Tag Archiv: Милена Белчева

Тайните на ИАР „Шуменска крепост“ – интервю

Представям на Вашето внимание интервю с Кръстьо Стефанов Христов – уредник и съдържател на фонда на Историко-археологическия резерват „Шуменска крепост“, екскурзовод в музея

Шумен възниква и се развива покрай крепостите му в източния край на Шуменското плато. Крепостта е била застроявана през ранно и късния античен и средновековен период. В нея има намерени останки от бронзовата епоха, от халколита, от траките, живели в селищата там през V-ти век пр.Христа.

Кои са най-ценните и интересни находки, които могат да бъдат разгледани в музея?

Всеки период си има ценни находки. Най-ценното, като находка за нас, е каменният надпис на Иван Шишман, или както го наричаме „Шишмановия надпис“, открит през 1966 г. Той доказва, че Шумен е имал това име още в Средновековието и че последният управител на крепостта е бил Срацимир – Страцо. Буквално надписът гласи : Поставеният от Бога, аз на българите – цар Иван Шишман, дойдох в град Шумен, по Божие благоволение. А аз Срацо, писах тия слова. Това означава, че преди превземането на крепостта от османските войски през 1388г, Иван Шишман е посетил крепостта и в каменния надпис споменава името на града – Шумен. По-късно това име е променяно – Шумла, Сума, Шуман, Шумулар и т.н., както са го наричали. За нас, като исторически паметник, това остава най-ценния надпис, независимо, че имаме и богато ювелирно изкуство, артикули с майсторска, идеална изработка – златни пръстени, обеци, 23 карата и половина и т.н. Наред с него има много други открити надписи на крепостта. 

Шуменската крепост е една последователна крепост и това е много съществено. Като започнем от праисторически материали, открити от Вера Антонова, преминем през тракийския период, Рим, Византия, Първо и Второ Българско царство…Крепостта е била разрушавана многократно, наново е била съграждана. Има открити около 25 000 материала, както и монети на различни владетели.

Който има желание, нека да я посети, ще остане с добри впечатления. А и самото място, на което е разположена крепостта, е наистина прекрасно.

Споменахте Вера Антонова и нейния огромен 30 годишен труд и принос. Към днешна дата има ли кой да продължи със същия ентусиазъм и отдаденост нейното дело?

Към днешна дата, това са екипите от археолози от РИМ-Шумен, които продължават нейното дело. Те работят на различни обекти през летните месеци в Плиска, Преслав, в разкопките по строящата се сега магистрала.

Отворени ли сте към съвместна дейност с фондации и организации в посока разширяване на разкопките, тяхното изследване и съхранение?

Да, но това са само сезонни инициативи, на база изградени отношения с различни организации, а и знаете, разкопките са свързани със средства.

Приблизително какъв е човекопотокът от български и чуждестранни посетители в крепостта?

Посещават ни около 25-30 хиляди души годишни. В по-силните периоди ни посещават и много туристи от Румъния, Албания, Русия, Украйна. Имаме и посетители от Турция, особено по празниците.

За 2020 очакваме спад. Ще видим след края на годината, предвид обстоятелствата сега с пандемията, как ще се развият нещата.

За удобство на всички, които възнамеряват да Ви посетят, бихте ли дали информация и за работното време. Кога е най-подходящият период, също така?

В летния сезон работното време е от 9 до 19ч., а  през останалия период на годината от 9 до 17ч. Заповядайте! Най-благоприятният период за посещение на крепостта и музея е през пролетта и есента, а плюсът е, че всичко може да се види на едно място.

Прочетох чудесни отзиви в книгата за гости. Има ли журналисти, които имат интерес за създаване на нови документални книги?

По какъв начин всеки от нас може да популяризира това прекрасно място и Вашата дейност?

Да, има интерес към музея. А съдействието може да се случи само с посещение на място и чрез реклама:

▶️ Разгледайте сайта на РИМ-Шумен .

▶️ Харесайте и следете страницата им във ФБ Тук може да проследите не само в Шуменска крепост, Плиска, Мадара, Съкровищницата в музея с ценни монети и печати.

▶️ Посетете и споделете с приятели мястото.

▶️ Включете се в доброволчески проекти в региона.

Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекта, което е още един добър повод да я посетите, а също да се насладите на живописните природни гледки в региона.

Мястото със сигурност има нужда от подкрепа и реновиране. Правят впечатление неприветливото състояние на част от указателните и информационни табели и в самата крепост, както и някои неукрепени или естетически неиздържани участъци. Независимо от многото неотложни проблеми от друг характер в различни сфери, които са приоритет за община Шумен, вярваме, че отговорните екипи в управленската структура на града и околните селища, ще вземат мерки и за този значим исторически и туристически обект, част от културното и архитектурно наследство на страната.

21.6.2020г.

изображения и интервю: Милена Белчева за Имидж Стил

Просперитет

Патриотизъм (не) само на празници?!

Прекрасни приятели и последователи,

В дни като настоящия 3-ти март, е някак естествено да изпитваме порив да изразим своите вълнения, дори и да прекалим с патоса, който лично аз не възприемам толкова положително. Затова, използвайки повода, ще споделя наред с благопожеланията ми и няколко реда размишления.

Празниците са нещо и сплотяващо, и разединяващо. Момент за евтини демонстрации, но и за смирено осъзнаване. Често будят противоречиви чувства и убеждения и рядко биват отбелязвани с разбиране за техния смисъл и произход. Дори когато става въпрос за Национален празник, историческите спорове и нагласи понякога успяват да засечат фойерверките от гордост, в иначе унилия ни балкански живот. Да, този „земен рай“ е погазван и обезобразяван многократно. Тук са ставали зверски изнасилвания, гонения, битки и опустошения. Тук е имало икономически сривове и политически преврати, съдебно безумие и здравна агония. България е страна на контрастите – сизифов път от разцвета към погрома, от дъхавите розови градини до тежкия барутен дим, от славата на един от най-красивите народи, до грозното лице на обезлюдените села.

Контрастни са и нагласите ни. Колко често чуваме фразата „обичам страната си, но мразя държавата ни“?! Тази държава, под чийто флаг са се случвали и безчет победи – и в науката, и спорта, и в изкуството. Държава, чиято душа все още диша и в чието сърце има съкровен спомен за неоспоримото ѝ величие. И всички ние сме част от този организъм, независимо от териториалните ни, нравствени и партийни разделения! Нека си припомним, че страната ни е сбор от всичките ни добродетели и несъвършенства, от всичките ни предимства и слабости. Колко от Вас могат да заявят, че са съвършени, че винаги взимат най-правилните решения, че се грижат по най-добия начин за собственото си тяло, ум, дух? Дали водят хармоничен и балансиран живот, според най-висшите ценности и с принос към общото благоденствие?

Замислете се! Колкото трудно се оказва да управляваме дори собствения си мир и ежедневие, да бъдем толерантни и любящи с децата си, любимия, колегите, съдедите, приятелите. Да бъдем устойчиви, гъвкави, всеотдайни, открити… Да не съдим, да не критикуваме, да не обвиняваме. Но уви, този условен рефлекс е добре познат на повечето от нас. Да, поставени сме в различни морални и социални рамки, но слънцето грее еднакво за всички ни и боите, с които разполагаме, за да създадем шедьовър или гротеска зад тези рамки, са еднакви. Затова, колкото и клиширано да звучи, нека бъдем търпеливи майстори, изграждайки своя образ, защото той е този, в който ще се оглеждат децата ни. Ние създаваме естетичните критерии,съхраняваме или рушим традиции, укрепваме или смазваме вярата. Всеки от нас създава историята на своя живот, на страната, на света. Нека тя не изобилства от правописни грешки и яростни думи, от преиначени истини и маскирани страхове, от увлечения по чужди култури и ценности!

Нека сътворим своя славен пътепис, написан с достойнство и искреност, с гордост и смирение, с любов и смисъл, с мъдро послание и вдъхновяващи примери. Държавата е само отражение на нашия вътрешен свят и избори! И нека пребъде – благословена, чиста и свята!

Милена Белчева ©

Rock Queen – истинската Деси Моралес!

Деси Моралес е сама по себе си стихия. От тези, които биват опитомени за кратко, но само колкото да възвърнат сили и нахлуят отново в света, за да го преобразят. Носи шарена и весела детска душа, което вероятно ѝ помага да бъде и прекрасна майка на двете си артистични деца. И това е най-важната ѝ роля, макар да успява да бъде и модел, и актриса, и водеща, и приятел, и любима…Многобройните сценични изяви са ѝ дали възможността да се превъплъти в различни образи и да експериментира с разнообразни стилове, но кой е нейният и коя е тя, извън ролите и еклектиката? Нека разберем…

Здравей, слънцелика и благодаря за отзивчивостта да участваш в проекта ми „Модна визитка„! Сигурна съм, че читателите ще са любопитни да надникнат в твоя свят, затова преминавам към въпросите:

Какво мотивира избора ти на дрехи – удобството да носиш „обичайното“, или моментното настроение и желание за разнообразие?

Изборът ми на дрехи е мотивиран от удобството, преди всичко. Рядко проявявам „женски капризи“. Купувам си нещо, само защото много ми е харесало.

Имаш ли пристрастия към определен вид аксесоари – обувки, чанти, шапки, шалове, колани, очила, бижута…? Опиши някои, които носиш почти ежедневно?

-О, да! Пристрастена съм към чантите и всички артикули на D`QUEEEN. Те се изработват на ръка от естествени материали – кожа, дърво. Интересното при тях е, че всяка една сама по себе си е произведение на изкуството. Всеки модел е различен и носи свой дух, специфичен образ. Дизайнерът Димитър Паисиев изработва майсторски всеки детайл по аксесоарите и създава всяка чанта с прецизността на художник.

Пастелни или ярки цветове предпочиташ? Твоите най-любими нюанси са?

Харесвам пастелните цветове. Предпочитам маслено зелено, синьо, сиво, черно…Напоследък съм започнала да харесвам и жълто, и златисто.

Едноцветни десени ли харесваш, или дрехи с пъстри щампи и декорации, с геометрични шарки-пр. точки, карета…?

Любими са ми предимно едноцветните десени и изчистените модели.

Най-приятните, според теб, материи? Предпочиташ ли естествените тъкани, или харесваш дрехи със синтетични и изкуствени влакна, които спестяват гладенето?

Определено съм за естествените материи. А и те са по-приятни като усещане за кожата.

Дрехата, която чувстваш, че все едно е измислена специално за теб, е?

Най-удобната дреха за мен е анцунгът. Обичам спортните, удобни дрехи, практични и от естествени материи предимно. Другата ми голяма слабост е красивото бельо. При него не ми е толкова важно от какъв материал е, но най-любими са ми дантелата, коприната, сатенът.

Стилът ти е по-скоро класически, или по-често екстравагантен?

Със сигурност моят стил е спортен.

Кой е сезонът, през който се чувстваш най-комфортно, каквото и да облечеш?

Сезонът, през който се чувствам най-много себе си, е лятото!

Ако имаш пълна свобода, какво би избрала да носиш възможно най-често – спортен сет, изящна женствена рокля, семпъл класически тоалет, хипи дрешки, униформа, домашен халат…?

Бих носила и нося най-често клинове, тениски, маратонки.

Какво е отношението ти към естетичната и пластична хирургия, както и към съвременните „екстри“ – екстеншъни, ноктопластика, татуси, перманентен грим, пиърсинг и др.?

Отношението ми към пластичната хирургия, както и към всички други съвременни „екстри“, е положително. Всичко, което е направено с вкус и мярка, няма как да навреди особено. Най-важното е да е направено стилно, с мярка и без да се губи идентичността на човека. Обожавам татусите! Самата аз имам.

Кои са най-смелите ти експерименти с визията-пр.драстично отслабване, необичайни цветове на косата, странно облекло? 

Най-драстичната промяна направих преди много години с косата си. Наложи се да се боядисам от руса – черна и след филма отново я изрусих. Е, изгорих я, но заради ролята си заслужаваше. (усмихва се)

Какво е гримът за теб – неизменна необходимост, напълно излишно средство или възможност за разнообразие с излъчването понякога?

Да, харесвам грима, особено за специални случаи и роли в киното. Всички знаете какви шедьоври създават гримьорите. А за себе си рядко ползвам. В ежедневието си ходя без грим. Когато имам повод – кастинг, снимки, парти, обичам да се гримирам. Харесвам и хубавата, качествена козметика.

Следиш ли дизайнерските тенденции и препоръките на стилистите, или разчиташ на своите естетически критерии? 

Модата е изкуство. Харесвам модата, но не се влияя от тенденциите ѝ. За мен е важно как се чувствам в дадена дреха и преди всичко тя да е удобна.

снимка: Ник Станчев

Има ли период или епоха, които да усещаш близки в модно и архитектурно отношение и ако можеш, би живяла тогава?

Да! Обожавам времето на 50-те години на 20-ти век. Жените са толкова красиви и женствени, а мъжете са…мъже! Харесвам много тези години. Музиката, която са слушали тогава, стила на поведение, модата…Освен този период, харесвам много и ренесансовата епоха и всичко, свързано с нея. От малка гледах като омагьосана малкия екран, когато излъчваха филми от това време. Може би, точно тогава осъзнах, че искам да бъда актриса.

Приблизително колко време отделяш, при подготовка за излизане в ежедневието си?

Когато излизам от вкъщи, разбира се, в зависимост и от повода, са ми необходими около 15-20 минути, за да се приготвя. Нужни са ми за душ, дрехи и грим. Но наистина зависи от случая.

Какъв е твоят съвет и послание към дамите, свързани с модата и имиджа?

Моето послание към дамите е да бъдат себе си. Най-важно е да запазят своята   индивидуалност.

Коя песен, филмова или литературна героиня олицетворяват твоя стил?

Хм, това е много хубав и необичаен въпрос! Коя песен или литературна героиня  олицетворяват моя стил…много интересно? Аз съм голям меломан. Във вените ми текат ноти, а не кръв. Любима ми е рок-музиката – и като звучене, и като стил. Това точто ме оприличава. Rock`n`roll!

Може да гледате Деси Моралес в спектакъла „Диагноза артист“, където си партнира с Георги Низамов и Христо Ламбрев.

Автор: Милена Белчева

Снимки: личен архив Деси Моралес

Моето живо богатство


Косата ми – минала е през какво ли не – през прозрения и главоболия, през влюбвания и раздели, през нежно вдишване и галене от мъжки пръсти, през рошене от децата, през въшки и газ, през скубане за училищни плитки. Преживяла е моменти на заплитане, за което са нужни час и половина разшиване косъм по косъм с игла 😛, дълги зими, в които го играе шал и палави лета, извисени до азиатски кок. Имала е емоционални периоди на русо и огнено червено, оцеляла е след закачане в брави, презрамки, обеци, очила…
Спомня си как е била безкрайно самотна и утешително милвана, била е и под кръста, и над ушите. Рошава и пригладена. Слънчева, дъждовна, гръмотевична… Оцапана със сладолед или свежо уханна, след дълга баня. Ухаеща на море или на пушек след часове печене на любимият ми пипер. Тиха и бъбрива. Уморена или пълна с живот…

И все пак я обичам и досегът с нея е едно от удоволствията ми през деня.<3 

Милена Белчева

 

моето богатство

 

   32 GB Любов 


                      Остана ли в нас памет и спомен какво означават истинските чувства, или вирусът на съвремието унищожава поголовно всичко, част от естеството на човешкия ни вид? Моето убеждение и най-вече усещане, е че непосредственото общуване никога няма да бъде изместено от технологиите, независимо, че тенденциите опровергават това. Засега. Може би съм утопист и наивник, или? Вярвам в красотата на мълчаливото споделяне на любовта, но и в тази – на интелигентния, смислен разговор между емоционално зрели хора.
                     Защо спряхме да се забелязваме? Възприемам се като достатъчно привлекателна и ценна личност – и като визия, и като интелект, и като умения. Но това е напълно беззначно, ако просто минавам като призрак по улиците, тъй като всички са забили нос в технологичните си джаджи и дори не виждат усмивката ми в поздрав. А в мен няма желание да се натрапвам някому, избрал друг начин на живот и общуване.
                   Какво се случва днес – изразяваме симпатиите си, противоречията си, или „късаме“ с някого виртуално, а не очи в очи. Разчитаме на емотикони, а не на изразени свободно истински емоции. Много по-лесно е да бъдем реактивни с гневно, нацупено или безмълвно анимирано човече, отколкото да приемем правото на другия да има различна гледна точка и да изслушаме търпеливо неговите мотиви и аргументи. При тези случаи, много вероятно е, да научим нещо полезно, да видим как ни възприемат отстрани, а не да робуваме на ценността на самомнението си. А любовта, доколкото съществува като състояние и проявление в човешката ни сфера, в същността си е именно Единение, Приемане, Споделеност. Защо предпочитаме да изграждаме близост не длан в длан, дъх в дъх и сърце в сърце, а чрез посредничеството на външни средства за комуникация – телефони, имейли, социални мрежи?                               
                Защо крием истинското лице на душата си, в опит да я съхраним от съкрушението при евентуален отказ или неуспех с някого, получен директно, при действителен контакт? Страх ни е да бъдем уязвими, нелустрирани, неприети? Но нали точно чувствителността ни, нашите специфики и дребни несъвършенства във визия или навици, са едновременно и наше очарование, което привлича партньора ни и околните? Защо някои хора – и подрастващи, и с по-дългогодишен житейски опит, предпочитат да си разменят палави съобщения и снимки, вместо да изградят емоционална близост помежду си, вместо да се наслаждават един на друг чрез докосване, съзерцаване, разнеженост…? Нали всеки от нас е като един настръхнал таралеж, които осъзнато или не, копнее да бъде погален, приласкан?
               Защо предпочитаме да документираме живота си, вместо да го изживяваме – осъзнато и с благодарност? Опитваме се да уловим мига, но всъщност той улавя нас. Предполагам че едва ли има някой, който да не е оценил преимуществата на технологиите и огромните възможности, които ни предоставят. Само че, тези привилегии обсебват вниманието ни, изместват фокуса ни от действително важните неща, превръщат любовта и интимността в разменна монета. Да, вече сме свикнали така. Живеем с някого по навик. Приемаме го като поредната временно служеща вещ. Склонни сме да търсим винаги нещо по-класно, по-интересно, по-развличащо, по-привлекателно. Докъде ще продължи тази ненаситност? Индентифицираме се с мега яката придобивка, чрез която ще изглеждаме по-куул, с която ще проследяваме живота на супер модели, ще получаваме топ изгодни оферти…  
         Но готови ли сме да платим цената на отчуждението, приятели и някой дава ли си сметка колко безмерно висока, всъщност, е тя?

1_1545312414

 

 

автор: Милена Белчева
идея и реализация на скулптурата: Гали Лукас и Каролине Хинц
източник снимка: http://www.highviewart.com/

Павел Крачунов – за модата като стил на живот


 

Павел Крачунов е една от личностите, с които бързо ще скъсите дистанцията и вероятно ще прекарате доста часове в забавни и увлекателни разговори на какви ли не теми, в непринудена приятелска атмосфера. Той е едновременно доста концентриран и сериозен, но и „пъстра птица“, любопитна за всичко иновативно и интересно в света. Успешно успява да балансира живота си и да съвмести бизнес проектите си с многобройните си интереси и занимания в сферата на изкуството – композиране, пеене, фотография, книги, реклама, ландшафтни решения…Стилът му е по-скоро минималистичен, с акцент върху комфорта. Предпочита спортните и ежедневни дрехи, без фрапиращи десени и необичайни кройки. Харесва меките материи и аксесоарите, които подчертават артистичната му душа – изискани колани с токи на китари, атрактивни тематични висулки, комбинации от кожа и сребро. Сигурна съм, че съм провокирала Вашето любопитство и нека заедно научим малко повече за отношението му към модата и стила.

 

20369597_10156416922114829_6462890509110275589_o

Практичното или естетичното е водещо при теб в ежедневния ти избор на облекло?

 

И двете. Старая се да изглеждам добре според случая.

 

Ако няма ограничаващи избора ти фактори, какво ще предпочетеш – конфекция от някой МОЛ, дреха/аксесоар от любим бутик, или посещение при класен шивач?

 

Обичайно си купувам конфекция от МОЛ-а, но после почти винаги дооправям при шивачката ми (усмихва се)

 

Опиши каква за теб е идеалната визия за мъж, без условност за повод, епоха, стил. Може да дадеш и пример с филмов или литературен герой, който те вдъхновява.

 

Джеймс Бонд

 

Какво е посланието, което искаш да предадеш с излъчването и облеклото си?

 

„Интелигентност“ и  „Елегантност“. Мисля че ги изразявам.

 

Има ли аксесоари и дрехи, с които не се разделяш, независимо по сантиментални или други причини?

 

Не, нямам дрехи, към които да съм привързан, рано или късно сменям всичко, но в продължение на десетина години носих скъп за мен часовник.

 

Коя е дрехата или аксесоарът, от които никога няма да се изкушиш, колкото и да бъдат налагани от модните тенденции?

 

Потурести дънки. Не ми допадат.

 

Харесва ли ти да експериментираш с различна визия и стил, или ако имаше възможност би носил само едни и същи дрехи-пр.дънки с тениска, шорти, костюм…?

 

Харесва ми да имам елегантни дрехи за всеки повод, но не експериментирам прекалено.

 

Кои са за теб най-фрапиращите грешки/абсурдни съчетания, които са те смущавали в стайлинга на мъжете? Изключваме популярното недоразумение „чорапи със сандали“?.

 

По-скоро, проблемът според мен е, че няма никакви интересни съчетания. Масово младите избират да са облечени в черно, както и да следват модатата на едни и същи прически, най-често 2-ри номер при мъжете, а като дрехи, обикновено слагат анцузи и суичъри. Няма достатъчно разнообразие цветове и модели, поне моите наблюдения са такива.

 

Убедена съм, че правилната стойка, оптималният избор на храна, режим, хигиена и двигателна култура се отразяват на самочувствието, на начина, по който изглеждаме и облечени. Какви са твоите съвети в това отношение и wellness правила, които спазваш?

 

Според мен, тялото ни е единственото нещо, което притежаваме и никакви дрехи не могат да оправят лошата грижа и липса на отношение към него. Трябва да има повече дисциплина в храненето и то най-вече просто да се ограничи приема на храна, а не само да се чудим какво още да приемаме, за да сме по-здрави.

 

Има ли популярни личности, които за теб са пример за подражание, безупречен стил, класа?

 

Не, няма. Всеки трябва да си намери своя стил, всички сме различни.

 

Имаш ли любими дизайнери и изобщо – следиш ли модните трендове, или според теб това е по-скоро в сферата на интереси при жените?

 

Не, не следя. Хубавото тяло, облечено с нещо по мярка винаги е на мода.

 

456238_10151106321433558_1479329801_o

снимки и колаж-Димитър Дачев

 

Какво е отношението ти към модерните „екстри“ в мъжката визия – пиърсинг, татуси, цялостна епилация, рисунки по скалпа, ползването на гланц за нокти и устни, носенето на клинове, стринг бельо и т.н. Къде е границата, кое приемаш и кое – категорично-не?

 

Границата за мен е в това дали избраната процедура е за постоянно или не. Перманентните неща не ги разбирам, както е при татуировките. Именно защото обичам разнообразието, всичко което може да се слага и маха, приемам че е ок.

 

Консултираш ли се понякога с приятели, родители или специалисти относно избора на облекло, или разчиташ единствено на своите естетични критерии? Би ли поискал и приел съвет от жена, която според теб изглежда винаги отлично и има неподражаем стил?

 

Да, бих приел съвет в тази посока.

 

Кои са предпочитаните от теб цветови нюанси за дрехи и обзавеждане?

 

Не харесвам много черно и бяло, независимо че се използват масово. Умерената им употреба понякога е приемлива. За мен хубавите съчетания са тези на топъл със студен цвят.

 

Ако трябва да опишеш твоята личност и визия с една песен, коя ще е тя?

 

Stairway to heaven на Led Zeppelin.

 

 

559776_10151400431563558_1720498898_n

 

 

интервюто взе Милена Белчева за Артилена

 

снимки-личен архив Павел Крачунов

 

 

„Eтюд за притихване“ на 1 г.


Тези дни се замислих, че измина една година от издаването на втората ми книга с поезия, което все пак е някакъв повод за отбелязване. Вярно, много от пишещите колеги в България могат да се похвалят с десетки стихосбирки, сборници и романи, в т.ч. и много добри, успешни, но тази графомания не ме впечатлява и мотивира. Смятам, че споделянето, извън ежедневните брътвежи, е нещо съкровено и отговорно.
Вниманието, наградите и коментарите, които получавам са приятни и радващи, достатъчни, за да виждам смисъл в словесните изяви и творчески срещи, но човек трябва да знае мярката във всичко и понякога да остави една идея, било то и вдъхновяваща, да отлежи. Ще Ви отегча, ако продължа в тази посока, затова ще акцентирам върху други неща. Но за тези, на които им би било интересно, ето още няколко мои откровения и размисли по темата:
Най-вече, благодаря отново на родителите си за добрия ген и че винаги са подкрепяли моите творчески опити, както и на няколко специални за мен “съществета”, сред които Свилена Врангова – рецензент на първата ми стихосбирка “Ванилено небе”, Руми и Траяна-моят верен коректив. Благодаря за възможността да се докосна до висотата на поезията на автори като Елка Няголова, Виолета Христова, и красивописите на Йордан Пеев, Венци Василев, Мартин Спасов, Елена Денева, Радослав Коцев, Георги Николов, Сашо Серафимов, Иван Вълев, Райчо Русев, Станка Бонева…Признателна съм за подкрепата и вдъхновението, които получавам от Ванилин Гавраилов, Иван Овчаров, Владо Стоянов от Сдружението на писателите – Варна -отново прекрасни автори. На Ваня Маркова от галерия Арт Маркони – за великолепните балове на поезията, които организира, за проникновените съвети и неизменна отзивчивост. На Кирил Аспарухов – за сърдечността, оптимизма, подадената ръка…На Емо Ялъмов – за приятелството и реализирането на рубриката ми “По деколтето на битието” в сайта yep.bg. Признателна съм за музикалните комплименти от Милен Тотев, Иван Анастасов, Крис Симеонов.
На Венци Василев, Емилия Найденова, Мариела Русева, Катя Белчева, Петилина Петрова, Мартин Спасов, Иван Бързаков, Калина Атанасова, които ми се довериха да бъда част от творческите им срещи и премиери на книги.
Въпреки незавидните ми финансови крахове, се радвам, че успях да закупя и подаря на приятели, познати и хора, които ми съдействаха с реализацията на изданието няколко дузини книжки. Уви, нямам възможност да зарадвам всички, а и издателят трябва да има полза от този проект, така че, който желае, би могъл да си изтегли електронен вариант или поръча книжно издание чрез този линк.
12122868_10153244155331245_3463720439555624127_n

Кратка история на дългите (ми) Коледи


Без да съм в „лошо настроение“, а дори бидейки в усмихнато такова, реших да споделя няколко делнични мисли за празниците. Подобни усещания сигурно изпитват и признават мнозина, но да си излея и аз мъката до арменския поп. 🙂 А и то жена ли ще съм, ако не измрънкам? 😀 И така, най-после – почивам, след изтощителни работни дни и вечери. Да, ама не, както казваше един политик. Целият свят е обзет от една изкуствена еуфория на честитене на какво ли не, или вълна на депресарски дух „хич не ми е празнично“, или пълна апатия „Хм, кво – ден като ден“. Май повече симпатизирам на последното. 🙂

 

Не ми се мисли, какво ще следва около Нова година. То любов на килограм, то емпатия, то братство, равенство, мир и софри за чудо и приказ. Колажите с икони и еленчета бързо ще изместват тези с делфинчета, котенца и чашки с кафе. Статусите на триумфираща женственост или мъжество тутакси ще се сменят с такива за благоденствие по света и избирателна пропускливост спрямо желанията „не искам нищо за мен, само близките ми да са щастливи и здрави“. А  същите тези близки, вероятно са въвлечени в караници през ден или час и общуването е редуцирано до битовизми или причинява доста нездравословни неща. (Признавам, аз също не правя изключение понякога и съм наясно, че всеки дом си има прах и пушек) Но някак тази ударна вълна на внезапно умиление просто ме поваля. Прилошава ми от пожелания – „и нека Бог сбъдне всички твои мечти“. И какво следва след „сбъдването“? Нови желания и/или нови разочарования. Нали мъдрите хора казват „внимавай какво си пожелаваш“ и че „най-много сълзи са пролети от сбъднати мечти“. Тогава защо? Замисляте ли се за инерцията на пожеланията, макар и привидно чистосърдечни. Нали знаете за енергията на изреченото? Смятате ли, че е добро да налагате своята воля за някого, независимо че съвпада с неговата. А с Божията?
Сигурно и аз някога съм ръсила щедро неща в този дух. Помня, че една година писах послания и късмети за една книжарница във Варна, после тя ги разпространяваше в търговската мрежа, без да плати за авторството, но и по-добре. Все още ги виждам тук – там, дори в късмети към корите за баници. Както и да е. И да, рисувам камъчета с подобни пожелания, но както се казва „това е друга бира“ 🙂 Сега избягвам и най-често пожелавам „нужнослучвания“, защото знам, че каквото е нужно-ще се случи, със или без нашата намеса. И все пак – по-добре да не пречим 😉

 

Откакто се помня, повeчето празници асоциирам с думата излишество. Излишна суета за тоалети, за презапасяване с продукти и минимум един работен ден, прекаран в кухнята. „Нямаше нужда“ казваме, когато получаваме подаръци, но имаме ли нужда от всичко останало? Вече „празнувам“ Коледа различно. Веднъж ми се „случи“ в средата на август, тогава усетих Рождество, тогава имаше смисъл за мен, тогава я преживях и споделих с близки. Преди няколко години я прекарах на чаша ром в кафене, където изчетох едно sci-fi романче. Била съм „коледно“ в метъл бар с рок – група. На басейн. На разходка сама в гората. Предната Коледа бях на плажа с приятелка, всяка носеше домашни курабийки, бъбрихме кротко и съзерцавахме морето.

 

Тази, за първи път в живота си реших, да прекарам сама. Без да си покажа носа навън, без деца, без приятели, без семейство, съседи и роднини. Не ми е самотно, скучно и потиснато, напротив. Подреждам, простирам и карам цял ден на малко картофи, орехи, кафе и сладък хляб с портокал и карамфил. Запалих си сутринта нова свещ, украсих си семпло живата елхичка, почетох книжка. Реших да поздравя, докъдето мога, хората, с които съм „сприятелена“ и за много от тях не знам (почти) нищо. Иначе – за какво са ми просто като присъствие, без грам общуване. Избрах да си „спестя“ суматохата от „надяждането“ и стилистиката на „Вземи си още едно парче!“, „Ама опитай и сърмичките…“, „Как така няма да хапнеш месо?“ или „Еее, ти нищо не яде!!!“. Трогващите диалози на абсурда – „Искаш ли от тази салата?“, „Не!“,  „Добре, тогава ще ти сложа!“… Естествено, светът ще свърши, или най-малкото ще ме надвие циганчето, ако не ям за десерт и плодове. На подигравките, когато да не знам коя подред година повтарям, че „мед, млечни, ядки и плодове се консумират отделно и на гладно“ – не обръщам вече внимание. Всеки си има стомах и си носи отговорността за това какво слага и какво се вкисва в него. Споменавайки вкисване, това е и най-честото ни вътрешно психично състояние, маскирано от фондана от благи думи с крещяща неискреност.

 

За мен това са празниците – спокойствие или поне въздържане от напрягащи неща. Уморена съм от досадните препирни или неловко мълчание, от празните фрази или неизменни провиквания. От цъкането по телевизионните канали, бълващи медийната помия на бездарните журналисти и продуценти*(има изключения и кадърни колеги!), в търсене на нещо, ако не интересно, то поне приятно, отвличащо. Бъдни вечер бях на гости в семейно-роднинското гнездо, но по пижама и халат, с мокра от банята коса. Все ми е тая доколко е неуважително. Всеки се бе въоръжил с таблет, слушалки за радио, телефон, отдаден на есемеси, скайп и т.н. В някаква степен и аз съм пристрастена към съвременните средства за забавление и комуникация, но ми бе някак опорочаващо и не го проумявам. Този вечен стремеж да запълниш времето с още нещо. Този неоправдан култ към неосъзнати ритуали и несъхраняващи нищо, освен суетата, традиции.

 

Никой не съдя, нито се скатавам от домакинстване, нито давам модел, напротив. Все е рамка. Надявам се, че някой, обаче, все ще се замисли именно за този условен рефлекс, който сме си изградили и следваме около и през празниците. Уча се да разбирам, дори да не одобрявам нещо. Споделям трапези и се опитвам да се впиша в тази интимна атмфосфера. Обичам да ме прегръщат, заради самата прегръдка, при все, че се случва толкова рядко. Научих се да приемам и да се радвам на подаръци, с повод или без, не само да правя  жестове от моя страна. Доколкото мога, понасям тези периоди без особена съпротива. Просто ми се иска някой и мен да разбира и да уважава отношението ми. Да спра да слушам колко е неприлично да се излегна на леглото и да си чета, когато се гримирам – защо го правя, нямало нужда, защото съм си красива, когато ходя цяла седмица без грим – е, защо не съм сложила поне едно червило за цвят и т.н. Да ми се натяква „Няма ли да сготвиш поне за децата?!“. Ами не, няма, понякога искам да караме на „каквото има“, а и никак няма да се сърдя, ако някой от синковците и мен изненада с палачинки, например.

 

Сещам се за дзен-притчата и чашата с чай. Няма как да доливаме инертно в пълните чаши. Празникът „иска“ празнота, пространство -от „неща за правене“, излишни думи и емоции, неуместен патос, налагане на религиозни или лични условности, схващания, митологеми, суеверия. Преди драматизирах, че никой от десетките ми бивши семейни приятели не звъни от години дори да пита жива ли съм, камо ли за гостуване, но сега съм наистина радостна, че в близкото ми обкръжение са останали по естествен път единствено онези „двама-трима“, които винаги приютяват душата ми и чиято обич, знам, е безусловна. И както казвам, с тях самото общуване и самото им съществуване е празник. А Коледа – нека всеки я празнува така, както я разбира и усеща, каквото и да Е и да не е…

 

 

ch1

 

 

25.12.15

Текст и колаж-Милена Белчева

 

Милена Белчева и нейният притихнал лиричен свят -отзив


                 На 11.11.2015г. в Арт салона на Радио Варна се състоя премиера на втората поетична книга, озаглавена „Етюд за притихване” на Милена Белчева. Събитието, част от Есенния литературен сезон на Фондация „Буквите“, стартира с приветствие на нейния председател – Иван Богданов, който представи последните сборници на издателството към фондацията – Алманах „Нова българска литература“ Поезия  и Проза 2015, както и „Обикновеното лице на злото“ – криминален роман от Калоян Захариев, победител в конкурса „Любовта на края на кабела“ 2014.

                Милена Белчева е родена във Варна, а творческият ѝ път минава през литературна школа „Прибой” с ръководител Венета Мандева. Завършила е  специалност „Моден дизайн” и „Журналистика”, а любовта ѝ към художественото слово я импулсира да чете стойностни произведения и да продължава да се развива като автор. Първата си поетична книга „Ванилено небе” издава през 2007г., с идеята да даде публичност на своите съкровени изповеди и житейски възгледи. Стихосбирката „Етюд за притихване” е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика. Картината, избрана за корица, е на италианския акварелист Фернандо Кавалиери, като в изданието са представени и няколко акварелни творби на пловдивския поет и художник Радослав Коцев-Даро. Редактори на стихосбирката са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев, консултант е младият и даровит автор – Венцислав Василев. На премиерата Милена Белчева изрази искрено признание към всички, допринесли за реализацията на този проект и сподели интересни моменти, свързани с творческия процес. Повечето от прочетените стихотворения, част от които номинирани в редица Национални литературни конкурси, бяха с философска насоченост:  „Смалявам се до сянка на сълза”, „Безследно”, „Rеti Ventos  Venari”, но  авторката представи и някои от по-интимните си лирични творби като „Есенни ескизи”, „Неделно”, „По деколтето на битието”, „Блус за трима” и др.

Приятна изненада за многобройната публика бе поетичния поздрав на малкия син на поетесата, както и артистичното включване на барда Милен Тотев, който изпълни три от най-емблематичните песни на Булат Окуджава. Вдъхновяващи музикални поздрави бяха подготвени от музикантите Иван Анастасов и Кристиан Симеонов и за премиерата в столицата, която се състоя на Петковден, месец по-рано, в НЧ „Николай Хайтов”. За издателя, както и за трима късметлии в залата, имаше предвидени подаръчета със символика и лично послание. Милена Белчева също благодари за вниманието, изящните букети и милите жестове, с които я изненадаха от своя страна приятели и почитатели. В края на вечерта, присъстващите, освен вълнението да получат автографи, имаха и възможността да отправят личните си пожелания и изразят впечатления от представената поезия в специалната книга за гости. Срещите с публиката продължиха и на следващия ден в галерия „Георги Петров”-Добрич.

 

Veselin Malinov photo 1

 

Veselin Malinov photo 2

 

 

Текст: Арт клуб Монограм

Кадри: Веселин Малинов, личен архив

Интервю на Милена Белчева в „Минути за култура“


Интервю в предаването „Минути за култура“ на Кирил Аспарухов – шоумен, водещ, поет, публицист на Милена Белчева по повод премиерата на втората и поетична книга „Етюд за притихване“.