Милена Белчева

         „Ябълки от детството“ е поетична книга за пътя на духа, за човешките тресавища и висини, за следите на премълчаното и споделеното, за разкаянието, упованието и прозрението. Автор на стихосбирката е Йеромонах Роман (Александър Матюшин), а подборът и преводът на творбите са дело на варненския поет и композитор – Владимир Стоянов. Стихосбирката е продукт на издателство „Фабер“ и излиза с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан, както и с материалната подкрепа на фонд „Русский мир“. Изданието е билингвистично и е действително стойностно за ценителите на художественото слово, които ще имат потребността да преживеят едно необятно пътешествие, тръгвайки от „стария си дом“, край „ливадата недокосена“ , през „горещия сняг“, необезкуражени от дочутите „объркани напеви“ и своята „съдба отрова“, за да открият вярната нишка към „светия извор“ и „Царството възпято“.

Петдесетте стихотворения са подредени в три цикъла – „Целебният извор“, „Песента на славея“ и „Моя възраст, златна моя гибел!“, като съставителят е спазвал хронологичния принцип при подбора и оформлението. Йеромонах Роман е автор на много сборници с духовни стихотворения и песнопения, но тази книга предлага едно по-обстойно представяне на творчеството му пред българската общественост и е плод на един неслучаен контакт между творци, прераснал в силно и преобразяващо приятелство. Както споделя и самият преводач в следговора на изданието : „има срещи, личности и събития, които са своеобразен дар и посвещение“. Като дългоочакван досег и светъл дар са и поетичните откровения на Йеромонах Роман, който предразполага читателите за едно по-истинно и обхватно възприятие. Думите му звучат изповедно, но без излишен драматизъм и не назидателно и мъчително, а молитвено и мелодично. Изказът е пестелив, но привлича с искреността си и разкрива фина сетивност и впечатляваща прозорливост. Разбира се, от съществена важност е и фактът, че преводът на произведенията е на такова ниво, което позволява на всяка дума да живее, одухотворена от творческата енергия, в стилистична и смислова хармонична цялост.  Но не само майсторската прецизност в подбора на изразните средства прави този реализиран проект толкова значим за литературната общественост. Книгата представя още едно лице на съвременната руска литература, в своя чист и естествен вид, но и отправя духовни послания от православния свят, така необходими в днешните времена на властващ егоцентризъм и изопачени ценности.

Авторът, осъзнал „колко е крехко човешкото „аз”, ни напомня, че „всичко е тлен и прах” и призовава „…помагайте хората да се разливат през бреговете си тесни, сурови”. И сам следвайки отправените повели, преодолявайки бариерите на скептицизма и изменящата представите оптитност, чрез поезията си, вероятно, намира възможност да ни изведе отвъд личностното и преходното. Макар открил спасение  в смирението и покаянието, той продължава да пита: „Защо мъдруваме, зачерквайки пътя естествен?”. Разбира и внушава, че дори когато „навсякъде искри непълнота”, когато „гине светът в неправда и зло” и често „сълзят очите”, трябва да съзнаваме, че „всичко е Божия милост”. Вътрешният необят на Йеромонах Роман е място на „покой и утешение”,  на преклонение и „прослава на Твореца”, но без изява и патос, защото както казва и сам в един свой стих: „величието мре без тишина”. Тази книга предполага по-различно психично състояние, в което да бъде прочетена и преживяна. „Ябълки от детството” е предназначена не за шумната тълпа, а за всеки, готов да задгърби „вековната суета” и „безмълвен и безимен” , в „самозабвение” да последва пътя на „душата, търсеща блаженството”.

Приветствам идеята на Владимир Стоянов да запознае родната общественост с личността и творчеството на този недостатъчно известен у нас автор и да направи мъдроликата му душа по-близка и поетичния му свят по-достъпен. Вярвам, че посланията в стихосбирката ще намерят нужните читатели и че подобни проекти ще продължат да се случват и да ни зареждат с оптимизъм.

Милена Белчева, 2015

корицата на български език

корицата на руски език

Две изключително вълнуващи премиери са състояха през ноември в Арт салона на Радио Варна. На 15 ноември Валентина Йосифова-Валенс представи новата си книга с разкази, озаглавена „Ябълки и канела“ с редактор пловдивския писател и журналист – Стефан Бонев. Седмица по-късно, в деня на Християнското семейство и младеж бе творческата вечер на Радостина Драгоева, която зарадва многобройната публика с великолепната си поезия. Представянето на последната ѝ книга „Четвъртото листо на детелениа“ бе съпроводено с оригинална мултимедия и музикални изпълнения на Йоана Божидарова и Светлин Трендафилов. Огромна чест бе присъствието на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски Митрополит Йоан, който изнесе кратка проповед и благослови всички гости и творческия път на Радостина. С прочит на любими стихове и поздравления се включиха поетесите Кати Вангелова, Милена Белчева и Валентина Йосифова. Редактор на книгата е Елка Няголова – блестящ поет, преводач и общественик.

МБ

снимки: личен архив, Радостина Драгоева.

„През 2009-а година Фондация „Буквите“ стартира инициативата Алманах „Нова българска литература“, разделен на два тома – Поезия и Проза.

В тези алманаси се публикува най-доброто от съвременната българска литература за съответната година, но най-важното е, че те дават възможност на автори, известни предимно в интернет, да бъдат публикувани в престижно хартиено издание и да достигнат до широката публика. До голяма степен Алманах „Нова българска литература“ замества липсващия литературен периодичен печат.

През тази година Алманасите излизат за шести пореден път.

Премиерата на Алманах „Поезия“ 2014 ще бъде на 5-и ноември, а на 25-и ноември – на Алманах „Проза“ 2014.

В Алманах „Поезия“ след много сериозен подбор влязоха 280 произведения на 56 съвременни български поети, повечето победители в престижни литературни конкурси през изминалата година.

Алманах „Проза“ 2014 достигна рекордните 450 страници с произведенията на 30 автора.

През ноември и декември Алманаси „Нова българска литература“ ще бъдат представени в различни градове на България.

От 2012-а година Българско национално радио е медиен партньор на тази инициатива.“

Източник: БНР

Предоставям на Вашето внимание една от публикуваните ми творби в изданието:

Необикновен, но дългоочакван „Разговор с водата” се състоя в Арт салона на Радио Варна в края на юли и оживи многобройната публика, която уважи премиерата на  последната поетична книга на Емилия Найденова. Литературната вечер бе озарена и от магнетичното поетично присъствие на Елица Виденова – Директор на БНР-Радио Варна, която въпреки отговорните си ангажименти успя да се наслади на рецитала и да приветства лично гостуващата авторка. Залата се оказа малка, за да побере десетките  почитатели  на словото и творци, сред които Маргарита Стефанова, Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Богомил Аврамов-Хеми, Дончо Дончев и др. Те с интерес наблюдаваха необичайното представяне от техните колеги по перо-Венцислав Василев и Милена Белчева, които влязоха в ролята на водещи. Комичните  провокации, артистични закачки и аналитични пробези из откровенията в книгата, бяха приятелска изненада за даровитата млада дама, която трудно въздържаше емоциите си от вълнение. В тази връзка бяха и думите от анонса на събитието, където Венци Василев споделя: „Ако не знаете, да ви кажа, че силноемоционален човек не може да е поет. Да, емоцията би могла да бъде вид вдъхновение, но за разгръщането на това вдъхновение е нужно психично пространство. А силните емоции обсебват психичното пространство и не му позволяват да диша. А ако го знаете, да ви кажа…Че нещо явно пропускаме. Защо ли? Просто имаме едно нагледно опровержение. Специфичният термин на въпросното явление е Емилия Найденова.”

Искрени аплодисменти и ведро настроение провокираха и словата на Сергей Сергеев, изразени в дружески поетичен шарж – специален поздрав, поднесен традиционно с изящна червена роза в знак на уважение и симпатия към авторката. Тези признания не са случайни, защото Еми е не само много сетивен, чист и спонтанен човек, тя има една действително интересна дарба да наблюдава света едновременно през стотици ракурси и да изразява себе си и чрез споделеното, и чрез премълчаното. Родена е и живее в София, но често и с нескрита радост пътува до морската столица, където я чакат любовта, приятелите и морето. Амбициозната светлоока поетеса изучава Българска филология в СУ „Климент Охридски” и е носител на редица престижни литературни награди. Публикува в сайтове за лично творчество, както и в електронни медии, има и собствен блог, озаглавен „Небе за птици”, каквото е името и на първата и стихосбирка. Пише за простичките неща, за малките и големите тайнства на живота, за просторите в нас и тъмнините, които ни смаляват. Нейната лирическа героиня се скита из лабиринтите на преживяното, спъва се в хилядите посоки и опитности и разтревожено пита:

„Къде е вратата, с която затварям

душата на своето изгубено тяло?

Къде са ми думите, дето спасяват,

когато вали тишина на парцали?”

Не спира да търси какво се крие отвъд, в онази безкрайна синева, какво я очаква зад солените клепачи на дните, наивно да иска да разбере „горе дали им ухае на люляци”, макар да осъзнава, че „без въпроси се живее лесно”. Чезне в дълбокото и се загубва в нищото, попива животослучващото се и усмихнато призовава:

„Дай ми вечността,

за да забравя.

И още толкова – да помня”

Опитва се да сепне и околните от инертността, да ги откъсне от битийната примка и въздъхва:

„Небето праща знаци. Ала ти

се давиш в други истини нетрайни.”

Но когато сладката умора победи сетивата и бягствата в кръг станат осезаемо излишни, сърцето само разбира:

„всичко е както някога,

само дето

губиш значенията”.

Тогава стрелките на трескавата жажда спират, за да просветне  онази преждевременно настъпила мъдрост:

„Човекът сам си е къща. Сам си е същност. И сам си е погребение…”

Какъв дух трябва да има един такъв човек, който е само на 22 години, за да заяви?! :

„Живот, аз зная, че си смърт. И пак ти вярвам…”

А аз вярвам, че все по-често ще чуваме името на Емилия Найденова, свързано с радващи новини и събития. Убедена съм, че и новата и поетична книга ще впечатли както читателите – любители на поезията, така и сериозно пишещите творци и литературни критици. Стихосбирката е един красив и успешен продукт на издателство „Знаци” и дори само визуално провокира вниманието с необичайния си формат и прекрасното оформление на корицата, дело на художничката Невена Ангелова. Художествени редактори са Виолета Христова и Камелия Кондова – две дами, чиито естетически усет и поетичен изказ ги отличават като едни от най-стойностните автори в България. „Разговор с водата” е заглавие на изповед, която те отвежда дълбоко в тайнствата на Вселената и ти подарява елегантен и смислен диалог и поетична атмосфера, в която душата тихо ликува.

Автор текст и снимки: Милена Белчева

ИЗБРАНИ ТВОРБИ НА ЕМИЛИЯ НАЙДЕНОВА

ПАЛЕЧКА

Морето ме прегърна и ми взе

едно голямо слънце от очите.

Превърна го в тъга. Солена бе

последната ми глътка, птичата.

Солени бяха нощите преди.

Преди да бъда цяло със водата.

Когато нямам въздух, не сълзи

и капка от окото ми. А вятърът

приспива хиляди деца без мен,

чиито топли длани все ми липсват.

Чиито лунни погледи – навред

се скитат и в тъгата ми се плисват.

Чиито дни аз виждам да текат

в стъблата на глухарчета внезапни.

Ще се смаля до тях, да порастат

в човеци, по-достойни за приятели.

* * *

Не е ли страшно – плътната материя

превръща сетивата във предатели.

Раняваме. Душим. Крещим неделно.

И бавно в самотата се смаляваме.

Не е ли страшно как се къса струна

под тежестта на чуждото съмнение.

Мелодия се къса. Вътре пуква.

Не е ли страшно как не се поглеждаме?

Утеха ли е да намериш рамо,

с което във съня се разминаваш?

В очите на последния приятел

да видиш, че душата ти я няма.

Не е ли страшно – времето изтича,

преди за друга сламка да се хванем.

Зрънцата от последното обичане

подобно тъжни мравки мъкнем бавно.

Един рапан побира гласовете ни

във този свят – изчезваща материя.

Пчели и домове потъват в бездните.

Човекът – в своите призрачни съмнения.

ПТИЦИ

Август си отива. Тръгват щъркели.

Тръгват самолети и приятели.

Много плача, малко ги прегръщам.

Лятото във края си е залез.

Времето ми ги отне набързо.

Само да премигна и ги нямаше.

Ако някой после се завърне,

само обичта е по-голяма.

Вече заприличах на летище.

Чакам. И събирам бавно себе си.

Няма нищо общо със предишното.

Есента се скрива и е прелетна.

Стъпвам във септември. Тръгват щъркели.

Чезнат самолети и приятели.

Много плача, малко ги прегръщам.

Пиша върху вятъра. И чакам.

* * *

Не съм от тук. И като звук,

като вълна от синьото изплувам,

от капките на тихия капчук,

от сълзите на вятъра и юли…

Небето праща знаци. Ала ти

се давиш в други истини нетрайни.

Спасявам те с последните очи

и оцелявам в тебе като тайна.

Защото на земята няма свят,

а кули от значения и думи.

И целият живот е кръговрат.

Въртим се като слепи пеперуди.

А другото присъства. И вали.

И този дъжд разделя същността ми.

Отвъд съм цяла. В другите очи

животът е невинен. И назаем.

Отзив и снимки: Милена Белчева

Необикновен, но дългоочакван „Разговор с водата” се състоя в Арт салона на Радио Варна в края на юли и оживи многобройната публика, която уважи премиерата на  последната поетична книга на Емилия Найденова. Литературната вечер бе озарена и от магнетичното поетично присъствие на Елица Виденова – Директор на БНР-Радио Варна, която въпреки отговорните си ангажименти успя да се наслади на рецитала и да приветства лично гостуващата авторка. Залата се оказа малка, за да побере десетките  почитатели  на словото и творци, сред които Маргарита Стефанова, Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Богомил Аврамов-Хеми, Дончо Дончев и др. Те с интерес наблюдаваха необичайното представяне от техните колеги по перо-Венцислав Василев и Милена Белчева, които влязоха в ролята на водещи. Комичните  провокации, артистични закачки и аналитични пробези из откровенията в книгата, бяха приятелска изненада за даровитата млада дама, която трудно въздържаше емоциите си от вълнение.  В тази връзка бяха и думите от анонса на събитието, където Венци Василев споделя: „Ако не знаете, да ви кажа, че силноемоционален човек не може да е поет. Да, емоцията би могла да бъде вид вдъхновение, но за разгръщането на това вдъхновение е нужно психично пространство. А силните емоции обсебват психичното пространство и не му позволяват да диша. А ако го знаете, да ви кажа…Че нещо явно пропускаме. Защо ли? Просто имаме едно нагледно опровержение. Специфичният термин на въпросното явление е Емилия Найденова.”

Искрени аплодисменти и ведро настроение провокираха и словата на Сергей Сергеев, изразени в дружески поетичен шарж – специален поздрав, поднесен традиционно с изящна червена роза в знак на уважение и симпатия към авторката. Тези признания не са случайни, защото Еми е не само много сетивен, чист и спонтанен човек, тя има една действително интересна дарба да наблюдава света едновременно през стотици ракурси и да изразява себе си и чрез споделеното, и чрез премълчаното. Родена е и живее в София, но често и с нескрита радост пътува до морската столица, където я чакат любовта, приятелите и морето. Амбициозната светлоока поетеса изучава Българска филология в СУ „Климент Охридски” и е носител на редица престижни литературни награди. Публикува в сайтове за лично творчество, както и в електронни медии, има и собствен блог, озаглавен „Небе за птици”, каквото е името и на първата и стихосбирка. Пише за простичките неща, за малките и големите тайнства на живота, за просторите в нас и тъмнините, които ни смаляват. Нейната лирическа героиня се скита из лабиринтите на преживяното, спъва се в хилядите посоки и опитности и разтревожено пита:

„Къде е вратата, с която затварям

душата на своето изгубено тяло?

Къде са ми думите, дето спасяват,

когато вали тишина на парцали?”

Не спира да търси какво се крие отвъд, в онази безкрайна синева, какво я очаква зад солените клепачи на дните, наивно да иска да разбере „горе дали им ухае на люляци”, макар да осъзнава, че „без въпроси се живее лесно”. Чезне в дълбокото и се загубва в нищото, попива животослучващото се и усмихнато призовава:

„Дай ми вечността,

за да забравя.

И още толкова – да помня”

Опитва се да сепне и околните от инертността, да ги откъсне от битийната примка и въздъхва:

„Небето праща знаци. Ала ти

се давиш в други истини нетрайни.”

Но когато сладката умора победи сетивата и бягствата в кръг станат осезаемо излишни, сърцето само разбира:

„всичко е както някога,

само дето

губиш значенията”.

Тогава стрелките на трескавата жажда спират, за да просветне  онази преждевременно настъпила мъдрост:

„Човекът сам си е къща. Сам си е същност. И сам си е погребение…”

Какъв дух трябва да има един такъв човек, който е само на 22 години, за да заяви?! :

„Живот, аз зная, че си смърт. И пак ти вярвам…”

А аз вярвам, че все по-често ще чуваме името на Емилия Найденова, свързано с радващи новини и събития. Убедена съм, че и новата и поетична книга ще впечатли както читателите – любители на поезията, така и сериозно пишещите творци и литературни критици. Стихосбирката е един красив и успешен продукт на издателство „Знаци” и дори само визуално провокира вниманието с необичайния си формат и прекрасното оформление на корицата, дело на художничката Невена Ангелова. Художествени редактори са Виолета Христова и Камелия Кондова – две дами, чиито естетически усет и поетичен изказ ги отличават като едни от най-стойностните автори в България. „Разговор с водата” е заглавие на изповед, която те отвежда дълбоко в тайнствата на Вселената и ти подарява елегантен и смислен диалог и поетична атмосфера, в която душата тихо ликува.

 Автор текст: Милена Белчева

Оригинални изображения: личен архив, Б.Аврамов-Хеми

Двойна бе радостта на почитателите на добрата поезия, уважили официалното представяне на стихосбирките на Камелия Кондова – „Бай Георги има тъжни рамете“ и на Левена Филчева „И не хореят – хората ми липсват“ в морската столица. Премиерата бе не само поредната вълнуваща пролетна вечер в Арт салона на радио Варна, но и истински празник на музиката и словото. В препълнената зала, за да споделят удоволствието от тази изящна и успешна творческа корелация, присъстваха редица изявени автори и хора, свързани с изкуството, сред които Валери Станков, Мариан Желев, Елена Владова, Маргарита Стефанова, Венцислав Василев, Валентина Йосифова, галеристката Ваня Маркова, актрисата Даниела Викторова, Николай Мирчев от издателство „Мартине“ и много други.

Редакторът на първата поетична книга на Камелия Кондова – популярният писател и блестящ епиграмист – Красимир Машев сподели спомени и впечатления, свързани с удоволствието и лекотата от общуването с талантливата авторка и нейната прецизност в изграждането на стиха. За да подкрепи своите колеги по перо и да отрази с професионални кадри събитието, специален гост бе и столичната поетеса и журналист Диана Юсколова, която миналата година също представи първата си стихосбирка „Лабиринт за слепи птици„. Магнетичната Левена Филчева умили присъстващите с нежните звуци на своята китара и изпълненията на любими песни, на които редакторката на книгата и-Камелия Кондова също пригласяше развълнувано. Премиерите на двете дами с лирични души зарадваха публиката и на други български градове, сред които Балчик, Добрич, Стара Загора, Пловдив.

Автор текст и снимки: Милена Белчева

ПРОТОКОЛ

Днес 28 март 2014г. жури в състав:
ЕВТИМ ЕВТИМОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ
БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА И РОМАНЬОЛА МИРОСЛАВОВА – ЧЛЕНОВЕ,
След като разгледа постъпилите материали в Националния конкурс за поезия
”Пролет моя” реши да присъди следните награди:

СТИХОТВОРЕНИЯ ПОСВЕТЕНИ НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
I. СВЕТЛАНА ЙОШКОВА – СОФИЯ – „ПРЕДПРОЛЕТНО”
II. МИЛЕНА БРАНИМИРОВА БЕЛЧЕВА – ВАРНА – „ОТВЪНКА УХАЕ НА ЛЮЛЯК”
II. ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА – СЕВЛИЕВО – „РАЗГОВОР”
II.. ТОДОРКА ДЕМИРЕВА – АСЕНОВГРАД – „ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО”
III. МАРИАНА ДИМИТРОВА – АСЕНОВГРАД – „ПО СТРЪМНОТО ОТТАТЪК”
III.. ГАЛИНА МОСКОВА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА – „МОЯТА ВЯРА”

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ПРОЛЕТТА
––––––––––––––––––––––––9
I. КАТЯ НИКОЛОВА – ПЛЕВЕН – „ПО ХЪЛМОВЕТЕ НА ВРЕМЕТО” и „ПРОЗОРЕЦ КЪМ ЛУНАТА”
I. ЙОРДАН ПЕЕВ – СТАРА ЗАГОРА – „ПРОЗОРЕЦ”
I. НИКОЛИНА МИЛЕВА – ТЕТЕВЕН – „КАФЕЗИТЕ СА ПЪЛНИ С ПОЙНИ ПТИЦИ”
II. ПЕТЯ ИВАНОВА – ГАБРОВО – „ПРОЛЕТ”
II. ГАЛИНА ИВАНОВА – ВАРНА – „ОЦЕНЪЧНА КАРТА НА ИДЕЩАТА ПРОЛЕТ”
III. ТАНЯ ЛОЗАНОВА – ЛОМ – „НА СЪСЕДИТЕ ВИШНАТА”

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА КОНКУРСА
–––––––––––––––––––––––––
I. ДОБРИНКА КИРЯНОВА- ДИМИТРОВА – СЛИВЕН – „ТРИНАДЕСЕТ”
I. ЕВЕЛИНА КОВАНДЖИЙСКА – ПЛОВДИВ – „КОШУТА”
I. СВЕТЛА АТАНАСОВА – БУРГАС – „ДЮЛЯ”
I. АННА КОЛЧАКОВА – СОФИЯ – „В ПАМЕТ НА…”
II. ВАЛЕНТИНА ЙОТОВА – „КЪЩА ЗА АНГЕЛИ”
II. КРАСИМИРА КАЦАРСКА – БЛАГОЕВГРАД – „КАРТИНА”
II. ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА – ПЕРНИК – „ТАТКО ИМА ШАПКА ОТ НЕБЕ”
III. ИЛИАНА ИЛИЕВА – СОФИЯ –„ЖЕНСКИ РОД”
III. МАРИЯ ИВАНОВА ФЬОН – СОФИЯ – „ГОСПОД НАЕСЕН”
III. БИСТРА ВАЛЕНТИНОВА – ПЕРНИК – „ВРАТА”
ОТЛИЧИЕ – ВАНЯ АНГЕЛОВА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО – „БЕЛИТЕ КОНЕ”
ОТЛИЧИЕ –АНТОНИЯ АТАНАСОВА – ПЕРНИК – „ТВОЯТА ПРОЛЕТ,ДЯДО”
ОТЛИЧИЕ – ГЕРМАН ЩЪРБАНОВ – ВАРНА – „ДВУСЪНИЕ”

СТИХОТВОРЕНИЯ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ ДО 18 ГОДИНИ
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЕДНА ГОЛЯМА КОЛЕКТИВНА НАГРАДА НА УЧЕНИЦИТЕ НА Г-ЖА СЪБИНА ЦОКЕВА ГР.КАЗАНЛЪК ЗА
„ПРОЛЕТ МОЯ” – СВЕТОСЛАВ СВЕТОСЛАВОВ -9г.
„ПРОЛЕТ” – ПЕТЪР МАРИАНОВ -16 г.
„ПРОЛЕТ” СИАНА АЛЕЙДИН – 9 г.
„ПРОЛЕТ” – МЕРАЕ ТЮЛЕКОВА – 9 г.

I. МИХАЕЛА СВИЛЕНОВА – 16 г.- ВАРНА – „ДЪЖД И КОПРИНА”
I.ЯНА ИВАНОВА – 15 г. – ВАРНА – „ПРОЛЕТ МОЯ”
II.ЙОАННА КОЗАРЕВА – 16 г. – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ – „НОВ ПРИЯТЕЛ”
II.ВЕРОНИКА ПОПОВА – 12 г. – СОФИЯ – „КОЛЕЛОТО НА МЕЧТИТЕ”
III.ПЕТЯ КЪНЧЕВА – 17 г. – БУРГАС – „ПО СТЪПКИТЕ НА ЛЯТОТО”
III.ДОРОТЕЯ ГЕОРГИЕВА – 18 г.- РУСЕ – „СЕГА Е ТВЪРДЕ КЪСНО”
III.НИКОЛАЙ ПЪЙКОВ – 18 г. – РАЗЛОГ – „НОСТАЛГИЯ”

източник:  Хулите

Eто и номинираното стихотворение:

„Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.“
              Н.Й.Вапцаров

Приижда с чистотата на ефира,
с най-меката въздишка на тревите.
Душата ѝ безоблачно прозира,
деня докосва с поглед малахитен.
Приижда – да ни върне в Същината –
тъй чакана от нас метаморфоза.
Битийната обреченост позната
за миг да озари с дъха си розов.
В света ни, от неволи начумерен,
едничката посока да ни прати.
И ослепели в грешните си вери,
в сърцата си да зърнем необяти.
Безжизненият дом да се разпука
и да нахлуе истинност свещена.
Да изтече с тъгата на капчука
и сетният мираж – от страх заченат.
Забравили за болката си лична,
изтрили всяка мисъл и идея –
с онази безметежност хармонична
завинаги безмълвно да се слеем.
Но още тук сме – в зимната си стая,
а вън – изпод завесите на мрака
на нежност и на люляци ухае
и синьо е небето.
И ни чака…

ето и другите:

Пролетно светлотайнство
Предвещана навярно от устата на влъхва,
който в смуглата вечер се е взирал за знак –
тя се спуска ефирно. И душата я вдъхва –
в своя дом тази пролет приласкава ни пак.

От гърба ѝ ветрецът елегантно съблича
наметалото фейско подир дългия път.
И ухание пуква на зюмбюл и кокиче
и в очите усмивки всекопнежни цъфтят.

Ах, да беше и малката Ида наблизо,
за да зърне отнякъде този приказен танц!
Как чаровник трепти в минзухарена риза,
а сълзиците момини свеждат стрък в реверанс.

Следва соло ситнеж с аромат теменужен,
после бодри лалетата изиграват фокстрот.
Виолетки суетни, прекалили със ружа,
чуват птичите укори от небесния свод.

Свеж дъждец проросява. И се сипе на воля
над пръстта чернолика тихо ябълков цвят.
Вчера беше светът тъй смразен и оголен,
днес без срам хубавее и от обич е сгрят.

И ти става тъй ведро…И дъхти ненаситно
на омайващи билки и канелен шибой.
На сърцето от радост му се иска да литне.
Пролетта – светлотайнство на възторг и покой.

Събличам се по миг забрава

Прескачам се между мотивите,
че има смисъл да ме има.
Сред чувствата ми, колебливите –
тъгата е неотклонима.

И все едно, че стръкче пролети
примамват ме с копнежи дръзки.
Увисва на деня умората
от хиляди взаимовръзки.

Онази Свобода къде ми е? –
по флаговете, с кръв извезани…
Потъвам в слънчев миг безвремие,
с ухание на мед и фрезии.

Неназовимото ми „някъде“
остава сетното убежище
от хорското безумно врякане.

Черпи ме с оня чай от нежности…

автор: Милена Белчева

Ако желаете, може да прочетете и награденото стихотворение:

Светлотайнство в капка тишина

Най-после хоризонтите покорно онемяха,
застинаха в безвремие човешките стихии.
И в тези необятности духът намери стряха,
където до забвение всеистинност да пие.

Онези бездихания, които ни изпраща
изящното мълчание в сърцето на Всемира
попиват неизменната любов животворяща,
в която съвършенството се влива и извира.

В покоя на безвидното, но вездесъщо Нищо
от гроздовете слънчеви на мъдростта се ражда
магията на виното и бавно те насища
след цяла вечност тягостна, неутолима жажда.

Потича светлотайнството от капчиците свежи
и благославя празника молитвен на Лозата.
Илюзиите мамещи, битийните кипежи
са някаква откъсната далечност непозната.

А в новите селения – без псалми и амвони
се лее само Словото и светло те възнася.
Сълзица – преклонение за миг ще се отрони
животът да прогледнем – величествен и ясен.

автор: Милена Белчева