Tag Archiv: интервю

Идеалната почивка за Емо Ялъмов – море, дайкири, кубинска пура и любим човек

Емилиян Ялъмов е известен журналист, репортер, светски хроникьор, автор на книги и текстове от развлекателните жанрове, организатор на събития. През 2012 инициира създаването на сайта YEP.BG, където продължава да публикува. Автор и водещ е и на телевизионна рубрика по БНТ2 и BNT World „На светска вълна“.

 

             Здравей, Емо!

 

            Познаваме се от няколко години, затова ще си позволя да отправям въпросите си директно и извън рамката на общоприетата любезност. Идеята за този разговор се породи по време на една от последните ти публични срещи, а именно – гостуването ти във формата „Неделя следобед със…“ , събитие, организирано от г-жа Таня Дамянова. Тогава присъстващите имаха възможността да надникнат в твоя свят, чрез въпросите на водещата – Патриция Кирилова, свързани с любовта ти към яхтите, пурите, изкуството, членството ти в Бирената партия, книгите, които си издал, рубриките, които водиш. Професионалният ти път не е кратък и си известен в медийните среди, но бих искала в това интервю да разширя тематичните ракурси, за да е по-обстойно и интересно за хората, които не те познават толкова добре. Надявам се, че ще се чувстваш комфортно като интервюиран и от мен и че ще позволим на читателите да разберат повече за твоята душевност, за ценностите и начина ти на живот.

М.Б.:Какво е усещането, когато получаваш толкова много дипломи и отличия, свързани с твои конкретни журналистически изяви или за поддържане и затвърждаване имиджа на дадена марка, фирма, личност? Тези жестове мотивират ли те и вълнуват ли те все още, или си уверен в това, което правиш и за теб подобни признания са повече блясък, отколкото съдържание?


Е.Я.: Това е признание за труда ми. Нормално е човек да се чувства удовлетворен, когато хората оценяват това, което той е направил. Аз съм живо същество и е eстествено да се вълнувам. Това, че съм бил забелязан няма как да не ме мотивира да продължавам напред.

 
М.Б.: Кога разбра, че си изкушен от словото и че това е пътят, по който желаеш да вървиш и да се развиваш? Помниш ли повода за написването на първия ти журналистически материал?

 

Е.Я.: Първоначално пишех хумор и сатира. Публикуваха мои неща във вестниците „Стършел“, „Черноморски преглед“, „КИЛ“ и т.н.. Първият си фейлетон обаче написах с дядо ми Тодор Генев, лека му пръст, още като бях дете. Той беше популярен сатирик. Вероятно от него съм наследил любовта си към писането. Във Варна ме откри Аврам Аврамов, който работеше за петъчната притурка към вестник „Народно дело“. За съжаление той също вече не е между нас.  После започнах да пиша скечове и песни в хумористичното предаване „Тутурутка“. Така започна всичко за мен. След време обаче сатирата отиде на заден план, завърших журналистика. Във Варненски свободен университет направихме студентски вестник „ЦЕНЗура“, на който съм кръстник. Малко след това започнах работа на щат и в редакцията на вестник „Позвънете Новини“, където темите, за които отговарях бяха различни.

 

М.Б.: Съвременните технологии позволяват проследимост и анализи на потребителите и тяхното поведение спрямо даден сайт или печатно издание. Как се променила медийната аудитория през последните 20 години като доверие, интереси, гражданска позиция, активност, светоглед? Какви са твоите наблюдения и как самият ти си се променил в това отношение?

 

Е.Я.: Медиите изгубиха голяма част от доверието, което им гласуваха хората в началото на демократичните промени. Някои журналисти не разбраха, че да информираш е и отговорност. Нароиха се куп жълти издания. В момента е някакъв хаос. Аз така и не си позволих да лъжа моите читатели. Радвам се, че имах удоволствието да работя с хора, които по никакъв начин не са ми налагали някаква цензура. Сега пиша предимно за изкуство, култура, шоубизнес и съм щастлив, че се занимавам точно с тази тематика. Плувам си в свои води.



М.Б.: Имал ли си творци, които са били твои професионални открития и на които да си съдействал значително в посока приемственост, популярност, контакти и т.н.? Признателни ли са днес за това или би се присъединил към коментарите, битуващи в обществото, че българинът е неблагодарен?


Е.Я.: Помагал съм на много хора, но ще прозвучи твърде нескромно да говоря аз за тези неща. Затова нека преминем към друг въпрос. Разбира се, че има и неблагодарни. Те отдавна обаче не са част от моето обкръжение. Не прощавам предателства.

 

М.Б.: Предполагам, че и ти, в началото на своята кариера, си разчитал на подкрепата както на семейството и приятелите, така и на колеги и професионалисти с високи позиции и постижения в дадена област. Кои са хората, с които те свързват не само сантименти, но и искрена почит и благодарност, за това, което са, и с което са ти помогнали – било то доверие, съвети, финансова подкрепа, бизнес предложения?

 

Е.Я.: Благодарен съм на преподавателите ми по журналистика. Някои от  хората, с които съм работил през годините също са били прекрасни професионалисти. С други сме имали откровени конфликти, но с тях не поддържам отношения. Дори не знам дали все още са в занаята.

 

М.Б.: Срещал си се с редица популярни личности, свързани по някакъв начин с изкуството, културата, шоубизнеса, хора с разнообразни интереси и стил на живот. Имал ли си случаи, в които да установиш за себе си осезаема разлика между медийния образ на дадена личност, на база на който са били и твоите представи и преценките ти за човека при пряк контакт с него, доколкото е позволил да го опознаеш?


Е.Я.: На сцената винаги се излиза с маска и се играе роля. Човек не един и същ пред публика и у дома. В ролята ми на журналист съм се опитвал събеседниците ми да бъдат откровени, но дали е било така знаят само те. Всичко си зависи от човека. Има хора открити, лъчезарни и с усмивка, а други са интровертни и трудно можеш да преминеш бариерата, която са поставили.


М.Б.: Вероятно някои от запознанствата ти с т.нар. „звезди“ са провокирали както възхищение и въодушевление, така и разочарование и резервираност.
Има ли някои от родните знаменитости, с които общуването те обогатява, преобразява и ги чувстваш наистина близки?

 

Е.Я.: Имал съм щастието да контактувам с почти всички известни личности в България. Харесвам много Васил Михайлов. Голям мъжкар! Страхотни роли! Джоко Росич пък бе по-голям българин от много мои сънародници, въпреки, че не е роден тук. Беше един балкански титан. Нека почива в мир. Тъжно е, когато се разделяш с такива хора. Тодор Колев бе онзи опасен чаровник, който българското кино никога повече няма да има. От новото поколение симпатизирам на Асен Блатечки. Препоръчвам на всички читатели да гледат лентата „Съдилището“, където той играе главнатя роля. Разтърсващ филм. Залата стана на крака след края на премиерата. Много добър актьор е Захари Бахаров. Мариан Вълев, Христо Шопов са все любими мои лица от големия и малкия екран.


М.Б.: Опиши с по три думи – как възприемаш себе си като: журналист, приятел, мъж и баща?


Е.Я.: Гледам сериозно на професията си и не обичам да правя компромиси в работата си. Обикновен човек съм, който обича да дарява усмивки на хората около себе си.   А дали съм добър баща е редно да каже дъщеря ми.


М.Б.: А извън ролите и светската суматоха и суета – какъв е твоят вътрешен свят, кои са твоите съкровени моменти в ежедневието, нещата, които те изпълват с радост и хармония?

 

Е.Я.: Щастлив съм, когато знам , че близките ми са добре. Обичам да излизам с дъщеря ми и да се забавляваме.

 

М.Б.:Кое предпочиташ през последните години – усамотението или многобройните социални контакти и изяви?

 

Е.Я.: Водя много динамичен начин на живот. Понякога на вечер ми се налага да бъда на няколко различни светски прояви. Няма как. Не се оплаквам. Такава ми е професията. Може би ако беше по-различно щях да умирам от скука. Срещите с хората ме зареждат. Все пак аз контактувам предимно с хора на изкуството. От тях винаги има какво ново да научиш.


М.Б.: Хората, които те познават, знаят, че си почитател на изисканите питиета, атрактивните туристически дестинации, стойностната литература и ценител на красотата в различните и измерения. Ако имаш възможност да си подариш една съвършена за теб кратка ваканция къде и как би релаксирал най-пълноценно?

 

Е.Я.: Повече от 6-7 години не съм посещавал атрактивни туристически дестинации и не съм излизал в чужбина. Не знам откъде е останало това впечатление, че съм техен ценител, но ако ми се отвори възможност със сигурност искам да е място с море, слънце, яхти и палми. Едно дайкири, кубинска пура и любим човек също идеално се вписват в картината ми за пълноценен релакс. 


М.Б.: Кои са най-оригиналните изненади и специални жестове към теб, които си съхранил в паметта на сърцето и си спомняш с умиление?

 

Е.Я.: Твърде лични са. Предпочитам да ги запазя само за себе си.


М.Б.: Ако приемем, че животът е музика, коя е песента, която те олицетворява най-добре?

 

Е.Я.: Харесвам много жанрове. Като ученик съм бил барабанист в група. Вероятно ще е някакъв микс между джаз, поп, рок, класика и щипка хеви метъл.


М.Б.: Почти винаги си във ведро настроение и обичаш добрия хумор. Кой е вицът, който те разсмива, колкото и пъти да го споделяш или чуваш от друг?

 

Е.Я.: Много са. Имам един голям приятел, който е неизчерпаем извор на вицове. Повечето варненци го познават като Жоро Степа. Мога да го слушам с часове и да се заливаме от смях. Един от любимите ми вицове е:

– Докторе, жена ми я боли гърлото! Какво да направя?

– Празнувай, човече! Празнувай!

 

М.Б.: Кое опиянява повече – доброто вино или добрата дума?


Е.Я.: Добрата дума, поднесена с чаша хубаво вино.


Благодаря за откровените и изчерпателни отговори! Пожелавам ти завиден тонус и да преодоляваш баналното, постигайки оптималното.

 

Интервюто взе Милена Белчева за Арт клуб МонограМ

Снимки – личен архив Емилиян Ялъмов

 

13/8/15

Варна

 

11850912_774988679280511_1104434615_n

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

11903278_774988005947245_1164110896_n

Ролята на психологическата подкрепа при децата с аутизъм и психически проблеми в развитието

През изтеклата седмица в сградата на радио Варна се проведе лятно училище „Психопатология на ранното детско развитие”, организирано от Асоциация Българско психоаналитично пространство.  Темите, които се разглеждаха задълбочено и дискутираха от психолозите, бяха свързани с превенцията и възможностите за лечение от страна на специалисти и родители, а лектори бяха Мимоза Димитрова, Диана Циркова, д-р Д.Гъдева и В.Вътов. Предлагам на Вашето внимание кратко интервю с една от дамите-организатори – Пламена Иванова, която е специалист-психолог, практикуващ в Морската столица.

 

М.Б: Здравейте! В предварителния ни разговор, коментирахте мотивите за създаването на такова училище, а реализацията му показва, че има достатъчно интерес от страна на Вашите колеги-психолози и те искат да специализират и добият опит именно в тази сфера. Бихте ли споменали някои от темите, на които обърнахте внимание във Вашата програма?

 

П.И. Благодаря за поканата и възможността да споделя повече за тази инициатива, обвързана с един изключително сериозен проблем, засягащ голяма част от семействата в България и по света. Темите, които разглеждахме бяха прецизно подбрани, а освен лекции, в програмата имаше и прожекция на филма „Децата от зелената роза”, последван от дискусия. Част от разглежданите въпроси бяха следните: Деца с психози и техният живот в семейството, прием и вписване в детска градина и в училище, Изследване на архаичните обекти в психотичния свят на детето чрез приказки – практическо ателие, Родителският нарцисизъм и влиянието му върху детето, Аутистичен риск при бебето и други.

 

М.Б.:Разкажете повече за проблемите на децата. Задължителни ли са консултациите и работата с психолог в процеса на адаптация и промяна в режима, отношението, работата с детето и защо? От какво се повлиява положително състоянието на засегнатите?

 

П.И.:В различните теории се счита, че има връзка между аутизъм и шизофрения, аутизъм и невроза, а други специалисти определят състоянието на аутизъм само и единствено като разстройство на речта и общуването. В състояние на аутизъм могат да се наблюдават подобрения, ако се започне своевременна работа с детето и близките му, като е действително важно срещите и терапията да бъдат постоянни, а не епизодични. С най-голяма ефективност, според мен, са арт заниманията, психодрамата, психоанализита и позитивната терапия. Често използвам части от тях в в своята практика, като прилагам подходите, според състоянието на всяко дете.

 

М.Б.:Какво най-често споделят пациентите, с които работите? Кои са препъни-камъчетата по пътя и какво от друга страна ви прави оптимисти и мотивира да предадете своите знания и опит, чрез подобни инициативи?

 

П.И.: Най-често родителите имат затруднения, свързани с възпитанието и обучението на деца с аутизъм и детска психоза. В много случаи грижите са поемат изцяло от единия родител, обикновено-майката. Но според мен и моите колеги е важно работата с детето да бъде и от двете страни. Мотивира ме това, че при навременна и постоянна терапия, резултатите са обнадеждаващи и състоянието на децата се благоприятства значително, което е предпоставка за един нормален, по-съзнателен и по-пълноценен живот.

 

М.Б.: Кое отчитате като сериозен проблем за децата и родителите при неглижиране на ситуацията и липса на мотивация да се потърси психологическа подкрепа?

 

П.И.: Често в юношеска възраст при състоянията на психоза се извършват суицидни опити и родителите са безпомощни в осъществяването на контрол.

 

М.Б. Имате ли случаи, с които се гордеете в своята практика в посока приемственост, загриженост от страна на родителите и адаптация на децата с аутизъм към едно нормално ежедневие?

 

П. И.: Случаите, с които най-много се гордея в своята практика, са тези, при които родителите са проявили най-голяма стабилност, отговорност и постоянство, спрямо терапията на детето и семейството. За подобрение на проблемните състояния е важно да се спазват стриктно препоръките на специалиста.

 

М.Б.:Според Вас има ли достатъчно адекватна, достъпна и изчерпателна литература, която да обхване всички ракурси по темата? Може би Вие ще препоръчате такава?

 

П.И.: В последните години на книжния пазар се появиха много заглавия на книги, засягащи темите, свързани с патологията на ранното детско развитие, но най-често издаваната литература обхваща по-популярните страни на проблема и показва информираността на авторите, а не толкова техния професионален опит. Като специалист, препоръчвам две интересни и полезни книги: „Отвъд думите – Арт терапия с деца от аутистичния спектър“ на Кати Еванс и Янек Дубровски, както и „От педиатрия към психоанализа“ на Доналд Уиникът. Много полезен е и сборникът „Работа в екип със страдащото бебе и дете“.

 

М.Б.: Отделя ли се нужното внимание от страна на медиите и държавните организации към семействата, които са засегнати?

 

П.И.: Варна е градът с най-много социални услуги, но въпреки това те се оказват недостатъчни. Държавата подпомага частично семействата с деца-аутисти, но тези средства са оскъдни, както можем да предположим. Помощите могат да бъдат не само финансови, а да се изразяват в осигуряване на специализирана подкрепа в терапевтични центрове и кабинети, при условие, че семействата са наистина мотивирани.

 

     Повече за Пламена Иванова бихте могли да научите от нейния сайт, както и да я потърсите за специализирана помощ. Също така, може да присъедините към страницата на Психологическа подкрепа и да следите публикациите там.

 

STB_1240

интервюто взе Милена Белчева

снимка: личен архив

 

 

Интервю (за в-к „Изгрев“ 2014)

10548143_906863169343795_7719488763288893274_o

Интервю за сайта DIGITAL PHOTOGS ( фотографски сайт 2013 г.)

Интервюто за сайта на Камен Кунчев и Христо Душев може да прочетете тук.

Благодаря за поканата и прекрасните снимки.
Scan0015 Scan0017 Scan0018

Интервю на Милена Белчева в предаването „На брега“ 2011

Разговор за поезията и прозата в живота, за изкуството като спасителна риза и пътя на твореца

Интервю в ТВ Черно море (20г. в-к КИЛ и Сдружение на писателите-Варна)

Радвам се, че ме поканиха за участие в интервюто по ТВ Черно море, по повод юбилея на в-к „КИЛ“ и се включих в публикациите и тържествата на Сдружението на варненските писатели.

„През 2011 година се навършиха 20 години от излизането на първия експериментален брой на вестника, тогава все още под друго временно заглавие – „Литературен глас” (ЛИТ). И ето че вече 20 години, преминал през много финансови и организационни протуберанси,  вестник „КИЛ” продължава да излиза, да радва своите читатели не само в нашия град, но и в цяла България.

Още в далечната 1991 г. вестникът е едно от първите културни издания от нов вид в рамките на цялата страна. На неговите страници са публикували свои произведения почти всички майстори на словото; свои творби са публикували и повечето варненски художници. А и редица учени филолози са намирали добър прием по страниците на вестника.

Особено в последните две години вестник „КИЛ” се утвърждава като истинско културно издание на Варна. Последната година се поставиха началата и на няколко нови рубрики, свързани с антологичността в подбора на авторите, както и свързани с проблемите на осмислянето на художествено-естетическите процеси сред съвременните културни наративи – публикуваха се поредица от статии, в които традиционните, но остаряващи с времето подходи към произведенията на културата и особено на литературата са подложени на едно ново преосмисляне в контекстите на установените (но не и вечни) наративи на постсимволистическата епоха, както и тези, свързани с историческата памет като актуализирана реалност.

Вестникът е великолепно подреден и списван, за което основна е ролята на главния му редактор и сполучливо подбраната редакционна колегия. Дори нещо повече, може уверено да се твърди, че сред сродните си издания в страната, по проявения естетически вкус и прецизност на подредбата, вестник „КИЛ” заема една от челните позиции.

Не трябва и да се забравя, че сегашният вестник наследява опита на създавалите го през годините. Не трябва и да се забравя, че вестникът е отличаван  с международни награди, като  „Международната златна и сребърна награда за качество”, с която вестникът беше отличен в Мексико, и ред други.

Сдружение на писателите – Варна благодари на Община Варна, че в последните години, в резултат на финансовата ù подкрепа, вестникът не само оцеля, но и се превърна в основно издание за култура, изкуство, литература в региона, с водещо място в рамките на националния културен диалог.

Създателите на Сдружение на писателите-Варна преди 20 години заложиха здрави основи, върху които днес стъпва вестникът. Без да обслужва нечии теснопартийни интереси, а просто да бъде вестник за култура, изкуство, литература. Такъв, от какъвто Варна винаги ще има нужда.“

източник: в-к Кил

снимки: Личен архив

 

kil

 

Интервю на Милена Белчева в TB Varna

Разговор по повод премиерата на книгата „Ванилено небе“. Милена Белчева гостува в сутрешния блок на ТВ – Варна, водещ – Силвия Благоева