Tag Archiv: стихотворения
Близо три часа продължи тържественият бенефис „Любовни следи” на Кирил Аспарухов в ДТ „Стоян Бъчваров”- Варна. Верен на своите естетични критерии и безупречен професионализъм, известният шоумен, водещ, журналист и творец, за пореден път влезе в ролята и на благодетел, дарявайки събраните средства от вечерта на даровитите деца от ОДК – Варна. Богатата концертна и артистична програма бе предвидена за 10 септември в Летния театър на града, но обилният порой отложи тази вълнуваща среща и символично предзнаменува, че на атрактивния артист ще му върви и занапред „по вода”. Дългоочакваното представление се реализира в края на ноември – рожденият месец на домакина и премина с фойерверки от ведро настроение и възторжен отклик. Проявата, както и благотворителния жест към младите таланти получиха благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Той призна, с нескрито вълнение в обръщението си, че макар да е от две години в морския град, познава достатъчно добре следите на Кирил Аспарухов – една от знаковите обществени личности с виден принос към българската култура.
В оживяла детска приказка се превърна изпълнението на малките грации от балетна школа „Вива денс”, с което стартира спектакълът. След тях, вокална група „Сребърни звънчета”, с ръководител Юлия Недева, представиха своята изненада – кавър на популярен ретро хит. С думите: „Той не е глас, а гласище”, Кирил Аспарухов анонсира звездната поява на Калуди Калудов. Известният оперен певец изпя любимата си песен „Неблагодарно сърце”, но с уточнението, че самият той е изключително благодарен за възможността да бъде на тази сцена и сред тази публика. След впечатляващото изпълнение, актьорите от Драматичен театър „Стоян Бъчваров”- Варна представиха избрани стихотворения на Кирил Аспарухов от цикъла „Откриване”, сред които имаше творби, посветени на София Стоянова, Невена Коканова, дъщеря му- Делена, поета Валери Станков и др. Публиката реагира с искрени аплодисменти и посрещна следващите изпълнители в тържествената вечер – Герман Тепавичаров и Стела Куконова от Клуб по спортни танци „Варна“ при НЧ „Христо Ботев” в Морската столица. С много нежност, трепет и изящество, те представиха своята „танцова целувка”, под звуците на любимата „Michelle” на „Бийтълс”.
Изненадите за гостите продължиха с появата на артистичния Теди Генев, който изпълни стихотворение с посвещение от своя приятел, претворено във вълнуваща песен. След красивото музикално включване, децата от ДЮТ „Златното ключе”, с ръководител Сия Папазова, представиха избрани творби от цикъла „Една жена на 33”, включени в сборника „Любовни следи”. Истинско оживление предизвика внезапното модно ревю на дизайнера Красимир Недялков, който показа, под модерния ритъм на рапа, свои авангардни модели в сиво-черната гама, обединени от темата „Изкушение”. Със специален музикален поздрав се изяви и „Славеят на Варна” – Боряна Христова – Амира. Младата дама с покоряващ глас, определена и за най-добър изпълнител на Международният поп, рок и джаз фестивал „Откритие 2014” и носител на редица други награди, също получи посветено стихотворение, в знак на внимание и искрена симпатия. Последва рецитал на акторите от варненския театър с поетични откъси от цикъла „Наивник на възраст”. Във вихъра на румбата -„танцът на влюбените” се появиха и очарователните Мартин Янчев и Ася Кацарска, състезатели на танцов клуб „Кристал”. След атрактивното изпълнение на танцьорите, залата притихна, за да се наслади на „слънчевия пожар на Варна” – Деси Добрева, която се появи отново на родна сцена, след осмото си турне в Америка. Магнетичната певица също прочете връченото ѝ с дълбоки почитания стихотворение и изрази сърдечна признателност за поканата и жеста.
Младите актори от ДЮТ „Златното ключе” продължиха с поетичен поздрав от цикъла „Дилема”. Възхитителна хореография, изящество и стил показаха дарованията Иван и Биси от балетна формация „Art dance”, с ръководител Нина Козина. Емоциите продължиха с приветливото включване на Жоро Пейчев – Степа, който изказа радостта си, че Кирил Аспарухов е едно рядко цвете в градината на приятелите му и поздрави своя колега-шоумен със зашеметяващо изпълнение на хита „I’m just a gigolo”. Вземайки дъх след тази ритмична еуфория, вечно усмихнатият танцьор сподели пред публиката съкровени спомени и откровения, апелирайки да бъдем по-чистосърдечни, да ценим всеки миг, както и своите приятели и близки. Трогнат и силно развълуван Кирил Аспарухов аплодира своя гост с думите „Невероятен, неповторим, неоспорим” и му подари също лично поетично посвещение. С прочувствена лирика от цикъла „Остаряло слънце” продължи и спектакълът, реализиран с подкрепата на толкова изявени личности и съмишленици от артистичния свят на Варна. Сред тях бяха и танцовите двойки от клуба по спортни танци „Одесос денс” – Петко и Мирела, Поли и Кольо, които отново оживиха залата, преди финалния поетичен цикъл „Простите неща” и замислящите силни творби в него. С морски полъх и нежна усмивка в залата се появи и бургаската певица – Тони Димитрова, която изпълни едни от най-прочувствените си песни – „Нито ден е, нито вечер”, „Старецът и морето”, „Съмва се” и също получи посветено на нея лирично откровение, написано в Лас Вегас. След миг, на фона на прочувствена музика и с думите „И казвам си – не всичко отмина” в танцовия вихър се включи самият Кирил Аспарухов, който е и първият шампион на България за сеньори по стандартни танци и заедно със своята партньорка – сеньора Христина Кателиева, изпълни английски валс, поставен от Пламен Данаилов – възпитаник на клуб по спортни танци при НЧ „Христо Ботев”, който живее и твори вече 10 години в меката на шоуто – Ню Йорк.
Не стихваха жестовете към домакина – букети и кошниците с цветя и послания от учителското дружество е от Петрич и г-жа Елена Вретенарова, както и поздравителни адреси от г-н Кирил Йорданов, от г-н Борислав Гуцанов, г-жа Лилия Христова – директор дирекция „Образование и младежки дейности“, г-жа Антония Йовчева – директор дирекция „Култура“ – Община Варна, от г-н Николай Бинев, от удивителната Нешка Робева, Васил Петров, г-н Борис Ангелов от СБП. Сърдечни приветствия и благопожелания в знак на почит и внимание бяха отправени и от н.в.пр. Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Съюз на пенсионерите „Варна 2004″, ДКС, ВВМУ“Н.Й. Вапцаров“ и разбира се – ОДК- Варна. Жадният за още и още предизвикателства и завидно млад по дух – Кирил Аспарухов през цялото време съблазняваше многобройните зрители с все по-атрактивни изненади и превърна благотворителната вечер в истинско пиршество от образи, звуци, цветове и емоции. Заслуги за това имаха и актьорите от Драматичния театър – Биляна Стоева, Йоланта Райкова, Стоян Радев, Свилен Стоянов, Александър Андреев, Стефан Додуров и Дора Корабова, а музикалното оформление бе поверено на DJ Ivan и DJ Иво. За финал, естествено, прозвуча и „Многое лето” в изпълнение на тенора от Държавна опера- Варна – Евгени Леков. Специална изненада бе подгодвила и галеристката Ваня Маркова, която умили Кирил Аспарухов и той напусна сцената с подарените букети и несдържани сълзи на вълнение, а по-късно раздаде и автографи във фоайето на филиала на театъра. Великолепните отзиви на присъстващите, както и събраните от благотворителната проява 1 200 лв. за децата от ОДК, изпълниха именития поет с чувство на истинско задоволство и гордост. След десетки роли, стотици сценични изяви и хиляди срещи, носителят на Награда „Варна”, Лентата на Кмета, статуетка „Дарзалас”, „Златната маска“ на ДТ „Ст. Бъчваров“ и др., продължава напред, носейки в сърцето си най-съкровената награда – признанието на публиката.
Отзив : Милена Белчева за „КИЛ“
Кадри: В. Димитров, портретна снимка-личен сайт на К.Аспарухов
На 11.11.2015г. в Арт салона на Радио Варна от 18:30ч. варненската поетеса Милена Белчева ще представи втората си поетична книга, озаглавена „Етюд за притихване“. Стихосбирката е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика.
Автор на корицата е италианския акварелист Фернандо Кавалиери. В изданието са представени и няколко акварелни творби на Радослав Коцев-Даро. Редактори на книгата са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев.
Събитието е част от Есенния литературен сезон на Фондация „Буквите“. Нейният председател – Иван Богданов ще представи и последните сборници на издателството към фондацията – Алманах „Нова българска литература“ Поезия 2015 и Проза 2015, както и „Обикновеното лице на злото“ – криминален роман от Калоян Захариев, победител в конкурса „Любовта на края на кабела“ 2014. Инициативата се осъществява с медийното партньорство на БНР.
Поканени са всички почитатели на художественото слово, варненци и гости на града.
анонс в Руско-българския журнал на Варна
„Ябълки от детството“ е поетична книга за пътя на духа, за човешките тресавища и висини, за следите на премълчаното и споделеното, за разкаянието, упованието и прозрението. Автор на стихосбирката е Йеромонах Роман (Александър Матюшин), а подборът и преводът на творбите са дело на варненския поет и композитор – Владимир Стоянов. Стихосбирката е продукт на издателство „Фабер“ и излиза с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан, както и с материалната подкрепа на фонд „Русский мир“. Изданието е билингвистично и е действително стойностно за ценителите на художественото слово, които ще имат потребността да преживеят едно необятно пътешествие, тръгвайки от „стария си дом“, край „ливадата недокосена“ , през „горещия сняг“, необезкуражени от дочутите „объркани напеви“ и своята „съдба отрова“, за да открият вярната нишка към „светия извор“ и „Царството възпято“.
Петдесетте стихотворения са подредени в три цикъла – „Целебният извор“, „Песента на славея“ и „Моя възраст, златна моя гибел!“, като съставителят е спазвал хронологичния принцип при подбора и оформлението. Йеромонах Роман е автор на много сборници с духовни стихотворения и песнопения, но тази книга предлага едно по-обстойно представяне на творчеството му пред българската общественост и е плод на един неслучаен контакт между творци, прераснал в силно и преобразяващо приятелство. Както споделя и самият преводач в следговора на изданието : „има срещи, личности и събития, които са своеобразен дар и посвещение“. Като дългоочакван досег и светъл дар са и поетичните откровения на Йеромонах Роман, който предразполага читателите за едно по-истинно и обхватно възприятие. Думите му звучат изповедно, но без излишен драматизъм и не назидателно и мъчително, а молитвено и мелодично. Изказът е пестелив, но привлича с искреността си и разкрива фина сетивност и впечатляваща прозорливост. Разбира се, от съществена важност е и фактът, че преводът на произведенията е на такова ниво, което позволява на всяка дума да живее, одухотворена от творческата енергия, в стилистична и смислова хармонична цялост. Но не само майсторската прецизност в подбора на изразните средства прави този реализиран проект толкова значим за литературната общественост. Книгата представя още едно лице на съвременната руска литература, в своя чист и естествен вид, но и отправя духовни послания от православния свят, така необходими в днешните времена на властващ егоцентризъм и изопачени ценности.
Авторът, осъзнал „колко е крехко човешкото „аз”, ни напомня, че „всичко е тлен и прах” и призовава „…помагайте хората да се разливат през бреговете си тесни, сурови”. И сам следвайки отправените повели, преодолявайки бариерите на скептицизма и изменящата представите оптитност, чрез поезията си, вероятно, намира възможност да ни изведе отвъд личностното и преходното. Макар открил спасение в смирението и покаянието, той продължава да пита: „Защо мъдруваме, зачерквайки пътя естествен?”. Разбира и внушава, че дори когато „навсякъде искри непълнота”, когато „гине светът в неправда и зло” и често „сълзят очите”, трябва да съзнаваме, че „всичко е Божия милост”. Вътрешният необят на Йеромонах Роман е място на „покой и утешение”, на преклонение и „прослава на Твореца”, но без изява и патос, защото както казва и сам в един свой стих: „величието мре без тишина”. Тази книга предполага по-различно психично състояние, в което да бъде прочетена и преживяна. „Ябълки от детството” е предназначена не за шумната тълпа, а за всеки, готов да задгърби „вековната суета” и „безмълвен и безимен” , в „самозабвение” да последва пътя на „душата, търсеща блаженството”.
Приветствам идеята на Владимир Стоянов да запознае родната общественост с личността и творчеството на този недостатъчно известен у нас автор и да направи мъдроликата му душа по-близка и поетичния му свят по-достъпен. Вярвам, че посланията в стихосбирката ще намерят нужните читатели и че подобни проекти ще продължат да се случват и да ни зареждат с оптимизъм.
Милена Белчева, 2015
корицата на български език
корицата на руски език
автор: МИЛЕНА БЕЛЧЕВА
снимка корица: ВЕЛИН ПЕТКОВ
предпечат: МАРИНА СТАЙКОВА
колажи: ЖИВКО ПЕТРОВ
издател: ИК СТЕНО, 2007
цена: 5,50 лв.
За поръчки : контакт за връзка
„Радостта, любовта, живота и другите...
Това, което ти предстои да прочетеш е хроника на една гореща любов.
Ама съвсем истинска, непокътната от времето, не размествана от
пространствата, нечувствителна към хорското недоумение, порастнала от дълго очакване, „необяснимо тревожна”, пълна с цветни, уханни спомени…
Слушам Синатра и се подсещам отдавна известна истина, „когато си на
седемнайсет… да, това са много хубави години…” Така лесно е да си мечтател,
фантазьор, неразбран, бунтар, безумец, лудо влюбен, да лъжеш, да спиш на плажа, да избягаш от вкъщи, да си гризеш прясно изпечен сладкиш на автобусната спирка при – 10 градуса, да бъдеш „crazy diamond”, да вярваш в каквото си искаш… Времето обаче се случва и ти трябва да се движиш, да не спираш, паднеш ли, да се изправяш, да се поизтупаш и пак ….
„Пътища много.
Няма верни и грешни посоки
Има просто различни избори, различни последствия
и възможности.
И различни хора…
Досущ като другите.“
Как оцеляваш когато времето минава? Как да не те спрат разочараванието, духовната непоследователност, стаените предубеждения, страхът…?
Как да продължиш да изпитваш наслада? Как да превърнеш спътниците в живота
си в съучастници на убийствената ти страст към необикновенната красота , на
обичта ти към самата страст, на възпламенителната лудост, която струи от всяка твоя крачка, от всеки жест и поглед. Лудост е да не те следва човек, загубено времето когато не си наблизо. Лудост е да те няма, да не си жив, да не палиш пожари край себе си…защо да порастваш иначе, защо да примамваш другите, защо да създаваш собствени деца?
Поглеждам морето зад компютъра ми, мрачно, стаено, пълно с копнеж, любимо,
променя цвета си също като очите ти, „кой знае какъв е…?” Истинският цвят на
море? Всичките отговори имат въпроси, повечето въпроси изпитваш преди въобще да си готов да ги зададеш. По късно идва познанието и всеки вярно зададен въпрос ти се отблагодарява, задето си бил толкова дълго вглъбен, че да попиташ….
Дали смисълът на живота…
Не е скрит в предстоящите емоции, в неочакваната радост, в предчувствието за
щастие?…
Ето такива мисли събира тази малка книга. Пълна е с необикновенна сетивност, със силна радост и рано появила се мъдрост.
Вече казах, хроника на една дълбоко чувствена връзка с живота. Любов към самата любов, космическо любопитство към насладата, пълно отдавне и сливане с онзи така обичан любим…
Никога като другите
Никога безцветна
Никога не обичаща,
възхитително пълна с идеи, изумително вдъхновяваща
Всичко това, така характерно за моята скъпа приятелка, която събра воля и
смелост да порастне без да спре да се вслушва във вътрешните си въпроси, без
да спре да ги измисля, въпросите най – неочаквани и неравноделни към всичките отговори, на които се натъква. Това филигранно създание, извънредно красиво и физически и духовно, с което ме събра детството и така ще бъде!
Не мога да не го кажа: „Обичам те много и се гордея с теб!”
Тази книга разказва за възторгът, насладата и любопитството, които създават
пълният триумф на женската природа!“
СВИЛЕНА ВРАНГОВА
Предоставям на Вашето внимание и няколко стихотворения, включени в стихосбирката:
Една жена на тридесет години
Една жена, която има зад себе си не ден, ни два,
а спомен във гръдта е свила за цели тридесет лета.
Когато устните познават на толкова мъже вкуса,
но истински я оценяват и жадни те за друг не са.
В мига, когато тя самата онази мисъл заличи,
че песента ѝ е изпята и нова няма да звучи.
И дланите ѝ наранени усетят топлия покой,
защото са благословени да вършат добрини безброй.
Когато мъдро превъзпита сърцето си да не скърби
и види истината скрита и в най-печалните съдби –
тогава тя е най-щастлива и слънчев прах навред вали
и адски много ѝ отива да е на тридесет, нали?
Успехът предано я следва и в тъмни нощи я теши,
дори да бъде най-последна – по пътя пак ще продължи.
Повярвала в мига, ще носи билет към приказни места,
ключа към вечните въпроси и тайните на младостта.
На тридесет ли е жената, очите царствено блестят
и вдигнала си е цената до тази на живота свят.
Излъчва нежността на цвете и аромат на скъп парфюм,
не вярва в ничии съвети, постига всичко с хъс и ум.
Вина не търси и разплата – какво и кой е взел и дал,
прегърнала е свободата – най-ценния си капитал.
Когато всички си заминат от пищното ѝ тържество,
когато свещите изстинат (дано след време да са сто),
остава тя – несъвършена, по чехли и с протекъл грим,
но сбрала цялата Вселена в духа си непоколебим
с най-хубавия си подарък – една усмихната следа,
събрала силата и чара на тези тридесет лета.
Какво ми е?
Душата ми душа бере,
но си мълчи на топка свита.
Той няма да ме разбере.
Защо ли упорито пита
КАКВО МИ Е?
Ами таквоз-
отчаяно вървя нагоре
по тъничкък невидим лост
и в мислите си луди споря
със себе си.
Нали така се ражда истината, казват.
И спорейки плета крака
и бързам да си плюя в пазвата.
Е, и да падна, все едно
не ще да е за пръв път-просто
миг болка,
кърававо петно
и пак в началото на лоста…
Живот на пръсти извървян,
изпълнен с диворасли спомени.
А той-учуден и припрян
ме пита
всеки път
какво ми е!
Смяна на сезоните
Подгонени от вятъра мисли.
Мирис на зелени водорасли,
подронен пясък под краката
и кацнал гларус върху рамото на лятото.
Безумната логичност на нещата,
съдбовната прегръдка на нощта.
Разтворено небе, в което да потънеш.
Сладостта на риска,
великото мълчание на рибите
и сънищата на една любов,
хванала настинка.
Босите крака на времето,
избягало от себе си…
Горчивата сянка на умиращ спомен,
надрасканата плоскост на
сляпо съществуване.
И белите криле на смисъла извечен.
Водовъртежът неизбежен..
И бликналия дъжд,
пречистваща усмивка.
Самота.
Движение. Изчезнали години.
Наивната душа на раждаща се мъдрост.
Спазъмът и тишината.
Или просто-смяна на сезоните…
Крадец на чувства
Не ме моли за прошка!
Няма смисъл…
Не казвай „Съжалявам!”
Замълчи!…
Със цвят на мрак
света ще боядисам.
Разпъната душата
ще стърчи
във времето…
Но няма да се върна…
Ще бъда горда!
С вдигнато чело,
в мълчание и стих ще се превърна,
в пропуснат ред от някое писмо.
И тихичко ще гледам колко ниско
ще се оставиш сам да паднеш пак.
Понякога за миг ще ми се иска
отново да прекрача твоя праг…
Но само миг. След туй ще се отдръпна.
Не си ми нужен…Чуваш ли, не си!
Било какво било.
Сега претръпнах.
И няма днес несдържани сълзи.
И няма болка.
Няма зов и жажда.
За любовта отдавна не тъжа.
Пречистих се от всички стари сажди,
полепнали по моята душа.
Навярно много срещи ще пропусна.
Не ще се влюбя,
ала по-добре!
Повторно просто няма да допусна
крадец на чувства да ме обере!
Ванилено небе
Дотук животът ми не бе,
какъвто съм мечтала.
И твърде много ми отне,
а всичко бях му дала.
Да полетя за миг поне
аз пожелах, обаче,
той женските ми рамене
огъна от задачи.
Очаквах звездни върхове
със хъс да покорявам.
Прокле ме той – на колене
света да наблюдавам.
Без грижи и без страхове
надявах се да бъда…
Дари ме с двама синове-
най-мъдрата присъда.
В двубоя между „да” и „не”
да оцелея исках.
Но любовта с лица е две –
сигурността и рискът…
Като в картина на Моне
отчаяно се молех
едно ванилено небе
над нас да се разтвори:
горчилката да събере
в мистичните си длани…
Ала довяха ветрове,
градушки нежелани…
И все пак има чудеса –
от тях сме сътворени:
онези тайни небеса
в душите ни вселени.
И Господ ще ни отведе
в безкрайните предели.
И с пух от ангелски криле
легло ще ни застели…
автор: Милена Белчева
из „Ванилено небе“
Ето, и през изтеклата 2014-та едни от най-вълнуващите събития във Варна бяха Баловете на поезията, организирани от Арт Маркони. Успях да се включа и да присъствам на всяко едно издание и съм много щастлива от факта, че нивото на участващите творби става все по-високо, а изненадите – все по-интересни. Честити да се всички наградени и до нови срещи със Словото.
МБ
Снимки: Милена Белчева, Светла Гунчева, Жоро Апостолов
Две изключително вълнуващи премиери са състояха през ноември в Арт салона на Радио Варна. На 15 ноември Валентина Йосифова-Валенс представи новата си книга с разкази, озаглавена „Ябълки и канела“ с редактор пловдивския писател и журналист – Стефан Бонев. Седмица по-късно, в деня на Християнското семейство и младеж бе творческата вечер на Радостина Драгоева, която зарадва многобройната публика с великолепната си поезия. Представянето на последната ѝ книга „Четвъртото листо на детелениа“ бе съпроводено с оригинална мултимедия и музикални изпълнения на Йоана Божидарова и Светлин Трендафилов. Огромна чест бе присъствието на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски Митрополит Йоан, който изнесе кратка проповед и благослови всички гости и творческия път на Радостина. С прочит на любими стихове и поздравления се включиха поетесите Кати Вангелова, Милена Белчева и Валентина Йосифова. Редактор на книгата е Елка Няголова – блестящ поет, преводач и общественик.
МБ
снимки: личен архив, Радостина Драгоева.
„През 2009-а година Фондация „Буквите“ стартира инициативата Алманах „Нова българска литература“, разделен на два тома – Поезия и Проза.
В тези алманаси се публикува най-доброто от съвременната българска литература за съответната година, но най-важното е, че те дават възможност на автори, известни предимно в интернет, да бъдат публикувани в престижно хартиено издание и да достигнат до широката публика. До голяма степен Алманах „Нова българска литература“ замества липсващия литературен периодичен печат.
През тази година Алманасите излизат за шести пореден път.
Премиерата на Алманах „Поезия“ 2014 ще бъде на 5-и ноември, а на 25-и ноември – на Алманах „Проза“ 2014.
В Алманах „Поезия“ след много сериозен подбор влязоха 280 произведения на 56 съвременни български поети, повечето победители в престижни литературни конкурси през изминалата година.
Алманах „Проза“ 2014 достигна рекордните 450 страници с произведенията на 30 автора.
През ноември и декември Алманаси „Нова българска литература“ ще бъдат представени в различни градове на България.
От 2012-а година Българско национално радио е медиен партньор на тази инициатива.“
Източник: БНР
Предоставям на Вашето внимание една от публикуваните ми творби в изданието:
ГАЛЕРИЯ „АРТ МАРКОНИ“
Представя „MADE IN MIL & CO“
поетичен алманах
18.00 часа 05.юли 2014 г Галерия „Арт Маркони“ Варна, ул. „Охрид“ 22
Едно интересно и нестандартно издание ще започне лятното си турне. Много мило от тяхна страна е, че избраха галерия „Арт Маркони“ за варненското си представяне. Инициатор и съставител на сборника е Милко Христов, а книжното тяло е излязло от печат в издателство Онгъл – Милка Юдова, Варна. Идеята с ключова дума „Мил“ е традицията да продължава, като всяка година то да се обогатява с нови автори, като освен поезия ще има и раздел белетристика.
Ето как представя изданието една от участничките – варненската поетеса Милена Белчева:
Уважаеми почитатели на художественот
о слово,
Предстои да се запознаете с лиричния свят на няколко автори, приели предизвикателството да сътворят едно експериментално издание, обединено от общата етимология на техните имена. Доверявайки се на идеята за звуковите вибрации и семантичните ракурси, бихме могли да предположим, че хората кръстени Милко, Милан, Милен, Милчо и техните производни и за двата пола, са действително благословени с една светла душевност, сърдечна мекота и благ характер*. Това , разбира се, не ги предпазва от опустошаващите вихри на времето, острите завои на съдбата и плътните думани на битието ни земно. Но вероятно, обхождайки неизбродимите лабиринти на своите будни сънища, те за миг са заглушили тактикането на ума и бъбривостта на емоциите си , за да поемат дълбока глътка от чистата атмосфера на неизразимия Необят. В тези преобразяващи моменти на вглъбение и изящна самота, може би, са успели да усетят какво има отвъд личния хоризонт и контурите на хилядолетните следи. Всичко друго е „прах във вятъра“ и пареща луга по клепачите на дните. Ето защо, макар и само палиативен метод, Поезията, било то силна или нежнолика, разтърсваща или умиротворяваща, се явява естествено спасение и (не)очаквана милост за уморените от търсене на пристан души.
Поетичните въздихания в този необикновен алманах съдържат трепета на общочовешки теми и послания, излъчват топло приятелско чувство и усмихваща ведрина. Едва ли стиховете могат да ни направят по-мили и добри, но със сигурност допринасят за това да имаме едно по-дълбоко надсетивно възприятие и разбиране за неизмеримите – нищожност и величие, стихийност и всепокой, хаос и хармония, мимолетност и пълнота. Приветствам идеята за създаването на подобен сборник и се надявам, че читателският интерес ще превърне това начинание в традиция и приятен повод за нови срещи със словото.*старобълг. миль – лит. mielas, mylas „мил, любезен“, лат. mitis „мек (за вкус)“.
Милена Белчева
изображение: личен архив-Милко Христов
МЕЖДУНАРОДЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС „БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ, КАЗАНЛЪК-2014“
Организатор СНЦ“Вишнев цвят“ –гр. Казанлък
Жури в състав: Таньо Клисуров- председател, членове Палмира Никленова- издател и Стефан Саранеделчев – член на СНЦ“Вишнев цвят“ присъди следните награди:
Първа награда – не се присъжда
Втора награда – Милена Белчева – гр. Варна
Втора награда – Валентина Йотова от гр. София
Трета награда – Йордан Пеев от Стара Загора
Трета награда -Мирослава Кученчанин от Вршац, Сърбия.
Награда на Община Казанлък – Георги Драмбозов от гр. София
Награда на отдел“Култура и туризъм „-към Община Казанлък
Николинка Милева- гр. Тетевен и Лора Димитрова –гр. София
Награда на СНЦ „Вишнев цвят“
Виолета Бончева – гр. Стара Загора и Христина Маджарова от гр. Елхово
Награда на издателство „Палмира“
Милорад Мишо от – Дервента, Р Сръбска ( Б и Х ). , Ивайло Терзийски -гр. Силистра и Светлана Йонкова – София
Награда на НЧ“Възродена искра-200“ – Казанлък
Евелина Кованджийска, гр.Пловдив
Диплом за колективно участие на Поетичен клуб „Тихомир Етърски“ –гр. Ст.араЗагора
Дипломи за достойно представяне получават:
Първолета Маджарска от гр. Перник ; Анита Велева от гр. Плевен; Емилия Найденова от гр. София ; Магдалена Манчева от гр. Пловдив ; Кръстьо Раленков от София;
Красимира Зафирова от Перник ; Евелина Кованджийска от Пловдив; Галина Иванова от Варна ; Красимира Стойнова от САЩ ; Галена Воронцева –гр. Твърдица; Денка Йорданов –гр. Ямбол ; Радина Кръстева – гр.Асеновград ; Ивелина Цветкова –гр. Горна Оряховица; Велислава Райдовска –гр. Смолян; Деница Петкова –гр. София ;Красимира Зафирова –гр. Перник; Кръстьо Раленков –гр. София; Елица Ангелова – САЩ; Милена Джинкова ;Атанас Янев –с. Енина, Казанлъшка община ; Диана Юсколова, София ; Владислав Дацов – ; Даниела Йорданова – гр. Севлиево; Минка Вачева –гр. Севлиево; Мария Маринова –гр. Сандански и Людмил Симеонов –гр. Свищов
Ето и награденото стихотворение:
Съзерцание
Една безметежна нега сетивата докосва
през плътните щори, дори, на човешкия мрак.
Сезон на вълшебство – да спомни, че може би Господ
към нас е все тъй милостив, всепрощаващ и благ.
Разтварят сърцата си в истинен зов дървесата
и бликва от вечните рани смолист кехлибар.
Короните кичести царствено греят в позлата,
потрепват ефирно коси с аромат на нектар.
Мъхнати рояци пчели, нова клюка дочули,
жужат оживено из облаци розов нефрис
и ръсват небрежно цветеца над черната угар –
свенливи момински въздишки в красив чувствопис.
Изтича с капчука тъгата. И радостно литва
навред обичта, победила битийния плен.
Изящен ескиз на безкрая, потънал в молитва –
животът ни тук и сега – в стръкче пролет стаен.
Пристъпва добра тишината по топли алеи
от вишнева нежност, флиртувала с вятъра блед.
В душата следсънно денят ми расте и светлее,
света обновен съзерцавам с възторг на поет.
Съвсем неусетно забравям за профила зимен,
улавям дланта ти – пред изгрева слънчев да спреш.
Усмихнато свеждам ресници и шепна: Гушни ме! –
в безвремие златно под клоните дъхав копнеж.
Милена Белчева
„Благодаря за вълнуващото преживяване, свързано с конкурса „Белоцветните вишни“, организиран от СНЦ „Вишнев цвят“ със съдействието на Община Казанлък. С идеята да подкрепя тази прекрасна инициатива се включих за първи път и се радвам, че уважаемото жури е оценило така високо творбата ми. Макар и за кратко, успях да се запозная лично с участниците, с които бяхме общували само виртуално, да споделя с тях емоцията на вечерта и да попия очарованието на Вашия град. Поздравления за добрата организация и артистичната атмосфера. Вярвам, че с годините предстоят още много културни прояви, които да събират почитателите на изкуството в различните му измерения.
Усмихнати случвания и до нови срещи с красотата на Словото и Музиката.“
автор: Милена Белчева
„ЕДИН ИСТИНСКИ ПОЕТИЧЕН ПРАЗНИК
Сигурно трябваше да бъда в Казанлък по начин различен от стотиците пъти , в които съм пристигал в него . Сигурно повода трябваше да е друг, за да разбера колко вишнев цвят има в него и колко хора , които обичат красивото и поезията . Именно затова приемам самото си участието в поетичния конкурс „Вишнев цвят 2014″ като награда , а не толкова самата нея , която авторитетното и талантливо жури ми връчи. Имайки в предвид огромния брой участници, които са изпратили творби в тази поетична надпревара и то не само от България , а от най различни краища на света , днес, мислейки за тези скоро отминали дни на празника , ми се иска да споделя че в белоцветния поглед на хората в долината на тракийските царе , наднича онази неугасваща светлина на духът им , която им дава с право да се наричат наследници на траки и царе.Поетичният конкурс, организиран от СНЦ „Вишнев цвят“, лично на мен ми даде възможност на живо да се срещна и запозная с едни от най-ярките съвременни имена в областта на поезията , които знаех само от интернет пространството , където срещата ми с тях беше единствено чрез стиховете им, а тук , благодарение на организаторите , успях да видя на живо и да поговоря с тях , за което си мисля че е най-голямата ми награда, равна на тази да мога да прочета нещо от себе си на тези светли и красиви хора от прекрасния Казанлък, и да остави в мен спомен с дъх на рози и с цвят на вишни . Искам да използвам случая да пожелая на конкурса дълголетие , а на този град и хората в него, да си останат същите, каквито ще ги помня винаги : красиви, усмихнати и влюбени в красотата, поезията и на своя Казанлък . И дано винаги сърцата им да бъдат изпълнени с любов и доброта, както беше в деня по време на Празникът на цъфналите вишни, Казанлък -2014 г .“
Автор на отзива : Йордан Пеев
„СРЕЩА НА ПОЕТИ
Дъждовният април не ме спря в моето пътешествие към града на цъфналите вишни, където се проведе VII-ят международен поетичен конкурс „Белоцветните вишни”. Организатор на проявите в дните на празниците бяха сдружение „ Вишнев цвят” и Община Казанлък
Домакините ме посрещат в библиотека „Искра” сред фотографската изложба, увенчила пленера по фотография „Вишнев цвят – дъх на пробуждане. Виждам участници в конкурса, с които иначе често общуваме в литературните сайтове, но досега не сме се срещали наживо. В галерията на Инфоцентър ме залива светлина и щедрост на цветовете – изложбата от картини на цветя, излъчващи топлина и пролетно настроение, създава уют и близост. Залата е пълна. Невероятно впечатление ми направи малката изпълнителка, която откри тържествата с хубава песен. А после – награждаването, четенето на стихове, всичко това превърна празника в незабравимо преживяване. Здравейте, приятели, благодаря ви, че сте тук и споделяте, здравейте организатори – заслугата ви е толкова голяма и значима в тези бездуховни и сиви времена за България.
Хъс и родолюбие трябват, за да могат хора като Димитър Никленов, Стефан Саранеделчев със съдействието на издателство „Палмира” години наред да поддържат духа на „Белоцветните вишни”, един от доказаните и устояли на времето конкурси, който събира творци от България и извън нея. И творци, творци, които да застанат в основата на новото българско възраждане – духовно и ценностно.“
Източник: Сдружение „Вишнев цвят“
Оригинални изображения: личен архив, Хр.Маджарова, Николина Милева
