Tag Archiv: смисъл

   32 GB Любов 

                      Остана ли в нас памет и спомен какво означават истинските чувства, или вирусът на съвремието унищожава поголовно всичко, част от естеството на човешкия ни вид? Моето убеждение и най-вече усещане, е че непосредственото общуване никога няма да бъде изместено от технологиите, независимо, че тенденциите опровергават това. Засега. Може би съм утопист и наивник, или? Вярвам в красотата на мълчаливото споделяне на любовта, но и в тази – на интелигентния, смислен разговор между емоционално зрели хора.
                     Защо спряхме да се забелязваме? Възприемам се като достатъчно привлекателна и ценна личност – и като визия, и като интелект, и като умения. Но това е напълно беззначно, ако просто минавам като призрак по улиците, тъй като всички са забили нос в технологичните си джаджи и дори не виждат усмивката ми в поздрав. А в мен няма желание да се натрапвам някому, избрал друг начин на живот и общуване.
                   Какво се случва днес – изразяваме симпатиите си, противоречията си, или „късаме“ с някого виртуално, а не очи в очи. Разчитаме на емотикони, а не на изразени свободно истински емоции. Много по-лесно е да бъдем реактивни с гневно, нацупено или безмълвно анимирано човече, отколкото да приемем правото на другия да има различна гледна точка и да изслушаме търпеливо неговите мотиви и аргументи. При тези случаи, много вероятно е, да научим нещо полезно, да видим как ни възприемат отстрани, а не да робуваме на ценността на самомнението си. А любовта, доколкото съществува като състояние и проявление в човешката ни сфера, в същността си е именно Единение, Приемане, Споделеност. Защо предпочитаме да изграждаме близост не длан в длан, дъх в дъх и сърце в сърце, а чрез посредничеството на външни средства за комуникация – телефони, имейли, социални мрежи?                               
                Защо крием истинското лице на душата си, в опит да я съхраним от съкрушението при евентуален отказ или неуспех с някого, получен директно, при действителен контакт? Страх ни е да бъдем уязвими, нелустрирани, неприети? Но нали точно чувствителността ни, нашите специфики и дребни несъвършенства във визия или навици, са едновременно и наше очарование, което привлича партньора ни и околните? Защо някои хора – и подрастващи, и с по-дългогодишен житейски опит, предпочитат да си разменят палави съобщения и снимки, вместо да изградят емоционална близост помежду си, вместо да се наслаждават един на друг чрез докосване, съзерцаване, разнеженост…? Нали всеки от нас е като един настръхнал таралеж, които осъзнато или не, копнее да бъде погален, приласкан?
               Защо предпочитаме да документираме живота си, вместо да го изживяваме – осъзнато и с благодарност? Опитваме се да уловим мига, но всъщност той улавя нас. Предполагам че едва ли има някой, който да не е оценил преимуществата на технологиите и огромните възможности, които ни предоставят. Само че, тези привилегии обсебват вниманието ни, изместват фокуса ни от действително важните неща, превръщат любовта и интимността в разменна монета. Да, вече сме свикнали така. Живеем с някого по навик. Приемаме го като поредната временно служеща вещ. Склонни сме да търсим винаги нещо по-класно, по-интересно, по-развличащо, по-привлекателно. Докъде ще продължи тази ненаситност? Индентифицираме се с мега яката придобивка, чрез която ще изглеждаме по-куул, с която ще проследяваме живота на супер модели, ще получаваме топ изгодни оферти…  
         Но готови ли сме да платим цената на отчуждението, приятели и някой дава ли си сметка колко безмерно висока, всъщност, е тя?

1_1545312414

 

 

автор: Милена Белчева
идея и реализация на скулптурата: Гали Лукас и Каролине Хинц
източник снимка: http://www.highviewart.com/

„Силата на една жена“

 

По случай 8-ми март, имах удоволствието да се включа в празничен спектакъл „Силата на една жена“, организиран от проект „Живей“. Събитието бе в подкрепа на една благотворителна кауза, свързана със съдбата на наистина великолепно дете – Никола, чиято нелека съдба бе представена от неговата майка с много любов и топлота. Представям посланието, което написах специално за повода, с дълбока признателност към всички жени – музи, приятелки, сестри, майки, любими…

 

Мили момичета, прелестни дами,
Бъдете с открити и чисти сърца, за да живеете по-осъзнато, по-извисено и по-дълго!
Защото както казва Дънов, „който не живее в Чистота, той замъглява хоризонта на своето Небе, както облаците замъгляват Слънцето.“
Бъдете овладени и премерени, въпреки вродената емоционалност!
Бъдете сгряващи, но не изпепеляващи!
Чувствителни, но не драматизиращи!
Благонравни, но не догматични!
Смели, но не войнствени!
Гъвкави, но не прегъващи се!
Отдадени, но не обсебени от другия!
Бъдете музи, бъдете полъха, пътеводната светлина, импулса-привидно незабележими, но преобразяващи!
Неслучайно Емерсон ни припомня, че„Основната ни необходимост е просто един човек, който да ни вдъхновява да бъдем онова, което знаем, че можем да бъдем.“
Бъдете обичани, сияйни, мъдри, балансирани, умиротворени, възхитителни!
Бъдете ярки, забележими, магнетични, чувствени, разкошни…
Нека душата ви се шири, нека духът ви е на висота, а нозете ви да са стъпили здраво и свързани с майката земя.
Бъдете щедри в любовта си, благородни в сърцето си, грациозни в движенията си.
Бъдете признателни и благодарни, каквото и да сте привлекли в живота си.
Мислете за себе си като за подарък!
Бъдете безценни жени, а не такива, които постоянно демонстрират цената си.
Имайте и изживявайте благословията на майчинството, красотата на семейните отношения, радостта на добрите приятелства.
Давайте подкрепа, прегръдка, прошка.
Бъдете олицетворение на младостта и милостта.
Нека всеки ваш поглед, жест и дума изразяват щастие и преклонение пред необятните светове на Твореца и чудото на живота.
Танцувайте, целувайте, докосвайте!
Бъдете нежни и безметежни!
Нека и сълзите, и молитвите Ви бъдат пречистващи и благотворни.
И в най-тежкия и безпомощен миг, помнете, че имате силата на своята усмивка!

 

 

Автор: Милена Белчева
Целият концерт може да бъде видян тук

 

JENA JIVEI

За ролята на АРТ ТЕРАПИЯТА в практиката на съвременните психолози – интервю

                         На ​19 и 20 септември 2015 в салона на Радио Варна се състоя семинар на тема „Лекуване на травми с арт терапия“. Събитието бе с практическа насоченост и предназначено както за специалисти от сферата на помагането, така и хора със затруднения, конфликти и психологически проблеми.
                         Водещ на семинара бе  Катрин Роджърс Джонсън – университетски преподавател, художник и клиничен арт терапевт, с близо 25 годишен опит като специалист. В обучението и тематичните дискусии и занимания участваха психолозите Рая Попова, Елица Великова и Пламена Иванова, която е и организатор на събитието. В две поредни интеврюта с дамите, посветили своя професионален път на психологията, ще се опитам да запозная накратко обществото със спецификата на арт терапията и нейните и приложения и да мотивирам хората с проблеми да потърсят навременна специализирана помощ и да се убедят във възможностите за един пълноценен, достоен и спокоен живот.

Пламена Иванова и Рая Попова за пътя на професията и пътят към успешното лечение

1.Какво провокира интереса Ви към арт терапията и с какво тя допринася към професионалните Ви дейности?

 

П.И. Арт терапията е начин да се изобрази проблема, конфликта, тревожността. Тя е начин да се създаде нещо символично, чрез рисунки или работа с глина, пластелин, тебешир и др. Този вид терапия дава възможност човек, създавайки да преработи своето травматично преживяване или ситуация и в същото време да се дистанцира от конфликта и да търси нови решения. Мачкайки глината, клиента се успокоява, балансира и хармонизира. Арт терапията прави човека креативен, по-свободен. Подходяща е за деца и възрастни, както в норма, така и с определени състояния и затруднения.

 

 Р.И. Интересът ми към арт терапията беше провокиран от факта, че тя е универсално средство за себеизразяване. Работя с ученици с когнитивен и физически дефицит. Не винаги речта е форма на комуникация. Като психолог ми се налага да търся алтернативи и откривайки арт терапията, намерих средство, подходящо и за здрави деца, и за такива – с дефицити. Тъй като работя и като обществен възпитател към МКБППМН-Сливен, арт терапията допринася за обогатяване на репертоари ми с техники при работа с деца с девиации в поведението.

 

2.А как се отразява арт терапията върху детското развитие?

 

П.И. Използването на арт-терапевтични методи спомага за развитието на познавателната сфера, езиковата компетентност, поведението и социалните умения.

 

3.Кои са по-интересните случаи от Вашата практика, при които арт терапията е имала особено висока ефективност?

 

П.И Миналата година имах случай с клиентка, която изпитваше много силно чувство за вина, свързана със загубата на баща си. В процеса на терапия при работата си с нея ползвах глина и дамата успя да преработи травматичното преживяване за много кратко време.

 

P.П. В момента работя с шест годишно момче, което е било обект на непедагогическо въздействие в детската градина. При него използвам арт-терапевтичен подход и включих работа с кукли. За месец преодолях бариерите в общуването и спечелих много бързо доверието на детето.

 

4.Има ли обучени арт терапевти в България? Каква квалификация и умения са необходими, за да могат колегите Ви да практикуват успешно?

 

П.И. Арт терапевтите в България са все още много малко и за съжаление, често учители по изобразително изкуство и трудово възпитание, които не са достатъчно обучени, заемат позиция „арт терапевт“ в различни неправителствени организации.

 

В сферата на арт терапията не се изискват специални познания за работа с художествени материали и техники на изобразяване, а са нужни личности с умения и компетенции.

 

5.Кои са предимствата на арт терапията и коя е най-съществената ѝ роля?

 

П.И Ролята на арт терапията е с помощта  на изкуството да спомогне клиента да изрази травмираща ситуация, като за тази цел не е необходимо той да има формирани художествени умения. Арт терапията е в ролята на един фасилитатор, който помага на клиента да облече неизказаните чувства и емоции в художествена форма – рисунка, пластика, апликация, изработка на кукла и други.

 

P.П. Да, случвало се е родители на деца, които имат проблем в развитието, да подходят с резерви към арт терапевтичните методи, но мисля, че парчетата от пъзела се наместват, когато тръгвайки си от кабинета, детето казва спонтанно: „Тате, много забавно беше!“

 

6.А какви техники и материали използвате по време на сеансите?

 

P.П. При работа с деца често използвам и рисуването с пръсти и фактът, че наскоро закупих поредния комплект бои, показва, че материалите не остават неизползвани. И забелязвам, че децата предпочитат този метод на работа. В моменти, когато в кабинета им дам възможност да избират сами дейността, с която да се занимаваме, най-често предпочитат работата с пръсти или изработката на кукли за куклен театър.

 

П.И. Малките деца и младите хора са по-склонни да се включват в арт терапията като начин за помагане. Те обичат да работят с пластелин, да рисуват, да правят колажи и тези занимания дават наистина много добри резултати.

 

7. Случвало ли се е хората с някакъв проблем, както и близките им, да подхождат с резервираност към този вид практика, или напротив – виждат в тези занимания една възможност за адекватно и приятно лечение?

 

Р.П. Арт терапията помага на децата по-лесно и бързо да преодолеят съпротивата си.

 

П.И. Само веднъж ми се е случвало дете, което беше на 3г, да не участва активно в процеса на арт терапия, а да предпочита да наблюдава другите участници. Можем да заключим, че почти винаги родителите са убедени предварително в полезността на арт терапията и идват на сесиите много мотивирани.

 

8. Сред пациентите Ви има ли такива, които са избрали да продължат със заниманията, свързани с изкуство? Имате ли наблюдения какво се случва с децата и след като проблемите им бъдат овладени?

 

Р.Д. Имам много случаи, при които децата повишават своята самооценка и учебната си успеваемост, като изобразителното изкуство става един от любимите им предмети. Радвам се, когато ми върнат позитивна обратна връзка, че имат отлични оценки по рисуване. И е така, защото си спомням моментите, когато в началото на срещите ни децата пристъпват боязливо към арт терапията с извинението, че педагозите в училище са ги уверили, че не рисуват добре и това не е тяхната дисциплина.

 

П.И. Сещам се за случай, когато майката на едно от децата, участвали в „Приказно ателие“, сподели, че момиченцето ѝ е започнало самостоятелно и у дома да изработва куклички от сламки и шишчета и да прави куклен театър. Друго дете е започнало да рисува ежедневно и да измисля интересни приказки към рисунките си.

 

9.Кои са най-специфичните и разпознаваеми символи в рисунките на децата, преживели някаква травма и има ли основание за притеснения от страна на родителите, свързани с този избор на изображения ?

 

П.И.  Едни от най-разпознаваемите символи в рисунките на децата са гроб, кръст, зъби и нокти. Да, тези изображения са повод за притеснение от страна на близките, което предполага навременна работа както с децата, така и с хората от семейството, с цел да се преработи скръбта.

 

10. Арт терапията само терапевтичен метод ли е, или може да се използва като помощно-диагностично средство при обследването на клиентите? Необходимо ли е терапевта да е специализирал в двете дисциплини, за да ги прилага в практиката си?

 

П.И. Възможно е приложението на арт терапията и в двете посоки. Да, задължително е психолозите да са специалисти във всяка една своя практика, а диагностицирането и терапията трябва да се случват в различни сесии. 

 

Идентични ли са техниките и начина на провеждане на занятията при всеки семинар? Има ли хора, които продължават да идват и да доразвиват професионалните си качества и компетенции?

 

П.И. Има техники, които са идентични, но има и допълнителни техники, според нивото на участниците в групата. И според потребностите им – също. Изборът на техники се определя от водещия на семинара на групата. Има колеги, които присъстват на всеки един семинар по арт терапия, тъй като са силно мотивирани да повишат квалификацията си в тази област и да научат нови и ефективни техники, които да прилаган в своята практика.

 

 

Пламена Иванова е психолог на частна практика. Работи в гр. Варна. Има опит в работата с подрастващи и възрастни с мисли и опити за самоубийства. Работи с деца с увреждания, както и родители. Приема клиенти, преживели насилие,  а също такива със завишена тревожност, ниска самооценка, проблемно поведение и др. Повече специализирана и контактна информация за Пламена Иванова може да потърсите в нейния сайт.

 

Рая Попова е клиничен психолог и психотерапевт със сериозен опит в превенцията и лечението на психични заболявания и проблеми в поведението и общуването. Живее и практикува в гр. Сливен. Може да я откриете в Психолого – логопедичен кабинет „Ян Бибиян“- Сливен и на тел. 0899104165.

 

Created with Nokia Smart Cam

 

20150919_183254

 

20150919_183303

 

кадри: личен архив