Деси Моралес е сама по себе си стихия. От тези, които биват опитомени за кратко, но само колкото да възвърнат сили и нахлуят отново в света, за да го преобразят. Носи шарена и весела детска душа, което вероятно ѝ помага да бъде и прекрасна майка на двете си артистични деца. И това е най-важната ѝ роля, макар да успява да бъде и модел, и актриса, и водеща, и приятел, и любима…Многобройните сценични изяви са ѝ дали възможността да се превъплъти в различни образи и да експериментира с разнообразни стилове, но кой е нейният и коя е тя, извън ролите и еклектиката? Нека разберем…
Здравей, слънцелика и благодаря за отзивчивостта да участваш в проекта ми „Модна визитка„! Сигурна съм, че читателите ще са любопитни да надникнат в твоя свят, затова преминавам към въпросите:
Какво мотивира избора ти на дрехи – удобството да носиш „обичайното“, или моментното настроение и желание за разнообразие?
–Изборът ми на дрехи е мотивиран от удобството, преди всичко. Рядко проявявам „женски капризи“. Купувам си нещо, само защото много ми е харесало.
Имаш ли пристрастия към определен вид аксесоари – обувки, чанти, шапки, шалове, колани, очила, бижута…? Опиши някои, които носиш почти ежедневно?
-О, да! Пристрастена съм към чантите и всички артикули на D`QUEEEN. Те се изработват на ръка от естествени материали – кожа, дърво. Интересното при тях е, че всяка една сама по себе си е произведение на изкуството. Всеки модел е различен и носи свой дух, специфичен образ. Дизайнерът Димитър Паисиев изработва майсторски всеки детайл по аксесоарите и създава всяка чанта с прецизността на художник.
Пастелни или ярки цветове предпочиташ? Твоите най-любими нюанси са?
–Харесвам пастелните цветове. Предпочитам маслено зелено, синьо, сиво, черно…Напоследък съм започнала да харесвам и жълто, и златисто.
Едноцветни десени ли харесваш, или дрехи с пъстри щампи и декорации, с геометрични шарки-пр. точки, карета…?
–Любими са ми предимно едноцветните десени и изчистените модели.
Най-приятните, според теб, материи? Предпочиташ ли естествените тъкани, или харесваш дрехи със синтетични и изкуствени влакна, които спестяват гладенето?
–Определено съм за естествените материи. А и те са по-приятни като усещане за кожата.
Дрехата, която чувстваш, че все едно е измислена специално за теб, е?
– Най-удобната дреха за мен е анцунгът. Обичам спортните, удобни дрехи, практични и от естествени материи предимно. Другата ми голяма слабост е красивото бельо. При него не ми е толкова важно от какъв материал е, но най-любими са ми дантелата, коприната, сатенът.
Стилът ти е по-скоро класически, или по-често екстравагантен?
–Със сигурност
моят стил е спортен.
Кой е сезонът, през който се чувстваш най-комфортно, каквото и да облечеш?
–Сезонът, през който се чувствам най-много себе си, е лятото!
Ако имаш пълна свобода, какво би избрала да носиш възможно най-често – спортен сет, изящна женствена рокля, семпъл класически тоалет, хипи дрешки, униформа, домашен халат…?
– Бих носила и нося най-често клинове, тениски, маратонки.
Какво е отношението ти към естетичната и пластична хирургия, както и към съвременните „екстри“ – екстеншъни, ноктопластика, татуси, перманентен грим, пиърсинг и др.?
–Отношението ми към пластичната хирургия, както и към всички други съвременни „екстри“, е положително. Всичко, което е направено с вкус и мярка, няма как да навреди особено. Най-важното е да е направено стилно, с мярка и без да се губи идентичността на човека. Обожавам татусите! Самата аз имам.
Кои са най-смелите ти експерименти с визията-пр.драстично отслабване, необичайни цветове на косата, странно облекло?
–Най-драстичната промяна направих преди много години с косата си. Наложи се да се боядисам от руса – черна и след филма отново я изрусих. Е, изгорих я, но заради ролята си заслужаваше. (усмихва се)
Какво е гримът за теб – неизменна необходимост, напълно излишно средство или възможност за разнообразие с излъчването понякога?
– Да, харесвам
грима, особено за специални случаи и роли в киното. Всички знаете какви шедьоври
създават гримьорите. А за себе си рядко ползвам. В ежедневието си ходя без
грим. Когато имам повод – кастинг, снимки, парти, обичам да се гримирам.
Харесвам и хубавата, качествена козметика.
Следиш ли дизайнерските тенденции и препоръките на стилистите, или разчиташ на своите естетически критерии?
–Модата е изкуство. Харесвам модата, но не се влияя от тенденциите ѝ. За мен е важно как се чувствам в дадена дреха и преди всичко тя да е удобна.
снимка: Ник Станчев
Има ли период или епоха, които да усещаш близки в модно и архитектурно отношение и ако можеш, би живяла тогава?
–Да! Обожавам времето на 50-те години на 20-ти век. Жените са толкова красиви и женствени, а мъжете са…мъже! Харесвам много тези години. Музиката, която са слушали тогава, стила на поведение, модата…Освен този период, харесвам много и ренесансовата епоха и всичко, свързано с нея. От малка гледах като омагьосана малкия екран, когато излъчваха филми от това време. Може би, точно тогава осъзнах, че искам да бъда актриса.
Приблизително колко време отделяш, при подготовка за излизане в ежедневието си?
Когато излизам от вкъщи, разбира се, в зависимост и от повода, са ми необходими около 15-20 минути, за да се приготвя. Нужни са ми за душ, дрехи и грим. Но наистина зависи от случая.
Какъв е твоят съвет и послание към дамите, свързани с модата и имиджа?
–Моето послание към дамите е да бъдат себе си. Най-важно е да запазят своята индивидуалност.
Коя песен, филмова или литературна героиня олицетворяват твоя стил?
Хм, това е много хубав и необичаен въпрос! Коя песен или литературна героиня олицетворяват моя стил…много интересно? Аз съм голям меломан. Във вените ми текат ноти, а не кръв. Любима ми е рок-музиката – и като звучене, и като стил. Това точто ме оприличава. Rock`n`roll!
Може да гледате Деси Моралес в спектакъла „Диагноза артист“, където си партнира с Георги Низамов и Христо Ламбрев.
По случай 8-ми март, имах удоволствието да се включа в празничен спектакъл „Силата на една жена“, организиран от проект „Живей“. Събитието бе в подкрепа на една благотворителна кауза, свързана със съдбата на наистина великолепно дете – Никола, чиято нелека съдба бе представена от неговата майка с много любов и топлота. Представям посланието, което написах специално за повода, с дълбока признателност към всички жени – музи, приятелки, сестри, майки, любими…
Мили момичета, прелестни дами,
Бъдете с открити и чисти сърца, за да живеете по-осъзнато, по-извисено и по-дълго!
Защото както казва Дънов, „който не живее в Чистота, той замъглява хоризонта на своето Небе, както облаците замъгляват Слънцето.“
Бъдете овладени и премерени, въпреки вродената емоционалност!
Бъдете сгряващи, но не изпепеляващи!
Чувствителни, но не драматизиращи!
Благонравни, но не догматични!
Смели, но не войнствени!
Гъвкави, но не прегъващи се!
Отдадени, но не обсебени от другия!
Бъдете музи, бъдете полъха, пътеводната светлина, импулса-привидно незабележими, но преобразяващи!
Неслучайно Емерсон ни припомня, че„Основната ни необходимост е просто един човек, който да ни вдъхновява да бъдем онова, което знаем, че можем да бъдем.“
Бъдете обичани, сияйни, мъдри, балансирани, умиротворени, възхитителни!
Бъдете ярки, забележими, магнетични, чувствени, разкошни…
Нека душата ви се шири, нека духът ви е на висота, а нозете ви да са стъпили здраво и свързани с майката земя.
Бъдете щедри в любовта си, благородни в сърцето си, грациозни в движенията си.
Бъдете признателни и благодарни, каквото и да сте привлекли в живота си.
Мислете за себе си като за подарък!
Бъдете безценни жени, а не такива, които постоянно демонстрират цената си.
Имайте и изживявайте благословията на майчинството, красотата на семейните отношения, радостта на добрите приятелства.
Давайте подкрепа, прегръдка, прошка.
Бъдете олицетворение на младостта и милостта.
Нека всеки ваш поглед, жест и дума изразяват щастие и преклонение пред необятните светове на Твореца и чудото на живота.
Танцувайте, целувайте, докосвайте!
Бъдете нежни и безметежни!
Нека и сълзите, и молитвите Ви бъдат пречистващи и благотворни.
И в най-тежкия и безпомощен миг, помнете, че имате силата на своята усмивка!
Автор: Милена Белчева
Целият концерт може да бъде видян тук
На 8 февруари 2019г. във Варна бе открита самостоятелна изложба на художничката Тереза Зиковска. Младата дама показа творбите си в галерията, която носи нейното име и така символично отпразнува първата година от създаването на това интересно арт-пространство.
Събитието стартира с приветствие от изкуствоведа Пламена Рачева – Директор на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ и бе уважено от много творци и почитатели на изобразителното изкуство. Присъстваха също колеги, приятели и семейството на г-жа Зиковска. В допълнение на уютната атмосфера и в унисон с посланията на изложбата, по време на вечерта звучаха подбрани Библейски текстове, прочетени от актьори на Държавен куклен театър – Варна, а също и записи с великолепни песнопения, в изпълнение на архимандритНикодимос Каварнос. Изложбата включва творби, рисувани предимно през последните 10 години, както и съвсем нови, създадени специално за случая. Друг съществен повод за това творческо представяне, е 180 годишнината от построяването на храм „Св.Атанасий” – старата митрополитска църква в т.нар.Гръцка махала в морския град. Този духовен център е вдъхновил и авторката да го изобрази в едно от най-внушителните си произведения, включени в експозицията, озаглавена „Домът ми дом за молитва ще се нарече”.
Картините предават личното усещане на художничката за пространство, форма и цвят, а маслените бои са предпочитано изразно средство. Сградите са представени в различни ракурси и повече е акцентирано върху средата и нейното въздействие върху твореца, а не върху архитектурния дизайн и техническата убедителност. Прецизният рисунък е изместен от свободното движение на четката, а най-силно въздействие е постигнато чрез експлозията от цветове и нюанси на тюркоаз, люляково, медено златно, корал, кармин, веронезе. Повечето картини се отличават с приятен контраст и детайлно представяне, но има и тематични изображения в по-приглушени, пастелни тонове и с деликатно загатнати образи.
В рисунките са пресъздадени Соколския и Клисурски манастир, както и манастирът Свети Сава Освещени, а на две от творбите е изобразена част от Гетсиманската градина. Сред подбраните 35 картини са представени емблематични здания от духовното ни и културно наследство – Катедрален храм „Свето Успение Богородично“, храм „Света Петка“, Старинен храм „Св. Успение Богородично“ във Варна, изобразени са също Киево-Печерската лавра, Черната църква в Румъния, Божия гроб в Йерусалим и др. Творбите имат силно енергийно и емоционално въздействие, създават усещане едновременно за лекота и стабилност, за оживление и покой, за откровение, но и тайнственост. Въпреки образната свързаност, всяка творба провокира и разкрива различно възприятие, предизвиква към размисъл над немалко теми. Вечното и преходното. Храмът като дом. Домът като символ на споделеност и уединение. Смирението на душата и тържеството на духа. Полюсите на ежедневието и нуждата от баланс. Всяко едно посещение на светите места дава винаги ново преживяване и осмисляне и това е искрено изразено и осезаемо в творбите на авторката. С част от средствата от продажбата на изложените картини ще бъдат подпомогнати даровитите деца от школите по изкуства към храма „Св.Атанасий“.
Жителите и гостите на Варна ще имат удоволствието да посетят изложбата до 15 март, но арт срещите в галерията продължават целогодишно. Една от тях е предстоящата музикално-кулинарна вечер, посветена на италианската култура и изкуство, със специалното участие на оперните изпълнители – Станислава Марчева-мецосопран и Арсений Арсов-тенор, както и на Руслан Павлов-клавир. Празничното събитие, което ще премине под наслов „Виното нашепва за любов“ е на 14 февруари, от 19:30 ч. в Tereza Zikovska ART GALLERY на ул. Воден 25 в Морската столица.
На 19 май от 18ч. в Концертното студио на Радио Варна бе представен новият поетичен сборник на популярния бард Михаил Белчев. Премиерата в черноморския град бе част от програмата на 26-тото издание на международния музикален фестивал „Откритие“, по покана на Доно Цветков—инициатор и организатор на фестивала.
„В полумрака на спомена“ бе представена от издателя Дамян Яков, който разказа пред многобройната публика за интересния процес на реализация на книгата. Обърна внимание на всеки детайл, който я прави ценна за читателите, не само като богато съдържание с над 200 стихотворения, но атрактивна и като визия, и като усещане. Шрифтът, който е избран за луксозното издание, е купен пробно за предишен сборник за конкурса „В полите на Витоша“, мастилото е абсолютно черно, а покритието е ламинат кадифе. Портретът на корицата е подарен на автора от художника Филип Малеев, а за илюстрациите в тялото, са използвани творби на дъщерята на издателя-Рада, която живее в Хага. Дамян Яков уточни, че триметровите ѝ платна, изобразяващи балерини, изглеждат като „абсолютна импликационна част от книгата и сякаш са правени специално за нея.„
Кристина Белчева също изрази своето възхищение от съвместната им работа с думите: „Дамян Яков подхожда към всяка една книга с толкова много любов, че все едно се ражда живо същество“ и допълни, че всичко, което той прави, сякаш е вълшебно; че създава книги, които никога няма да събират прах по рафтовете, а всяка една буква в тях ще оживява за читателите. Издателят прие с усмивка комплиментите за прекрасното оформление и скромно заяви, че „всичко започва от автора“. В отговор на приветствията и от Доно Цветков, Дамян Яков изрази своята вяра, че този сборник е добър опит да включи всичко, което Михаил Белчев е написал през годините, че идеята е, това да бъде наистина специална книга, която да бъде изследвана, изучавана, достойна и запомняща се.
Самият автор разказа за процеса на създаване на творбите си и усещането от първите стихотворения, превърнати в песни, след това и в хитове. Съпругата му допълни, че в младежките им години е приела колебливо драматичните признания в първата песен, която той ѝ посвещава „От много, много отдалеч“, но с времето е осъзнала колко красота и мъдрост има в текста. Днес тази песен звучи в изпълнение и на сина им – Константин Белчев и вече е любима на неговите приятели. Развълнуван от спомените и обичта на своите близки, Михаил Белчев сподели, че няма по-голямо щастие от това „семейството ти да те приема такъв, какъвто си, а не да гони Михаля“ и благодари на своята любима жена, че преди 33 години е избрала имено него.
Разговорът продължи да гравитира около непреходните теми за любовта, пътя, изкуството и човешките възприятия. Доно Цветков припомни за свое интервю, в което популярният бард споделя за първото си посещение във Варна и освен за приятните вълнения, провокира Мишо Белчев да разкаже и за многобройните трудности пред артиста по време на тогавашната система. В тази вълнуваща ретроспекция, с артистичен прочит на любими творби се включи отново съпругата на автора – Кристина Белчева, която сподели, че въпреки естетическата бариера и цензура през изминалите години, стойностните текстове и песни стигат до хората и те наистина успяват да ги оценят. Сред прозвучалите стихотворения, част от които посветени на сина им, бе и великолепното откровение, превърнато в песен „Ти ме повика, живот“, познато в изпълнение на непрежалимия Вили Кавалджиев.
В края на вечерта, гостите приеха в знак на уважение цветя от младата варненската певица Елиз Нигохозова, позната на варненската общественост от МФ „Откритие“. Дълго време след вълнуващата премиера, Михаил Белчев получаваше поздравления и раздаваше автографи на своите почитатели, които очакваха с нетърпение предстоящите интересни събития от фестивалната програма.
Близо три часа продължи тържественият бенефис „Любовни следи” на Кирил Аспарухов в ДТ „Стоян Бъчваров”- Варна. Верен на своите естетични критерии и безупречен професионализъм, известният шоумен, водещ, журналист и творец, за пореден път влезе в ролята и на благодетел, дарявайки събраните средства от вечерта на даровитите деца от ОДК – Варна. Богатата концертна и артистична програма бе предвидена за 10 септември в Летния театър на града, но обилният порой отложи тази вълнуваща среща и символично предзнаменува, че на атрактивния артист ще му върви и занапред „по вода”. Дългоочакваното представление се реализира в края на ноември – рожденият месец на домакина и премина с фойерверки от ведро настроение и възторжен отклик. Проявата, както и благотворителния жест към младите таланти получиха благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Той призна, с нескрито вълнение в обръщението си, че макар да е от две години в морския град, познава достатъчно добре следите на Кирил Аспарухов – една от знаковите обществени личности с виден принос към българската култура.
В оживяла детска приказка се превърна изпълнението на малките грации от балетна школа „Вива денс”, с което стартира спектакълът. След тях, вокална група „Сребърни звънчета”, с ръководител Юлия Недева, представиха своята изненада – кавър на популярен ретро хит. С думите: „Той не е глас, а гласище”, Кирил Аспарухов анонсира звездната поява на Калуди Калудов. Известният оперен певец изпя любимата си песен „Неблагодарно сърце”, но с уточнението, че самият той е изключително благодарен за възможността да бъде на тази сцена и сред тази публика. След впечатляващото изпълнение, актьорите от Драматичен театър „Стоян Бъчваров”- Варна представиха избрани стихотворения на Кирил Аспарухов от цикъла „Откриване”, сред които имаше творби, посветени на София Стоянова, Невена Коканова, дъщеря му- Делена, поета Валери Станков и др. Публиката реагира с искрени аплодисменти и посрещна следващите изпълнители в тържествената вечер – Герман Тепавичаров и Стела Куконова от Клуб по спортни танци „Варна“ при НЧ „Христо Ботев” в Морската столица. С много нежност, трепет и изящество, те представиха своята „танцова целувка”, под звуците на любимата „Michelle” на „Бийтълс”.
Изненадите за гостите продължиха с появата на артистичния Теди Генев, който изпълни стихотворение с посвещение от своя приятел, претворено във вълнуваща песен. След красивото музикално включване, децата от ДЮТ „Златното ключе”, с ръководител Сия Папазова, представиха избрани творби от цикъла „Една жена на 33”, включени в сборника „Любовни следи”. Истинско оживление предизвика внезапното модно ревю на дизайнера Красимир Недялков, който показа, под модерния ритъм на рапа, свои авангардни модели в сиво-черната гама, обединени от темата „Изкушение”. Със специален музикален поздрав се изяви и „Славеят на Варна” – Боряна Христова – Амира. Младата дама с покоряващ глас, определена и за най-добър изпълнител на Международният поп, рок и джаз фестивал „Откритие 2014” и носител на редица други награди, също получи посветено стихотворение, в знак на внимание и искрена симпатия. Последва рецитал на акторите от варненския театър с поетични откъси от цикъла „Наивник на възраст”. Във вихъра на румбата -„танцът на влюбените” се появиха и очарователните Мартин Янчев и Ася Кацарска, състезатели на танцов клуб „Кристал”. След атрактивното изпълнение на танцьорите, залата притихна, за да се наслади на „слънчевия пожар на Варна” – Деси Добрева, която се появи отново на родна сцена, след осмото си турне в Америка. Магнетичната певица също прочете връченото ѝ с дълбоки почитания стихотворение и изрази сърдечна признателност за поканата и жеста.
Младите актори от ДЮТ „Златното ключе” продължиха с поетичен поздрав от цикъла „Дилема”. Възхитителна хореография, изящество и стил показаха дарованията Иван и Биси от балетна формация „Art dance”, с ръководител Нина Козина. Емоциите продължиха с приветливото включване на Жоро Пейчев – Степа, който изказа радостта си, че Кирил Аспарухов е едно рядко цвете в градината на приятелите му и поздрави своя колега-шоумен със зашеметяващо изпълнение на хита „I’m just a gigolo”. Вземайки дъх след тази ритмична еуфория, вечно усмихнатият танцьор сподели пред публиката съкровени спомени и откровения, апелирайки да бъдем по-чистосърдечни, да ценим всеки миг, както и своите приятели и близки. Трогнат и силно развълуван Кирил Аспарухов аплодира своя гост с думите „Невероятен, неповторим, неоспорим” и му подари също лично поетично посвещение. С прочувствена лирика от цикъла „Остаряло слънце” продължи и спектакълът, реализиран с подкрепата на толкова изявени личности и съмишленици от артистичния свят на Варна. Сред тях бяха и танцовите двойки от клуба по спортни танци „Одесос денс” – Петко и Мирела, Поли и Кольо, които отново оживиха залата, преди финалния поетичен цикъл „Простите неща” и замислящите силни творби в него. С морски полъх и нежна усмивка в залата се появи и бургаската певица – ТониДимитрова, която изпълни едни от най-прочувствените си песни – „Нито ден е, нито вечер”, „Старецът и морето”, „Съмва се” и също получи посветено на нея лирично откровение, написано в Лас Вегас. След миг, на фона на прочувствена музика и с думите „И казвам си – не всичко отмина” в танцовия вихър се включи самият Кирил Аспарухов, който е и първият шампион на България за сеньори по стандартни танци и заедно със своята партньорка – сеньора Христина Кателиева, изпълни английски валс, поставен от Пламен Данаилов – възпитаник на клуб по спортни танци при НЧ „Христо Ботев”, който живее и твори вече 10 години в меката на шоуто – Ню Йорк.
Не стихваха жестовете към домакина – букети и кошниците с цветя и послания от учителското дружество е от Петрич и г-жа Елена Вретенарова, както и поздравителни адреси от г-н Кирил Йорданов, от г-н Борислав Гуцанов, г-жа Лилия Христова – директор дирекция „Образование и младежки дейности“, г-жа Антония Йовчева – директор дирекция „Култура“ – Община Варна, от г-н Николай Бинев, от удивителната Нешка Робева, Васил Петров, г-н Борис Ангелов от СБП. Сърдечни приветствия и благопожелания в знак на почит и внимание бяха отправени и от н.в.пр. Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Съюз на пенсионерите „Варна 2004″, ДКС, ВВМУ“Н.Й. Вапцаров“ и разбира се – ОДК- Варна. Жадният за още и още предизвикателства и завидно млад по дух – Кирил Аспарухов през цялото време съблазняваше многобройните зрители с все по-атрактивни изненади и превърна благотворителната вечер в истинско пиршество от образи, звуци, цветове и емоции. Заслуги за това имаха и актьорите от Драматичния театър – Биляна Стоева, Йоланта Райкова, Стоян Радев, Свилен Стоянов, Александър Андреев, Стефан Додуров и Дора Корабова, а музикалното оформление бе поверено на DJ Ivan и DJ Иво. За финал, естествено, прозвуча и „Многое лето” в изпълнение на тенора от Държавна опера- Варна – Евгени Леков. Специална изненада бе подгодвила и галеристката Ваня Маркова, която умили Кирил Аспарухов и той напусна сцената с подарените букети и несдържани сълзи на вълнение, а по-късно раздаде и автографи във фоайето на филиала на театъра. Великолепните отзиви на присъстващите, както и събраните от благотворителната проява 1 200 лв. за децата от ОДК, изпълниха именития поет с чувство на истинско задоволство и гордост. След десетки роли, стотици сценични изяви и хиляди срещи, носителят на Награда „Варна”, Лентата на Кмета, статуетка „Дарзалас”, „Златната маска“ на ДТ „Ст. Бъчваров“ и др., продължава напред, носейки в сърцето си най-съкровената награда – признанието на публиката.
Отзив : Милена Белчева за „КИЛ“
Кадри: В. Димитров, портретна снимка-личен сайт на К.Аспарухов
Отзив за варнеската музикална премиера на Точка БГ
Близо три часа продължи концертът на Точка БГ в Морската столица, организиран със съдействието на Община Варна. Проявата бе е част от програмата „Подкрепа на семейството“, реализирана за втора поредна година от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ с благословията на Варненска и Великопреславска Митрополия. Събитието се състоя в концертното студио на Радио Варна, на Въведение Богородично, в деня на Християнското семейство и младеж – 21 ноември.
Младата група за нови градски песни е създадена като акустичен проект през 2011г., но вече има зад гърба си многобройни награди и сценични изяви в България и зад граница. Обединени от своите естетични възприятия, авторски идеи и духовни ценности, артистичните – Зорница Попова, Тодор Янкулов, Пламен Сивов и Красимир Първанов привличат все повече ценители на стойностната музика и се радват на тяхната симпатия и подкрепа. Именно ентусиазираната публика е мотивирала формацията да носи името на едноименната песен на Пламен Сивов – Точка БГ. Присъстващите гости на поредната премиера, също аплодираха с радост лиричните изпълнения и въпреки обширния репертоар, който бе представен, в края на концерта четиримата членове на групата уважиха поканата за бис с емблематичната песен „Приятели”. През цялата вечер залата бе притихнала и запленена от прочувствените мелодии и спонтанни откровения за пътя на вярата, пътя на твореца, на търсещата покой душа.
В духа на празника бяха поздравите и съкровените послания на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, както и на протойерей Василий Шаган, председател и ръководител на Духовно-просветен център при храм „Св. Архангел Михаил“- Варна, които напомниха за преобразяващата сила на любовта, за изкушенията и проблемите на съвремието, за нуждата от упование и единност. Тези тематични ракурси присъстват неизменно и в творчеството на музикантите, които изпълняват предимно свои поетични текстове. В настоящата изява също преобладаваха включените в трите им албума авторските песни с духовна насоченост като „Мариам” и „Човекът, който върви по вода”, но оживената публика имаше удоволствието да се наслади и на по-лиричните музикални изповеди – „Пробуждане”, „Капки любов”, „Борисова градина”, „Любовта ще се върне”, както и финалната – „Залез”.
Ако трябва да се предаде излъчването на артистите и цялостното въздействие на песните с три думи, то те ще бъдат хармония, озарение и нежност. Убедена съм, че тази красива енергия, излъчена от сцената, е импулсирала гостите в препълнената зала да се вслушат в най-искрената мелодия на сърцата си и да не забравят в морето от битовизми и изпитания, че „винаги носят Божията искра в себе си”, както казва Пламен Сивов в едно от своите интервюта.
Милена Белчева е родена преди 38 години във Варна. Завършила е „Моден дизайн“ с втора специалност „Педагогика“ и „Журналистика“.
Нейни творби са награждавани в редица литературни конкурси у нас. Текстовете й са публикувани в сайтове за изкуство, в периодични и специализирани печатни издания.
Вече има една издадена книга – „Ванилено небе“ и участие в няколко литературни алманаха.
Само преди броени дни излезе втората й книжка с поезия, озаглавена „Етюди за притихване“. Стихосбирката й бе отличена с първо място в литературния конкурс „По стъпките на лятото 2014“.
Вижте какво разказа пред ФОРУМНЮЗ Милена Белчева за реалността, мечтите, писането на поезия и успехите.
– Здравей Милена, разкажи за новата си стихосбирка „Етюди на притихване”.
– Здравей! Благодаря за вниманието, което получава книгата ми чрез това интервю, както и за това, че уважи премиерата. Радвам се, че авансово прескачаме бариерата на любезните форми и минаваме на „ти“. Най-малкото, Словото, в частност – поезията, е феномен, който благоприятства сближаването между хората.
– За какво обичаш да пишеш?
– Не пиша преднамерено. Поезията не е каталожна форма, за да кажа, примерно, харесва ми да споделям любовни терзания или да изразявам категорична гражданска позиция. Не знам и доколко се следва някаква избирателна пропускливост при другите. Нямам рамки, но човек, колкото и да разширява хоризонтите си, няма как тематично и емоционално да избяга от това, което е изградил и затворил в представи, възприятия, убеждения, опит. Предпочитам да не чета и да не пиша типично женска поезия, както и стихчета за птички и тревички, луни и вълни, но си имам любими символи.
– Лесно ли е да си поетеса в България в наши дни, като се има предвид, че у нас хората не обичат да четат и да дават пари за книги.
– Нямам никаква идея как се вмества една лирична душа в подобни категории и доколко това е процес или крайна цел. Вероятно има млади момичета или дами, които се индентифицират с поетичния си образ и го доизграждат с годините, търсят и получават внимание, интерес, морален или материален стимул. Но доколкото имам наблюдения, повечето пишещи, без значение от пол и принадлежност, го правят от вътрешна необходимост, спонтанно и безусловно. Всичко онова, което е обременено с идеята да бъде популярно, харесвано, пример за съвършен технически и емоционално текст, вече не е поезия. А четенето е преценка, състояние, стил на живот…Това, че някои автори са четени и известни, не е индикация, че е са добри и обратното. Пак влизаме в сферата на относителното. Според мен в България се дават пари за хубави книги и имаме потребителска култура, макар и да сме с по-ограничени финансови възможности.
– Смяташ ли, че за мъжете, занимаващи се с поезия, успяват по-лесно у нас?
– Както споменах, писането на поезия е съпътстващ момент от живота на твореца, а не негово професионално занимание. Има и автори, превърнали словото и публикуването в комерсиален механизъм. Разбирам мотивите им, но в повече случаи следването на тази линия води до намаляване качеството на текста, без значение от жанра. Зависи с какво съизмерваш успеха и доколко за теб, той е значим. За едни успех е да бъдеш високотиражиран автор, с много медийни изяви, за други – възможността някой да се е усмихнал или просълзил тихо от твой лиричен нежнопис и ти дори да не знаеш за това. Мъжете са по-малко аналитични, което прави техния изказ по-разбираем и чист. Но не мога да съм категорична, че това е предпоставка за по-лесен и успешен творчески път.
– Кога и как реши да изразяваш себе си с мерена реч?
– Било е още в най-ранните ми детски години, спонтанно. С времето продължих да творя, но смятах, че това е нещо естествено, което правят всички. Хората, които пишат, обикновено са по-интуитивни, вглъбени, отнесени дори, донякъде и по-малко рационални. Според мен няма как заниманията с изкуство да са плод на някакво решение. Дори изборът ми да се насоча професионално към рисуването и модния дизайн, бе предопределен. Появи се такава специалност и я записах, при това ден преди изпитите в съвсем друга сфера, където имах стабилна подготовка. Писането е интимно преживяване, както и четенето. Срещата с добри литературни образци провокира желание да бъдеш част от тази магия. Най-активно съм писала при изживяването на първата ми голяма любов. От нея не знам дали се породиха стойностни поетични творби, но тя ме дари с красиви и вълшебни деца. Вярно, не продължи дълго, но любовта към литературата – остава до живот.
– Печелила си много награди, какво ти носи това?
– Да, мои творби са били оценявани високо в редица национални конкурси. В някаква степен това ме ласкае, но от друга страна вдига летвата и очакванията от мен като автор, което е и стимулиращо, но и напрягащо. Не харесвам състезателния характер на подобни инициативи. Участвам в конкурси, за да подкрепя идеята, както и усилията на организатори и жури, да дадат поле за изява и среща на автори с различен стил, светоглед, заряд…Въпреки различията си, хората от артистичните среди излъчват и живеят на сходни честоти. Запознанствата с такива личности и творчеството им е най-често преобразяващо и интересно. Радостна съм, че благодарение на някои конкурси съм имала удоволствието да надникна в света на хора с близка сетивност и сърдечност.
– Кои са най-скъпите за теб признания в областта на поезията?
– Не знам как ще прозвучи, но аз не придавам значение на наградите. Рядко ги споменавам, за което понякога ме укоряват. По-често те носят радост и гордост за родители, близки и приятели. За мен са показател, че може би имам потенциал като автор. Стимулират ме да прецизирам изказа си, формата, да разширявам тематичните си ракурси. Наистина вълнуващи бяха тържествените моменти на конкурсите „Белоцветните вишни“ в Казанлък и „Добромир Тонев“ в Пловдив. Скъпа ми е срещата на конкурса „Георги Давидов“ в Шабла. Там се запознах с изключителната Елена Денева, която също бе удостоена с първа награда. Разбира се, повод за радост е издаването на настоящата ми книга „Етюд за притихване“ от Издателство Буквите – награда, каквато получих при номинирането, заедно с очарователната сладкописница Мария Иванова- Фьон, при участие в конкурса „По стъпките на лятото“-2014.
– До къде се простират амбициите ти в поезията?
– „До розата на светофара“, както се пее в популярната песен, по текст на един толкова любим поет – Георги Константинов. Никога не съм имала планове и амбиции. Дори през тази година нямам нито времеви, нито емоционален ресурс, за да пиша. Спокойно ми е, въпреки многото ангажименти и преживени неволи. Не откривам нещо, което да ме провокира достатъчно. Правя спорадични опити. Вероятно ще издам една книжка с философски миниатюри, може би и друга – с импресии. Започнала съм и един епистоларен роман, но в прозата не необходимо само вдъхновение и умение, а и доста енергия, работа, безпощаден редактор…Може и да се случи да види бял свят, но на по-късен етап. За мен е по-съществено да съхраня чувствителността си към детайлите, към естетичното, хармоничното. Да запазя красотата в отношенията си. За радост, макар писането да е едно самотно занимание, край мен ги има онези „двама-трима“ приятели. С тях самото общуване е поезия. Нека и Вашите читатели са заобиколени с такива. Така ще имат сили да преодоляват баналното и да постигат оптималното.
Емилиян Ялъмов е известен журналист, репортер, светски хроникьор, автор на книги и текстове от развлекателните жанрове, организатор на събития. През 2012 инициира създаването на сайта YEP.BG, където продължава да публикува. Автор и водещ е и на телевизионна рубрика по БНТ2 и BNT World „На светска вълна“.
Здравей, Емо!
Познаваме се от няколко години, затова ще си позволя да отправям въпросите си директно и извън рамката на общоприетата любезност. Идеята за този разговор се породи по време на една от последните ти публични срещи, а именно – гостуването ти във формата „Неделя следобед със…“ , събитие, организирано от г-жа Таня Дамянова. Тогава присъстващите имаха възможността да надникнат в твоя свят, чрез въпросите на водещата – Патриция Кирилова, свързани с любовта ти към яхтите, пурите, изкуството, членството ти в Бирената партия, книгите, които си издал, рубриките, които водиш. Професионалният ти път не е кратък и си известен в медийните среди, но бих искала в това интервю да разширя тематичните ракурси, за да е по-обстойно и интересно за хората, които не те познават толкова добре. Надявам се, че ще се чувстваш комфортно като интервюиран и от мен и че ще позволим на читателите да разберат повече за твоята душевност, за ценностите и начина ти на живот.
М.Б.:Какво е усещането, когато получаваш толкова много дипломи и отличия, свързани с твои конкретни журналистически изяви или за поддържане и затвърждаване имиджа на дадена марка, фирма, личност? Тези жестове мотивират ли те и вълнуват ли те все още, или си уверен в това, което правиш и за теб подобни признания са повече блясък, отколкото съдържание?
Е.Я.: Това е признание за труда ми. Нормално е човек да се чувства удовлетворен, когато хората оценяват това, което той е направил. Аз съм живо същество и е eстествено да се вълнувам. Това, че съм бил забелязан няма как да не ме мотивира да продължавам напред.
М.Б.: Кога разбра, че си изкушен от словото и че това е пътят, по който желаеш да вървиш и да се развиваш? Помниш ли повода за написването на първия ти журналистически материал?
Е.Я.: Първоначално пишех хумор и сатира. Публикуваха мои неща във вестниците „Стършел“, „Черноморски преглед“, „КИЛ“ и т.н.. Първият си фейлетон обаче написах с дядо ми Тодор Генев, лека му пръст, още като бях дете. Той беше популярен сатирик. Вероятно от него съм наследил любовта си към писането. Във Варна ме откри Аврам Аврамов, който работеше за петъчната притурка към вестник „Народно дело“. За съжаление той също вече не е между нас. После започнах да пиша скечове и песни в хумористичното предаване „Тутурутка“. Така започна всичко за мен. След време обаче сатирата отиде на заден план, завърших журналистика. Във Варненски свободен университет направихме студентски вестник „ЦЕНЗура“, на който съм кръстник. Малко след това започнах работа на щат и в редакцията на вестник „Позвънете Новини“, където темите, за които отговарях бяха различни.
М.Б.: Съвременните технологии позволяват проследимост и анализи на потребителите и тяхното поведение спрямо даден сайт или печатно издание. Как се променила медийната аудитория през последните 20 години като доверие, интереси, гражданска позиция, активност, светоглед? Какви са твоите наблюдения и как самият ти си се променил в това отношение?
Е.Я.: Медиите изгубиха голяма част от доверието, което им гласуваха хората в началото на демократичните промени. Някои журналисти не разбраха, че да информираш е и отговорност. Нароиха се куп жълти издания. В момента е някакъв хаос. Аз така и не си позволих да лъжа моите читатели. Радвам се, че имах удоволствието да работя с хора, които по никакъв начин не са ми налагали някаква цензура. Сега пиша предимно за изкуство, култура, шоубизнес и съм щастлив, че се занимавам точно с тази тематика. Плувам си в свои води.
М.Б.: Имал ли си творци, които са били твои професионални открития и на които да си съдействал значително в посока приемственост, популярност, контакти и т.н.? Признателни ли са днес за това или би се присъединил към коментарите, битуващи в обществото, че българинът е неблагодарен?
Е.Я.: Помагал съм на много хора, но ще прозвучи твърде нескромно да говоря аз за тези неща. Затова нека преминем към друг въпрос. Разбира се, че има и неблагодарни. Те отдавна обаче не са част от моето обкръжение. Не прощавам предателства.
М.Б.: Предполагам, че и ти, в началото на своята кариера, си разчитал на подкрепата както на семейството и приятелите, така и на колеги и професионалисти с високи позиции и постижения в дадена област. Кои са хората, с които те свързват не само сантименти, но и искрена почит и благодарност, за това, което са, и с което са ти помогнали – било то доверие, съвети, финансова подкрепа, бизнес предложения?
Е.Я.: Благодарен съм на преподавателите ми по журналистика. Някои от хората, с които съм работил през годините също са били прекрасни професионалисти. С други сме имали откровени конфликти, но с тях не поддържам отношения. Дори не знам дали все още са в занаята.
М.Б.: Срещал си се с редица популярни личности, свързани по някакъв начин с изкуството, културата, шоубизнеса, хора с разнообразни интереси и стил на живот. Имал ли си случаи, в които да установиш за себе си осезаема разлика между медийния образ на дадена личност, на база на който са били и твоите представи и преценките ти за човека при пряк контакт с него, доколкото е позволил да го опознаеш?
Е.Я.: На сцената винаги се излиза с маска и се играе роля. Човек не един и същ пред публика и у дома. В ролята ми на журналист съм се опитвал събеседниците ми да бъдат откровени, но дали е било така знаят само те. Всичко си зависи от човека. Има хора открити, лъчезарни и с усмивка, а други са интровертни и трудно можеш да преминеш бариерата, която са поставили.
М.Б.: Вероятно някои от запознанствата ти с т.нар. „звезди“ са провокирали както възхищение и въодушевление, така и разочарование и резервираност.
Има ли някои от родните знаменитости, с които общуването те обогатява, преобразява и ги чувстваш наистина близки?
Е.Я.: Имал съм щастието да контактувам с почти всички известни личности в България. Харесвам много Васил Михайлов. Голям мъжкар! Страхотни роли! Джоко Росич пък бе по-голям българин от много мои сънародници, въпреки, че не е роден тук. Беше един балкански титан. Нека почива в мир. Тъжно е, когато се разделяш с такива хора. Тодор Колев бе онзи опасен чаровник, който българското кино никога повече няма да има. От новото поколение симпатизирам на Асен Блатечки. Препоръчвам на всички читатели да гледат лентата „Съдилището“, където той играе главнатя роля. Разтърсващ филм. Залата стана на крака след края на премиерата. Много добър актьор е Захари Бахаров. Мариан Вълев, Христо Шопов са все любими мои лица от големия и малкия екран.
М.Б.: Опиши с по три думи – как възприемаш себе си като: журналист, приятел, мъж и баща?
Е.Я.: Гледам сериозно на професията си и не обичам да правя компромиси в работата си. Обикновен човек съм, който обича да дарява усмивки на хората около себе си. А дали съм добър баща е редно да каже дъщеря ми.
М.Б.: А извън ролите и светската суматоха и суета – какъв е твоят вътрешен свят, кои са твоите съкровени моменти в ежедневието, нещата, които те изпълват с радост и хармония?
Е.Я.: Щастлив съм, когато знам , че близките ми са добре. Обичам да излизам с дъщеря ми и да се забавляваме.
М.Б.:Кое предпочиташ през последните години – усамотението или многобройните социални контакти и изяви?
Е.Я.: Водя много динамичен начин на живот. Понякога на вечер ми се налага да бъда на няколко различни светски прояви. Няма как. Не се оплаквам. Такава ми е професията. Може би ако беше по-различно щях да умирам от скука. Срещите с хората ме зареждат. Все пак аз контактувам предимно с хора на изкуството. От тях винаги има какво ново да научиш.
М.Б.: Хората, които те познават, знаят, че си почитател на изисканите питиета, атрактивните туристически дестинации, стойностната литература и ценител на красотата в различните и измерения. Ако имаш възможност да си подариш една съвършена за теб кратка ваканция къде и как би релаксирал най-пълноценно?
Е.Я.: Повече от 6-7 години не съм посещавал атрактивни туристически дестинации и не съм излизал в чужбина. Не знам откъде е останало това впечатление, че съм техен ценител, но ако ми се отвори възможност със сигурност искам да е място с море, слънце, яхти и палми. Едно дайкири, кубинска пура и любим човек също идеално се вписват в картината ми за пълноценен релакс.
М.Б.: Кои са най-оригиналните изненади и специални жестове към теб, които си съхранил в паметта на сърцето и си спомняш с умиление?
Е.Я.: Твърде лични са. Предпочитам да ги запазя само за себе си.
М.Б.: Ако приемем, че животът е музика, коя е песента, която те олицетворява най-добре?
Е.Я.: Харесвам много жанрове. Като ученик съм бил барабанист в група. Вероятно ще е някакъв микс между джаз, поп, рок, класика и щипка хеви метъл.
М.Б.: Почти винаги си във ведро настроение и обичаш добрия хумор. Кой е вицът, който те разсмива, колкото и пъти да го споделяш или чуваш от друг?
Е.Я.: Много са. Имам един голям приятел, който е неизчерпаем извор на вицове. Повечето варненци го познават като Жоро Степа. Мога да го слушам с часове и да се заливаме от смях. Един от любимите ми вицове е:
– Докторе, жена ми я боли гърлото! Какво да направя?
– Празнувай, човече! Празнувай!
М.Б.: Кое опиянява повече – доброто вино или добрата дума?
Е.Я.: Добрата дума, поднесена с чаша хубаво вино.
Благодаря за откровените и изчерпателни отговори! Пожелавам ти завиден тонус и да преодоляваш баналното, постигайки оптималното.
Двойна бе радостта на почитателите на добрата поезия, уважили официалното представяне на стихосбирките на Камелия Кондова – „Бай Георги има тъжни рамете“ и на Левена Филчева „И не хореят – хората ми липсват“ в морската столица. Премиерата бе не само поредната вълнуваща пролетна вечер в Арт салона на радио Варна, но и истински празник на музиката и словото. В препълнената зала, за да споделят удоволствието от тази изящна и успешна творческа корелация, присъстваха редица изявени автори и хора, свързани с изкуството, сред които Валери Станков, Мариан Желев, Елена Владова, Маргарита Стефанова, Венцислав Василев, Валентина Йосифова, галеристката Ваня Маркова, актрисата Даниела Викторова, Николай Мирчев от издателство „Мартине“ и много други.
Редакторът на първата поетична книга на Камелия Кондова – популярният писател и блестящ епиграмист – Красимир Машев сподели спомени и впечатления, свързани с удоволствието и лекотата от общуването с талантливата авторка и нейната прецизност в изграждането на стиха. За да подкрепи своите колеги по перо и да отрази с професионални кадри събитието, специален гост бе и столичната поетеса и журналист Диана Юсколова, която миналата година също представи първата си стихосбирка „Лабиринт за слепи птици„. Магнетичната Левена Филчева умили присъстващите с нежните звуци на своята китара и изпълненията на любими песни, на които редакторката на книгата и-Камелия Кондова също пригласяше развълнувано. Премиерите на двете дами с лирични души зарадваха публиката и на други български градове, сред които Балчик, Добрич, Стара Загора, Пловдив.
– Здравей Милена, разкажи за новата си стихосбирка „Етюди на притихване”.
