Успокой се, душа! Колко кръста – все чужди понесе?!
Непосилно е даже своя собствен да влачиш нагоре.
Пътят става пред теб все по-стръмен, самотен и тесен.
Утаяват се в мрака неизбежно тъга и умора.
Успокой се, съдба! Разпродадоха всички билети,
ще се падне на всеки по парченце житейска отплата.
Угнетеният дух в непрогледната нощ ще засвети,
на щастливия пътник ще притихнат унило веслата.
Успокой се, дете! Не плачи за неща безполезни.
И не стискай в юмруче отмъстително камъка хладен.
Този свят срещу теб ще е често нелепо изплезен,
ала който заплашва, най-накрая остава предаден…
Успокой се и ти – недостигнал следите господни,
ще зараснат нозете и кръвта ще засъхне без време.
И самият живот ще се влее в земите безплодни,
и ще знаеш, че него – няма кой, нито как да отнеме!
И болка бях, и сладостна нега,
но някак същността си не откривах.
В канал нечист засмуква ни света
и е излишна всяка съпротива…
Еднакво уморяват всички страсти,
в хармония привидна от контрасти.
И щастието, казваш, е беда,
а всякоя трагичност е красива.
Дали загубих слух за новини,
но стана ми деня безинтересен.
В кръвта нахлуват хиляди вини,
в ъглите на страха избива плесен.
Понякога на мислите на кея
се взирам примирена и немея.
Усмивката ми с устни улови
тъй дълго се е питала къде си…
В живота преживях какво ли не,
но в трудните моменти все сама съм.
Една тъга в душата ми преде,
към истината онзи път безгласен.
И аз вървя – през спомени и дати.
Но спирам щом усетя нужността ти –
да поседя на твойте колене,
докато вън ръми и ни унася…
Голямата стрелка на мисълта ни,
описва тази скучна траектория
на чувствата ни дребно-измеримите,
увиснали на малката стрелка.
Минава секундарникът – неволя
с привидно равнодушие отгоре им
примигва с тъмни клепки и въздъхва
живота между „после“ и „сега“.
И крачим през понятия и цифри,
пристъпваме на заден от съмнения,
притичваме към поривните щастия,
забиваме се в стълбове – вини.
Ту правим отегчителни гримаси,
ту нервничим, готови за сражение.
И някак светофарно ни дресира
страхът ни между „спри“ и „премини“.
Задвижва ни инертното махало.
Привикнали с капризите на „аз-ът“ си,
се борим за спокойствие чрез крясъци.
Откупваме душите си с тела.
Какво е паметта ни – изневяра.
Къде ни има – в светлите отрязъци,
когато се обичаме за кратко
в антракта между „сбогом“ и „ела“.
Драскулки по ръба на циферблата.
Това сме – силуетни очертания
на някакво измислено величие,
родено през самотни часове.
Но стигне ли умората предела,
удавени в пречистващо мълчание
ще почне да покълва вечността ни,
а времето предадено ще спре.
Смаляваш се, заключен в убеждения,
а вътре в теб умората расте.
Поглъща пътя цял – неосветения
и трескавост поражда – на къде?
Към тази ли инертност, към онази ли,
щом всеки нов мотив ще измени?!…
Душата паразитно са пролазили
събудените сенки на вини.
Безжизнените сокове замръзнаха,
стъблото се преведе и една
тъга необяснима дави въздуха
с лилавите си мохерни влакна.
Безвидното единствено е видимо,
но взираш се за дума и клеймо.
И лупа е беззначното ти минало
и мисълта – какво ли би било…
Ала къде си днес след много бързане –
самотен, неразбран, неоценен…
Прегръщаш ли с ръцете си завързани,
обичаш ли с откъснато сърце?
Или оставяш немите си призраци
ехидно да се кискат до зори?
От себе си тръгни, съвсем наблизо си.
към извора на утрото тръгни.
Имам удоволствието да открия началото на литературния сезон в Сдружението на писателите-Варна, по чиято инициатива съм поканена да представя част от своето творчество.
Заповядайте на 8-ми февруари /петък/ от 18 часа, на ул. Крали Марко 11.
Каня всички Вас, както и Вашите приятели, почитатели на словото, на една лирична среща, която се надявам да Ви пренесе отвъд сивия, пуст хоризонт на февруари.
Празничната суматоха приключи и отново сме завъртяни в центрофугата на битието. Задвижени от всеобщата инерция на лавината от лични, социални и служебни ангажименти, сякаш забравяме, че можем поне за час да погледнем през друг емоционален ракурс животослучващото се.
Не знам доколко, през тези 60 минути заедно, ще мога да провокирам у Вас по-радващи емоции и преобразяващи мисли, но Ви очаквам, за да споделим част от себе си и своя свят. Вече не съм нито руса, нито толкова млада, не съм издала и втората си поетична книжка, която да Ви представя, но ще ми е приятно да Ви прочета новите си творби и да поговорим за приятелството, любовта, сезоните на душата, малките радости и големите прозрения…
В края на 2012-та година Арт клуб МонограМ отново събра свои приятели и почитатели на поредното Поетично кафене, под мотото „Ябълки и канела“. Идеята бе за неофициална среща, на която авторите и гостите да се насладят на изтичащите мигове от декември и да залюлеят душите си в чувствена симбиоза на музика и слово. Събитието се състоя в в уютната обстановка на Bamboo Bar, а сред уважилите събитието бяха Сергей Сергеев, Венцислав Василев, Галина Драгнева, Радостина Драгоева, Богомил Аврамов- Хеми.
Инициативата се осъществява с любезното съдействие на Kaфене.бг, организатори на поетичните кафенета в столицата. Гостите отново предоставиха детски книжки за инициативата “Подарете книга! Някои деца няма какво друго да ги накара да мечтаят!“.
„…Отвъд несговорчивост, непростимост,
несбъднатост, неласкавост, невяра,
приятелството е необходимост
и празник е, без дата в календара…“ Милена Белчева
Приятелството, наистина, е само по себе си празник, а лятото ни дава прекрасна възможност да продължим традицията и да бъдем част от още едно интересно събитие в разнообразния културен календар на страната. Арт клуб МонограМ събра приятели и съграждани и гости на Морската столица, и по-потайни, и по-известни творци на стихове и песни на юбилейното десето Поетично Кафене, което се състоя в в Рок клуб пиратите – Варна. Организаторите разгледаха темата за приятелството през различни смислови и емоционални ракурси.
Освен вълнуващите споделени съкровения, представени чрез личното творчество и опитност на авторите, присъстващите се докоснаха и до лиричния свят на изявени автори като Венета Мандева, Камелия Кондова, Елка Няголова, Станка Бонева, Георги Константинов, Ивайло Диманов, Румен Ченков, Михаил Белчев, Валери Петров, Курт Тухолски, Владимир Башев. По време на срещата звучаха записи на песни, посветени на приятелството в изпълнение на група Фактор, Щурците, Тоника, Георги Христов, Васил Найденов и други. Водещи на събитието бяха Милена Белчева, Павлина Русева и Желян Спасов. Инициативата се осъществява с любезното съдействие на Kaфене.бг, организатори на поетичните кафенета в столицата.
