Tag Archiv: любов

   32 GB Любов 

                      Остана ли в нас памет и спомен какво означават истинските чувства, или вирусът на съвремието унищожава поголовно всичко, част от естеството на човешкия ни вид? Моето убеждение и най-вече усещане, е че непосредственото общуване никога няма да бъде изместено от технологиите, независимо, че тенденциите опровергават това. Засега. Може би съм утопист и наивник, или? Вярвам в красотата на мълчаливото споделяне на любовта, но и в тази – на интелигентния, смислен разговор между емоционално зрели хора.
                     Защо спряхме да се забелязваме? Възприемам се като достатъчно привлекателна и ценна личност – и като визия, и като интелект, и като умения. Но това е напълно беззначно, ако просто минавам като призрак по улиците, тъй като всички са забили нос в технологичните си джаджи и дори не виждат усмивката ми в поздрав. А в мен няма желание да се натрапвам някому, избрал друг начин на живот и общуване.
                   Какво се случва днес – изразяваме симпатиите си, противоречията си, или „късаме“ с някого виртуално, а не очи в очи. Разчитаме на емотикони, а не на изразени свободно истински емоции. Много по-лесно е да бъдем реактивни с гневно, нацупено или безмълвно анимирано човече, отколкото да приемем правото на другия да има различна гледна точка и да изслушаме търпеливо неговите мотиви и аргументи. При тези случаи, много вероятно е, да научим нещо полезно, да видим как ни възприемат отстрани, а не да робуваме на ценността на самомнението си. А любовта, доколкото съществува като състояние и проявление в човешката ни сфера, в същността си е именно Единение, Приемане, Споделеност. Защо предпочитаме да изграждаме близост не длан в длан, дъх в дъх и сърце в сърце, а чрез посредничеството на външни средства за комуникация – телефони, имейли, социални мрежи?                               
                Защо крием истинското лице на душата си, в опит да я съхраним от съкрушението при евентуален отказ или неуспех с някого, получен директно, при действителен контакт? Страх ни е да бъдем уязвими, нелустрирани, неприети? Но нали точно чувствителността ни, нашите специфики и дребни несъвършенства във визия или навици, са едновременно и наше очарование, което привлича партньора ни и околните? Защо някои хора – и подрастващи, и с по-дългогодишен житейски опит, предпочитат да си разменят палави съобщения и снимки, вместо да изградят емоционална близост помежду си, вместо да се наслаждават един на друг чрез докосване, съзерцаване, разнеженост…? Нали всеки от нас е като един настръхнал таралеж, които осъзнато или не, копнее да бъде погален, приласкан?
               Защо предпочитаме да документираме живота си, вместо да го изживяваме – осъзнато и с благодарност? Опитваме се да уловим мига, но всъщност той улавя нас. Предполагам че едва ли има някой, който да не е оценил преимуществата на технологиите и огромните възможности, които ни предоставят. Само че, тези привилегии обсебват вниманието ни, изместват фокуса ни от действително важните неща, превръщат любовта и интимността в разменна монета. Да, вече сме свикнали така. Живеем с някого по навик. Приемаме го като поредната временно служеща вещ. Склонни сме да търсим винаги нещо по-класно, по-интересно, по-развличащо, по-привлекателно. Докъде ще продължи тази ненаситност? Индентифицираме се с мега яката придобивка, чрез която ще изглеждаме по-куул, с която ще проследяваме живота на супер модели, ще получаваме топ изгодни оферти…  
         Но готови ли сме да платим цената на отчуждението, приятели и някой дава ли си сметка колко безмерно висока, всъщност, е тя?

1_1545312414

 

 

автор: Милена Белчева
идея и реализация на скулптурата: Гали Лукас и Каролине Хинц
източник снимка: http://www.highviewart.com/

„Силата на една жена“

 

По случай 8-ми март, имах удоволствието да се включа в празничен спектакъл „Силата на една жена“, организиран от проект „Живей“. Събитието бе в подкрепа на една благотворителна кауза, свързана със съдбата на наистина великолепно дете – Никола, чиято нелека съдба бе представена от неговата майка с много любов и топлота. Представям посланието, което написах специално за повода, с дълбока признателност към всички жени – музи, приятелки, сестри, майки, любими…

 

Мили момичета, прелестни дами,
Бъдете с открити и чисти сърца, за да живеете по-осъзнато, по-извисено и по-дълго!
Защото както казва Дънов, „който не живее в Чистота, той замъглява хоризонта на своето Небе, както облаците замъгляват Слънцето.“
Бъдете овладени и премерени, въпреки вродената емоционалност!
Бъдете сгряващи, но не изпепеляващи!
Чувствителни, но не драматизиращи!
Благонравни, но не догматични!
Смели, но не войнствени!
Гъвкави, но не прегъващи се!
Отдадени, но не обсебени от другия!
Бъдете музи, бъдете полъха, пътеводната светлина, импулса-привидно незабележими, но преобразяващи!
Неслучайно Емерсон ни припомня, че„Основната ни необходимост е просто един човек, който да ни вдъхновява да бъдем онова, което знаем, че можем да бъдем.“
Бъдете обичани, сияйни, мъдри, балансирани, умиротворени, възхитителни!
Бъдете ярки, забележими, магнетични, чувствени, разкошни…
Нека душата ви се шири, нека духът ви е на висота, а нозете ви да са стъпили здраво и свързани с майката земя.
Бъдете щедри в любовта си, благородни в сърцето си, грациозни в движенията си.
Бъдете признателни и благодарни, каквото и да сте привлекли в живота си.
Мислете за себе си като за подарък!
Бъдете безценни жени, а не такива, които постоянно демонстрират цената си.
Имайте и изживявайте благословията на майчинството, красотата на семейните отношения, радостта на добрите приятелства.
Давайте подкрепа, прегръдка, прошка.
Бъдете олицетворение на младостта и милостта.
Нека всеки ваш поглед, жест и дума изразяват щастие и преклонение пред необятните светове на Твореца и чудото на живота.
Танцувайте, целувайте, докосвайте!
Бъдете нежни и безметежни!
Нека и сълзите, и молитвите Ви бъдат пречистващи и благотворни.
И в най-тежкия и безпомощен миг, помнете, че имате силата на своята усмивка!

 

 

Автор: Милена Белчева
Целият концерт може да бъде видян тук

 

JENA JIVEI

Пътят на твореца – кръст и полет

 

На 8 февруари 2019г. във Варна бе открита самостоятелна изложба на художничката Тереза Зиковска. Младата дама показа творбите си в галерията, която носи нейното име и така символично отпразнува първата година от създаването на това интересно арт-пространство.

Събитието стартира с приветствие от изкуствоведа Пламена Рачева – Директор на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ и бе уважено от много творци и почитатели на изобразителното изкуство. Присъстваха също колеги, приятели и семейството на г-жа Зиковска. В допълнение на уютната атмосфера и в унисон с посланията на изложбата, по време на вечерта звучаха подбрани Библейски текстове, прочетени от актьори на Държавен куклен театър – Варна, а също и записи с великолепни песнопения, в изпълнение на архимандрит Никодимос Каварнос. Изложбата включва творби, рисувани предимно през последните 10 години, както и съвсем нови, създадени специално за случая. Друг съществен повод за това творческо представяне, е 180 годишнината от построяването на храм „Св.Атанасий” – старата митрополитска църква в т.нар.Гръцка махала в морския град. Този духовен център е вдъхновил и авторката да го изобрази в едно от най-внушителните си произведения, включени в експозицията, озаглавена „Домът ми дом за молитва ще се нарече”.

Картините предават личното усещане на художничката за пространство, форма и цвят, а маслените бои са предпочитано изразно средство.  Сградите са представени в различни ракурси и повече е акцентирано върху средата и нейното въздействие върху твореца, а не върху архитектурния дизайн и техническата убедителност. Прецизният рисунък е изместен от свободното движение на четката, а най-силно въздействие е постигнато чрез експлозията от цветове и нюанси на тюркоаз, люляково, медено златно, корал, кармин, веронезе. Повечето картини се отличават с приятен контраст и детайлно представяне, но има и тематични изображения в по-приглушени, пастелни тонове и с деликатно загатнати образи.

В рисунките са пресъздадени Соколския и Клисурски манастир, както и манастирът Свети Сава Освещени, а на две от творбите е изобразена част от Гетсиманската градина. Сред подбраните 35 картини са представени емблематични здания от духовното ни и културно наследство – Катедрален храм „Свето Успение Богородично“, храм „Света Петка“, Старинен храм „Св. Успение Богородично“ във Варна, изобразени  са също Киево-Печерската лавра, Черната църква в Румъния, Божия гроб в Йерусалим и др. Творбите имат силно енергийно и емоционално въздействие, създават усещане едновременно за лекота и стабилност, за оживление и покой, за откровение, но и тайнственост. Въпреки образната свързаност, всяка творба провокира и разкрива различно възприятие, предизвиква към размисъл над немалко теми. Вечното и преходното. Храмът като дом. Домът като символ на споделеност и уединение. Смирението на душата и тържеството на духа. Полюсите на ежедневието и нуждата от баланс. Всяко едно посещение на светите места дава винаги ново преживяване и осмисляне и това е искрено изразено и осезаемо в творбите на авторката. С част от средствата от продажбата на изложените картини ще бъдат подпомогнати даровитите деца от школите по изкуства към храма „Св.Атанасий“.

 

Жителите и гостите на Варна ще имат удоволствието да посетят изложбата до 15 март, но арт срещите в галерията продължават целогодишно. Една от тях е предстоящата музикално-кулинарна вечер, посветена на италианската култура и изкуство, със специалното участие на оперните изпълнители – Станислава Марчева-мецосопран и Арсений Арсов-тенор, както и на Руслан Павлов-клавир. Празничното събитие, което ще премине под наслов „Виното нашепва за любов е на 14 февруари, от 19:30 ч. в Tereza Zikovska ART GALLERY на ул. Воден 25 в Морската столица.

 

Автор отзив: Милена Белчева

Снимки: личен архив Тереза Зиковска

 

 

 "Звън" - художник Тереза Зиковска

„Звън“ – художник Тереза Зиковска

"Звън" - художник Тереза Зиковска

в деня на откриването на изложбата

 

СЕМЕЙСТВО ЗА ЧУДО И ПРИКАЗ

Мили приятели,

 

В днешния ден на народните Будители, стартирам проект, свързан със семейството – като ценност, път и смисъл.

 

С вълнение и благодарност Ви каня да споделите и съживите идеята ми, с убеждението, че скромният Ви принос с вдъхновяваща история, може да промени поне един човек, една двойка, а защо не и една общност!

 

Досега през годините съм събирала такива истории за себе си, но почувствах потребност да поканя Изобилието 😉 на принципа „колкото повече-толкова повече“.

 

В днешното време на масов разврат, грубост, недоверие, изневери, стрес и т.н. подобно споделяне може не само да усмихне и умили, но и да провокира осмисляне на собствения и/или общия път, да мотивира в посока подобряване на отношенията или създаване на нови здравословни такива, да смекчи реакциите ни, да отрезви преценките ни, да засили вярата ни…

 

Каква е идеята?
Да събера истински истории за великолепни семейства за пример, без значение от възрастта, защото обичта винаги умилява. За предпочитане – двойки, живеещи в брак, или поне на семейни начала. Ако имат дългогодишен стаж в отдадеността си един на друг -още по-добре.

 

Как да се включите?

  • Изпратете ми кратка ИСТИНСКА история на семейство, което е пример за Вас. Може да са и спомени и за двойки, приключили своя земен път.
  • Разкажете:
    -С какво са Ви впечатлили?
    -Кое в отношенията им Ви вдъхновява истински?
    -Каква, според Вас, е „тайната“ на тяхната дългогодишна хармония? Споделете конкретна поучителна случка.
    -Какво ги отличава от другите семейства – като качества, светоглед, принципи, ценности?
    -Как бихте описали любовта им с 3 думи.
  • Може би това е било/е Вашето семейство?
  • Вероятно имате такива приятели в обкръжението си?
    Ако имате снимка и с тяхно разрешение – приложете.

Изпращайте Вашите файлове целогодишно.

На 21-ви ноември, в деня на християнското семейство, ще споделя трите най-вдъхновяващи и красиви истории.
Ако е възможно, ще направя интервю с двойката или техни близки, които желаят да разкажат повече за тях.

Разбира се, имам нужда от доброволци, които да прочетат историите, за да бъде изборът по-обективен.
Ако проектът се разрасне и има желаещи да съдействат, може да организираме литературна вечер, на която да прочетем историите и да ги дискутираме.(за събитие в Морската столица)

Пишете ми как бихте искали да се включите.
Авторите на трите най-хубави истории ще получат моя електронна книжка. Мисля и за други символични изненади!

Дали това ще се превърне в събитие всяка година или сезон, зависи от интереса и активността Ви. Вярвам, че клишето „заедно можем повече“ важи с пълна сила и се надявам продължим да си бъдем полезни. Разбира се, ако мога, с радост ще откликна и за Ваши проекти.

 

image_

Изображение-мрежата

Моето ново „аз“ на 40 :)

⚜️Ако кажа, че навлизането в 40-те не беше голям стрес за мен, ще излъжа. Минах през всички фази, за които пишат психолозите и споделят познати и непознати. Но не мога да кажа, че ми е било най-комфортно в 30-те, защото още не знам какво предстои в следващото десетилетие. Може да е по-хубаво, по-пълноценно и по-спокойно.

⚜️1. Научих се да вземам по-лесно трудни решения. Когато нещо не върви-не върви! След като съм вложила време, енергия, емоции, знание, желание и себеотричане в едни отношения – служебни или лични, а ситуациите стават все по-усложнени и смазващи психиката ми, просто ги прекратявам. Когато си на 20, можеш да дадеш шанс и да изчакаш няколко години обстоятелствата или партньора да се променят, но след 40 е неестествено и нелогично да разучавате и приемате роли и образи, които не ви карат да се чувствате комфортно. Ако човек е зрял и отговорен, той ще е такъв, без значение дали е на 5 или 55, ако винаги има инфантилни удобни оправдания, този условен рефлекс, действал успешно през досегашния му живот, няма да се промени. Всяка раздяла е неприятна, дори тежка. Под каквато и форма да е съществувала като емоционална, финансова, социална или друга обвързаност. Но да агонизираш, още и още, е абсурдно. Реших, че ако ще поемам рискове, то да са свързани с хубави, зареждащи и интересни неща, а не такива, които ще ме изцеждат, обезверяват и обезценяват.


⚜️2.Имам баланса между това да съм достатъчно компетентна и информирана и същевременно жадна да навляза в света на нови професии, дестинации, култури, общества, теми, които ме интригуват и привличат. Имам стабилно образование, което ми дава самочувствие и спокойствие, но имам и енергията да се развивам и в други области и посветя на нови занимания, дори да е само за удоволствие. Все по-слабо ме вълнуват дребнотемията, светските клюкини, личните драми на хората. Не заравям глава в пясъка, но спазвам нужната хигиена на общуване и информация. Не изпитвам необходимост да споделям целия си живот, натоварвайки приятелите си с оплаквания, или заливайки с безброй емоционални публикации социалните мрежи. Давам съвети, ако ми бъдат поискани, но се опитвам да имам хармоничен живот, който ми харесва и да бъда добър пример за себе си, най-вече.

⚜️3.Ценя времето си и се старая да не го пилея за безполезни неща. Но това ми дава възможността да се отдавам на зареждащо „нищоправене“, без угризения колко неща бих могла да свърша в този момент. Ако имам ентусиазъм, мога да лъскам фугите в банята до 4 сутринта, ако не ми е работно, мога да оставя мивката с чинии за утре или да прехвърля не само тази грижа на децата, без това да ме прави лоша майка в моите или техните очи.

⚜️4.Повечето жени на 40, казват, че вече знаят какво искат, аз съм знаела от дете какво желая, кое е моето призвание и в някаква степен по-важните неща са вече факт. Разликата на тези години е, че знам колко съм готова да платя за това, което смятам, че ми е нужно в живота. Кога си заслужава да дам не малко пари за някоя фантастично скроена дреха, и кога мога да си взема невероятно красив шал „секънд хенд“ за стотинки. Кога си заслужава да се боря чрез 100%-во безусловно себеотдаване за една връзка, и кога дори най-малкият жест не си струва да бъде подарък за неблагодарен и егоцентричен тарикат, който съм имала неблагоразумието да се обикна силно. Знам границата, след която любовта се превръща в търговия, мазохизъм, изгнание дори. И вече не я прекрачвам, дори съм нащрек да не я доближавам. Знам кога една работа си заслужава парите и кога те експлоатират, а съгласието ти да стоиш в същата служба, при същите условия е показателно, че сама не се обичаш и цениш.


⚜️5. Знам че и физическото, и психическото здраве са моя безценен капитал, затова не си позволявам да неглижирам дори най-леките симптоми и не робувам на страховете си от прегледи и диагнози. Всичко е поправимо, ако се „хване“ навреме. Спряла съм почти изцяло месото и алкохола, но по философски, не по здравословни причини и не се самобичувам, ако се изкуша с плодова тарталета, порция миди с чаша вино, или неделно пиршество с пържени филийки. Избягвам вредните храни, но не съм почитател на храненето само треви и извлеци, най-малкото, нито са ми вкусни, нито ме засищат. Ако имам възможност, отглеждам сама някои зеленчуци. Намалила съм кафето до една, максимум две чаши дневно (повече като ритуал на умиротворение) и не изпитвам нужда от повече. Ако има дни, в които не ми се пие кафе, което толкова обичам, просто не пия. Не спазвам диети и двигателен режим, но ходя на танци и изминавам, когато мога мин. 6-10 км дневно. Бях „скарана“ с пиенето на вода, но за 2-3 години си наложих да спазвам правилото за минимум литър и половина и осъзнах, че е въпрос на навик. Отбягвам да пия течности преди, по време и непосредствено след хранене. Осигурявам си достатъчно сън, дори да е за сметка на непроверени домашни, неразтребена маса или недовършен проект, примерно. Уви, имам още да поработя над ранното лягане. Когато имам повече време, правя упражненията по системата на Норбеков или лек стречинг. Не харесвам мускулести жени с коремчета на плочки, които висят постоянно във фитнеса, няма да кажа нищо ново, но съм се убедила, че физическото натоварване е задължително за добрия вид и тонус.


⚜️6. Външно се харесвам повече, отколкото на 20 и съвсем малко по-малко, отколкото през 30-те си години. Никога не съм ползвала скъпа козметика, но купувам качествена, или си разчитам на домашно приготвени продукти за лице и тяло. С времето забелязах, че кожата по-лесно се пигментира, белезите зарастват по-трудно, напълняването се получава в най-нежеланите зони. В тази връзка се старая да се грижа много повече за очите, шията и ръцете (като козметика и упражнения), да спя по възможност по гръб (така не стимулирам появата на бръчки по деколтето), да не излизам без очила и слънцезащитен продукт и да не правя излишни гримаси. Ползвам много базови и етерични масла, които имат голямо приложение и ефективност в „борбата“ със старостта. Косата ми е все така прекрасна, въпреки белите кичурчета, но я боядисвам възможно най-рядко и то в естествения ми цвят. Експериментите от „гарваново черно до платинено русо“ съм ги забравила и не намирам подобни метаморфози за естетични. Според настроението, отделям по 2-3 минути за грим, или се случва с дни да излизам без никакви разкрасителни продукти върху себе си. Харесва ми самия процес на гримиране, но предпочитам да рисувам изобилно в скицника, отколкото върху себе си. Прекарвам много малко време пред огледалото, но почти винаги се радвам на това, което виждам.

⚜️7. Старая се да правя основно неща, които са ми приятни и полезни. Тази година си сварих няколко бурканчета сладко от праскови и малини, постепенно ще си спретна още зимнина, но със сигурност няма да се отдам на робството да варя лютеници, да правя туршии и сиропи, както се е случвало преди. Удобство е да имаш нещо домашно приготвено, готово и апетитно, особено когато навън фучи и нямаш никакво желание тепърва да готвиш, но консервираните храни далеч не са полезни, изискват място за съхранение и доста енергия покрай осигуряването им-да набереш или купиш продукти, да измиеш, нарежеш, свариш, охладиш, запечаташ и т.н. Същото е и с гладенето-занимавам се с него, само когато е нужно да изляза и дрехата ми е доста намачкана. Това предварително гладене с часове на 2-3 перални пране, от хавлийката до чорапчето, съм си го забранила.

⚜️8.Да живее практичността! С годините промених и гардероба си. Простих се с всички демоде дрешки, къси потничета и впити бодита, безформени екзотики и т.н. Неща, които ми стават, но вече не ме радват – подарявам, продавам, изхвърлям. Периодично правя ревизия и въпреки манията ми към рокли, обувки и шалове, се старая всичко да е практично, елегантно, изрядно сгънато и подредено по цвят, материя и приложение. Пазя и неща „за някой ден“, но поне не ги държа в гардероба. Харесвам много високите токчета, но ги слагам „на мястото на събитието“, или когато ще се придвижвам с кола. Повечето ми обувки са максимално удобни и подходящи за дълги маршрути. Харесва ми да съм „топ мацка“, но не на всяка цена. Купих си очила за компютър, макар понякога да забравям да ги нося. Да, важни са и предпазват, стига да не си по 12 часа взрян в монитора. Добрата чанта за мен е тази, „в която можеш да сложиш поне един хляб“, както казваше моя позната, затова днес повечето ми чанти са средно обемни, с много прегради. Ползвам три органайзера за джунджуриите и така намалявам безредието.

⚜️9.Промяна в настроенията. Като хамелеон съм. Напиращото чувство на безпричинна радост след няколко минути прераства често и в безпричинен плач. Понякога. Не само като ПМС. Започнах с времето да изпитвам не просто дискомфорт, а някаква физическа болка от шума, дори да не е непременно електрожен или зъболекарска машинка. Дразни ме силната музика, детското хленчене, тийнейджърските брътвежи и свиркания, пенсионерското мърморене, преминаващите мотори, всичко. Изнервят ме изкачащите отвсякъде велосипедисти, агресивните реклами, политическите дискусии, жегите, но мисля, че това е нормална реакция. Затова, при всяка възможност, се опитвам да си осигуря максимално време за релакс и презеражедане, съзерцание. Да си подариш уединение и покой, било то в луксозен спа-център, или на някоя тиха полянка, не е каприз, мода и излишно удоволствие, а нещо, което е необходимо ежедневно, дори за няколко минути.

⚜️10. Ако преди години ме радваше да купувам разни неща за децата, или интересни аксесоари за мен, сега най-важните ми разходи са тези, свързани с уюта у дома. Близо 20 години, поради безброй други грижи и липса на минимални дори средства, не бях правила нищо, което да ме кара да се чувствам комфортно вкъщи, разчитах основно на това да правя размествания, да разнообразявам с декорацията, но дотам. Обзе ме нова мания по винтидж стила и „art deco“ периода, най-после грозните крушки, висящи на кабел, са заменени от изящни ретро полилеи, а хола превърнах в красива бяла спалня. Вярно, сега няма къде да посрещам гости, но реших че щом една трета от деня прекарваме в сън, то тази стая е най-важна. Лиших се от една-две почивки, прекарах дълги часове в преобразяване на стари мебели и аксесоари, но всяко усилие си струваше и се гордея със сътвореното. Нямах абсолютно никакъв опит и знания, свързани с реставрирането, но когато има желание, има и начини. Предизвиках творческия си дух и той се отзова и ми помогна да сътворя интересни неща, които ме радват.

⚜️11.Промяна в предпочитанията-„всяко зло за добро“. Спрях да гледам много от любимите си предавания (към днешна дата нямам и ТВ) и не се обременявам с нещо различно от романтични и биографични филми или добри комедийни сериали. Харесвам тихи, прохладни и кокетни ресторантчета с вдъхновяваща атмосфера и предпочитам да релаксирам сама или бъбря с приятели там, отколкото в който и да е модерен бар. В дискотека бих отишла, заради компанията, но не повече от веднъж годишно. „О, нямам време“ за това или онова, за мен е несъстоятелно оправдание. На 40 вече знам, че човек има толкова свободно време, колкото сам си определи, въпреки ангажиментите и сам преценява кои хора и дейности може да пренебрегне за сметка на други, с които ще има по-пълноценно изживяване.


⚜️12. Въпреки, че не съм първа младост, сега се чувствам все по-жизнена и по-свободна. Грижите ми, свързани с отглеждането на децата, както и отговорността не са намалели, но са станали по-различни. Както и тревогите – просто са от друго естество вече. Една майка никога не може да бъде напълно спокойна, но може да създава по-ведра, приятелска атмосфера, в която всеки да се чувства комфортно и достатъчно необременен от мърморене и безброй правила. Невротичните изблици са неизбежни понякога, но могат да бъдат контролирани. Трябва да „програмираме“ отговорност, а не страх – и в нас, и в семейството ни.


⚜️13. Вече нямам мечти, които да захранвам с енергия и стремеж. Имам желания, които се реализират сякаш от само себе си, но не напълно „случайно“, а и като следствие на мои избори, промяна в мислене и действия. Претърпяла съм не малко загуби и крахове. Не се научих да не се привързвам толкова. Няма как да възприемаш философски смъртта, без никаква емоция и чувство. Няма как да бъдеш „над нещата“, когато твоя вътрешен свят се срива и всичко, в което си вярвал се оказва илюзия. Всяка крачка, поглед, преживяване променят и са част от целия процес. Но това са нещата от живота. Земния.


⚜️14. Щастлива съм незаконно много с приятелите, които имам. Преди изживявах твърде драматично как десетки близки хора и семейства, с които съм поддържала отлични отношения, след като се разведох забравиха напълно за съществуването ми и че се виждам относително често единствено с две-три приятелки. Истински близка съм само с една, което днес ми е достатъчно ценно. Нямам вече нужда някой да храни егото ми с повече внимание. С останалите, които влизат в категорията „добри познати“, си оставаме такива и се радваме искрено на случайните си срещи. Но те си остават такива. Разбира се, всяко ново запознанство е добре дошло, действа освежаващо, но сигурността да имаш приятел, избран за такъв за 1-2 мига, но проверен през годините, е незаменима.

⚜️ 15. Научих се да върша доста „мъжки неща“ в дома, колкото и да ми е неприсъщо и трудно. Но постигнатите умения ми дават самочувствие, че мога да се справя с почти всичко. Когато ми е нужно вдъхновение, сама си го намирам и сама лекувам душата си. Мрежата е пълна в мотивиращи истории, мисли, филми, изображения, музика. Когато ме скапят битовизмите или съм емоционално разстроена, си припомням, че на фона на всички лични и обществени драми в човешката история, моите са съвсем незначителни, колкото и важност да им придавам в даден момент.

⚜️Все още ми предстои, ако е „писано“, да изживея радостта от това да имам споделени, смислени и красиви отношения със всеотдаен и достоен партньор отново не за месец или година, а „до сетен дъх“. Да намеря своята духовна общност, с която да имам по-пълноценно общуване и подкрепа по пътя към Бог, да разбера вълшебството на това да имам внуци някой ден. Да, предстои ми все някога и среща с „критическата“, но се надявам това да стане плавно и хармонично, без излишен стрес, за което ще се подготвя предварително с полезни практики.

Ще се радвам и Вие да споделите като коментар Вашите 40 и 40+ моменти!

 Милена Белчева©
А ето какво ме радва днес:

Лъчезарната Константина Живова мечтае за къща с изглед към морето


           Константина Живова е популярно лице от телевизионния екран, предпочитан модел, прекрасна майка, също и автор на проекта trywithina.com. Какво още, ще ни разкаже самата тя. Повод за това интервю е първият ѝ роман „Завинаги” и вълнуващите минути на любов и споделеност, свързани с премиерите.  Благодаря ѝ, че прие поканата да добави още интересни щрихи към своя портрет и да задоволи читателското любопитство. Новото ни познанство, както и зашеметяващата ѝ усмивка са добър повод да минем и тук на „ти”.

 

Здравей! Коя е Ина, извън клишето „красива и известна” ?

 

Ина е работеща жена, майка, приятел. Тя е човек, който не може да стои без да прави нищо. Динамична, организирана и почти винаги усмихната. (и тук се усмихва отново)

 

Видно е, че си привлекателна, а в съчетание с енергията на младостта и силата на характера, въздействието ти се увеличава значително. Но външността понякога е коз, понякога е оръжие, насочено срещу притежателя му. При тебе как е?

 

Всяко качество, което носи човек в себе си би могло да му помага, но и да му вреди. Всичко зависи как ги използваме. За мен е важно човек да има енергия в себе си. Да има желание за живот и развитие. Да вижда и оценява малките неща. Да бъде добър!

 

Днес почти всеки разкрива своя lifestyle – чрез социални платформи, сайтове и т.н. и се „бори” са повече публично внимание. С какво твоя блог и новите ти видеа се различават от тези на останалите?

 

Така е. Да бъдеш блогър се превърна в световна тенденция. В България тази професия или хоби се развива с пълни сили. Когато има конкуренция аз лично се чувствам по-добре. Амбицирам се повече. Моят блог www.trywithina.com съществува вече втора година. Опитвам се да показвам неща, които ме вълнуват. До броени дни ще започна и нещо ново, свързано с модата в моя блог, но ще го видите, когато е готово. Това ще е моят нов начин за представяне на модата.

 

Как успяваш да жонглираш с толкова много ангажименти, стремежи, активности?

 

Аз съм такава от дете. Приятелите ми казват, че съм суперактивна. И е така. Не мога да не правя нищо. Изпадам в депресия дори за ден. Обичам да експериментирам, да мисля, и да създавам нови неща и да си поставям нови предизвикателства. Обичам да работя.

 

Родена си в Монтана, но живееш в столицата. Какво те привлича в големия град и какво ти липсва?

 

Всеки човек, който е дошъл от малкия град в столицата е привлечен от възможностите за развитие. От повече от 12 години съм в София и създадох много контакти, приятели и познанства в различни сфери. Понякога ми липсва спокойствието и усамотението. Мечтая си някой ден да живея в къща с изглед към морето.

 Убедихме се, че имаш и изключително красиви приятелки, които споделят с теб премиерите. Смяташ ли, че визията е индикатор и за вътрешното обаяние, което привлича и такива себеподобни?

 

Разбира се. Визията е важна част от това как ни възприемат околните. Важно е да се грижим за себе си. Няма как някой да ни харесва и обича, ако ние не харесваме себе си.

 

Кое е най-необичайното нещо, което са ти признавали на срещите с читатели и почитатели?

 

Има много истории, които са ме карали да настръхвам. Никога не съм вярвала, че книгата ми ще докосне толкова хора и ще промени съдби. Наскоро едно момиче ми сподели, че след прочитането на книгата, нейните родители са се събрали след дълга раздяла. Това е най-голямото щастие. Щастието в очите на другите, благодарение на частица от моя труд.

 

Кой е най-големият ти критик в ежедневието и по отношение на литературните опити?

 

Моите близки и приятели. Приемам критики. Те те изграждат като личност.

 

 

Каква ще остане Ина завинаги и как се промени след написването на романа?

 

Ина ще остане завинаги обичаща. Обичаща живота! Да забелязваш малките неща, да оценяваш кратките и на пръв поглед незначителни моменти, дори в ежедневието е голямо богатство, ако успееш да го запазиш, като черта от своя характер. „Завинаги“ ме промени завинаги с това, че събрах смелост, упоритост и дадох цялата си любов за този проект. Разбрах, че когато си смел и упорит трудът се възнаграждава и оценява.

 

Споделяш, че в книгата ти има силни послания и за мъжете. Какви са отзивите на мъжката аудитория и съвпадат ли с идеята на твоята мисия?

 

За мое щастие книгата се чете и от мъже. Получавам коментари и писма от мъжката аудитория и разбирам, че и те имат своите неразбирания за себе си, като нас жените, но знаят едно, че и те могат да обичат истински.

 

Решила ли си вече какви ще са тематичните ракурси на следващите авторски изяви?

 

Да. В момента започнах работа по редакция на романа, кратка, но допълваща, която може да бъде интереса и на второ четене и до месец се надявам да започна превод на романа на английски. Надявам се в края на лятото книгата да бъде достъпна за хората по цял свят, преведена и издадена онлайн.

 

Кои песни олицетворяват: личността ти, детството, летежите, несбъднатостите?

 

От няколко години харесвам “The Weeknd” и това слушам постоянно в момента.

 

Опиши с 5 прилагателни идеалния за теб ден?

 

Слънчев, усмихнат, креативен, ползотворен, незабравим!

 

В градината на приятелството, ти си букет от ….?

 

Лалета.

 

 

Автор : Милена Белчева

Снимков материал: личен архив Ина Живова, Милена Белчева

Романът  „Завинаги” може да бъде закупен оттук или чрез директен контакт с авторката.

 

Print\

12083849_10207782444053529_1752927346_n

 

IMG_20160202_093009

 

IMG_20160312_222909

 

colage_Ina_Varna-001

 

IMG_20160312_194348

 

 

 

 

 

Животът като изповед, любов и упование


Отзив за варнеската музикална премиера на Точка БГ

 

Близо три часа продължи концертът на Точка БГ в Морската столица, организиран със съдействието на Община Варна. Проявата бе е част от програмата „Подкрепа на семейството“, реализирана за втора поредна година от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ с благословията на Варненска и Великопреславска Митрополия. Събитието се състоя в концертното студио на Радио Варна, на Въведение Богородично, в деня на Християнското семейство и младеж – 21 ноември.

Младата група за нови градски песни е създадена като акустичен проект през 2011г., но вече има зад гърба си многобройни награди и сценични изяви в България и зад граница. Обединени от своите естетични възприятия, авторски идеи и духовни ценности, артистичните – Зорница Попова, Тодор Янкулов, Пламен Сивов и Красимир Първанов привличат все повече ценители на стойностната музика и се радват на тяхната симпатия и подкрепа. Именно ентусиазираната публика е мотивирала формацията да носи името на едноименната песен на Пламен Сивов – Точка БГ. Присъстващите гости на поредната премиера, също аплодираха с радост лиричните изпълнения и въпреки обширния репертоар, който бе представен, в края на концерта четиримата членове на групата уважиха поканата за бис с емблематичната песен „Приятели”. През цялата вечер залата бе притихнала и запленена от прочувствените мелодии и спонтанни откровения за пътя на вярата, пътя на твореца, на търсещата покой душа.

В духа на празника бяха поздравите и съкровените послания на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, както и на протойерей Василий Шаган, председател и ръководител на Духовно-просветен център при храм „Св. Архангел Михаил“- Варна, които напомниха за преобразяващата сила на любовта, за изкушенията и проблемите на съвремието, за нуждата от упование и единност. Тези тематични ракурси присъстват неизменно и в творчеството на музикантите, които изпълняват предимно свои поетични текстове. В настоящата изява също преобладаваха включените в трите им албума авторските песни с духовна насоченост като „Мариам” и „Човекът, който върви по вода”, но оживената публика имаше удоволствието да се наслади и на по-лиричните музикални изповеди – „Пробуждане”, „Капки любов”, „Борисова градина”, „Любовта ще се върне”, както и финалната – „Залез”.

Ако трябва да се предаде излъчването на артистите и цялостното въздействие на песните с три думи, то те ще бъдат хармония, озарение и нежност. Убедена съм, че тази красива енергия, излъчена от сцената, е импулсирала гостите в препълнената зала да се вслушат в най-искрената мелодия на сърцата си и да не забравят в морето от битовизми и изпитания, че „винаги носят Божията искра в себе си”, както казва Пламен Сивов в едно от своите интервюта.

 

Текст и снимков материал: Милена Белчева

 

STA_3151

 

STA_3159

 

STB_3153

 

 

Писането е интимно преживяване (интервю)


Милена Белчева е родена преди 38 години във Варна. Завършила е „Моден дизайн“ с втора специалност „Педагогика“ и „Журналистика“.

Нейни творби са награждавани в редица литературни конкурси у нас. Текстовете й са публикувани в сайтове за изкуство, в периодични и специализирани печатни издания.

Вече има една издадена книга – „Ванилено небе“ и участие в няколко литературни алманаха.

Само преди броени дни излезе втората й книжка с поезия, озаглавена „Етюди за притихване“. Стихосбирката й бе отличена с първо място в литературния конкурс „По стъпките на лятото 2014“.

Вижте какво разказа пред ФОРУМНЮЗ Милена Белчева за реалността, мечтите, писането на поезия и успехите.

korica_Etud za pritihvane– Здравей Милена, разкажи за новата си стихосбирка „Етюди на притихване”.

– Здравей! Благодаря за вниманието, което получава книгата ми чрез това интервю, както и за това, че уважи премиерата. Радвам се, че авансово прескачаме бариерата на любезните форми и минаваме на „ти“. Най-малкото, Словото, в частност – поезията, е феномен, който благоприятства сближаването между хората.

– За какво обичаш да пишеш?

– Не пиша преднамерено. Поезията не е каталожна форма, за да кажа, примерно, харесва ми да споделям любовни терзания или да изразявам категорична гражданска позиция. Не знам и доколко се следва някаква избирателна пропускливост при другите. Нямам рамки, но човек, колкото и да разширява хоризонтите си, няма как тематично и емоционално да избяга от това, което е изградил и затворил в представи, възприятия, убеждения, опит. Предпочитам да не чета и да не пиша типично женска поезия, както и стихчета за птички и тревички, луни и вълни, но си имам любими символи.

– Лесно ли е да си поетеса в България в наши дни, като се има предвид, че у нас хората не обичат да четат и да дават пари за книги.

– Нямам никаква идея как се вмества една лирична душа в подобни категории и доколко това е процес или крайна цел. Вероятно има млади момичета или дами, които се индентифицират с поетичния си образ и го доизграждат с годините, търсят и получават внимание, интерес, морален или материален стимул. Но доколкото имам наблюдения, повечето пишещи, без значение от пол и принадлежност, го правят от вътрешна необходимост, спонтанно и безусловно. Всичко онова, което е обременено с идеята да бъде популярно, харесвано, пример за съвършен технически и емоционално текст, вече не е поезия. А четенето е преценка, състояние, стил на живот…Това, че някои автори са четени и известни, не е индикация, че е са добри и обратното. Пак влизаме в сферата на относителното. Според мен в България се дават пари за хубави книги и имаме потребителска култура, макар и да сме с по-ограничени финансови възможности.

– Смяташ ли, че за мъжете, занимаващи се с поезия, успяват по-лесно у нас?

– Както споменах, писането на поезия е съпътстващ момент от живота на твореца, а не негово професионално занимание. Има и автори, превърнали словото и публикуването в комерсиален механизъм. Разбирам мотивите им, но в повече случаи следването на тази линия води до намаляване качеството на текста, без значение от жанра. Зависи с какво съизмерваш успеха и доколко за теб, той е значим. За едни успех е да бъдеш високотиражиран автор, с много медийни изяви, за други – възможността някой да се е усмихнал или просълзил тихо от твой лиричен нежнопис и ти дори да не знаеш за това. Мъжете са по-малко аналитични, което прави техния изказ по-разбираем и чист. Но не мога да съм категорична, че това е предпоставка за по-лесен и успешен творчески път.

– Кога и как реши да изразяваш себе си с мерена реч?

– Било е още в най-ранните ми детски години, спонтанно. С времето продължих да творя, но смятах, че това е нещо естествено, което правят всички. Хората, които пишат, обикновено са по-интуитивни, вглъбени, отнесени дори, донякъде и по-малко рационални. Според мен няма как заниманията с изкуство да са плод на някакво решение. Дори изборът ми да се насоча професионално към рисуването и модния дизайн, бе предопределен. Появи се такава специалност и я записах, при това ден преди изпитите в съвсем друга сфера, където имах стабилна подготовка. Писането е интимно преживяване, както и четенето. Срещата с добри литературни образци провокира желание да бъдеш част от тази магия. Най-активно съм писала при изживяването на първата ми голяма любов. От нея не знам дали се породиха стойностни поетични творби, но тя ме дари с красиви и вълшебни деца. Вярно, не продължи дълго, но любовта към литературата – остава до живот.

– Печелила си много награди, какво ти носи това?

– Да, мои творби са били оценявани високо в редица национални конкурси. В някаква степен това ме ласкае, но от друга страна вдига летвата и очакванията от мен като автор, което е и стимулиращо, но и напрягащо. Не харесвам състезателния характер на подобни инициативи. Участвам в конкурси, за да подкрепя идеята, както и усилията на организатори и жури, да дадат поле за изява и среща на автори с различен стил, светоглед, заряд…Въпреки различията си, хората от артистичните среди излъчват и живеят на сходни честоти. Запознанствата с такива личности и творчеството им е най-често преобразяващо и интересно. Радостна съм, че благодарение на някои конкурси съм имала удоволствието да надникна в света на хора с близка сетивност и сърдечност.

– Кои са най-скъпите за теб признания в областта на поезията?

– Не знам как ще прозвучи, но аз не придавам значение на наградите. Рядко ги споменавам, за което понякога ме укоряват. По-често те носят радост и гордост за родители, близки и приятели. За мен са показател, че може би имам потенциал като автор. Стимулират ме да прецизирам изказа си, формата, да разширявам тематичните си ракурси. Наистина вълнуващи бяха тържествените моменти на конкурсите „Белоцветните вишни“ в Казанлък и „Добромир Тонев“ в Пловдив. Скъпа ми е срещата на конкурса „Георги Давидов“ в Шабла. Там се запознах с изключителната Елена Денева, която също бе удостоена с първа награда. Разбира се, повод за радост е издаването на настоящата ми книга „Етюд за притихване“ от Издателство Буквите – награда, каквато получих при номинирането, заедно с очарователната сладкописница Мария Иванова- Фьон, при участие в конкурса „По стъпките на лятото“-2014.

– До къде се простират амбициите ти в поезията?

– „До розата на светофара“, както се пее в популярната песен, по текст на един толкова любим поет – Георги Константинов. Никога не съм имала планове и амбиции. Дори през тази година нямам нито времеви, нито емоционален ресурс, за да пиша. Спокойно ми е, въпреки многото ангажименти и преживени неволи. Не откривам нещо, което да ме провокира достатъчно. Правя спорадични опити. Вероятно ще издам една книжка с философски миниатюри, може би и друга – с импресии. Започнала съм и един епистоларен роман, но в прозата не необходимо само вдъхновение и умение, а и доста енергия, работа, безпощаден редактор…Може и да се случи да види бял свят, но на по-късен етап. За мен е по-съществено да съхраня чувствителността си към детайлите, към естетичното, хармоничното. Да запазя красотата в отношенията си. За радост, макар писането да е едно самотно занимание, край мен ги има онези „двама-трима“ приятели. С тях самото общуване е поезия. Нека и Вашите читатели са заобиколени с такива. Така ще имат сили да преодоляват баналното и да постигат оптималното.

 

 

Интервюто взе: 

източник: Forumnews

Синьо съзерцание -импресия


 

Думите ти кацат като светулки по петолинието на мислите ми и се превръщат в пулсираща цветомузика.  Стъпвам боса в топлото на зениците ти и ми пари и е болезнено, и тичам към брега на невъзможното, за да потуша жарта в струи хладни сълзи. Препъвам се в сянката на собствените си страхове и илюзии и жуля колене, в опитите си да се предпазя. Опитвам се да заглуша мърморенето на разума и да се отдам на това, което Е и което съм съзряла, отвъд хоризонта на думи и опитност.
Изпитвам сладостно опианение от миговете живот, които са имали някакъв звезден отпечатък и може би сега мога да ги оценя истински, защото не са били много и защото съм видяла и изпитала какво е от другата страна на луната. Газила съм в паяжини от самота и заплетени в тъмното мисли, късала съм се на хиляди парченца от болка и съшитото впоследствие с кратки моменти на щастие е било красив, но все пак белег. Едно сърдито, пренебрегвано гласче в мен е надавало писък да повярвам в магичността на всичко и в уникалността на всеки миг на Сътворението. Казано е „Повярвай, за да видиш!“, а спомените от препъни-камъчетата по пътя ехидно нашепват „Не бъди глупава, не се доверявай! Готова ли си да платиш ненужно висока цена на последващо разочарование и празнота, срещу някакво мимолетно удоволствие?“
А моят авантююристичен Дух скита небрежно и волно из светове и галактики, които Съзнанието не съзира и не проумява. Търси своето приключение и копнее да се себеслучи и преоткрива в нови цветове, звуци, усещания и емоции, които правят животът един празник на Възможното-Невъзможно и химн, прославящ неповторимостта и ценността на преживяното. Будно сънува душата и се усмихва пътувайки… Превръща се в безброй светлоотразителни частици, които улавят живота и го представят като Вълшебството, което Е. Онова, което не сме готови да повярваме, че ще ни се случи, че е дори факт, всяка минута, всеки миг, в който доброволно скъсаме конците, с които разумът се опитва да ни контролира и да ни убеди в собствената си реалност, концепции и преценки. Тогава, мисълта, освободена от предразсъдъци и умозаключения, от напрапчиви чувства и страхове, ликува и се възнася до оня свят на първичната идея за всичко, което е било и ще бъде, разгърнато в едно необятно Сега.
Ще ми помогнеш ли да се науча да виждам и разчитам знаците и да изживея най-висшата представа за себе си и света? Ще ме научиш ли да чувам музиката на тишината и да улавям трептенията на звездите и диханието на пробуждащите се сънища? Ще успяваш ли да намериш рими за тъжните и трудни моменти и да ги превръщаш във възторжена ода? Ще сбъднеш ли себе си в моята реалност, съхранявайки онези съвършени частици от Цялото, които откривам в теб? Хиляди въпроси жужат в летен танц из слънчасалата ми главица, а аз ги давя в прохладните води на мълчаливата мъдрост.  Присядам в мислите си смирено до теб и потъвам в синьо съзерцание…

 

2010

автор: Милена Белчева

изображение: интернет

 

1117631-bigthumbnail

 

 

Сънен прашец по миглите


Утрото, топящо се в лавата на деня, като една неизменна част от всичко случващо се ме приема в своята прогнила лодка, без тайнствени обещания, упътващи знаци и интуитивни прозрения.

Кафето-съпътстващ ритуал, превърнат в свещенодействие, глътка преживени несъответствия и захаросани празнословия, без които не можем…

Стъпките на времето, след което препускаме със спортна злоба, в жалките си опити да го догоним…Да достигнем нещо, което не съществува.

Сънищата, които ще измислим, мечтите, които ще си подарим, любовите, в които ще се препънем..

Топлината на едно свръхволтово докосване, последвано от нечовешката ледност на безразличието.

Вдъхновението и рутината.

Онази необеснима ревност, която те кара да слушаш Пърпъл, отново и отново. Цветната въртележка на битието…

Отхапвам от ябълката на момента, преди да е отлетял и се питам:

Къде е посоката?…

 

автор: Милена Белчева

из „Ванилено небе“

изображение: интернет

 

blue,girl,photography,bed,morning,woman-518bb3660f844961b7264ce62168976c_h_large