Tag Archiv: Пламена Иванова

Обучение – арттерапия – Варна 2022

С настъпването на пролетта, в нас се пробужда желанието за осъзнато обновление и лекота. Изпитваме потребност да свалим оковите на смразяващите си страхове и тревоги, да уловим юздите на вятъра и живота си и да поемем към нови хоризонти и нови възможности.

Една от тях е обучението за базисно ниво по арт терапия към Институт за терапия и експресивни изкуства – София. Водещ на курса е Елица Великова – психолог, преподавател, арттерапевт. Това е поредното събитие, организирано и във Варна, което е особена привилегия за жителите и гостите на града, които имат желание да усвоят или подобрят разнообразни ресурсни техники, с практическа приложимост в ежедневието и професионалната изява.

източник на кадър с нетърговска цел – сп.Жената днес

Към кого е насочено обучението?

• Към практикуващи психолози, преподаватели, социални работници


• Към лица, специализиращи в сферата на творческите професии

• Към хора с афинитет към художественото и приложно изкуство, които желаят да разгърнат и надградят своите знания и умения с терапевтична цел.

арт терапия, психолог, обучение, Варна, Пламена Иванова, Елица Великова
изображение с нетърговска цел – Unsplash

В кой период ще се проведе курса?

Предвидени са тематични срещи в периода април-септември 2022-ра година. В продължение 6 месеца присъстващите ще имат възможност да се запознаят със съотвената специализирана литература и инструкции от гостуващия лектор, да усвоят и усъвършенстват получените знания и техники.

Какви са начините за включване в обучителна група?

Съорганизатор на събитието е Пламена Иванова – психолог с дългогодишна практика, експерт в семейното консултиране и професионално ориентиране. Предвид засиления интерес, малкия формат на групата и ценовата политика, препоръчително е ранно записване до 30.3.2022г.

Какво ще получат участниците в курса?

  • работа в подкрепяща безопасна среда
  • систематизирани знания с широко приложение
  • поле за проявление на личната креативност и вдъхновение
  • ценни насоки и безпристрастна обратна връзка
  • важни контакти и възможности за развитие
  • повишена увереност и компетентност в една от най-проспериращите и предпочитани професионални сфери
  • създаване на нови приятелства: “ Най-голямата лечебна терапия е приятелството и любовта.“- Хюбърт Хъмфри

Материалите за събитието са осигурени за форма́та на групата. Подробна информация за настоящото обучение, вкл. 6-те тематични модула и дати, може да видите тук. Важно уточнение е, че този обучителен курс е надграждащ и сертификатът не замества академичната подготовка и професионален лиценз.

Съвременната психология приема арттерапията като ценен източник на работа с високо ниво на безопасност и значителна ефективност. Това не е класически лекционен курс, а стойностно и преобразяващо преживяване! Възползвайте се!

Милена Белчева, имидж консултант

За ролята на АРТ ТЕРАПИЯТА в практиката на съвременните психолози – интервю


                         На ​19 и 20 септември 2015 в салона на Радио Варна се състоя семинар на тема „Лекуване на травми с арт терапия“. Събитието бе с практическа насоченост и предназначено както за специалисти от сферата на помагането, така и хора със затруднения, конфликти и психологически проблеми.
                         Водещ на семинара бе  Катрин Роджърс Джонсън – университетски преподавател, художник и клиничен арт терапевт, с близо 25 годишен опит като специалист. В обучението и тематичните дискусии и занимания участваха психолозите Рая Попова, Елица Великова и Пламена Иванова, която е и организатор на събитието. В две поредни интеврюта с дамите, посветили своя професионален път на психологията, ще се опитам да запозная накратко обществото със спецификата на арт терапията и нейните и приложения и да мотивирам хората с проблеми да потърсят навременна специализирана помощ и да се убедят във възможностите за един пълноценен, достоен и спокоен живот.

Пламена Иванова и Рая Попова за пътя на професията и пътят към успешното лечение

1.Какво провокира интереса Ви към арт терапията и с какво тя допринася към професионалните Ви дейности?

 

П.И. Арт терапията е начин да се изобрази проблема, конфликта, тревожността. Тя е начин да се създаде нещо символично, чрез рисунки или работа с глина, пластелин, тебешир и др. Този вид терапия дава възможност човек, създавайки да преработи своето травматично преживяване или ситуация и в същото време да се дистанцира от конфликта и да търси нови решения. Мачкайки глината, клиента се успокоява, балансира и хармонизира. Арт терапията прави човека креативен, по-свободен. Подходяща е за деца и възрастни, както в норма, така и с определени състояния и затруднения.

 

 Р.И. Интересът ми към арт терапията беше провокиран от факта, че тя е универсално средство за себеизразяване. Работя с ученици с когнитивен и физически дефицит. Не винаги речта е форма на комуникация. Като психолог ми се налага да търся алтернативи и откривайки арт терапията, намерих средство, подходящо и за здрави деца, и за такива – с дефицити. Тъй като работя и като обществен възпитател към МКБППМН-Сливен, арт терапията допринася за обогатяване на репертоари ми с техники при работа с деца с девиации в поведението.

 

2.А как се отразява арт терапията върху детското развитие?

 

П.И. Използването на арт-терапевтични методи спомага за развитието на познавателната сфера, езиковата компетентност, поведението и социалните умения.

 

3.Кои са по-интересните случаи от Вашата практика, при които арт терапията е имала особено висока ефективност?

 

П.И Миналата година имах случай с клиентка, която изпитваше много силно чувство за вина, свързана със загубата на баща си. В процеса на терапия при работата си с нея ползвах глина и дамата успя да преработи травматичното преживяване за много кратко време.

 

P.П. В момента работя с шест годишно момче, което е било обект на непедагогическо въздействие в детската градина. При него използвам арт-терапевтичен подход и включих работа с кукли. За месец преодолях бариерите в общуването и спечелих много бързо доверието на детето.

 

4.Има ли обучени арт терапевти в България? Каква квалификация и умения са необходими, за да могат колегите Ви да практикуват успешно?

 

П.И. Арт терапевтите в България са все още много малко и за съжаление, често учители по изобразително изкуство и трудово възпитание, които не са достатъчно обучени, заемат позиция „арт терапевт“ в различни неправителствени организации.

 

В сферата на арт терапията не се изискват специални познания за работа с художествени материали и техники на изобразяване, а са нужни личности с умения и компетенции.

 

5.Кои са предимствата на арт терапията и коя е най-съществената ѝ роля?

 

П.И Ролята на арт терапията е с помощта  на изкуството да спомогне клиента да изрази травмираща ситуация, като за тази цел не е необходимо той да има формирани художествени умения. Арт терапията е в ролята на един фасилитатор, който помага на клиента да облече неизказаните чувства и емоции в художествена форма – рисунка, пластика, апликация, изработка на кукла и други.

 

P.П. Да, случвало се е родители на деца, които имат проблем в развитието, да подходят с резерви към арт терапевтичните методи, но мисля, че парчетата от пъзела се наместват, когато тръгвайки си от кабинета, детето казва спонтанно: „Тате, много забавно беше!“

 

6.А какви техники и материали използвате по време на сеансите?

 

P.П. При работа с деца често използвам и рисуването с пръсти и фактът, че наскоро закупих поредния комплект бои, показва, че материалите не остават неизползвани. И забелязвам, че децата предпочитат този метод на работа. В моменти, когато в кабинета им дам възможност да избират сами дейността, с която да се занимаваме, най-често предпочитат работата с пръсти или изработката на кукли за куклен театър.

 

П.И. Малките деца и младите хора са по-склонни да се включват в арт терапията като начин за помагане. Те обичат да работят с пластелин, да рисуват, да правят колажи и тези занимания дават наистина много добри резултати.

 

7. Случвало ли се е хората с някакъв проблем, както и близките им, да подхождат с резервираност към този вид практика, или напротив – виждат в тези занимания една възможност за адекватно и приятно лечение?

 

Р.П. Арт терапията помага на децата по-лесно и бързо да преодолеят съпротивата си.

 

П.И. Само веднъж ми се е случвало дете, което беше на 3г, да не участва активно в процеса на арт терапия, а да предпочита да наблюдава другите участници. Можем да заключим, че почти винаги родителите са убедени предварително в полезността на арт терапията и идват на сесиите много мотивирани.

 

8. Сред пациентите Ви има ли такива, които са избрали да продължат със заниманията, свързани с изкуство? Имате ли наблюдения какво се случва с децата и след като проблемите им бъдат овладени?

 

Р.Д. Имам много случаи, при които децата повишават своята самооценка и учебната си успеваемост, като изобразителното изкуство става един от любимите им предмети. Радвам се, когато ми върнат позитивна обратна връзка, че имат отлични оценки по рисуване. И е така, защото си спомням моментите, когато в началото на срещите ни децата пристъпват боязливо към арт терапията с извинението, че педагозите в училище са ги уверили, че не рисуват добре и това не е тяхната дисциплина.

 

П.И. Сещам се за случай, когато майката на едно от децата, участвали в „Приказно ателие“, сподели, че момиченцето ѝ е започнало самостоятелно и у дома да изработва куклички от сламки и шишчета и да прави куклен театър. Друго дете е започнало да рисува ежедневно и да измисля интересни приказки към рисунките си.

 

9.Кои са най-специфичните и разпознаваеми символи в рисунките на децата, преживели някаква травма и има ли основание за притеснения от страна на родителите, свързани с този избор на изображения ?

 

П.И.  Едни от най-разпознаваемите символи в рисунките на децата са гроб, кръст, зъби и нокти. Да, тези изображения са повод за притеснение от страна на близките, което предполага навременна работа както с децата, така и с хората от семейството, с цел да се преработи скръбта.

 

10. Арт терапията само терапевтичен метод ли е, или може да се използва като помощно-диагностично средство при обследването на клиентите? Необходимо ли е терапевта да е специализирал в двете дисциплини, за да ги прилага в практиката си?

 

П.И. Възможно е приложението на арт терапията и в двете посоки. Да, задължително е психолозите да са специалисти във всяка една своя практика, а диагностицирането и терапията трябва да се случват в различни сесии. 

 

Идентични ли са техниките и начина на провеждане на занятията при всеки семинар? Има ли хора, които продължават да идват и да доразвиват професионалните си качества и компетенции?

 

П.И. Има техники, които са идентични, но има и допълнителни техники, според нивото на участниците в групата. И според потребностите им – също. Изборът на техники се определя от водещия на семинара на групата. Има колеги, които присъстват на всеки един семинар по арт терапия, тъй като са силно мотивирани да повишат квалификацията си в тази област и да научат нови и ефективни техники, които да прилаган в своята практика.

 

 

Пламена Иванова е психолог на частна практика. Работи в гр. Варна. Има опит в работата с подрастващи и възрастни с мисли и опити за самоубийства. Работи с деца с увреждания, както и родители. Приема клиенти, преживели насилие,  а също такива със завишена тревожност, ниска самооценка, проблемно поведение и др. Повече специализирана и контактна информация за Пламена Иванова може да потърсите в нейния сайт.

 

Рая Попова е клиничен психолог и психотерапевт със сериозен опит в превенцията и лечението на психични заболявания и проблеми в поведението и общуването. Живее и практикува в гр. Сливен. Може да я откриете в Психолого – логопедичен кабинет „Ян Бибиян“- Сливен и на тел. 0899104165.

 

Created with Nokia Smart Cam

 

20150919_183254

 

20150919_183303

 

кадри: личен архив

 

 

Ролята на психологическата подкрепа при децата с аутизъм и психически проблеми в развитието


През изтеклата седмица в сградата на радио Варна се проведе лятно училище „Психопатология на ранното детско развитие”, организирано от Асоциация Българско психоаналитично пространство.  Темите, които се разглеждаха задълбочено и дискутираха от психолозите, бяха свързани с превенцията и възможностите за лечение от страна на специалисти и родители, а лектори бяха Мимоза Димитрова, Диана Циркова, д-р Д.Гъдева и В.Вътов. Предлагам на Вашето внимание кратко интервю с една от дамите-организатори – Пламена Иванова, която е специалист-психолог, практикуващ в Морската столица.

 

М.Б: Здравейте! В предварителния ни разговор, коментирахте мотивите за създаването на такова училище, а реализацията му показва, че има достатъчно интерес от страна на Вашите колеги-психолози и те искат да специализират и добият опит именно в тази сфера. Бихте ли споменали някои от темите, на които обърнахте внимание във Вашата програма?

 

П.И. Благодаря за поканата и възможността да споделя повече за тази инициатива, обвързана с един изключително сериозен проблем, засягащ голяма част от семействата в България и по света. Темите, които разглеждахме бяха прецизно подбрани, а освен лекции, в програмата имаше и прожекция на филма „Децата от зелената роза”, последван от дискусия. Част от разглежданите въпроси бяха следните: Деца с психози и техният живот в семейството, прием и вписване в детска градина и в училище, Изследване на архаичните обекти в психотичния свят на детето чрез приказки – практическо ателие, Родителският нарцисизъм и влиянието му върху детето, Аутистичен риск при бебето и други.

 

М.Б.:Разкажете повече за проблемите на децата. Задължителни ли са консултациите и работата с психолог в процеса на адаптация и промяна в режима, отношението, работата с детето и защо? От какво се повлиява положително състоянието на засегнатите?

 

П.И.:В различните теории се счита, че има връзка между аутизъм и шизофрения, аутизъм и невроза, а други специалисти определят състоянието на аутизъм само и единствено като разстройство на речта и общуването. В състояние на аутизъм могат да се наблюдават подобрения, ако се започне своевременна работа с детето и близките му, като е действително важно срещите и терапията да бъдат постоянни, а не епизодични. С най-голяма ефективност, според мен, са арт заниманията, психодрамата, психоанализита и позитивната терапия. Често използвам части от тях в в своята практика, като прилагам подходите, според състоянието на всяко дете.

 

М.Б.:Какво най-често споделят пациентите, с които работите? Кои са препъни-камъчетата по пътя и какво от друга страна ви прави оптимисти и мотивира да предадете своите знания и опит, чрез подобни инициативи?

 

П.И.: Най-често родителите имат затруднения, свързани с възпитанието и обучението на деца с аутизъм и детска психоза. В много случаи грижите са поемат изцяло от единия родител, обикновено-майката. Но според мен и моите колеги е важно работата с детето да бъде и от двете страни. Мотивира ме това, че при навременна и постоянна терапия, резултатите са обнадеждаващи и състоянието на децата се благоприятства значително, което е предпоставка за един нормален, по-съзнателен и по-пълноценен живот.

 

М.Б.: Кое отчитате като сериозен проблем за децата и родителите при неглижиране на ситуацията и липса на мотивация да се потърси психологическа подкрепа?

 

П.И.: Често в юношеска възраст при състоянията на психоза се извършват суицидни опити и родителите са безпомощни в осъществяването на контрол.

 

М.Б. Имате ли случаи, с които се гордеете в своята практика в посока приемственост, загриженост от страна на родителите и адаптация на децата с аутизъм към едно нормално ежедневие?

 

П. И.: Случаите, с които най-много се гордея в своята практика, са тези, при които родителите са проявили най-голяма стабилност, отговорност и постоянство, спрямо терапията на детето и семейството. За подобрение на проблемните състояния е важно да се спазват стриктно препоръките на специалиста.

 

М.Б.:Според Вас има ли достатъчно адекватна, достъпна и изчерпателна литература, която да обхване всички ракурси по темата? Може би Вие ще препоръчате такава?

 

П.И.: В последните години на книжния пазар се появиха много заглавия на книги, засягащи темите, свързани с патологията на ранното детско развитие, но най-често издаваната литература обхваща по-популярните страни на проблема и показва информираността на авторите, а не толкова техния професионален опит. Като специалист, препоръчвам две интересни и полезни книги: „Отвъд думите – Арт терапия с деца от аутистичния спектър“ на Кати Еванс и Янек Дубровски, както и „От педиатрия към психоанализа“ на Доналд Уиникът. Много полезен е и сборникът „Работа в екип със страдащото бебе и дете“.

 

М.Б.: Отделя ли се нужното внимание от страна на медиите и държавните организации към семействата, които са засегнати?

 

П.И.: Варна е градът с най-много социални услуги, но въпреки това те се оказват недостатъчни. Държавата подпомага частично семействата с деца-аутисти, но тези средства са оскъдни, както можем да предположим. Помощите могат да бъдат не само финансови, а да се изразяват в осигуряване на специализирана подкрепа в терапевтични центрове и кабинети, при условие, че семействата са наистина мотивирани.

 

     Повече за Пламена Иванова бихте могли да научите от нейния сайт, както и да я потърсите за специализирана помощ. Също така, може да присъедините към страницата на Психологическа подкрепа и да следите публикациите там.

 

STB_1240

интервюто взе Милена Белчева

снимка: личен архив