Tag Archiv: медии

Докъде стигнахме?

В изключително редките случаи, в които си позволявам да гледам ТВ, логично или не, попадам все на предавания, при това в национален ефир, отразяващи поредната изява на простотия като нещо интересно, достойно, иновативно и явно важно за зрителите.

Вече няколко пъти съм коментирала крайно неуместните теми, интервюта и изказвания на госпожица Петя Дикова в далеч не култовото ѝ предаване CULT. В случая, явно в стилистиката на предаването, излъчиха нещо като репортаж за най-новата игра, измислена от самовлюбен младеж, гравитираща около идеята потребителите на “изобретението” да се забавляват чрез алкохолна оргия. Това, което се представя като заинтригуващо и ново, е заимствано от игри като Туистър и Монополи.

Може би и чрез тази публикация правя някаква индиректна реклама на “изобретателя” Калофер Заков, който чрез замайващи питиета и еротични клатения, заложени в игровите карти, ще осигури на изтерзаните от битовизми българи поредното субкултурно развлечение. На въпроса на репортерката защо Заков е избрал точно алкохолни напитки, интервюираният отвръща: “Аз досега не съм чувал за хора, които да са прекарали супер яко парти със чайчета и кафенца, а пък такива, които са пили уиски и водка съм чувал много интересни и цветни истории”. В предаватено излъчват кратка демонстрация на играта, при която участничката Гери има предизвикателството да разтърси пред зрителите задника си с кючекчийска ритмичност, за което получава шот. Накрая всички са победители, защото са толкова “щастливи и весели”.
Проследявайки историята на играта, виждам, че тя многократно е отразявана още в началото на 2016т. и от други медии, включително в „Часът на Милен Цветков“ по Нова ТВ. По какъв начин е представена и коментирана – реших да си спестя.

Играта печели приз за най-добра настолна игра в родните гейм награди. Показател за потребителската ни култура. Но хоризонтите се разширяват. Самият Хю Хефнър е получил играта като подарък от (недоразумението*) Мис Плеймейт – Ася Капчикова (също голям почитател на гореспоменатите удоволствия). Как ще се развие стратегията на младия маркентиг специалист и колко още „фенове на простотията“ ще спечели? Не съм готова да науча, още по-малко да го разбера от нов репортаж в медия с втрещяващ (поне мен) аgenda building.

Милена Белчева

* мое, неангажиращо отношение към А.К.

П.С. Ако Вие имате отношение по темата, ще се радвам да споделите в коментар.

докъде стигнахме?

докъде стигнахме?

изображение-мрежата

Писането е интимно преживяване (интервю)

Милена Белчева е родена преди 38 години във Варна. Завършила е „Моден дизайн“ с втора специалност „Педагогика“ и „Журналистика“.

Нейни творби са награждавани в редица литературни конкурси у нас. Текстовете й са публикувани в сайтове за изкуство, в периодични и специализирани печатни издания.

Вече има една издадена книга – „Ванилено небе“ и участие в няколко литературни алманаха.

Само преди броени дни излезе втората й книжка с поезия, озаглавена „Етюди за притихване“. Стихосбирката й бе отличена с първо място в литературния конкурс „По стъпките на лятото 2014“.

Вижте какво разказа пред ФОРУМНЮЗ Милена Белчева за реалността, мечтите, писането на поезия и успехите.

korica_Etud za pritihvane– Здравей Милена, разкажи за новата си стихосбирка „Етюди на притихване”.

– Здравей! Благодаря за вниманието, което получава книгата ми чрез това интервю, както и за това, че уважи премиерата. Радвам се, че авансово прескачаме бариерата на любезните форми и минаваме на „ти“. Най-малкото, Словото, в частност – поезията, е феномен, който благоприятства сближаването между хората.

– За какво обичаш да пишеш?

– Не пиша преднамерено. Поезията не е каталожна форма, за да кажа, примерно, харесва ми да споделям любовни терзания или да изразявам категорична гражданска позиция. Не знам и доколко се следва някаква избирателна пропускливост при другите. Нямам рамки, но човек, колкото и да разширява хоризонтите си, няма как тематично и емоционално да избяга от това, което е изградил и затворил в представи, възприятия, убеждения, опит. Предпочитам да не чета и да не пиша типично женска поезия, както и стихчета за птички и тревички, луни и вълни, но си имам любими символи.

– Лесно ли е да си поетеса в България в наши дни, като се има предвид, че у нас хората не обичат да четат и да дават пари за книги.

– Нямам никаква идея как се вмества една лирична душа в подобни категории и доколко това е процес или крайна цел. Вероятно има млади момичета или дами, които се индентифицират с поетичния си образ и го доизграждат с годините, търсят и получават внимание, интерес, морален или материален стимул. Но доколкото имам наблюдения, повечето пишещи, без значение от пол и принадлежност, го правят от вътрешна необходимост, спонтанно и безусловно. Всичко онова, което е обременено с идеята да бъде популярно, харесвано, пример за съвършен технически и емоционално текст, вече не е поезия. А четенето е преценка, състояние, стил на живот…Това, че някои автори са четени и известни, не е индикация, че е са добри и обратното. Пак влизаме в сферата на относителното. Според мен в България се дават пари за хубави книги и имаме потребителска култура, макар и да сме с по-ограничени финансови възможности.

– Смяташ ли, че за мъжете, занимаващи се с поезия, успяват по-лесно у нас?

– Както споменах, писането на поезия е съпътстващ момент от живота на твореца, а не негово професионално занимание. Има и автори, превърнали словото и публикуването в комерсиален механизъм. Разбирам мотивите им, но в повече случаи следването на тази линия води до намаляване качеството на текста, без значение от жанра. Зависи с какво съизмерваш успеха и доколко за теб, той е значим. За едни успех е да бъдеш високотиражиран автор, с много медийни изяви, за други – възможността някой да се е усмихнал или просълзил тихо от твой лиричен нежнопис и ти дори да не знаеш за това. Мъжете са по-малко аналитични, което прави техния изказ по-разбираем и чист. Но не мога да съм категорична, че това е предпоставка за по-лесен и успешен творчески път.

– Кога и как реши да изразяваш себе си с мерена реч?

– Било е още в най-ранните ми детски години, спонтанно. С времето продължих да творя, но смятах, че това е нещо естествено, което правят всички. Хората, които пишат, обикновено са по-интуитивни, вглъбени, отнесени дори, донякъде и по-малко рационални. Според мен няма как заниманията с изкуство да са плод на някакво решение. Дори изборът ми да се насоча професионално към рисуването и модния дизайн, бе предопределен. Появи се такава специалност и я записах, при това ден преди изпитите в съвсем друга сфера, където имах стабилна подготовка. Писането е интимно преживяване, както и четенето. Срещата с добри литературни образци провокира желание да бъдеш част от тази магия. Най-активно съм писала при изживяването на първата ми голяма любов. От нея не знам дали се породиха стойностни поетични творби, но тя ме дари с красиви и вълшебни деца. Вярно, не продължи дълго, но любовта към литературата – остава до живот.

– Печелила си много награди, какво ти носи това?

– Да, мои творби са били оценявани високо в редица национални конкурси. В някаква степен това ме ласкае, но от друга страна вдига летвата и очакванията от мен като автор, което е и стимулиращо, но и напрягащо. Не харесвам състезателния характер на подобни инициативи. Участвам в конкурси, за да подкрепя идеята, както и усилията на организатори и жури, да дадат поле за изява и среща на автори с различен стил, светоглед, заряд…Въпреки различията си, хората от артистичните среди излъчват и живеят на сходни честоти. Запознанствата с такива личности и творчеството им е най-често преобразяващо и интересно. Радостна съм, че благодарение на някои конкурси съм имала удоволствието да надникна в света на хора с близка сетивност и сърдечност.

– Кои са най-скъпите за теб признания в областта на поезията?

– Не знам как ще прозвучи, но аз не придавам значение на наградите. Рядко ги споменавам, за което понякога ме укоряват. По-често те носят радост и гордост за родители, близки и приятели. За мен са показател, че може би имам потенциал като автор. Стимулират ме да прецизирам изказа си, формата, да разширявам тематичните си ракурси. Наистина вълнуващи бяха тържествените моменти на конкурсите „Белоцветните вишни“ в Казанлък и „Добромир Тонев“ в Пловдив. Скъпа ми е срещата на конкурса „Георги Давидов“ в Шабла. Там се запознах с изключителната Елена Денева, която също бе удостоена с първа награда. Разбира се, повод за радост е издаването на настоящата ми книга „Етюд за притихване“ от Издателство Буквите – награда, каквато получих при номинирането, заедно с очарователната сладкописница Мария Иванова- Фьон, при участие в конкурса „По стъпките на лятото“-2014.

– До къде се простират амбициите ти в поезията?

– „До розата на светофара“, както се пее в популярната песен, по текст на един толкова любим поет – Георги Константинов. Никога не съм имала планове и амбиции. Дори през тази година нямам нито времеви, нито емоционален ресурс, за да пиша. Спокойно ми е, въпреки многото ангажименти и преживени неволи. Не откривам нещо, което да ме провокира достатъчно. Правя спорадични опити. Вероятно ще издам една книжка с философски миниатюри, може би и друга – с импресии. Започнала съм и един епистоларен роман, но в прозата не необходимо само вдъхновение и умение, а и доста енергия, работа, безпощаден редактор…Може и да се случи да види бял свят, но на по-късен етап. За мен е по-съществено да съхраня чувствителността си към детайлите, към естетичното, хармоничното. Да запазя красотата в отношенията си. За радост, макар писането да е едно самотно занимание, край мен ги има онези „двама-трима“ приятели. С тях самото общуване е поезия. Нека и Вашите читатели са заобиколени с такива. Така ще имат сили да преодоляват баналното и да постигат оптималното.

 

 

Интервюто взе: 

източник: Forumnews

Идеалната почивка за Емо Ялъмов – море, дайкири, кубинска пура и любим човек

Емилиян Ялъмов е известен журналист, репортер, светски хроникьор, автор на книги и текстове от развлекателните жанрове, организатор на събития. През 2012 инициира създаването на сайта YEP.BG, където продължава да публикува. Автор и водещ е и на телевизионна рубрика по БНТ2 и BNT World „На светска вълна“.

 

             Здравей, Емо!

 

            Познаваме се от няколко години, затова ще си позволя да отправям въпросите си директно и извън рамката на общоприетата любезност. Идеята за този разговор се породи по време на една от последните ти публични срещи, а именно – гостуването ти във формата „Неделя следобед със…“ , събитие, организирано от г-жа Таня Дамянова. Тогава присъстващите имаха възможността да надникнат в твоя свят, чрез въпросите на водещата – Патриция Кирилова, свързани с любовта ти към яхтите, пурите, изкуството, членството ти в Бирената партия, книгите, които си издал, рубриките, които водиш. Професионалният ти път не е кратък и си известен в медийните среди, но бих искала в това интервю да разширя тематичните ракурси, за да е по-обстойно и интересно за хората, които не те познават толкова добре. Надявам се, че ще се чувстваш комфортно като интервюиран и от мен и че ще позволим на читателите да разберат повече за твоята душевност, за ценностите и начина ти на живот.

М.Б.:Какво е усещането, когато получаваш толкова много дипломи и отличия, свързани с твои конкретни журналистически изяви или за поддържане и затвърждаване имиджа на дадена марка, фирма, личност? Тези жестове мотивират ли те и вълнуват ли те все още, или си уверен в това, което правиш и за теб подобни признания са повече блясък, отколкото съдържание?


Е.Я.: Това е признание за труда ми. Нормално е човек да се чувства удовлетворен, когато хората оценяват това, което той е направил. Аз съм живо същество и е eстествено да се вълнувам. Това, че съм бил забелязан няма как да не ме мотивира да продължавам напред.

 
М.Б.: Кога разбра, че си изкушен от словото и че това е пътят, по който желаеш да вървиш и да се развиваш? Помниш ли повода за написването на първия ти журналистически материал?

 

Е.Я.: Първоначално пишех хумор и сатира. Публикуваха мои неща във вестниците „Стършел“, „Черноморски преглед“, „КИЛ“ и т.н.. Първият си фейлетон обаче написах с дядо ми Тодор Генев, лека му пръст, още като бях дете. Той беше популярен сатирик. Вероятно от него съм наследил любовта си към писането. Във Варна ме откри Аврам Аврамов, който работеше за петъчната притурка към вестник „Народно дело“. За съжаление той също вече не е между нас.  После започнах да пиша скечове и песни в хумористичното предаване „Тутурутка“. Така започна всичко за мен. След време обаче сатирата отиде на заден план, завърших журналистика. Във Варненски свободен университет направихме студентски вестник „ЦЕНЗура“, на който съм кръстник. Малко след това започнах работа на щат и в редакцията на вестник „Позвънете Новини“, където темите, за които отговарях бяха различни.

 

М.Б.: Съвременните технологии позволяват проследимост и анализи на потребителите и тяхното поведение спрямо даден сайт или печатно издание. Как се променила медийната аудитория през последните 20 години като доверие, интереси, гражданска позиция, активност, светоглед? Какви са твоите наблюдения и как самият ти си се променил в това отношение?

 

Е.Я.: Медиите изгубиха голяма част от доверието, което им гласуваха хората в началото на демократичните промени. Някои журналисти не разбраха, че да информираш е и отговорност. Нароиха се куп жълти издания. В момента е някакъв хаос. Аз така и не си позволих да лъжа моите читатели. Радвам се, че имах удоволствието да работя с хора, които по никакъв начин не са ми налагали някаква цензура. Сега пиша предимно за изкуство, култура, шоубизнес и съм щастлив, че се занимавам точно с тази тематика. Плувам си в свои води.



М.Б.: Имал ли си творци, които са били твои професионални открития и на които да си съдействал значително в посока приемственост, популярност, контакти и т.н.? Признателни ли са днес за това или би се присъединил към коментарите, битуващи в обществото, че българинът е неблагодарен?


Е.Я.: Помагал съм на много хора, но ще прозвучи твърде нескромно да говоря аз за тези неща. Затова нека преминем към друг въпрос. Разбира се, че има и неблагодарни. Те отдавна обаче не са част от моето обкръжение. Не прощавам предателства.

 

М.Б.: Предполагам, че и ти, в началото на своята кариера, си разчитал на подкрепата както на семейството и приятелите, така и на колеги и професионалисти с високи позиции и постижения в дадена област. Кои са хората, с които те свързват не само сантименти, но и искрена почит и благодарност, за това, което са, и с което са ти помогнали – било то доверие, съвети, финансова подкрепа, бизнес предложения?

 

Е.Я.: Благодарен съм на преподавателите ми по журналистика. Някои от  хората, с които съм работил през годините също са били прекрасни професионалисти. С други сме имали откровени конфликти, но с тях не поддържам отношения. Дори не знам дали все още са в занаята.

 

М.Б.: Срещал си се с редица популярни личности, свързани по някакъв начин с изкуството, културата, шоубизнеса, хора с разнообразни интереси и стил на живот. Имал ли си случаи, в които да установиш за себе си осезаема разлика между медийния образ на дадена личност, на база на който са били и твоите представи и преценките ти за човека при пряк контакт с него, доколкото е позволил да го опознаеш?


Е.Я.: На сцената винаги се излиза с маска и се играе роля. Човек не един и същ пред публика и у дома. В ролята ми на журналист съм се опитвал събеседниците ми да бъдат откровени, но дали е било така знаят само те. Всичко си зависи от човека. Има хора открити, лъчезарни и с усмивка, а други са интровертни и трудно можеш да преминеш бариерата, която са поставили.


М.Б.: Вероятно някои от запознанствата ти с т.нар. „звезди“ са провокирали както възхищение и въодушевление, така и разочарование и резервираност.
Има ли някои от родните знаменитости, с които общуването те обогатява, преобразява и ги чувстваш наистина близки?

 

Е.Я.: Имал съм щастието да контактувам с почти всички известни личности в България. Харесвам много Васил Михайлов. Голям мъжкар! Страхотни роли! Джоко Росич пък бе по-голям българин от много мои сънародници, въпреки, че не е роден тук. Беше един балкански титан. Нека почива в мир. Тъжно е, когато се разделяш с такива хора. Тодор Колев бе онзи опасен чаровник, който българското кино никога повече няма да има. От новото поколение симпатизирам на Асен Блатечки. Препоръчвам на всички читатели да гледат лентата „Съдилището“, където той играе главнатя роля. Разтърсващ филм. Залата стана на крака след края на премиерата. Много добър актьор е Захари Бахаров. Мариан Вълев, Христо Шопов са все любими мои лица от големия и малкия екран.


М.Б.: Опиши с по три думи – как възприемаш себе си като: журналист, приятел, мъж и баща?


Е.Я.: Гледам сериозно на професията си и не обичам да правя компромиси в работата си. Обикновен човек съм, който обича да дарява усмивки на хората около себе си.   А дали съм добър баща е редно да каже дъщеря ми.


М.Б.: А извън ролите и светската суматоха и суета – какъв е твоят вътрешен свят, кои са твоите съкровени моменти в ежедневието, нещата, които те изпълват с радост и хармония?

 

Е.Я.: Щастлив съм, когато знам , че близките ми са добре. Обичам да излизам с дъщеря ми и да се забавляваме.

 

М.Б.:Кое предпочиташ през последните години – усамотението или многобройните социални контакти и изяви?

 

Е.Я.: Водя много динамичен начин на живот. Понякога на вечер ми се налага да бъда на няколко различни светски прояви. Няма как. Не се оплаквам. Такава ми е професията. Може би ако беше по-различно щях да умирам от скука. Срещите с хората ме зареждат. Все пак аз контактувам предимно с хора на изкуството. От тях винаги има какво ново да научиш.


М.Б.: Хората, които те познават, знаят, че си почитател на изисканите питиета, атрактивните туристически дестинации, стойностната литература и ценител на красотата в различните и измерения. Ако имаш възможност да си подариш една съвършена за теб кратка ваканция къде и как би релаксирал най-пълноценно?

 

Е.Я.: Повече от 6-7 години не съм посещавал атрактивни туристически дестинации и не съм излизал в чужбина. Не знам откъде е останало това впечатление, че съм техен ценител, но ако ми се отвори възможност със сигурност искам да е място с море, слънце, яхти и палми. Едно дайкири, кубинска пура и любим човек също идеално се вписват в картината ми за пълноценен релакс. 


М.Б.: Кои са най-оригиналните изненади и специални жестове към теб, които си съхранил в паметта на сърцето и си спомняш с умиление?

 

Е.Я.: Твърде лични са. Предпочитам да ги запазя само за себе си.


М.Б.: Ако приемем, че животът е музика, коя е песента, която те олицетворява най-добре?

 

Е.Я.: Харесвам много жанрове. Като ученик съм бил барабанист в група. Вероятно ще е някакъв микс между джаз, поп, рок, класика и щипка хеви метъл.


М.Б.: Почти винаги си във ведро настроение и обичаш добрия хумор. Кой е вицът, който те разсмива, колкото и пъти да го споделяш или чуваш от друг?

 

Е.Я.: Много са. Имам един голям приятел, който е неизчерпаем извор на вицове. Повечето варненци го познават като Жоро Степа. Мога да го слушам с часове и да се заливаме от смях. Един от любимите ми вицове е:

– Докторе, жена ми я боли гърлото! Какво да направя?

– Празнувай, човече! Празнувай!

 

М.Б.: Кое опиянява повече – доброто вино или добрата дума?


Е.Я.: Добрата дума, поднесена с чаша хубаво вино.


Благодаря за откровените и изчерпателни отговори! Пожелавам ти завиден тонус и да преодоляваш баналното, постигайки оптималното.

 

Интервюто взе Милена Белчева за Арт клуб МонограМ

Снимки – личен архив Емилиян Ялъмов

 

13/8/15

Варна

 

11850912_774988679280511_1104434615_n

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

11903278_774988005947245_1164110896_n

Публикация Поезия (за вестник Литературен глас 2014)

10402463_655658314525371_6841931490671496863_n

Публикация поезия (за в-к КИЛ 2014)

1939864_657821437642392_1004381660515898415_n

Кирил Аспарухов – многолик, неуморим, вдъхновяващ

Едно от най-вълнуващите събития в културния календар на града през изтеклата година бе свързано с името на атрактивния и неподражаем Кирил Аспарухов. Роден под знака на Скорпиона, преди 65 години в Петрич, известеният със своите многобройни творчески превъплъщения шоумен отпразнува през ноември незабравим юбилей и издаване на нова поетична книга, озаглавена „Живот оттатък”. Стотици поздравления и трогващи признания изпълниха с красиви емоции атмосферата на галерия Графит, в която се провеждат някои от най-значимите културни мероприятия в морската столица. Освен приветствия от домакините и гостите в залата, неостаряващата медийна звезда получи сърдечни благопожелания от десетки организации популярни личности и в страната и света, сред които: Кеворк Кеворкян, Аня Пенчева, Атанас Свиленов, Асен Блатечки, Йоана Буковска, Ивайло Захариев, Тони Димитрова, маестро Борислав Иванов, диригента Светослав Борисов, Владко Роже / черната перла на балета, живеещ в Ню Йорк/, топмодела на Варна, живеещ в Атланта, САЩ – Жоро Маринов и др.


Верен на своята артистична природа Кирил Аспарухов също бе подготвил интересни изненади за публиката – посрещане с музиката на любимата му група „Бийтълс“ и магичната хореография на танцовите двойки от Клуб по спортни танци „Одесос денс“ и „Варна“, към които и самият рожденик се присъедини, специалното участие на оперния певец Арсений Арсов, великолепното изпълнение на народната певица Кичка Христова. Поетичен рецитал с избрани стихове от 16-тата му книга бе поднесен в изпълнение на 14 представители от различни представители на обществото – ученици и студенти, свещеник и строителен предприемач, естраден изпълнител и галерист, режисьор и актьори от Варненския драматичен театър, оперни певци…Всичко това премина като поетична вълна от импровизираната сцена към публиката. Един от най-скъпите гости в галерията бе майката на поета, пристигнала от родния му Петрич, чиято поява на сцената предизвика искрени аплодисменти в израз на симпатия и възторг.
След рецитала поета получи поздравления от Областния управител и Председателят на Общинския съвет – Варна, от Комисията по култура и дирекция „Култура и духовно развитие“, от народния представител Борислав Гуцанов, от управителя на медийна група „Черно море“ Нася Атанасова и др.

                    Сред публиката имаше общински съветници и двама консули, народни представители и много граждани. Сред тях се включи и кмета на града – Иван Портних, който му връчи новия символ на града – статуетката на закрилника на Варна – Дарзалас. Присъстващите имаха удоволствието да се насладят на един наистина впечатляващ с организация, стил и изящество спектакъл, който за пореден път доказа, че и в България изкуството се цени от все повече хора и че подобни събития са не просто поредната PR изява, а един заслужен и споделен празник. Кирил Аспарухов винаги е намирал начини да подкрепя стойностните личности и да популяризира тяхното творчество, независимо дали са в началото на творческия си път, в развитие или в своя апогей, затова и неслучайно самият той получи Награда „Варна“ в областа на телевизионната журналистика / за първи път в сферата на културата/, Лентата на кмета на Варна и Кристалрния плакет на града за принос в развитието на културния ни живот. Затова и неудържимо продължава авторското си предаване за култура в телевизия „Черно море“ – „На брега“. И сигурно продължава да пише и стихове, за да ни изненада със следващия си поетичен сборник.

Милена Белчева
съгласувано с Кирил Аспарухов
снимка: личен архив-поетичен бал-при Маркони

 

1798731_591285737629296_365099482_n

Публикация Поезия (вестник Литературен глас 2013)

Scan0023

r

Публикация Поезия (за списание „Понеделник“ 12/ 2011)

Ето и информация за целия бройScan0015 Scan0016

Публикация Поезия (списание Простори 2/2011)

Scan0017

 

Scan0018

Публикация Поезия (за ВЕСТНИК ЗА ЖЕНАТА 2010)

10430470_729680517123150_6391216520065706900_n