Милена Белчева

Психолог, журналист и филолог обраха наградите в Третия национален конкурс за поезия „Добромир Тонев”

Психологът Катя Стоилова от Пловдив е победител в Третия национален поетичен конкурс за поезия „Добромир Тонев”. Нейни стихове журито в състав професор Огнян Сапарев, писателят Йордан Велчев и поетесата Станислава Станоева единодушно е класирало на първо място в поетичната надпревара.

Второ и трето място отидоха съответно при журналиста от София Владислав Христов и пловдивския филолог и преводач Катя Белчева.

Наградата на Радио Пловдив за творба, посветена на Добромир Тонев, получи Милена Белчева от Варна.

Бяха връчени още две специални награди. С екскурзия до Гърция от туристическа агенция „Ана Травел” беше премирана Елена Денева от Полски Тръмбеш, а нощувка и вечеря за двама в хотел „Одеон” в Пловдив спечели Дора Господинова от Стара Загора.

Филологическият факултет на ПУ „П. Хилендарски” връчи също своя награда за първи път тази година. Тя отиде при студентката Ралица Димитрова от Ямбол, която следва „Българска филология” в ШУ „Епископ Константин Преславски”.

Отличията бяха връчени на официална церемония снощи в книжарница „Хермес Централ”.

96 поети от цяла България на възраст до 45 години се включиха в поетичната надпревара.

източник: Пловдив.бг

Това е стихотворението ми, номинирано от изпратените творби:

Пристанище за мъртви хоризонти

Годините ми – тъжни раковини
животът ще изхвърли на брега.
Случаен скитник щом през тях премине –
в душата му без глас ще изтека.
Навярно той за миг ще се заслуша
в накъсаното ехо, неразбрал,
какво е да отпиваш само суша,
когато си до немощ прижаднял!…
Какво е да сънуваш платноходи,
чиито преход никой не призна,
а денем да си с мачтов връх, прободен –
до дъното на сетната вина.
Навярно той за вечност ще забрави:
русалките – илюзии дори,
жаравата от страсти и представи –
на пясъка сама да догори;
до болка хоризонтите препасли,
посоките, в които се плета;
превръзката от неми водорасли,
прикрила пред зениците света;
шума на неспокойните талази,
от дъното довлекли страхове.
Едно весло – надежда ще запази
към утрото покорно да гребе.
Че другото са просто лакърдии,
коя била съм някога, преди…
С усмивката си, знам ще ме завие
и кръст скове от гнилите греди.
Под който ще издъхне гордостта ми
и светло ще се пръсне пепелта
на всичките безброй човешки драми.
И Тайната сама ще преведа…

автор: Милена Белчева

           Къде са младите поети на България? Навярно странстващи из необятните траектории на душата или потънали безмълвно в едно следстихийно безвремие. Но един от тях, уморен от лутания в тематични ракурси и екзистенциални търсения, е намерил своето „тук и сега“ и има удоволствието да Ви покани на една наистина различна литературна вечер.
„Напразно в себе си витая“ е втората поетична книга на Венцислав Василев, излязла под редакцията на Виолета Христова и е интересен и ценен подарък за почитателите на художественото слово. Творбите на младия автор са подчинени на една специфична вътрешна естетика, не само като конструкция и звучене, но и като надсетивна визия и разбиране, необременени от наложени критерии и правила. Заповядайте да се насладите на впечатляващите със своята дълбочина философски прозрения и една по мъжки трезва, но упойваща с нежността си лирика.