Остана ли в нас памет и спомен какво означават истинските чувства, или вирусът на съвремието унищожава поголовно всичко, част от естеството на човешкия ни вид? Моето убеждение и най-вече усещане, е че непосредственото общуване никога няма да бъде изместено от технологиите, независимо, че тенденциите опровергават това. Засега. Може би съм утопист и наивник, или? Вярвам в красотата на мълчаливото споделяне на любовта, но и в тази – на интелигентния, смислен разговор между емоционално зрели хора.
Защо спряхме да се забелязваме? Възприемам се като достатъчно привлекателна и ценна личност – и като визия, и като интелект, и като умения. Но това е напълно беззначно, ако просто минавам като призрак по улиците, тъй като всички са забили нос в технологичните си джаджи и дори не виждат усмивката ми в поздрав. А в мен няма желание да се натрапвам някому, избрал друг начин на живот и общуване.
Какво се случва днес – изразяваме симпатиите си, противоречията си, или „късаме“ с някого виртуално, а не очи в очи. Разчитаме на емотикони, а не на изразени свободно истински емоции. Много по-лесно е да бъдем реактивни с гневно, нацупено или безмълвно анимирано човече, отколкото да приемем правото на другия да има различна гледна точка и да изслушаме търпеливо неговите мотиви и аргументи. При тези случаи, много вероятно е, да научим нещо полезно, да видим как ни възприемат отстрани, а не да робуваме на ценността на самомнението си. А любовта, доколкото съществува като състояние и проявление в човешката ни сфера, в същността си е именно Единение, Приемане, Споделеност. Защо предпочитаме да изграждаме близост не длан в длан, дъх в дъх и сърце в сърце, а чрез посредничеството на външни средства за комуникация – телефони, имейли, социални мрежи?
Защо крием истинското лице на душата си, в опит да я съхраним от съкрушението при евентуален отказ или неуспех с някого, получен директно, при действителен контакт? Страх ни е да бъдем уязвими, нелустрирани, неприети? Но нали точно чувствителността ни, нашите специфики и дребни несъвършенства във визия или навици, са едновременно и наше очарование, което привлича партньора ни и околните? Защо някои хора – и подрастващи, и с по-дългогодишен житейски опит, предпочитат да си разменят палави съобщения и снимки, вместо да изградят емоционална близост помежду си, вместо да се наслаждават един на друг чрез докосване, съзерцаване, разнеженост…? Нали всеки от нас е като един настръхнал таралеж, които осъзнато или не, копнее да бъде погален, приласкан?
Защо предпочитаме да документираме живота си, вместо да го изживяваме – осъзнато и с благодарност? Опитваме се да уловим мига, но всъщност той улавя нас. Предполагам че едва ли има някой, който да не е оценил преимуществата на технологиите и огромните възможности, които ни предоставят. Само че, тези привилегии обсебват вниманието ни, изместват фокуса ни от действително важните неща, превръщат любовта и интимността в разменна монета. Да, вече сме свикнали така. Живеем с някого по навик. Приемаме го като поредната временно служеща вещ. Склонни сме да търсим винаги нещо по-класно, по-интересно, по-развличащо, по-привлекателно. Докъде ще продължи тази ненаситност? Индентифицираме се с мега яката придобивка, чрез която ще изглеждаме по-куул, с която ще проследяваме живота на супер модели, ще получаваме топ изгодни оферти…
Но готови ли сме да платим цената на отчуждението, приятели и някой дава ли си сметка колко безмерно висока, всъщност, е тя?
Константина Живова е популярно лице от телевизионния екран, предпочитан модел, прекрасна майка, също и автор на проекта trywithina.com. Какво още, ще ни разкаже самата тя. Повод за това интервю е първият ѝ роман „Завинаги” и вълнуващите минути на любов и споделеност, свързани с премиерите. Благодаря ѝ, че прие поканата да добави още интересни щрихи към своя портрет и да задоволи читателското любопитство. Новото ни познанство, както и зашеметяващата ѝ усмивка са добър повод да минем и тук на „ти”.
Здравей! Коя е Ина, извън клишето „красива и известна” ?
Ина е работеща жена, майка, приятел. Тя е човек, който не може да стои без да прави нищо. Динамична, организирана и почти винаги усмихната. (и тук се усмихва отново)
Видно е, че си привлекателна, а в съчетание с енергията на младостта и силата на характера, въздействието ти се увеличава значително. Но външността понякога е коз, понякога е оръжие, насочено срещу притежателя му. При тебе как е?
Всяко качество, което носи човек в себе си би могло да му помага, но и да му вреди. Всичко зависи как ги използваме. За мен е важно човек да има енергия в себе си. Да има желание за живот и развитие. Да вижда и оценява малките неща. Да бъде добър!
Днес почти всеки разкрива своя lifestyle – чрез социални платформи, сайтове и т.н. и се „бори” са повече публично внимание. С какво твоя блог и новите ти видеа се различават от тези на останалите?
Така е. Да бъдеш блогър се превърна в световна тенденция. В България тази професия или хоби се развива с пълни сили. Когато има конкуренция аз лично се чувствам по-добре. Амбицирам се повече. Моят блог www.trywithina.com съществува вече втора година. Опитвам се да показвам неща, които ме вълнуват. До броени дни ще започна и нещо ново, свързано с модата в моя блог, но ще го видите, когато е готово. Това ще е моят нов начин за представяне на модата.
Как успяваш да жонглираш с толкова много ангажименти, стремежи, активности?
Аз съм такава от дете. Приятелите ми казват, че съм суперактивна. И е така. Не мога да не правя нищо. Изпадам в депресия дори за ден. Обичам да експериментирам, да мисля, и да създавам нови неща и да си поставям нови предизвикателства. Обичам да работя.
Родена си в Монтана, но живееш в столицата. Какво те привлича в големия град и какво ти липсва?
Всеки човек, който е дошъл от малкия град в столицата е привлечен от възможностите за развитие. От повече от 12 години съм в София и създадох много контакти, приятели и познанства в различни сфери. Понякога ми липсва спокойствието и усамотението. Мечтая си някой ден да живея в къща с изглед към морето.
Убедихме се, че имаш и изключително красиви приятелки, които споделят с теб премиерите. Смяташ ли, че визията е индикатор и за вътрешното обаяние, което привлича и такива себеподобни?
Разбира се. Визията е важна част от това как ни възприемат околните. Важно е да се грижим за себе си. Няма как някой да ни харесва и обича, ако ние не харесваме себе си.
Кое е най-необичайното нещо, което са ти признавали на срещите с читатели и почитатели?
Има много истории, които са ме карали да настръхвам. Никога не съм вярвала, че книгата ми ще докосне толкова хора и ще промени съдби. Наскоро едно момиче ми сподели, че след прочитането на книгата, нейните родители са се събрали след дълга раздяла. Това е най-голямото щастие. Щастието в очите на другите, благодарение на частица от моя труд.
Кой е най-големият ти критик в ежедневието и по отношение на литературните опити?
Моите близки и приятели. Приемам критики. Те те изграждат като личност.
Каква ще остане Ина завинаги и как се промени след написването на романа?
Ина ще остане завинаги обичаща. Обичаща живота! Да забелязваш малките неща, да оценяваш кратките и на пръв поглед незначителни моменти, дори в ежедневието е голямо богатство, ако успееш да го запазиш, като черта от своя характер. „Завинаги“ ме промени завинаги с това, че събрах смелост, упоритост и дадох цялата си любов за този проект. Разбрах, че когато си смел и упорит трудът се възнаграждава и оценява.
Споделяш, че в книгата ти има силни послания и за мъжете. Какви са отзивите на мъжката аудитория и съвпадат ли с идеята на твоята мисия?
За мое щастие книгата се чете и от мъже. Получавам коментари и писма от мъжката аудитория и разбирам, че и те имат своите неразбирания за себе си, като нас жените, но знаят едно, че и те могат да обичат истински.
Решила ли си вече какви ще са тематичните ракурси на следващите авторски изяви?
Да. В момента започнах работа по редакция на романа, кратка, но допълваща, която може да бъде интереса и на второ четене и до месец се надявам да започна превод на романа на английски. Надявам се в края на лятото книгата да бъде достъпна за хората по цял свят, преведена и издадена онлайн.
Кои песни олицетворяват: личността ти, детството, летежите, несбъднатостите?
От няколко години харесвам “The Weeknd” и това слушам постоянно в момента.
Опиши с 5 прилагателни идеалния за теб ден?
Слънчев, усмихнат, креативен, ползотворен, незабравим!
В градината на приятелството, ти си букет от ….?
Лалета.
Автор : Милена Белчева
Снимков материал: личен архив Ина Живова, Милена Белчева
Романът „Завинаги” може да бъде закупен оттук или чрез директен контакт с авторката.
\
