила ли си вече какви ще са тематичните ракурси на следващите авторски изяви?

 

Да. В момента започнах работа по редакция на романа, кратка, но допълваща, която може да бъде интереса и на второ четене и до месец се надявам да започна превод на романа на английски. Надявам се в края на лятото книгата да бъде достъпна за хората по цял свят, преведена и издадена онлайн.

 

Кои песни олицетворяват: личността ти, детството, летежите, несбъднатостите?

 

От няколко години харесвам “The Weeknd” и това слушам постоянно в момента.

 

Опиши с 5 прилагателни идеалния за теб ден?

 

Слънчев, усмихнат, креативен, ползотворен, незабравим!

 

В градината на приятелството, ти си букет от ….?

 

Лалета.

 

 

Автор : Милена Белчева

Снимков материал: личен архив Ина Живова, Милена Белчева

Романът  „Завинаги” може да бъде закупен оттук или чрез директен контакт с авторката.

 

Print\

12083849_10207782444053529_1752927346_n

 

IMG_20160202_093009

 

IMG_20160312_222909

 

colage_Ina_Varna-001

 

IMG_20160312_194348

 

 

 

 

 

Идеалната почивка за Емо Ялъмов – море, дайкири, кубинска пура и любим човек


Емилиян Ялъмов е известен журналист, репортер, светски хроникьор, автор на книги и текстове от развлекателните жанрове, организатор на събития. През 2012 инициира създаването на сайта YEP.BG, където продължава да публикува. Автор и водещ е и на телевизионна рубрика по БНТ2 и BNT World „На светска вълна“.

 

             Здравей, Емо!

 

            Познаваме се от няколко години, затова ще си позволя да отправям въпросите си директно и извън рамката на общоприетата любезност. Идеята за този разговор се породи по време на една от последните ти публични срещи, а именно – гостуването ти във формата „Неделя следобед със…“ , събитие, организирано от г-жа Таня Дамянова. Тогава присъстващите имаха възможността да надникнат в твоя свят, чрез въпросите на водещата – Патриция Кирилова, свързани с любовта ти към яхтите, пурите, изкуството, членството ти в Бирената партия, книгите, които си издал, рубриките, които водиш. Професионалният ти път не е кратък и си известен в медийните среди, но бих искала в това интервю да разширя тематичните ракурси, за да е по-обстойно и интересно за хората, които не те познават толкова добре. Надявам се, че ще се чувстваш комфортно като интервюиран и от мен и че ще позволим на читателите да разберат повече за твоята душевност, за ценностите и начина ти на живот.

М.Б.:Какво е усещането, когато получаваш толкова много дипломи и отличия, свързани с твои конкретни журналистически изяви или за поддържане и затвърждаване имиджа на дадена марка, фирма, личност? Тези жестове мотивират ли те и вълнуват ли те все още, или си уверен в това, което правиш и за теб подобни признания са повече блясък, отколкото съдържание?


Е.Я.: Това е признание за труда ми. Нормално е човек да се чувства удовлетворен, когато хората оценяват това, което той е направил. Аз съм живо същество и е eстествено да се вълнувам. Това, че съм бил забелязан няма как да не ме мотивира да продължавам напред.

 
М.Б.: Кога разбра, че си изкушен от словото и че това е пътят, по който желаеш да вървиш и да се развиваш? Помниш ли повода за написването на първия ти журналистически материал?

 

Е.Я.: Първоначално пишех хумор и сатира. Публикуваха мои неща във вестниците „Стършел“, „Черноморски преглед“, „КИЛ“ и т.н.. Първият си фейлетон обаче написах с дядо ми Тодор Генев, лека му пръст, още като бях дете. Той беше популярен сатирик. Вероятно от него съм наследил любовта си към писането. Във Варна ме откри Аврам Аврамов, който работеше за петъчната притурка към вестник „Народно дело“. За съжаление той също вече не е между нас.  После започнах да пиша скечове и песни в хумористичното предаване „Тутурутка“. Така започна всичко за мен. След време обаче сатирата отиде на заден план, завърших журналистика. Във Варненски свободен университет направихме студентски вестник „ЦЕНЗура“, на който съм кръстник. Малко след това започнах работа на щат и в редакцията на вестник „Позвънете Новини“, където темите, за които отговарях бяха различни.

 

М.Б.: Съвременните технологии позволяват проследимост и анализи на потребителите и тяхното поведение спрямо даден сайт или печатно издание. Как се променила медийната аудитория през последните 20 години като доверие, интереси, гражданска позиция, активност, светоглед? Какви са твоите наблюдения и как самият ти си се променил в това отношение?

 

Е.Я.: Медиите изгубиха голяма част от доверието, което им гласуваха хората в началото на демократичните промени. Някои журналисти не разбраха, че да информираш е и отговорност. Нароиха се куп жълти издания. В момента е някакъв хаос. Аз така и не си позволих да лъжа моите читатели. Радвам се, че имах удоволствието да работя с хора, които по никакъв начин не са ми налагали някаква цензура. Сега пиша предимно за изкуство, култура, шоубизнес и съм щастлив, че се занимавам точно с тази тематика. Плувам си в свои води.



М.Б.: Имал ли си творци, които са били твои професионални открития и на които да си съдействал значително в посока приемственост, популярност, контакти и т.н.? Признателни ли са днес за това или би се присъединил към коментарите, битуващи в обществото, че българинът е неблагодарен?


Е.Я.: Помагал съм на много хора, но ще прозвучи твърде нескромно да говоря аз за тези неща. Затова нека преминем към друг въпрос. Разбира се, че има и неблагодарни. Те отдавна обаче не са част от моето обкръжение. Не прощавам предателства.

 

М.Б.: Предполагам, че и ти, в началото на своята кариера, си разчитал на подкрепата както на семейството и приятелите, така и на колеги и професионалисти с високи позиции и постижения в дадена област. Кои са хората, с които те свързват не само сантименти, но и искрена почит и благодарност, за това, което са, и с което са ти помогнали – било то доверие, съвети, финансова подкрепа, бизнес предложения?

 

Е.Я.: Благодарен съм на преподавателите ми по журналистика. Някои от  хората, с които съм работил през годините също са били прекрасни професионалисти. С други сме имали откровени конфликти, но с тях не поддържам отношения. Дори не знам дали все още са в занаята.

 

М.Б.: Срещал си се с редица популярни личности, свързани по някакъв начин с изкуството, културата, шоубизнеса, хора с разнообразни интереси и стил на живот. Имал ли си случаи, в които да установиш за себе си осезаема разлика между медийния образ на дадена личност, на база на който са били и твоите представи и преценките ти за човека при пряк контакт с него, доколкото е позволил да го опознаеш?


Е.Я.: На сцената винаги се излиза с маска и се играе роля. Човек не един и същ пред публика и у дома. В ролята ми на журналист съм се опитвал събеседниците ми да бъдат откровени, но дали е било така знаят само те. Всичко си зависи от човека. Има хора открити, лъчезарни и с усмивка, а други са интровертни и трудно можеш да преминеш бариерата, която са поставили.


М.Б.: Вероятно някои от запознанствата ти с т.нар. „звезди“ са провокирали както възхищение и въодушевление, така и разочарование и резервираност.
Има ли някои от родните знаменитости, с които общуването те обогатява, преобразява и ги чувстваш наистина близки?

 

Е.Я.: Имал съм щастието да контактувам с почти всички известни личности в България. Харесвам много Васил Михайлов. Голям мъжкар! Страхотни роли! Джоко Росич пък бе по-голям българин от много мои сънародници, въпреки, че не е роден тук. Беше един балкански титан. Нека почива в мир. Тъжно е, когато се разделяш с такива хора. Тодор Колев бе онзи опасен чаровник, който българското кино никога повече няма да има. От новото поколение симпатизирам на Асен Блатечки. Препоръчвам на всички читатели да гледат лентата „Съдилището“, където той играе главнатя роля. Разтърсващ филм. Залата стана на крака след края на премиерата. Много добър актьор е Захари Бахаров. Мариан Вълев, Христо Шопов са все любими мои лица от големия и малкия екран.


М.Б.: Опиши с по три думи – как възприемаш себе си като: журналист, приятел, мъж и баща?


Е.Я.: Гледам сериозно на професията си и не обичам да правя компромиси в работата си. Обикновен човек съм, който обича да дарява усмивки на хората около себе си.   А дали съм добър баща е редно да каже дъщеря ми.


М.Б.: А извън ролите и светската суматоха и суета – какъв е твоят вътрешен свят, кои са твоите съкровени моменти в ежедневието, нещата, които те изпълват с радост и хармония?

 

Е.Я.: Щастлив съм, когато знам , че близките ми са добре. Обичам да излизам с дъщеря ми и да се забавляваме.

 

М.Б.:Кое предпочиташ през последните години – усамотението или многобройните социални контакти и изяви?

 

Е.Я.: Водя много динамичен начин на живот. Понякога на вечер ми се налага да бъда на няколко различни светски прояви. Няма как. Не се оплаквам. Такава ми е професията. Може би ако беше по-различно щях да умирам от скука. Срещите с хората ме зареждат. Все пак аз контактувам предимно с хора на изкуството. От тях винаги има какво ново да научиш.


М.Б.: Хората, които те познават, знаят, че си почитател на изисканите питиета, атрактивните туристически дестинации, стойностната литература и ценител на красотата в различните и измерения. Ако имаш възможност да си подариш една съвършена за теб кратка ваканция къде и как би релаксирал най-пълноценно?

 

Е.Я.: Повече от 6-7 години не съм посещавал атрактивни туристически дестинации и не съм излизал в чужбина. Не знам откъде е останало това впечатление, че съм техен ценител, но ако ми се отвори възможност със сигурност искам да е място с море, слънце, яхти и палми. Едно дайкири, кубинска пура и любим човек също идеално се вписват в картината ми за пълноценен релакс. 


М.Б.: Кои са най-оригиналните изненади и специални жестове към теб, които си съхранил в паметта на сърцето и си спомняш с умиление?

 

Е.Я.: Твърде лични са. Предпочитам да ги запазя само за себе си.


М.Б.: Ако приемем, че животът е музика, коя е песента, която те олицетворява най-добре?

 

Е.Я.: Харесвам много жанрове. Като ученик съм бил барабанист в група. Вероятно ще е някакъв микс между джаз, поп, рок, класика и щипка хеви метъл.


М.Б.: Почти винаги си във ведро настроение и обичаш добрия хумор. Кой е вицът, който те разсмива, колкото и пъти да го споделяш или чуваш от друг?

 

Е.Я.: Много са. Имам един голям приятел, който е неизчерпаем извор на вицове. Повечето варненци го познават като Жоро Степа. Мога да го слушам с часове и да се заливаме от смях. Един от любимите ми вицове е:

– Докторе, жена ми я боли гърлото! Какво да направя?

– Празнувай, човече! Празнувай!

 

М.Б.: Кое опиянява повече – доброто вино или добрата дума?


Е.Я.: Добрата дума, поднесена с чаша хубаво вино.


Благодаря за откровените и изчерпателни отговори! Пожелавам ти завиден тонус и да преодоляваш баналното, постигайки оптималното.

 

Интервюто взе Милена Белчева за Арт клуб МонограМ

Снимки – личен архив Емилиян Ялъмов

 

13/8/15

Варна

 

11850912_774988679280511_1104434615_n

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

11903278_774988005947245_1164110896_n