Пламена Иванова и Рая Попова за пътя на професията и пътят към успешното лечение
1.Какво провокира интереса Ви към арт терапията и с какво тя допринася към професионалните Ви дейности?
П.И. Арт терапията е начин да се изобрази проблема, конфликта, тревожността. Тя е начин да се създаде нещо символично, чрез рисунки или работа с глина, пластелин, тебешир и др. Този вид терапия дава възможност човек, създавайки да преработи своето травматично преживяване или ситуация и в същото време да се дистанцира от конфликта и да търси нови решения. Мачкайки глината, клиента се успокоява, балансира и хармонизира. Арт терапията прави човека креативен, по-свободен. Подходяща е за деца и възрастни, както в норма, така и с определени състояния и затруднения.
Р.И. Интересът ми към арт терапията беше провокиран от факта, че тя е универсално средство за себеизразяване. Работя с ученици с когнитивен и физически дефицит. Не винаги речта е форма на комуникация. Като психолог ми се налага да търся алтернативи и откривайки арт терапията, намерих средство, подходящо и за здрави деца, и за такива – с дефицити. Тъй като работя и като обществен възпитател към МКБППМН-Сливен, арт терапията допринася за обогатяване на репертоари ми с техники при работа с деца с девиации в поведението.
2.А как се отразява арт терапията върху детското развитие?
П.И. Използването на арт-терапевтични методи спомага за развитието на познавателната сфера, езиковата компетентност, поведението и социалните умения.
3.Кои са по-интересните случаи от Вашата практика, при които арт терапията е имала особено висока ефективност?
П.И Миналата година имах случай с клиентка, която изпитваше много силно чувство за вина, свързана със загубата на баща си. В процеса на терапия при работата си с нея ползвах глина и дамата успя да преработи травматичното преживяване за много кратко време.
P.П. В момента работя с шест годишно момче, което е било обект на непедагогическо въздействие в детската градина. При него използвам арт-терапевтичен подход и включих работа с кукли. За месец преодолях бариерите в общуването и спечелих много бързо доверието на детето.
4.Има ли обучени арт терапевти в България? Каква квалификация и умения са необходими, за да могат колегите Ви да практикуват успешно?
П.И. Арт терапевтите в България са все още много малко и за съжаление, често учители по изобразително изкуство и трудово възпитание, които не са достатъчно обучени, заемат позиция „арт терапевт“ в различни неправителствени организации.
В сферата на арт терапията не се изискват специални познания за работа с художествени материали и техники на изобразяване, а са нужни личности с умения и компетенции.
5.Кои са предимствата на арт терапията и коя е най-съществената ѝ роля?
П.И Ролята на арт терапията е с помощта на изкуството да спомогне клиента да изрази травмираща ситуация, като за тази цел не е необходимо той да има формирани художествени умения. Арт терапията е в ролята на един фасилитатор, който помага на клиента да облече неизказаните чувства и емоции в художествена форма – рисунка, пластика, апликация, изработка на кукла и други.
P.П. Да, случвало се е родители на деца, които имат проблем в развитието, да подходят с резерви към арт терапевтичните методи, но мисля, че парчетата от пъзела се наместват, когато тръгвайки си от кабинета, детето казва спонтанно: „Тате, много забавно беше!“
6.А какви техники и материали използвате по време на сеансите?
P.П. При работа с деца често използвам и рисуването с пръсти и фактът, че наскоро закупих поредния комплект бои, показва, че материалите не остават неизползвани. И забелязвам, че децата предпочитат този метод на работа. В моменти, когато в кабинета им дам възможност да избират сами дейността, с която да се занимаваме, най-често предпочитат работата с пръсти или изработката на кукли за куклен театър.
П.И. Малките деца и младите хора са по-склонни да се включват в арт терапията като начин за помагане. Те обичат да работят с пластелин, да рисуват, да правят колажи и тези занимания дават наистина много добри резултати.
7. Случвало ли се е хората с някакъв проблем, както и близките им, да подхождат с резервираност към този вид практика, или напротив – виждат в тези занимания една възможност за адекватно и приятно лечение?
Р.П. Арт терапията помага на децата по-лесно и бързо да преодолеят съпротивата си.
П.И. Само веднъж ми се е случвало дете, което беше на 3г, да не участва активно в процеса на арт терапия, а да предпочита да наблюдава другите участници. Можем да заключим, че почти винаги родителите са убедени предварително в полезността на арт терапията и идват на сесиите много мотивирани.
8. Сред пациентите Ви има ли такива, които са избрали да продължат със заниманията, свързани с изкуство? Имате ли наблюдения какво се случва с децата и след като проблемите им бъдат овладени?
Р.Д. Имам много случаи, при които децата повишават своята самооценка и учебната си успеваемост, като изобразителното изкуство става един от любимите им предмети. Радвам се, когато ми върнат позитивна обратна връзка, че имат отлични оценки по рисуване. И е така, защото си спомням моментите, когато в началото на срещите ни децата пристъпват боязливо към арт терапията с извинението, че педагозите в училище са ги уверили, че не рисуват добре и това не е тяхната дисциплина.
П.И. Сещам се за случай, когато майката на едно от децата, участвали в „Приказно ателие“, сподели, че момиченцето ѝ е започнало самостоятелно и у дома да изработва куклички от сламки и шишчета и да прави куклен театър. Друго дете е започнало да рисува ежедневно и да измисля интересни приказки към рисунките си.
9.Кои са най-специфичните и разпознаваеми символи в рисунките на децата, преживели някаква травма и има ли основание за притеснения от страна на родителите, свързани с този избор на изображения ?
П.И. Едни от най-разпознаваемите символи в рисунките на децата са гроб, кръст, зъби и нокти. Да, тези изображения са повод за притеснение от страна на близките, което предполага навременна работа както с децата, така и с хората от семейството, с цел да се преработи скръбта.
10. Арт терапията само терапевтичен метод ли е, или може да се използва като помощно-диагностично средство при обследването на клиентите? Необходимо ли е терапевта да е специализирал в двете дисциплини, за да ги прилага в практиката си?
П.И. Възможно е приложението на арт терапията и в двете посоки. Да, задължително е психолозите да са специалисти във всяка една своя практика, а диагностицирането и терапията трябва да се случват в различни сесии.
Идентични ли са техниките и начина на провеждане на занятията при всеки семинар? Има ли хора, които продължават да идват и да доразвиват професионалните си качества и компетенции?
П.И. Има техники, които са идентични, но има и допълнителни техники, според нивото на участниците в групата. И според потребностите им – също. Изборът на техники се определя от водещия на семинара на групата. Има колеги, които присъстват на всеки един семинар по арт терапия, тъй като са силно мотивирани да повишат квалификацията си в тази област и да научат нови и ефективни техники, които да прилаган в своята практика.
Пламена Иванова е психолог на частна практика. Работи в гр. Варна. Има опит в работата с подрастващи и възрастни с мисли и опити за самоубийства. Работи с деца с увреждания, както и родители. Приема клиенти, преживели насилие, а също такива със завишена тревожност, ниска самооценка, проблемно поведение и др. Повече специализирана и контактна информация за Пламена Иванова може да потърсите в нейния сайт.
Рая Попова е клиничен психолог и психотерапевт със сериозен опит в превенцията и лечението на психични заболявания и проблеми в поведението и общуването. Живее и практикува в гр. Сливен. Може да я откриете в Психолого – логопедичен кабинет „Ян Бибиян“- Сливен и на тел. 0899104165.
кадри: личен архив
