Tag Archiv: море
Константина Живова е популярно лице от телевизионния екран, предпочитан модел, прекрасна майка, също и автор на проекта trywithina.com. Какво още, ще ни разкаже самата тя. Повод за това интервю е първият ѝ роман „Завинаги” и вълнуващите минути на любов и споделеност, свързани с премиерите. Благодаря ѝ, че прие поканата да добави още интересни щрихи към своя портрет и да задоволи читателското любопитство. Новото ни познанство, както и зашеметяващата ѝ усмивка са добър повод да минем и тук на „ти”.
Здравей! Коя е Ина, извън клишето „красива и известна” ?
Ина е работеща жена, майка, приятел. Тя е човек, който не може да стои без да прави нищо. Динамична, организирана и почти винаги усмихната. (и тук се усмихва отново)
Видно е, че си привлекателна, а в съчетание с енергията на младостта и силата на характера, въздействието ти се увеличава значително. Но външността понякога е коз, понякога е оръжие, насочено срещу притежателя му. При тебе как е?
Всяко качество, което носи човек в себе си би могло да му помага, но и да му вреди. Всичко зависи как ги използваме. За мен е важно човек да има енергия в себе си. Да има желание за живот и развитие. Да вижда и оценява малките неща. Да бъде добър!
Днес почти всеки разкрива своя lifestyle – чрез социални платформи, сайтове и т.н. и се „бори” са повече публично внимание. С какво твоя блог и новите ти видеа се различават от тези на останалите?
Така е. Да бъдеш блогър се превърна в световна тенденция. В България тази професия или хоби се развива с пълни сили. Когато има конкуренция аз лично се чувствам по-добре. Амбицирам се повече. Моят блог www.trywithina.com съществува вече втора година. Опитвам се да показвам неща, които ме вълнуват. До броени дни ще започна и нещо ново, свързано с модата в моя блог, но ще го видите, когато е готово. Това ще е моят нов начин за представяне на модата.
Как успяваш да жонглираш с толкова много ангажименти, стремежи, активности?
Аз съм такава от дете. Приятелите ми казват, че съм суперактивна. И е така. Не мога да не правя нищо. Изпадам в депресия дори за ден. Обичам да експериментирам, да мисля, и да създавам нови неща и да си поставям нови предизвикателства. Обичам да работя.
Родена си в Монтана, но живееш в столицата. Какво те привлича в големия град и какво ти липсва?
Всеки човек, който е дошъл от малкия град в столицата е привлечен от възможностите за развитие. От повече от 12 години съм в София и създадох много контакти, приятели и познанства в различни сфери. Понякога ми липсва спокойствието и усамотението. Мечтая си някой ден да живея в къща с изглед към морето.
Убедихме се, че имаш и изключително красиви приятелки, които споделят с теб премиерите. Смяташ ли, че визията е индикатор и за вътрешното обаяние, което привлича и такива себеподобни?
Разбира се. Визията е важна част от това как ни възприемат околните. Важно е да се грижим за себе си. Няма как някой да ни харесва и обича, ако ние не харесваме себе си.
Кое е най-необичайното нещо, което са ти признавали на срещите с читатели и почитатели?
Има много истории, които са ме карали да настръхвам. Никога не съм вярвала, че книгата ми ще докосне толкова хора и ще промени съдби. Наскоро едно момиче ми сподели, че след прочитането на книгата, нейните родители са се събрали след дълга раздяла. Това е най-голямото щастие. Щастието в очите на другите, благодарение на частица от моя труд.
Кой е най-големият ти критик в ежедневието и по отношение на литературните опити?
Моите близки и приятели. Приемам критики. Те те изграждат като личност.
Каква ще остане Ина завинаги и как се промени след написването на романа?
Ина ще остане завинаги обичаща. Обичаща живота! Да забелязваш малките неща, да оценяваш кратките и на пръв поглед незначителни моменти, дори в ежедневието е голямо богатство, ако успееш да го запазиш, като черта от своя характер. „Завинаги“ ме промени завинаги с това, че събрах смелост, упоритост и дадох цялата си любов за този проект. Разбрах, че когато си смел и упорит трудът се възнаграждава и оценява.
Споделяш, че в книгата ти има силни послания и за мъжете. Какви са отзивите на мъжката аудитория и съвпадат ли с идеята на твоята мисия?
За мое щастие книгата се чете и от мъже. Получавам коментари и писма от мъжката аудитория и разбирам, че и те имат своите неразбирания за себе си, като нас жените, но знаят едно, че и те могат да обичат истински.
Решила ли си вече какви ще са тематичните ракурси на следващите авторски изяви?
Да. В момента започнах работа по редакция на романа, кратка, но допълваща, която може да бъде интереса и на второ четене и до месец се надявам да започна превод на романа на английски. Надявам се в края на лятото книгата да бъде достъпна за хората по цял свят, преведена и издадена онлайн.
Кои песни олицетворяват: личността ти, детството, летежите, несбъднатостите?
От няколко години харесвам “The Weeknd” и това слушам постоянно в момента.
Опиши с 5 прилагателни идеалния за теб ден?
Слънчев, усмихнат, креативен, ползотворен, незабравим!
В градината на приятелството, ти си букет от ….?
Лалета.
Автор : Милена Белчева
Снимков материал: личен архив Ина Живова, Милена Белчева
Романът „Завинаги” може да бъде закупен оттук или чрез директен контакт с авторката.
\
„МОРЕ, РАЗПЛИСКАНО В ДУМИ… НАГРАДИ ОТ ІV НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ГЕОРГИ ДАВИДОВ“ 2014г.
ГОЛЯМАТА НАГРАДА „ГЕОРГИ ДАВИДОВ“ за първи път в историята на конкурса се поделя между две поетеси: ЕЛЕНА ДЕНЕВА и МИЛЕНА БЕЛЧЕВА. Ще ви предложа тук само по едно тяхно стихотворение, а вие им се порадвайте…
ЕЛЕНА ДЕНЕВА
Родена в град Дряново на 17.09.1985 г. Живее в гр. Полски Тръмбеш. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, социална педагогика.
Автор е на три поетични книги: „Щастие в кибритена кутийка“ (2005), „Картонен храм (2006) и „Натюрморт с пеперуди“ (2013). Награждавана е в редица национални конкурси за поезия и есеистика. Нейни стихове са публикувани в антологии и в периодичния печат: „Само за теб” – антология на българската женска любовна лирика, списание „Знаци”, вестник „Словото днес” и др. През тази година предстои да излезе от печат най-новата & книга с поезия – „Сенки и бонбонки”.
МАРИНИСТИКА
Днес всичко е изгубено и корабът потъва.
Крещи върхът на мачтата и хвърля сянка миша.
А плъховете хапят по канибалски стръвно.
Аз имам сал хартиен, но върху него пиша.
И бурята е в локва, в сълза, в строшена чаша.
Но корабът го има в размери подходящи.
Каквото сме спасили, е чуждо. А пък нашето,
удавено, на дъното отдавна се поклаща.
Любов, усмивка, дума, прегръдка лековита
лежат, от смърт по-тежки, в предателския пясък.
Въже за синя котва морето ни заплита,
но котвата я няма. И дишаме натясно.
Във трюма има течност, почти околоплодна.
Двигателят сърдечен отдавна е отписан.
В очите ни е сухо, в душите е безводно.
И всичко е изгубено във тоя ден без смисъл.
И – плъхове – захапваме по канибалски стръвно.
И никой не напуска. А близо е водата.
И корабът потъва, а този ден е дъно
на някаква пресъхнала сълза по добротата.
………………………………………………………………………
МИЛЕНА БЕЛЧЕВА
Родена на 28.04.1977 г. в гр.Варна. Завършила e „Моден дизайн“, с втора специалност „Педагогика” и „Журналистика”. Посещавала e школата за поезия „Прибой“- Варна, с ръководител Венета Мандева. Участвала в многобройни културни прояви като автор и организатор. Публикува в електронни сайтове за изкуство, в периодични и специализирани печатни издания. Нейни творби са награждавани в литратурни конкурси, сред които: „Под манастирската лоза“, конкурс на вестник „Литературен глас“, конкурсите „Белоцветните вишни”, „Добромир Тонев“, „Пролет моя“, „Лирични гласове”, „Стоян Дринов” и други. Има една поетична книга – „Ванилено небе” (2007) и участие в няколко литературни алманаха. Член на Сдружението на варненските писатели и клуб ЮНЕСКО – Варна.
ПОЧТИ ЗАВЪРШЕНО НАЧАЛО
Моретата изпих до дъно. Сега е само глад и суша.
Наръфан хоризонтът чака реалността да го преглътне.
Привет и сбогом – ще отмина, след толкова мечти безпътни
и в утешителната сянка на друга нежност ще се сгуша.
Нима моряшкия ти възел не мога да преодолея,
когато клепките изпръхнат и секне лугата без време?
Изхвърлих картите зад борда. Днес няма кой да ме наеме
и нека пътеводна бъде смълчаната звезда над кея.
По очния контур на мрака непредпазливо ще се плъзна,
ще тупна в шепите на някой, дочакал пулса ми да чуе.
Почти невидимо трептикам, утихна ми копнежът буен,
филиз съм – кротък и безимен, от предани ръце превързан.
Не ме е страх от нови бури. Животът вече ме приведе
до долната земя и гледах в зениците и разширени.
Не ти се случих. За добро е. Изтрий следите си от мене.
Богат е само, който може да бъде безнадеждно беден…
……………………………………………………………………………………
СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ –
за РАДОСТИНА ДРАГОЕВА и ЙОРДАН ПЕЕВ
/за автори, надхвърлили възрастовата рамка на статута, но впечатлили журито с творбите си/
РАДОСТИНА ДРАГОЕВА
Родена на 24. 01. 1971 г. в гр. Каварна. В момента живее и работи във Варна. Има малък семеен бизнес за фирмени счетоводни услуги. Завършила е „Международни финанси”. Има квалификация и по журналистика. Пише стихове от ранна детска възраст и има медийни изяви и награди в конкурси от това време . Публикува в местния и централния печат, както и в интернет пространството. Като ученичка в гимназията е посещавала Литературно-творческа школа „Прибой”, водена от покойната поетеса Венета Мандева, където попада след спечелено първо място. Автор е на книгите с лирика „Завръщане”- 2007 г. и „Смисъл в сълзата”- 2010 г. Скоро излиза от печат третата и книга с лирика, която ще се казва „Четвъртото листо на детелина“.
ОБРИЧАНЕ
Със обичайните си дрехи
излязох на площада.
Една витрина ме съблече.
И беше безпощадна
в преценката за мене.
Усетих, че й вярвам.
Отново бе разчел наивност
духът и огледален.
И завървях със плахи стъпки
в посока към морето.
Убиваха ли ми въпроси
и камъчета дребни?!
Но бе ли ми спокойно,
и светло като в Рая?! …
Изправи рамене пред мене
солената безкрайност.
Една вълна напред пристъпи
и рокля ми подаде.
Дантелите и бяха тежки,
пришити във волани.
Съвпадаше със мойте мерки.
Така се преоблякох…
Морето ме обвърза с клетва,
която ме променя.
……………………………………………..
ЙОРДАН ПЕЕВ
Завършил е българска филология в Софийски университет. С Пламен Дойнов издават съвместно книгата „Сълзите на гнева“. Печелил е различни конкурси: от „Веселин Ханчев“ – втора награда /като юноша/, втора награда в Международния конкурс „По стъпките на лятото“. Последните получени награди: от Националния поетичен конкурс „Николай Лилиев-2014”, „Жени и вино-2014”, Национален конкурс за поезия „Пролет моя-2014”, Международен поетичен конкурс „Белоцветни вишни –Казанлък 2014”. Има участия в различни сборници и списания. Включен е в алманаха „Съвременна българска поезия 2013“ и в предстоящото 5-о юбилейно издание на алманах „Нова българска поезия” на фондация „Буквите”. Автор на сборника със стихове „Когато смъртта ми прогледне”. Негови стихове са преведени и издадени на испански в различни литературни издания.
***
Счупих всички часовници, дето ме будят пустинен.
И уших си костюм от въздишки на цъфнали вишни.
Сложих в джоба си пясък, пленен от смеха на делфини,
за да мога и сам да вървя, ала сам съм излишен…
Кривозъбите мисли подобно на мравки в редица
са понесли крило от сватовната мъртва калинка,
дето щеше жених да ме води с куража на птица,
а оплете се в хищните мрежи на паяка-скитник.
И щурците немеят с напукани устни в тревите
от солените песни, които изпяха за тебе.
Паля огън, весталки да дойдат. За нас да ги питам,
да разресвам косите им с рибешка кост вместо с гребен.
По ловджийски оглеждах, от тебе следи да намеря
и напразно калинките молех да кацнат на пръста.
Цели шест дни огризвах до бяло любовния скелет,
а на седмия Бог се смили… И ме смъкна от кръста…
автор: Елка Няголова
източник: За книгите днес
снимки: личен архив, в-к Изгрев
С искрена симпатия към организаторите и целия екип на Община Шабла, с почит към светлата личност и таланта на Георги Давидов, с благодарност към журито за високото признание, радостта и отговорността името ми да бъде до това на изключителната ЕЛЕНА ДЕНЕВА. С най-топло приятелско чувство и радост, че познавам и другите носители на Специалната награда на Съюза на писателите – варненското поетично очарование РАДОСТИНА ДРАГОЕВА и удивително талантливия ДАНИ ПЕЕВ! Благодаря за възможността да дишна атмосферата на един град с толкова чиста и слънцелика душа. Да влея шепа море във вените си и да оставя един пъстър и ведър рефрен в паметта на сърцето. МБ
снимки: личен архив, Георги Апостолов
Психолог, журналист и филолог обраха наградите в Третия национален конкурс за поезия „Добромир Тонев”
Психологът Катя Стоилова от Пловдив е победител в Третия национален поетичен конкурс за поезия „Добромир Тонев”. Нейни стихове журито в състав професор Огнян Сапарев, писателят Йордан Велчев и поетесата Станислава Станоева единодушно е класирало на първо място в поетичната надпревара.
Второ и трето място отидоха съответно при журналиста от София Владислав Христов и пловдивския филолог и преводач Катя Белчева.
Наградата на Радио Пловдив за творба, посветена на Добромир Тонев, получи Милена Белчева от Варна.
Бяха връчени още две специални награди. С екскурзия до Гърция от туристическа агенция „Ана Травел” беше премирана Елена Денева от Полски Тръмбеш, а нощувка и вечеря за двама в хотел „Одеон” в Пловдив спечели Дора Господинова от Стара Загора.
Филологическият факултет на ПУ „П. Хилендарски” връчи също своя награда за първи път тази година. Тя отиде при студентката Ралица Димитрова от Ямбол, която следва „Българска филология” в ШУ „Епископ Константин Преславски”.
Отличията бяха връчени на официална церемония снощи в книжарница „Хермес Централ”.
96 поети от цяла България на възраст до 45 години се включиха в поетичната надпревара.
източник: Пловдив.бг
Това е стихотворението ми, номинирано от изпратените творби:
Пристанище за мъртви хоризонти
Годините ми – тъжни раковини
животът ще изхвърли на брега.
Случаен скитник щом през тях премине –
в душата му без глас ще изтека.
Навярно той за миг ще се заслуша
в накъсаното ехо, неразбрал,
какво е да отпиваш само суша,
когато си до немощ прижаднял!…
Какво е да сънуваш платноходи,
чиито преход никой не призна,
а денем да си с мачтов връх, прободен –
до дъното на сетната вина.
Навярно той за вечност ще забрави:
русалките – илюзии дори,
жаравата от страсти и представи –
на пясъка сама да догори;
до болка хоризонтите препасли,
посоките, в които се плета;
превръзката от неми водорасли,
прикрила пред зениците света;
шума на неспокойните талази,
от дъното довлекли страхове.
Едно весло – надежда ще запази
към утрото покорно да гребе.
Че другото са просто лакърдии,
коя била съм някога, преди…
С усмивката си, знам ще ме завие
и кръст скове от гнилите греди.
Под който ще издъхне гордостта ми
и светло ще се пръсне пепелта
на всичките безброй човешки драми.
И Тайната сама ще преведа…
автор: Милена Белчева
