Милена Белчева

Зает
Заето
Заети
Телефонът
Сърцето ти
Часовете
от изгрев до залез
и вселените между тях.
От юни до юни-
студено.
Зает
Заети
Заети
Погледът
Мислите
Коленете
от милост на милост
ми вливаш живот.
А аз го изплаквам-
бездомна.
Зает
Заети
Заето
Късметът
Маршрутите
и Небето…
Но стига за полет-
за да си спомня
колко са слепи
крилете ми.

*посветено

автор: Милена Белчева
снимка: личен архив
кадър: Найден Найденов

Вълна отне ми пясъчната къща,
вината ме души – отново аз ли?
Приижда самота. Брега прегръщат
изхвърлените морски водорасли.
Кога отмина златната наслада,
какво от всяка нежност ще остане?
Една сълзица лято меко пада
по улея на глезени и длани.
Отдавна хоризонтът разтопен е
от парещи въздишки на невяра.
Изчезват бавно стъпките зад мене
и нямо овдовява календара.
Навярно съществуваш, но измислен
в усмихнато предчувствие за юни.
Не търся в този миг любовен пристан,
не ме примамват ласкави лагуни…
Защото знам, че някъде те има
и стихнат ли битийните стихии
душата ми – последна и незрима
по слънчева следа ще те открие.

автор: Милена Белчева
изображение: интернет

* посветено

„…хайде тръгвам“ – и ето, заблестяха внезапно
всички изгреви смели – от среднощ до един.
Този град се изгуби и притихнало капна,
строгостта си превърнал в разтопен парафин.
И завоите остри преминаваха в преки,
изпреварили нечий любопитен перваз.
Упоих се сред всички думи билково-меки,
ослепях – да не виждам как си тръгваш след час.
После юли престана да е пристан за лято,
дръпнал грешната струна на раним клавесин.
Но ме буди усмивка за дланта ти, която
бе завинаги моя – от среднощ до един.

автор:Милена Белчева
изображение: интернет

* (из кореспонденция)

П.С.Това е едно от двете стихчета, номинирани в конкурса „По стъпките на лятото“. Видно е, че стъпките, рано или късно, биват милостиво отмити от хладните вълни на забравата, а мимолетните хартиени спомени не будят нещо повече от иронична усмивка, затова най-универсалното средство е да трансформираме тъгата в стихооткровения.
Пък каквото- такова и колкото-толкова

…и мигчета крада тебеприсъствие,
да прося предстоящи е излишно.
С копнежа си – до крайчеца на пръстите
в тих унес се опитвам да те вдишна.
Мълчанието прави ни безформени
и слети с празнотата нежнолика.
Разсипват се неслучените спомени
в бездънните покои на тъмника.
Блаженството в зениците ти вперени
присяда в чисто голите чаршафи.
Дори и да сме нямали доверие –
разбираме сами – животът прав е…
Желано паралелно съществуване,
в едно и също звездно настояще.
Приканвам те за сънища бленувани,
стрелките нелюбезно те отпращат.
Не мисля за причини и последици
и не е ли за обич твърде късно.
Жар-птицата топи в роса крилете си,
но само в огън може да възкръсне.

автор: Милена Белчева

изображение: интернет

МЕЖДУНАРОДЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС „БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ, КАЗАНЛЪК-2014“
Организатор СНЦ“Вишнев цвят“ –гр. Казанлък
Жури в състав: Таньо Клисуров- председател, членове Палмира Никленова- издател и Стефан Саранеделчев – член на СНЦ“Вишнев цвят“ присъди следните награди:
Първа награда – не се присъжда
Втора награда – Милена Белчева – гр. Варна
Втора награда – Валентина Йотова от гр. София
Трета награда – Йордан Пеев от Стара Загора
Трета награда -Мирослава Кученчанин от Вршац, Сърбия.
Награда на Община Казанлък – Георги Драмбозов от гр. София
Награда на отдел“Култура и туризъм „-към Община Казанлък
Николинка Милева- гр. Тетевен и Лора Димитрова –гр. София
Награда на СНЦ „Вишнев цвят“
Виолета Бончева – гр. Стара Загора и Христина Маджарова от гр. Елхово
Награда на издателство „Палмира“
Милорад Мишо от – Дервента, Р Сръбска ( Б и Х ). , Ивайло Терзийски -гр. Силистра и Светлана Йонкова – София
Награда на НЧ“Възродена искра-200“ – Казанлък
Евелина Кованджийска, гр.Пловдив
Диплом за колективно участие на Поетичен клуб „Тихомир Етърски“ –гр. Ст.араЗагора
Дипломи за достойно представяне получават:
Първолета Маджарска от гр. Перник ; Анита Велева от гр. Плевен; Емилия Найденова от гр. София ; Магдалена Манчева от гр. Пловдив ; Кръстьо Раленков от София;
Красимира Зафирова от Перник ; Евелина Кованджийска от Пловдив; Галина Иванова от Варна ; Красимира Стойнова от САЩ ; Галена Воронцева –гр. Твърдица; Денка Йорданов –гр. Ямбол ; Радина Кръстева – гр.Асеновград ; Ивелина Цветкова –гр. Горна Оряховица; Велислава Райдовска –гр. Смолян; Деница Петкова –гр. София ;Красимира Зафирова –гр. Перник; Кръстьо Раленков –гр. София; Елица Ангелова – САЩ; Милена Джинкова ;Атанас Янев –с. Енина, Казанлъшка община ; Диана Юсколова, София ; Владислав Дацов – ; Даниела Йорданова – гр. Севлиево; Минка Вачева –гр. Севлиево; Мария Маринова –гр. Сандански и Людмил Симеонов –гр. Свищов

Ето и награденото стихотворение:

Съзерцание

Една безметежна нега сетивата докосва
през плътните щори, дори, на човешкия мрак.
Сезон на вълшебство – да спомни, че може би Господ
към нас е все тъй милостив, всепрощаващ и благ.
Разтварят сърцата си в истинен зов дървесата
и бликва от вечните рани смолист кехлибар.
Короните кичести царствено греят в позлата,
потрепват ефирно коси с аромат на нектар.
Мъхнати рояци пчели, нова клюка дочули,
жужат оживено из облаци розов нефрис
и ръсват небрежно цветеца над черната угар –
свенливи момински въздишки в красив чувствопис.
Изтича с капчука тъгата. И радостно литва
навред обичта, победила битийния плен.
Изящен ескиз на безкрая, потънал в молитва –
животът ни тук и сега – в стръкче пролет стаен.
Пристъпва добра тишината по топли алеи
от вишнева нежност, флиртувала с вятъра блед.
В душата следсънно денят ми расте и светлее,
света обновен съзерцавам с възторг на поет.
Съвсем неусетно забравям за профила зимен,
улавям дланта ти – пред изгрева слънчев да спреш.
Усмихнато свеждам ресници и шепна: Гушни ме! –
в безвремие златно под клоните дъхав копнеж.

Милена Белчева

„Благодаря за вълнуващото преживяване, свързано с конкурса „Белоцветните вишни“, организиран от СНЦ „Вишнев цвят“ със съдействието на Община Казанлък. С идеята да подкрепя тази прекрасна инициатива се включих за първи път и се радвам, че уважаемото жури е оценило така високо творбата ми. Макар и за кратко, успях да се запозная лично с участниците, с които бяхме общували само виртуално, да споделя с тях емоцията на вечерта и да попия очарованието на Вашия град. Поздравления за добрата организация и артистичната атмосфера. Вярвам, че с годините предстоят още много културни прояви, които да събират почитателите на изкуството в различните му измерения.

Усмихнати случвания и до нови срещи с красотата на Словото и Музиката.“

автор: Милена Белчева

„ЕДИН ИСТИНСКИ ПОЕТИЧЕН ПРАЗНИК

Сигурно трябваше да бъда в Казанлък по начин различен от стотиците пъти , в които съм пристигал в него . Сигурно повода трябваше да е друг, за да разбера колко вишнев цвят има в него и колко хора , които обичат красивото и поезията . Именно затова приемам самото си участието в поетичния конкурс „Вишнев цвят 2014″ като награда , а не толкова самата нея , която авторитетното и талантливо жури ми връчи. Имайки в предвид огромния брой участници, които са изпратили творби в тази поетична надпревара и то не само от България , а от най различни краища на света , днес, мислейки за тези скоро отминали дни на празника , ми се иска да споделя че в белоцветния поглед на хората в долината на тракийските царе , наднича онази неугасваща светлина на духът им , която им дава с право да се наричат наследници на траки и царе.Поетичният конкурс, организиран от СНЦ „Вишнев цвят“, лично на мен ми даде възможност на живо да се срещна и запозная с едни от най-ярките съвременни имена в областта на поезията , които знаех само от интернет пространството , където срещата ми с тях беше единствено чрез стиховете им, а тук , благодарение на организаторите , успях да видя на живо и да поговоря с тях , за което си мисля че е най-голямата ми награда, равна на тази да мога да прочета нещо от себе си на тези светли и красиви хора от прекрасния Казанлък, и да остави в мен спомен с дъх на рози и с цвят на вишни . Искам да използвам случая да пожелая на конкурса дълголетие , а на този град и хората в него, да си останат същите, каквито ще ги помня винаги : красиви, усмихнати и влюбени в красотата, поезията и на своя Казанлък . И дано винаги сърцата им да бъдат изпълнени с любов и доброта, както беше в деня по време на Празникът на цъфналите вишни, Казанлък -2014 г .“

Автор на отзива : Йордан Пеев

„СРЕЩА НА ПОЕТИ

Дъждовният април не ме спря в моето пътешествие към града на цъфналите вишни, където се проведе VII-ят международен поетичен конкурс „Белоцветните вишни”. Организатор на проявите в дните на празниците бяха сдружение „ Вишнев цвят” и Община Казанлък
Домакините ме посрещат в библиотека „Искра” сред фотографската изложба, увенчила пленера по фотография „Вишнев цвят – дъх на пробуждане. Виждам участници в конкурса, с които иначе често общуваме в литературните сайтове, но досега не сме се срещали наживо. В галерията на Инфоцентър ме залива светлина и щедрост на цветовете – изложбата от картини на цветя, излъчващи топлина и пролетно настроение, създава уют и близост. Залата е пълна. Невероятно впечатление ми направи малката изпълнителка, която откри тържествата с хубава песен. А после – награждаването, четенето на стихове, всичко това превърна празника в незабравимо преживяване. Здравейте, приятели, благодаря ви, че сте тук и споделяте, здравейте организатори – заслугата ви е толкова голяма и значима в тези бездуховни и сиви времена за България.
Хъс и родолюбие трябват, за да могат хора като Димитър Никленов, Стефан Саранеделчев със съдействието на издателство „Палмира” години наред да поддържат духа на „Белоцветните вишни”, един от доказаните и устояли на времето конкурси, който събира творци от България и извън нея. И творци, творци, които да застанат в основата на новото българско възраждане – духовно и ценностно.“

Източник: Сдружение „Вишнев цвят“

Оригинални изображения: личен архив, Хр.Маджарова, Николина Милева

Жури в състав: 

Камелия Иванова – председател

Членове:

Александър Калчев

Божидара Димова

определи следните победители в конкурса „Жени и вино’2014“

Първо място

Онзи Париж – Татяна Йотова

ВИНО  И  ЉУБАВ – Тања  Ђурђевић

Второ място

Празна чаша – Милена Белчева

Есента е пияна – Христина Маджарова

НАЛИЈ ЈОШ ЈЕДНУ – Весељко Гајдашевић Шљаков

Трето място

Мъжко – Йордан Пеев

Еретично – Николина Милева

VINO ME JE IZLEČILO – Ljubisav Grujić

Поощрения

Тя, тъмната и страшната – Нели Куцкова

Опиянение – Красимир Стефанов

Жаден Пегас

ДВЕ ЉУБАВИ  –Војислав Трумпић

Източник: Буквите

Това е номинирато ми стихотворение:

Празна чаша | Милена Белчева

Нека съм празната чаша без име
и тишинката мига да засити.
В нежност превърнала полъха зимен,
скрила на твойте въздишки следите.
Нека съм празната чаша, възпяла
дивната прелест на тази Вселена
в пролетна утрин след дълга раздяла –
чиста сълза от дланта приютена…
Нека съм празната чаша, в която
вино се плисва, погалва, изпива
в привечер морна през сетното лято,
пълна с любов и тъга милостива.
Нека съм празната чаша без дъно –
щедро животът през мен да се стича.
Нека усещам спокоен духа му –
златен дъждец в листопада лиричен.
Нека съм празната чаша забрава.
Тръпната сладост на женски овали
да изсветлее, а ти дотогава –
вино бъди ми и въздух кристален.

Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревожност преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта разпилени са.
Под хладните пръсти немее греховно вретено.
Буксува сърцето, вземено в битийната мелница,
но пак не оставя да бъде докрай съкрушено –
кръвта, прималяла, защо не признава умората;
какво още иска, след бягства по зъбери коси,
в ненужната клопка на опит и памет, затворено,
нима свойто бреме човешко докрай ще износи?
Блести еделвайсът в покоя изящен и истинен,
дъха си велурен над урви и бездни възнася.
Далечен и мъдър – приличаш на него. Единствено
в тъгата успявам да пратя към теб любовта си.

Автор: Милена Белчева
изображение: интернет

Отминало и идно – само скреж,
полепнал по гръдта на храста розов.
Попарени в тъга ще изгорят.
Когато си готов да отдадеш –
не стискай жадно падналия цвят.
На истини не вярвай под хипноза.

Наднича онзи повик милостив
от плахите зеници на ескиза,
в които свърши въгленът неук.
Преминеш ли битийния си риф
ще бъдат безгранични „там“ и „тук“.
Сега усещам твоя дъх наблизо…

Под миглите стаен е светъл дим,
погълнал зимно миговете къси
и тайните на път неразгадан.
Блажено чист и неопределим,
като седеф в предутринната длан,
живот разпръсква тихо същността си.

автор: Милена Белчева
снимка: интернет