Милена Белчева

Двойна бе радостта на почитателите на добрата поезия, уважили официалното представяне на стихосбирките на Камелия Кондова – „Бай Георги има тъжни рамете“ и на Левена Филчева „И не хореят – хората ми липсват“ в морската столица. Премиерата бе не само поредната вълнуваща пролетна вечер в Арт салона на радио Варна, но и истински празник на музиката и словото. В препълнената зала, за да споделят удоволствието от тази изящна и успешна творческа корелация, присъстваха редица изявени автори и хора, свързани с изкуството, сред които Валери Станков, Мариан Желев, Елена Владова, Маргарита Стефанова, Венцислав Василев, Валентина Йосифова, галеристката Ваня Маркова, актрисата Даниела Викторова, Николай Мирчев от издателство „Мартине“ и много други.

Редакторът на първата поетична книга на Камелия Кондова – популярният писател и блестящ епиграмист – Красимир Машев сподели спомени и впечатления, свързани с удоволствието и лекотата от общуването с талантливата авторка и нейната прецизност в изграждането на стиха. За да подкрепи своите колеги по перо и да отрази с професионални кадри събитието, специален гост бе и столичната поетеса и журналист Диана Юсколова, която миналата година също представи първата си стихосбирка „Лабиринт за слепи птици„. Магнетичната Левена Филчева умили присъстващите с нежните звуци на своята китара и изпълненията на любими песни, на които редакторката на книгата и-Камелия Кондова също пригласяше развълнувано. Премиерите на двете дами с лирични души зарадваха публиката и на други български градове, сред които Балчик, Добрич, Стара Загора, Пловдив.

Автор текст и снимки: Милена Белчева

МЕЖДУНАРОДЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС „БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ, КАЗАНЛЪК-2014“
Организатор СНЦ“Вишнев цвят“ –гр. Казанлък
Жури в състав: Таньо Клисуров- председател, членове Палмира Никленова- издател и Стефан Саранеделчев – член на СНЦ“Вишнев цвят“ присъди следните награди:
Първа награда – не се присъжда
Втора награда – Милена Белчева – гр. Варна
Втора награда – Валентина Йотова от гр. София
Трета награда – Йордан Пеев от Стара Загора
Трета награда -Мирослава Кученчанин от Вршац, Сърбия.
Награда на Община Казанлък – Георги Драмбозов от гр. София
Награда на отдел“Култура и туризъм „-към Община Казанлък
Николинка Милева- гр. Тетевен и Лора Димитрова –гр. София
Награда на СНЦ „Вишнев цвят“
Виолета Бончева – гр. Стара Загора и Христина Маджарова от гр. Елхово
Награда на издателство „Палмира“
Милорад Мишо от – Дервента, Р Сръбска ( Б и Х ). , Ивайло Терзийски -гр. Силистра и Светлана Йонкова – София
Награда на НЧ“Възродена искра-200“ – Казанлък
Евелина Кованджийска, гр.Пловдив
Диплом за колективно участие на Поетичен клуб „Тихомир Етърски“ –гр. Ст.араЗагора
Дипломи за достойно представяне получават:
Първолета Маджарска от гр. Перник ; Анита Велева от гр. Плевен; Емилия Найденова от гр. София ; Магдалена Манчева от гр. Пловдив ; Кръстьо Раленков от София;
Красимира Зафирова от Перник ; Евелина Кованджийска от Пловдив; Галина Иванова от Варна ; Красимира Стойнова от САЩ ; Галена Воронцева –гр. Твърдица; Денка Йорданов –гр. Ямбол ; Радина Кръстева – гр.Асеновград ; Ивелина Цветкова –гр. Горна Оряховица; Велислава Райдовска –гр. Смолян; Деница Петкова –гр. София ;Красимира Зафирова –гр. Перник; Кръстьо Раленков –гр. София; Елица Ангелова – САЩ; Милена Джинкова ;Атанас Янев –с. Енина, Казанлъшка община ; Диана Юсколова, София ; Владислав Дацов – ; Даниела Йорданова – гр. Севлиево; Минка Вачева –гр. Севлиево; Мария Маринова –гр. Сандански и Людмил Симеонов –гр. Свищов

Ето и награденото стихотворение:

Съзерцание

Една безметежна нега сетивата докосва
през плътните щори, дори, на човешкия мрак.
Сезон на вълшебство – да спомни, че може би Господ
към нас е все тъй милостив, всепрощаващ и благ.
Разтварят сърцата си в истинен зов дървесата
и бликва от вечните рани смолист кехлибар.
Короните кичести царствено греят в позлата,
потрепват ефирно коси с аромат на нектар.
Мъхнати рояци пчели, нова клюка дочули,
жужат оживено из облаци розов нефрис
и ръсват небрежно цветеца над черната угар –
свенливи момински въздишки в красив чувствопис.
Изтича с капчука тъгата. И радостно литва
навред обичта, победила битийния плен.
Изящен ескиз на безкрая, потънал в молитва –
животът ни тук и сега – в стръкче пролет стаен.
Пристъпва добра тишината по топли алеи
от вишнева нежност, флиртувала с вятъра блед.
В душата следсънно денят ми расте и светлее,
света обновен съзерцавам с възторг на поет.
Съвсем неусетно забравям за профила зимен,
улавям дланта ти – пред изгрева слънчев да спреш.
Усмихнато свеждам ресници и шепна: Гушни ме! –
в безвремие златно под клоните дъхав копнеж.

Милена Белчева

„Благодаря за вълнуващото преживяване, свързано с конкурса „Белоцветните вишни“, организиран от СНЦ „Вишнев цвят“ със съдействието на Община Казанлък. С идеята да подкрепя тази прекрасна инициатива се включих за първи път и се радвам, че уважаемото жури е оценило така високо творбата ми. Макар и за кратко, успях да се запозная лично с участниците, с които бяхме общували само виртуално, да споделя с тях емоцията на вечерта и да попия очарованието на Вашия град. Поздравления за добрата организация и артистичната атмосфера. Вярвам, че с годините предстоят още много културни прояви, които да събират почитателите на изкуството в различните му измерения.

Усмихнати случвания и до нови срещи с красотата на Словото и Музиката.“

автор: Милена Белчева

„ЕДИН ИСТИНСКИ ПОЕТИЧЕН ПРАЗНИК

Сигурно трябваше да бъда в Казанлък по начин различен от стотиците пъти , в които съм пристигал в него . Сигурно повода трябваше да е друг, за да разбера колко вишнев цвят има в него и колко хора , които обичат красивото и поезията . Именно затова приемам самото си участието в поетичния конкурс „Вишнев цвят 2014″ като награда , а не толкова самата нея , която авторитетното и талантливо жури ми връчи. Имайки в предвид огромния брой участници, които са изпратили творби в тази поетична надпревара и то не само от България , а от най различни краища на света , днес, мислейки за тези скоро отминали дни на празника , ми се иска да споделя че в белоцветния поглед на хората в долината на тракийските царе , наднича онази неугасваща светлина на духът им , която им дава с право да се наричат наследници на траки и царе.Поетичният конкурс, организиран от СНЦ „Вишнев цвят“, лично на мен ми даде възможност на живо да се срещна и запозная с едни от най-ярките съвременни имена в областта на поезията , които знаех само от интернет пространството , където срещата ми с тях беше единствено чрез стиховете им, а тук , благодарение на организаторите , успях да видя на живо и да поговоря с тях , за което си мисля че е най-голямата ми награда, равна на тази да мога да прочета нещо от себе си на тези светли и красиви хора от прекрасния Казанлък, и да остави в мен спомен с дъх на рози и с цвят на вишни . Искам да използвам случая да пожелая на конкурса дълголетие , а на този град и хората в него, да си останат същите, каквито ще ги помня винаги : красиви, усмихнати и влюбени в красотата, поезията и на своя Казанлък . И дано винаги сърцата им да бъдат изпълнени с любов и доброта, както беше в деня по време на Празникът на цъфналите вишни, Казанлък -2014 г .“

Автор на отзива : Йордан Пеев

„СРЕЩА НА ПОЕТИ

Дъждовният април не ме спря в моето пътешествие към града на цъфналите вишни, където се проведе VII-ят международен поетичен конкурс „Белоцветните вишни”. Организатор на проявите в дните на празниците бяха сдружение „ Вишнев цвят” и Община Казанлък
Домакините ме посрещат в библиотека „Искра” сред фотографската изложба, увенчила пленера по фотография „Вишнев цвят – дъх на пробуждане. Виждам участници в конкурса, с които иначе често общуваме в литературните сайтове, но досега не сме се срещали наживо. В галерията на Инфоцентър ме залива светлина и щедрост на цветовете – изложбата от картини на цветя, излъчващи топлина и пролетно настроение, създава уют и близост. Залата е пълна. Невероятно впечатление ми направи малката изпълнителка, която откри тържествата с хубава песен. А после – награждаването, четенето на стихове, всичко това превърна празника в незабравимо преживяване. Здравейте, приятели, благодаря ви, че сте тук и споделяте, здравейте организатори – заслугата ви е толкова голяма и значима в тези бездуховни и сиви времена за България.
Хъс и родолюбие трябват, за да могат хора като Димитър Никленов, Стефан Саранеделчев със съдействието на издателство „Палмира” години наред да поддържат духа на „Белоцветните вишни”, един от доказаните и устояли на времето конкурси, който събира творци от България и извън нея. И творци, творци, които да застанат в основата на новото българско възраждане – духовно и ценностно.“

Източник: Сдружение „Вишнев цвят“

Оригинални изображения: личен архив, Хр.Маджарова, Николина Милева

ПРОТОКОЛ

Днес 28 март 2014г. жури в състав:
ЕВТИМ ЕВТИМОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ
БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА И РОМАНЬОЛА МИРОСЛАВОВА – ЧЛЕНОВЕ,
След като разгледа постъпилите материали в Националния конкурс за поезия
”Пролет моя” реши да присъди следните награди:

СТИХОТВОРЕНИЯ ПОСВЕТЕНИ НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
I. СВЕТЛАНА ЙОШКОВА – СОФИЯ – „ПРЕДПРОЛЕТНО”
II. МИЛЕНА БРАНИМИРОВА БЕЛЧЕВА – ВАРНА – „ОТВЪНКА УХАЕ НА ЛЮЛЯК”
II. ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА – СЕВЛИЕВО – „РАЗГОВОР”
II.. ТОДОРКА ДЕМИРЕВА – АСЕНОВГРАД – „ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО”
III. МАРИАНА ДИМИТРОВА – АСЕНОВГРАД – „ПО СТРЪМНОТО ОТТАТЪК”
III.. ГАЛИНА МОСКОВА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА – „МОЯТА ВЯРА”

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ПРОЛЕТТА
––––––––––––––––––––––––9
I. КАТЯ НИКОЛОВА – ПЛЕВЕН – „ПО ХЪЛМОВЕТЕ НА ВРЕМЕТО” и „ПРОЗОРЕЦ КЪМ ЛУНАТА”
I. ЙОРДАН ПЕЕВ – СТАРА ЗАГОРА – „ПРОЗОРЕЦ”
I. НИКОЛИНА МИЛЕВА – ТЕТЕВЕН – „КАФЕЗИТЕ СА ПЪЛНИ С ПОЙНИ ПТИЦИ”
II. ПЕТЯ ИВАНОВА – ГАБРОВО – „ПРОЛЕТ”
II. ГАЛИНА ИВАНОВА – ВАРНА – „ОЦЕНЪЧНА КАРТА НА ИДЕЩАТА ПРОЛЕТ”
III. ТАНЯ ЛОЗАНОВА – ЛОМ – „НА СЪСЕДИТЕ ВИШНАТА”

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА КОНКУРСА
–––––––––––––––––––––––––
I. ДОБРИНКА КИРЯНОВА- ДИМИТРОВА – СЛИВЕН – „ТРИНАДЕСЕТ”
I. ЕВЕЛИНА КОВАНДЖИЙСКА – ПЛОВДИВ – „КОШУТА”
I. СВЕТЛА АТАНАСОВА – БУРГАС – „ДЮЛЯ”
I. АННА КОЛЧАКОВА – СОФИЯ – „В ПАМЕТ НА…”
II. ВАЛЕНТИНА ЙОТОВА – „КЪЩА ЗА АНГЕЛИ”
II. КРАСИМИРА КАЦАРСКА – БЛАГОЕВГРАД – „КАРТИНА”
II. ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА – ПЕРНИК – „ТАТКО ИМА ШАПКА ОТ НЕБЕ”
III. ИЛИАНА ИЛИЕВА – СОФИЯ –„ЖЕНСКИ РОД”
III. МАРИЯ ИВАНОВА ФЬОН – СОФИЯ – „ГОСПОД НАЕСЕН”
III. БИСТРА ВАЛЕНТИНОВА – ПЕРНИК – „ВРАТА”
ОТЛИЧИЕ – ВАНЯ АНГЕЛОВА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО – „БЕЛИТЕ КОНЕ”
ОТЛИЧИЕ –АНТОНИЯ АТАНАСОВА – ПЕРНИК – „ТВОЯТА ПРОЛЕТ,ДЯДО”
ОТЛИЧИЕ – ГЕРМАН ЩЪРБАНОВ – ВАРНА – „ДВУСЪНИЕ”

СТИХОТВОРЕНИЯ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ ДО 18 ГОДИНИ
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЕДНА ГОЛЯМА КОЛЕКТИВНА НАГРАДА НА УЧЕНИЦИТЕ НА Г-ЖА СЪБИНА ЦОКЕВА ГР.КАЗАНЛЪК ЗА
„ПРОЛЕТ МОЯ” – СВЕТОСЛАВ СВЕТОСЛАВОВ -9г.
„ПРОЛЕТ” – ПЕТЪР МАРИАНОВ -16 г.
„ПРОЛЕТ” СИАНА АЛЕЙДИН – 9 г.
„ПРОЛЕТ” – МЕРАЕ ТЮЛЕКОВА – 9 г.

I. МИХАЕЛА СВИЛЕНОВА – 16 г.- ВАРНА – „ДЪЖД И КОПРИНА”
I.ЯНА ИВАНОВА – 15 г. – ВАРНА – „ПРОЛЕТ МОЯ”
II.ЙОАННА КОЗАРЕВА – 16 г. – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ – „НОВ ПРИЯТЕЛ”
II.ВЕРОНИКА ПОПОВА – 12 г. – СОФИЯ – „КОЛЕЛОТО НА МЕЧТИТЕ”
III.ПЕТЯ КЪНЧЕВА – 17 г. – БУРГАС – „ПО СТЪПКИТЕ НА ЛЯТОТО”
III.ДОРОТЕЯ ГЕОРГИЕВА – 18 г.- РУСЕ – „СЕГА Е ТВЪРДЕ КЪСНО”
III.НИКОЛАЙ ПЪЙКОВ – 18 г. – РАЗЛОГ – „НОСТАЛГИЯ”

източник:  Хулите

Eто и номинираното стихотворение:

„Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.“
              Н.Й.Вапцаров

Приижда с чистотата на ефира,
с най-меката въздишка на тревите.
Душата ѝ безоблачно прозира,
деня докосва с поглед малахитен.
Приижда – да ни върне в Същината –
тъй чакана от нас метаморфоза.
Битийната обреченост позната
за миг да озари с дъха си розов.
В света ни, от неволи начумерен,
едничката посока да ни прати.
И ослепели в грешните си вери,
в сърцата си да зърнем необяти.
Безжизненият дом да се разпука
и да нахлуе истинност свещена.
Да изтече с тъгата на капчука
и сетният мираж – от страх заченат.
Забравили за болката си лична,
изтрили всяка мисъл и идея –
с онази безметежност хармонична
завинаги безмълвно да се слеем.
Но още тук сме – в зимната си стая,
а вън – изпод завесите на мрака
на нежност и на люляци ухае
и синьо е небето.
И ни чака…

ето и другите:

Пролетно светлотайнство
Предвещана навярно от устата на влъхва,
който в смуглата вечер се е взирал за знак –
тя се спуска ефирно. И душата я вдъхва –
в своя дом тази пролет приласкава ни пак.

От гърба ѝ ветрецът елегантно съблича
наметалото фейско подир дългия път.
И ухание пуква на зюмбюл и кокиче
и в очите усмивки всекопнежни цъфтят.

Ах, да беше и малката Ида наблизо,
за да зърне отнякъде този приказен танц!
Как чаровник трепти в минзухарена риза,
а сълзиците момини свеждат стрък в реверанс.

Следва соло ситнеж с аромат теменужен,
после бодри лалетата изиграват фокстрот.
Виолетки суетни, прекалили със ружа,
чуват птичите укори от небесния свод.

Свеж дъждец проросява. И се сипе на воля
над пръстта чернолика тихо ябълков цвят.
Вчера беше светът тъй смразен и оголен,
днес без срам хубавее и от обич е сгрят.

И ти става тъй ведро…И дъхти ненаситно
на омайващи билки и канелен шибой.
На сърцето от радост му се иска да литне.
Пролетта – светлотайнство на възторг и покой.

Събличам се по миг забрава

Прескачам се между мотивите,
че има смисъл да ме има.
Сред чувствата ми, колебливите –
тъгата е неотклонима.

И все едно, че стръкче пролети
примамват ме с копнежи дръзки.
Увисва на деня умората
от хиляди взаимовръзки.

Онази Свобода къде ми е? –
по флаговете, с кръв извезани…
Потъвам в слънчев миг безвремие,
с ухание на мед и фрезии.

Неназовимото ми „някъде“
остава сетното убежище
от хорското безумно врякане.

Черпи ме с оня чай от нежности…

автор: Милена Белчева

Жури в състав: 

Камелия Иванова – председател

Членове:

Александър Калчев

Божидара Димова

определи следните победители в конкурса „Жени и вино’2014“

Първо място

Онзи Париж – Татяна Йотова

ВИНО  И  ЉУБАВ – Тања  Ђурђевић

Второ място

Празна чаша – Милена Белчева

Есента е пияна – Христина Маджарова

НАЛИЈ ЈОШ ЈЕДНУ – Весељко Гајдашевић Шљаков

Трето място

Мъжко – Йордан Пеев

Еретично – Николина Милева

VINO ME JE IZLEČILO – Ljubisav Grujić

Поощрения

Тя, тъмната и страшната – Нели Куцкова

Опиянение – Красимир Стефанов

Жаден Пегас

ДВЕ ЉУБАВИ  –Војислав Трумпић

Източник: Буквите

Това е номинирато ми стихотворение:

Празна чаша | Милена Белчева

Нека съм празната чаша без име
и тишинката мига да засити.
В нежност превърнала полъха зимен,
скрила на твойте въздишки следите.
Нека съм празната чаша, възпяла
дивната прелест на тази Вселена
в пролетна утрин след дълга раздяла –
чиста сълза от дланта приютена…
Нека съм празната чаша, в която
вино се плисва, погалва, изпива
в привечер морна през сетното лято,
пълна с любов и тъга милостива.
Нека съм празната чаша без дъно –
щедро животът през мен да се стича.
Нека усещам спокоен духа му –
златен дъждец в листопада лиричен.
Нека съм празната чаша забрава.
Тръпната сладост на женски овали
да изсветлее, а ти дотогава –
вино бъди ми и въздух кристален.

Проведе се четвъртото издание на поетичния конкурс Златен Явор учреден от Младежко Обединение на БСП в памет на великия поет и първи кмет на град Гоце Делчев – Пейо Крачолов Яворов. Конкурсът, който се наложи като силна арена за лирици от всички възрасти и тази година бе с голяма конкуренция. Над 40 участници от цялата страна и чужбина изпратиха свои стихотворения, а между тях имаше и именити творци с по няколко стихосбирки зад гърба си. В крайна сметка спечелиха най-заслужилите според компетентното жури, съставено от литератори от трите средни училища в град Гоце Делчев. Конкурсът започна с рецитал на стихове на Пейо Яворов, представени от прекрасната водеща на конкурса Валентина Червенкова. Последва и обявяване на призьорите, които бяха наградени от зам.кмета и председател на Младежко Обединение на БСП – Богдан Боцев.

В първа възрастова от 16 до 101 години на първо място бе класирано стихотворението „Криеница” на  Елена Биларева – известна като нежното перо на Гоце Делчев, поетично сребро заслужи варненската поетеса Милена Белчева с красивото си произведение „Левият ъгъл”, а в конкуренцията на професионалисти, но напълно заслужено трета награда получи ученичката в НПГ”Димитър Талев” Елена Апостолова с произведението си „Тя”. Поощрителни награди получиха Виктор Кападжиев със стихотворението „Спомен“ и Мария Менова с „Ела“.

При по-малките във възрастова група до 16 години, спечели Ваня Рончева с нейното страхотно стихотворение „Любов”, втора в тази категория се класира Елисавета Тункова, а престижното трето място взе Кристина Попова със стихотворението „Понеделник”. Поощрителни награди получиха Гергана Парахулева и Александра Иванова.

За да адмирираме спечелилите в двете категории Елена Биларева и Ваня Рончева, публикуваме техните стихотворения заслужили златото на ежегодния поетичен конкурс Златен Явор.

 източник: Гоцето

Това е отличеното ми стихотворение:

Отстояние

Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревожност преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта разпилени са.
Под хладните пръсти немее греховно вретено.
Буксува сърцето, вземено в битийната мелница,
но пак не оставя да бъде докрай съкрушено. –
Кръвта, прималяла, защо не признава умората,
какво още иска, след бягства по зъбери коси,
в ненужната клопка на опит и памет, затворено,
нима свойто бреме човешко докрай ще износи?
Блести еделвайсът в покоя изящен и истинен,
дъха си велурен над урви и бездни възнася.
Далечен и мъдър – приличаш на него. Единствено
в тъгата успявам да пратя към теб любовта си.

автор: Милена Белчева

Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревожност преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта разпилени са.
Под хладните пръсти немее греховно вретено.
Буксува сърцето, вземено в битийната мелница,
но пак не оставя да бъде докрай съкрушено –
кръвта, прималяла, защо не признава умората;
какво още иска, след бягства по зъбери коси,
в ненужната клопка на опит и памет, затворено,
нима свойто бреме човешко докрай ще износи?
Блести еделвайсът в покоя изящен и истинен,
дъха си велурен над урви и бездни възнася.
Далечен и мъдър – приличаш на него. Единствено
в тъгата успявам да пратя към теб любовта си.

Автор: Милена Белчева
изображение: интернет

Отминало и идно – само скреж,
полепнал по гръдта на храста розов.
Попарени в тъга ще изгорят.
Когато си готов да отдадеш –
не стискай жадно падналия цвят.
На истини не вярвай под хипноза.

Наднича онзи повик милостив
от плахите зеници на ескиза,
в които свърши въгленът неук.
Преминеш ли битийния си риф
ще бъдат безгранични „там“ и „тук“.
Сега усещам твоя дъх наблизо…

Под миглите стаен е светъл дим,
погълнал зимно миговете къси
и тайните на път неразгадан.
Блажено чист и неопределим,
като седеф в предутринната длан,
живот разпръсква тихо същността си.

автор: Милена Белчева
снимка: интернет

От взиране в познати хоризонти
оптичната ни сила се смалява.
Класът отдавна зърното изрони,
но кой го търси в купчината плява?
Умората е някак неизбежна,
пришита по контура на клепача.
И никой красотата не превежда,
и тя отдавна нищичко не значи.

Разхождаме напрегнатите мисли
в галерии от сенки и ескизи.
Самотен тъмен призрак е надвиснал,
а утрото – отвсякога по-близо
напира през случайните пролуки
да ни докосне истинно с елея.
Предчувстваме, че всъщност пътят друг е,
но да прекрачим себе си не смеем.

Душата ни превръща се в мишена
или преследва в кой да се прицели.
Но моята – за друг неизкушена
се сгушва кротко в облаците бели.
Окото ми, превърнало в реликва
присъствието ти незаменимо –
все по-добре те вижда и обиква
и в най-отдалечаващата зима!

автор: Милена Белчева
изображение: интернет

Най-краткият ни път е извървеният,
Най-истинската мъдрост – непризната.
Мълчанието е опровержение,
че има лек по-скъп от самотата.
И не една следа ме е препъвала –
душата ни е опитно стърнище.
Изпращам се по мръкнало до ъгъла,
след който няма никого и нищо.
След който е единствено затишие
и пулсът е незрим, но осезаем.
Последните ми воли са издишани
от тялото, получено назаем,
от пясъка на замъци рисувани,
от устните на земните съблазни.
Приемеш ли отвесното пътуване,
ръцете ти е нужно да са празни.
Зад теб отдавна всичко се е сринало,
едничка пепелта до бяло свети.
Разбирам, че и ти си само минало,
но в камъка дори пониква цвете…

автор: Милена Белчева
изображение: интернет