Tag Archiv: радио Варна
На 19 май от 18ч. в Концертното студио на Радио Варна бе представен новият поетичен сборник на популярния бард Михаил Белчев. Премиерата в черноморския град бе част от програмата на 26-тото издание на международния музикален фестивал „Откритие“, по покана на Доно Цветков—инициатор и организатор на фестивала.
„В полумрака на спомена“ бе представена от издателя Дамян Яков, който разказа пред многобройната публика за интересния процес на реализация на книгата. Обърна внимание на всеки детайл, който я прави ценна за читателите, не само като богато съдържание с над 200 стихотворения, но атрактивна и като визия, и като усещане. Шрифтът, който е избран за луксозното издание, е купен пробно за предишен сборник за конкурса „В полите на Витоша“, мастилото е абсолютно черно, а покритието е ламинат кадифе. Портретът на корицата е подарен на автора от художника Филип Малеев, а за илюстрациите в тялото, са използвани творби на дъщерята на издателя-Рада, която живее в Хага. Дамян Яков уточни, че триметровите ѝ платна, изобразяващи балерини, изглеждат като „абсолютна импликационна част от книгата и сякаш са правени специално за нея.„
Кристина Белчева също изрази своето възхищение от съвместната им работа с думите: „Дамян Яков подхожда към всяка една книга с толкова много любов, че все едно се ражда живо същество“ и допълни, че всичко, което той прави, сякаш е вълшебно; че създава книги, които никога няма да събират прах по рафтовете, а всяка една буква в тях ще оживява за читателите. Издателят прие с усмивка комплиментите за прекрасното оформление и скромно заяви, че „всичко започва от автора“. В отговор на приветствията и от Доно Цветков, Дамян Яков изрази своята вяра, че този сборник е добър опит да включи всичко, което Михаил Белчев е написал през годините, че идеята е, това да бъде наистина специална книга, която да бъде изследвана, изучавана, достойна и запомняща се.
Самият автор разказа за процеса на създаване на творбите си и усещането от първите стихотворения, превърнати в песни, след това и в хитове. Съпругата му допълни, че в младежките им години е приела колебливо драматичните признания в първата песен, която той ѝ посвещава „От много, много отдалеч“, но с времето е осъзнала колко красота и мъдрост има в текста. Днес тази песен звучи в изпълнение и на сина им – Константин Белчев и вече е любима на неговите приятели. Развълнуван от спомените и обичта на своите близки, Михаил Белчев сподели, че няма по-голямо щастие от това „семейството ти да те приема такъв, какъвто си, а не да гони Михаля“ и благодари на своята любима жена, че преди 33 години е избрала имено него.
Разговорът продължи да гравитира около непреходните теми за любовта, пътя, изкуството и човешките възприятия. Доно Цветков припомни за свое интервю, в което популярният бард споделя за първото си посещение във Варна и освен за приятните вълнения, провокира Мишо Белчев да разкаже и за многобройните трудности пред артиста по време на тогавашната система. В тази вълнуваща ретроспекция, с артистичен прочит на любими творби се включи отново съпругата на автора – Кристина Белчева, която сподели, че въпреки естетическата бариера и цензура през изминалите години, стойностните текстове и песни стигат до хората и те наистина успяват да ги оценят. Сред прозвучалите стихотворения, част от които посветени на сина им, бе и великолепното откровение, превърнато в песен „Ти ме повика, живот“, познато в изпълнение на непрежалимия Вили Кавалджиев.
В края на вечерта, гостите приеха в знак на уважение цветя от младата варненската певица Елиз Нигохозова, позната на варненската общественост от МФ „Откритие“. Дълго време след вълнуващата премиера, Михаил Белчев получаваше поздравления и раздаваше автографи на своите почитатели, които очакваха с нетърпение предстоящите интересни събития от фестивалната програма.
Текст и снимки: Милена Белчева
На 4 август от 18:30ч. в Арт салона на Радио Варна ще се състои морската премиера на третата поетична книга на Венцислав Василев със заглавие „Утаяване на естеството“. Редактор на изданието е Виктор Самуилов, а художник на корицата – Румен Жеков. Творческата среща, организирана от ИК „Жанет 45“, е част от програмата на „Алея на книгата“ – 2016.
Варненци и гости на града ще имат възможността да се запознаят лично с младия автор и неговите философски възприятия, представени в изящна лирична форма. На творческата среща ще присъстват изявени лица от литературната сцена, сред които г-жа Елка Няголова – Основател и председател на Славянска литературна и артистична академия, която ще сподели своите впечатления от автора и събраните в изданието стихотворения.
Венцислав ВАСИЛЕВ е роден през 1982 г. Роден е в Добрич, израснал е в Силистра, преминал е през Морската столица на страната, за да заживее в официалната. Има публикувани стихотворения в периодичния печат и няколко награди от литературни конкурси. През 2011 г. е издадена дебютната му стихосбирка „Пустинен плод“, изд. „Виденов и син“, а през 2013 г. и втората – „Напразно в себе си витая“, изд. „Колхида“.
Настоящата поетична книга „Утаяване на естеството“ допълва творческия портрет на автора и провокира читателите не само към моментен размисъл, а ги отправя към едно дълго пътешествие из лабиринтите на душата през човешкия мрак към истинския Път и Пристан.
На 11.11.2015г. в Арт салона на Радио Варна се състоя премиера на втората поетична книга, озаглавена „Етюд за притихване” на Милена Белчева. Събитието, част от Есенния литературен сезон на Фондация „Буквите“, стартира с приветствие на нейния председател – Иван Богданов, който представи последните сборници на издателството към фондацията – Алманах „Нова българска литература“ Поезия и Проза 2015, както и „Обикновеното лице на злото“ – криминален роман от Калоян Захариев, победител в конкурса „Любовта на края на кабела“ 2014.
Милена Белчева е родена във Варна, а творческият ѝ път минава през литературна школа „Прибой” с ръководител Венета Мандева. Завършила е специалност „Моден дизайн” и „Журналистика”, а любовта ѝ към художественото слово я импулсира да чете стойностни произведения и да продължава да се развива като автор. Първата си поетична книга „Ванилено небе” издава през 2007г., с идеята да даде публичност на своите съкровени изповеди и житейски възгледи. Стихосбирката „Етюд за притихване” е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика. Картината, избрана за корица, е на италианския акварелист Фернандо Кавалиери, като в изданието са представени и няколко акварелни творби на пловдивския поет и художник Радослав Коцев-Даро. Редактори на стихосбирката са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев, консултант е младият и даровит автор – Венцислав Василев. На премиерата Милена Белчева изрази искрено признание към всички, допринесли за реализацията на този проект и сподели интересни моменти, свързани с творческия процес. Повечето от прочетените стихотворения, част от които номинирани в редица Национални литературни конкурси, бяха с философска насоченост: „Смалявам се до сянка на сълза”, „Безследно”, „Rеti Ventos Venari”, но авторката представи и някои от по-интимните си лирични творби като „Есенни ескизи”, „Неделно”, „По деколтето на битието”, „Блус за трима” и др.
Приятна изненада за многобройната публика бе поетичния поздрав на малкия син на поетесата, както и артистичното включване на барда Милен Тотев, който изпълни три от най-емблематичните песни на Булат Окуджава. Вдъхновяващи музикални поздрави бяха подготвени от музикантите Иван Анастасов и Кристиан Симеонов и за премиерата в столицата, която се състоя на Петковден, месец по-рано, в НЧ „Николай Хайтов”. За издателя, както и за трима късметлии в залата, имаше предвидени подаръчета със символика и лично послание. Милена Белчева също благодари за вниманието, изящните букети и милите жестове, с които я изненадаха от своя страна приятели и почитатели. В края на вечерта, присъстващите, освен вълнението да получат автографи, имаха и възможността да отправят личните си пожелания и изразят впечатления от представената поезия в специалната книга за гости. Срещите с публиката продължиха и на следващия ден в галерия „Георги Петров”-Добрич.
Текст: Арт клуб Монограм
Кадри: Веселин Малинов, личен архив
Отзив за варнеската музикална премиера на Точка БГ
Близо три часа продължи концертът на Точка БГ в Морската столица, организиран със съдействието на Община Варна. Проявата бе е част от програмата „Подкрепа на семейството“, реализирана за втора поредна година от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ с благословията на Варненска и Великопреславска Митрополия. Събитието се състоя в концертното студио на Радио Варна, на Въведение Богородично, в деня на Християнското семейство и младеж – 21 ноември.
Младата група за нови градски песни е създадена като акустичен проект през 2011г., но вече има зад гърба си многобройни награди и сценични изяви в България и зад граница. Обединени от своите естетични възприятия, авторски идеи и духовни ценности, артистичните – Зорница Попова, Тодор Янкулов, Пламен Сивов и Красимир Първанов привличат все повече ценители на стойностната музика и се радват на тяхната симпатия и подкрепа. Именно ентусиазираната публика е мотивирала формацията да носи името на едноименната песен на Пламен Сивов – Точка БГ. Присъстващите гости на поредната премиера, също аплодираха с радост лиричните изпълнения и въпреки обширния репертоар, който бе представен, в края на концерта четиримата членове на групата уважиха поканата за бис с емблематичната песен „Приятели”. През цялата вечер залата бе притихнала и запленена от прочувствените мелодии и спонтанни откровения за пътя на вярата, пътя на твореца, на търсещата покой душа.
В духа на празника бяха поздравите и съкровените послания на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, както и на протойерей Василий Шаган, председател и ръководител на Духовно-просветен център при храм „Св. Архангел Михаил“- Варна, които напомниха за преобразяващата сила на любовта, за изкушенията и проблемите на съвремието, за нуждата от упование и единност. Тези тематични ракурси присъстват неизменно и в творчеството на музикантите, които изпълняват предимно свои поетични текстове. В настоящата изява също преобладаваха включените в трите им албума авторските песни с духовна насоченост като „Мариам” и „Човекът, който върви по вода”, но оживената публика имаше удоволствието да се наслади и на по-лиричните музикални изповеди – „Пробуждане”, „Капки любов”, „Борисова градина”, „Любовта ще се върне”, както и финалната – „Залез”.
Ако трябва да се предаде излъчването на артистите и цялостното въздействие на песните с три думи, то те ще бъдат хармония, озарение и нежност. Убедена съм, че тази красива енергия, излъчена от сцената, е импулсирала гостите в препълнената зала да се вслушат в най-искрената мелодия на сърцата си и да не забравят в морето от битовизми и изпитания, че „винаги носят Божията искра в себе си”, както казва Пламен Сивов в едно от своите интервюта.
Текст и снимков материал: Милена Белчева
През изтеклата седмица в сградата на радио Варна се проведе лятно училище „Психопатология на ранното детско развитие”, организирано от Асоциация Българско психоаналитично пространство. Темите, които се разглеждаха задълбочено и дискутираха от психолозите, бяха свързани с превенцията и възможностите за лечение от страна на специалисти и родители, а лектори бяха Мимоза Димитрова, Диана Циркова, д-р Д.Гъдева и В.Вътов. Предлагам на Вашето внимание кратко интервю с една от дамите-организатори – Пламена Иванова, която е специалист-психолог, практикуващ в Морската столица.
М.Б: Здравейте! В предварителния ни разговор, коментирахте мотивите за създаването на такова училище, а реализацията му показва, че има достатъчно интерес от страна на Вашите колеги-психолози и те искат да специализират и добият опит именно в тази сфера. Бихте ли споменали някои от темите, на които обърнахте внимание във Вашата програма?
П.И. Благодаря за поканата и възможността да споделя повече за тази инициатива, обвързана с един изключително сериозен проблем, засягащ голяма част от семействата в България и по света. Темите, които разглеждахме бяха прецизно подбрани, а освен лекции, в програмата имаше и прожекция на филма „Децата от зелената роза”, последван от дискусия. Част от разглежданите въпроси бяха следните: Деца с психози и техният живот в семейството, прием и вписване в детска градина и в училище, Изследване на архаичните обекти в психотичния свят на детето чрез приказки – практическо ателие, Родителският нарцисизъм и влиянието му върху детето, Аутистичен риск при бебето и други.
М.Б.:Разкажете повече за проблемите на децата. Задължителни ли са консултациите и работата с психолог в процеса на адаптация и промяна в режима, отношението, работата с детето и защо? От какво се повлиява положително състоянието на засегнатите?
П.И.:В различните теории се счита, че има връзка между аутизъм и шизофрения, аутизъм и невроза, а други специалисти определят състоянието на аутизъм само и единствено като разстройство на речта и общуването. В състояние на аутизъм могат да се наблюдават подобрения, ако се започне своевременна работа с детето и близките му, като е действително важно срещите и терапията да бъдат постоянни, а не епизодични. С най-голяма ефективност, според мен, са арт заниманията, психодрамата, психоанализита и позитивната терапия. Често използвам части от тях в в своята практика, като прилагам подходите, според състоянието на всяко дете.
М.Б.:Какво най-често споделят пациентите, с които работите? Кои са препъни-камъчетата по пътя и какво от друга страна ви прави оптимисти и мотивира да предадете своите знания и опит, чрез подобни инициативи?
П.И.: Най-често родителите имат затруднения, свързани с възпитанието и обучението на деца с аутизъм и детска психоза. В много случаи грижите са поемат изцяло от единия родител, обикновено-майката. Но според мен и моите колеги е важно работата с детето да бъде и от двете страни. Мотивира ме това, че при навременна и постоянна терапия, резултатите са обнадеждаващи и състоянието на децата се благоприятства значително, което е предпоставка за един нормален, по-съзнателен и по-пълноценен живот.
М.Б.: Кое отчитате като сериозен проблем за децата и родителите при неглижиране на ситуацията и липса на мотивация да се потърси психологическа подкрепа?
П.И.: Често в юношеска възраст при състоянията на психоза се извършват суицидни опити и родителите са безпомощни в осъществяването на контрол.
М.Б. Имате ли случаи, с които се гордеете в своята практика в посока приемственост, загриженост от страна на родителите и адаптация на децата с аутизъм към едно нормално ежедневие?
П. И.: Случаите, с които най-много се гордея в своята практика, са тези, при които родителите са проявили най-голяма стабилност, отговорност и постоянство, спрямо терапията на детето и семейството. За подобрение на проблемните състояния е важно да се спазват стриктно препоръките на специалиста.
М.Б.:Според Вас има ли достатъчно адекватна, достъпна и изчерпателна литература, която да обхване всички ракурси по темата? Може би Вие ще препоръчате такава?
П.И.: В последните години на книжния пазар се появиха много заглавия на книги, засягащи темите, свързани с патологията на ранното детско развитие, но най-често издаваната литература обхваща по-популярните страни на проблема и показва информираността на авторите, а не толкова техния професионален опит. Като специалист, препоръчвам две интересни и полезни книги: „Отвъд думите – Арт терапия с деца от аутистичния спектър“ на Кати Еванс и Янек Дубровски, както и „От педиатрия към психоанализа“ на Доналд Уиникът. Много полезен е и сборникът „Работа в екип със страдащото бебе и дете“.
М.Б.: Отделя ли се нужното внимание от страна на медиите и държавните организации към семействата, които са засегнати?
П.И.: Варна е градът с най-много социални услуги, но въпреки това те се оказват недостатъчни. Държавата подпомага частично семействата с деца-аутисти, но тези средства са оскъдни, както можем да предположим. Помощите могат да бъдат не само финансови, а да се изразяват в осигуряване на специализирана подкрепа в терапевтични центрове и кабинети, при условие, че семействата са наистина мотивирани.
Повече за Пламена Иванова бихте могли да научите от нейния сайт, както и да я потърсите за специализирана помощ. Също така, може да присъедините към страницата на Психологическа подкрепа и да следите публикациите там.
интервюто взе Милена Белчева
снимка: личен архив
Две изключително вълнуващи премиери са състояха през ноември в Арт салона на Радио Варна. На 15 ноември Валентина Йосифова-Валенс представи новата си книга с разкази, озаглавена „Ябълки и канела“ с редактор пловдивския писател и журналист – Стефан Бонев. Седмица по-късно, в деня на Християнското семейство и младеж бе творческата вечер на Радостина Драгоева, която зарадва многобройната публика с великолепната си поезия. Представянето на последната ѝ книга „Четвъртото листо на детелениа“ бе съпроводено с оригинална мултимедия и музикални изпълнения на Йоана Божидарова и Светлин Трендафилов. Огромна чест бе присъствието на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски Митрополит Йоан, който изнесе кратка проповед и благослови всички гости и творческия път на Радостина. С прочит на любими стихове и поздравления се включиха поетесите Кати Вангелова, Милена Белчева и Валентина Йосифова. Редактор на книгата е Елка Няголова – блестящ поет, преводач и общественик.
МБ
снимки: личен архив, Радостина Драгоева.
Необикновен, но дългоочакван „Разговор с водата” се състоя в Арт салона на Радио Варна в края на юли и оживи многобройната публика, която уважи премиерата на последната поетична книга на Емилия Найденова. Литературната вечер бе озарена и от магнетичното поетично присъствие на Елица Виденова – Директор на БНР-Радио Варна, която въпреки отговорните си ангажименти успя да се наслади на рецитала и да приветства лично гостуващата авторка. Залата се оказа малка, за да побере десетките почитатели на словото и творци, сред които Маргарита Стефанова, Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Богомил Аврамов-Хеми, Дончо Дончев и др. Те с интерес наблюдаваха необичайното представяне от техните колеги по перо-Венцислав Василев и Милена Белчева, които влязоха в ролята на водещи. Комичните провокации, артистични закачки и аналитични пробези из откровенията в книгата, бяха приятелска изненада за даровитата млада дама, която трудно въздържаше емоциите си от вълнение. В тази връзка бяха и думите от анонса на събитието, където Венци Василев споделя: „Ако не знаете, да ви кажа, че силноемоционален човек не може да е поет. Да, емоцията би могла да бъде вид вдъхновение, но за разгръщането на това вдъхновение е нужно психично пространство. А силните емоции обсебват психичното пространство и не му позволяват да диша. А ако го знаете, да ви кажа…Че нещо явно пропускаме. Защо ли? Просто имаме едно нагледно опровержение. Специфичният термин на въпросното явление е Емилия Найденова.”
Искрени аплодисменти и ведро настроение провокираха и словата на Сергей Сергеев, изразени в дружески поетичен шарж – специален поздрав, поднесен традиционно с изящна червена роза в знак на уважение и симпатия към авторката. Тези признания не са случайни, защото Еми е не само много сетивен, чист и спонтанен човек, тя има една действително интересна дарба да наблюдава света едновременно през стотици ракурси и да изразява себе си и чрез споделеното, и чрез премълчаното. Родена е и живее в София, но често и с нескрита радост пътува до морската столица, където я чакат любовта, приятелите и морето. Амбициозната светлоока поетеса изучава Българска филология в СУ „Климент Охридски” и е носител на редица престижни литературни награди. Публикува в сайтове за лично творчество, както и в електронни медии, има и собствен блог, озаглавен „Небе за птици”, каквото е името и на първата и стихосбирка. Пише за простичките неща, за малките и големите тайнства на живота, за просторите в нас и тъмнините, които ни смаляват. Нейната лирическа героиня се скита из лабиринтите на преживяното, спъва се в хилядите посоки и опитности и разтревожено пита:
„Къде е вратата, с която затварям
душата на своето изгубено тяло?
Къде са ми думите, дето спасяват,
когато вали тишина на парцали?”
Не спира да търси какво се крие отвъд, в онази безкрайна синева, какво я очаква зад солените клепачи на дните, наивно да иска да разбере „горе дали им ухае на люляци”, макар да осъзнава, че „без въпроси се живее лесно”. Чезне в дълбокото и се загубва в нищото, попива животослучващото се и усмихнато призовава:
„Дай ми вечността,
за да забравя.
И още толкова – да помня”
Опитва се да сепне и околните от инертността, да ги откъсне от битийната примка и въздъхва:
„Небето праща знаци. Ала ти
се давиш в други истини нетрайни.”
Но когато сладката умора победи сетивата и бягствата в кръг станат осезаемо излишни, сърцето само разбира:
„всичко е както някога,
само дето
губиш значенията”.
Тогава стрелките на трескавата жажда спират, за да просветне онази преждевременно настъпила мъдрост:
„Човекът сам си е къща. Сам си е същност. И сам си е погребение…”
Какъв дух трябва да има един такъв човек, който е само на 22 години, за да заяви?! :
„Живот, аз зная, че си смърт. И пак ти вярвам…”
А аз вярвам, че все по-често ще чуваме името на Емилия Найденова, свързано с радващи новини и събития. Убедена съм, че и новата и поетична книга ще впечатли както читателите – любители на поезията, така и сериозно пишещите творци и литературни критици. Стихосбирката е един красив и успешен продукт на издателство „Знаци” и дори само визуално провокира вниманието с необичайния си формат и прекрасното оформление на корицата, дело на художничката Невена Ангелова. Художествени редактори са Виолета Христова и Камелия Кондова – две дами, чиито естетически усет и поетичен изказ ги отличават като едни от най-стойностните автори в България. „Разговор с водата” е заглавие на изповед, която те отвежда дълбоко в тайнствата на Вселената и ти подарява елегантен и смислен диалог и поетична атмосфера, в която душата тихо ликува.
Автор текст и снимки: Милена Белчева
ИЗБРАНИ ТВОРБИ НА ЕМИЛИЯ НАЙДЕНОВА
ПАЛЕЧКА
Морето ме прегърна и ми взе
едно голямо слънце от очите.
Превърна го в тъга. Солена бе
последната ми глътка, птичата.
Солени бяха нощите преди.
Преди да бъда цяло със водата.
Когато нямам въздух, не сълзи
и капка от окото ми. А вятърът
приспива хиляди деца без мен,
чиито топли длани все ми липсват.
Чиито лунни погледи – навред
се скитат и в тъгата ми се плисват.
Чиито дни аз виждам да текат
в стъблата на глухарчета внезапни.
Ще се смаля до тях, да порастат
в човеци, по-достойни за приятели.
* * *
Не е ли страшно – плътната материя
превръща сетивата във предатели.
Раняваме. Душим. Крещим неделно.
И бавно в самотата се смаляваме.
Не е ли страшно как се къса струна
под тежестта на чуждото съмнение.
Мелодия се къса. Вътре пуква.
Не е ли страшно как не се поглеждаме?
Утеха ли е да намериш рамо,
с което във съня се разминаваш?
В очите на последния приятел
да видиш, че душата ти я няма.
Не е ли страшно – времето изтича,
преди за друга сламка да се хванем.
Зрънцата от последното обичане
подобно тъжни мравки мъкнем бавно.
Един рапан побира гласовете ни
във този свят – изчезваща материя.
Пчели и домове потъват в бездните.
Човекът – в своите призрачни съмнения.
ПТИЦИ
Август си отива. Тръгват щъркели.
Тръгват самолети и приятели.
Много плача, малко ги прегръщам.
Лятото във края си е залез.
Времето ми ги отне набързо.
Само да премигна и ги нямаше.
Ако някой после се завърне,
само обичта е по-голяма.
Вече заприличах на летище.
Чакам. И събирам бавно себе си.
Няма нищо общо със предишното.
Есента се скрива и е прелетна.
Стъпвам във септември. Тръгват щъркели.
Чезнат самолети и приятели.
Много плача, малко ги прегръщам.
Пиша върху вятъра. И чакам.
* * *
Не съм от тук. И като звук,
като вълна от синьото изплувам,
от капките на тихия капчук,
от сълзите на вятъра и юли…
Небето праща знаци. Ала ти
се давиш в други истини нетрайни.
Спасявам те с последните очи
и оцелявам в тебе като тайна.
Защото на земята няма свят,
а кули от значения и думи.
И целият живот е кръговрат.
Въртим се като слепи пеперуди.
А другото присъства. И вали.
И този дъжд разделя същността ми.
Отвъд съм цяла. В другите очи
животът е невинен. И назаем.
Отзив и снимки: Милена Белчева
Необикновен, но дългоочакван „Разговор с водата” се състоя в Арт салона на Радио Варна в края на юли и оживи многобройната публика, която уважи премиерата на последната поетична книга на Емилия Найденова. Литературната вечер бе озарена и от магнетичното поетично присъствие на Елица Виденова – Директор на БНР-Радио Варна, която въпреки отговорните си ангажименти успя да се наслади на рецитала и да приветства лично гостуващата авторка. Залата се оказа малка, за да побере десетките почитатели на словото и творци, сред които Маргарита Стефанова, Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Богомил Аврамов-Хеми, Дончо Дончев и др. Те с интерес наблюдаваха необичайното представяне от техните колеги по перо-Венцислав Василев и Милена Белчева, които влязоха в ролята на водещи. Комичните провокации, артистични закачки и аналитични пробези из откровенията в книгата, бяха приятелска изненада за даровитата млада дама, която трудно въздържаше емоциите си от вълнение. В тази връзка бяха и думите от анонса на събитието, където Венци Василев споделя: „Ако не знаете, да ви кажа, че силноемоционален човек не може да е поет. Да, емоцията би могла да бъде вид вдъхновение, но за разгръщането на това вдъхновение е нужно психично пространство. А силните емоции обсебват психичното пространство и не му позволяват да диша. А ако го знаете, да ви кажа…Че нещо явно пропускаме. Защо ли? Просто имаме едно нагледно опровержение. Специфичният термин на въпросното явление е Емилия Найденова.”
Искрени аплодисменти и ведро настроение провокираха и словата на Сергей Сергеев, изразени в дружески поетичен шарж – специален поздрав, поднесен традиционно с изящна червена роза в знак на уважение и симпатия към авторката. Тези признания не са случайни, защото Еми е не само много сетивен, чист и спонтанен човек, тя има една действително интересна дарба да наблюдава света едновременно през стотици ракурси и да изразява себе си и чрез споделеното, и чрез премълчаното. Родена е и живее в София, но често и с нескрита радост пътува до морската столица, където я чакат любовта, приятелите и морето. Амбициозната светлоока поетеса изучава Българска филология в СУ „Климент Охридски” и е носител на редица престижни литературни награди. Публикува в сайтове за лично творчество, както и в електронни медии, има и собствен блог, озаглавен „Небе за птици”, каквото е името и на първата и стихосбирка. Пише за простичките неща, за малките и големите тайнства на живота, за просторите в нас и тъмнините, които ни смаляват. Нейната лирическа героиня се скита из лабиринтите на преживяното, спъва се в хилядите посоки и опитности и разтревожено пита:
„Къде е вратата, с която затварям
душата на своето изгубено тяло?
Къде са ми думите, дето спасяват,
когато вали тишина на парцали?”
Не спира да търси какво се крие отвъд, в онази безкрайна синева, какво я очаква зад солените клепачи на дните, наивно да иска да разбере „горе дали им ухае на люляци”, макар да осъзнава, че „без въпроси се живее лесно”. Чезне в дълбокото и се загубва в нищото, попива животослучващото се и усмихнато призовава:
„Дай ми вечността,
за да забравя.
И още толкова – да помня”
Опитва се да сепне и околните от инертността, да ги откъсне от битийната примка и въздъхва:
„Небето праща знаци. Ала ти
се давиш в други истини нетрайни.”
Но когато сладката умора победи сетивата и бягствата в кръг станат осезаемо излишни, сърцето само разбира:
„всичко е както някога,
само дето
губиш значенията”.
Тогава стрелките на трескавата жажда спират, за да просветне онази преждевременно настъпила мъдрост:
„Човекът сам си е къща. Сам си е същност. И сам си е погребение…”
Какъв дух трябва да има един такъв човек, който е само на 22 години, за да заяви?! :
„Живот, аз зная, че си смърт. И пак ти вярвам…”
А аз вярвам, че все по-често ще чуваме името на Емилия Найденова, свързано с радващи новини и събития. Убедена съм, че и новата и поетична книга ще впечатли както читателите – любители на поезията, така и сериозно пишещите творци и литературни критици. Стихосбирката е един красив и успешен продукт на издателство „Знаци” и дори само визуално провокира вниманието с необичайния си формат и прекрасното оформление на корицата, дело на художничката Невена Ангелова. Художествени редактори са Виолета Христова и Камелия Кондова – две дами, чиито естетически усет и поетичен изказ ги отличават като едни от най-стойностните автори в България. „Разговор с водата” е заглавие на изповед, която те отвежда дълбоко в тайнствата на Вселената и ти подарява елегантен и смислен диалог и поетична атмосфера, в която душата тихо ликува.
Автор текст: Милена Белчева
Оригинални изображения: личен архив, Б.Аврамов-Хеми
Двойна бе радостта на почитателите на добрата поезия, уважили официалното представяне на стихосбирките на Камелия Кондова – „Бай Георги има тъжни рамете“ и на Левена Филчева „И не хореят – хората ми липсват“ в морската столица. Премиерата бе не само поредната вълнуваща пролетна вечер в Арт салона на радио Варна, но и истински празник на музиката и словото. В препълнената зала, за да споделят удоволствието от тази изящна и успешна творческа корелация, присъстваха редица изявени автори и хора, свързани с изкуството, сред които Валери Станков, Мариан Желев, Елена Владова, Маргарита Стефанова, Венцислав Василев, Валентина Йосифова, галеристката Ваня Маркова, актрисата Даниела Викторова, Николай Мирчев от издателство „Мартине“ и много други.
Редакторът на първата поетична книга на Камелия Кондова – популярният писател и блестящ епиграмист – Красимир Машев сподели спомени и впечатления, свързани с удоволствието и лекотата от общуването с талантливата авторка и нейната прецизност в изграждането на стиха. За да подкрепи своите колеги по перо и да отрази с професионални кадри събитието, специален гост бе и столичната поетеса и журналист Диана Юсколова, която миналата година също представи първата си стихосбирка „Лабиринт за слепи птици„. Магнетичната Левена Филчева умили присъстващите с нежните звуци на своята китара и изпълненията на любими песни, на които редакторката на книгата и-Камелия Кондова също пригласяше развълнувано. Премиерите на двете дами с лирични души зарадваха публиката и на други български градове, сред които Балчик, Добрич, Стара Загора, Пловдив.
Автор текст и снимки: Милена Белчева
„Напразно в себе си витая“ е втората поетична книга на Венцислав Василев, излязла под редакцията на Виолета Христова и представлява интересен подарък за ценителите на художественото слово. Творбите на младия автор са подчинени на една специфична вътрешна естетика, не само като текстово изграждане и звучене, но и като надсетивна визия и разбиране, необременени от наложени критерии и правила. Независимо от внушителния брой произведения, сътворени през последните две-три години, Василев публикува само, когато действително има какво да поднесе на публиката и доказателство за това са не само заслужените конкурсни награди и номинации, но и стотиците почитатели в литературните сайтове и социалните мрежи.
Подбраните стихотворения впечатляват със своята философска проникновеност и разкриват една по мъжки трезва, но упойваща с нежността си лирика. Текстовете често са аналитични, но без да изземват пространството и правото на читателите да изградят собствена представа и осъзнатост, свързана с житейските истини и личностни избори. Понякога в откровенията на твореца има умишлено присъствие на амбивалентни настроения и широко интерпретативни символи и герои, но този вътрешен свят изразява една поезия, към която човек не може да остане безразличен. Вероятно това е провокирало и представянето на още един професионален поглед – този на Станка Бонева, която поздрави автора и представи своя прецизен анализ върху интересното му творчество. С присъствие уважи премиерата и Валери Станков. Освен градивна критика, отправена към своя прохождащ колега по перо в представената рецензия, озаглавена „Играещият в себе си човек”, изявеният поет не пропусна да отбележи, че стихосбирката, която е прочел, е „още един повод за радост, че мислещите хора в България не са се свършили.”
Водещата Милена Белчева представи краткото си слово, свързано с творчеството на младия автор и прочете респектиращите думи на редактора на книгата – Виолета Христова, а Сергей Сергеев поднесе отново свой римуван шарж, с който изненада Венцислав Василев и очарова многобройната публика. Сред гостите бяха младите писатели Мартин Спасов, Мариан Желев и Тодор Иванов, поетесите Галина Иванова, Маргарита Стефанова, Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Ваня Маркова и др.
автор: Милена Белчева за в-к Кил