Tag Archiv: информация

Павел Крачунов – за модата като стил на живот

 

Павел Крачунов е една от личностите, с които бързо ще скъсите дистанцията и вероятно ще прекарате доста часове в забавни и увлекателни разговори на какви ли не теми, в непринудена приятелска атмосфера. Той е едновременно доста концентриран и сериозен, но и „пъстра птица“, любопитна за всичко иновативно и интересно в света. Успешно успява да балансира живота си и да съвмести бизнес проектите си с многобройните си интереси и занимания в сферата на изкуството – композиране, пеене, фотография, книги, реклама, ландшафтни решения…Стилът му е по-скоро минималистичен, с акцент върху комфорта. Предпочита спортните и ежедневни дрехи, без фрапиращи десени и необичайни кройки. Харесва меките материи и аксесоарите, които подчертават артистичната му душа – изискани колани с токи на китари, атрактивни тематични висулки, комбинации от кожа и сребро. Сигурна съм, че съм провокирала Вашето любопитство и нека заедно научим малко повече за отношението му към модата и стила.

 

20369597_10156416922114829_6462890509110275589_o

Практичното или естетичното е водещо при теб в ежедневния ти избор на облекло?

 

И двете. Старая се да изглеждам добре според случая.

 

Ако няма ограничаващи избора ти фактори, какво ще предпочетеш – конфекция от някой МОЛ, дреха/аксесоар от любим бутик, или посещение при класен шивач?

 

Обичайно си купувам конфекция от МОЛ-а, но после почти винаги дооправям при шивачката ми (усмихва се)

 

Опиши каква за теб е идеалната визия за мъж, без условност за повод, епоха, стил. Може да дадеш и пример с филмов или литературен герой, който те вдъхновява.

 

Джеймс Бонд

 

Какво е посланието, което искаш да предадеш с излъчването и облеклото си?

 

„Интелигентност“ и  „Елегантност“. Мисля че ги изразявам.

 

Има ли аксесоари и дрехи, с които не се разделяш, независимо по сантиментални или други причини?

 

Не, нямам дрехи, към които да съм привързан, рано или късно сменям всичко, но в продължение на десетина години носих скъп за мен часовник.

 

Коя е дрехата или аксесоарът, от които никога няма да се изкушиш, колкото и да бъдат налагани от модните тенденции?

 

Потурести дънки. Не ми допадат.

 

Харесва ли ти да експериментираш с различна визия и стил, или ако имаше възможност би носил само едни и същи дрехи-пр.дънки с тениска, шорти, костюм…?

 

Харесва ми да имам елегантни дрехи за всеки повод, но не експериментирам прекалено.

 

Кои са за теб най-фрапиращите грешки/абсурдни съчетания, които са те смущавали в стайлинга на мъжете? Изключваме популярното недоразумение „чорапи със сандали“?.

 

По-скоро, проблемът според мен е, че няма никакви интересни съчетания. Масово младите избират да са облечени в черно, както и да следват модатата на едни и същи прически, най-често 2-ри номер при мъжете, а като дрехи, обикновено слагат анцузи и суичъри. Няма достатъчно разнообразие цветове и модели, поне моите наблюдения са такива.

 

Убедена съм, че правилната стойка, оптималният избор на храна, режим, хигиена и двигателна култура се отразяват на самочувствието, на начина, по който изглеждаме и облечени. Какви са твоите съвети в това отношение и wellness правила, които спазваш?

 

Според мен, тялото ни е единственото нещо, което притежаваме и никакви дрехи не могат да оправят лошата грижа и липса на отношение към него. Трябва да има повече дисциплина в храненето и то най-вече просто да се ограничи приема на храна, а не само да се чудим какво още да приемаме, за да сме по-здрави.

 

Има ли популярни личности, които за теб са пример за подражание, безупречен стил, класа?

 

Не, няма. Всеки трябва да си намери своя стил, всички сме различни.

 

Имаш ли любими дизайнери и изобщо – следиш ли модните трендове, или според теб това е по-скоро в сферата на интереси при жените?

 

Не, не следя. Хубавото тяло, облечено с нещо по мярка винаги е на мода.

 

456238_10151106321433558_1479329801_o

снимки и колаж-Димитър Дачев

 

Какво е отношението ти към модерните „екстри“ в мъжката визия – пиърсинг, татуси, цялостна епилация, рисунки по скалпа, ползването на гланц за нокти и устни, носенето на клинове, стринг бельо и т.н. Къде е границата, кое приемаш и кое – категорично-не?

 

Границата за мен е в това дали избраната процедура е за постоянно или не. Перманентните неща не ги разбирам, както е при татуировките. Именно защото обичам разнообразието, всичко което може да се слага и маха, приемам че е ок.

 

Консултираш ли се понякога с приятели, родители или специалисти относно избора на облекло, или разчиташ единствено на своите естетични критерии? Би ли поискал и приел съвет от жена, която според теб изглежда винаги отлично и има неподражаем стил?

 

Да, бих приел съвет в тази посока.

 

Кои са предпочитаните от теб цветови нюанси за дрехи и обзавеждане?

 

Не харесвам много черно и бяло, независимо че се използват масово. Умерената им употреба понякога е приемлива. За мен хубавите съчетания са тези на топъл със студен цвят.

 

Ако трябва да опишеш твоята личност и визия с една песен, коя ще е тя?

 

Stairway to heaven на Led Zeppelin.

 

 

559776_10151400431563558_1720498898_n

 

 

интервюто взе Милена Белчева за Артилена

 

снимки-личен архив Павел Крачунов

 

 

Премиера на книгата „Етюд за притихване“ – Милена Белчева

 

На 14.10.2015г. в Читалище „Николай Хайтов“ – София от 18:30ч. варненската поетеса Милена Белчева ще представи втората си поетична книга, озаглавена „Етюд за притихване“. Стихосбирката е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика.

Автор на корицата е италианския акварелист Фернандо Кавалиери. В изданието са представени и няколко акварелни творби на Радослав Коцев-Даро. Редактори на книгата са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев.

 

Събитието е част от Есенния литературен сезон на Фондация „Буквите“. Заедно с книгата, ще бъде представен и Алманах Поезия 2015, в който участват 54 поета.

 

Поканени са всички почитатели на художственото слово, столичани и гости на града.

 

12122868_10153244155331245_3463720439555624127_n

 

 

 

 

 

 

 

За ролята на АРТ ТЕРАПИЯТА в практиката на съвременните психолози – интервю

                         На ​19 и 20 септември 2015 в салона на Радио Варна се състоя семинар на тема „Лекуване на травми с арт терапия“. Събитието бе с практическа насоченост и предназначено както за специалисти от сферата на помагането, така и хора със затруднения, конфликти и психологически проблеми.
                         Водещ на семинара бе  Катрин Роджърс Джонсън – университетски преподавател, художник и клиничен арт терапевт, с близо 25 годишен опит като специалист. В обучението и тематичните дискусии и занимания участваха психолозите Рая Попова, Елица Великова и Пламена Иванова, която е и организатор на събитието. В две поредни интеврюта с дамите, посветили своя професионален път на психологията, ще се опитам да запозная накратко обществото със спецификата на арт терапията и нейните и приложения и да мотивирам хората с проблеми да потърсят навременна специализирана помощ и да се убедят във възможностите за един пълноценен, достоен и спокоен живот.

Пламена Иванова и Рая Попова за пътя на професията и пътят към успешното лечение

1.Какво провокира интереса Ви към арт терапията и с какво тя допринася към професионалните Ви дейности?

 

П.И. Арт терапията е начин да се изобрази проблема, конфликта, тревожността. Тя е начин да се създаде нещо символично, чрез рисунки или работа с глина, пластелин, тебешир и др. Този вид терапия дава възможност човек, създавайки да преработи своето травматично преживяване или ситуация и в същото време да се дистанцира от конфликта и да търси нови решения. Мачкайки глината, клиента се успокоява, балансира и хармонизира. Арт терапията прави човека креативен, по-свободен. Подходяща е за деца и възрастни, както в норма, така и с определени състояния и затруднения.

 

 Р.И. Интересът ми към арт терапията беше провокиран от факта, че тя е универсално средство за себеизразяване. Работя с ученици с когнитивен и физически дефицит. Не винаги речта е форма на комуникация. Като психолог ми се налага да търся алтернативи и откривайки арт терапията, намерих средство, подходящо и за здрави деца, и за такива – с дефицити. Тъй като работя и като обществен възпитател към МКБППМН-Сливен, арт терапията допринася за обогатяване на репертоари ми с техники при работа с деца с девиации в поведението.

 

2.А как се отразява арт терапията върху детското развитие?

 

П.И. Използването на арт-терапевтични методи спомага за развитието на познавателната сфера, езиковата компетентност, поведението и социалните умения.

 

3.Кои са по-интересните случаи от Вашата практика, при които арт терапията е имала особено висока ефективност?

 

П.И Миналата година имах случай с клиентка, която изпитваше много силно чувство за вина, свързана със загубата на баща си. В процеса на терапия при работата си с нея ползвах глина и дамата успя да преработи травматичното преживяване за много кратко време.

 

P.П. В момента работя с шест годишно момче, което е било обект на непедагогическо въздействие в детската градина. При него използвам арт-терапевтичен подход и включих работа с кукли. За месец преодолях бариерите в общуването и спечелих много бързо доверието на детето.

 

4.Има ли обучени арт терапевти в България? Каква квалификация и умения са необходими, за да могат колегите Ви да практикуват успешно?

 

П.И. Арт терапевтите в България са все още много малко и за съжаление, често учители по изобразително изкуство и трудово възпитание, които не са достатъчно обучени, заемат позиция „арт терапевт“ в различни неправителствени организации.

 

В сферата на арт терапията не се изискват специални познания за работа с художествени материали и техники на изобразяване, а са нужни личности с умения и компетенции.

 

5.Кои са предимствата на арт терапията и коя е най-съществената ѝ роля?

 

П.И Ролята на арт терапията е с помощта  на изкуството да спомогне клиента да изрази травмираща ситуация, като за тази цел не е необходимо той да има формирани художествени умения. Арт терапията е в ролята на един фасилитатор, който помага на клиента да облече неизказаните чувства и емоции в художествена форма – рисунка, пластика, апликация, изработка на кукла и други.

 

P.П. Да, случвало се е родители на деца, които имат проблем в развитието, да подходят с резерви към арт терапевтичните методи, но мисля, че парчетата от пъзела се наместват, когато тръгвайки си от кабинета, детето казва спонтанно: „Тате, много забавно беше!“

 

6.А какви техники и материали използвате по време на сеансите?

 

P.П. При работа с деца често използвам и рисуването с пръсти и фактът, че наскоро закупих поредния комплект бои, показва, че материалите не остават неизползвани. И забелязвам, че децата предпочитат този метод на работа. В моменти, когато в кабинета им дам възможност да избират сами дейността, с която да се занимаваме, най-често предпочитат работата с пръсти или изработката на кукли за куклен театър.

 

П.И. Малките деца и младите хора са по-склонни да се включват в арт терапията като начин за помагане. Те обичат да работят с пластелин, да рисуват, да правят колажи и тези занимания дават наистина много добри резултати.

 

7. Случвало ли се е хората с някакъв проблем, както и близките им, да подхождат с резервираност към този вид практика, или напротив – виждат в тези занимания една възможност за адекватно и приятно лечение?

 

Р.П. Арт терапията помага на децата по-лесно и бързо да преодолеят съпротивата си.

 

П.И. Само веднъж ми се е случвало дете, което беше на 3г, да не участва активно в процеса на арт терапия, а да предпочита да наблюдава другите участници. Можем да заключим, че почти винаги родителите са убедени предварително в полезността на арт терапията и идват на сесиите много мотивирани.

 

8. Сред пациентите Ви има ли такива, които са избрали да продължат със заниманията, свързани с изкуство? Имате ли наблюдения какво се случва с децата и след като проблемите им бъдат овладени?

 

Р.Д. Имам много случаи, при които децата повишават своята самооценка и учебната си успеваемост, като изобразителното изкуство става един от любимите им предмети. Радвам се, когато ми върнат позитивна обратна връзка, че имат отлични оценки по рисуване. И е така, защото си спомням моментите, когато в началото на срещите ни децата пристъпват боязливо към арт терапията с извинението, че педагозите в училище са ги уверили, че не рисуват добре и това не е тяхната дисциплина.

 

П.И. Сещам се за случай, когато майката на едно от децата, участвали в „Приказно ателие“, сподели, че момиченцето ѝ е започнало самостоятелно и у дома да изработва куклички от сламки и шишчета и да прави куклен театър. Друго дете е започнало да рисува ежедневно и да измисля интересни приказки към рисунките си.

 

9.Кои са най-специфичните и разпознаваеми символи в рисунките на децата, преживели някаква травма и има ли основание за притеснения от страна на родителите, свързани с този избор на изображения ?

 

П.И.  Едни от най-разпознаваемите символи в рисунките на децата са гроб, кръст, зъби и нокти. Да, тези изображения са повод за притеснение от страна на близките, което предполага навременна работа както с децата, така и с хората от семейството, с цел да се преработи скръбта.

 

10. Арт терапията само терапевтичен метод ли е, или може да се използва като помощно-диагностично средство при обследването на клиентите? Необходимо ли е терапевта да е специализирал в двете дисциплини, за да ги прилага в практиката си?

 

П.И. Възможно е приложението на арт терапията и в двете посоки. Да, задължително е психолозите да са специалисти във всяка една своя практика, а диагностицирането и терапията трябва да се случват в различни сесии. 

 

Идентични ли са техниките и начина на провеждане на занятията при всеки семинар? Има ли хора, които продължават да идват и да доразвиват професионалните си качества и компетенции?

 

П.И. Има техники, които са идентични, но има и допълнителни техники, според нивото на участниците в групата. И според потребностите им – също. Изборът на техники се определя от водещия на семинара на групата. Има колеги, които присъстват на всеки един семинар по арт терапия, тъй като са силно мотивирани да повишат квалификацията си в тази област и да научат нови и ефективни техники, които да прилаган в своята практика.

 

 

Пламена Иванова е психолог на частна практика. Работи в гр. Варна. Има опит в работата с подрастващи и възрастни с мисли и опити за самоубийства. Работи с деца с увреждания, както и родители. Приема клиенти, преживели насилие,  а също такива със завишена тревожност, ниска самооценка, проблемно поведение и др. Повече специализирана и контактна информация за Пламена Иванова може да потърсите в нейния сайт.

 

Рая Попова е клиничен психолог и психотерапевт със сериозен опит в превенцията и лечението на психични заболявания и проблеми в поведението и общуването. Живее и практикува в гр. Сливен. Може да я откриете в Психолого – логопедичен кабинет „Ян Бибиян“- Сливен и на тел. 0899104165.

 

Created with Nokia Smart Cam

 

20150919_183254

 

20150919_183303

 

кадри: личен архив