Милена Белчева

Зает
Заето
Заети
Телефонът
Сърцето ти
Часовете
от изгрев до залез
и вселените между тях.
От юни до юни-
студено.
Зает
Заети
Заети
Погледът
Мислите
Коленете
от милост на милост
ми вливаш живот.
А аз го изплаквам-
бездомна.
Зает
Заети
Заето
Късметът
Маршрутите
и Небето…
Но стига за полет-
за да си спомня
колко са слепи
крилете ми.

*посветено

автор: Милена Белчева
снимка: личен архив
кадър: Найден Найденов

Жури в състав: 

Камелия Иванова – председател

Членове:

Александър Калчев

Божидара Димова

определи следните победители в конкурса „Жени и вино’2014“

Първо място

Онзи Париж – Татяна Йотова

ВИНО  И  ЉУБАВ – Тања  Ђурђевић

Второ място

Празна чаша – Милена Белчева

Есента е пияна – Христина Маджарова

НАЛИЈ ЈОШ ЈЕДНУ – Весељко Гајдашевић Шљаков

Трето място

Мъжко – Йордан Пеев

Еретично – Николина Милева

VINO ME JE IZLEČILO – Ljubisav Grujić

Поощрения

Тя, тъмната и страшната – Нели Куцкова

Опиянение – Красимир Стефанов

Жаден Пегас

ДВЕ ЉУБАВИ  –Војислав Трумпић

Източник: Буквите

Това е номинирато ми стихотворение:

Празна чаша | Милена Белчева

Нека съм празната чаша без име
и тишинката мига да засити.
В нежност превърнала полъха зимен,
скрила на твойте въздишки следите.
Нека съм празната чаша, възпяла
дивната прелест на тази Вселена
в пролетна утрин след дълга раздяла –
чиста сълза от дланта приютена…
Нека съм празната чаша, в която
вино се плисва, погалва, изпива
в привечер морна през сетното лято,
пълна с любов и тъга милостива.
Нека съм празната чаша без дъно –
щедро животът през мен да се стича.
Нека усещам спокоен духа му –
златен дъждец в листопада лиричен.
Нека съм празната чаша забрава.
Тръпната сладост на женски овали
да изсветлее, а ти дотогава –
вино бъди ми и въздух кристален.

От взиране в познати хоризонти
оптичната ни сила се смалява.
Класът отдавна зърното изрони,
но кой го търси в купчината плява?
Умората е някак неизбежна,
пришита по контура на клепача.
И никой красотата не превежда,
и тя отдавна нищичко не значи.

Разхождаме напрегнатите мисли
в галерии от сенки и ескизи.
Самотен тъмен призрак е надвиснал,
а утрото – отвсякога по-близо
напира през случайните пролуки
да ни докосне истинно с елея.
Предчувстваме, че всъщност пътят друг е,
но да прекрачим себе си не смеем.

Душата ни превръща се в мишена
или преследва в кой да се прицели.
Но моята – за друг неизкушена
се сгушва кротко в облаците бели.
Окото ми, превърнало в реликва
присъствието ти незаменимо –
все по-добре те вижда и обиква
и в най-отдалечаващата зима!

автор: Милена Белчева
изображение: интернет

Най-краткият ни път е извървеният,
Най-истинската мъдрост – непризната.
Мълчанието е опровержение,
че има лек по-скъп от самотата.
И не една следа ме е препъвала –
душата ни е опитно стърнище.
Изпращам се по мръкнало до ъгъла,
след който няма никого и нищо.
След който е единствено затишие
и пулсът е незрим, но осезаем.
Последните ми воли са издишани
от тялото, получено назаем,
от пясъка на замъци рисувани,
от устните на земните съблазни.
Приемеш ли отвесното пътуване,
ръцете ти е нужно да са празни.
Зад теб отдавна всичко се е сринало,
едничка пепелта до бяло свети.
Разбирам, че и ти си само минало,
но в камъка дори пониква цвете…

автор: Милена Белчева
изображение: интернет

И мислите далеч оттук засели
в обсебили покоя ти коси.
Усмихвам се в безмълвните недели,
но в тях дори и призраче не си…

Приех, че пак избираш друг маршрут, но
издаваше ме онзи зов в гласа.
Гнездото ми е все така уютно.
Красиви ли са Твойте небеса?…

И детска обич в слънцето покълна –
кората му разчупи се на две.
Сърцето ми е длан, с трошици пълна,
но птицата отказва да кълве…

автор: Милена Белчева
изображение: интернет

Обикнах полъха ти есенен,
скрежинките в косите спящи.
Сега светът безинтересен е,
лишен от свойто настояще.

Събирах в миговете пролетни
светулки от смеха ти цветен.
Не знам кога вкова неволята
на сетния ми кръст ръцете…

Горчат вините ни допуснати,
но ги отпивам и за двама.
Не мога да докосна устните,
дори в сълзите ми те няма…

Но още в мен трептика пламъче,
с дима си болката отнася.
И все тъй близък си ми, само че
прегръщам те – с ефирността си.

Така е, казваш, по-естествено
и чист е досегът безплътен.
А спомените – тежки кестени
не спъват никого по пътя.

автор: Милена Белчева

изображение: интернет

Понякога „случайно“ се отбивай
щом зърнеш лъч през черните завеси.
Дори тогава с друг да съм щастлива,
да ми е вече все едно къде си…
Да ми е мирно, кротко и значимо,
забравила съвсем за близостта ти.
Дори да е в безкрайно пуста зима,
дори да сме по-малко от познати.

Не казвай нищо, нито ме разпитвай.
Единствено прегръщай ме, прегръщай…
Тогава бях за тебе ненаситна,
сега е празник всеки миг завръщане.
…И как трептеше влагата в очите,
погледнеш ли ме свъсено и косо.
Но още трепка онзи зов магнитен-
докосвай ме, докосвай ме, докосвай!

Разбирам, че в човешката ни сфера
животът е лишен от перспектива.
И смисъл в самотата ще намеря.
И мъдра тишина ще ме опива.
Забравила за „утре“ и за „вчера“,
но не и всяка нежност милостива.
Понякога – за чай или вечеря
отбивай се.
И не, не си отивай…

20-6-13

автор: Милена Белчева
снимка: интернет

Всяка крачка към тебе беше крачка назад.
Всички шепоти нежни в нас отекваха – грачещи.
Светлинката отведе към подземния свят.
Близостта се превърна в непредвидено свлачище.
Бях замесила хляба, но просъхна съвсем.
Нераздаден остана. Спят души незаситени.
Не успяхме небето в своя дом да внесем.
Празни думи градяха пред очите ни зидове.

Уморена от битки се превръщах в капчук,
който бавно протича, щом присвиех клепачите.
И жадувах покоя, неоткрила във друг,
но когато те няма – всеки порив беззначен е…
Тръпнех само да вдишам твойта галеща длан,
но плесници от укор ме зазиждаха в зимата.
Пролетта ти припомни онзи пристан желан,
на позната далечност, може би най-любимата.

Ти към нея обуща и земи би протрил –
и летя над морета, и преравя къртичини.
От сланите попарен, сбирах аз през април,
всеки цвят на надежда, всяко стръкче обичане
и следи от сърцето, но го беше отдал…
Само дъхче от тебе си стаих, ще ме съдиш ли?
И това е навярно най-добрият финал-
да съм кръстния залез, дал на пътя ви бъдеще.

автор: Милена Белчева

изображение: интернет