Национален конкурс Поезия „Пролет моя“ 2014 (II-ра награда)

10313092_632415306849672_899398316526086711_n

 

 

ПРОТОКОЛ

Днес 28 март 2014г. жури в състав:
ЕВТИМ ЕВТИМОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ
БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА И РОМАНЬОЛА МИРОСЛАВОВА – ЧЛЕНОВЕ,
След като разгледа постъпилите материали в Националния конкурс за поезия
”Пролет моя” реши да присъди следните награди:

СТИХОТВОРЕНИЯ ПОСВЕТЕНИ НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
I. СВЕТЛАНА ЙОШКОВА – СОФИЯ – „ПРЕДПРОЛЕТНО”
II. МИЛЕНА БРАНИМИРОВА БЕЛЧЕВА – ВАРНА – „ОТВЪНКА УХАЕ НА ЛЮЛЯК”
II. ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА – СЕВЛИЕВО – „РАЗГОВОР”
II.. ТОДОРКА ДЕМИРЕВА – АСЕНОВГРАД – „ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО”
III. МАРИАНА ДИМИТРОВА – АСЕНОВГРАД – „ПО СТРЪМНОТО ОТТАТЪК”
III.. ГАЛИНА МОСКОВА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА – „МОЯТА ВЯРА”

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ПРОЛЕТТА
––––––––––––––––––––––––9
I. КАТЯ НИКОЛОВА – ПЛЕВЕН – „ПО ХЪЛМОВЕТЕ НА ВРЕМЕТО” и „ПРОЗОРЕЦ КЪМ ЛУНАТА”
I. ЙОРДАН ПЕЕВ – СТАРА ЗАГОРА – „ПРОЗОРЕЦ”
I. НИКОЛИНА МИЛЕВА – ТЕТЕВЕН – „КАФЕЗИТЕ СА ПЪЛНИ С ПОЙНИ ПТИЦИ”
II. ПЕТЯ ИВАНОВА – ГАБРОВО – „ПРОЛЕТ”
II. ГАЛИНА ИВАНОВА – ВАРНА – „ОЦЕНЪЧНА КАРТА НА ИДЕЩАТА ПРОЛЕТ”
III. ТАНЯ ЛОЗАНОВА – ЛОМ – „НА СЪСЕДИТЕ ВИШНАТА”

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА КОНКУРСА
–––––––––––––––––––––––––
I. ДОБРИНКА КИРЯНОВА- ДИМИТРОВА – СЛИВЕН – „ТРИНАДЕСЕТ”
I. ЕВЕЛИНА КОВАНДЖИЙСКА – ПЛОВДИВ – „КОШУТА”
I. СВЕТЛА АТАНАСОВА – БУРГАС – „ДЮЛЯ”
I. АННА КОЛЧАКОВА – СОФИЯ – „В ПАМЕТ НА…”
II. ВАЛЕНТИНА ЙОТОВА – „КЪЩА ЗА АНГЕЛИ”
II. КРАСИМИРА КАЦАРСКА – БЛАГОЕВГРАД – „КАРТИНА”
II. ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА – ПЕРНИК – „ТАТКО ИМА ШАПКА ОТ НЕБЕ”
III. ИЛИАНА ИЛИЕВА – СОФИЯ –„ЖЕНСКИ РОД”
III. МАРИЯ ИВАНОВА ФЬОН – СОФИЯ – „ГОСПОД НАЕСЕН”
III. БИСТРА ВАЛЕНТИНОВА – ПЕРНИК – „ВРАТА”
ОТЛИЧИЕ – ВАНЯ АНГЕЛОВА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО – „БЕЛИТЕ КОНЕ”
ОТЛИЧИЕ –АНТОНИЯ АТАНАСОВА – ПЕРНИК – „ТВОЯТА ПРОЛЕТ,ДЯДО”
ОТЛИЧИЕ – ГЕРМАН ЩЪРБАНОВ – ВАРНА – „ДВУСЪНИЕ”

СТИХОТВОРЕНИЯ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ ДО 18 ГОДИНИ
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЕДНА ГОЛЯМА КОЛЕКТИВНА НАГРАДА НА УЧЕНИЦИТЕ НА Г-ЖА СЪБИНА ЦОКЕВА ГР.КАЗАНЛЪК ЗА
„ПРОЛЕТ МОЯ” – СВЕТОСЛАВ СВЕТОСЛАВОВ -9г.
„ПРОЛЕТ” – ПЕТЪР МАРИАНОВ -16 г.
„ПРОЛЕТ” СИАНА АЛЕЙДИН – 9 г.
„ПРОЛЕТ” – МЕРАЕ ТЮЛЕКОВА – 9 г.

I. МИХАЕЛА СВИЛЕНОВА – 16 г.- ВАРНА – „ДЪЖД И КОПРИНА”
I.ЯНА ИВАНОВА – 15 г. – ВАРНА – „ПРОЛЕТ МОЯ”
II.ЙОАННА КОЗАРЕВА – 16 г. – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ – „НОВ ПРИЯТЕЛ”
II.ВЕРОНИКА ПОПОВА – 12 г. – СОФИЯ – „КОЛЕЛОТО НА МЕЧТИТЕ”
III.ПЕТЯ КЪНЧЕВА – 17 г. – БУРГАС – „ПО СТЪПКИТЕ НА ЛЯТОТО”
III.ДОРОТЕЯ ГЕОРГИЕВА – 18 г.- РУСЕ – „СЕГА Е ТВЪРДЕ КЪСНО”
III.НИКОЛАЙ ПЪЙКОВ – 18 г. – РАЗЛОГ – „НОСТАЛГИЯ”

източник:  Хулите

 

Eто и номинираното стихотворение:

 

„Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.“
              Н.Й.Вапцаров

Приижда с чистотата на ефира,
с най-меката въздишка на тревите.
Душата ѝ безоблачно прозира,
деня докосва с поглед малахитен.
Приижда – да ни върне в Същината –
тъй чакана от нас метаморфоза.
Битийната обреченост позната
за миг да озари с дъха си розов.
В света ни, от неволи начумерен,
едничката посока да ни прати.
И ослепели в грешните си вери,
в сърцата си да зърнем необяти.
Безжизненият дом да се разпука
и да нахлуе истинност свещена.
Да изтече с тъгата на капчука
и сетният мираж – от страх заченат.
Забравили за болката си лична,
изтрили всяка мисъл и идея –
с онази безметежност хармонична
завинаги безмълвно да се слеем.
Но още тук сме – в зимната си стая,
а вън – изпод завесите на мрака
на нежност и на люляци ухае
и синьо е небето.
И ни чака…

 

ето и другите:

 

Пролетно светлотайнство
Предвещана навярно от устата на влъхва,
който в смуглата вечер се е взирал за знак –
тя се спуска ефирно. И душата я вдъхва –
в своя дом тази пролет приласкава ни пак.

От гърба ѝ ветрецът елегантно съблича
наметалото фейско подир дългия път.
И ухание пуква на зюмбюл и кокиче
и в очите усмивки всекопнежни цъфтят.

Ах, да беше и малката Ида наблизо,
за да зърне отнякъде този приказен танц!
Как чаровник трепти в минзухарена риза,
а сълзиците момини свеждат стрък в реверанс.

Следва соло ситнеж с аромат теменужен,
после бодри лалетата изиграват фокстрот.
Виолетки суетни, прекалили със ружа,
чуват птичите укори от небесния свод.

Свеж дъждец проросява. И се сипе на воля
над пръстта чернолика тихо ябълков цвят.
Вчера беше светът тъй смразен и оголен,
днес без срам хубавее и от обич е сгрят.

И ти става тъй ведро…И дъхти ненаситно
на омайващи билки и канелен шибой.
На сърцето от радост му се иска да литне.
Пролетта – светлотайнство на възторг и покой.

 

Събличам се по миг забрава

 

Прескачам се между мотивите,
че има смисъл да ме има.
Сред чувствата ми, колебливите –
тъгата е неотклонима.

И все едно, че стръкче пролети
примамват ме с копнежи дръзки.
Увисва на деня умората
от хиляди взаимовръзки.

Онази Свобода къде ми е? –
по флаговете, с кръв извезани…
Потъвам в слънчев миг безвремие,
с ухание на мед и фрезии.

Неназовимото ми „някъде“
остава сетното убежище
от хорското безумно врякане.

Черпи ме с оня чай от нежности…

 

автор: Милена Белчева

 

 

 

  • You are here: Милена Белчева » Награди » Национален конкурс Поезия „Пролет моя“ 2014 (II-ра награда)
  • Tags:  , , , , , , ,

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *