На 11.11.2015г. в Арт салона на Радио Варна се състоя премиера на втората поетична книга, озаглавена „Етюд за притихване” на Милена Белчева. Събитието, част от Есенния литературен сезон на Фондация „Буквите“, стартира с приветствие на нейния председател – Иван Богданов, който представи последните сборници на издателството към фондацията – Алманах „Нова българска литература“ Поезия и Проза 2015, както и „Обикновеното лице на злото“ – криминален роман от Калоян Захариев, победител в конкурса „Любовта на края на кабела“ 2014.
Милена Белчева е родена във Варна, а творческият ѝ път минава през литературна школа „Прибой” с ръководител Венета Мандева. Завършила е специалност „Моден дизайн” и „Журналистика”, а любовта ѝ към художественото слово я импулсира да чете стойностни произведения и да продължава да се развива като автор. Първата си поетична книга „Ванилено небе” издава през 2007г., с идеята да даде публичност на своите съкровени изповеди и житейски възгледи. Стихосбирката „Етюд за притихване” е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика. Картината, избрана за корица, е на италианския акварелист Фернандо Кавалиери, като в изданието са представени и няколко акварелни творби на пловдивския поет и художник Радослав Коцев-Даро. Редактори на стихосбирката са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев, консултант е младият и даровит автор – Венцислав Василев. На премиерата Милена Белчева изрази искрено признание към всички, допринесли за реализацията на този проект и сподели интересни моменти, свързани с творческия процес. Повечето от прочетените стихотворения, част от които номинирани в редица Национални литературни конкурси, бяха с философска насоченост: „Смалявам се до сянка на сълза”, „Безследно”, „Rеti Ventos Venari”, но авторката представи и някои от по-интимните си лирични творби като „Есенни ескизи”, „Неделно”, „По деколтето на битието”, „Блус за трима” и др.
Приятна изненада за многобройната публика бе поетичния поздрав на малкия син на поетесата, както и артистичното включване на барда Милен Тотев, който изпълни три от най-емблематичните песни на Булат Окуджава. Вдъхновяващи музикални поздрави бяха подготвени от музикантите Иван Анастасов и Кристиан Симеонов и за премиерата в столицата, която се състоя на Петковден, месец по-рано, в НЧ „Николай Хайтов”. За издателя, както и за трима късметлии в залата, имаше предвидени подаръчета със символика и лично послание. Милена Белчева също благодари за вниманието, изящните букети и милите жестове, с които я изненадаха от своя страна приятели и почитатели. В края на вечерта, присъстващите, освен вълнението да получат автографи, имаха и възможността да отправят личните си пожелания и изразят впечатления от представената поезия в специалната книга за гости. Срещите с публиката продължиха и на следващия ден в галерия „Георги Петров”-Добрич.
Близо три часа продължи тържественият бенефис „Любовни следи” на Кирил Аспарухов в ДТ „Стоян Бъчваров”- Варна. Верен на своите естетични критерии и безупречен професионализъм, известният шоумен, водещ, журналист и творец, за пореден път влезе в ролята и на благодетел, дарявайки събраните средства от вечерта на даровитите деца от ОДК – Варна. Богатата концертна и артистична програма бе предвидена за 10 септември в Летния театър на града, но обилният порой отложи тази вълнуваща среща и символично предзнаменува, че на атрактивния артист ще му върви и занапред „по вода”. Дългоочакваното представление се реализира в края на ноември – рожденият месец на домакина и премина с фойерверки от ведро настроение и възторжен отклик. Проявата, както и благотворителния жест към младите таланти получиха благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Той призна, с нескрито вълнение в обръщението си, че макар да е от две години в морския град, познава достатъчно добре следите на Кирил Аспарухов – една от знаковите обществени личности с виден принос към българската култура.
В оживяла детска приказка се превърна изпълнението на малките грации от балетна школа „Вива денс”, с което стартира спектакълът. След тях, вокална група „Сребърни звънчета”, с ръководител Юлия Недева, представиха своята изненада – кавър на популярен ретро хит. С думите: „Той не е глас, а гласище”, Кирил Аспарухов анонсира звездната поява на Калуди Калудов. Известният оперен певец изпя любимата си песен „Неблагодарно сърце”, но с уточнението, че самият той е изключително благодарен за възможността да бъде на тази сцена и сред тази публика. След впечатляващото изпълнение, актьорите от Драматичен театър „Стоян Бъчваров”- Варна представиха избрани стихотворения на Кирил Аспарухов от цикъла „Откриване”, сред които имаше творби, посветени на София Стоянова, Невена Коканова, дъщеря му- Делена, поета Валери Станков и др. Публиката реагира с искрени аплодисменти и посрещна следващите изпълнители в тържествената вечер – Герман Тепавичаров и Стела Куконова от Клуб по спортни танци „Варна“ при НЧ „Христо Ботев” в Морската столица. С много нежност, трепет и изящество, те представиха своята „танцова целувка”, под звуците на любимата „Michelle” на „Бийтълс”.
Изненадите за гостите продължиха с появата на артистичния Теди Генев, който изпълни стихотворение с посвещение от своя приятел, претворено във вълнуваща песен. След красивото музикално включване, децата от ДЮТ „Златното ключе”, с ръководител Сия Папазова, представиха избрани творби от цикъла „Една жена на 33”, включени в сборника „Любовни следи”. Истинско оживление предизвика внезапното модно ревю на дизайнера Красимир Недялков, който показа, под модерния ритъм на рапа, свои авангардни модели в сиво-черната гама, обединени от темата „Изкушение”. Със специален музикален поздрав се изяви и „Славеят на Варна” – Боряна Христова – Амира. Младата дама с покоряващ глас, определена и за най-добър изпълнител на Международният поп, рок и джаз фестивал „Откритие 2014” и носител на редица други награди, също получи посветено стихотворение, в знак на внимание и искрена симпатия. Последва рецитал на акторите от варненския театър с поетични откъси от цикъла „Наивник на възраст”. Във вихъра на румбата -„танцът на влюбените” се появиха и очарователните Мартин Янчев и Ася Кацарска, състезатели на танцов клуб „Кристал”. След атрактивното изпълнение на танцьорите, залата притихна, за да се наслади на „слънчевия пожар на Варна” – Деси Добрева, която се появи отново на родна сцена, след осмото си турне в Америка. Магнетичната певица също прочете връченото ѝ с дълбоки почитания стихотворение и изрази сърдечна признателност за поканата и жеста.
Младите актори от ДЮТ „Златното ключе” продължиха с поетичен поздрав от цикъла „Дилема”. Възхитителна хореография, изящество и стил показаха дарованията Иван и Биси от балетна формация „Art dance”, с ръководител Нина Козина. Емоциите продължиха с приветливото включване на Жоро Пейчев – Степа, който изказа радостта си, че Кирил Аспарухов е едно рядко цвете в градината на приятелите му и поздрави своя колега-шоумен със зашеметяващо изпълнение на хита „I’m just a gigolo”. Вземайки дъх след тази ритмична еуфория, вечно усмихнатият танцьор сподели пред публиката съкровени спомени и откровения, апелирайки да бъдем по-чистосърдечни, да ценим всеки миг, както и своите приятели и близки. Трогнат и силно развълуван Кирил Аспарухов аплодира своя гост с думите „Невероятен, неповторим, неоспорим” и му подари също лично поетично посвещение. С прочувствена лирика от цикъла „Остаряло слънце” продължи и спектакълът, реализиран с подкрепата на толкова изявени личности и съмишленици от артистичния свят на Варна. Сред тях бяха и танцовите двойки от клуба по спортни танци „Одесос денс” – Петко и Мирела, Поли и Кольо, които отново оживиха залата, преди финалния поетичен цикъл „Простите неща” и замислящите силни творби в него. С морски полъх и нежна усмивка в залата се появи и бургаската певица – ТониДимитрова, която изпълни едни от най-прочувствените си песни – „Нито ден е, нито вечер”, „Старецът и морето”, „Съмва се” и също получи посветено на нея лирично откровение, написано в Лас Вегас. След миг, на фона на прочувствена музика и с думите „И казвам си – не всичко отмина” в танцовия вихър се включи самият Кирил Аспарухов, който е и първият шампион на България за сеньори по стандартни танци и заедно със своята партньорка – сеньора Христина Кателиева, изпълни английски валс, поставен от Пламен Данаилов – възпитаник на клуб по спортни танци при НЧ „Христо Ботев”, който живее и твори вече 10 години в меката на шоуто – Ню Йорк.
Не стихваха жестовете към домакина – букети и кошниците с цветя и послания от учителското дружество е от Петрич и г-жа Елена Вретенарова, както и поздравителни адреси от г-н Кирил Йорданов, от г-н Борислав Гуцанов, г-жа Лилия Христова – директор дирекция „Образование и младежки дейности“, г-жа Антония Йовчева – директор дирекция „Култура“ – Община Варна, от г-н Николай Бинев, от удивителната Нешка Робева, Васил Петров, г-н Борис Ангелов от СБП. Сърдечни приветствия и благопожелания в знак на почит и внимание бяха отправени и от н.в.пр. Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Съюз на пенсионерите „Варна 2004″, ДКС, ВВМУ“Н.Й. Вапцаров“ и разбира се – ОДК- Варна. Жадният за още и още предизвикателства и завидно млад по дух – Кирил Аспарухов през цялото време съблазняваше многобройните зрители с все по-атрактивни изненади и превърна благотворителната вечер в истинско пиршество от образи, звуци, цветове и емоции. Заслуги за това имаха и актьорите от Драматичния театър – Биляна Стоева, Йоланта Райкова, Стоян Радев, Свилен Стоянов, Александър Андреев, Стефан Додуров и Дора Корабова, а музикалното оформление бе поверено на DJ Ivan и DJ Иво. За финал, естествено, прозвуча и „Многое лето” в изпълнение на тенора от Държавна опера- Варна – Евгени Леков. Специална изненада бе подгодвила и галеристката Ваня Маркова, която умили Кирил Аспарухов и той напусна сцената с подарените букети и несдържани сълзи на вълнение, а по-късно раздаде и автографи във фоайето на филиала на театъра. Великолепните отзиви на присъстващите, както и събраните от благотворителната проява 1 200 лв. за децата от ОДК, изпълниха именития поет с чувство на истинско задоволство и гордост. След десетки роли, стотици сценични изяви и хиляди срещи, носителят на Награда „Варна”, Лентата на Кмета, статуетка „Дарзалас”, „Златната маска“ на ДТ „Ст. Бъчваров“ и др., продължава напред, носейки в сърцето си най-съкровената награда – признанието на публиката.
Отзив : Милена Белчева за „КИЛ“
Кадри: В. Димитров, портретна снимка-личен сайт на К.Аспарухов
На 11.11.2015г. в Арт салона на Радио Варна от 18:30ч. варненската поетеса Милена Белчева ще представи втората си поетична книга, озаглавена„Етюд за притихване“. Стихосбирката е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика.
Автор на корицата е италианския акварелист Фернандо Кавалиери. В изданието са представени и няколко акварелни творби на Радослав Коцев-Даро. Редактори на книгата са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев.
Събитието е част от Есенния литературен сезон на Фондация „Буквите“. Нейният председател – Иван Богданов ще представи и последните сборници на издателството към фондацията – Алманах „Нова българска литература“ Поезия 2015 и Проза 2015, както и „Обикновеното лице на злото“ – криминален роман от Калоян Захариев, победител в конкурса „Любовта на края на кабела“ 2014. Инициативата се осъществява с медийното партньорство на БНР.
Поканени са всички почитатели на художественото слово, варненци и гости на града.
Милена Белчева е родена преди 38 години във Варна. Завършила е „Моден дизайн“ с втора специалност „Педагогика“ и „Журналистика“.
Нейни творби са награждавани в редица литературни конкурси у нас. Текстовете й са публикувани в сайтове за изкуство, в периодични и специализирани печатни издания.
Вече има една издадена книга – „Ванилено небе“ и участие в няколко литературни алманаха.
Само преди броени дни излезе втората й книжка с поезия, озаглавена „Етюди за притихване“. Стихосбирката й бе отличена с първо място в литературния конкурс „По стъпките на лятото 2014“.
Вижте какво разказа пред ФОРУМНЮЗ Милена Белчева за реалността, мечтите, писането на поезия и успехите.
– Здравей Милена, разкажи за новата си стихосбирка „Етюди на притихване”.
– Здравей! Благодаря за вниманието, което получава книгата ми чрез това интервю, както и за това, че уважи премиерата. Радвам се, че авансово прескачаме бариерата на любезните форми и минаваме на „ти“. Най-малкото, Словото, в частност – поезията, е феномен, който благоприятства сближаването между хората.
– За какво обичаш да пишеш?
– Не пиша преднамерено. Поезията не е каталожна форма, за да кажа, примерно, харесва ми да споделям любовни терзания или да изразявам категорична гражданска позиция. Не знам и доколко се следва някаква избирателна пропускливост при другите. Нямам рамки, но човек, колкото и да разширява хоризонтите си, няма как тематично и емоционално да избяга от това, което е изградил и затворил в представи, възприятия, убеждения, опит. Предпочитам да не чета и да не пиша типично женска поезия, както и стихчета за птички и тревички, луни и вълни, но си имам любими символи.
– Лесно ли е да си поетеса в България в наши дни, като се има предвид, че у нас хората не обичат да четат и да дават пари за книги.
– Нямам никаква идея как се вмества една лирична душа в подобни категории и доколко това е процес или крайна цел. Вероятно има млади момичета или дами, които се индентифицират с поетичния си образ и го доизграждат с годините, търсят и получават внимание, интерес, морален или материален стимул. Но доколкото имам наблюдения, повечето пишещи, без значение от пол и принадлежност, го правят от вътрешна необходимост, спонтанно и безусловно. Всичко онова, което е обременено с идеята да бъде популярно, харесвано, пример за съвършен технически и емоционално текст, вече не е поезия. А четенето е преценка, състояние, стил на живот…Това, че някои автори са четени и известни, не е индикация, че е са добри и обратното. Пак влизаме в сферата на относителното. Според мен в България се дават пари за хубави книги и имаме потребителска култура, макар и да сме с по-ограничени финансови възможности.
– Смяташ ли, че за мъжете, занимаващи се с поезия, успяват по-лесно у нас?
– Както споменах, писането на поезия е съпътстващ момент от живота на твореца, а не негово професионално занимание. Има и автори, превърнали словото и публикуването в комерсиален механизъм. Разбирам мотивите им, но в повече случаи следването на тази линия води до намаляване качеството на текста, без значение от жанра. Зависи с какво съизмерваш успеха и доколко за теб, той е значим. За едни успех е да бъдеш високотиражиран автор, с много медийни изяви, за други – възможността някой да се е усмихнал или просълзил тихо от твой лиричен нежнопис и ти дори да не знаеш за това. Мъжете са по-малко аналитични, което прави техния изказ по-разбираем и чист. Но не мога да съм категорична, че това е предпоставка за по-лесен и успешен творчески път.
– Кога и как реши да изразяваш себе си с мерена реч?
– Било е още в най-ранните ми детски години, спонтанно. С времето продължих да творя, но смятах, че това е нещо естествено, което правят всички. Хората, които пишат, обикновено са по-интуитивни, вглъбени, отнесени дори, донякъде и по-малко рационални. Според мен няма как заниманията с изкуство да са плод на някакво решение. Дори изборът ми да се насоча професионално към рисуването и модния дизайн, бе предопределен. Появи се такава специалност и я записах, при това ден преди изпитите в съвсем друга сфера, където имах стабилна подготовка. Писането е интимно преживяване, както и четенето. Срещата с добри литературни образци провокира желание да бъдеш част от тази магия. Най-активно съм писала при изживяването на първата ми голяма любов. От нея не знам дали се породиха стойностни поетични творби, но тя ме дари с красиви и вълшебни деца. Вярно, не продължи дълго, но любовта към литературата – остава до живот.
– Печелила си много награди, какво ти носи това?
– Да, мои творби са били оценявани високо в редица национални конкурси. В някаква степен това ме ласкае, но от друга страна вдига летвата и очакванията от мен като автор, което е и стимулиращо, но и напрягащо. Не харесвам състезателния характер на подобни инициативи. Участвам в конкурси, за да подкрепя идеята, както и усилията на организатори и жури, да дадат поле за изява и среща на автори с различен стил, светоглед, заряд…Въпреки различията си, хората от артистичните среди излъчват и живеят на сходни честоти. Запознанствата с такива личности и творчеството им е най-често преобразяващо и интересно. Радостна съм, че благодарение на някои конкурси съм имала удоволствието да надникна в света на хора с близка сетивност и сърдечност.
– Кои са най-скъпите за теб признания в областта на поезията?
– Не знам как ще прозвучи, но аз не придавам значение на наградите. Рядко ги споменавам, за което понякога ме укоряват. По-често те носят радост и гордост за родители, близки и приятели. За мен са показател, че може би имам потенциал като автор. Стимулират ме да прецизирам изказа си, формата, да разширявам тематичните си ракурси. Наистина вълнуващи бяха тържествените моменти на конкурсите „Белоцветните вишни“ в Казанлък и „Добромир Тонев“ в Пловдив. Скъпа ми е срещата на конкурса „Георги Давидов“ в Шабла. Там се запознах с изключителната Елена Денева, която също бе удостоена с първа награда. Разбира се, повод за радост е издаването на настоящата ми книга „Етюд за притихване“ от Издателство Буквите – награда, каквато получих при номинирането, заедно с очарователната сладкописница Мария Иванова- Фьон, при участие в конкурса „По стъпките на лятото“-2014.
– До къде се простират амбициите ти в поезията?
– „До розата на светофара“, както се пее в популярната песен, по текст на един толкова любим поет – Георги Константинов. Никога не съм имала планове и амбиции. Дори през тази година нямам нито времеви, нито емоционален ресурс, за да пиша. Спокойно ми е, въпреки многото ангажименти и преживени неволи. Не откривам нещо, което да ме провокира достатъчно. Правя спорадични опити. Вероятно ще издам една книжка с философски миниатюри, може би и друга – с импресии. Започнала съм и един епистоларен роман, но в прозата не необходимо само вдъхновение и умение, а и доста енергия, работа, безпощаден редактор…Може и да се случи да види бял свят, но на по-късен етап. За мен е по-съществено да съхраня чувствителността си към детайлите, към естетичното, хармоничното. Да запазя красотата в отношенията си. За радост, макар писането да е едно самотно занимание, край мен ги има онези „двама-трима“ приятели. С тях самото общуване е поезия. Нека и Вашите читатели са заобиколени с такива. Така ще имат сили да преодоляват баналното и да постигат оптималното.
„През 2009-а година Фондация „Буквите“ стартира инициативата Алманах „Нова българска литература“, разделен на два тома – Поезия и Проза.
В тези алманаси се публикува най-доброто от съвременната българска литература за съответната година, но най-важното е, че те дават възможност на автори, известни предимно в интернет, да бъдат публикувани в престижно хартиено издание и да достигнат до широката публика. До голяма степен Алманах „Нова българска литература“ замества липсващия литературен периодичен печат.
През тази година Алманасите излизат за шести пореден път.
Премиерата на Алманах „Поезия“ 2014 ще бъде на 5-и ноември, а на 25-и ноември – на Алманах „Проза“ 2014.
В Алманах „Поезия“ след много сериозен подбор влязоха 280 произведения на 56 съвременни български поети, повечето победители в престижни литературни конкурси през изминалата година.
Алманах „Проза“ 2014 достигна рекордните 450 страници с произведенията на 30 автора.
През ноември и декември Алманаси „Нова българска литература“ ще бъдат представени в различни градове на България.
От 2012-а година Българско национално радио е медиен партньор на тази инициатива.“
Ако желаете, може да прочетете и награденото стихотворение:
Светлотайнство в капка тишина
Най-после хоризонтите покорно онемяха,
застинаха в безвремие човешките стихии.
И в тези необятности духът намери стряха,
където до забвение всеистинност да пие.
Онези бездихания, които ни изпраща
изящното мълчание в сърцето на Всемира
попиват неизменната любов животворяща,
в която съвършенството се влива и извира.
В покоя на безвидното, но вездесъщо Нищо
от гроздовете слънчеви на мъдростта се ражда
магията на виното и бавно те насища
след цяла вечност тягостна, неутолима жажда.
Потича светлотайнството от капчиците свежи
и благославя празника молитвен на Лозата.
Илюзиите мамещи, битийните кипежи
са някаква откъсната далечност непозната.
А в новите селения – без псалми и амвони
се лее само Словото и светло те възнася.
Сълзица – преклонение за миг ще се отрони
животът да прогледнем – величествен и ясен.
Завърщи третото издание на Националния поетичен конкурс „Багри от Лом“. Милка Пиналска от село Градина, област Пловдив е отличена с първа награда за цялостно представяне. Поети от цялата страна изпратиха над 200 творби. Журито, класирало творбите, е в състав: Кристина Илиева, филолог, секретар на Народно читалище „Постоянство- 1856“- Лом, Милко Христов, началник отдел „Образование, култура и международно сътрудничество“ и Владимир Недев, медиен сътрудник в Община Лом. Втора награда получава Милена Белчева от Варна, а трета- Лиляна Славова от София. С поощрителни награди са Ивайло Терзийски- Силистра, Валентина Добрева- Варна, Веселин Николов и Галя Костадинова от Лом, а Михаела Радославова от село Семерджиево, Община Русе е с поощрение за най-млад автор. За призьорите в конкурса се предвиждат парични награди и грамоти. Всички участници в поетичната надпревара също ще получат грамоти и специални награди.
Наградите ще бъдат връчени на 19 ноември, от 17:30 часа, в Камерна зала на Народно читалище „Постоянство – 1856“- гр. Лом.
– Здравей Милена, разкажи за новата си стихосбирка „Етюди на притихване”.
