През изтеклата седмица в сградата на радио Варна се проведе лятно училище „Психопатология на ранното детско развитие”, организирано от Асоциация Българско психоаналитично пространство. Темите, които се разглеждаха задълбочено и дискутираха от психолозите, бяха свързани с превенцията и възможностите за лечение от страна на специалисти и родители, а лектори бяха Мимоза Димитрова, Диана Циркова, д-р Д.Гъдева и В.Вътов. Предлагам на Вашето внимание кратко интервю с една от дамите-организатори – Пламена Иванова, която е специалист-психолог, практикуващ в Морската столица.
М.Б: Здравейте! В предварителния ни разговор, коментирахте мотивите за създаването на такова училище, а реализацията му показва, че има достатъчно интерес от страна на Вашите колеги-психолози и те искат да специализират и добият опит именно в тази сфера. Бихте ли споменали някои от темите, на които обърнахте внимание във Вашата програма?
П.И. Благодаря за поканата и възможността да споделя повече за тази инициатива, обвързана с един изключително сериозен проблем, засягащ голяма част от семействата в България и по света. Темите, които разглеждахме бяха прецизно подбрани, а освен лекции, в програмата имаше и прожекция на филма „Децата от зелената роза”, последван от дискусия. Част от разглежданите въпроси бяха следните: Деца с психози и техният живот в семейството, прием и вписване в детска градина и в училище, Изследване на архаичните обекти в психотичния свят на детето чрез приказки – практическо ателие, Родителският нарцисизъм и влиянието му върху детето, Аутистичен риск при бебето и други.
М.Б.:Разкажете повече за проблемите на децата. Задължителни ли са консултациите и работата с психолог в процеса на адаптация и промяна в режима, отношението, работата с детето и защо? От какво се повлиява положително състоянието на засегнатите?
П.И.:В различните теории се счита, че има връзка между аутизъм и шизофрения, аутизъм и невроза, а други специалисти определят състоянието на аутизъм само и единствено като разстройство на речта и общуването. В състояние на аутизъм могат да се наблюдават подобрения, ако се започне своевременна работа с детето и близките му, като е действително важно срещите и терапията да бъдат постоянни, а не епизодични. С най-голяма ефективност, според мен, са арт заниманията, психодрамата, психоанализита и позитивната терапия. Често използвам части от тях в в своята практика, като прилагам подходите, според състоянието на всяко дете.
М.Б.:Какво най-често споделят пациентите, с които работите? Кои са препъни-камъчетата по пътя и какво от друга страна ви прави оптимисти и мотивира да предадете своите знания и опит, чрез подобни инициативи?
П.И.: Най-често родителите имат затруднения, свързани с възпитанието и обучението на деца с аутизъм и детска психоза. В много случаи грижите са поемат изцяло от единия родител, обикновено-майката. Но според мен и моите колеги е важно работата с детето да бъде и от двете страни. Мотивира ме това, че при навременна и постоянна терапия, резултатите са обнадеждаващи и състоянието на децата се благоприятства значително, което е предпоставка за един нормален, по-съзнателен и по-пълноценен живот.
М.Б.: Кое отчитате като сериозен проблем за децата и родителите при неглижиране на ситуацията и липса на мотивация да се потърси психологическа подкрепа?
П.И.: Често в юношеска възраст при състоянията на психоза се извършват суицидни опити и родителите са безпомощни в осъществяването на контрол.
М.Б. Имате ли случаи, с които се гордеете в своята практика в посока приемственост, загриженост от страна на родителите и адаптация на децата с аутизъм към едно нормално ежедневие?
П. И.: Случаите, с които най-много се гордея в своята практика, са тези, при които родителите са проявили най-голяма стабилност, отговорност и постоянство, спрямо терапията на детето и семейството. За подобрение на проблемните състояния е важно да се спазват стриктно препоръките на специалиста.
М.Б.:Според Вас има ли достатъчно адекватна, достъпна и изчерпателна литература, която да обхване всички ракурси по темата? Може би Вие ще препоръчате такава?
П.И.: В последните години на книжния пазар се появиха много заглавия на книги, засягащи темите, свързани с патологията на ранното детско развитие, но най-често издаваната литература обхваща по-популярните страни на проблема и показва информираността на авторите, а не толкова техния професионален опит. Като специалист, препоръчвам две интересни и полезни книги: „Отвъд думите – Арт терапия с деца от аутистичния спектър“ на Кати Еванс и Янек Дубровски, както и „От педиатрия към психоанализа“ на Доналд Уиникът. Много полезен е и сборникът „Работа в екип със страдащото бебе и дете“.
М.Б.: Отделя ли се нужното внимание от страна на медиите и държавните организации към семействата, които са засегнати?
П.И.: Варна е градът с най-много социални услуги, но въпреки това те се оказват недостатъчни. Държавата подпомага частично семействата с деца-аутисти, но тези средства са оскъдни, както можем да предположим. Помощите могат да бъдат не само финансови, а да се изразяват в осигуряване на специализирана подкрепа в терапевтични центрове и кабинети, при условие, че семействата са наистина мотивирани.
Повече за Пламена Иванова бихте могли да научите от нейния сайт, както и да я потърсите за специализирана помощ. Също така, може да присъедините към страницата на Психологическа подкрепа и да следите публикациите там.
интервюто взе Милена Белчева
снимка: личен архив
