Представям на Вашето внимание интервю с Кръстьо Стефанов Христов – уредник и съдържател на фонда на Историко-археологическия резерват „Шуменска крепост“, екскурзовод в музея
Шумен възниква и се развива покрай крепостите му в източния край на Шуменското плато. Крепостта е била застроявана през ранно и късния античен и средновековен период. В нея има намерени останки от бронзовата епоха, от халколита, от траките, живели в селищата там през V-ти век пр.Христа.
Кои са най-ценните и интересни находки, които могат да бъдат разгледани в музея?
Всеки период си има ценни находки. Най-ценното, като находка за нас, е каменният надпис на Иван Шишман, или както го наричаме „Шишмановия надпис“, открит през 1966 г. Той доказва, че Шумен е имал това име още в Средновековието и че последният управител на крепостта е бил Срацимир – Страцо. Буквално надписът гласи : Поставеният от Бога, аз на българите – цар Иван Шишман, дойдох в град Шумен, по Божие благоволение. А аз Срацо, писах тия слова. Това означава, че преди превземането на крепостта от османските войски през 1388г, Иван Шишман е посетил крепостта и в каменния надпис споменава името на града – Шумен. По-късно това име е променяно – Шумла, Сума, Шуман, Шумулар и т.н., както са го наричали. За нас, като исторически паметник, това остава най-ценния надпис, независимо, че имаме и богато ювелирно изкуство, артикули с майсторска, идеална изработка – златни пръстени, обеци, 23 карата и половина и т.н. Наред с него има много други открити надписи на крепостта.
Шуменската крепост е една последователна крепост и това е много съществено. Като започнем от праисторически материали, открити от Вера Антонова, преминем през тракийския период, Рим, Византия, Първо и Второ Българско царство…Крепостта е била разрушавана многократно, наново е била съграждана. Има открити около 25 000 материала, както и монети на различни владетели.
Който има желание, нека да я посети, ще остане с добри впечатления. А и самото място, на което е разположена крепостта, е наистина прекрасно.
Споменахте Вера Антонова и нейния огромен 30 годишен труд и принос. Към днешна дата има ли кой да продължи със същия ентусиазъм и отдаденост нейното дело?
Към днешна дата, това са екипите от археолози от РИМ-Шумен, които продължават нейното дело. Те работят на различни обекти през летните месеци в Плиска, Преслав, в разкопките по строящата се сега магистрала.
Отворени ли сте към съвместна дейност с фондации и организации в посока разширяване на разкопките, тяхното изследване и съхранение?
Да, но това са само сезонни инициативи, на база изградени отношения с различни организации, а и знаете, разкопките са свързани със средства.
Приблизително какъв е човекопотокът от български и чуждестранни посетители в крепостта?
Посещават ни около 25-30 хиляди души годишни. В по-силните периоди ни посещават и много туристи от Румъния, Албания, Русия, Украйна. Имаме и посетители от Турция, особено по празниците.
За 2020 очакваме спад. Ще видим след края на годината, предвид обстоятелствата сега с пандемията, как ще се развият нещата.
За удобство на всички, които възнамеряват да Ви посетят, бихте ли дали информация и за работното време. Кога е най-подходящият период, също така?
В летния сезон работното време е от 9 до 19ч., а през останалия период на годината от 9 до 17ч. Заповядайте! Най-благоприятният период за посещение на крепостта и музея е през пролетта и есента, а плюсът е, че всичко може да се види на едно място.
Прочетох чудесни отзиви в книгата за гости. Има ли журналисти, които имат интерес за създаване на нови документални книги?
По какъв начин всеки от нас може да популяризира това прекрасно място и Вашата дейност?
Да, има интерес към музея. А съдействието може да се случи само с посещение на място и чрез реклама:
▶️ Харесайте и следете страницата им във ФБ Тук може да проследите не само в Шуменска крепост, Плиска, Мадара, Съкровищницата в музея с ценни монети и печати.
▶️ Посетете и споделете с приятели мястото.
▶️ Включете се в доброволчески проекти в региона.
Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекта, което е още един добър повод да я посетите, а също да се насладите на живописните природни гледки в региона.
Мястото със сигурност има нужда от подкрепа и реновиране. Правят впечатление неприветливото състояние на част от указателните и информационни табели и в самата крепост, както и някои неукрепени или естетически неиздържани участъци. Независимо от многото неотложни проблеми от друг характер в различни сфери, които са приоритет за община Шумен, вярваме, че отговорните екипи в управленската структура на града и околните селища, ще вземат мерки и за този значим исторически и туристически обект, част от културното и архитектурно наследство на страната.
21.6.2020г.
изображения и интервю: Милена Белчева за Имидж Стил
В дни като настоящия 3-ти март, е някак естествено да изпитваме порив да изразим своите вълнения, дори и да прекалим с патоса, който лично аз не възприемам толкова положително. Затова, използвайки повода, ще споделя наред с благопожеланията ми и няколко реда размишления.
Празниците са нещо и сплотяващо, и разединяващо. Момент за евтини демонстрации, но и за смирено осъзнаване. Често будят противоречиви чувства и убеждения и рядко биват отбелязвани с разбиране за техния смисъл и произход. Дори когато става въпрос за Национален празник, историческите спорове и нагласи понякога успяват да засечат фойерверките от гордост, в иначе унилия ни балкански живот. Да, този „земен рай“ е погазван и обезобразяван многократно. Тук са ставали зверски изнасилвания, гонения, битки и опустошения. Тук е имало икономически сривове и политически преврати, съдебно безумие и здравна агония. България е страна на контрастите – сизифов път от разцвета към погрома, от дъхавите розови градини до тежкия барутен дим, от славата на един от най-красивите народи, до грозното лице на обезлюдените села.
Контрастни са и нагласите ни. Колко често чуваме фразата „обичам страната си, но мразя държавата ни“?! Тази държава, под чийто флаг са се случвали и безчет победи – и в науката, и спорта, и в изкуството. Държава, чиято душа все още диша и в чието сърце има съкровен спомен за неоспоримото ѝ величие. И всички ние сме част от този организъм, независимо от териториалните ни, нравствени и партийни разделения! Нека си припомним, че страната ни е сбор от всичките ни добродетели и несъвършенства, от всичките ни предимства и слабости. Колко от Вас могат да заявят, че са съвършени, че винаги взимат най-правилните решения, че се грижат по най-добия начин за собственото си тяло, ум, дух? Дали водят хармоничен и балансиран живот, според най-висшите ценности и с принос към общото благоденствие?
Замислете се! Колкото трудно се оказва да управляваме дори собствения си мир и ежедневие, да бъдем толерантни и любящи с децата си, любимия, колегите, съдедите, приятелите. Да бъдем устойчиви, гъвкави, всеотдайни, открити… Да не съдим, да не критикуваме, да не обвиняваме. Но уви, този условен рефлекс е добре познат на повечето от нас. Да, поставени сме в различни морални и социални рамки, но слънцето грее еднакво за всички ни и боите, с които разполагаме, за да създадем шедьовър или гротеска зад тези рамки, са еднакви. Затова, колкото и клиширано да звучи, нека бъдем търпеливи майстори, изграждайки своя образ, защото той е този, в който ще се оглеждат децата ни. Ние създаваме естетичните критерии,съхраняваме или рушим традиции, укрепваме или смазваме вярата. Всеки от нас създава историята на своя живот, на страната, на света. Нека тя не изобилства от правописни грешки и яростни думи, от преиначени истини и маскирани страхове, от увлечения по чужди култури и ценности!
Нека сътворим своя славен пътепис, написан с достойнство и искреност, с гордост и смирение, с любов и смисъл, с мъдро послание и вдъхновяващи примери. Държавата е само отражение на нашия вътрешен свят и избори! И нека пребъде – благословена, чиста и свята!
Това е стихотворението ми по случай:
БАЛ НА ПОЕЗИЯТА „РИСУВАМ ТЕ ЖИВОТ/2019”
Смирените нюанси си избрах
Eдин и същи път – с безброй пейзажи.
Преди, сега и след – в смълчан триптих.
Дали наивността ще ме накаже,
че твърде рано и` изневерих?
Че твърде дръзко скочих надълбоко,
а бисери от дъното не взех!
Пред мен изплуват хиляди посоки,
но този свят все тъй е пуст и вехт.
Но този свят е друг във същността си,
ако се вслушам в онзи мъдър глас.
И плисва златен дъжд в деня навъсен,
копнежите притихват в тюркоаз…
Животът зърва в свойто огледало
из сметищата мрачни на греха-
невежеството земно-разпиляло
забравените скици на духа.
Въздъхва, милостиво ми подава
от скицника на времето – лист нов.
И тихо чака моята проява –
на глупав шут, или на философ.
В очите ми – палитра от сезони.
В сърцето скрит е не един сюжет.
Днес ангел съм – от рая си изгонен.
И демон жив, в перото на поет.
И с кал рисувам, с огън заличавам.
И цвят, и звук искрят на шир и длъж.
Но четката да движи, се надявам,
единствено Творецът Всемогъщ.
На 8 февруари 2019г. във Варна бе открита самостоятелна изложба на художничката Тереза Зиковска. Младата дама показа творбите си в галерията, която носи нейното име и така символично отпразнува първата година от създаването на това интересно арт-пространство.
Събитието стартира с приветствие от изкуствоведа Пламена Рачева – Директор на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ и бе уважено от много творци и почитатели на изобразителното изкуство. Присъстваха също колеги, приятели и семейството на г-жа Зиковска. В допълнение на уютната атмосфера и в унисон с посланията на изложбата, по време на вечерта звучаха подбрани Библейски текстове, прочетени от актьори на Държавен куклен театър – Варна, а също и записи с великолепни песнопения, в изпълнение на архимандритНикодимос Каварнос. Изложбата включва творби, рисувани предимно през последните 10 години, както и съвсем нови, създадени специално за случая. Друг съществен повод за това творческо представяне, е 180 годишнината от построяването на храм „Св.Атанасий” – старата митрополитска църква в т.нар.Гръцка махала в морския град. Този духовен център е вдъхновил и авторката да го изобрази в едно от най-внушителните си произведения, включени в експозицията, озаглавена „Домът ми дом за молитва ще се нарече”.
Картините предават личното усещане на художничката за пространство, форма и цвят, а маслените бои са предпочитано изразно средство. Сградите са представени в различни ракурси и повече е акцентирано върху средата и нейното въздействие върху твореца, а не върху архитектурния дизайн и техническата убедителност. Прецизният рисунък е изместен от свободното движение на четката, а най-силно въздействие е постигнато чрез експлозията от цветове и нюанси на тюркоаз, люляково, медено златно, корал, кармин, веронезе. Повечето картини се отличават с приятен контраст и детайлно представяне, но има и тематични изображения в по-приглушени, пастелни тонове и с деликатно загатнати образи.
В рисунките са пресъздадени Соколския и Клисурски манастир, както и манастирът Свети Сава Освещени, а на две от творбите е изобразена част от Гетсиманската градина. Сред подбраните 35 картини са представени емблематични здания от духовното ни и културно наследство – Катедрален храм „Свето Успение Богородично“, храм „Света Петка“, Старинен храм „Св. Успение Богородично“ във Варна, изобразени са също Киево-Печерската лавра, Черната църква в Румъния, Божия гроб в Йерусалим и др. Творбите имат силно енергийно и емоционално въздействие, създават усещане едновременно за лекота и стабилност, за оживление и покой, за откровение, но и тайнственост. Въпреки образната свързаност, всяка творба провокира и разкрива различно възприятие, предизвиква към размисъл над немалко теми. Вечното и преходното. Храмът като дом. Домът като символ на споделеност и уединение. Смирението на душата и тържеството на духа. Полюсите на ежедневието и нуждата от баланс. Всяко едно посещение на светите места дава винаги ново преживяване и осмисляне и това е искрено изразено и осезаемо в творбите на авторката. С част от средствата от продажбата на изложените картини ще бъдат подпомогнати даровитите деца от школите по изкуства към храма „Св.Атанасий“.
Жителите и гостите на Варна ще имат удоволствието да посетят изложбата до 15 март, но арт срещите в галерията продължават целогодишно. Една от тях е предстоящата музикално-кулинарна вечер, посветена на италианската култура и изкуство, със специалното участие на оперните изпълнители – Станислава Марчева-мецосопран и Арсений Арсов-тенор, както и на Руслан Павлов-клавир. Празничното събитие, което ще премине под наслов „Виното нашепва за любов“ е на 14 февруари, от 19:30 ч. в Tereza Zikovska ART GALLERY на ул. Воден 25 в Морската столица.
На 19 май от 18ч. в Концертното студио на Радио Варна бе представен новият поетичен сборник на популярния бард Михаил Белчев. Премиерата в черноморския град бе част от програмата на 26-тото издание на международния музикален фестивал „Откритие“, по покана на Доно Цветков—инициатор и организатор на фестивала.
„В полумрака на спомена“ бе представена от издателя Дамян Яков, който разказа пред многобройната публика за интересния процес на реализация на книгата. Обърна внимание на всеки детайл, който я прави ценна за читателите, не само като богато съдържание с над 200 стихотворения, но атрактивна и като визия, и като усещане. Шрифтът, който е избран за луксозното издание, е купен пробно за предишен сборник за конкурса „В полите на Витоша“, мастилото е абсолютно черно, а покритието е ламинат кадифе. Портретът на корицата е подарен на автора от художника Филип Малеев, а за илюстрациите в тялото, са използвани творби на дъщерята на издателя-Рада, която живее в Хага. Дамян Яков уточни, че триметровите ѝ платна, изобразяващи балерини, изглеждат като „абсолютна импликационна част от книгата и сякаш са правени специално за нея.„
Кристина Белчева също изрази своето възхищение от съвместната им работа с думите: „Дамян Яков подхожда към всяка една книга с толкова много любов, че все едно се ражда живо същество“ и допълни, че всичко, което той прави, сякаш е вълшебно; че създава книги, които никога няма да събират прах по рафтовете, а всяка една буква в тях ще оживява за читателите. Издателят прие с усмивка комплиментите за прекрасното оформление и скромно заяви, че „всичко започва от автора“. В отговор на приветствията и от Доно Цветков, Дамян Яков изрази своята вяра, че този сборник е добър опит да включи всичко, което Михаил Белчев е написал през годините, че идеята е, това да бъде наистина специална книга, която да бъде изследвана, изучавана, достойна и запомняща се.
Самият автор разказа за процеса на създаване на творбите си и усещането от първите стихотворения, превърнати в песни, след това и в хитове. Съпругата му допълни, че в младежките им години е приела колебливо драматичните признания в първата песен, която той ѝ посвещава „От много, много отдалеч“, но с времето е осъзнала колко красота и мъдрост има в текста. Днес тази песен звучи в изпълнение и на сина им – Константин Белчев и вече е любима на неговите приятели. Развълнуван от спомените и обичта на своите близки, Михаил Белчев сподели, че няма по-голямо щастие от това „семейството ти да те приема такъв, какъвто си, а не да гони Михаля“ и благодари на своята любима жена, че преди 33 години е избрала имено него.
Разговорът продължи да гравитира около непреходните теми за любовта, пътя, изкуството и човешките възприятия. Доно Цветков припомни за свое интервю, в което популярният бард споделя за първото си посещение във Варна и освен за приятните вълнения, провокира Мишо Белчев да разкаже и за многобройните трудности пред артиста по време на тогавашната система. В тази вълнуваща ретроспекция, с артистичен прочит на любими творби се включи отново съпругата на автора – Кристина Белчева, която сподели, че въпреки естетическата бариера и цензура през изминалите години, стойностните текстове и песни стигат до хората и те наистина успяват да ги оценят. Сред прозвучалите стихотворения, част от които посветени на сина им, бе и великолепното откровение, превърнато в песен „Ти ме повика, живот“, познато в изпълнение на непрежалимия Вили Кавалджиев.
В края на вечерта, гостите приеха в знак на уважение цветя от младата варненската певица Елиз Нигохозова, позната на варненската общественост от МФ „Откритие“. Дълго време след вълнуващата премиера, Михаил Белчев получаваше поздравления и раздаваше автографи на своите почитатели, които очакваха с нетърпение предстоящите интересни събития от фестивалната програма.
На 11.11.2015г. в Арт салона на Радио Варна се състоя премиера на втората поетична книга, озаглавена „Етюд за притихване” на Милена Белчева. Събитието, част от Есенния литературен сезон на Фондация „Буквите“, стартира с приветствие на нейния председател – Иван Богданов, който представи последните сборници на издателството към фондацията – Алманах „Нова българска литература“ Поезия и Проза 2015, както и „Обикновеното лице на злото“ – криминален роман от Калоян Захариев, победител в конкурса „Любовта на края на кабела“ 2014.
Милена Белчева е родена във Варна, а творческият ѝ път минава през литературна школа „Прибой” с ръководител Венета Мандева. Завършила е специалност „Моден дизайн” и „Журналистика”, а любовта ѝ към художественото слово я импулсира да чете стойностни произведения и да продължава да се развива като автор. Първата си поетична книга „Ванилено небе” издава през 2007г., с идеята да даде публичност на своите съкровени изповеди и житейски възгледи. Стихосбирката „Етюд за притихване” е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика. Картината, избрана за корица, е на италианския акварелист Фернандо Кавалиери, като в изданието са представени и няколко акварелни творби на пловдивския поет и художник Радослав Коцев-Даро. Редактори на стихосбирката са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев, консултант е младият и даровит автор – Венцислав Василев. На премиерата Милена Белчева изрази искрено признание към всички, допринесли за реализацията на този проект и сподели интересни моменти, свързани с творческия процес. Повечето от прочетените стихотворения, част от които номинирани в редица Национални литературни конкурси, бяха с философска насоченост: „Смалявам се до сянка на сълза”, „Безследно”, „Rеti Ventos Venari”, но авторката представи и някои от по-интимните си лирични творби като „Есенни ескизи”, „Неделно”, „По деколтето на битието”, „Блус за трима” и др.
Приятна изненада за многобройната публика бе поетичния поздрав на малкия син на поетесата, както и артистичното включване на барда Милен Тотев, който изпълни три от най-емблематичните песни на Булат Окуджава. Вдъхновяващи музикални поздрави бяха подготвени от музикантите Иван Анастасов и Кристиан Симеонов и за премиерата в столицата, която се състоя на Петковден, месец по-рано, в НЧ „Николай Хайтов”. За издателя, както и за трима късметлии в залата, имаше предвидени подаръчета със символика и лично послание. Милена Белчева също благодари за вниманието, изящните букети и милите жестове, с които я изненадаха от своя страна приятели и почитатели. В края на вечерта, присъстващите, освен вълнението да получат автографи, имаха и възможността да отправят личните си пожелания и изразят впечатления от представената поезия в специалната книга за гости. Срещите с публиката продължиха и на следващия ден в галерия „Георги Петров”-Добрич.
Близо три часа продължи тържественият бенефис „Любовни следи” на Кирил Аспарухов в ДТ „Стоян Бъчваров”- Варна. Верен на своите естетични критерии и безупречен професионализъм, известният шоумен, водещ, журналист и творец, за пореден път влезе в ролята и на благодетел, дарявайки събраните средства от вечерта на даровитите деца от ОДК – Варна. Богатата концертна и артистична програма бе предвидена за 10 септември в Летния театър на града, но обилният порой отложи тази вълнуваща среща и символично предзнаменува, че на атрактивния артист ще му върви и занапред „по вода”. Дългоочакваното представление се реализира в края на ноември – рожденият месец на домакина и премина с фойерверки от ведро настроение и възторжен отклик. Проявата, както и благотворителния жест към младите таланти получиха благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Той призна, с нескрито вълнение в обръщението си, че макар да е от две години в морския град, познава достатъчно добре следите на Кирил Аспарухов – една от знаковите обществени личности с виден принос към българската култура.
В оживяла детска приказка се превърна изпълнението на малките грации от балетна школа „Вива денс”, с което стартира спектакълът. След тях, вокална група „Сребърни звънчета”, с ръководител Юлия Недева, представиха своята изненада – кавър на популярен ретро хит. С думите: „Той не е глас, а гласище”, Кирил Аспарухов анонсира звездната поява на Калуди Калудов. Известният оперен певец изпя любимата си песен „Неблагодарно сърце”, но с уточнението, че самият той е изключително благодарен за възможността да бъде на тази сцена и сред тази публика. След впечатляващото изпълнение, актьорите от Драматичен театър „Стоян Бъчваров”- Варна представиха избрани стихотворения на Кирил Аспарухов от цикъла „Откриване”, сред които имаше творби, посветени на София Стоянова, Невена Коканова, дъщеря му- Делена, поета Валери Станков и др. Публиката реагира с искрени аплодисменти и посрещна следващите изпълнители в тържествената вечер – Герман Тепавичаров и Стела Куконова от Клуб по спортни танци „Варна“ при НЧ „Христо Ботев” в Морската столица. С много нежност, трепет и изящество, те представиха своята „танцова целувка”, под звуците на любимата „Michelle” на „Бийтълс”.
Изненадите за гостите продължиха с появата на артистичния Теди Генев, който изпълни стихотворение с посвещение от своя приятел, претворено във вълнуваща песен. След красивото музикално включване, децата от ДЮТ „Златното ключе”, с ръководител Сия Папазова, представиха избрани творби от цикъла „Една жена на 33”, включени в сборника „Любовни следи”. Истинско оживление предизвика внезапното модно ревю на дизайнера Красимир Недялков, който показа, под модерния ритъм на рапа, свои авангардни модели в сиво-черната гама, обединени от темата „Изкушение”. Със специален музикален поздрав се изяви и „Славеят на Варна” – Боряна Христова – Амира. Младата дама с покоряващ глас, определена и за най-добър изпълнител на Международният поп, рок и джаз фестивал „Откритие 2014” и носител на редица други награди, също получи посветено стихотворение, в знак на внимание и искрена симпатия. Последва рецитал на акторите от варненския театър с поетични откъси от цикъла „Наивник на възраст”. Във вихъра на румбата -„танцът на влюбените” се появиха и очарователните Мартин Янчев и Ася Кацарска, състезатели на танцов клуб „Кристал”. След атрактивното изпълнение на танцьорите, залата притихна, за да се наслади на „слънчевия пожар на Варна” – Деси Добрева, която се появи отново на родна сцена, след осмото си турне в Америка. Магнетичната певица също прочете връченото ѝ с дълбоки почитания стихотворение и изрази сърдечна признателност за поканата и жеста.
Младите актори от ДЮТ „Златното ключе” продължиха с поетичен поздрав от цикъла „Дилема”. Възхитителна хореография, изящество и стил показаха дарованията Иван и Биси от балетна формация „Art dance”, с ръководител Нина Козина. Емоциите продължиха с приветливото включване на Жоро Пейчев – Степа, който изказа радостта си, че Кирил Аспарухов е едно рядко цвете в градината на приятелите му и поздрави своя колега-шоумен със зашеметяващо изпълнение на хита „I’m just a gigolo”. Вземайки дъх след тази ритмична еуфория, вечно усмихнатият танцьор сподели пред публиката съкровени спомени и откровения, апелирайки да бъдем по-чистосърдечни, да ценим всеки миг, както и своите приятели и близки. Трогнат и силно развълуван Кирил Аспарухов аплодира своя гост с думите „Невероятен, неповторим, неоспорим” и му подари също лично поетично посвещение. С прочувствена лирика от цикъла „Остаряло слънце” продължи и спектакълът, реализиран с подкрепата на толкова изявени личности и съмишленици от артистичния свят на Варна. Сред тях бяха и танцовите двойки от клуба по спортни танци „Одесос денс” – Петко и Мирела, Поли и Кольо, които отново оживиха залата, преди финалния поетичен цикъл „Простите неща” и замислящите силни творби в него. С морски полъх и нежна усмивка в залата се появи и бургаската певица – ТониДимитрова, която изпълни едни от най-прочувствените си песни – „Нито ден е, нито вечер”, „Старецът и морето”, „Съмва се” и също получи посветено на нея лирично откровение, написано в Лас Вегас. След миг, на фона на прочувствена музика и с думите „И казвам си – не всичко отмина” в танцовия вихър се включи самият Кирил Аспарухов, който е и първият шампион на България за сеньори по стандартни танци и заедно със своята партньорка – сеньора Христина Кателиева, изпълни английски валс, поставен от Пламен Данаилов – възпитаник на клуб по спортни танци при НЧ „Христо Ботев”, който живее и твори вече 10 години в меката на шоуто – Ню Йорк.
Не стихваха жестовете към домакина – букети и кошниците с цветя и послания от учителското дружество е от Петрич и г-жа Елена Вретенарова, както и поздравителни адреси от г-н Кирил Йорданов, от г-н Борислав Гуцанов, г-жа Лилия Христова – директор дирекция „Образование и младежки дейности“, г-жа Антония Йовчева – директор дирекция „Култура“ – Община Варна, от г-н Николай Бинев, от удивителната Нешка Робева, Васил Петров, г-н Борис Ангелов от СБП. Сърдечни приветствия и благопожелания в знак на почит и внимание бяха отправени и от н.в.пр. Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Съюз на пенсионерите „Варна 2004″, ДКС, ВВМУ“Н.Й. Вапцаров“ и разбира се – ОДК- Варна. Жадният за още и още предизвикателства и завидно млад по дух – Кирил Аспарухов през цялото време съблазняваше многобройните зрители с все по-атрактивни изненади и превърна благотворителната вечер в истинско пиршество от образи, звуци, цветове и емоции. Заслуги за това имаха и актьорите от Драматичния театър – Биляна Стоева, Йоланта Райкова, Стоян Радев, Свилен Стоянов, Александър Андреев, Стефан Додуров и Дора Корабова, а музикалното оформление бе поверено на DJ Ivan и DJ Иво. За финал, естествено, прозвуча и „Многое лето” в изпълнение на тенора от Държавна опера- Варна – Евгени Леков. Специална изненада бе подгодвила и галеристката Ваня Маркова, която умили Кирил Аспарухов и той напусна сцената с подарените букети и несдържани сълзи на вълнение, а по-късно раздаде и автографи във фоайето на филиала на театъра. Великолепните отзиви на присъстващите, както и събраните от благотворителната проява 1 200 лв. за децата от ОДК, изпълниха именития поет с чувство на истинско задоволство и гордост. След десетки роли, стотици сценични изяви и хиляди срещи, носителят на Награда „Варна”, Лентата на Кмета, статуетка „Дарзалас”, „Златната маска“ на ДТ „Ст. Бъчваров“ и др., продължава напред, носейки в сърцето си най-съкровената награда – признанието на публиката.
Отзив : Милена Белчева за „КИЛ“
Кадри: В. Димитров, портретна снимка-личен сайт на К.Аспарухов
– Милена, преди броени дни бе промоцията на втората ти книга, която е озаглавена „Етюд за притихване“. Притихват ли хората на изкуството в България или все още има лъч надежда?
– За мен лъчът надежда е в тяхното притихване, не само на хората от артистичните среди, а и на човечеството като цяло. Преодоляване на егоцентричната ни природа и саморазрушителна инертност. Осъзнаване, което започва от всеки от нас. А изкуството е само опит за пропукване на черупката, без значение къде се случва този процес, защото носим себе си, вътрешната си естетика и разбиране, където и да сме.
– От какво черпиш вдъхновение, за да застанеш пред белия лист?
– Белият лист е спасителната лодка, с която може да отпътуваш по вълните на собствените си тревоги, мълчания, впечатления. Провокира ги всичко случващото се, отразяваме света, а той отразява нас. Вдъхновяват ме нежността, красотата и поезията в отношенията. Те са и нещата, които ме притихват.
– Трябва ли поезията да възпитава?
– Не и преднамерено, самоцелно. Всяка изява рефлектира върху нечии представи, преценки, разкрива нови ракурси на възприемане на нещата от живота, някак естествено предразполага към самовглъбяване, съзерцание. И да, словото, в частност поезията, е отговорност. Едновременно – и слабост, и сила.
– Какви стихии бушуват в теб?
– Жената сама по себе си е стихия, независимо с какъв интензитет проявява своите характеристики. Мисля, че съм в такъв период, в който съзнателно се опитвам да овладявам това, което събужда стихийността. Евтиният драматизъм излиза много скъпо. Да, преминала съм през доста обрати и тежки сътресения, но те ми помогнаха да видя някои неща в дълбочина и произхода, и последиците на събитията, доколкото има проследимост. А ако има стихия, която още ме владее неизменно, това е тревожността в майчиното сърце, което винаги е будно за всичко, което би нарушило покоя на любимите му хора.
– Кои три желания искаш да ти се сбъднат?
– Най-често аз съм в ролята на рибката, сбъдваща желания, но ако ми даваш този условен избор, то желанията ми ще бъдат свързани с три думи – смелост, смисъл, смирение.
– Съвсем наскоро спечели призово място в още един поетичен конкурс. Чувстваш ли се удовлетворена?
– Да, факт са признанията в редица национални конкурси. Не ми допада техния състезателен характер, но с участието си подкрепям добрата идея на подобни инициативи, даващи възможност за прекрасни творчески запознанства и едно общуване в по-артистична и близка атмосфера. Това е ценното за мен. Разбира се, приятно е да бъдеш номиниран и творчеството ти да въздейства, чрез посланията в него. А и всяка награда те мотивира да имаш по-овладян, по-естетичен и мелодичен изказ.
– Къде твоите почитатели могат да открият „Етюд за притихване“?
– Разпространението на книгата е в ръцете на издателство Буквите и г-н Богданов – чрез Български книжници и книжарници „Хеликон“. Изданието има и електронен вариант в сайта на Книжарница Книгите. Ще се радвам тези, които ще прочетат стихосбирката, да ми пишат и споделят своето усещане от споделеното в нея.
На 14.10.2015г. в Читалище „Николай Хайтов“ – София от 18:30ч. варненската поетеса Милена Белчева ще представи втората си поетична книга, озаглавена „Етюд за притихване“. Стихосбирката е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика.
Автор на корицата е италианския акварелист Фернандо Кавалиери. В изданието са представени и няколко акварелни творби на Радослав Коцев-Даро. Редактори на книгата са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев.
Събитието е част от Есенния литературен сезон на Фондация „Буквите“. Заедно с книгата, ще бъде представен и Алманах Поезия 2015, в който участват 54 поета.
Поканени са всички почитатели на художственото слово, столичани и гости на града.
Юбилеен концерт на Стефан Диомов, озаглавен „Хайде заедно“ се състоя на 13-ти август в Морската столица, в навечерието на празника на града. Сцената на Летен театър Варна се оказа малка за многобройните изпълнители, участници в програмата. Водещ на събитието бе Драгомир Драганов, по-известен като Драго Чая. Спектакълът бе открит от ВОКАЛНО-ТЕАТРАЛНА ФОРМАЦИЯ „ВРАБЧЕТА“, които със своите лазурно сини екипи внесоха морско, жизнерадостно настроение и очароваха публиката. Изпълнителите от група „Петте сезона“ също отправиха своя музикален поздрав към присъстващите и признаха, че за тях е истинско удоволствие да работят със Стефан Диомов и по свой начин да вдъхнат нов живот на песните му. Атрактивните млади таланти изпълниха и песента „Танц с вечерния дъжд“, озаглавила дебютния албум на групата, продуциран от техния ръководител. Включването на Тони Димитрова в празничния концерт, анонсирано от водещия като повод за още добро настроение с „любими песни от една любима изпълнителка“, предизвика силни възгласи и радостни емоции. Магнетичната дама със специфичен тембър представи няколко емблематични песни от своя репертоар, сред които „Обещания“ и „Нито ден е, нито вечер“. След продължителните овации и възгласи от публиката, Тони Димитрова, заедно с Драго Драганов представиха официално и Маестро Диомов с думите: „Само на 35! По две…“. Неостаряващият рожденик, който празнува свой юбилей през февруари т.г., с нескрито вълнение сподели: „Скъпи приятели, много се радвам, че сте тук. От сърце Ви благодаря! Тази вечер ще чуете много песни, писани преди 10, 15, преди 30 години“ и добави, че в създаването на едни от най-популярните и обичани произведения не е бил сам, за превръщането им в хитове са допринесли изявени автори като Богдана Карадочева, Ваньо Вълев, Иван Неков, Пейо Пантелеев, Валери Костов, Милена Добрева и др. Композиторът се присъедини и към дуета на Тони Димитрова и нейния партньор и колега Иван Ченов и заедно изпяха „За кой ли път“, в памет на непрежалимия Борис Годжунов. Драго поддържаше високия емоционален градус, като често припяваше заедно с изпълнителите и напомни, че „песните на Стефан Диомов се делят на хубави и още по-хубави“.
Празничната вечер продължи с изпълнения на Пени Ставрева, забавния хор на куклите и формация „Врабчета“. Драго Драганов обяви и появата на още една „великолепна певица с великолепен глас“ – Ваня Костова, която бе приветствана със силни аплодисменти и оживление, а след това публиката затихна, за да се наслади на първото изпълнение -„Звезда“, по текст на изключителната бургаска поетеса Петя Дубарова. Към рецитала на Ваня Костова се присъедини и нейният син – Боян Михайлов, който самата тя представи с думите: „Още едно поколение, което пее песните на Диомов“. С много нежност и умиление звучаха изпълненията „Когато си от мен далече“ и „Искам тази нощ нещо да ти кажа“, а с акомпанимент на хармоника към песента „Очакване за пролет“ се включи и мимът Николай Ганчев– Руди. Младият, но изключително артистичен Мартин Йорданов представи популярен музикален мотив.
За първи път присъстващите имаха удоволствието да чуят дуетното изпълнение на Тони Димитрова и Ваня Костова „Време е за чаша вино“ – нова песен, написана специално от Маестро Диомов за този юбилеен концерт. Изненадите за всички почитатели в театъра продължиха с още една вълнуваща среща – гостуването на ангелогласните Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Теодор Шишманов от „Тоника СВ“. Два дни преди изявата, на пресконференция в Двореца на Културата и Спорта, Диомов дава изявление, че „Тоника СВ не са се събирали от толкова много години, този проект не е само концерт, това е спектакъл.“ И наистина, появата на легендарната група бе съпроводена с истински възторг и радост, че преживели предизвикателствата на времето, характерите си и жълтата преса, артистите са приели да бъдат отново тук заедно, както анонсира и водещият – Драгомир Драганов. Атрактивният Тео Шишманов сподели пред въодушевената публика, че преди 35г. Стефан Диомов ги е събрал с пожеланието да се пенсионират в същия този състав, като това предизвикателство е на път да се осъществи, ако Маестро Диомов обещае първо, че ще празнуват заедно и следващия му юбилей. Прохладната нощ бе огласена и от незабравимите песни „Приятели“, „Сутрин рано, вечер късно“ и „Здравей, как си, приятелю“, която бе изпята отново за финал на концерта, по желание на публиката. Искрена радост и възхищение предизвикаха малките чаровници Ния и Антон, които изпълниха песента „Чуй ме, Дилмано“, както и щрайх оркестъра, с диригент Левон Манукян. Водещият обяви тържествено и получените цветя и приветствия от името на Радио Варна, Двореца на Културата и Спорта, Ева Иванова, Николай Бинев, Иван Иванов – Дядото и др. Стефан Диомов благодари сърдечно на всички, допринесли за реализацията на това прекрасно събитие, както и на многобройната и вярна публика, оценила по достойнство песните му през годините.
