Милена Белчева

                 На 11.11.2015г. в Арт салона на Радио Варна се състоя премиера на втората поетична книга, озаглавена „Етюд за притихване” на Милена Белчева. Събитието, част от Есенния литературен сезон на Фондация „Буквите“, стартира с приветствие на нейния председател – Иван Богданов, който представи последните сборници на издателството към фондацията – Алманах „Нова българска литература“ Поезия  и Проза 2015, както и „Обикновеното лице на злото“ – криминален роман от Калоян Захариев, победител в конкурса „Любовта на края на кабела“ 2014.

                Милена Белчева е родена във Варна, а творческият ѝ път минава през литературна школа „Прибой” с ръководител Венета Мандева. Завършила е  специалност „Моден дизайн” и „Журналистика”, а любовта ѝ към художественото слово я импулсира да чете стойностни произведения и да продължава да се развива като автор. Първата си поетична книга „Ванилено небе” издава през 2007г., с идеята да даде публичност на своите съкровени изповеди и житейски възгледи. Стихосбирката „Етюд за притихване” е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика. Картината, избрана за корица, е на италианския акварелист Фернандо Кавалиери, като в изданието са представени и няколко акварелни творби на пловдивския поет и художник Радослав Коцев-Даро. Редактори на стихосбирката са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев, консултант е младият и даровит автор – Венцислав Василев. На премиерата Милена Белчева изрази искрено признание към всички, допринесли за реализацията на този проект и сподели интересни моменти, свързани с творческия процес. Повечето от прочетените стихотворения, част от които номинирани в редица Национални литературни конкурси, бяха с философска насоченост:  „Смалявам се до сянка на сълза”, „Безследно”, „Rеti Ventos  Venari”, но  авторката представи и някои от по-интимните си лирични творби като „Есенни ескизи”, „Неделно”, „По деколтето на битието”, „Блус за трима” и др.

Приятна изненада за многобройната публика бе поетичния поздрав на малкия син на поетесата, както и артистичното включване на барда Милен Тотев, който изпълни три от най-емблематичните песни на Булат Окуджава. Вдъхновяващи музикални поздрави бяха подготвени от музикантите Иван Анастасов и Кристиан Симеонов и за премиерата в столицата, която се състоя на Петковден, месец по-рано, в НЧ „Николай Хайтов”. За издателя, както и за трима късметлии в залата, имаше предвидени подаръчета със символика и лично послание. Милена Белчева също благодари за вниманието, изящните букети и милите жестове, с които я изненадаха от своя страна приятели и почитатели. В края на вечерта, присъстващите, освен вълнението да получат автографи, имаха и възможността да отправят личните си пожелания и изразят впечатления от представената поезия в специалната книга за гости. Срещите с публиката продължиха и на следващия ден в галерия „Георги Петров”-Добрич.

Текст: Арт клуб Монограм

Кадри: Веселин Малинов, личен архив

Кирил Аспарухов: Днес във фокуса на Вашето любопитство, на Вашия очакван интерес е срещата ми с младата българска поетеса – Милена Белчева. Поводът е повече от приятен. Все още ехото от нейната премиера вълнува варненската общественост, българската общественост, защото в Националния конкурс на Издателство „Буквите“ тя печели първо място, първа награда за поезия и наградата е, разбира се, сборник стихове, които издават. Държа точно тази топла книга „Етюд за притихване“ – Милена Белчева.

Здравей! Знам че не са те оставили още вълненията от премиерата в салона на Радио Варна. Логично е да те върна мислено, емоционално, споменово назад?

Как изживя тази премиера? Беше ли се подготвила за нея, как те срази интереса на публиката?

М.Б. Първо, добро утро на всички. Аз предполагам, че зрителите ще бъдат снизходителни към моето вълнение  тези екстремни емоции. Благодаря  много за поканата. Ти винаги си подкрепял българската книга, в частност – Словото и аз съм изключително признателна отново за тази среща, този жест към мен. Да, бях подготвена доста добре за премиерите. Обичам да изпипвам всичко до последния детайл. Перфекционизмът ми понякога граничи с неоправдана лудост, но мисля че изявявайки се на сцена, тъй като поезията, освен интимно преживяване, тя е и общуване, е необходимо да бъдеш максимално приветлив за хората, максимално да разгърнеш своята душа. Да има елементи на изненада, също така. И на премиерата в София изненадите бяха повече за мен. Мои приятели музиканти – Кристиан Симеонов и Иван Анастасов ме приветстваха музикално, както и присъстващите в пълната зала с изпълнения на емблематични песни на Елвис и Хулио Иглесиас. Във Варна мой гост бе Милен Тотев – един известен бард, на който също съм много признателна. Винаги подкрепя подобни инициативи. Преди пет години, когато организирах едно „Поетично кафене“, в памет на непрежалимата Венета Мандева, той отново присъства и изпя някои от любимите и нейни, и наши песни. Така че – с доста емоции преминаха и трите премиери.

К.А. Аз веднага искам да попитам – защо „Етюд за притихване“? Това притихване, преди буря ли е, преди поредния ти голям творчески скок?

М.Б. Поезията за мен е по-съкровено преживяване и не мога така категорично да кажа, да предвидя какъв ще бъде следващият етап в моето емоционално, духовно състояние и съответно – какво ще провокира сетивата ми, за да изразя нещо. Когато човек е в покой, когато е в състояние на безметежност, когато е, така, в кавички да кажа е „щастлив“ – неосъзнато, той не изпитва необходимост да пише, да изразява по някакъв начин емоциите. И аз предпочитам да бъда в такова състояние, в което да няма провокация да пиша. Но животът ни е достатъчно динамичен и изпълнен с много обрати и колкото и да сме приемащи и отдаващи, има моменти в които тези емоции кондензират. И предполагам, че ще продължи пътят ми в посока на нещо ново.

К.А. След първата ти книга „Ванилено небе“, ти се появи в много сборници, в много конкурси. Така наречената електронна мрежа дава възможност за невероятни и неочаквани всекидневни и всекиминутни срещи с поезията на кой ли не,  Както и ти живееш чрез това нещо. Този конкурс, в който ти печелиш първо място, ускори издаването на тази книга. Но ако не беше спечелила първо място на конкурса, щеше ли да излезе същата книга като „Етюд за притихване“?

М.Б. Като подбор – едва ли точно по този начин, тъй като за мен това една затворена страница, един период от живота ми, който бе обвързан с един силен душевен катарзис, с едно много мъчително филтриране, промяна в ценността система, във възприятия, в отношения. Избирателна пропускливост в общуването, хората с които общувам, местата, на които присъствам. И филтърът ми с годините става все по-ситен и самата ми референтна групичка от близки хора се смалява.

К.А. Да, но има един код на този конкурс, който носи предизвикателното име „По стъпките на лятото“. Какви бяха тези стъпки – парещи, губещи, изгарящи?…

М.Б. Всъщност, стихотворението, с което спечелих конкурса, е обвързано именно с един такъв период на несподеленост. Бяха по-скоро парещи. И както каза и самият ти – социалните мрежи и всякакъв вид платформи за публикуване на лично творчество дават възможност за голяма изява, за среща с много автори. Конкурсът бе на Издателство „Буквите“. Иван Богданов ги селектира творбите и вече журито е преценило, че моите, както  и на още една интересна авторка – Мария Иванова – Фьон са достатъчно удачни, за да бъдат включени в поетичен сборник. Самата работа по книжката беше доста мъчителна – и по отношение на селекция и на преработка, тъй като, както казах – това е един затворен етап за мен и е много трудно да вложиш отново тази емоция, която си пренесъл в творбите. Но затова съм изключително благодарна на един завидно талантлив поет – Венцислав Василев, който ми помогна да подбера оптималните творби, които да включа , както и на редакторите – Нели Господинова и Валентин Чернев, които ми помогнаха изказът ми да бъде по-естетичен, по-прецизен.

К.А. Но виждам, че крие се и още една приятна изненада, тя тръгва от корицата, която е повече от ефектна, тази бяла лодка, която е затихнала и очаква наистина прилив на вълна, или нещо друго. Каква е историята с корицата на твоята стихосбирка?

М.Б. Да, ти не присъства, но си запознат. Аз  винаги се радвам, че така си подготвен, или поне интуитивно си усетил нещата. Първоначално бях избрала акварели на мой приятел от Пловдив – Радослав Коцев-Даро, който е също е и поет, но предимно се занимава с рисуване и исках нещата, които сложа на циклите като визуално изображение, като послание, да бъдат адекватни на съдържанието и да бъдат нещо много нежно, притихнало, лирично. Да няма екстравагантност, да няма някакви силни образи…

К.А. Да бъде естествен преход, въведение.

М.Б. Да, да бъде по-естествено. И бях си избрала 5-6 картини, акварели, които впоследствие, с няколко дена просто, се установи, че той ги е предоставил на една друга авторка – Катя Маринова. Да ѝ е честита и нейната книжка. И се оказва, че явно поетите имаме много сходна сетивност и естетични възприятия, тъй като абсолютно идентично – това, което е корица, и това, което ще е в нейните цикли – си съвпадна. Доста дълго време търсих нещо подходящо за образ на корицата.

К.А. И къде намери тази корица?

М.Б. Това е картината „Лодки“.

К.А. Аз знам, че е на италиански художник, но…

М.Б. Да, Фернандо Кавалиери се казва. Той е Директор, Председател на  италианската асоциация на акварелистите. И беше така любезен да ми я предостави, след което аз му пратих книжки за Италия и дори възнамерявам да му преведа някои от стихотворенията с помощта на приятели. Защото той  има голямо желание да ги прочете, докато с българския език не е толкова добре.

К.А. А как прие твоята покана да бъде част от творчеството ти?

М.Б. Почти мигновено откликна, за което съм му признателна. По същия начин реагираха и мои познати, които ме подкрепиха и на премиерите, и по различен начин…Някои…

К.А. С една красива авантюра от края на миналото лято…

М.Б. J Да, с добра дума, с прегръдка, тази енергия също е…

К.А. …много важна.

М.Б. Много важна, да…

К.А. Нека точно в този момент да прочетеш едно от стихотворенията, които искаш да чуят зрителите на сутрешния блок. И така няма да бъдем голословни. Знам, че всеки поет крие много неща и между редовете, и в поантите, и в художествените си образи. Да чуем едно стихотворение!

М.Б. Този път ще бъде импровизирано. („Смалявам се до сянка на сълза“)

К.А. Изящно. Откровено…

М.Б. Така най-добре импонира на състоянието ми.

К.А. Винаги ли в белия лист намираш спасението и смисъла на живота си? Белия лист, на който изливаш впечатленията си, разголваш душата си. А това винаги прави твореца  уязвим, раним…

М.Б. Да, белият лист, който понякога е цветен. Аз обичам да имам цветност. Но като спонтанна реакция, като отдушник, като място, на което мога да филтрирам тази мътилка на ежедневието и да изведа един образ на всичко преживяно, който да бъде зареден и със смисъл, да носи някакво послание, да, бих каза, че е вид спасение. Аз, както казвам, пиша с психотерапевтична цел, понякога.

К.А. А притеснява ли те факта, че не винаги посланието на поетите достига до сърцата на хората, на читателите? Понякога е толкова лично, че този който ще чете ще каже – това не ме засяга, това не се отнася за мен, ме вълнува…

М.Б. Възприятията действително са индивидуални при всеки и всеки вижда това, което иска да види.

К.А. Това, което иска да види.

М.Б. Така е да, според състоянието. Моментното състояние – емоционално, или на ценности, които иска да придобие, или е закостенял в тях. Няма как да видиш нещо различно,  освен това, което носиш в себе си. По същия принцип, четейки нещата ми понякога изказват много силно съчувствие при произведения, където ме индентифицират с лирическата героиня, започват да ми дават съвети, послания, препоръки…Което, всъщност, не винаги съвпада с този период, в който съм писала. За мен това е нещо преживяно. В момента, в който излея стиха, стихотворението на споменатия „бял лист“, то вече не ми принадлежи. Оттам – насетне, всеки може да го интерпретира както желае. Ако намери нещо което да го провокира, нещо, което да го усмихне, да го преобърне…

К.А. А как бълбукат в тебе тези потребности да излееш душата си в мерена или немерена реч?

М.Б. Как бълбукат…

К.А. Често ли булбукаш? Или има затихвания, затихвания и изведнъж изригнеш? При всеки творец е различно.

М.Б. Ако нямам провокация, не изригвам. Т.е. трябва нещо наистина да ме разтърси, да ме преобърне, за да се наложи да прибягна до това да го изразя публично. Стига само въпроси ще ми задаваш ти. Ти казваш в едно свое стихотворение: „в мен Скорпионът не дреме“. Не знам, пиеш ли кафе, пиеш – предполагам. Ако случайно някой път се унесеш и така…да не си „на максимум“, както продължава стихотворението, аз съм ти приготвила една скорпионска чаша от мен.

К.А. Какви са тези мили изненади!?

М.Б. От време на време да си пийваш кафенцето в нея и да бъдеш „на максимум“…

К.А. И то точно в месеца на моя зодиакален знак. Пийвам, благодаря ти сърдечно.

М.Б. Да…Но си оставяй така и моменти за събиране, а съзерцание, за притихване…

К.А. Един скорпион не може да притихне. Ако притихне, то е само за миг, за да ухапе.

М.Б. Доста познато, имайки син скорпион вкъщи.

К.А.  Когато има незаслужени обиди, когато е незаслужено непризнат, когато е подмятан и не му се казват нещата в очите, пред него. Тогава Скорпионът е жесток. Но…имаш ли още такива закачки към мен, защото аз продължавам…

М.Б. Не знам, ти казваш „с нищо не станах на „ти“. Аз се радвам, че с мен продължи на „ти“, защото все пак се и познаваме. Хубавото на поезията и на словото, въобще,  е, че сближава хората. Аз да те питам – с кое вече си на „ти“ в живота?

К.А.  Още не съм с нищо на „ти“. И не искам да бъда на „ти“!  Защото, когато си на „ти“ с нещо, тогава омаловажаваш нещата, а когато още не си на „ти“, ти продължаваш да проявяваш любопитство, уважение, внимание, стремиш се…Когато си на „ти“, това вече е минало зад гърба ти, не е толкова интересно.

М.Б. А какво те прихитва теб?

К.А. Моля?

М.Б. Какво теб те притихва?

К.А. Всичко ме предизвиква!

М.Б. Прихитва, притихва 😉

К.А. Дори и най-дребните неща…Защото знам, че животът не е безкраен. Не е безкраен…И има днес, утре – няма. Ако не си максимално напълнен през деня със задачи, с отговорности, стремежи и като се прибереш вкъщи да си легнеш от приятната умора на свършената работа. Ако нещо те човърка отвътре, това да бъде „Какво не успях да свърша?“ ,“Обидих ли някой незаслужено?“.

М.Б. Да, ретроспекция…

К.А. Тези терзания леко те карат да те превъзбудят така и на другия ден да го заличиш…Но, ако осъмнеш на другия ден. Ако можеш да кажеш: „Здравей, Слънце! Жив съм!“

М.Б. Т.е., притихване май няма.

К.А. Да, притихване няма. И аз затова да те попитам – твоето притихване – като скок следващ ли е, или просто уморена от много неща – притихваш?

М.Б. …

К.А. Всъщност, не ме питай, аз те питам. Защото зад гърба ти – ти си дизайнер, ти си педагог, ти си журналист, но и поет…Коя е твоята истинска същност?

М.Б. Може бе най-комфортно се чувствам в ролята си, по-скоро състоянието си на майка, тъй като това е нещо неизменно. Всички тези дипломи, които спомена…Аз не съм се занимавала професионално с много от нещата, които изброи. Освен – по отношение на журналистиката – поддържам една страница за изкуство и култура „Арт клуб Монограм“, но за другите занимания…Педагогиката повече прилагам във възпитанието на децата си и съм изключително щастлива, защото те споделят всичко с мен. Независимо, че синът ми, големият, е вече пълнолетен. И дори успявам със скорпионския бяс да се преборя, което отчитам като огромен плюс.

К.А. Защо децата ти? Две деца ли станаха?

М.Б. Две са, да…

К.А. Да?

М.Б. На 18 и на 11 (години)

К.А. Толкова млада, а вече майка на две деца…

М.Б. Така е. 🙂

К.А. А професията, която упражняваш в момента и която те спасява финансово, коя е?

М.Б. Занимавам се с организация на събития и музикални участия. Представляваме като компания един от най-известните млади поп-изпълнители, както и други в сферата на по-модерното рап-звучене. Работим с много компании, с много артисти.

К.А. Добре, а журналистиката къде отива?

М.Б. Журналистиката намира своята изява в различни отзвви за културни събития. Тъй като ние така често се засичаме, знаеш, за радост, културният календар на морската столица е доста богат и имаме възможност да присъстваме на много интересни събития, на пърформанси, на презентации…Аз съм много свързана и с изобразителното изкуство, опитвам се да посещавам изложби, съответно отразявам всичко, което имам възможност и време да посетя.

К.А. А модния дизайн, в който се втурна толкова мощно и можеше да бъдеш една от най-изявените модни дизайнерки? И не само във Варна… 

М.Б. Ти винаги с един такъв патос говориш…Благодаря. Модният дизайн на малко по-заден план остана, но, както споменах, за мене беше важно да направя правилния избор. Преди много години, когато кандидатствах, аз исках да завърша нещо свързано с археология, екология, дизайн, но тогава нямаше такива специалности. Исках и НАТФИЗ, но беше далеч, в София. Така че, в момента, в който излезе специалността, аз бях подготвена за „Международен туризъм“, изключително добра подготовка, с география и казах „Не, спирам и започвам рисуване“ За мен това си беше страст, тъй като действително имам талант по отношение на дизайнерството. Но си остана така, в потенциал. Обещала съм на себе ти тази зима да се занимавам интензивно с рисуване, тъй като съм забравила доста от нещата, от техниките през времето. И мисля, че това ще бъде добро вдъхновение за създаване на модели. Иначе вкъщи си рисувам камъчета.

К.А. А как коментираш поетичната среда в морската ни столица? Тази Варна, която е европейска младежка столица след две години. Има ли достатъчно, много ли са поетичните таланти в града? Как оценяваш нивото им?

М.Б. Много субективно ще е, ако трябва да бъда по-конкретна и да дам някакво категорично мнение. Имам много близки поети, писатели. Смятам, че във Варна има една много добра артистична среда. Изключително съм признателна на нашата приятелка – Ваня Маркова, която ни събира на тези много вълнуващи поетични балове, където успяваме да подишаме една по-чиста атмосфера, защото се събират хора с различни интереси и професии, обединени от словото.

К.А. Това са поетичните оазиси.

М.Б. Да, точно оазиси са, където резонираме на сходни честоти и успяваме да бъдем и притихнали, и споделени. Смятам, че има достатъчно достойни имена и творби, които да провокират читателя и че българинът има изключително висока култура на възприятия, на отношение към словото. Факт са и фестивалите „Славянска прегръдка“, факт са „Алея на книгата“, многобройните изложби, представяния…

К.А. Да, на ако някой каже: „Не, сега не е време за Поезия.“? Ти как отговаряш?

М.Б. За мен винаги е време за поезия. Въпрос на възприятия. Смятам, че има достатъчно хора, които четат. За мен е по-радващо, че има такива, които пишат и аз имам удоволствието да се докосна то техния лиричен, вътрешен свят, да бъда провокирана от техните ракурси.

К.А. Милена, ако съм пропуснал нещо, а много искаш да отговориш, натрупано в тебе вълнение, признателност, благодарност, мълчание, може да го направиш сега.

М.Б. Добре, ще помисля за това.

К.А. Имаш право на още един въпрос и на още едно стихотворение, защото минутите неумолимо текат към финала на минутите за култура.

М.Б. Добре, аз да те помоля в това време, докато избирам, да ми напишеш нещо. Това ми е книгата за гости, която направих, т.е. книга за книгата. Ако искаш после, ако искаш на прима виста сега, едно послание от Кирил Аспарухов, един от специалните хора в града.

К.А. Ще го имаш, ще го напиша с удоволствие, това ще стане след като приключа.

М.Б. Нося си сценария от премиерите, но мисля, че като финал най-подходящо ще бъде това, което казах на премиерата във Варна и вчера в Добрич. Тъй като Милен Тотев за финал изсвири една много емблематична песен на Булат Окуджава – Молитва, аз наистина не знам присъстващите в публиката  ще композират по своето житейско петолиние, но исках да им подаря няколко ключови думи, защото поезията е мелодия от знакови думи и ноти. Това са СМИСЪЛ, СМИРЕНИЕ, за да виждат благословението, скрито във всяко изпитание и всяка болка, както и ПРОЗРЕНИЕ, ПРОЗОРЛИВОСТ, ПРОЗРАЧНОСТ, ПРОШКА, ПРОСТОР И ПРОЛЕТ, като символ на възраждането и вдъхновението.

К.А. Това са великолепни думи и будят много размисъл, много асоциации.

М.Б. И искам да ги подаря и на зрителите, и на теб.

К.А. Така. Внезапния въпрос към мен?

М.Б. Внезапен въпрос…

К.А. Няма.

М.Б. Да, очи в очи ще го задам, но може би е свързан с метаморфозите на любовта, като едно неизменно чувство, което присъства в нашия живот и мисля, че много успешно успяваш да го пресъздадеш във всичките емоционални и смислови ракурси в твоята поезия. И това ли е нещото, което те движи? Любов към живота, към хората, към поезията?

К.А. Да, любов към всичко…

М.Б. Ти си човек, който се занимава с благотворителност, даващ извънредно много подкрепа към млади таланти, към всякакъв вид изкуство и съм респектирана.

К.А. Да, трябва да мине през сърцето ти вълнението, не през джоба ти. За много творци минава през джоба. Ако не мине през там, те няма да се развълнуват. Това е разликата. Между тях и мен.

М.Б. Така е. Оценяваме го.

К.А. Това ти беше въпроса, нали?

М.Б. Да.

К.А. За финал избери още едно стихотворение от този „Етюд за притихване“. Да сложим една красива точка на днешния ден, на нашето утро, на нашите минути за култура.

М.Б. Отново импровизирано („Достатъчност“)

К.А. Благодаря ти. Аз ще отпивам от скорпионската ми чаша, подарена от тебе. Аз само добавям, че една от обичаните ученички на Венета Мандева гостува в минутите за култура, за да представим новата ѝ книга „Етюд за притихване“ – Милена Белчева.

К.А. Благодаря ти за откровенията и ти желая още успехи – поетични, житейски, творчески…

М.Б. Благодаря. Нежни и безметежни дни пожелавам на всички зрители. Благодаря за поканата още веднъж. Ето е дно календарче с пожелания за ползотворна и радваща година.

К.А. Успех и в следващите конкурси.

М.Б. Благодаря от сърце.

К.А. Приятен ден, уважаеми телевизионни зрители! Така завърши „Минути за култура“. Разговарях с Милена Белчева – една от съвременните варненски, български поетеси.

Варна, 13.11.2015

ТВ Черно море

Бъдете снизходителни, всичко се случи на прима виста и преди първото за деня кафе 😉

текст и кадри – личен архив Милена Белчева

„МОРЕ, РАЗПЛИСКАНО В ДУМИ… НАГРАДИ ОТ ІV НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ГЕОРГИ ДАВИДОВ“ 2014г.

ГОЛЯМАТА НАГРАДА „ГЕОРГИ ДАВИДОВ“ за първи път в историята на конкурса се поделя между две поетеси: ЕЛЕНА ДЕНЕВА и МИЛЕНА БЕЛЧЕВА. Ще ви предложа тук само по едно тяхно стихотворение, а вие им се порадвайте…

ЕЛЕНА ДЕНЕВА
Родена в град Дряново на 17.09.1985 г. Живее в гр. Полски Тръмбеш. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, социална педагогика.
Автор е на три поетични книги: „Щастие в кибритена кутийка“ (2005), „Картонен храм (2006) и „Натюрморт с пеперуди“ (2013). Награждавана е в редица национални конкурси за поезия и есеистика. Нейни стихове са публикувани в антологии и в периодичния печат: „Само за теб” – антология на българската женска любовна лирика, списание „Знаци”, вестник „Словото днес” и др. През тази година предстои да излезе от печат най-новата & книга с поезия – „Сенки и бонбонки”.

МАРИНИСТИКА

Днес всичко е изгубено и корабът потъва.
Крещи върхът на мачтата и хвърля сянка миша.
А плъховете хапят по канибалски стръвно.
Аз имам сал хартиен, но върху него пиша.
И бурята е в локва, в сълза, в строшена чаша.
Но корабът го има в размери подходящи.
Каквото сме спасили, е чуждо. А пък нашето,
удавено, на дъното отдавна се поклаща.
Любов, усмивка, дума, прегръдка лековита
лежат, от смърт по-тежки, в предателския пясък.
Въже за синя котва морето ни заплита,
но котвата я няма. И дишаме натясно.
Във трюма има течност, почти околоплодна.
Двигателят сърдечен отдавна е отписан.
В очите ни е сухо, в душите е безводно.
И всичко е изгубено във тоя ден без смисъл.
И – плъхове – захапваме по канибалски стръвно.
И никой не напуска. А близо е водата.
И корабът потъва, а този ден е дъно
на някаква пресъхнала сълза по добротата.

………………………………………………………………………

МИЛЕНА БЕЛЧЕВА
Родена на 28.04.1977 г. в гр.Варна. Завършила e „Моден дизайн“, с втора специалност „Педагогика” и „Журналистика”. Посещавала e школата за поезия „Прибой“- Варна, с ръководител Венета Мандева. Участвала в многобройни културни прояви като автор и организатор. Публикува в електронни сайтове за изкуство, в периодични и специализирани печатни издания. Нейни творби са награждавани в литратурни конкурси, сред които: „Под манастирската лоза“, конкурс на вестник „Литературен глас“, конкурсите „Белоцветните вишни”, „Добромир Тонев“, „Пролет моя“, „Лирични гласове”, „Стоян Дринов” и други. Има една поетична книга – „Ванилено небе” (2007) и участие в няколко литературни алманаха. Член на Сдружението на варненските писатели и клуб ЮНЕСКО – Варна.

ПОЧТИ ЗАВЪРШЕНО НАЧАЛО

Моретата изпих до дъно. Сега е само глад и суша.
Наръфан хоризонтът чака реалността да го преглътне.
Привет и сбогом – ще отмина, след толкова мечти безпътни
и в утешителната сянка на друга нежност ще се сгуша.

Нима моряшкия ти възел не мога да преодолея,
когато клепките изпръхнат и секне лугата без време?
Изхвърлих картите зад борда. Днес няма кой да ме наеме
и нека пътеводна бъде смълчаната звезда над кея.

По очния контур на мрака непредпазливо ще се плъзна,
ще тупна в шепите на някой, дочакал пулса ми да чуе.
Почти невидимо трептикам, утихна ми копнежът буен,
филиз съм – кротък и безимен, от предани ръце превързан.

Не ме е страх от нови бури. Животът вече ме приведе
до долната земя и гледах в зениците и разширени.
Не ти се случих. За добро е. Изтрий следите си от мене.
Богат е само, който може да бъде безнадеждно беден…

……………………………………………………………………………………

СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ –
за РАДОСТИНА ДРАГОЕВА и ЙОРДАН ПЕЕВ
/за автори, надхвърлили възрастовата рамка на статута, но впечатлили журито с творбите си/

РАДОСТИНА ДРАГОЕВА
Родена на 24. 01. 1971 г. в гр. Каварна. В момента живее и работи във Варна. Има малък семеен бизнес за фирмени счетоводни услуги. Завършила е „Международни финанси”. Има квалификация и по журналистика. Пише стихове от ранна детска възраст и има медийни изяви и награди в конкурси от това време . Публикува в местния и централния печат, както и в интернет пространството. Като ученичка в гимназията е посещавала Литературно-творческа школа „Прибой”, водена от покойната поетеса Венета Мандева, където попада след спечелено първо място. Автор е на книгите с лирика „Завръщане”- 2007 г. и „Смисъл в сълзата”- 2010 г. Скоро излиза от печат третата и книга с лирика, която ще се казва „Четвъртото листо на детелина“.

ОБРИЧАНЕ

Със обичайните си дрехи
излязох на площада.
Една витрина ме съблече.
И беше безпощадна
в преценката за мене.
Усетих, че й вярвам.
Отново бе разчел наивност
духът и огледален.
И завървях със плахи стъпки
в посока към морето.
Убиваха ли ми въпроси
и камъчета дребни?!
Но бе ли ми спокойно,
и светло като в Рая?! …
Изправи рамене пред мене
солената безкрайност.
Една вълна напред пристъпи
и рокля ми подаде.
Дантелите и бяха тежки,
пришити във волани.
Съвпадаше със мойте мерки.
Така се преоблякох…
Морето ме обвърза с клетва,
която ме променя.

……………………………………………..

ЙОРДАН ПЕЕВ
Завършил е българска филология в Софийски университет. С Пламен Дойнов издават съвместно книгата „Сълзите на гнева“. Печелил е различни конкурси: от „Веселин Ханчев“ – втора награда /като юноша/, втора награда в Международния конкурс „По стъпките на лятото“. Последните получени награди: от Националния поетичен конкурс „Николай Лилиев-2014”, „Жени и вино-2014”, Национален конкурс за поезия „Пролет моя-2014”, Международен поетичен конкурс „Белоцветни вишни –Казанлък 2014”. Има участия в различни сборници и списания. Включен е в алманаха „Съвременна българска поезия 2013“ и в предстоящото 5-о юбилейно издание на алманах „Нова българска поезия” на фондация „Буквите”. Автор на сборника със стихове „Когато смъртта ми прогледне”. Негови стихове са преведени и издадени на испански в различни литературни издания.

***

Счупих всички часовници, дето ме будят пустинен.
И уших си костюм от въздишки на цъфнали вишни.
Сложих в джоба си пясък, пленен от смеха на делфини,
за да мога и сам да вървя, ала сам съм излишен…

Кривозъбите мисли подобно на мравки в редица
са понесли крило от сватовната мъртва калинка,
дето щеше жених да ме води с куража на птица,
а оплете се в хищните мрежи на паяка-скитник.

И щурците немеят с напукани устни в тревите
от солените песни, които изпяха за тебе.
Паля огън, весталки да дойдат. За нас да ги питам,
да разресвам косите им с рибешка кост вместо с гребен.

По ловджийски оглеждах, от тебе следи да намеря
и напразно калинките молех да кацнат на пръста.
Цели шест дни огризвах до бяло любовния скелет,
а на седмия Бог се смили… И ме смъкна от кръста…

автор: Елка Няголова

източник: За книгите днес

снимки: личен архив, в-к Изгрев

С искрена симпатия към организаторите и целия екип на Община Шабла, с почит към светлата личност и таланта на Георги Давидов, с благодарност към журито за високото признание, радостта и отговорността името ми да бъде до това на изключителната ЕЛЕНА ДЕНЕВА. С най-топло приятелско чувство и радост, че познавам и другите носители на Специалната награда на Съюза на писателите – варненското поетично очарование РАДОСТИНА ДРАГОЕВА и удивително талантливия ДАНИ ПЕЕВ! Благодаря за възможността да дишна атмосферата на един град с толкова чиста и слънцелика душа. Да влея шепа море във вените си и да оставя един пъстър и ведър рефрен в паметта на сърцето. МБ

Необикновен, но дългоочакван „Разговор с водата” се състоя в Арт салона на Радио Варна в края на юли и оживи многобройната публика, която уважи премиерата на  последната поетична книга на Емилия Найденова. Литературната вечер бе озарена и от магнетичното поетично присъствие на Елица Виденова – Директор на БНР-Радио Варна, която въпреки отговорните си ангажименти успя да се наслади на рецитала и да приветства лично гостуващата авторка. Залата се оказа малка, за да побере десетките  почитатели  на словото и творци, сред които Маргарита Стефанова, Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Богомил Аврамов-Хеми, Дончо Дончев и др. Те с интерес наблюдаваха необичайното представяне от техните колеги по перо-Венцислав Василев и Милена Белчева, които влязоха в ролята на водещи. Комичните  провокации, артистични закачки и аналитични пробези из откровенията в книгата, бяха приятелска изненада за даровитата млада дама, която трудно въздържаше емоциите си от вълнение. В тази връзка бяха и думите от анонса на събитието, където Венци Василев споделя: „Ако не знаете, да ви кажа, че силноемоционален човек не може да е поет. Да, емоцията би могла да бъде вид вдъхновение, но за разгръщането на това вдъхновение е нужно психично пространство. А силните емоции обсебват психичното пространство и не му позволяват да диша. А ако го знаете, да ви кажа…Че нещо явно пропускаме. Защо ли? Просто имаме едно нагледно опровержение. Специфичният термин на въпросното явление е Емилия Найденова.”

Искрени аплодисменти и ведро настроение провокираха и словата на Сергей Сергеев, изразени в дружески поетичен шарж – специален поздрав, поднесен традиционно с изящна червена роза в знак на уважение и симпатия към авторката. Тези признания не са случайни, защото Еми е не само много сетивен, чист и спонтанен човек, тя има една действително интересна дарба да наблюдава света едновременно през стотици ракурси и да изразява себе си и чрез споделеното, и чрез премълчаното. Родена е и живее в София, но често и с нескрита радост пътува до морската столица, където я чакат любовта, приятелите и морето. Амбициозната светлоока поетеса изучава Българска филология в СУ „Климент Охридски” и е носител на редица престижни литературни награди. Публикува в сайтове за лично творчество, както и в електронни медии, има и собствен блог, озаглавен „Небе за птици”, каквото е името и на първата и стихосбирка. Пише за простичките неща, за малките и големите тайнства на живота, за просторите в нас и тъмнините, които ни смаляват. Нейната лирическа героиня се скита из лабиринтите на преживяното, спъва се в хилядите посоки и опитности и разтревожено пита:

„Къде е вратата, с която затварям

душата на своето изгубено тяло?

Къде са ми думите, дето спасяват,

когато вали тишина на парцали?”

Не спира да търси какво се крие отвъд, в онази безкрайна синева, какво я очаква зад солените клепачи на дните, наивно да иска да разбере „горе дали им ухае на люляци”, макар да осъзнава, че „без въпроси се живее лесно”. Чезне в дълбокото и се загубва в нищото, попива животослучващото се и усмихнато призовава:

„Дай ми вечността,

за да забравя.

И още толкова – да помня”

Опитва се да сепне и околните от инертността, да ги откъсне от битийната примка и въздъхва:

„Небето праща знаци. Ала ти

се давиш в други истини нетрайни.”

Но когато сладката умора победи сетивата и бягствата в кръг станат осезаемо излишни, сърцето само разбира:

„всичко е както някога,

само дето

губиш значенията”.

Тогава стрелките на трескавата жажда спират, за да просветне  онази преждевременно настъпила мъдрост:

„Човекът сам си е къща. Сам си е същност. И сам си е погребение…”

Какъв дух трябва да има един такъв човек, който е само на 22 години, за да заяви?! :

„Живот, аз зная, че си смърт. И пак ти вярвам…”

А аз вярвам, че все по-често ще чуваме името на Емилия Найденова, свързано с радващи новини и събития. Убедена съм, че и новата и поетична книга ще впечатли както читателите – любители на поезията, така и сериозно пишещите творци и литературни критици. Стихосбирката е един красив и успешен продукт на издателство „Знаци” и дори само визуално провокира вниманието с необичайния си формат и прекрасното оформление на корицата, дело на художничката Невена Ангелова. Художествени редактори са Виолета Христова и Камелия Кондова – две дами, чиито естетически усет и поетичен изказ ги отличават като едни от най-стойностните автори в България. „Разговор с водата” е заглавие на изповед, която те отвежда дълбоко в тайнствата на Вселената и ти подарява елегантен и смислен диалог и поетична атмосфера, в която душата тихо ликува.

Автор текст и снимки: Милена Белчева

ИЗБРАНИ ТВОРБИ НА ЕМИЛИЯ НАЙДЕНОВА

ПАЛЕЧКА

Морето ме прегърна и ми взе

едно голямо слънце от очите.

Превърна го в тъга. Солена бе

последната ми глътка, птичата.

Солени бяха нощите преди.

Преди да бъда цяло със водата.

Когато нямам въздух, не сълзи

и капка от окото ми. А вятърът

приспива хиляди деца без мен,

чиито топли длани все ми липсват.

Чиито лунни погледи – навред

се скитат и в тъгата ми се плисват.

Чиито дни аз виждам да текат

в стъблата на глухарчета внезапни.

Ще се смаля до тях, да порастат

в човеци, по-достойни за приятели.

* * *

Не е ли страшно – плътната материя

превръща сетивата във предатели.

Раняваме. Душим. Крещим неделно.

И бавно в самотата се смаляваме.

Не е ли страшно как се къса струна

под тежестта на чуждото съмнение.

Мелодия се къса. Вътре пуква.

Не е ли страшно как не се поглеждаме?

Утеха ли е да намериш рамо,

с което във съня се разминаваш?

В очите на последния приятел

да видиш, че душата ти я няма.

Не е ли страшно – времето изтича,

преди за друга сламка да се хванем.

Зрънцата от последното обичане

подобно тъжни мравки мъкнем бавно.

Един рапан побира гласовете ни

във този свят – изчезваща материя.

Пчели и домове потъват в бездните.

Човекът – в своите призрачни съмнения.

ПТИЦИ

Август си отива. Тръгват щъркели.

Тръгват самолети и приятели.

Много плача, малко ги прегръщам.

Лятото във края си е залез.

Времето ми ги отне набързо.

Само да премигна и ги нямаше.

Ако някой после се завърне,

само обичта е по-голяма.

Вече заприличах на летище.

Чакам. И събирам бавно себе си.

Няма нищо общо със предишното.

Есента се скрива и е прелетна.

Стъпвам във септември. Тръгват щъркели.

Чезнат самолети и приятели.

Много плача, малко ги прегръщам.

Пиша върху вятъра. И чакам.

* * *

Не съм от тук. И като звук,

като вълна от синьото изплувам,

от капките на тихия капчук,

от сълзите на вятъра и юли…

Небето праща знаци. Ала ти

се давиш в други истини нетрайни.

Спасявам те с последните очи

и оцелявам в тебе като тайна.

Защото на земята няма свят,

а кули от значения и думи.

И целият живот е кръговрат.

Въртим се като слепи пеперуди.

А другото присъства. И вали.

И този дъжд разделя същността ми.

Отвъд съм цяла. В другите очи

животът е невинен. И назаем.

Отзив и снимки: Милена Белчева

На 29 май 2014 година в Градска библиотека “Стоян Дринов” в Панагюрище се проведе едноименния Национален конкурс за непубликувана детска поезия.

Тази година първата награда бе присъдена на Юлия Момчилова за стихотворението “Артисти”. На второ място бе класирана Христина Петрова със стихотворенията „Какво да направя” и „Гушко – непослушко”. Трето място зае Милена Белчева за стихотворенията си „Дни летни и цветни” и „Признание”. Трите дами получиха дипломи и парични награди.

Стихотворенията бяха оценявани от жури в състав – председател Надя Попова, главен редактор на вестник “Словото” и членове Петя Александрова – авторка на поезия и проза за деца и Лидия Стоицева – поетеса и библиотекар в градската библиотека.

Журито присъди и три поощрителни награди, съответно на Димитър Златев за стихотворението “Маймунска питанка”, на Петя Цолова за стихотворението “Този страшен Джери” и на Павлина Павлова за стихотворенията “Тайната” и “Слънчеви очила”.

Възпитаниците от класа по художествено слово при Обединената школа по изкуствата “Евгений Зумпалов”, с ръководител Дочка Кацарева, изнесоха кратък рецитал по мотиви от поемата “Пролетна песен”.

Края на събитието Петя Александрова представи новата си книжка с поезия за деца “Може би съм рибка, мамо” на издателство “Жанет 45”.

източник: Община Панагюрище

МЕЖДУНАРОДЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС „БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ, КАЗАНЛЪК-2014“
Организатор СНЦ“Вишнев цвят“ –гр. Казанлък
Жури в състав: Таньо Клисуров- председател, членове Палмира Никленова- издател и Стефан Саранеделчев – член на СНЦ“Вишнев цвят“ присъди следните награди:
Първа награда – не се присъжда
Втора награда – Милена Белчева – гр. Варна
Втора награда – Валентина Йотова от гр. София
Трета награда – Йордан Пеев от Стара Загора
Трета награда -Мирослава Кученчанин от Вршац, Сърбия.
Награда на Община Казанлък – Георги Драмбозов от гр. София
Награда на отдел“Култура и туризъм „-към Община Казанлък
Николинка Милева- гр. Тетевен и Лора Димитрова –гр. София
Награда на СНЦ „Вишнев цвят“
Виолета Бончева – гр. Стара Загора и Христина Маджарова от гр. Елхово
Награда на издателство „Палмира“
Милорад Мишо от – Дервента, Р Сръбска ( Б и Х ). , Ивайло Терзийски -гр. Силистра и Светлана Йонкова – София
Награда на НЧ“Възродена искра-200“ – Казанлък
Евелина Кованджийска, гр.Пловдив
Диплом за колективно участие на Поетичен клуб „Тихомир Етърски“ –гр. Ст.араЗагора
Дипломи за достойно представяне получават:
Първолета Маджарска от гр. Перник ; Анита Велева от гр. Плевен; Емилия Найденова от гр. София ; Магдалена Манчева от гр. Пловдив ; Кръстьо Раленков от София;
Красимира Зафирова от Перник ; Евелина Кованджийска от Пловдив; Галина Иванова от Варна ; Красимира Стойнова от САЩ ; Галена Воронцева –гр. Твърдица; Денка Йорданов –гр. Ямбол ; Радина Кръстева – гр.Асеновград ; Ивелина Цветкова –гр. Горна Оряховица; Велислава Райдовска –гр. Смолян; Деница Петкова –гр. София ;Красимира Зафирова –гр. Перник; Кръстьо Раленков –гр. София; Елица Ангелова – САЩ; Милена Джинкова ;Атанас Янев –с. Енина, Казанлъшка община ; Диана Юсколова, София ; Владислав Дацов – ; Даниела Йорданова – гр. Севлиево; Минка Вачева –гр. Севлиево; Мария Маринова –гр. Сандански и Людмил Симеонов –гр. Свищов

Ето и награденото стихотворение:

Съзерцание

Една безметежна нега сетивата докосва
през плътните щори, дори, на човешкия мрак.
Сезон на вълшебство – да спомни, че може би Господ
към нас е все тъй милостив, всепрощаващ и благ.
Разтварят сърцата си в истинен зов дървесата
и бликва от вечните рани смолист кехлибар.
Короните кичести царствено греят в позлата,
потрепват ефирно коси с аромат на нектар.
Мъхнати рояци пчели, нова клюка дочули,
жужат оживено из облаци розов нефрис
и ръсват небрежно цветеца над черната угар –
свенливи момински въздишки в красив чувствопис.
Изтича с капчука тъгата. И радостно литва
навред обичта, победила битийния плен.
Изящен ескиз на безкрая, потънал в молитва –
животът ни тук и сега – в стръкче пролет стаен.
Пристъпва добра тишината по топли алеи
от вишнева нежност, флиртувала с вятъра блед.
В душата следсънно денят ми расте и светлее,
света обновен съзерцавам с възторг на поет.
Съвсем неусетно забравям за профила зимен,
улавям дланта ти – пред изгрева слънчев да спреш.
Усмихнато свеждам ресници и шепна: Гушни ме! –
в безвремие златно под клоните дъхав копнеж.

Милена Белчева

„Благодаря за вълнуващото преживяване, свързано с конкурса „Белоцветните вишни“, организиран от СНЦ „Вишнев цвят“ със съдействието на Община Казанлък. С идеята да подкрепя тази прекрасна инициатива се включих за първи път и се радвам, че уважаемото жури е оценило така високо творбата ми. Макар и за кратко, успях да се запозная лично с участниците, с които бяхме общували само виртуално, да споделя с тях емоцията на вечерта и да попия очарованието на Вашия град. Поздравления за добрата организация и артистичната атмосфера. Вярвам, че с годините предстоят още много културни прояви, които да събират почитателите на изкуството в различните му измерения.

Усмихнати случвания и до нови срещи с красотата на Словото и Музиката.“

автор: Милена Белчева

„ЕДИН ИСТИНСКИ ПОЕТИЧЕН ПРАЗНИК

Сигурно трябваше да бъда в Казанлък по начин различен от стотиците пъти , в които съм пристигал в него . Сигурно повода трябваше да е друг, за да разбера колко вишнев цвят има в него и колко хора , които обичат красивото и поезията . Именно затова приемам самото си участието в поетичния конкурс „Вишнев цвят 2014″ като награда , а не толкова самата нея , която авторитетното и талантливо жури ми връчи. Имайки в предвид огромния брой участници, които са изпратили творби в тази поетична надпревара и то не само от България , а от най различни краища на света , днес, мислейки за тези скоро отминали дни на празника , ми се иска да споделя че в белоцветния поглед на хората в долината на тракийските царе , наднича онази неугасваща светлина на духът им , която им дава с право да се наричат наследници на траки и царе.Поетичният конкурс, организиран от СНЦ „Вишнев цвят“, лично на мен ми даде възможност на живо да се срещна и запозная с едни от най-ярките съвременни имена в областта на поезията , които знаех само от интернет пространството , където срещата ми с тях беше единствено чрез стиховете им, а тук , благодарение на организаторите , успях да видя на живо и да поговоря с тях , за което си мисля че е най-голямата ми награда, равна на тази да мога да прочета нещо от себе си на тези светли и красиви хора от прекрасния Казанлък, и да остави в мен спомен с дъх на рози и с цвят на вишни . Искам да използвам случая да пожелая на конкурса дълголетие , а на този град и хората в него, да си останат същите, каквито ще ги помня винаги : красиви, усмихнати и влюбени в красотата, поезията и на своя Казанлък . И дано винаги сърцата им да бъдат изпълнени с любов и доброта, както беше в деня по време на Празникът на цъфналите вишни, Казанлък -2014 г .“

Автор на отзива : Йордан Пеев

„СРЕЩА НА ПОЕТИ

Дъждовният април не ме спря в моето пътешествие към града на цъфналите вишни, където се проведе VII-ят международен поетичен конкурс „Белоцветните вишни”. Организатор на проявите в дните на празниците бяха сдружение „ Вишнев цвят” и Община Казанлък
Домакините ме посрещат в библиотека „Искра” сред фотографската изложба, увенчила пленера по фотография „Вишнев цвят – дъх на пробуждане. Виждам участници в конкурса, с които иначе често общуваме в литературните сайтове, но досега не сме се срещали наживо. В галерията на Инфоцентър ме залива светлина и щедрост на цветовете – изложбата от картини на цветя, излъчващи топлина и пролетно настроение, създава уют и близост. Залата е пълна. Невероятно впечатление ми направи малката изпълнителка, която откри тържествата с хубава песен. А после – награждаването, четенето на стихове, всичко това превърна празника в незабравимо преживяване. Здравейте, приятели, благодаря ви, че сте тук и споделяте, здравейте организатори – заслугата ви е толкова голяма и значима в тези бездуховни и сиви времена за България.
Хъс и родолюбие трябват, за да могат хора като Димитър Никленов, Стефан Саранеделчев със съдействието на издателство „Палмира” години наред да поддържат духа на „Белоцветните вишни”, един от доказаните и устояли на времето конкурси, който събира творци от България и извън нея. И творци, творци, които да застанат в основата на новото българско възраждане – духовно и ценностно.“

Източник: Сдружение „Вишнев цвят“

Оригинални изображения: личен архив, Хр.Маджарова, Николина Милева

ПРОТОКОЛ

Днес 28 март 2014г. жури в състав:
ЕВТИМ ЕВТИМОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ
БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА И РОМАНЬОЛА МИРОСЛАВОВА – ЧЛЕНОВЕ,
След като разгледа постъпилите материали в Националния конкурс за поезия
”Пролет моя” реши да присъди следните награди:

СТИХОТВОРЕНИЯ ПОСВЕТЕНИ НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
I. СВЕТЛАНА ЙОШКОВА – СОФИЯ – „ПРЕДПРОЛЕТНО”
II. МИЛЕНА БРАНИМИРОВА БЕЛЧЕВА – ВАРНА – „ОТВЪНКА УХАЕ НА ЛЮЛЯК”
II. ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА – СЕВЛИЕВО – „РАЗГОВОР”
II.. ТОДОРКА ДЕМИРЕВА – АСЕНОВГРАД – „ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО”
III. МАРИАНА ДИМИТРОВА – АСЕНОВГРАД – „ПО СТРЪМНОТО ОТТАТЪК”
III.. ГАЛИНА МОСКОВА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА – „МОЯТА ВЯРА”

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ПРОЛЕТТА
––––––––––––––––––––––––9
I. КАТЯ НИКОЛОВА – ПЛЕВЕН – „ПО ХЪЛМОВЕТЕ НА ВРЕМЕТО” и „ПРОЗОРЕЦ КЪМ ЛУНАТА”
I. ЙОРДАН ПЕЕВ – СТАРА ЗАГОРА – „ПРОЗОРЕЦ”
I. НИКОЛИНА МИЛЕВА – ТЕТЕВЕН – „КАФЕЗИТЕ СА ПЪЛНИ С ПОЙНИ ПТИЦИ”
II. ПЕТЯ ИВАНОВА – ГАБРОВО – „ПРОЛЕТ”
II. ГАЛИНА ИВАНОВА – ВАРНА – „ОЦЕНЪЧНА КАРТА НА ИДЕЩАТА ПРОЛЕТ”
III. ТАНЯ ЛОЗАНОВА – ЛОМ – „НА СЪСЕДИТЕ ВИШНАТА”

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА КОНКУРСА
–––––––––––––––––––––––––
I. ДОБРИНКА КИРЯНОВА- ДИМИТРОВА – СЛИВЕН – „ТРИНАДЕСЕТ”
I. ЕВЕЛИНА КОВАНДЖИЙСКА – ПЛОВДИВ – „КОШУТА”
I. СВЕТЛА АТАНАСОВА – БУРГАС – „ДЮЛЯ”
I. АННА КОЛЧАКОВА – СОФИЯ – „В ПАМЕТ НА…”
II. ВАЛЕНТИНА ЙОТОВА – „КЪЩА ЗА АНГЕЛИ”
II. КРАСИМИРА КАЦАРСКА – БЛАГОЕВГРАД – „КАРТИНА”
II. ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА – ПЕРНИК – „ТАТКО ИМА ШАПКА ОТ НЕБЕ”
III. ИЛИАНА ИЛИЕВА – СОФИЯ –„ЖЕНСКИ РОД”
III. МАРИЯ ИВАНОВА ФЬОН – СОФИЯ – „ГОСПОД НАЕСЕН”
III. БИСТРА ВАЛЕНТИНОВА – ПЕРНИК – „ВРАТА”
ОТЛИЧИЕ – ВАНЯ АНГЕЛОВА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО – „БЕЛИТЕ КОНЕ”
ОТЛИЧИЕ –АНТОНИЯ АТАНАСОВА – ПЕРНИК – „ТВОЯТА ПРОЛЕТ,ДЯДО”
ОТЛИЧИЕ – ГЕРМАН ЩЪРБАНОВ – ВАРНА – „ДВУСЪНИЕ”

СТИХОТВОРЕНИЯ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ ДО 18 ГОДИНИ
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЕДНА ГОЛЯМА КОЛЕКТИВНА НАГРАДА НА УЧЕНИЦИТЕ НА Г-ЖА СЪБИНА ЦОКЕВА ГР.КАЗАНЛЪК ЗА
„ПРОЛЕТ МОЯ” – СВЕТОСЛАВ СВЕТОСЛАВОВ -9г.
„ПРОЛЕТ” – ПЕТЪР МАРИАНОВ -16 г.
„ПРОЛЕТ” СИАНА АЛЕЙДИН – 9 г.
„ПРОЛЕТ” – МЕРАЕ ТЮЛЕКОВА – 9 г.

I. МИХАЕЛА СВИЛЕНОВА – 16 г.- ВАРНА – „ДЪЖД И КОПРИНА”
I.ЯНА ИВАНОВА – 15 г. – ВАРНА – „ПРОЛЕТ МОЯ”
II.ЙОАННА КОЗАРЕВА – 16 г. – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ – „НОВ ПРИЯТЕЛ”
II.ВЕРОНИКА ПОПОВА – 12 г. – СОФИЯ – „КОЛЕЛОТО НА МЕЧТИТЕ”
III.ПЕТЯ КЪНЧЕВА – 17 г. – БУРГАС – „ПО СТЪПКИТЕ НА ЛЯТОТО”
III.ДОРОТЕЯ ГЕОРГИЕВА – 18 г.- РУСЕ – „СЕГА Е ТВЪРДЕ КЪСНО”
III.НИКОЛАЙ ПЪЙКОВ – 18 г. – РАЗЛОГ – „НОСТАЛГИЯ”

източник:  Хулите

Eто и номинираното стихотворение:

„Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.“
              Н.Й.Вапцаров

Приижда с чистотата на ефира,
с най-меката въздишка на тревите.
Душата ѝ безоблачно прозира,
деня докосва с поглед малахитен.
Приижда – да ни върне в Същината –
тъй чакана от нас метаморфоза.
Битийната обреченост позната
за миг да озари с дъха си розов.
В света ни, от неволи начумерен,
едничката посока да ни прати.
И ослепели в грешните си вери,
в сърцата си да зърнем необяти.
Безжизненият дом да се разпука
и да нахлуе истинност свещена.
Да изтече с тъгата на капчука
и сетният мираж – от страх заченат.
Забравили за болката си лична,
изтрили всяка мисъл и идея –
с онази безметежност хармонична
завинаги безмълвно да се слеем.
Но още тук сме – в зимната си стая,
а вън – изпод завесите на мрака
на нежност и на люляци ухае
и синьо е небето.
И ни чака…

ето и другите:

Пролетно светлотайнство
Предвещана навярно от устата на влъхва,
който в смуглата вечер се е взирал за знак –
тя се спуска ефирно. И душата я вдъхва –
в своя дом тази пролет приласкава ни пак.

От гърба ѝ ветрецът елегантно съблича
наметалото фейско подир дългия път.
И ухание пуква на зюмбюл и кокиче
и в очите усмивки всекопнежни цъфтят.

Ах, да беше и малката Ида наблизо,
за да зърне отнякъде този приказен танц!
Как чаровник трепти в минзухарена риза,
а сълзиците момини свеждат стрък в реверанс.

Следва соло ситнеж с аромат теменужен,
после бодри лалетата изиграват фокстрот.
Виолетки суетни, прекалили със ружа,
чуват птичите укори от небесния свод.

Свеж дъждец проросява. И се сипе на воля
над пръстта чернолика тихо ябълков цвят.
Вчера беше светът тъй смразен и оголен,
днес без срам хубавее и от обич е сгрят.

И ти става тъй ведро…И дъхти ненаситно
на омайващи билки и канелен шибой.
На сърцето от радост му се иска да литне.
Пролетта – светлотайнство на възторг и покой.

Събличам се по миг забрава

Прескачам се между мотивите,
че има смисъл да ме има.
Сред чувствата ми, колебливите –
тъгата е неотклонима.

И все едно, че стръкче пролети
примамват ме с копнежи дръзки.
Увисва на деня умората
от хиляди взаимовръзки.

Онази Свобода къде ми е? –
по флаговете, с кръв извезани…
Потъвам в слънчев миг безвремие,
с ухание на мед и фрезии.

Неназовимото ми „някъде“
остава сетното убежище
от хорското безумно врякане.

Черпи ме с оня чай от нежности…

автор: Милена Белчева

„Много силен конкурс! Това беше определението, което всички членовете на журито дадоха за четвъртото издание на „Недоизречено“, проведено във Варна. Литературната надпревара излезе за първи път от географските ширини на Пловдив и благодаря най-вече на поетесата Мариела Русева от морския град, която създаде перфектна организация и успя да вдигне летвата високо.

Първото издание на конкурса беше в социалните мрежи, а следващите две имаха възрастова граница до 19 години, за да бъдат стимулирани предимно младите хора с творчески заложби. Четвъртото беше замислено да бъде без никакви ограничения, така че в него участваха и много утвърдени творци, чиито имена отдавна са познати в литературните кръгове. Сред участниците, изпратили творби за конкурса, имаше писатели с много книги и награди зад гърба си, издавани на други езици, а също и един собственик на електронна книжарница.

Традиционно в журито присъстваше пловдивският литературовед Здравко Дечев, който проследява „Недоизречено“ още от неговото първо издание, а от страна на Морската столица се включи галеристката Ваня Маркова – Маркони, известна с таланта си да открива нови дарования.

За мен беше много приятна изненада участието в конкурса на поетесата Милена Белчева, която в края на миналата година взе специалната награда на Радио “Пловдив“ в третото издание на Националния поетичен конкурс “Добромир Тонев“ със стихотворението си “Пристанище за мъртви хоризонти“. Този път тя експериментира с проза, която й осигури първото място във варненското “Недоизречено“.

Класираният на второ място Красимир Бачков пък има седем издадени книги, превеждан е на английски, руски, украински и словашки език. Освен това е основател и редактор на списание “Антимовски хан“. Носител е на девет национални награди за проза, без да броим сегашния му приз от “Недоизречено“.

Впечатляваща е творческата биография и на Надя Уорендър, на която журито присъди трета награда – 14 издадени книги, повечето с любовна лирика, а едната от тях – на английски език. Дълги години Надя е живяла и работила във Великобритания. Бяха присъдени и две поощрителни награди – на Димитринка Ненова, която представи една прекрасна любовна приказка в лилаво, и на Ася Шопова за нейната болезнена, но преживяна човешка история.

Двамата с Мариела Русева решихме да организираме връчването на наградите на 13 февруари – навечерието на Св. Валентин, защото темата на конкурса предполагаше любовна лирика. В този дух бяха и наградите – валентински кошници, съдържащи книги за любовта и отбрани питиета. Съвсем в реда на нещата беше и мястото на церемонията – единствената кафе-книжарница в града, с изглед към Морската градина. А Мариела, освен с домакинските си задължения, се справи и с ролята на водеща по време на награждаването. Залата беше претъпкана от участници в конкурса и почитатели на изящното слово. Наградите бяха осигурени с любезното съдействие на Георги Иванов и Борислав Василев, аранжирани от Катя Вичева, а очарователната Мариела Русева носеше бутикови бижута, изработени от Диана Раданова.

Конкурсът се базира на едно мое произведение, матрица, която съдържа единствено малко опорни думи, още толкова препинателни знаци и много празни полета между тях. Идеята е да бъде попълнена творчески така, че да се получи автентична литературна творба. Крайните текстове са от всички възможни къси жанрове на литературата.“

автор: Стефан Бонев

–––––––––––

Н А Г Р А Д Е Н И Т Е    НА ПЪРВО, ВТОРО И ТРЕТО МЯСТО

Журито определи трима победители и две поощрения. Първа награда бе присъдена на Милена Белчва, втора – на Красимир Бачков, а трета – на Надя Уорендър. Поощрения получиха Димитринка Ненова и Ася Шопова.

“Недоизречено“

от Милена Белчева:

Лицето ти – възторг от радост мимолетна или предчувствие за спомен нероден сега излъчва. Ще разгадая ли какво се случва с теб и в теб? Винаги открито потаен и щедър на мълчания, които се пръскат в мрака на битието. Галактики, пътуващи в очите ти! Вземи и мен – по детски любопитна душата ми копнее уютнинката на безкрая. Примира, покорена от нежност милостива, стаява в капчица предутринна роса. Нали такава ме обичаш? И трепетна, и светло всепокойна; в реките на безмерния ти чар – спасена и удавена, безпулсна, но и жива.

По пътя Заедно, а в пътя – разделени. И някаква изискана печалност, която ни оплита и приказки от сънища наяве изтъкава. Люлее в пух от ангелски криле – несбъднато реална любовта ни. Целува ме на голо тишина и в златно заискрява същността. Не търся вече нищо, не копнея, не тичаш след примамливите сенки, не късаш от греховните цветя. Дъждец от благодат по нас потича към лунните пътеки самота. Цигулкова въздишка. Никога не бих могла да се изгубя повече, разтворена в ухание на неизменно всеединство. Присъствие, което осезаваш и нямаш сетива да назовеш. Небето е най-сигурната почва, в която пускам корени за полет. Не ми е нужна вяра, за да вярвам. Сърцето не побира обичта. Но тя изпълва цялата Вселена и я превръща в ласкава усмивка. По-сладка от най-хубавия спомен, от тайните извечни по-загадъчна, по-трогваща от майчина сълза. Да бъде тази лудост съкровена на истинност и ведрост безметежна. Контурите на времето – размити, да няма хоризонти и следи.

И зная, че не са ни нужни знаци и карти за изгубени съкровища. Гальовни са лагуните, разхлаждат нозете ни от скитаници прашни. Тревиците целителни – изпити. Преминахме под мъдрата дъга. Какво се случи? Просто неизбежното. Със слизане достигнагме върха.

Разбирам – не разбираш, ала ето ни – сега и тук – отново неразделни, каквито сме и някога били. Да, чудо е! Не някое отвъдно, не чудото на мекия ти глас, не чудото на устните ми – макове, които те събуждаха в летата кадифени. Не те споделях с с никой, но прозрях, че ти си всички, всичко, даже повече…Ревнуваше от вятъра дори, че отнасяше дъха ми на ванилия и мед. Не изчезвай никога! – бълнуваше, не изчезвай, чуваш ли? Хей, тук съм, слънчице, винаги съм била тук, в онова тайнство Недоизречено. Само не питай: „Дали?“

източник: сайт на писателя Стефан Бонев

оригинални изображения: личен архив, Л.Маринов-Було

Ако желаете, може да прочетете и награденото стихотворение:

Светлотайнство в капка тишина

Най-после хоризонтите покорно онемяха,
застинаха в безвремие човешките стихии.
И в тези необятности духът намери стряха,
където до забвение всеистинност да пие.

Онези бездихания, които ни изпраща
изящното мълчание в сърцето на Всемира
попиват неизменната любов животворяща,
в която съвършенството се влива и извира.

В покоя на безвидното, но вездесъщо Нищо
от гроздовете слънчеви на мъдростта се ражда
магията на виното и бавно те насища
след цяла вечност тягостна, неутолима жажда.

Потича светлотайнството от капчиците свежи
и благославя празника молитвен на Лозата.
Илюзиите мамещи, битийните кипежи
са някаква откъсната далечност непозната.

А в новите селения – без псалми и амвони
се лее само Словото и светло те възнася.
Сълзица – преклонение за миг ще се отрони
животът да прогледнем – величествен и ясен.

автор: Милена Белчева