Изненадайте своя приятел, близък, познат, любимия преподавател, (съ)ученици, колеги, добри съседи, роднини…
Зарадвайте компанията или най-скъпите на сърцето Ви хора – без повод или за конкретен празник.
ИЗРАБОТКА НА ИЗДЕЛИЯТА ОТНЕМА ОТ НЯКОЛКО ЧАСА ДО НЯКОЛКО ДНИ, СПОРЕД СЛОЖНОСТТА НА ИЗПИСВАНЕТО, ВРЕМЕТО ЗА СЪХНЕНЕ НА БОИТЕ, ЖЕЛАНИЯ ОТ ВАС СРОК И ОБЕМА НА ПОРЪЧКАТА.
С УДОВОЛСТВИЕ ЩЕ ИЗПЪЛНЯ И ВАШИТЕ ИДЕИ ЗА ПОЖЕЛАНИЯ И ЩЕ ОТГОВОРЯ НА ВСИЧКО, КОЕТО ВИ ИНТЕРЕСУВА НА ПОСОЧЕНИТЕ КООРДИНАТИ ЗА ВРЪЗКА
Може да направите своята индивидуална поръчка още сега:
– За да отправите лично послание към любимия човек за Св.Валентин и/или друга специална дата или семеен празник
– За да изпишете името на Ваш близък върху камъче- комлимент към подарък за неговия имен ден
– За да изразите нежно признание за Деня на майката-Осми март: „Ти си ми всичко“, „Благодаря за всичко, мамо“ и др.
– За да заредите с настроение и сила приятел в труден момент: „И това ще мине“, „Усмихни се!“ , „С теб съм…“
– За да пожелаете с най-светли чувства : „На добър час!“ или „Потътен вятър“ за новия старт в живота на абитуриентите
– За да изразите съпричастност и подкрепа към Ваш близък, който започва нова работа или проект: „Кураж“, „Успех“, „Вярвам в теб“
– За да мотивирате себе си и наредите на бюрото си камъчета с надписи „Мога“, „Вярвам“, „Постигам“ и др.
– За да зарадвате с лично послание младоженците и направите още по-красива тяхната сватба
– За да подарите зодиакален знак-талисман или някакъв закачлив ваш поздрав с пожелание за един незабравим и забавен рожден ден
– За да имате оригинални късмети с пожелания за Нова година, които могат да бъдат съхранени дълго време и да напомнят за споделените емоции от празничната нощ и за Вашето внимание. (Късметите могат да бъдат предоставени в желана от Вас бройка в красива опаковка от органза)
ДРУГИ ПРИМЕРНИ НАДПИСИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗПИСАНИ ВЪРХУ СТЪКЛЕНИ И РЕЧНИ КАМЪЧЕТА:
„Вече ми липсваш“, „Гордея се с теб!“, „Дай ми време“, „Обичам те“, „Остани с мен“, „Искам да остареем заедно“, „Жена и половина!“, „Мисля за теб“, „Честит празник!“, „Ти си моето щастие“, „Забавлявай се!“, „С теб съм в Рая“, „Ти си чудо“, „Честит нов дом“, „Честита рожба“, „Брат-мечта“, „Сестра-съкровище“, „Тъща-злато“, „Най-добрият баща“, „Най-красивата майка“, Здраве“, „Късмет“, „Хармония“, „Любов“, „Шанс“, „Мечтай“, „Радост“, „Надежда“, „Пари“, „Хъс“, „Обич“, „Нежност“, „Вяра“
автор: Милена Белчева ®
Отминало и идно – само скреж,
полепнал по гръдта на храста розов.
Попарени в тъга ще изгорят.
Когато си готов да отдадеш –
не стискай жадно падналия цвят.
На истини не вярвай под хипноза.
Наднича онзи повик милостив
от плахите зеници на ескиза,
в които свърши въгленът неук.
Преминеш ли битийния си риф
ще бъдат безгранични „там“ и „тук“.
Сега усещам твоя дъх наблизо…
Под миглите стаен е светъл дим,
погълнал зимно миговете къси
и тайните на път неразгадан.
Блажено чист и неопределим,
като седеф в предутринната длан,
живот разпръсква тихо същността си.
автор: Милена Белчева
снимка: интернет
Гални ме закачливо с пух от облаче
и в мъркащо безвремие кротни ме.
В изтичащия миг не искам повече,
достатъчен е полъхът интимен.
А чувствата-искри-какво ли значат те,
щом литват като сенки мимолетни?
И после дълго стискаме клепачите
с илюзия, че в мрака ще просветне…
И нека прероси покой след сушите,
пропукали битийните ни вени.
И да замра, в усмивката ти сгушена,
в прохладата на сладостно забвение.
автор: Милена Белчева
снимка: интернет
Понякога „случайно“ се отбивай
щом зърнеш лъч през черните завеси.
Дори тогава с друг да съм щастлива,
да ми е вече все едно къде си…
Да ми е мирно, кротко и значимо,
забравила съвсем за близостта ти.
Дори да е в безкрайно пуста зима,
дори да сме по-малко от познати.
Не казвай нищо, нито ме разпитвай.
Единствено прегръщай ме, прегръщай…
Тогава бях за тебе ненаситна,
сега е празник всеки миг завръщане.
…И как трептеше влагата в очите,
погледнеш ли ме свъсено и косо.
Но още трепка онзи зов магнитен-
докосвай ме, докосвай ме, докосвай!
Разбирам, че в човешката ни сфера
животът е лишен от перспектива.
И смисъл в самотата ще намеря.
И мъдра тишина ще ме опива.
Забравила за „утре“ и за „вчера“,
но не и всяка нежност милостива.
Понякога – за чай или вечеря
отбивай се.
И не, не си отивай…
20-6-13
автор: Милена Белчева
снимка: интернет
И болка бях, и сладостна нега,
но някак същността си не откривах.
В канал нечист засмуква ни света
и е излишна всяка съпротива…
Еднакво уморяват всички страсти,
в хармония привидна от контрасти.
И щастието, казваш, е беда,
а всякоя трагичност е красива.
Дали загубих слух за новини,
но стана ми деня безинтересен.
В кръвта нахлуват хиляди вини,
в ъглите на страха избива плесен.
Понякога на мислите на кея
се взирам примирена и немея.
Усмивката ми с устни улови
тъй дълго се е питала къде си…
В живота преживях какво ли не,
но в трудните моменти все сама съм.
Една тъга в душата ми преде,
към истината онзи път безгласен.
И аз вървя – през спомени и дати.
Но спирам щом усетя нужността ти –
да поседя на твойте колене,
докато вън ръми и ни унася…
*посВетено
автор: милена белчева
изображение: интернет
Голямата стрелка на мисълта ни,
описва тази скучна траектория
на чувствата ни дребно-измеримите,
увиснали на малката стрелка.
Минава секундарникът – неволя
с привидно равнодушие отгоре им
примигва с тъмни клепки и въздъхва
живота между „после“ и „сега“.
И крачим през понятия и цифри,
пристъпваме на заден от съмнения,
притичваме към поривните щастия,
забиваме се в стълбове – вини.
Ту правим отегчителни гримаси,
ту нервничим, готови за сражение.
И някак светофарно ни дресира
страхът ни между „спри“ и „премини“.
Задвижва ни инертното махало.
Привикнали с капризите на „аз-ът“ си,
се борим за спокойствие чрез крясъци.
Откупваме душите си с тела.
Какво е паметта ни – изневяра.
Къде ни има – в светлите отрязъци,
когато се обичаме за кратко
в антракта между „сбогом“ и „ела“.
Драскулки по ръба на циферблата.
Това сме – силуетни очертания
на някакво измислено величие,
родено през самотни часове.
Но стигне ли умората предела,
удавени в пречистващо мълчание
ще почне да покълва вечността ни,
а времето предадено ще спре.
9.3.13
автор: Милена Белчева
снимка: интернет
Неделно те придърпвам върху себе си,
усмихнато те вплитам
в следсънни нежнощения.
А ти се взираш в слънчевите зайчета,
които неусетно са се вмъкнали
през тънките завеси на деня
и топло осветяват раменете ми.
Примирам от изящното на пръстите,
рисуващи по мене петолиния,
а тръпките-разбягали се ноти,
със устните превръщаш в цветомузика,
която с пролет мислите гримира.
Отпивам те с искрящо наслаждение,
въздъхвам те с разтапящо примирие.
Възкачвам бавно сенчестите хълмове,
в пулсиращия мъх по тях потъвам.
Завиваш ме със сладостно безвремие,
и ме засищаш с миг великолепие.
И мъдра безразсъдност ме превзема.
Заплиташ портокалови цветчета
в уханната игривост на косите.
Пречистваща вълшебност.
Възторжена покорност.
Начало, чийто край е удивителна!
Немея от неказани следдумия,
по знамето на гордостта извезани.
Най-силен-в свойта мъжка уязвимост!
Неделно те придърпвам върху себе си…
06-03-2011
Автор: Милена Белчева
Изображение: интернет
