Пухчета безтебие

Глухарчета изсвирват тишините,
с най-меката въздишка на клавишите.
Сега светът е много бял и ситен.
Контурите на времето – издишани.
Битийната мастилница е суха,
писмата със съдбите – неизпратени.
Копнежите обувките събуха
и легнаха с лице към необятите.
Платих и аз на щастието заема.
съществен стана фонът, не героите.
И близостта е все по-осезаема,
но стъпките ми днес не са до твоите…
автор: Милена Белчева
автор рисунка: SAM Carlo

1911794_591284890962714_322622765_n

 

  • You are here: Милена Белчева » Поезия, Слово » Пухчета безтебие
  • Tags:  , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *