Милена Белчева

ПРОТОКОЛ

Днес 28 март 2014г. жури в състав:
ЕВТИМ ЕВТИМОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ
БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА И РОМАНЬОЛА МИРОСЛАВОВА – ЧЛЕНОВЕ,
След като разгледа постъпилите материали в Националния конкурс за поезия
”Пролет моя” реши да присъди следните награди:

СТИХОТВОРЕНИЯ ПОСВЕТЕНИ НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
I. СВЕТЛАНА ЙОШКОВА – СОФИЯ – „ПРЕДПРОЛЕТНО”
II. МИЛЕНА БРАНИМИРОВА БЕЛЧЕВА – ВАРНА – „ОТВЪНКА УХАЕ НА ЛЮЛЯК”
II. ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА – СЕВЛИЕВО – „РАЗГОВОР”
II.. ТОДОРКА ДЕМИРЕВА – АСЕНОВГРАД – „ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО”
III. МАРИАНА ДИМИТРОВА – АСЕНОВГРАД – „ПО СТРЪМНОТО ОТТАТЪК”
III.. ГАЛИНА МОСКОВА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА – „МОЯТА ВЯРА”

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ПРОЛЕТТА
––––––––––––––––––––––––9
I. КАТЯ НИКОЛОВА – ПЛЕВЕН – „ПО ХЪЛМОВЕТЕ НА ВРЕМЕТО” и „ПРОЗОРЕЦ КЪМ ЛУНАТА”
I. ЙОРДАН ПЕЕВ – СТАРА ЗАГОРА – „ПРОЗОРЕЦ”
I. НИКОЛИНА МИЛЕВА – ТЕТЕВЕН – „КАФЕЗИТЕ СА ПЪЛНИ С ПОЙНИ ПТИЦИ”
II. ПЕТЯ ИВАНОВА – ГАБРОВО – „ПРОЛЕТ”
II. ГАЛИНА ИВАНОВА – ВАРНА – „ОЦЕНЪЧНА КАРТА НА ИДЕЩАТА ПРОЛЕТ”
III. ТАНЯ ЛОЗАНОВА – ЛОМ – „НА СЪСЕДИТЕ ВИШНАТА”

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА КОНКУРСА
–––––––––––––––––––––––––
I. ДОБРИНКА КИРЯНОВА- ДИМИТРОВА – СЛИВЕН – „ТРИНАДЕСЕТ”
I. ЕВЕЛИНА КОВАНДЖИЙСКА – ПЛОВДИВ – „КОШУТА”
I. СВЕТЛА АТАНАСОВА – БУРГАС – „ДЮЛЯ”
I. АННА КОЛЧАКОВА – СОФИЯ – „В ПАМЕТ НА…”
II. ВАЛЕНТИНА ЙОТОВА – „КЪЩА ЗА АНГЕЛИ”
II. КРАСИМИРА КАЦАРСКА – БЛАГОЕВГРАД – „КАРТИНА”
II. ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА – ПЕРНИК – „ТАТКО ИМА ШАПКА ОТ НЕБЕ”
III. ИЛИАНА ИЛИЕВА – СОФИЯ –„ЖЕНСКИ РОД”
III. МАРИЯ ИВАНОВА ФЬОН – СОФИЯ – „ГОСПОД НАЕСЕН”
III. БИСТРА ВАЛЕНТИНОВА – ПЕРНИК – „ВРАТА”
ОТЛИЧИЕ – ВАНЯ АНГЕЛОВА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО – „БЕЛИТЕ КОНЕ”
ОТЛИЧИЕ –АНТОНИЯ АТАНАСОВА – ПЕРНИК – „ТВОЯТА ПРОЛЕТ,ДЯДО”
ОТЛИЧИЕ – ГЕРМАН ЩЪРБАНОВ – ВАРНА – „ДВУСЪНИЕ”

СТИХОТВОРЕНИЯ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ ДО 18 ГОДИНИ
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЕДНА ГОЛЯМА КОЛЕКТИВНА НАГРАДА НА УЧЕНИЦИТЕ НА Г-ЖА СЪБИНА ЦОКЕВА ГР.КАЗАНЛЪК ЗА
„ПРОЛЕТ МОЯ” – СВЕТОСЛАВ СВЕТОСЛАВОВ -9г.
„ПРОЛЕТ” – ПЕТЪР МАРИАНОВ -16 г.
„ПРОЛЕТ” СИАНА АЛЕЙДИН – 9 г.
„ПРОЛЕТ” – МЕРАЕ ТЮЛЕКОВА – 9 г.

I. МИХАЕЛА СВИЛЕНОВА – 16 г.- ВАРНА – „ДЪЖД И КОПРИНА”
I.ЯНА ИВАНОВА – 15 г. – ВАРНА – „ПРОЛЕТ МОЯ”
II.ЙОАННА КОЗАРЕВА – 16 г. – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ – „НОВ ПРИЯТЕЛ”
II.ВЕРОНИКА ПОПОВА – 12 г. – СОФИЯ – „КОЛЕЛОТО НА МЕЧТИТЕ”
III.ПЕТЯ КЪНЧЕВА – 17 г. – БУРГАС – „ПО СТЪПКИТЕ НА ЛЯТОТО”
III.ДОРОТЕЯ ГЕОРГИЕВА – 18 г.- РУСЕ – „СЕГА Е ТВЪРДЕ КЪСНО”
III.НИКОЛАЙ ПЪЙКОВ – 18 г. – РАЗЛОГ – „НОСТАЛГИЯ”

източник:  Хулите

Eто и номинираното стихотворение:

„Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.“
              Н.Й.Вапцаров

Приижда с чистотата на ефира,
с най-меката въздишка на тревите.
Душата ѝ безоблачно прозира,
деня докосва с поглед малахитен.
Приижда – да ни върне в Същината –
тъй чакана от нас метаморфоза.
Битийната обреченост позната
за миг да озари с дъха си розов.
В света ни, от неволи начумерен,
едничката посока да ни прати.
И ослепели в грешните си вери,
в сърцата си да зърнем необяти.
Безжизненият дом да се разпука
и да нахлуе истинност свещена.
Да изтече с тъгата на капчука
и сетният мираж – от страх заченат.
Забравили за болката си лична,
изтрили всяка мисъл и идея –
с онази безметежност хармонична
завинаги безмълвно да се слеем.
Но още тук сме – в зимната си стая,
а вън – изпод завесите на мрака
на нежност и на люляци ухае
и синьо е небето.
И ни чака…

ето и другите:

Пролетно светлотайнство
Предвещана навярно от устата на влъхва,
който в смуглата вечер се е взирал за знак –
тя се спуска ефирно. И душата я вдъхва –
в своя дом тази пролет приласкава ни пак.

От гърба ѝ ветрецът елегантно съблича
наметалото фейско подир дългия път.
И ухание пуква на зюмбюл и кокиче
и в очите усмивки всекопнежни цъфтят.

Ах, да беше и малката Ида наблизо,
за да зърне отнякъде този приказен танц!
Как чаровник трепти в минзухарена риза,
а сълзиците момини свеждат стрък в реверанс.

Следва соло ситнеж с аромат теменужен,
после бодри лалетата изиграват фокстрот.
Виолетки суетни, прекалили със ружа,
чуват птичите укори от небесния свод.

Свеж дъждец проросява. И се сипе на воля
над пръстта чернолика тихо ябълков цвят.
Вчера беше светът тъй смразен и оголен,
днес без срам хубавее и от обич е сгрят.

И ти става тъй ведро…И дъхти ненаситно
на омайващи билки и канелен шибой.
На сърцето от радост му се иска да литне.
Пролетта – светлотайнство на възторг и покой.

Събличам се по миг забрава

Прескачам се между мотивите,
че има смисъл да ме има.
Сред чувствата ми, колебливите –
тъгата е неотклонима.

И все едно, че стръкче пролети
примамват ме с копнежи дръзки.
Увисва на деня умората
от хиляди взаимовръзки.

Онази Свобода къде ми е? –
по флаговете, с кръв извезани…
Потъвам в слънчев миг безвремие,
с ухание на мед и фрезии.

Неназовимото ми „някъде“
остава сетното убежище
от хорското безумно врякане.

Черпи ме с оня чай от нежности…

автор: Милена Белчева

Жури в състав: 

Камелия Иванова – председател

Членове:

Александър Калчев

Божидара Димова

определи следните победители в конкурса „Жени и вино’2014“

Първо място

Онзи Париж – Татяна Йотова

ВИНО  И  ЉУБАВ – Тања  Ђурђевић

Второ място

Празна чаша – Милена Белчева

Есента е пияна – Христина Маджарова

НАЛИЈ ЈОШ ЈЕДНУ – Весељко Гајдашевић Шљаков

Трето място

Мъжко – Йордан Пеев

Еретично – Николина Милева

VINO ME JE IZLEČILO – Ljubisav Grujić

Поощрения

Тя, тъмната и страшната – Нели Куцкова

Опиянение – Красимир Стефанов

Жаден Пегас

ДВЕ ЉУБАВИ  –Војислав Трумпић

Източник: Буквите

Това е номинирато ми стихотворение:

Празна чаша | Милена Белчева

Нека съм празната чаша без име
и тишинката мига да засити.
В нежност превърнала полъха зимен,
скрила на твойте въздишки следите.
Нека съм празната чаша, възпяла
дивната прелест на тази Вселена
в пролетна утрин след дълга раздяла –
чиста сълза от дланта приютена…
Нека съм празната чаша, в която
вино се плисва, погалва, изпива
в привечер морна през сетното лято,
пълна с любов и тъга милостива.
Нека съм празната чаша без дъно –
щедро животът през мен да се стича.
Нека усещам спокоен духа му –
златен дъждец в листопада лиричен.
Нека съм празната чаша забрава.
Тръпната сладост на женски овали
да изсветлее, а ти дотогава –
вино бъди ми и въздух кристален.

Ако желаете, може да прочетете и награденото стихотворение:

Светлотайнство в капка тишина

Най-после хоризонтите покорно онемяха,
застинаха в безвремие човешките стихии.
И в тези необятности духът намери стряха,
където до забвение всеистинност да пие.

Онези бездихания, които ни изпраща
изящното мълчание в сърцето на Всемира
попиват неизменната любов животворяща,
в която съвършенството се влива и извира.

В покоя на безвидното, но вездесъщо Нищо
от гроздовете слънчеви на мъдростта се ражда
магията на виното и бавно те насища
след цяла вечност тягостна, неутолима жажда.

Потича светлотайнството от капчиците свежи
и благославя празника молитвен на Лозата.
Илюзиите мамещи, битийните кипежи
са някаква откъсната далечност непозната.

А в новите селения – без псалми и амвони
се лее само Словото и светло те възнася.
Сълзица – преклонение за миг ще се отрони
животът да прогледнем – величествен и ясен.

автор: Милена Белчева

Из Националния конкурс “Под манастирската лоза” –

Лопушански манастир

Уважаеми читатели!

Този конкурс бе обявен на 14 април – денят на Преподобния св. Йоан Лествичник, автор на „Лествица” („Стълбица”), едно от най-великите творения на ранното средновековие.

Това даде отблясък върху много от творбите, които получихме. А те не бяха малко – с оглед на това, че конкурсът е в самото начало:

140 автори, с над 300 творби!…

Класацията:

1.Милена Белчева, Варна, „Смалявам се до сянка на сълза”
2.Мина Карагьозова, Хасково, „Благодаря Ти, Господи!”
3.Дафин Козарев,Русе, „Прелиствам Книгата …”

4.Валентин Чернев, Силистра, „Нощта срещу Димитровден”,
5.Гюлшен Алиева, Плевен , „В храма”,
6.Валентина Йотова, София, „Молитва” ,
7.Кръстьо Раленков, София , „Пробуждане в манастира”,

Допълващи:

„ДРЕВНИТЕ ИКОНИ”, Стефан Делчев, Бургас
„Огледалото на греха”, Агоп Каспарян, София,
„Усмихващият се Христос” от „иконографията” на Мария Димиева, Габрово!
„Високи камбани” на Мая Митова от град Кресна, */,
„Картичка от Рим” (очерк за отец Славчо Томов!) от Иван Близнаков „Сая”(!!) от Димитър Гачев,
„Смирение” от Иванка Драгостинова (посмъртно!)…
––––––––––––––––––––––––––-
Жанрово или по друг признак някои от тия творби са извън регламента! Но са на нивото, определено от журито за добро.
Затова решихме вместо 3 награди да обявим 7.

В конкурса участват и деца
Има и „песен. Така че се наложи да присъдим и Поощрения –

За есе
Магдалена Манчева „Отклонението”(„Умрялата църква”)
Нина Светославова „Самотна църква”

За деца

Християн Трифонов (13г). „ВЪЗКРЕСЕНИЕ”
Кирил Димов (8 г.)Христос воскресе!
Ангел Иванов ,12 г, „ Жадувам”

За музика
Мира Георгиева „Песен за книжките”.
––––––––––––––––––––––––––––––

Какво още можем да кажем в заключение?
Като начало – добро, даже много добре! Повечето работи се отличават с неподправени чувства,с органичност и искреност –качества, които най-много ни радваха! И – всеотдайност, устрем за приобщаване към великото Тайнство, назовавано Бог.
––––––––––––––––––––
Наградите бяха определени от жури в състав:
проф.Михаил Неделчев, проф.Румен Стоянов, Константин Еленков, епископ Сионий, архимандрит Поликарп.
––––––––––––––

източник: За книгите днес

Ето и награденото ми стихотворение:

Смалявам се до сянка на сълза

Под манастирската лоза, потрепваща с изящни листи
от ласката на благ ветрец, присядам в утринта безмълвна.
Безвремие през мен ръми с невинността си да пречисти
душата земна и отвъд в светлинна нежност да покълна.
Препъващите страхове, човешки страсти и неволи
с червивата си слепота, сърцето ябълка наяли –
обратно нека изпълзят и само в тихо дъхче пролет
да се превърна и спася от този свят така печален.
Какво оттук да отнеса – отломки прашни съдбини ли?
Баласт ненужен са дори и най-достойните победи.
Красивото ще сбръчка цвят. Най-верният ще измени.
Щастлив е и благословен духът – безмерно чист и беден.
Но ненаситни сме, уви…Горим в нелепа надпревара
блещукащата слюда чест зениците наивно мами.
Но Кой Единствен е велик, припомня атомчето вяра.
Молитвата е онзи миг, когато празна е дланта ми…
Подбила пръсти и пети по стръмните житейски писти,
издъхвам в сетния си сън, за да се сбъдна Там отново.
Под манастирската лоза, потрепваща с изящни листи
потъвам в мъдра самота – да чуя Неговото слово.

автор: Милена Белчева

Интервюто за сайта на Камен Кунчев и Христо Душев може да прочетете тук.

Благодаря за поканата и прекрасните снимки.

Най-после хоризонтите покорно онемяха,
застинаха в безвремие човешките стихии.
И в тези необятности духът намери стряха,
където до забвение всеистинност да пие.

Онези бездихания, които ни изпраща
изящното мълчание в сърцето на Всемира
попиват неизменната любов животворяща,
в която съвършенството се влива и извира.

В покоя на безвидното, но вездесъщо Нищо
от гроздовете слънчеви на мъдростта се ражда
магията на виното и бавно те насища
след цяла вечност тягостна, неутолима жажда.

Потича светлотайнството от капчиците свежи
и благославя празника молитвен на Лозата.
Илюзиите мамещи, битийните кипежи
са някаква откъсната далечност непозната.

А в новите селения – без псалми и амвони
се лее само Словото и светло те възнася.
Сълзица – преклонение за миг ще се отрони
животът да прогледнем – величествен и ясен.

автор: Милена Белчева

изображение: интернет