Tag Archiv: награда
На 11.11.2015г. в Арт салона на Радио Варна се състоя премиера на втората поетична книга, озаглавена „Етюд за притихване” на Милена Белчева. Събитието, част от Есенния литературен сезон на Фондация „Буквите“, стартира с приветствие на нейния председател – Иван Богданов, който представи последните сборници на издателството към фондацията – Алманах „Нова българска литература“ Поезия и Проза 2015, както и „Обикновеното лице на злото“ – криминален роман от Калоян Захариев, победител в конкурса „Любовта на края на кабела“ 2014.
Милена Белчева е родена във Варна, а творческият ѝ път минава през литературна школа „Прибой” с ръководител Венета Мандева. Завършила е специалност „Моден дизайн” и „Журналистика”, а любовта ѝ към художественото слово я импулсира да чете стойностни произведения и да продължава да се развива като автор. Първата си поетична книга „Ванилено небе” издава през 2007г., с идеята да даде публичност на своите съкровени изповеди и житейски възгледи. Стихосбирката „Етюд за притихване” е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика. Картината, избрана за корица, е на италианския акварелист Фернандо Кавалиери, като в изданието са представени и няколко акварелни творби на пловдивския поет и художник Радослав Коцев-Даро. Редактори на стихосбирката са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев, консултант е младият и даровит автор – Венцислав Василев. На премиерата Милена Белчева изрази искрено признание към всички, допринесли за реализацията на този проект и сподели интересни моменти, свързани с творческия процес. Повечето от прочетените стихотворения, част от които номинирани в редица Национални литературни конкурси, бяха с философска насоченост: „Смалявам се до сянка на сълза”, „Безследно”, „Rеti Ventos Venari”, но авторката представи и някои от по-интимните си лирични творби като „Есенни ескизи”, „Неделно”, „По деколтето на битието”, „Блус за трима” и др.
Приятна изненада за многобройната публика бе поетичния поздрав на малкия син на поетесата, както и артистичното включване на барда Милен Тотев, който изпълни три от най-емблематичните песни на Булат Окуджава. Вдъхновяващи музикални поздрави бяха подготвени от музикантите Иван Анастасов и Кристиан Симеонов и за премиерата в столицата, която се състоя на Петковден, месец по-рано, в НЧ „Николай Хайтов”. За издателя, както и за трима късметлии в залата, имаше предвидени подаръчета със символика и лично послание. Милена Белчева също благодари за вниманието, изящните букети и милите жестове, с които я изненадаха от своя страна приятели и почитатели. В края на вечерта, присъстващите, освен вълнението да получат автографи, имаха и възможността да отправят личните си пожелания и изразят впечатления от представената поезия в специалната книга за гости. Срещите с публиката продължиха и на следващия ден в галерия „Георги Петров”-Добрич.
Текст: Арт клуб Монограм
Кадри: Веселин Малинов, личен архив
Близо три часа продължи тържественият бенефис „Любовни следи” на Кирил Аспарухов в ДТ „Стоян Бъчваров”- Варна. Верен на своите естетични критерии и безупречен професионализъм, известният шоумен, водещ, журналист и творец, за пореден път влезе в ролята и на благодетел, дарявайки събраните средства от вечерта на даровитите деца от ОДК – Варна. Богатата концертна и артистична програма бе предвидена за 10 септември в Летния театър на града, но обилният порой отложи тази вълнуваща среща и символично предзнаменува, че на атрактивния артист ще му върви и занапред „по вода”. Дългоочакваното представление се реализира в края на ноември – рожденият месец на домакина и премина с фойерверки от ведро настроение и възторжен отклик. Проявата, както и благотворителния жест към младите таланти получиха благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Той призна, с нескрито вълнение в обръщението си, че макар да е от две години в морския град, познава достатъчно добре следите на Кирил Аспарухов – една от знаковите обществени личности с виден принос към българската култура.
В оживяла детска приказка се превърна изпълнението на малките грации от балетна школа „Вива денс”, с което стартира спектакълът. След тях, вокална група „Сребърни звънчета”, с ръководител Юлия Недева, представиха своята изненада – кавър на популярен ретро хит. С думите: „Той не е глас, а гласище”, Кирил Аспарухов анонсира звездната поява на Калуди Калудов. Известният оперен певец изпя любимата си песен „Неблагодарно сърце”, но с уточнението, че самият той е изключително благодарен за възможността да бъде на тази сцена и сред тази публика. След впечатляващото изпълнение, актьорите от Драматичен театър „Стоян Бъчваров”- Варна представиха избрани стихотворения на Кирил Аспарухов от цикъла „Откриване”, сред които имаше творби, посветени на София Стоянова, Невена Коканова, дъщеря му- Делена, поета Валери Станков и др. Публиката реагира с искрени аплодисменти и посрещна следващите изпълнители в тържествената вечер – Герман Тепавичаров и Стела Куконова от Клуб по спортни танци „Варна“ при НЧ „Христо Ботев” в Морската столица. С много нежност, трепет и изящество, те представиха своята „танцова целувка”, под звуците на любимата „Michelle” на „Бийтълс”.
Изненадите за гостите продължиха с появата на артистичния Теди Генев, който изпълни стихотворение с посвещение от своя приятел, претворено във вълнуваща песен. След красивото музикално включване, децата от ДЮТ „Златното ключе”, с ръководител Сия Папазова, представиха избрани творби от цикъла „Една жена на 33”, включени в сборника „Любовни следи”. Истинско оживление предизвика внезапното модно ревю на дизайнера Красимир Недялков, който показа, под модерния ритъм на рапа, свои авангардни модели в сиво-черната гама, обединени от темата „Изкушение”. Със специален музикален поздрав се изяви и „Славеят на Варна” – Боряна Христова – Амира. Младата дама с покоряващ глас, определена и за най-добър изпълнител на Международният поп, рок и джаз фестивал „Откритие 2014” и носител на редица други награди, също получи посветено стихотворение, в знак на внимание и искрена симпатия. Последва рецитал на акторите от варненския театър с поетични откъси от цикъла „Наивник на възраст”. Във вихъра на румбата -„танцът на влюбените” се появиха и очарователните Мартин Янчев и Ася Кацарска, състезатели на танцов клуб „Кристал”. След атрактивното изпълнение на танцьорите, залата притихна, за да се наслади на „слънчевия пожар на Варна” – Деси Добрева, която се появи отново на родна сцена, след осмото си турне в Америка. Магнетичната певица също прочете връченото ѝ с дълбоки почитания стихотворение и изрази сърдечна признателност за поканата и жеста.
Младите актори от ДЮТ „Златното ключе” продължиха с поетичен поздрав от цикъла „Дилема”. Възхитителна хореография, изящество и стил показаха дарованията Иван и Биси от балетна формация „Art dance”, с ръководител Нина Козина. Емоциите продължиха с приветливото включване на Жоро Пейчев – Степа, който изказа радостта си, че Кирил Аспарухов е едно рядко цвете в градината на приятелите му и поздрави своя колега-шоумен със зашеметяващо изпълнение на хита „I’m just a gigolo”. Вземайки дъх след тази ритмична еуфория, вечно усмихнатият танцьор сподели пред публиката съкровени спомени и откровения, апелирайки да бъдем по-чистосърдечни, да ценим всеки миг, както и своите приятели и близки. Трогнат и силно развълуван Кирил Аспарухов аплодира своя гост с думите „Невероятен, неповторим, неоспорим” и му подари също лично поетично посвещение. С прочувствена лирика от цикъла „Остаряло слънце” продължи и спектакълът, реализиран с подкрепата на толкова изявени личности и съмишленици от артистичния свят на Варна. Сред тях бяха и танцовите двойки от клуба по спортни танци „Одесос денс” – Петко и Мирела, Поли и Кольо, които отново оживиха залата, преди финалния поетичен цикъл „Простите неща” и замислящите силни творби в него. С морски полъх и нежна усмивка в залата се появи и бургаската певица – Тони Димитрова, която изпълни едни от най-прочувствените си песни – „Нито ден е, нито вечер”, „Старецът и морето”, „Съмва се” и също получи посветено на нея лирично откровение, написано в Лас Вегас. След миг, на фона на прочувствена музика и с думите „И казвам си – не всичко отмина” в танцовия вихър се включи самият Кирил Аспарухов, който е и първият шампион на България за сеньори по стандартни танци и заедно със своята партньорка – сеньора Христина Кателиева, изпълни английски валс, поставен от Пламен Данаилов – възпитаник на клуб по спортни танци при НЧ „Христо Ботев”, който живее и твори вече 10 години в меката на шоуто – Ню Йорк.
Не стихваха жестовете към домакина – букети и кошниците с цветя и послания от учителското дружество е от Петрич и г-жа Елена Вретенарова, както и поздравителни адреси от г-н Кирил Йорданов, от г-н Борислав Гуцанов, г-жа Лилия Христова – директор дирекция „Образование и младежки дейности“, г-жа Антония Йовчева – директор дирекция „Култура“ – Община Варна, от г-н Николай Бинев, от удивителната Нешка Робева, Васил Петров, г-н Борис Ангелов от СБП. Сърдечни приветствия и благопожелания в знак на почит и внимание бяха отправени и от н.в.пр. Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Съюз на пенсионерите „Варна 2004″, ДКС, ВВМУ“Н.Й. Вапцаров“ и разбира се – ОДК- Варна. Жадният за още и още предизвикателства и завидно млад по дух – Кирил Аспарухов през цялото време съблазняваше многобройните зрители с все по-атрактивни изненади и превърна благотворителната вечер в истинско пиршество от образи, звуци, цветове и емоции. Заслуги за това имаха и актьорите от Драматичния театър – Биляна Стоева, Йоланта Райкова, Стоян Радев, Свилен Стоянов, Александър Андреев, Стефан Додуров и Дора Корабова, а музикалното оформление бе поверено на DJ Ivan и DJ Иво. За финал, естествено, прозвуча и „Многое лето” в изпълнение на тенора от Държавна опера- Варна – Евгени Леков. Специална изненада бе подгодвила и галеристката Ваня Маркова, която умили Кирил Аспарухов и той напусна сцената с подарените букети и несдържани сълзи на вълнение, а по-късно раздаде и автографи във фоайето на филиала на театъра. Великолепните отзиви на присъстващите, както и събраните от благотворителната проява 1 200 лв. за децата от ОДК, изпълниха именития поет с чувство на истинско задоволство и гордост. След десетки роли, стотици сценични изяви и хиляди срещи, носителят на Награда „Варна”, Лентата на Кмета, статуетка „Дарзалас”, „Златната маска“ на ДТ „Ст. Бъчваров“ и др., продължава напред, носейки в сърцето си най-съкровената награда – признанието на публиката.
Отзив : Милена Белчева за „КИЛ“
Кадри: В. Димитров, портретна снимка-личен сайт на К.Аспарухов
Емилиян Ялъмов е известен журналист, репортер, светски хроникьор, автор на книги и текстове от развлекателните жанрове, организатор на събития. През 2012 инициира създаването на сайта YEP.BG, където продължава да публикува. Автор и водещ е и на телевизионна рубрика по БНТ2 и BNT World „На светска вълна“.
Здравей, Емо!
Познаваме се от няколко години, затова ще си позволя да отправям въпросите си директно и извън рамката на общоприетата любезност. Идеята за този разговор се породи по време на една от последните ти публични срещи, а именно – гостуването ти във формата „Неделя следобед със…“ , събитие, организирано от г-жа Таня Дамянова. Тогава присъстващите имаха възможността да надникнат в твоя свят, чрез въпросите на водещата – Патриция Кирилова, свързани с любовта ти към яхтите, пурите, изкуството, членството ти в Бирената партия, книгите, които си издал, рубриките, които водиш. Професионалният ти път не е кратък и си известен в медийните среди, но бих искала в това интервю да разширя тематичните ракурси, за да е по-обстойно и интересно за хората, които не те познават толкова добре. Надявам се, че ще се чувстваш комфортно като интервюиран и от мен и че ще позволим на читателите да разберат повече за твоята душевност, за ценностите и начина ти на живот.
М.Б.:Какво е усещането, когато получаваш толкова много дипломи и отличия, свързани с твои конкретни журналистически изяви или за поддържане и затвърждаване имиджа на дадена марка, фирма, личност? Тези жестове мотивират ли те и вълнуват ли те все още, или си уверен в това, което правиш и за теб подобни признания са повече блясък, отколкото съдържание?
Е.Я.: Това е признание за труда ми. Нормално е човек да се чувства удовлетворен, когато хората оценяват това, което той е направил. Аз съм живо същество и е eстествено да се вълнувам. Това, че съм бил забелязан няма как да не ме мотивира да продължавам напред.
М.Б.: Кога разбра, че си изкушен от словото и че това е пътят, по който желаеш да вървиш и да се развиваш? Помниш ли повода за написването на първия ти журналистически материал?
Е.Я.: Първоначално пишех хумор и сатира. Публикуваха мои неща във вестниците „Стършел“, „Черноморски преглед“, „КИЛ“ и т.н.. Първият си фейлетон обаче написах с дядо ми Тодор Генев, лека му пръст, още като бях дете. Той беше популярен сатирик. Вероятно от него съм наследил любовта си към писането. Във Варна ме откри Аврам Аврамов, който работеше за петъчната притурка към вестник „Народно дело“. За съжаление той също вече не е между нас. После започнах да пиша скечове и песни в хумористичното предаване „Тутурутка“. Така започна всичко за мен. След време обаче сатирата отиде на заден план, завърших журналистика. Във Варненски свободен университет направихме студентски вестник „ЦЕНЗура“, на който съм кръстник. Малко след това започнах работа на щат и в редакцията на вестник „Позвънете Новини“, където темите, за които отговарях бяха различни.
М.Б.: Съвременните технологии позволяват проследимост и анализи на потребителите и тяхното поведение спрямо даден сайт или печатно издание. Как се променила медийната аудитория през последните 20 години като доверие, интереси, гражданска позиция, активност, светоглед? Какви са твоите наблюдения и как самият ти си се променил в това отношение?
Е.Я.: Медиите изгубиха голяма част от доверието, което им гласуваха хората в началото на демократичните промени. Някои журналисти не разбраха, че да информираш е и отговорност. Нароиха се куп жълти издания. В момента е някакъв хаос. Аз така и не си позволих да лъжа моите читатели. Радвам се, че имах удоволствието да работя с хора, които по никакъв начин не са ми налагали някаква цензура. Сега пиша предимно за изкуство, култура, шоубизнес и съм щастлив, че се занимавам точно с тази тематика. Плувам си в свои води.
М.Б.: Имал ли си творци, които са били твои професионални открития и на които да си съдействал значително в посока приемственост, популярност, контакти и т.н.? Признателни ли са днес за това или би се присъединил към коментарите, битуващи в обществото, че българинът е неблагодарен?
Е.Я.: Помагал съм на много хора, но ще прозвучи твърде нескромно да говоря аз за тези неща. Затова нека преминем към друг въпрос. Разбира се, че има и неблагодарни. Те отдавна обаче не са част от моето обкръжение. Не прощавам предателства.
М.Б.: Предполагам, че и ти, в началото на своята кариера, си разчитал на подкрепата както на семейството и приятелите, така и на колеги и професионалисти с високи позиции и постижения в дадена област. Кои са хората, с които те свързват не само сантименти, но и искрена почит и благодарност, за това, което са, и с което са ти помогнали – било то доверие, съвети, финансова подкрепа, бизнес предложения?
Е.Я.: Благодарен съм на преподавателите ми по журналистика. Някои от хората, с които съм работил през годините също са били прекрасни професионалисти. С други сме имали откровени конфликти, но с тях не поддържам отношения. Дори не знам дали все още са в занаята.
М.Б.: Срещал си се с редица популярни личности, свързани по някакъв начин с изкуството, културата, шоубизнеса, хора с разнообразни интереси и стил на живот. Имал ли си случаи, в които да установиш за себе си осезаема разлика между медийния образ на дадена личност, на база на който са били и твоите представи и преценките ти за човека при пряк контакт с него, доколкото е позволил да го опознаеш?
Е.Я.: На сцената винаги се излиза с маска и се играе роля. Човек не един и същ пред публика и у дома. В ролята ми на журналист съм се опитвал събеседниците ми да бъдат откровени, но дали е било така знаят само те. Всичко си зависи от човека. Има хора открити, лъчезарни и с усмивка, а други са интровертни и трудно можеш да преминеш бариерата, която са поставили.
М.Б.: Вероятно някои от запознанствата ти с т.нар. „звезди“ са провокирали както възхищение и въодушевление, така и разочарование и резервираност.
Има ли някои от родните знаменитости, с които общуването те обогатява, преобразява и ги чувстваш наистина близки?
Е.Я.: Имал съм щастието да контактувам с почти всички известни личности в България. Харесвам много Васил Михайлов. Голям мъжкар! Страхотни роли! Джоко Росич пък бе по-голям българин от много мои сънародници, въпреки, че не е роден тук. Беше един балкански титан. Нека почива в мир. Тъжно е, когато се разделяш с такива хора. Тодор Колев бе онзи опасен чаровник, който българското кино никога повече няма да има. От новото поколение симпатизирам на Асен Блатечки. Препоръчвам на всички читатели да гледат лентата „Съдилището“, където той играе главнатя роля. Разтърсващ филм. Залата стана на крака след края на премиерата. Много добър актьор е Захари Бахаров. Мариан Вълев, Христо Шопов са все любими мои лица от големия и малкия екран.
М.Б.: Опиши с по три думи – как възприемаш себе си като: журналист, приятел, мъж и баща?
Е.Я.: Гледам сериозно на професията си и не обичам да правя компромиси в работата си. Обикновен човек съм, който обича да дарява усмивки на хората около себе си. А дали съм добър баща е редно да каже дъщеря ми.
М.Б.: А извън ролите и светската суматоха и суета – какъв е твоят вътрешен свят, кои са твоите съкровени моменти в ежедневието, нещата, които те изпълват с радост и хармония?
Е.Я.: Щастлив съм, когато знам , че близките ми са добре. Обичам да излизам с дъщеря ми и да се забавляваме.
М.Б.:Кое предпочиташ през последните години – усамотението или многобройните социални контакти и изяви?
Е.Я.: Водя много динамичен начин на живот. Понякога на вечер ми се налага да бъда на няколко различни светски прояви. Няма как. Не се оплаквам. Такава ми е професията. Може би ако беше по-различно щях да умирам от скука. Срещите с хората ме зареждат. Все пак аз контактувам предимно с хора на изкуството. От тях винаги има какво ново да научиш.
М.Б.: Хората, които те познават, знаят, че си почитател на изисканите питиета, атрактивните туристически дестинации, стойностната литература и ценител на красотата в различните и измерения. Ако имаш възможност да си подариш една съвършена за теб кратка ваканция къде и как би релаксирал най-пълноценно?
Е.Я.: Повече от 6-7 години не съм посещавал атрактивни туристически дестинации и не съм излизал в чужбина. Не знам откъде е останало това впечатление, че съм техен ценител, но ако ми се отвори възможност със сигурност искам да е място с море, слънце, яхти и палми. Едно дайкири, кубинска пура и любим човек също идеално се вписват в картината ми за пълноценен релакс.
М.Б.: Кои са най-оригиналните изненади и специални жестове към теб, които си съхранил в паметта на сърцето и си спомняш с умиление?
Е.Я.: Твърде лични са. Предпочитам да ги запазя само за себе си.
М.Б.: Ако приемем, че животът е музика, коя е песента, която те олицетворява най-добре?
Е.Я.: Харесвам много жанрове. Като ученик съм бил барабанист в група. Вероятно ще е някакъв микс между джаз, поп, рок, класика и щипка хеви метъл.
М.Б.: Почти винаги си във ведро настроение и обичаш добрия хумор. Кой е вицът, който те разсмива, колкото и пъти да го споделяш или чуваш от друг?
Е.Я.: Много са. Имам един голям приятел, който е неизчерпаем извор на вицове. Повечето варненци го познават като Жоро Степа. Мога да го слушам с часове и да се заливаме от смях. Един от любимите ми вицове е:
– Докторе, жена ми я боли гърлото! Какво да направя?
– Празнувай, човече! Празнувай!
М.Б.: Кое опиянява повече – доброто вино или добрата дума?
Е.Я.: Добрата дума, поднесена с чаша хубаво вино.
Благодаря за откровените и изчерпателни отговори! Пожелавам ти завиден тонус и да преодоляваш баналното, постигайки оптималното.
Интервюто взе Милена Белчева за Арт клуб МонограМ
Снимки – личен архив Емилиян Ялъмов
13/8/15
Варна
Петият юбилеен летен конкурс „По стъпките на лятото 2014“ официално приключи. И тази година беше невероятно успешен, със силно международно участие. Най-малкият участник беше на 10 години, а за горната граница да не говорим.
В раздел „Поезия“ бяха публикувани 313 стихотворения, като близо една трета от тях бяха на чужди езици – предимно сръбски, македонски, хърватски. Не бяха допуснати до участие над 100 произведения поради ниски художествени качествени качества.
В раздел „Проза“ са допуснати 139 произведения.
източник: БНР
Eто и наградените ми стихотворения:
Сърдечен компас
Вълна отне ми пясъчната къща,
вината ме души – отново аз ли?
Приижда самота. Брега прегръщат
изхвърлените морски водорасли.
Кога отмина златната наслада,
какво от всяка нежност ще остане?
Една сълзица лято меко пада
по улея на глезени и длани.
Отдавна хоризонтът разтопен е
от парещи въздишки на невяра.
Изчезват бавно стъпките зад мене
и нямо овдовява календара.
Навярно съществуваш, но измислен
в усмихнато предчувствие за юни.
Не търся в този миг любовен пристан,
не ме примамват ласкави лагуни…
Защото знам, че някъде те има
и стихнат ли битийните стихии
душата ми – последна и незрима
по слънчева следа ще те открие.
„Хайде тръгвам:) „
„…хайде тръгвам“ – и ето, заблестяха внезапно
всички изгреви смели – от среднощ до един.
Този град се изгуби и притихнало капна,
строгостта си превърнал в разтопен парафин.
И завоите остри преминаваха в преки,
изпреварили нечий любопитен перваз.
Упоих се сред всички думи билково-меки,
ослепях – да не виждам как си тръгваш след час.
После юли престана да е пристан за лято,
дръпнал грешната струна на раним клавесин.
Но ме буди усмивка за дланта ти, която
бе завинаги моя – от среднощ до един.
автор: Милена Белчева
На 29 май 2014 година в Градска библиотека “Стоян Дринов” в Панагюрище се проведе едноименния Национален конкурс за непубликувана детска поезия.
Тази година първата награда бе присъдена на Юлия Момчилова за стихотворението “Артисти”. На второ място бе класирана Христина Петрова със стихотворенията „Какво да направя” и „Гушко – непослушко”. Трето място зае Милена Белчева за стихотворенията си „Дни летни и цветни” и „Признание”. Трите дами получиха дипломи и парични награди.
Стихотворенията бяха оценявани от жури в състав – председател Надя Попова, главен редактор на вестник “Словото” и членове Петя Александрова – авторка на поезия и проза за деца и Лидия Стоицева – поетеса и библиотекар в градската библиотека.
Журито присъди и три поощрителни награди, съответно на Димитър Златев за стихотворението “Маймунска питанка”, на Петя Цолова за стихотворението “Този страшен Джери” и на Павлина Павлова за стихотворенията “Тайната” и “Слънчеви очила”.
Възпитаниците от класа по художествено слово при Обединената школа по изкуствата “Евгений Зумпалов”, с ръководител Дочка Кацарева, изнесоха кратък рецитал по мотиви от поемата “Пролетна песен”.
Края на събитието Петя Александрова представи новата си книжка с поезия за деца “Може би съм рибка, мамо” на издателство “Жанет 45”.
източник: Община Панагюрище
„Много силен конкурс! Това беше определението, което всички членовете на журито дадоха за четвъртото издание на „Недоизречено“, проведено във Варна. Литературната надпревара излезе за първи път от географските ширини на Пловдив и благодаря най-вече на поетесата Мариела Русева от морския град, която създаде перфектна организация и успя да вдигне летвата високо.
Първото издание на конкурса беше в социалните мрежи, а следващите две имаха възрастова граница до 19 години, за да бъдат стимулирани предимно младите хора с творчески заложби. Четвъртото беше замислено да бъде без никакви ограничения, така че в него участваха и много утвърдени творци, чиито имена отдавна са познати в литературните кръгове. Сред участниците, изпратили творби за конкурса, имаше писатели с много книги и награди зад гърба си, издавани на други езици, а също и един собственик на електронна книжарница.
Традиционно в журито присъстваше пловдивският литературовед Здравко Дечев, който проследява „Недоизречено“ още от неговото първо издание, а от страна на Морската столица се включи галеристката Ваня Маркова – Маркони, известна с таланта си да открива нови дарования.
За мен беше много приятна изненада участието в конкурса на поетесата Милена Белчева, която в края на миналата година взе специалната награда на Радио “Пловдив“ в третото издание на Националния поетичен конкурс “Добромир Тонев“ със стихотворението си “Пристанище за мъртви хоризонти“. Този път тя експериментира с проза, която й осигури първото място във варненското “Недоизречено“.
Класираният на второ място Красимир Бачков пък има седем издадени книги, превеждан е на английски, руски, украински и словашки език. Освен това е основател и редактор на списание “Антимовски хан“. Носител е на девет национални награди за проза, без да броим сегашния му приз от “Недоизречено“.
Впечатляваща е творческата биография и на Надя Уорендър, на която журито присъди трета награда – 14 издадени книги, повечето с любовна лирика, а едната от тях – на английски език. Дълги години Надя е живяла и работила във Великобритания. Бяха присъдени и две поощрителни награди – на Димитринка Ненова, която представи една прекрасна любовна приказка в лилаво, и на Ася Шопова за нейната болезнена, но преживяна човешка история.
Двамата с Мариела Русева решихме да организираме връчването на наградите на 13 февруари – навечерието на Св. Валентин, защото темата на конкурса предполагаше любовна лирика. В този дух бяха и наградите – валентински кошници, съдържащи книги за любовта и отбрани питиета. Съвсем в реда на нещата беше и мястото на церемонията – единствената кафе-книжарница в града, с изглед към Морската градина. А Мариела, освен с домакинските си задължения, се справи и с ролята на водеща по време на награждаването. Залата беше претъпкана от участници в конкурса и почитатели на изящното слово. Наградите бяха осигурени с любезното съдействие на Георги Иванов и Борислав Василев, аранжирани от Катя Вичева, а очарователната Мариела Русева носеше бутикови бижута, изработени от Диана Раданова.
Конкурсът се базира на едно мое произведение, матрица, която съдържа единствено малко опорни думи, още толкова препинателни знаци и много празни полета между тях. Идеята е да бъде попълнена творчески така, че да се получи автентична литературна творба. Крайните текстове са от всички възможни къси жанрове на литературата.“
автор: Стефан Бонев
–––––––––––
Н А Г Р А Д Е Н И Т Е НА ПЪРВО, ВТОРО И ТРЕТО МЯСТО
Журито определи трима победители и две поощрения. Първа награда бе присъдена на Милена Белчва, втора – на Красимир Бачков, а трета – на Надя Уорендър. Поощрения получиха Димитринка Ненова и Ася Шопова.
“Недоизречено“
от Милена Белчева:
Лицето ти – възторг от радост мимолетна или предчувствие за спомен нероден сега излъчва. Ще разгадая ли какво се случва с теб и в теб? Винаги открито потаен и щедър на мълчания, които се пръскат в мрака на битието. Галактики, пътуващи в очите ти! Вземи и мен – по детски любопитна душата ми копнее уютнинката на безкрая. Примира, покорена от нежност милостива, стаява в капчица предутринна роса. Нали такава ме обичаш? И трепетна, и светло всепокойна; в реките на безмерния ти чар – спасена и удавена, безпулсна, но и жива.
По пътя Заедно, а в пътя – разделени. И някаква изискана печалност, която ни оплита и приказки от сънища наяве изтъкава. Люлее в пух от ангелски криле – несбъднато реална любовта ни. Целува ме на голо тишина и в златно заискрява същността. Не търся вече нищо, не копнея, не тичаш след примамливите сенки, не късаш от греховните цветя. Дъждец от благодат по нас потича към лунните пътеки самота. Цигулкова въздишка. Никога не бих могла да се изгубя повече, разтворена в ухание на неизменно всеединство. Присъствие, което осезаваш и нямаш сетива да назовеш. Небето е най-сигурната почва, в която пускам корени за полет. Не ми е нужна вяра, за да вярвам. Сърцето не побира обичта. Но тя изпълва цялата Вселена и я превръща в ласкава усмивка. По-сладка от най-хубавия спомен, от тайните извечни по-загадъчна, по-трогваща от майчина сълза. Да бъде тази лудост съкровена на истинност и ведрост безметежна. Контурите на времето – размити, да няма хоризонти и следи.
И зная, че не са ни нужни знаци и карти за изгубени съкровища. Гальовни са лагуните, разхлаждат нозете ни от скитаници прашни. Тревиците целителни – изпити. Преминахме под мъдрата дъга. Какво се случи? Просто неизбежното. Със слизане достигнагме върха.
Разбирам – не разбираш, ала ето ни – сега и тук – отново неразделни, каквито сме и някога били. Да, чудо е! Не някое отвъдно, не чудото на мекия ти глас, не чудото на устните ми – макове, които те събуждаха в летата кадифени. Не те споделях с с никой, но прозрях, че ти си всички, всичко, даже повече…Ревнуваше от вятъра дори, че отнасяше дъха ми на ванилия и мед. Не изчезвай никога! – бълнуваше, не изчезвай, чуваш ли? Хей, тук съм, слънчице, винаги съм била тук, в онова тайнство Недоизречено. Само не питай: „Дали?“
източник: сайт на писателя Стефан Бонев
оригинални изображения: личен архив, Л.Маринов-Було
Ако желаете, може да прочетете и награденото стихотворение:
Светлотайнство в капка тишина
Най-после хоризонтите покорно онемяха,
застинаха в безвремие човешките стихии.
И в тези необятности духът намери стряха,
където до забвение всеистинност да пие.
Онези бездихания, които ни изпраща
изящното мълчание в сърцето на Всемира
попиват неизменната любов животворяща,
в която съвършенството се влива и извира.
В покоя на безвидното, но вездесъщо Нищо
от гроздовете слънчеви на мъдростта се ражда
магията на виното и бавно те насища
след цяла вечност тягостна, неутолима жажда.
Потича светлотайнството от капчиците свежи
и благославя празника молитвен на Лозата.
Илюзиите мамещи, битийните кипежи
са някаква откъсната далечност непозната.
А в новите селения – без псалми и амвони
се лее само Словото и светло те възнася.
Сълзица – преклонение за миг ще се отрони
животът да прогледнем – величествен и ясен.
автор: Милена Белчева
Психолог, журналист и филолог обраха наградите в Третия национален конкурс за поезия „Добромир Тонев”
Психологът Катя Стоилова от Пловдив е победител в Третия национален поетичен конкурс за поезия „Добромир Тонев”. Нейни стихове журито в състав професор Огнян Сапарев, писателят Йордан Велчев и поетесата Станислава Станоева единодушно е класирало на първо място в поетичната надпревара.
Второ и трето място отидоха съответно при журналиста от София Владислав Христов и пловдивския филолог и преводач Катя Белчева.
Наградата на Радио Пловдив за творба, посветена на Добромир Тонев, получи Милена Белчева от Варна.
Бяха връчени още две специални награди. С екскурзия до Гърция от туристическа агенция „Ана Травел” беше премирана Елена Денева от Полски Тръмбеш, а нощувка и вечеря за двама в хотел „Одеон” в Пловдив спечели Дора Господинова от Стара Загора.
Филологическият факултет на ПУ „П. Хилендарски” връчи също своя награда за първи път тази година. Тя отиде при студентката Ралица Димитрова от Ямбол, която следва „Българска филология” в ШУ „Епископ Константин Преславски”.
Отличията бяха връчени на официална церемония снощи в книжарница „Хермес Централ”.
96 поети от цяла България на възраст до 45 години се включиха в поетичната надпревара.
източник: Пловдив.бг
Това е стихотворението ми, номинирано от изпратените творби:
Пристанище за мъртви хоризонти
Годините ми – тъжни раковини
животът ще изхвърли на брега.
Случаен скитник щом през тях премине –
в душата му без глас ще изтека.
Навярно той за миг ще се заслуша
в накъсаното ехо, неразбрал,
какво е да отпиваш само суша,
когато си до немощ прижаднял!…
Какво е да сънуваш платноходи,
чиито преход никой не призна,
а денем да си с мачтов връх, прободен –
до дъното на сетната вина.
Навярно той за вечност ще забрави:
русалките – илюзии дори,
жаравата от страсти и представи –
на пясъка сама да догори;
до болка хоризонтите препасли,
посоките, в които се плета;
превръзката от неми водорасли,
прикрила пред зениците света;
шума на неспокойните талази,
от дъното довлекли страхове.
Едно весло – надежда ще запази
към утрото покорно да гребе.
Че другото са просто лакърдии,
коя била съм някога, преди…
С усмивката си, знам ще ме завие
и кръст скове от гнилите греди.
Под който ще издъхне гордостта ми
и светло ще се пръсне пепелта
на всичките безброй човешки драми.
И Тайната сама ще преведа…
автор: Милена Белчева
В Стара Загора обявиха наградите от Националния конкурс за поезия на вестник „Литературен глас“
На 21 май 2013 г. вестник „Литературен глас“ – Ст. Загора, навърши 20 години (това е вестникът на Д. Б. Митов, който го списва в София от 1928 до 1944 г.). Тържеството по случай юбилея се състоя пред многобройна публика от „града на липите и поетите“ и гости от В. Търново, Пловдив, Бургас, София и др. в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“.
Заедно с богатата литературно-музикална програма беше отчетен и Националния конкурс за поезия по повод 20-годишнината на „Литературен глас“, организиран от читалище „Даскал Петър Иванов – 1988“ и със съорганизатори Община Стара Загора и Народно читалище „Николай Лилиев – 2005“. Конкурсът приключи на 30 април.
◊ НАГРАДИТЕ
След като разгледа представените творби, жури в състав: Константин Еленков, Владимир Шумелов и Йордан Атанасов обяви резултатите.
. Първа награда – Милена Белчева (Варна) и Наталия Цветанова (Монтана)
. Втора награда – Лили Качова (София), Валентина Йотова (София) и Филип Кабакян (Стамболийски)
. Трета награда – Елица Ангелова (Калифорния, САЩ), Снежана Иванова (В. Търново), Силвена Димитрова (Ст. Загора), Иван Сухиванов (Бургас) и Пламен Анакиев (София).
. Поощрителна награда – публикация във вестника.
Конкурсът беше анонимен. Организаторите получиха повече от 600 стихотворения от 235 автори от България и чужбина (САЩ, Испания, Великобритания, Германия, Русия, Франция и др.). Най-младата участничка е 9-годишната Добромира Християнова Миткова от Варна.
В рамките на тържеството бяха представени новите книги на старозагорските автори Стойчо Маджарски („Пълнолуния“), Красимира Божанова („Чадърче от глухарче“) и на проф. Румен Стоянов от София („Злак“).
източник: Културни новини
Публикувам една от наградените ми творби:
Пластика на мига
Почти отмит е аркансила на нощта,
по скулите на утрото протичат струйки минало –
капризите на спомени, на думи и тежнения.
Прониква хлад – невидими криле
изтръскват милостиво от главите ни
полепналия прах на битието.
Приижда и залива тишина и дави уморените зеници,
прозява се дълбоко и поглъща безнънно всички мисли и посоки.
А ти не спиш
и ме покриваш с дъхчета – пулсиращи светулки от сърцето ти.
Отвиваш мойта сънищна постеля
и плъзваш длан с велурения шепот на лунните проблясващи треви.
Танцуват пируетно звездни звуци, разпадат се загадки и понятия.
И люлката притихва укротена, без трескавата плът на суетата.
А ти не спиш
и сбъдваш нежностишия по топлите извивки в унес тих.
Импровизираш смело по клавишите и сигурно привиквам те на бис,
примряла под безкрайните ти пръсти.
Препускат и развяват волни гриви на дързостта ти белите коне.
Разпукват се навън свенливи люляци
и вдишвам красотата им, и твоята.
И сладостно сънят ми се усмихва.
А ти не спиш.
И искаш да забравиш на времето ни всички очертания,
на болката ми – немите сълзи.
Замират страхове и недоверия. Размивам се в предлетен акварел.
А ти не спиш,
и искаш да запомниш на четката ти бавното потапяне
във всичките ми светли цветове.
Сега събират сили сетивата ни да имитират сляпо равнодушие.
…защото утре няма да те има.
автор: Милена Белчева
Журито в състав: ЕВТИМ ЕВТИМОВ – председетел, БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА И РОМАНЬОЛА МИРОСЛАВОВА – членове, след като разгледа постъпилите в конкурса „ПРОЛЕТ МОЯ” литературни творби присъди следните награди:
I СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ИМЕТО НА НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ за стихотворенията на МИХАИЛ ТОШКОВ –„Звезди едри” „Той казваше” и „Отвесната греда на кръста”
I НАГРАДА на ВАСИЛЕНА ЖЕЛЯЗКОВА ПОПОВА за стихотворенията „Птичи разговори”, „Молитва за пролет” и „Вечерни размисли”
II НАГРАДА на ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА за стихотворенията „Ръкавите разперила е ризата на дядо” и „Мама не дочака пролетта”
II НАГРАДА на НОНКА ПЪРВАНОВА КРЪСТЕВА за стихотворенията „Люлин” и „Умивката на моето лице”
II НАГРАДА на НЕЛИ ГОСПОДИНОВА за стихотворенията „Суровият рибар” и „Любовта на Ботичели”
III НАГРАДА на МАРИЯ ГЮЗЕЛЕВА за стихотворението „Гераните на мойте сънища”
III НАГРАДА на МИЛЕНА БЕЛЧЕВА за стихотворението „Неделно те придърпвам върху себе си”
III НАГРАДА на ЕВЕЛИНА КОВАНДЖИЙСКА за стихотворението „Онази смугла линия на хоризонта”
Източник и повече информация: тук
Ето награденото стихотворение от изпратените творби:
Неделно те придърпвам върху себе си,
усмихнато те вплитам
в следсънни нежнощения.
А ти се взираш в слънчевите зайчета,
които неусетно са се вмъкнали
през тънките завеси на деня
и топло осветяват раменете ми.
Примирам от изящното на пръстите,
рисуващи по мене петолиния,
а тръпките-разбягали се ноти,
със устните превръщаш в цветомузика,
която с пролет мислите гримира.
Отпивам те с искрящо наслаждение,
въздъхвам те с разтапящо примирие.
Възкачвам бавно сенчестите хълмове,
в пулсиращия мъх по тях потъвам.
Завиваш ме със сладостно безвремие,
и ме засищаш с миг великолепие.
И мъдра безразсъдност ме превзема.
Заплиташ портокалови цветчета
в уханната игривост на косите.
Пречистваща вълшебност.
Възторжена покорност.
Начало, чийто край е удивителна!
Немея от неказани следдумия,
по знамето на гордостта извезани.
Най-силен-в свойта мъжка уязвимост!
Неделно те придърпвам върху себе си…
Автор: Милена Белчева
