Tag Archiv: мъж

Цветомир Гроздев – искам визията ми да носи послание за стил, елегантност и зрялост

 

Здравейте,

 

През 2019-та стартирам един вълнуващ проект, който отлично обединява моите интереси и образования в областта на журналистиката и модата. Всяка седмица ще публикувам интервюта с артистични и интересни личности, които се отличават с приятен, разпознаваем стил и имат високи естетични критерии и отношение към дизайна. Надявам се, че проектът ще прерасне и в моден сайт.

Ето и първото ми интервю, което се надявам да провокира любопитството Ви.

 

Цветомир Гроздев е от онези млади личности на Варна, които се опитват да имат активна обществена дейност и да участват в различни проекти, подобряващи качеството на живот и политическото управление на страната.  Професионалните му интереси и занимания са свързани с финансите и застрахователния бизнес, в който има дългогодишен опит. Въпреки спортния си дух и ежедневни активности, по отношение на визията залага на класическата елегантност – костюми с изчистени линии, студени тонове, дискретни десени и прецизна изработка. Понякога, в духа на съвремието и предлаганото разнообразие, Цветомир разчупва стилистичната рамка, избирайки ризи с фолклорни мотиви, тематични тениски, вталени сака с интересни елементи и др. Моето модно предизвикателство би било да експериментира с цветовите гами и да си позволи повече свобода, комбинации и други стилове, извън деловата сфера. Освен пожелания за успех във всичките му начинания, надявам се чрез това интервю, а и в ежедневните си контакти, да вдъхнови повече млади хора да обръщат внимание на посланието, което искат да предат чрез своите дрехи, маниери, излъчване.

 

 

10322780_10203039374160339_8818921595373501243_nтт

Практичното или естетичното е водещо в ежедневния ти избор на облекло?

 

– Опитвам се да съчетая и двете, според възможностите и гардероба ми. За  мен ризата е доста практична, а и е естетична. Панталонът и дънките не са различни като усещане, но придават различна визия и възприятие.

 

Ако няма ограничаващи избора ти фактори, какво ще предпочетеш – конфекция от някой МОЛ, дреха/аксесоар от любим бутик, или посещение при класен шивач?

 

– Нямам любим магазин. За мен не е важна марката, а от каква материя е изработено облеклото. Понякога купувам нещо случайно от МОЛ-а, но често търся конкретни видове дрехи в интернет – с добро качество и на добра цена.

 

Опиши каква за теб е идеалната визия за мъж, без условност за повод, епоха, стил. Може да дадеш и пример с филмов или литературен герой, който те вдъхновява.


-Бяла риза с дълъг ръкав без джобче, като последните 2 копчета до шията да са откопчани. Черен или тъмно син цвят за панталон, който може да е с по-спортна кройка, или по-елегантен. Като аксесоари – черен колан и черни, или тъмно кафяви обувки. Сакото – черно или много тъмно синьо, което също може да не е строго официално.

 

Какво е посланието, което искаш да предадеш с излъчването и облеклото си?


-Елегантност, стил и зрялост!

 

Има ли аксесоари и дрехи, с които не се разделяш, независимо по сантиментални или други причини?


– Да, часовникът е важен аксесоар и е един от малкото, които ползвам.

 

Коя е дрехата или аксесоарът, от които никога няма да се изкушиш, колкото и да бъдат налагани от модните тенденции?

 

– Не ми допадат гривни и синджири, а  различните дрънкулки не смятам, че са за един сериозен мъж.

 

Харесва ли ти да експериментираш с различна визия и стил, или ако имаше възможност, би носил само едни и същи дрехи-пр.дънки с тениска, шорти, костюм…?

 

Най-лесно би ми било, ако имах по 2-3 различни цвята от всички видове дрехи. Примерно – по няколко броя фланелки, дънки, 3/4 панталони и маратонки. Така ще ми е по-лесно да реша какво да облека и да избера какво да си купя.Освен това, ако имаш идеалната риза или дънки, няма какво много по-хубаво да намериш. Също така, с подходящата комбинация, стилът се запазва! Обикновено няма пречка и да експериментирам с нещо различно. Особено през лятото понякога ходя със спортно-елегантен панталон, изчистена фланелка и спортно-елегантни обувки, както и с комбинация: 3/4 дънки, семпъл модел фланелка и изчистени маратонки.

 

Кои са за теб най-фрапиращите грешки/абсурдни съчетания, които са те смущавали в стайлинга на мъжете? Изключваме популярното недоразумение „чорапи със сандали“.


– Например грешки в размера на облеклото, спрямо телосложението. Накъсаните дънки, макар да са наложени вече масово, не се вписват в моите представи за мода.

 

Убедена съм, че правилната стойка, оптималният избор на храна, режим, хигиена и двигателна култура се отразяват на самочувствието и на начина, по който изглеждаме и облечени. Какви са твоите съвети в това отношение и има ли wellness правила, които спазваш?


-В момента няма конкретни правила, които да спазвам. Старая се да се храня умерено и да пия вода редовно. Спортувам 2-4 пъти в седмицата, като практикувам различни спортове и така поддържам добра физическа форма, запазвайки приблизително едно и също тегло. Според мен, стига човек да няма някакви здравословни проблеми, дори и да обича да си похапва повече, ако тренира редовно, ще изглежда добре.  

 

Има ли популярни личности, които за теб са пример за подражание, безупречен стил, класа?


– Може би Матю Макконъхи.

 

Имаш ли любими дизайнери и изобщо – следиш ли модните трендове, или според теб това е по-скоро в сферата на интереси при жените?


– Не следя тези тенденции. 🙂

 

Какво е отношението ти към модерните „екстри“ в мъжката визия – пиърсинг, татуси, боядисване, цялостна епилация, рисунки по скалпа, ползването на гланц за нокти и устни, носенето на клинове, стринг бельо и т.н. Къде е границата, кое приемаш и кое – категорично-не?


– От изброените неща приемам епилацията, тъй като тя не те променя необратимо. Епилацията има известен хигиеничен ефект и през лятото кожата се поти по-малко. Не е нещо нарисувано завинаги на тялото, или метал, който прави дупки по кожата и стърчи там постоянно. Предпочитам гланц, но с който устните да не лъщят. Не ми допада тази мода на по-дългите бради, понеже за мен това придава изкуствено изражение на зрялост. 

 

Ceco_RD

 

Консултираш ли се понякога с приятели, родители или специалисти относно избора на облекло, или разчиташ единствено на своите естетични критерии? Би ли поискал и приел съвет от жена/мъж, които според теб изглеждат винаги отлично и имат неподражаем стил?


– Обикновено не се консултирам с никого, защото когато търся нещо знам как трябва да изглежда, за да си го купя. Но съм отворен за съвети и различен поглед, защото това може да ми даде нова идея и да ми подобри начина на обличане.

 

Кои са предпочитаните от теб цветови нюанси за дрехи и обзавеждане?


– За дрехи предпочитам чисти цветове като бяло, черно, син, тъмно син (navi), бордo и тъмно кафяв. За обзавеждане – светло и тъмно кафяв цвят.

 

Ако трябва да опишеш твоята личност и визия с една песен, коя ще е тя?


Carlos Gabriel – Pour una Capeza от филма „Усещане за жена“.

 

Милена Белчева за Артилена

кадър: личен архив Цв.Гроздев, колаж М.Белчева

 

 

За ролята на АРТ ТЕРАПИЯТА в практиката на съвременните психолози – интервю

                         На ​19 и 20 септември 2015 в салона на Радио Варна се състоя семинар на тема „Лекуване на травми с арт терапия“. Събитието бе с практическа насоченост и предназначено както за специалисти от сферата на помагането, така и хора със затруднения, конфликти и психологически проблеми.
                         Водещ на семинара бе  Катрин Роджърс Джонсън – университетски преподавател, художник и клиничен арт терапевт, с близо 25 годишен опит като специалист. В обучението и тематичните дискусии и занимания участваха психолозите Рая Попова, Елица Великова и Пламена Иванова, която е и организатор на събитието. В две поредни интеврюта с дамите, посветили своя професионален път на психологията, ще се опитам да запозная накратко обществото със спецификата на арт терапията и нейните и приложения и да мотивирам хората с проблеми да потърсят навременна специализирана помощ и да се убедят във възможностите за един пълноценен, достоен и спокоен живот.

Пламена Иванова и Рая Попова за пътя на професията и пътят към успешното лечение

1.Какво провокира интереса Ви към арт терапията и с какво тя допринася към професионалните Ви дейности?

 

П.И. Арт терапията е начин да се изобрази проблема, конфликта, тревожността. Тя е начин да се създаде нещо символично, чрез рисунки или работа с глина, пластелин, тебешир и др. Този вид терапия дава възможност човек, създавайки да преработи своето травматично преживяване или ситуация и в същото време да се дистанцира от конфликта и да търси нови решения. Мачкайки глината, клиента се успокоява, балансира и хармонизира. Арт терапията прави човека креативен, по-свободен. Подходяща е за деца и възрастни, както в норма, така и с определени състояния и затруднения.

 

 Р.И. Интересът ми към арт терапията беше провокиран от факта, че тя е универсално средство за себеизразяване. Работя с ученици с когнитивен и физически дефицит. Не винаги речта е форма на комуникация. Като психолог ми се налага да търся алтернативи и откривайки арт терапията, намерих средство, подходящо и за здрави деца, и за такива – с дефицити. Тъй като работя и като обществен възпитател към МКБППМН-Сливен, арт терапията допринася за обогатяване на репертоари ми с техники при работа с деца с девиации в поведението.

 

2.А как се отразява арт терапията върху детското развитие?

 

П.И. Използването на арт-терапевтични методи спомага за развитието на познавателната сфера, езиковата компетентност, поведението и социалните умения.

 

3.Кои са по-интересните случаи от Вашата практика, при които арт терапията е имала особено висока ефективност?

 

П.И Миналата година имах случай с клиентка, която изпитваше много силно чувство за вина, свързана със загубата на баща си. В процеса на терапия при работата си с нея ползвах глина и дамата успя да преработи травматичното преживяване за много кратко време.

 

P.П. В момента работя с шест годишно момче, което е било обект на непедагогическо въздействие в детската градина. При него използвам арт-терапевтичен подход и включих работа с кукли. За месец преодолях бариерите в общуването и спечелих много бързо доверието на детето.

 

4.Има ли обучени арт терапевти в България? Каква квалификация и умения са необходими, за да могат колегите Ви да практикуват успешно?

 

П.И. Арт терапевтите в България са все още много малко и за съжаление, често учители по изобразително изкуство и трудово възпитание, които не са достатъчно обучени, заемат позиция „арт терапевт“ в различни неправителствени организации.

 

В сферата на арт терапията не се изискват специални познания за работа с художествени материали и техники на изобразяване, а са нужни личности с умения и компетенции.

 

5.Кои са предимствата на арт терапията и коя е най-съществената ѝ роля?

 

П.И Ролята на арт терапията е с помощта  на изкуството да спомогне клиента да изрази травмираща ситуация, като за тази цел не е необходимо той да има формирани художествени умения. Арт терапията е в ролята на един фасилитатор, който помага на клиента да облече неизказаните чувства и емоции в художествена форма – рисунка, пластика, апликация, изработка на кукла и други.

 

P.П. Да, случвало се е родители на деца, които имат проблем в развитието, да подходят с резерви към арт терапевтичните методи, но мисля, че парчетата от пъзела се наместват, когато тръгвайки си от кабинета, детето казва спонтанно: „Тате, много забавно беше!“

 

6.А какви техники и материали използвате по време на сеансите?

 

P.П. При работа с деца често използвам и рисуването с пръсти и фактът, че наскоро закупих поредния комплект бои, показва, че материалите не остават неизползвани. И забелязвам, че децата предпочитат този метод на работа. В моменти, когато в кабинета им дам възможност да избират сами дейността, с която да се занимаваме, най-често предпочитат работата с пръсти или изработката на кукли за куклен театър.

 

П.И. Малките деца и младите хора са по-склонни да се включват в арт терапията като начин за помагане. Те обичат да работят с пластелин, да рисуват, да правят колажи и тези занимания дават наистина много добри резултати.

 

7. Случвало ли се е хората с някакъв проблем, както и близките им, да подхождат с резервираност към този вид практика, или напротив – виждат в тези занимания една възможност за адекватно и приятно лечение?

 

Р.П. Арт терапията помага на децата по-лесно и бързо да преодолеят съпротивата си.

 

П.И. Само веднъж ми се е случвало дете, което беше на 3г, да не участва активно в процеса на арт терапия, а да предпочита да наблюдава другите участници. Можем да заключим, че почти винаги родителите са убедени предварително в полезността на арт терапията и идват на сесиите много мотивирани.

 

8. Сред пациентите Ви има ли такива, които са избрали да продължат със заниманията, свързани с изкуство? Имате ли наблюдения какво се случва с децата и след като проблемите им бъдат овладени?

 

Р.Д. Имам много случаи, при които децата повишават своята самооценка и учебната си успеваемост, като изобразителното изкуство става един от любимите им предмети. Радвам се, когато ми върнат позитивна обратна връзка, че имат отлични оценки по рисуване. И е така, защото си спомням моментите, когато в началото на срещите ни децата пристъпват боязливо към арт терапията с извинението, че педагозите в училище са ги уверили, че не рисуват добре и това не е тяхната дисциплина.

 

П.И. Сещам се за случай, когато майката на едно от децата, участвали в „Приказно ателие“, сподели, че момиченцето ѝ е започнало самостоятелно и у дома да изработва куклички от сламки и шишчета и да прави куклен театър. Друго дете е започнало да рисува ежедневно и да измисля интересни приказки към рисунките си.

 

9.Кои са най-специфичните и разпознаваеми символи в рисунките на децата, преживели някаква травма и има ли основание за притеснения от страна на родителите, свързани с този избор на изображения ?

 

П.И.  Едни от най-разпознаваемите символи в рисунките на децата са гроб, кръст, зъби и нокти. Да, тези изображения са повод за притеснение от страна на близките, което предполага навременна работа както с децата, така и с хората от семейството, с цел да се преработи скръбта.

 

10. Арт терапията само терапевтичен метод ли е, или може да се използва като помощно-диагностично средство при обследването на клиентите? Необходимо ли е терапевта да е специализирал в двете дисциплини, за да ги прилага в практиката си?

 

П.И. Възможно е приложението на арт терапията и в двете посоки. Да, задължително е психолозите да са специалисти във всяка една своя практика, а диагностицирането и терапията трябва да се случват в различни сесии. 

 

Идентични ли са техниките и начина на провеждане на занятията при всеки семинар? Има ли хора, които продължават да идват и да доразвиват професионалните си качества и компетенции?

 

П.И. Има техники, които са идентични, но има и допълнителни техники, според нивото на участниците в групата. И според потребностите им – също. Изборът на техники се определя от водещия на семинара на групата. Има колеги, които присъстват на всеки един семинар по арт терапия, тъй като са силно мотивирани да повишат квалификацията си в тази област и да научат нови и ефективни техники, които да прилаган в своята практика.

 

 

Пламена Иванова е психолог на частна практика. Работи в гр. Варна. Има опит в работата с подрастващи и възрастни с мисли и опити за самоубийства. Работи с деца с увреждания, както и родители. Приема клиенти, преживели насилие,  а също такива със завишена тревожност, ниска самооценка, проблемно поведение и др. Повече специализирана и контактна информация за Пламена Иванова може да потърсите в нейния сайт.

 

Рая Попова е клиничен психолог и психотерапевт със сериозен опит в превенцията и лечението на психични заболявания и проблеми в поведението и общуването. Живее и практикува в гр. Сливен. Може да я откриете в Психолого – логопедичен кабинет „Ян Бибиян“- Сливен и на тел. 0899104165.

 

Created with Nokia Smart Cam

 

20150919_183254

 

20150919_183303

 

кадри: личен архив

 

 

Някакво никакво

Зает
Заето
Заети
Телефонът
Сърцето ти
Часовете
от изгрев до залез
и вселените между тях.
От юни до юни-
студено.
Зает
Заети
Заети
Погледът
Мислите
Коленете
от милост на милост
ми вливаш живот.
А аз го изплаквам-
бездомна.
Зает
Заети
Заето
Късметът
Маршрутите
и Небето…
Но стига за полет-
за да си спомня
колко са слепи
крилете ми.

*посветено

автор: Милена Белчева
снимка: личен архив
кадър: Найден Найденов

 

10389467_721607117930490_4255723806269940925_n

*** („…хайде тръгвам“)

* посветено

„…хайде тръгвам“ – и ето, заблестяха внезапно
всички изгреви смели – от среднощ до един.
Този град се изгуби и притихнало капна,
строгостта си превърнал в разтопен парафин.
И завоите остри преминаваха в преки,
изпреварили нечий любопитен перваз.
Упоих се сред всички думи билково-меки,
ослепях – да не виждам как си тръгваш след час.
После юли престана да е пристан за лято,
дръпнал грешната струна на раним клавесин.
Но ме буди усмивка за дланта ти, която
бе завинаги моя – от среднощ до един.

автор:Милена Белчева
изображение: интернет

* (из кореспонденция)

П.С.Това е едно от двете стихчета, номинирани в конкурса „По стъпките на лятото“. Видно е, че стъпките, рано или късно, биват милостиво отмити от хладните вълни на забравата, а мимолетните хартиени спомени не будят нещо повече от иронична усмивка, затова най-универсалното средство е да трансформираме тъгата в стихооткровения.
Пък каквото- такова и колкото-толкова

Най-хубавото лято си отива

 

Безсмислена е всяка съпротива
и нека тази плява изгори
на чувствата-от кимване по-кратки,
с които изведнъж ме приземи.
Днес няма за излитане площадки.
Най-хубавото лято си отива,
преди да е започнало дори.

Събирам ли на утрото нектара,
отровата ще пия на нощта.
Покълнали сами от суетата,
превръщаме се в същите неща,
умът, които трескаво отмята.
И всяка грешка тъжно се повтаря.
Наивно кой покой ни завеща?

Извечна безнадежност ме огражда
в контури. И графитено души
с най-грубите си пръсти неумити.
Но светлата самота ще утеши
напразните трептежи на звездите.
Кому е нужна тази болна жажда
край нас да се върти света,кажи?

Лишено от разбиране,сърцето
хазартно търси нови казина,
в които да залага всичко свое-
излюзии, неволя и вина,
победи от измислени двубои
и щастийцето си на кредит взето,
и сетната утайка тъмнина.

Най-хубавото лято си отива
с неверните априлски ветрове-
преди да ни се случи.И ръцете,
протегнати за ласка-ще скове.
Ще секне примирен дъхът му цветен.
Умирам – да е сянката ти жива.
Но нежността ми още те зоВе…

автор: Милена Белчева
снимка: интернет

1601296_565575180200352_711735159_n