Милена Белчева

Интервю в предаването „Минути за култура“ на Кирил Аспарухов – шоумен, водещ, поет, публицист на Милена Белчева по повод премиерата на втората и поетична книга „Етюд за притихване“.

Отзив за варнеската музикална премиера на Точка БГ

Близо три часа продължи концертът на Точка БГ в Морската столица, организиран със съдействието на Община Варна. Проявата бе е част от програмата „Подкрепа на семейството“, реализирана за втора поредна година от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ с благословията на Варненска и Великопреславска Митрополия. Събитието се състоя в концертното студио на Радио Варна, на Въведение Богородично, в деня на Християнското семейство и младеж – 21 ноември.

Младата група за нови градски песни е създадена като акустичен проект през 2011г., но вече има зад гърба си многобройни награди и сценични изяви в България и зад граница. Обединени от своите естетични възприятия, авторски идеи и духовни ценности, артистичните – Зорница Попова, Тодор Янкулов, Пламен Сивов и Красимир Първанов привличат все повече ценители на стойностната музика и се радват на тяхната симпатия и подкрепа. Именно ентусиазираната публика е мотивирала формацията да носи името на едноименната песен на Пламен Сивов – Точка БГ. Присъстващите гости на поредната премиера, също аплодираха с радост лиричните изпълнения и въпреки обширния репертоар, който бе представен, в края на концерта четиримата членове на групата уважиха поканата за бис с емблематичната песен „Приятели”. През цялата вечер залата бе притихнала и запленена от прочувствените мелодии и спонтанни откровения за пътя на вярата, пътя на твореца, на търсещата покой душа.

В духа на празника бяха поздравите и съкровените послания на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, както и на протойерей Василий Шаган, председател и ръководител на Духовно-просветен център при храм „Св. Архангел Михаил“- Варна, които напомниха за преобразяващата сила на любовта, за изкушенията и проблемите на съвремието, за нуждата от упование и единност. Тези тематични ракурси присъстват неизменно и в творчеството на музикантите, които изпълняват предимно свои поетични текстове. В настоящата изява също преобладаваха включените в трите им албума авторските песни с духовна насоченост като „Мариам” и „Човекът, който върви по вода”, но оживената публика имаше удоволствието да се наслади и на по-лиричните музикални изповеди – „Пробуждане”, „Капки любов”, „Борисова градина”, „Любовта ще се върне”, както и финалната – „Залез”.

Ако трябва да се предаде излъчването на артистите и цялостното въздействие на песните с три думи, то те ще бъдат хармония, озарение и нежност. Убедена съм, че тази красива енергия, излъчена от сцената, е импулсирала гостите в препълнената зала да се вслушат в най-искрената мелодия на сърцата си и да не забравят в морето от битовизми и изпитания, че „винаги носят Божията искра в себе си”, както казва Пламен Сивов в едно от своите интервюта.

Текст и снимков материал: Милена Белчева

Милена Белчева е родена преди 38 години във Варна. Завършила е „Моден дизайн“ с втора специалност „Педагогика“ и „Журналистика“.

Нейни творби са награждавани в редица литературни конкурси у нас. Текстовете й са публикувани в сайтове за изкуство, в периодични и специализирани печатни издания.

Вече има една издадена книга – „Ванилено небе“ и участие в няколко литературни алманаха.

Само преди броени дни излезе втората й книжка с поезия, озаглавена „Етюди за притихване“. Стихосбирката й бе отличена с първо място в литературния конкурс „По стъпките на лятото 2014“.

Вижте какво разказа пред ФОРУМНЮЗ Милена Белчева за реалността, мечтите, писането на поезия и успехите.

– Здравей Милена, разкажи за новата си стихосбирка „Етюди на притихване”.

– Здравей! Благодаря за вниманието, което получава книгата ми чрез това интервю, както и за това, че уважи премиерата. Радвам се, че авансово прескачаме бариерата на любезните форми и минаваме на „ти“. Най-малкото, Словото, в частност – поезията, е феномен, който благоприятства сближаването между хората.

– За какво обичаш да пишеш?

– Не пиша преднамерено. Поезията не е каталожна форма, за да кажа, примерно, харесва ми да споделям любовни терзания или да изразявам категорична гражданска позиция. Не знам и доколко се следва някаква избирателна пропускливост при другите. Нямам рамки, но човек, колкото и да разширява хоризонтите си, няма как тематично и емоционално да избяга от това, което е изградил и затворил в представи, възприятия, убеждения, опит. Предпочитам да не чета и да не пиша типично женска поезия, както и стихчета за птички и тревички, луни и вълни, но си имам любими символи.

– Лесно ли е да си поетеса в България в наши дни, като се има предвид, че у нас хората не обичат да четат и да дават пари за книги.

– Нямам никаква идея как се вмества една лирична душа в подобни категории и доколко това е процес или крайна цел. Вероятно има млади момичета или дами, които се индентифицират с поетичния си образ и го доизграждат с годините, търсят и получават внимание, интерес, морален или материален стимул. Но доколкото имам наблюдения, повечето пишещи, без значение от пол и принадлежност, го правят от вътрешна необходимост, спонтанно и безусловно. Всичко онова, което е обременено с идеята да бъде популярно, харесвано, пример за съвършен технически и емоционално текст, вече не е поезия. А четенето е преценка, състояние, стил на живот…Това, че някои автори са четени и известни, не е индикация, че е са добри и обратното. Пак влизаме в сферата на относителното. Според мен в България се дават пари за хубави книги и имаме потребителска култура, макар и да сме с по-ограничени финансови възможности.

– Смяташ ли, че за мъжете, занимаващи се с поезия, успяват по-лесно у нас?

– Както споменах, писането на поезия е съпътстващ момент от живота на твореца, а не негово професионално занимание. Има и автори, превърнали словото и публикуването в комерсиален механизъм. Разбирам мотивите им, но в повече случаи следването на тази линия води до намаляване качеството на текста, без значение от жанра. Зависи с какво съизмерваш успеха и доколко за теб, той е значим. За едни успех е да бъдеш високотиражиран автор, с много медийни изяви, за други – възможността някой да се е усмихнал или просълзил тихо от твой лиричен нежнопис и ти дори да не знаеш за това. Мъжете са по-малко аналитични, което прави техния изказ по-разбираем и чист. Но не мога да съм категорична, че това е предпоставка за по-лесен и успешен творчески път.

– Кога и как реши да изразяваш себе си с мерена реч?

– Било е още в най-ранните ми детски години, спонтанно. С времето продължих да творя, но смятах, че това е нещо естествено, което правят всички. Хората, които пишат, обикновено са по-интуитивни, вглъбени, отнесени дори, донякъде и по-малко рационални. Според мен няма как заниманията с изкуство да са плод на някакво решение. Дори изборът ми да се насоча професионално към рисуването и модния дизайн, бе предопределен. Появи се такава специалност и я записах, при това ден преди изпитите в съвсем друга сфера, където имах стабилна подготовка. Писането е интимно преживяване, както и четенето. Срещата с добри литературни образци провокира желание да бъдеш част от тази магия. Най-активно съм писала при изживяването на първата ми голяма любов. От нея не знам дали се породиха стойностни поетични творби, но тя ме дари с красиви и вълшебни деца. Вярно, не продължи дълго, но любовта към литературата – остава до живот.

– Печелила си много награди, какво ти носи това?

– Да, мои творби са били оценявани високо в редица национални конкурси. В някаква степен това ме ласкае, но от друга страна вдига летвата и очакванията от мен като автор, което е и стимулиращо, но и напрягащо. Не харесвам състезателния характер на подобни инициативи. Участвам в конкурси, за да подкрепя идеята, както и усилията на организатори и жури, да дадат поле за изява и среща на автори с различен стил, светоглед, заряд…Въпреки различията си, хората от артистичните среди излъчват и живеят на сходни честоти. Запознанствата с такива личности и творчеството им е най-често преобразяващо и интересно. Радостна съм, че благодарение на някои конкурси съм имала удоволствието да надникна в света на хора с близка сетивност и сърдечност.

– Кои са най-скъпите за теб признания в областта на поезията?

– Не знам как ще прозвучи, но аз не придавам значение на наградите. Рядко ги споменавам, за което понякога ме укоряват. По-често те носят радост и гордост за родители, близки и приятели. За мен са показател, че може би имам потенциал като автор. Стимулират ме да прецизирам изказа си, формата, да разширявам тематичните си ракурси. Наистина вълнуващи бяха тържествените моменти на конкурсите „Белоцветните вишни“ в Казанлък и „Добромир Тонев“ в Пловдив. Скъпа ми е срещата на конкурса „Георги Давидов“ в Шабла. Там се запознах с изключителната Елена Денева, която също бе удостоена с първа награда. Разбира се, повод за радост е издаването на настоящата ми книга „Етюд за притихване“ от Издателство Буквите – награда, каквато получих при номинирането, заедно с очарователната сладкописница Мария Иванова- Фьон, при участие в конкурса „По стъпките на лятото“-2014.

– До къде се простират амбициите ти в поезията?

– „До розата на светофара“, както се пее в популярната песен, по текст на един толкова любим поет – Георги Константинов. Никога не съм имала планове и амбиции. Дори през тази година нямам нито времеви, нито емоционален ресурс, за да пиша. Спокойно ми е, въпреки многото ангажименти и преживени неволи. Не откривам нещо, което да ме провокира достатъчно. Правя спорадични опити. Вероятно ще издам една книжка с философски миниатюри, може би и друга – с импресии. Започнала съм и един епистоларен роман, но в прозата не необходимо само вдъхновение и умение, а и доста енергия, работа, безпощаден редактор…Може и да се случи да види бял свят, но на по-късен етап. За мен е по-съществено да съхраня чувствителността си към детайлите, към естетичното, хармоничното. Да запазя красотата в отношенията си. За радост, макар писането да е едно самотно занимание, край мен ги има онези „двама-трима“ приятели. С тях самото общуване е поезия. Нека и Вашите читатели са заобиколени с такива. Така ще имат сили да преодоляват баналното и да постигат оптималното.

Интервюто взе: Жулиде Хамзова

източник: Forumnews

       Юбилеен концерт на Стефан Диомов, озаглавен „Хайде заедно“ се състоя на 13-ти август в Морската столица, в навечерието на празника на града. Сцената на Летен театър Варна се оказа малка за многобройните изпълнители, участници в програмата. Водещ на събитието бе Драгомир Драганов, по-известен като Драго Чая. Спектакълът бе открит от ВОКАЛНО-ТЕАТРАЛНА ФОРМАЦИЯ „ВРАБЧЕТА“, които със своите лазурно сини екипи внесоха морско, жизнерадостно настроение и очароваха публиката. Изпълнителите от група „Петте сезона“ също отправиха своя музикален поздрав към присъстващите и признаха, че за тях е истинско удоволствие да работят със Стефан Диомов и по свой начин да вдъхнат нов живот на песните му.  Атрактивните млади таланти изпълниха и песента „Танц с вечерния дъжд“, озаглавила дебютния албум на групата, продуциран от техния ръководител. Включването на Тони Димитрова в празничния концерт, анонсирано от водещия като повод за още добро настроение с „любими песни от една любима изпълнителка“, предизвика силни възгласи и радостни емоции. Магнетичната дама със специфичен тембър представи няколко емблематични песни от своя репертоар, сред които „Обещания“ и „Нито ден е, нито вечер“. След продължителните овации и възгласи от публиката, Тони Димитрова, заедно с Драго Драганов представиха официално и Маестро Диомов с думите: „Само на 35! По две…“.  Неостаряващият рожденик, който празнува свой юбилей през февруари т.г., с нескрито вълнение сподели: „Скъпи приятели, много се радвам, че сте тук. От сърце Ви благодаря! Тази вечер ще чуете много песни, писани преди 10, 15, преди 30 години“ и добави, че в създаването на едни от най-популярните и обичани произведения не е бил сам, за превръщането им в хитове са допринесли изявени автори като Богдана Карадочева, Ваньо Вълев, Иван Неков, Пейо Пантелеев,  Валери Костов, Милена Добрева и др.  Композиторът се присъедини и към дуета на Тони Димитрова и  нейния партньор и колега Иван Ченов и заедно изпяха „За кой ли път“, в памет на непрежалимия Борис Годжунов. Драго поддържаше високия емоционален градус, като често припяваше заедно с изпълнителите и напомни, че „песните на Стефан Диомов се делят на хубави и още по-хубави“.                       
Празничната вечер продължи с изпълнения на Пени Ставрева, забавния хор на куклите и формация „Врабчета“. Драго Драганов обяви и появата на още една „великолепна певица с великолепен глас“ – Ваня Костова, която бе приветствана със силни аплодисменти и оживление, а след това публиката затихна, за да се наслади на първото изпълнение -„Звезда“, по текст на изключителната бургаска поетеса Петя Дубарова. Към рецитала на Ваня Костова се присъедини и нейният син – Боян Михайлов, който самата тя представи с думите: „Още едно поколение, което пее песните на Диомов“.  С много нежност и умиление звучаха изпълненията „Когато си от мен далече“ и „Искам тази нощ нещо да ти кажа“, а с акомпанимент на хармоника към песента „Очакване за пролет“ се включи и мимът Николай Ганчев– Руди. Младият, но изключително артистичен Мартин Йорданов представи популярен музикален мотив.            
          За първи път присъстващите имаха удоволствието да чуят дуетното изпълнение на Тони Димитрова и Ваня Костова „Време е за чаша вино“ – нова песен, написана специално от Маестро Диомов за този юбилеен концерт. Изненадите за всички почитатели в театъра продължиха с още една вълнуваща среща – гостуването на ангелогласните Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Теодор Шишманов от „Тоника СВ“. Два дни преди изявата, на пресконференция в Двореца на Културата и Спорта, Диомов дава изявление, че „Тоника СВ не са се събирали от толкова много години, този проект не е само концерт, това е спектакъл.“ И наистина, появата на легендарната група бе съпроводена с истински възторг и радост, че преживели предизвикателствата на времето, характерите си и жълтата преса, артистите са приели да бъдат отново тук заедно, както анонсира и водещият – Драгомир Драганов. Атрактивният Тео Шишманов сподели пред въодушевената публика, че преди 35г. Стефан Диомов ги е събрал с пожеланието да се пенсионират в същия този състав, като това предизвикателство е на път да се осъществи, ако Маестро Диомов обещае първо, че ще празнуват заедно и следващия му юбилей. Прохладната нощ бе огласена и от незабравимите песни „Приятели“, „Сутрин рано, вечер късно“ и „Здравей, как си, приятелю“, която бе изпята отново за финал на концерта, по желание на публиката. Искрена радост и възхищение предизвикаха малките чаровници Ния и Антон, които изпълниха песента „Чуй ме, Дилмано“, както и  щрайх оркестъра, с диригент Левон Манукян. Водещият обяви тържествено и получените цветя и приветствия от името на Радио Варна, Двореца на Културата и Спорта, Ева Иванова, Николай Бинев, Иван Иванов – Дядото и др. Стефан Диомов благодари сърдечно на всички, допринесли за реализацията на това прекрасно събитие, както и на многобройната и вярна публика, оценила по достойнство песните му през годините.

Автор отзив и снимки: Милена Белчева

         „Ябълки от детството“ е поетична книга за пътя на духа, за човешките тресавища и висини, за следите на премълчаното и споделеното, за разкаянието, упованието и прозрението. Автор на стихосбирката е Йеромонах Роман (Александър Матюшин), а подборът и преводът на творбите са дело на варненския поет и композитор – Владимир Стоянов. Стихосбирката е продукт на издателство „Фабер“ и излиза с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан, както и с материалната подкрепа на фонд „Русский мир“. Изданието е билингвистично и е действително стойностно за ценителите на художественото слово, които ще имат потребността да преживеят едно необятно пътешествие, тръгвайки от „стария си дом“, край „ливадата недокосена“ , през „горещия сняг“, необезкуражени от дочутите „объркани напеви“ и своята „съдба отрова“, за да открият вярната нишка към „светия извор“ и „Царството възпято“.

Петдесетте стихотворения са подредени в три цикъла – „Целебният извор“, „Песента на славея“ и „Моя възраст, златна моя гибел!“, като съставителят е спазвал хронологичния принцип при подбора и оформлението. Йеромонах Роман е автор на много сборници с духовни стихотворения и песнопения, но тази книга предлага едно по-обстойно представяне на творчеството му пред българската общественост и е плод на един неслучаен контакт между творци, прераснал в силно и преобразяващо приятелство. Както споделя и самият преводач в следговора на изданието : „има срещи, личности и събития, които са своеобразен дар и посвещение“. Като дългоочакван досег и светъл дар са и поетичните откровения на Йеромонах Роман, който предразполага читателите за едно по-истинно и обхватно възприятие. Думите му звучат изповедно, но без излишен драматизъм и не назидателно и мъчително, а молитвено и мелодично. Изказът е пестелив, но привлича с искреността си и разкрива фина сетивност и впечатляваща прозорливост. Разбира се, от съществена важност е и фактът, че преводът на произведенията е на такова ниво, което позволява на всяка дума да живее, одухотворена от творческата енергия, в стилистична и смислова хармонична цялост.  Но не само майсторската прецизност в подбора на изразните средства прави този реализиран проект толкова значим за литературната общественост. Книгата представя още едно лице на съвременната руска литература, в своя чист и естествен вид, но и отправя духовни послания от православния свят, така необходими в днешните времена на властващ егоцентризъм и изопачени ценности.

Авторът, осъзнал „колко е крехко човешкото „аз”, ни напомня, че „всичко е тлен и прах” и призовава „…помагайте хората да се разливат през бреговете си тесни, сурови”. И сам следвайки отправените повели, преодолявайки бариерите на скептицизма и изменящата представите оптитност, чрез поезията си, вероятно, намира възможност да ни изведе отвъд личностното и преходното. Макар открил спасение  в смирението и покаянието, той продължава да пита: „Защо мъдруваме, зачерквайки пътя естествен?”. Разбира и внушава, че дори когато „навсякъде искри непълнота”, когато „гине светът в неправда и зло” и често „сълзят очите”, трябва да съзнаваме, че „всичко е Божия милост”. Вътрешният необят на Йеромонах Роман е място на „покой и утешение”,  на преклонение и „прослава на Твореца”, но без изява и патос, защото както казва и сам в един свой стих: „величието мре без тишина”. Тази книга предполага по-различно психично състояние, в което да бъде прочетена и преживяна. „Ябълки от детството” е предназначена не за шумната тълпа, а за всеки, готов да задгърби „вековната суета” и „безмълвен и безимен” , в „самозабвение” да последва пътя на „душата, търсеща блаженството”.

Приветствам идеята на Владимир Стоянов да запознае родната общественост с личността и творчеството на този недостатъчно известен у нас автор и да направи мъдроликата му душа по-близка и поетичния му свят по-достъпен. Вярвам, че посланията в стихосбирката ще намерят нужните читатели и че подобни проекти ще продължат да се случват и да ни зареждат с оптимизъм.

Милена Белчева, 2015

корицата на български език

корицата на руски език

По покана на Катя Белчева приех да представя младата авторка в книжарница Сиела Варна.