Tag Archiv: жена

„Силата на една жена“

 

По случай 8-ми март, имах удоволствието да се включа в празничен спектакъл „Силата на една жена“, организиран от проект „Живей“. Събитието бе в подкрепа на една благотворителна кауза, свързана със съдбата на наистина великолепно дете – Никола, чиято нелека съдба бе представена от неговата майка с много любов и топлота. Представям посланието, което написах специално за повода, с дълбока признателност към всички жени – музи, приятелки, сестри, майки, любими…

 

Мили момичета, прелестни дами,
Бъдете с открити и чисти сърца, за да живеете по-осъзнато, по-извисено и по-дълго!
Защото както казва Дънов, „който не живее в Чистота, той замъглява хоризонта на своето Небе, както облаците замъгляват Слънцето.“
Бъдете овладени и премерени, въпреки вродената емоционалност!
Бъдете сгряващи, но не изпепеляващи!
Чувствителни, но не драматизиращи!
Благонравни, но не догматични!
Смели, но не войнствени!
Гъвкави, но не прегъващи се!
Отдадени, но не обсебени от другия!
Бъдете музи, бъдете полъха, пътеводната светлина, импулса-привидно незабележими, но преобразяващи!
Неслучайно Емерсон ни припомня, че„Основната ни необходимост е просто един човек, който да ни вдъхновява да бъдем онова, което знаем, че можем да бъдем.“
Бъдете обичани, сияйни, мъдри, балансирани, умиротворени, възхитителни!
Бъдете ярки, забележими, магнетични, чувствени, разкошни…
Нека душата ви се шири, нека духът ви е на висота, а нозете ви да са стъпили здраво и свързани с майката земя.
Бъдете щедри в любовта си, благородни в сърцето си, грациозни в движенията си.
Бъдете признателни и благодарни, каквото и да сте привлекли в живота си.
Мислете за себе си като за подарък!
Бъдете безценни жени, а не такива, които постоянно демонстрират цената си.
Имайте и изживявайте благословията на майчинството, красотата на семейните отношения, радостта на добрите приятелства.
Давайте подкрепа, прегръдка, прошка.
Бъдете олицетворение на младостта и милостта.
Нека всеки ваш поглед, жест и дума изразяват щастие и преклонение пред необятните светове на Твореца и чудото на живота.
Танцувайте, целувайте, докосвайте!
Бъдете нежни и безметежни!
Нека и сълзите, и молитвите Ви бъдат пречистващи и благотворни.
И в най-тежкия и безпомощен миг, помнете, че имате силата на своята усмивка!

 

 

Автор: Милена Белчева
Целият концерт може да бъде видян тук

 

JENA JIVEI

Десислава Маринова – екзотична визия и класически стил

 

Де53003696_2270662296490803_5921307991784554496_nси Маринова е едно от варненските момичета, което не може да остане незабезязано. Въпреки че е щастлива майка на прекрасна тийнейджърка, тя успява да съхрани своето младежко излъчване, допълнено от характера на зрелостта. Деси е атрактивна и артистична, впечатляващо витална, одухотворена – истинско вдъхновение! Първата ми асоциация, свързана с нейната модна визитка, е аристократизъм и класа. Чест и удоволствие да споделя интервюто с нея:

 

Какво мотивира избора ти на дрехи – удобството да носиш „обичайното“, или моментното настроение и желание за разнообразие?

 

Най-вече трябва да се чувствам комфортно и в „кожата си“, при избора на дрехи.

 

Имаш ли пристрастия към определен вид аксесоари – обувки, чанти, шапки, шалове, колани, очила, бижута…? Опиши някои, които носиш почти ежедневно?

 

Любими аксесоари са слънчевите очила и дамските чанти (без тях не излизам).

 

Имам доста разнообразни модели, цветове и форми, както и различни шалове за всеки сезон и тоалет. Шапки не се научих да нося по никакъв повод, а от бижутата, любим аксесоар ми е часовникът.

 

Пастелни или ярки цветове предпочиташ? Твоите най-любими нюанси са?

 

Ярки цветове не нося – нито като аксесоари, нито като дрехи. Обичам приглушени нюанси и пастелни тонове.

 

Едноцветни десени ли харесваш, или дрехи с пъстри шампи и декорации, с геометрични шарки-пр.точки, карета…?

 

Харесвам и нося предимно едноцветни, изчистени десени, без декорации, щампи и фигури.

 

Най-приятните, според теб, материи? Предпочиташ ли естествените тъкани, или харесваш дрехи със синетични и изкуствени влакна, които спестяват гладенето?

 

Старая се да избирам дрехи от естествени материи, но не винаги успявам. А и в неестествените също откривам красота и удобство много често.

 

Дрехата, която чувстваш, че все едно е измислена специално за теб, е?

 

Тесни дънки, риза и пуловер за зимата. Тениска или потник за лятото.

 

Стилът ти е по-скоро класически, или по-често екстравагантен?

 

Стилът ми е по-скоро калсически.

 

Кой е сезонът, през който се чувстваш най-комфортно, каквото и да облечеш?

 

Във всеки сезон се чувствам добре и комфортно.

 

Ако имаш пълна свобода, какво би избрала да носиш възможно най-често – спортен сет, изящна женствена рокля, семъл класически тоалет, хипи дрешки, униформа, домашен халат…?

 

Когато спортувам съм в спортен сет. Рокли нося само през лятото, а в ежедневието-спортни и удобни обувки/ботуши, дънки, кожени клинове или панталони, много ризи, туники и пуловери.

52688654_358552541657986_4889356908244238336_n

Какво е отношението ти към естетичната и пластична хирургия, както и към съвременните „екстри“ – екстеншъни, ноктопластика, татуси, перманентен грим, пиърсинг и др.?

 

-Освен в случаите, в които по една или друга причина това се налага, стига да е естетично, красиво, с мярка и направено професионално, съм „За“ корекциите и поддържането на добър външен вид. Това, обаче, не включва татуси, перманентен грим и пиърсинг.

 

Имаш по 1-2 чифта обувки, според сезона, или шкафът ти е пълен с десетки цветове и модели за всеки повод?

 

Имам дестетки цветове и модели обувки!

 

Какво е гримът за теб – неизменна необходимост, напълно излишно средство или възможност за разнообразие с излъчването понякога?

 

Гримът е необходимост за мен и винаги е бил. Отново в рамките на нормалното и естетичното и без експерименти.

 

Следиш ли дизайнерските тенденции и препоръките на стилистите, или разчиташ на своите естетически критерии? 

 

Не, не се влияя от тенденции и препоръки.

 

Има ли период или епоха, които да усещаш близки в модно и архитектурно отношение и ако можеш, би живяла тогава?

 

Не. Моето време е това, в което живея.

 

Приблизително колко време отделяш, при подготовка за излизане в ежедневието си?

 

Около 15 минути.

 

Кои са най-смелите ти експерименти с визията-пр.драстично отслабване, необичайни цветове на косата, странно облекло? 

 

Не съм експериментирала никога с визията си!

една съвременна модна икона

една съвременна модна икона

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Интервюто взе Милена Белчева за Артилена

Кадри: личен архив Деси Маринова

 

Цветомир Гроздев – искам визията ми да носи послание за стил, елегантност и зрялост

 

Здравейте,

 

През 2019-та стартирам един вълнуващ проект, който отлично обединява моите интереси и образования в областта на журналистиката и модата. Всяка седмица ще публикувам интервюта с артистични и интересни личности, които се отличават с приятен, разпознаваем стил и имат високи естетични критерии и отношение към дизайна. Надявам се, че проектът ще прерасне и в моден сайт.

Ето и първото ми интервю, което се надявам да провокира любопитството Ви.

 

Цветомир Гроздев е от онези млади личности на Варна, които се опитват да имат активна обществена дейност и да участват в различни проекти, подобряващи качеството на живот и политическото управление на страната.  Професионалните му интереси и занимания са свързани с финансите и застрахователния бизнес, в който има дългогодишен опит. Въпреки спортния си дух и ежедневни активности, по отношение на визията залага на класическата елегантност – костюми с изчистени линии, студени тонове, дискретни десени и прецизна изработка. Понякога, в духа на съвремието и предлаганото разнообразие, Цветомир разчупва стилистичната рамка, избирайки ризи с фолклорни мотиви, тематични тениски, вталени сака с интересни елементи и др. Моето модно предизвикателство би било да експериментира с цветовите гами и да си позволи повече свобода, комбинации и други стилове, извън деловата сфера. Освен пожелания за успех във всичките му начинания, надявам се чрез това интервю, а и в ежедневните си контакти, да вдъхнови повече млади хора да обръщат внимание на посланието, което искат да предат чрез своите дрехи, маниери, излъчване.

 

 

10322780_10203039374160339_8818921595373501243_nтт

Практичното или естетичното е водещо в ежедневния ти избор на облекло?

 

– Опитвам се да съчетая и двете, според възможностите и гардероба ми. За  мен ризата е доста практична, а и е естетична. Панталонът и дънките не са различни като усещане, но придават различна визия и възприятие.

 

Ако няма ограничаващи избора ти фактори, какво ще предпочетеш – конфекция от някой МОЛ, дреха/аксесоар от любим бутик, или посещение при класен шивач?

 

– Нямам любим магазин. За мен не е важна марката, а от каква материя е изработено облеклото. Понякога купувам нещо случайно от МОЛ-а, но често търся конкретни видове дрехи в интернет – с добро качество и на добра цена.

 

Опиши каква за теб е идеалната визия за мъж, без условност за повод, епоха, стил. Може да дадеш и пример с филмов или литературен герой, който те вдъхновява.


-Бяла риза с дълъг ръкав без джобче, като последните 2 копчета до шията да са откопчани. Черен или тъмно син цвят за панталон, който може да е с по-спортна кройка, или по-елегантен. Като аксесоари – черен колан и черни, или тъмно кафяви обувки. Сакото – черно или много тъмно синьо, което също може да не е строго официално.

 

Какво е посланието, което искаш да предадеш с излъчването и облеклото си?


-Елегантност, стил и зрялост!

 

Има ли аксесоари и дрехи, с които не се разделяш, независимо по сантиментални или други причини?


– Да, часовникът е важен аксесоар и е един от малкото, които ползвам.

 

Коя е дрехата или аксесоарът, от които никога няма да се изкушиш, колкото и да бъдат налагани от модните тенденции?

 

– Не ми допадат гривни и синджири, а  различните дрънкулки не смятам, че са за един сериозен мъж.

 

Харесва ли ти да експериментираш с различна визия и стил, или ако имаше възможност, би носил само едни и същи дрехи-пр.дънки с тениска, шорти, костюм…?

 

Най-лесно би ми било, ако имах по 2-3 различни цвята от всички видове дрехи. Примерно – по няколко броя фланелки, дънки, 3/4 панталони и маратонки. Така ще ми е по-лесно да реша какво да облека и да избера какво да си купя.Освен това, ако имаш идеалната риза или дънки, няма какво много по-хубаво да намериш. Също така, с подходящата комбинация, стилът се запазва! Обикновено няма пречка и да експериментирам с нещо различно. Особено през лятото понякога ходя със спортно-елегантен панталон, изчистена фланелка и спортно-елегантни обувки, както и с комбинация: 3/4 дънки, семпъл модел фланелка и изчистени маратонки.

 

Кои са за теб най-фрапиращите грешки/абсурдни съчетания, които са те смущавали в стайлинга на мъжете? Изключваме популярното недоразумение „чорапи със сандали“.


– Например грешки в размера на облеклото, спрямо телосложението. Накъсаните дънки, макар да са наложени вече масово, не се вписват в моите представи за мода.

 

Убедена съм, че правилната стойка, оптималният избор на храна, режим, хигиена и двигателна култура се отразяват на самочувствието и на начина, по който изглеждаме и облечени. Какви са твоите съвети в това отношение и има ли wellness правила, които спазваш?


-В момента няма конкретни правила, които да спазвам. Старая се да се храня умерено и да пия вода редовно. Спортувам 2-4 пъти в седмицата, като практикувам различни спортове и така поддържам добра физическа форма, запазвайки приблизително едно и също тегло. Според мен, стига човек да няма някакви здравословни проблеми, дори и да обича да си похапва повече, ако тренира редовно, ще изглежда добре.  

 

Има ли популярни личности, които за теб са пример за подражание, безупречен стил, класа?


– Може би Матю Макконъхи.

 

Имаш ли любими дизайнери и изобщо – следиш ли модните трендове, или според теб това е по-скоро в сферата на интереси при жените?


– Не следя тези тенденции. 🙂

 

Какво е отношението ти към модерните „екстри“ в мъжката визия – пиърсинг, татуси, боядисване, цялостна епилация, рисунки по скалпа, ползването на гланц за нокти и устни, носенето на клинове, стринг бельо и т.н. Къде е границата, кое приемаш и кое – категорично-не?


– От изброените неща приемам епилацията, тъй като тя не те променя необратимо. Епилацията има известен хигиеничен ефект и през лятото кожата се поти по-малко. Не е нещо нарисувано завинаги на тялото, или метал, който прави дупки по кожата и стърчи там постоянно. Предпочитам гланц, но с който устните да не лъщят. Не ми допада тази мода на по-дългите бради, понеже за мен това придава изкуствено изражение на зрялост. 

 

Ceco_RD

 

Консултираш ли се понякога с приятели, родители или специалисти относно избора на облекло, или разчиташ единствено на своите естетични критерии? Би ли поискал и приел съвет от жена/мъж, които според теб изглеждат винаги отлично и имат неподражаем стил?


– Обикновено не се консултирам с никого, защото когато търся нещо знам как трябва да изглежда, за да си го купя. Но съм отворен за съвети и различен поглед, защото това може да ми даде нова идея и да ми подобри начина на обличане.

 

Кои са предпочитаните от теб цветови нюанси за дрехи и обзавеждане?


– За дрехи предпочитам чисти цветове като бяло, черно, син, тъмно син (navi), бордo и тъмно кафяв. За обзавеждане – светло и тъмно кафяв цвят.

 

Ако трябва да опишеш твоята личност и визия с една песен, коя ще е тя?


Carlos Gabriel – Pour una Capeza от филма „Усещане за жена“.

 

Милена Белчева за Артилена

кадър: личен архив Цв.Гроздев, колаж М.Белчева

 

 

Моето ново „аз“ на 40 :)

Ако кажа, че навлизането в 40-те не беше голям стрес за мен, ще излъжа. Минах през всички фази, за които пишат психолозите и споделят познати и непознати. Но не мога да кажа, че ми е било най-комфортно в 30-те, защото още не знам какво предстои в следващото десетилетие. Може да е по-хубаво, по-пълноценно и по-спокойно.

 

1. Научих се да вземам по-лесно трудни решения. Когато нещо не върви-не върви! След като съм вложила време, енергия, емоции, знание, желание и себеотричане в едни отношения – служебни или лични, а ситуациите стават все по-усложнени и смазващи психиката ми, просто ги прекратявам. Когато си на 20, можеш да дадеш шанс и да изчакаш няколко години обстоятелствата или партньора да се променят, но след 40 е неестествено и нелогично да разучавате и приемате роли и образи, които не ви карат да се чувствате комфортно. Ако човек е зрял и отговорен, той ще е такъв, без значение дали е на 5 или 55, ако винаги има инфантилни удобни оправдания, този условен рефлекс, действал успешно през досегашния му живот, няма да се промени. Всяка раздяла е неприятна, дори тежка. Под каквато и форма да е съществувала като емоционална, финансова, социална или друга обвързаност. Но да агонизираш, още и още, е абсурдно. Реших, че ако ще поемам рискове, то да са свързани с хубави, зареждащи и интересни неща, а не такива, които ще ме изцеждат, обезверяват и обезценяват.

 

2.Имам баланса между това да съм достатъчно компетентна и информирана и същевременно жадна да навляза в света на нови професии, дестинации, култури, общества, теми, които ме интригуват и привличат. Имам стабилно образование, което ми дава самочувствие и спокойствие, но имам и енергията да се развивам и в други области и посветя на нови занимания, дори да е само за удоволствие. Все по-слабо ме вълнуват дребнотемията, светските клюкини, личните драми на хората. Не заравям глава в пясъка, но спазвам нужната хигиена на общуване и информация. Не изпитвам необходимост да споделям целия си живот, натоварвайки приятелите си с оплаквания, или заливайки с безброй емоционални публикации социалните мрежи. Давам съвети, ако ми бъдат поискани, но се опитвам да имам хармоничен живот, който ми харесва и да бъда добър пример за себе си, най-вече. 

 

3.Ценя времето си и не го пилея за безполезни неща. Но това ми дава възможността да се отдавам на зареждащо „нищоправене“, без угризения колко неща бих могла да свърша в този момент. Ако имам ентусиазъм, мога да лъскам фугите в банята до 4 сутринта, ако не ми е работно, мога да оставя мивката с чинии за утре или да прехвърля не само тази грижа на децата, без това да ме прави лоша майка в моите или техните очи.

 

4.Повечето жени на 40, казват, че вече знаят какво искат, аз съм знаела от дете какво желая и в някаква степен по-важните неща са вече факт. Разликата на тези години е, че знам колко съм готова да платя за това, което смятам, че ми е нужно в живота. Кога си заслужава да дам не малко пари за някоя фантастично скроена дреха, и кога мога да си взема невероятно красив шал „секънд хенд“ за стотинки. Кога си заслужава да се боря чрез 100%-во безусловно себеотдаване за една връзка, и кога дори най-малкият жест не си струва да бъде подарък за неблагодарен и егоцентричен тарикат, който съм имала неблагоразумието да се обикна силно. Знам границата, след която любовта се превръща в търговия, мазохизъм, изгнание дори. И вече не я прекрачвам, дори съм нащрек да не я доближавам. Знам кога една работа си заслужава парите и кога те експлоатират, а съгласието ти да стоиш в същата служба, при същите условия е показателно, че сама не се обичаш и цениш.

 

5. Знам че и физическото, и психическото здраве са моя безценен капитал, затова не си позволявам да неглижирам дори най-леките симптоми и не робувам на страховете си от прегледи и диагнози. Всичко е поправимо, ако се „хване“ навреме. Спряла съм почти изцяло месото и алкохола, но по философски, не по здравословни причини и не се самобичувам, ако се изкуша с плодова тарталета, порция миди с чаша вино,  или неделно пиршество с пържени филийки. Избягвам вредните храни, но не съм почитател на храненето само треви и извлеци, най-малкото, нито са ми вкусни, нито ме засищат. Ако имам възможност, отглеждам сама някои зеленчуци. Намалила съм кафето до една, максисум две чаши дневно и не изпитвам нужда от повече. Ако има дни, в които не ми се пие кафе, което толкова обичам, просто не пия. Не спазвам диети и двигателен режим, но ходя на танци и изминавам, когато мога 6-10 км дневно. Бях „скарана“ с пиенето на вода, но за 2-3 години си наложих да спазвам правилото за минимум литър и половина и осъзнах, че е въпрос на навик. Отбягвам да пия течности преди, по време и непосредствено след хранене. Осигурявам си достатъчно сън, дори да е за сметка на непроверени домашни, неразтребена маса или недовършен проект, примерно. Когато имам повече време, правя упражненията по системата на Норбеков или лек стречинг. Не харесвам мускулести жени с коремчета на плочки, които висят постоянно във фитнеса, няма да кажа нищо ново, но съм се убедила, че физическото натоварване е задъжително за добрия вид и тонус.

 

6. Външно се харесвам повече, отколкото на 20 и малко по-малко, отколкото през 30-те си години. Никога не съм ползвала скъпа козметика, но купувам качествена, или си разчитам на домашно приготвени продукти за лице и тяло. С времето забелязах, че кожата по-лесно се пигментира, белезите зарастват по-трудно, напълняването се получава в най-нежеланите зони. В тази връзка се старая да се грижа много повече за очите, шията и ръцете (като козметика и упражнения), да спя по възможност по гръб (така не стимулирам появата на бръчки по деколтето), да не излизам без очила и слънцезащитен продукт и да не правя излишни гримаси. Ползвам много базови и етерични масла, които имат голямо приложение и ефективност в „борбата“ със старостта. Косата ми е все така прекрасна, въпреки белите кичурчета, но я боядисвам възможно най-рядко и то в естествения ми цвят. Експериментите от „гарваново черно до платинено русо“ съм ги забравила и не намирам подобни метаморфози за естетични. Според настроението, отделям по 2-3 минути за грим, или се случва с дни да излизам без никакви разкрасителни продукти върху себе си. Харесва ми самия процес на гримиране, но предпочитам да рисувам в скицника, отколкото върху себе си.  Прекарвам много малко време пред огледалото, но почти винаги се радвам на това, което виждам.

 

7. Старая се да правя основно неща, които са ми приятни и полезни. Тази година си сварих няколко бурканчета сладко от праскови  и малини, постепенно ще си спретна още зимнина, но със сигурност няма да се отдам на робството да варя лютеници, да правя туршии и сиропи, както се е случвало преди. Удобство е да имаш нещо домашно приготвено, готово и апетитно, особено когато навън фучи и нямаш никакво желание тепърва да готвиш, но консервираните храни далеч не са полезни, изискват място за съхранение и доста енергия покрай осигуряването им-да набереш или купиш продукти, да измиеш, нарежеш, свариш, охладиш, запечаташ и т.н. Същото е и с гладенето-занимавам се с него, само когато е нужно да изляза и дрехата ми е доста намачката. Това предварително гладене с часове на 2-3 перални пране, от хавлийката до чорапчето, съм си го забранила.

 

8.Да живее практичността! С годините промених и гардероба си. Простих се с всички демоде дрешки, къси потничета и впити бодита и т.н. Неща, които ми стават, но вече не ме радват – подарявам, продавам, изхвърлям. Периодично правя ревизия и въпреки манията ми към рокли, обувки и шалове, се старая всичко да е практично, елегантно, изрядно сгънато и подредено по цвят и приложение. Пазя и неща „за някой ден“, но поне не ги държа в гардероба. Харесвам много високите токчета, но ги слагам „на мястото на събитието“, или когато ще се придвижвам с кола. Повечето ми обувки са макимално удобни и подходящи за дълги маршрути. Харесва ми да съм „топ мацка“, но не на всяка цена. Купих си очила за компютър, макар понякога да забравям да ги нося. Да, важни са и предпазват, стига да не си по 12 часа взрян в монитора. Добрата чанта за мен е тази, „в която можеш да сложиш поне един хляб“, както казваше моя позната, затова днес повечето ми чанти са обемни, с много прегради. Ползвам три органайзера за джунджуриите и така намалявам безредието.

 

9.Промяна в настроенията. Като хамелеон съм. Напиращото чувство на безпричинна радост след няколко минути прераства често и в безпричинен плач. Не само като ПМС. Започнах с времето да изпитвам не просто дискомфорт, а някаква физическа болка от шума, дори да не е непременно електрожен или зъболекарска машинка. Дразни ме силната музика, детското хленчене, тинейджърските брътвежи и свиркания, пенсионерското мърморене, преминаващите мотори, всичко. Изнервят ме изкачащите отвсякъде велосипедисти, агресивните реклами, политическите дискусии, жегите, но мисля, че това е нормална реакция. Затова, при всяка възможност, се опитвам да си осигуря максимално време за релакс и презеражедане, съзерцание. Да си подариш уединение и покой, било то в луксозен спа-център, или на някоя тиха полянка, не е каприз, мода и излишно удоволствие, а нещо, което е необходимо ежедневно, дори за няколко минути.

 

10. Ако преди години ме радваше да купувам разни неща за децата, или интересни аксесоари за мен, сега най-важните ми разходи са тези, свързани с уюта у дома. Близо 20 години, поради безброй други грижи и липса на минимални дори средства, не бях правила нищо, което да ме кара да се чувствам комфортно вкъщи, разчитах основно на това да правя размествания, да разнообразявам с декорацията, но дотам. Обзе ме нова мания по винтидж стила и „art deco“ периода, най-после грозните крушки, висящи на кабел, са заменени от изящни ретро полилеи, а хола превърнах в красива бяла спалня. Вярно, сега няма къде да посрещам гости, но реших че щом една трета от деня прекарваме в сън, то тази стая е най-важна. Лиших се от една-две почивки, прекарах дълги часове в преобразяване на стари мебели и аксесоари, но всяко усилие си струваше и се гордея със сътвореното. Нямах абсолютно никакъв опит и знания, свързани с реставрирането, но когато има желание, има и начини. Предизвиках творческия си дух и той се отзова и ми помогна да сътворя интересни неща, които ме радват.

 

11.Промяна в предпочитанията-„всяко зло за добро“. Спрях да гледам много от любимите си предавания и не се обременявам с нещо различно от романтични и биографични филми или добри комедийни сериали. Харесвам тихи, прохладни и кокетни ресторантчета с вдъхновяваща атмосфера и предпочитам да релаксирам сама или бъбря с приятели там, отколкото в който и да е модерен бар. В дискотека бих отишла, заради компанията, но не повече от веднъж годишно. „О, нямам време“ за това или онова, за мен е несъстоятелно оправдание. На 40 вече знам, че човек има толкова свободно време, колкото сам си определи, въпреки ангажиментите и сам преценява кои хора и дейности може да пренебрегне за сметка на други, с които ще има по-пълноценно изживяване.

 

12. Въпреки, че не съм първа младост, сега се чувствам по-жизнена и по-свободна. Грижите ми, свързани с отглеждането на децата, както и отговорността не са намалели, но са станали по-различни. Както и тревогите – просто са от друго естество вече. Една майка никога не може да бъде напълно спокойна, но може да създава по-ведра, приятелска атмосфера, в която всеки да се чувства комфортно и достатъчно необременен от мърморене и безброй правила. Невротичните изблици са неизбежни понякога, но могат да бъдат контролирани. Трябва да „програмираме“ отговорност, а не страх – и в нас, и в семейството ни.

 

13. Вече нямам мечти, които да захранвам с енергия и стремеж. Имам желания, които се реализират сякаш от само себе си, но не напълно „случайно“, а и като следствие на мои избори, промяна в мислене и действия. Претърпяла съм не малко загуби и крахове. Не се научих да не се привързвам и да не обиквам. Няма как да възприемаш философски смъртта, без никаква емоция и чувство. Няма как да бъдеш „над нещата“, когато твоя вътрешен свят се срива и всичко, в което си вярвал се оказва илюзия. Всяка крачка, поглед, преживяване променят и са част от целия процес. Но това са нещата от живота. Земния.

 

14. Щастлива съм с приятелите, които имам. Преди изживявах твърде драматично как десетки близки хора и семейства, с които съм поддържала отлични отношения, след като се разведох забравиха напълно за съществуването ми и че се виждам относително често единствено с две-три приятелки. Истински близка съм само с една, което днес ми е достатъчно ценно. Нямам вече нужда някой да храни егото ми с повече внимание. С останалите, които влизат в категорията „добри познати“, си оставаме такива и се радваме искрено на случайните си срещи. Но те си остават такива. Разбира се, всяко ново запознанство е добре дошло, действа освежаващо, но сигурността да имаш приятел, проверен през годините, е незаменима.

 

15. Научих се да върша доста „мъжки неща“ в дома, колкото и да ми е неприсъщо и трудно. Но постигнатите умения ми дават самочувствие, че мога да се справя с почти всичко. Когато ми е нужно вдъхновение, сама си го намирам и сама лекувам душата си. Мрежата е пълна в мотивиращи истории, мисли, филми, изображения, музика. Когато ме скапят битовизмите или съм емоционално разстроена, си припомням, че на фона на всички лични и обществени драми в човешката история, моите са съвсем незначителни, колкото и важност да им придавам в даден момент.  

 

Все още ми предстои, ако е „писано“, да изживея радостта от това да имам споделени, смислени и красиви отношения със всеотдаен и достоен партньор, но не за месец или година, а „до сетен дъх“. Да намеря своята духовна общност, с която да имам по-пълноценно общуване и подкрепа по пътя към Бог, да разбера вълшебството на това да имам внуци някой ден. Да, предстои ми все някога и среща с „критическата“, но се надявам това да стане плавно и хармонично, без излишен стрес, за което ще се подготвя предварително с полезни практики.

 

Ще се радвам и Вие да споделите като коментар Вашите 40 и 40+ моменти!

 

Милена Белчева

 

DSC_8238

ИНТЕРВЮ – Поетесата Милена Белчева: Белият лист е спасителна лодка

– Милена, преди броени дни бе промоцията на втората ти книга, която е озаглавена „Етюд за притихване“. Притихват ли хората на изкуството в България или все още има лъч надежда?

 

– За мен лъчът надежда е в тяхното притихване, не само на хората от артистичните среди, а и на човечеството като цяло. Преодоляване на егоцентричната ни природа и саморазрушителна инертност. Осъзнаване, което започва от всеки от нас. А изкуството е само опит за пропукване на черупката, без значение къде се случва този процес, защото носим себе си, вътрешната си естетика и разбиране, където и да сме.

 

 – От какво черпиш вдъхновение, за да застанеш пред белия лист?

 

– Белият лист е спасителната лодка, с която може да отпътуваш по вълните на собствените си тревоги, мълчания, впечатления. Провокира ги всичко случващото се, отразяваме света, а той отразява нас. Вдъхновяват ме нежността, красотата и поезията в отношенията. Те са и нещата, които ме притихват.

 

 – Трябва ли поезията да възпитава?

 

– Не и преднамерено, самоцелно. Всяка изява рефлектира върху нечии представи, преценки, разкрива нови ракурси на възприемане на нещата от живота, някак естествено предразполага към самовглъбяване, съзерцание. И да, словото, в частност поезията, е отговорност. Едновременно – и слабост, и сила.

 

 – Какви стихии бушуват в теб?

 

– Жената сама по себе си е стихия, независимо с какъв интензитет проявява своите характеристики. Мисля, че съм в такъв период, в който съзнателно се опитвам да овладявам това, което събужда стихийността. Евтиният драматизъм излиза много скъпо. Да, преминала съм през доста обрати и тежки сътресения, но те ми помогнаха да видя някои неща в дълбочина и произхода, и последиците на събитията, доколкото има проследимост. А ако има стихия, която още ме владее неизменно, това е тревожността в майчиното сърце, което винаги е будно за всичко, което би нарушило покоя на любимите му хора.

 

 – Кои три желания искаш да ти се сбъднат?

 

– Най-често аз съм в ролята на рибката, сбъдваща желания, но ако ми даваш този условен избор, то желанията ми ще бъдат свързани с три думи – смелост, смисъл, смирение.

 

 – Съвсем наскоро спечели призово място в още един поетичен конкурс. Чувстваш ли се удовлетворена?

 

– Да, факт са признанията в редица национални конкурси. Не ми допада техния състезателен характер, но с участието си подкрепям добрата идея на подобни инициативи, даващи възможност за прекрасни творчески запознанства и едно общуване в по-артистична и близка атмосфера. Това е ценното за мен. Разбира се, приятно е да бъдеш номиниран и творчеството ти да въздейства, чрез посланията в него. А и всяка награда те мотивира да имаш по-овладян, по-естетичен и мелодичен изказ.

 

 – Къде твоите почитатели могат да открият „Етюд за притихване“?

 

– Разпространението на книгата е в ръцете на издателство Буквите и г-н Богданов – чрез  Български книжници и книжарници „Хеликон“. Изданието има и електронен вариант в сайта на Книжарница Книгите. Ще се радвам тези, които ще прочетат стихосбирката, да ми пишат и споделят своето усещане от споделеното в нея.

 

Интервю на Емилиян Ялъмов

Снимка: Веселин Малинов-vdm.bg

източник: yep.bg

 

11.11.2015-151

 

 

За ролята на АРТ ТЕРАПИЯТА в практиката на съвременните психолози – интервю

                         На ​19 и 20 септември 2015 в салона на Радио Варна се състоя семинар на тема „Лекуване на травми с арт терапия“. Събитието бе с практическа насоченост и предназначено както за специалисти от сферата на помагането, така и хора със затруднения, конфликти и психологически проблеми.
                         Водещ на семинара бе  Катрин Роджърс Джонсън – университетски преподавател, художник и клиничен арт терапевт, с близо 25 годишен опит като специалист. В обучението и тематичните дискусии и занимания участваха психолозите Рая Попова, Елица Великова и Пламена Иванова, която е и организатор на събитието. В две поредни интеврюта с дамите, посветили своя професионален път на психологията, ще се опитам да запозная накратко обществото със спецификата на арт терапията и нейните и приложения и да мотивирам хората с проблеми да потърсят навременна специализирана помощ и да се убедят във възможностите за един пълноценен, достоен и спокоен живот.

Пламена Иванова и Рая Попова за пътя на професията и пътят към успешното лечение

1.Какво провокира интереса Ви към арт терапията и с какво тя допринася към професионалните Ви дейности?

 

П.И. Арт терапията е начин да се изобрази проблема, конфликта, тревожността. Тя е начин да се създаде нещо символично, чрез рисунки или работа с глина, пластелин, тебешир и др. Този вид терапия дава възможност човек, създавайки да преработи своето травматично преживяване или ситуация и в същото време да се дистанцира от конфликта и да търси нови решения. Мачкайки глината, клиента се успокоява, балансира и хармонизира. Арт терапията прави човека креативен, по-свободен. Подходяща е за деца и възрастни, както в норма, така и с определени състояния и затруднения.

 

 Р.И. Интересът ми към арт терапията беше провокиран от факта, че тя е универсално средство за себеизразяване. Работя с ученици с когнитивен и физически дефицит. Не винаги речта е форма на комуникация. Като психолог ми се налага да търся алтернативи и откривайки арт терапията, намерих средство, подходящо и за здрави деца, и за такива – с дефицити. Тъй като работя и като обществен възпитател към МКБППМН-Сливен, арт терапията допринася за обогатяване на репертоари ми с техники при работа с деца с девиации в поведението.

 

2.А как се отразява арт терапията върху детското развитие?

 

П.И. Използването на арт-терапевтични методи спомага за развитието на познавателната сфера, езиковата компетентност, поведението и социалните умения.

 

3.Кои са по-интересните случаи от Вашата практика, при които арт терапията е имала особено висока ефективност?

 

П.И Миналата година имах случай с клиентка, която изпитваше много силно чувство за вина, свързана със загубата на баща си. В процеса на терапия при работата си с нея ползвах глина и дамата успя да преработи травматичното преживяване за много кратко време.

 

P.П. В момента работя с шест годишно момче, което е било обект на непедагогическо въздействие в детската градина. При него използвам арт-терапевтичен подход и включих работа с кукли. За месец преодолях бариерите в общуването и спечелих много бързо доверието на детето.

 

4.Има ли обучени арт терапевти в България? Каква квалификация и умения са необходими, за да могат колегите Ви да практикуват успешно?

 

П.И. Арт терапевтите в България са все още много малко и за съжаление, често учители по изобразително изкуство и трудово възпитание, които не са достатъчно обучени, заемат позиция „арт терапевт“ в различни неправителствени организации.

 

В сферата на арт терапията не се изискват специални познания за работа с художествени материали и техники на изобразяване, а са нужни личности с умения и компетенции.

 

5.Кои са предимствата на арт терапията и коя е най-съществената ѝ роля?

 

П.И Ролята на арт терапията е с помощта  на изкуството да спомогне клиента да изрази травмираща ситуация, като за тази цел не е необходимо той да има формирани художествени умения. Арт терапията е в ролята на един фасилитатор, който помага на клиента да облече неизказаните чувства и емоции в художествена форма – рисунка, пластика, апликация, изработка на кукла и други.

 

P.П. Да, случвало се е родители на деца, които имат проблем в развитието, да подходят с резерви към арт терапевтичните методи, но мисля, че парчетата от пъзела се наместват, когато тръгвайки си от кабинета, детето казва спонтанно: „Тате, много забавно беше!“

 

6.А какви техники и материали използвате по време на сеансите?

 

P.П. При работа с деца често използвам и рисуването с пръсти и фактът, че наскоро закупих поредния комплект бои, показва, че материалите не остават неизползвани. И забелязвам, че децата предпочитат този метод на работа. В моменти, когато в кабинета им дам възможност да избират сами дейността, с която да се занимаваме, най-често предпочитат работата с пръсти или изработката на кукли за куклен театър.

 

П.И. Малките деца и младите хора са по-склонни да се включват в арт терапията като начин за помагане. Те обичат да работят с пластелин, да рисуват, да правят колажи и тези занимания дават наистина много добри резултати.

 

7. Случвало ли се е хората с някакъв проблем, както и близките им, да подхождат с резервираност към този вид практика, или напротив – виждат в тези занимания една възможност за адекватно и приятно лечение?

 

Р.П. Арт терапията помага на децата по-лесно и бързо да преодолеят съпротивата си.

 

П.И. Само веднъж ми се е случвало дете, което беше на 3г, да не участва активно в процеса на арт терапия, а да предпочита да наблюдава другите участници. Можем да заключим, че почти винаги родителите са убедени предварително в полезността на арт терапията и идват на сесиите много мотивирани.

 

8. Сред пациентите Ви има ли такива, които са избрали да продължат със заниманията, свързани с изкуство? Имате ли наблюдения какво се случва с децата и след като проблемите им бъдат овладени?

 

Р.Д. Имам много случаи, при които децата повишават своята самооценка и учебната си успеваемост, като изобразителното изкуство става един от любимите им предмети. Радвам се, когато ми върнат позитивна обратна връзка, че имат отлични оценки по рисуване. И е така, защото си спомням моментите, когато в началото на срещите ни децата пристъпват боязливо към арт терапията с извинението, че педагозите в училище са ги уверили, че не рисуват добре и това не е тяхната дисциплина.

 

П.И. Сещам се за случай, когато майката на едно от децата, участвали в „Приказно ателие“, сподели, че момиченцето ѝ е започнало самостоятелно и у дома да изработва куклички от сламки и шишчета и да прави куклен театър. Друго дете е започнало да рисува ежедневно и да измисля интересни приказки към рисунките си.

 

9.Кои са най-специфичните и разпознаваеми символи в рисунките на децата, преживели някаква травма и има ли основание за притеснения от страна на родителите, свързани с този избор на изображения ?

 

П.И.  Едни от най-разпознаваемите символи в рисунките на децата са гроб, кръст, зъби и нокти. Да, тези изображения са повод за притеснение от страна на близките, което предполага навременна работа както с децата, така и с хората от семейството, с цел да се преработи скръбта.

 

10. Арт терапията само терапевтичен метод ли е, или може да се използва като помощно-диагностично средство при обследването на клиентите? Необходимо ли е терапевта да е специализирал в двете дисциплини, за да ги прилага в практиката си?

 

П.И. Възможно е приложението на арт терапията и в двете посоки. Да, задължително е психолозите да са специалисти във всяка една своя практика, а диагностицирането и терапията трябва да се случват в различни сесии. 

 

Идентични ли са техниките и начина на провеждане на занятията при всеки семинар? Има ли хора, които продължават да идват и да доразвиват професионалните си качества и компетенции?

 

П.И. Има техники, които са идентични, но има и допълнителни техники, според нивото на участниците в групата. И според потребностите им – също. Изборът на техники се определя от водещия на семинара на групата. Има колеги, които присъстват на всеки един семинар по арт терапия, тъй като са силно мотивирани да повишат квалификацията си в тази област и да научат нови и ефективни техники, които да прилаган в своята практика.

 

 

Пламена Иванова е психолог на частна практика. Работи в гр. Варна. Има опит в работата с подрастващи и възрастни с мисли и опити за самоубийства. Работи с деца с увреждания, както и родители. Приема клиенти, преживели насилие,  а също такива със завишена тревожност, ниска самооценка, проблемно поведение и др. Повече специализирана и контактна информация за Пламена Иванова може да потърсите в нейния сайт.

 

Рая Попова е клиничен психолог и психотерапевт със сериозен опит в превенцията и лечението на психични заболявания и проблеми в поведението и общуването. Живее и практикува в гр. Сливен. Може да я откриете в Психолого – логопедичен кабинет „Ян Бибиян“- Сливен и на тел. 0899104165.

 

Created with Nokia Smart Cam

 

20150919_183254

 

20150919_183303

 

кадри: личен архив

 

 

„Рой недовършени неща“

Не, няма да ми омръзне (тази песен от клипа, не житейската)

…отново „рой недовършени неща“ за новата седмица:)))

Но неделята отдавна не е ден за почивка, а само смяна на работното място. 🙂

И ако в приказките Пепеляшките си имат добри феи, сърцати принцове и хепи-енд,

то за принцесите под прикритие има само познати рефрени с тиквени сцени. 🙂

Прощавам си и днешната умора, обаче.

И неслучените срещи.

И невъзможните прегръдки.

И зачервените (тази година – не от сълзи!) клепачи.

Късите пробези до собствените си стени, в които се удрят дните.

Дългите паузи, които прави сърцето, при всеки опит за съпротива.

Загорелите тенджери на инертните си прояви.

Лустрираните илюзии.

Неизменното приятелство между наивност и цинизъм, между които се търся, безпристрастно.

Прощавам си написаните редове и сдържаните въздихания.

Високите токчета на егото, уморили нозете по пътя към истинността.

Съвършените контури на рамките и лекотата, с която забивам пироните в тях.

Неравноделните тактове в ритмично повтарящата се пиеса.

Рисуваното огнище, което няма кой да запали, но от което често се паря.

Пристрастеността към многоточията.

Благословията и проклятието, заключени в четири букви – „ж.е.н.а“.

Разшитите подгъви на разкаянието.

Фибите на любезността.

Треперещите пръсти на спусъка.

Прощавам си великодушно.

И преди да напълня мастилото за утрешната кръстословица,

ще се заслушам успокоително в последния влаков писък, отнесъл товарите от

смисли, диагнози и наставления, за да осъмна тиха и безпаметна.

И без виновното чувство за онези „рой недовършени неща“.

 

МиБел

22.2.2015г

overwhelm_life2

84183180_o

 

 

 

източник изображения: мрежата

Жената като ябълка /импресия/

Жената е като ябълката-някои мъже я отхапват и изплюват, други и се любуват и чакат да узрее, докато един ден установят, че е загнила, трети я оръфват до края и остават на друг да се засити с огризките.
Има и такива, които си я въртят за дръжката, както им е кеф, някои пък си засаждат семенцата и и се радват на плодовете. Други я подритват от скука като топка по пода или просто не я забелязват в купата сред другите плодове.
Един ще види ябълката, ще и се усмихне и ще я нарисува, на друг ще му хрумне да си свари чай от нея, за да си излекува болките и грижите, на трети ще му се прииска да подразни някого, че има такава хубава ябълка и да се надува, че е само негова…Докато другият също я пожелае.
Жената е като ябълката-някоя е лъскава и важна, друга-изприщена и спаружена, има и натъртени, но запазени, като и модерни, модифицирани имиджови ябълки. Всеки сорт си е различен характер и вирее при специфични условия.
За всяка ябълка си има и ябълкояд, но колко яд ще хвърли като опита вкуса и е друга тема. Аз лично не обичам ябълки-тия до теб най-често те заразяват с гнилостта ти и ти засенчват слънчицето, правят се на големите ябълки, а са едни стипчиви ябълкоядоотнемки.
Не искам да съм ябълка, толкова се кефиш на ябълковия си свеж цвят, докато мине време и тупнеш в пръстта натежала от чакане. Пък и хубавите ябълки-нали знаете…

21.09.10г.
текст: Милена Белчева

изображение: Woman with Applе (ELMALI KADIN) Gizem Saka

 

woman-with-apple

 

 

Някакво никакво

Зает
Заето
Заети
Телефонът
Сърцето ти
Часовете
от изгрев до залез
и вселените между тях.
От юни до юни-
студено.
Зает
Заети
Заети
Погледът
Мислите
Коленете
от милост на милост
ми вливаш живот.
А аз го изплаквам-
бездомна.
Зает
Заети
Заето
Късметът
Маршрутите
и Небето…
Но стига за полет-
за да си спомня
колко са слепи
крилете ми.

*посветено

автор: Милена Белчева
снимка: личен архив
кадър: Найден Найденов

 

10389467_721607117930490_4255723806269940925_n

*** („…хайде тръгвам“)

* посветено

„…хайде тръгвам“ – и ето, заблестяха внезапно
всички изгреви смели – от среднощ до един.
Този град се изгуби и притихнало капна,
строгостта си превърнал в разтопен парафин.
И завоите остри преминаваха в преки,
изпреварили нечий любопитен перваз.
Упоих се сред всички думи билково-меки,
ослепях – да не виждам как си тръгваш след час.
После юли престана да е пристан за лято,
дръпнал грешната струна на раним клавесин.
Но ме буди усмивка за дланта ти, която
бе завинаги моя – от среднощ до един.

автор:Милена Белчева
изображение: интернет

* (из кореспонденция)

П.С.Това е едно от двете стихчета, номинирани в конкурса „По стъпките на лятото“. Видно е, че стъпките, рано или късно, биват милостиво отмити от хладните вълни на забравата, а мимолетните хартиени спомени не будят нещо повече от иронична усмивка, затова най-универсалното средство е да трансформираме тъгата в стихооткровения.
Пък каквото- такова и колкото-толкова