Tag Archiv: откровение

Милена Белчева и нейният притихнал лиричен свят -отзив

                 На 11.11.2015г. в Арт салона на Радио Варна се състоя премиера на втората поетична книга, озаглавена „Етюд за притихване” на Милена Белчева. Събитието, част от Есенния литературен сезон на Фондация „Буквите“, стартира с приветствие на нейния председател – Иван Богданов, който представи последните сборници на издателството към фондацията – Алманах „Нова българска литература“ Поезия  и Проза 2015, както и „Обикновеното лице на злото“ – криминален роман от Калоян Захариев, победител в конкурса „Любовта на края на кабела“ 2014.

                Милена Белчева е родена във Варна, а творческият ѝ път минава през литературна школа „Прибой” с ръководител Венета Мандева. Завършила е  специалност „Моден дизайн” и „Журналистика”, а любовта ѝ към художественото слово я импулсира да чете стойностни произведения и да продължава да се развива като автор. Първата си поетична книга „Ванилено небе” издава през 2007г., с идеята да даде публичност на своите съкровени изповеди и житейски възгледи. Стихосбирката „Етюд за притихване” е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика. Картината, избрана за корица, е на италианския акварелист Фернандо Кавалиери, като в изданието са представени и няколко акварелни творби на пловдивския поет и художник Радослав Коцев-Даро. Редактори на стихосбирката са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев, консултант е младият и даровит автор – Венцислав Василев. На премиерата Милена Белчева изрази искрено признание към всички, допринесли за реализацията на този проект и сподели интересни моменти, свързани с творческия процес. Повечето от прочетените стихотворения, част от които номинирани в редица Национални литературни конкурси, бяха с философска насоченост:  „Смалявам се до сянка на сълза”, „Безследно”, „Rеti Ventos  Venari”, но  авторката представи и някои от по-интимните си лирични творби като „Есенни ескизи”, „Неделно”, „По деколтето на битието”, „Блус за трима” и др.

Приятна изненада за многобройната публика бе поетичния поздрав на малкия син на поетесата, както и артистичното включване на барда Милен Тотев, който изпълни три от най-емблематичните песни на Булат Окуджава. Вдъхновяващи музикални поздрави бяха подготвени от музикантите Иван Анастасов и Кристиан Симеонов и за премиерата в столицата, която се състоя на Петковден, месец по-рано, в НЧ „Николай Хайтов”. За издателя, както и за трима късметлии в залата, имаше предвидени подаръчета със символика и лично послание. Милена Белчева също благодари за вниманието, изящните букети и милите жестове, с които я изненадаха от своя страна приятели и почитатели. В края на вечерта, присъстващите, освен вълнението да получат автографи, имаха и възможността да отправят личните си пожелания и изразят впечатления от представената поезия в специалната книга за гости. Срещите с публиката продължиха и на следващия ден в галерия „Георги Петров”-Добрич.

 

Veselin Malinov photo 1

 

Veselin Malinov photo 2

 

 

Текст: Арт клуб Монограм

Кадри: Веселин Малинов, личен архив

Думи, които прегръщат, лято с дъждовни коси

Необикновен, но дългоочакван „Разговор с водата” се състоя в Арт салона на Радио Варна в края на юли и оживи многобройната публика, която уважи премиерата на  последната поетична книга на Емилия Найденова. Литературната вечер бе озарена и от магнетичното поетично присъствие на Елица Виденова – Директор на БНР-Радио Варна, която въпреки отговорните си ангажименти успя да се наслади на рецитала и да приветства лично гостуващата авторка. Залата се оказа малка, за да побере десетките  почитатели  на словото и творци, сред които Маргарита Стефанова, Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Богомил Аврамов-Хеми, Дончо Дончев и др. Те с интерес наблюдаваха необичайното представяне от техните колеги по перо-Венцислав Василев и Милена Белчева, които влязоха в ролята на водещи. Комичните  провокации, артистични закачки и аналитични пробези из откровенията в книгата, бяха приятелска изненада за даровитата млада дама, която трудно въздържаше емоциите си от вълнение. В тази връзка бяха и думите от анонса на събитието, където Венци Василев споделя: Ако не знаете, да ви кажа, че силноемоционален човек не може да е поет. Да, емоцията би могла да бъде вид вдъхновение, но за разгръщането на това вдъхновение е нужно психично пространство. А силните емоции обсебват психичното пространство и не му позволяват да диша. А ако го знаете, да ви кажа…Че нещо явно пропускаме. Защо ли? Просто имаме едно нагледно опровержение. Специфичният термин на въпросното явление е Емилия Найденова.

Искрени аплодисменти и ведро настроение провокираха и словата на Сергей Сергеев, изразени в дружески поетичен шарж – специален поздрав, поднесен традиционно с изящна червена роза в знак на уважение и симпатия към авторката. Тези признания не са случайни, защото Еми е не само много сетивен, чист и спонтанен човек, тя има една действително интересна дарба да наблюдава света едновременно през стотици ракурси и да изразява себе си и чрез споделеното, и чрез премълчаното. Родена е и живее в София, но често и с нескрита радост пътува до морската столица, където я чакат любовта, приятелите и морето. Амбициозната светлоока поетеса изучава Българска филология в СУ „Климент Охридски” и е носител на редица престижни литературни награди. Публикува в сайтове за лично творчество, както и в електронни медии, има и собствен блог, озаглавен „Небе за птици”, каквото е името и на първата и стихосбирка. Пише за простичките неща, за малките и големите тайнства на живота, за просторите в нас и тъмнините, които ни смаляват. Нейната лирическа героиня се скита из лабиринтите на преживяното, спъва се в хилядите посоки и опитности и разтревожено пита:

„Къде е вратата, с която затварям

душата на своето изгубено тяло?

Къде са ми думите, дето спасяват,

когато вали тишина на парцали?”

Не спира да търси какво се крие отвъд, в онази безкрайна синева, какво я очаква зад солените клепачи на дните, наивно да иска да разбере горе дали им ухае на люляци”, макар да осъзнава, че „без въпроси се живее лесно”. Чезне в дълбокото и се загубва в нищото, попива животослучващото се и усмихнато призовава:

„Дай ми вечността,

за да забравя.

И още толкова – да помня”

Опитва се да сепне и околните от инертността, да ги откъсне от битийната примка и въздъхва:

„Небето праща знаци. Ала ти

се давиш в други истини нетрайни.”

Но когато сладката умора победи сетивата и бягствата в кръг станат осезаемо излишни, сърцето само разбира:

„всичко е както някога,

само дето

губиш значенията”.

Тогава стрелките на трескавата жажда спират, за да просветне  онази преждевременно настъпила мъдрост:

„Човекът сам си е къща. Сам си е същност. И сам си е погребение…”

Какъв дух трябва да има един такъв човек, който е само на 22 години, за да заяви?! :

„Живот, аз зная, че си смърт. И пак ти вярвам…”

А аз вярвам, че все по-често ще чуваме името на Емилия Найденова, свързано с радващи новини и събития. Убедена съм, че и новата и поетична книга ще впечатли както читателите – любители на поезията, така и сериозно пишещите творци и литературни критици. Стихосбирката е един красив и успешен продукт на издателство „Знаци” и дори само визуално провокира вниманието с необичайния си формат и прекрасното оформление на корицата, дело на художничката Невена Ангелова. Художествени редактори са Виолета Христова и Камелия Кондова – две дами, чиито естетически усет и поетичен изказ ги отличават като едни от най-стойностните автори в България. „Разговор с водата” е заглавие на изповед, която те отвежда дълбоко в тайнствата на Вселената и ти подарява елегантен и смислен диалог и поетична атмосфера, в която душата тихо ликува.

 

Автор текст и снимки: Милена Белчева

 

ИЗБРАНИ ТВОРБИ НА ЕМИЛИЯ НАЙДЕНОВА

 

ПАЛЕЧКА

 

Морето ме прегърна и ми взе

едно голямо слънце от очите.

Превърна го в тъга. Солена бе

последната ми глътка, птичата.

Солени бяха нощите преди.

Преди да бъда цяло със водата.

Когато нямам въздух, не сълзи

и капка от окото ми. А вятърът

приспива хиляди деца без мен,

чиито топли длани все ми липсват.

Чиито лунни погледи – навред

се скитат и в тъгата ми се плисват.

Чиито дни аз виждам да текат

в стъблата на глухарчета внезапни.

Ще се смаля до тях, да порастат

в човеци, по-достойни за приятели.

 

* * *

Не е ли страшно – плътната материя

превръща сетивата във предатели.

Раняваме. Душим. Крещим неделно.

И бавно в самотата се смаляваме.

Не е ли страшно как се къса струна

под тежестта на чуждото съмнение.

Мелодия се къса. Вътре пуква.

Не е ли страшно как не се поглеждаме?

Утеха ли е да намериш рамо,

с което във съня се разминаваш?

В очите на последния приятел

да видиш, че душата ти я няма.

Не е ли страшно – времето изтича,

преди за друга сламка да се хванем.

Зрънцата от последното обичане

подобно тъжни мравки мъкнем бавно.

Един рапан побира гласовете ни

във този свят – изчезваща материя.

Пчели и домове потъват в бездните.

Човекът – в своите призрачни съмнения.

 

ПТИЦИ

 

Август си отива. Тръгват щъркели.

Тръгват самолети и приятели.

Много плача, малко ги прегръщам.

Лятото във края си е залез.

Времето ми ги отне набързо.

Само да премигна и ги нямаше.

Ако някой после се завърне,

само обичта е по-голяма.

Вече заприличах на летище.

Чакам. И събирам бавно себе си.

Няма нищо общо със предишното.

Есента се скрива и е прелетна.

Стъпвам във септември. Тръгват щъркели.

Чезнат самолети и приятели.

Много плача, малко ги прегръщам.

Пиша върху вятъра. И чакам.

 

* * *

Не съм от тук. И като звук,

като вълна от синьото изплувам,

от капките на тихия капчук,

от сълзите на вятъра и юли…

Небето праща знаци. Ала ти

се давиш в други истини нетрайни.

Спасявам те с последните очи

и оцелявам в тебе като тайна.

Защото на земята няма свят,

а кули от значения и думи.

И целият живот е кръговрат.

Въртим се като слепи пеперуди.

А другото присъства. И вали.

И този дъжд разделя същността ми.

Отвъд съм цяла. В другите очи

животът е невинен. И назаем.

 

Отзив и снимки: Милена Белчева

 

DSCN3684

 

 

 

 

 

 

DSCN3680

 

 

10489801_10201948549228840_8068619701063765680_n

Интервю на Милена Белчева в предаването „На брега“ 2011

Разговор за поезията и прозата в живота, за изкуството като спасителна риза и пътя на твореца