Tag Archiv: вдъхновение
По случай 8-ми март, имах удоволствието да се включа в празничен спектакъл „Силата на една жена“, организиран от проект „Живей“. Събитието бе в подкрепа на една благотворителна кауза, свързана със съдбата на наистина великолепно дете – Никола, чиято нелека съдба бе представена от неговата майка с много любов и топлота. Представям посланието, което написах специално за повода, с дълбока признателност към всички жени – музи, приятелки, сестри, майки, любими…
Мили момичета, прелестни дами,
Бъдете с открити и чисти сърца, за да живеете по-осъзнато, по-извисено и по-дълго!
Защото както казва Дънов, „който не живее в Чистота, той замъглява хоризонта на своето Небе, както облаците замъгляват Слънцето.“
Бъдете овладени и премерени, въпреки вродената емоционалност!
Бъдете сгряващи, но не изпепеляващи!
Чувствителни, но не драматизиращи!
Благонравни, но не догматични!
Смели, но не войнствени!
Гъвкави, но не прегъващи се!
Отдадени, но не обсебени от другия!
Бъдете музи, бъдете полъха, пътеводната светлина, импулса-привидно незабележими, но преобразяващи!
Неслучайно Емерсон ни припомня, че„Основната ни необходимост е просто един човек, който да ни вдъхновява да бъдем онова, което знаем, че можем да бъдем.“
Бъдете обичани, сияйни, мъдри, балансирани, умиротворени, възхитителни!
Бъдете ярки, забележими, магнетични, чувствени, разкошни…
Нека душата ви се шири, нека духът ви е на висота, а нозете ви да са стъпили здраво и свързани с майката земя.
Бъдете щедри в любовта си, благородни в сърцето си, грациозни в движенията си.
Бъдете признателни и благодарни, каквото и да сте привлекли в живота си.
Мислете за себе си като за подарък!
Бъдете безценни жени, а не такива, които постоянно демонстрират цената си.
Имайте и изживявайте благословията на майчинството, красотата на семейните отношения, радостта на добрите приятелства.
Давайте подкрепа, прегръдка, прошка.
Бъдете олицетворение на младостта и милостта.
Нека всеки ваш поглед, жест и дума изразяват щастие и преклонение пред необятните светове на Твореца и чудото на живота.
Танцувайте, целувайте, докосвайте!
Бъдете нежни и безметежни!
Нека и сълзите, и молитвите Ви бъдат пречистващи и благотворни.
И в най-тежкия и безпомощен миг, помнете, че имате силата на своята усмивка!
Автор: Милена Белчева
Целият концерт може да бъде видян тук
Първите ми срещи с Тони бяха в ученическите години, тя е сестра на моя близка приятелка, с която се виждахме ежедневно по това време. Разбира се, емоциите, които тогава ни владееха, бяха различни. Днес Антоанета Петрова е успешен юрист, горда майка на двама сина, обичана съпруга, фотограф и какво ли още не. Радвам се на впечатляващата ѝ виталност и енергия, на естетиката, която внася в ежедневието си и ведрината, с която може да превърне и най-мрачния и скучен ден в незабравим празник. Колкото до отношението ѝ към модата и стила, ето какво споделя самата тя:
Какво мотивира избора ти на дрехи – удобството да носиш „обичайното“, или моментното настроение и желание за разнообразие?
–Когато си избирам какво да облека, на първо място се съобразявам с повода, след това, според настроението, се появява и желанието дали да наблегна на разнообразието, или на удобството. Обичам разнообразието, но вече се старая и да ми е удобно, за да мога да си позволя лукса, както да изглеждам прилично, така и да тичам след децата, да поседна в тревата, да се разходя по пясъка или да потанцувам на воля, ако продължа вечерта в някое заведение.
Имаш ли пристрастия към определен вид аксесоари – обувки, чанти, шапки, шалове, колани, очила, бижута…? Опиши някои, които носиш почти ежедневно?
-В ежедневието си не нося много бижута. Единствено годежния пръстен и венчалната халка, часовник според тоалета и едни любими ръчно правени обеци във формата на кибритени клечици, които си купих от Закинтос. Чантите и обувките са ми голяма страст и смятам, че изборът на подходящи аксесоари е много важен за завършека на един тоалет. Имам доста интересни обеци и гривни, а също и медальони, предимно с дълги верижки, които съчетавам според случая, но не държа да са скъпи. За мен те по-скоро са начин да изразиш себе си, отколкото благосъстоянието си. Също така обичам шапки и шалове. Имам във всякакъв стил и ги нося според настроението. Обичам да съчетавам колана с обувките в някакъв по-различен цвят от този на облеклото, които да разчупват цялостната визия. Слънчевите очила и часовниците също комбинирам според стила и цвета, но винаги ги нося със себе си. Чантите ми обикновено са големи и както обичам да казвам – в тях има всичко необходимо, че да оцелея поне една седмица, ако някой ме отвлече (смее се)
Пастелни или ярки цветове предпочиташ? Твоите най-любими нюанси са?
-Като една емоционална и артистична личност, обичам повече ярките цветове, като любими са ми коралово, червено, тюркоазено и кралско синьо, но също така в гардероба ми изобилства и от черни и бели дрехи. За по-изискани и официални поводи нося и пастелни тонове. Общо взето, не мога да кажа, че нося точно определен цвят дрехи. Имам си периоди…
Едноцветни десени ли харесваш, или дрехи с пъстри щампи и декорации, с геометрични шарки-пр.точки, карета…?
–Харесвам изчистените десени. Ако има нужда от разчупване, предпочитам да го постигна чрез добавянето на подходящ аксесоар. Не харесвам надписи, пайети, марки, животински шарки… Но точки, карета и пипит – имам. Особено в черно -бяла или червено-синя комбинация са доста приятни. Ако си взема блуза с щампа или надпис, то те ща са с някакво важно за мен послание! Харесвам и съчетанията на по-опростени материи с дантела, която да се подава закачливо от някъде, за което понякога мои приятели се шегуват с мен, че пак съм излязла с нощницата.
Най-приятните, според теб, материи? Предпочиташ ли естествените тъкани, или харесваш дрехи със синетични и изкуствени влакна, които спестяват гладенето?
–Предпочитам естествените материи, но разбира се мачкането си е сериозен проблем. Когато някоя дреха ме “грабне”, рядко материята може да ме спре…
Дрехата, която чувстваш, че все едно е измислена специално за теб, е?
–Блузите и роклите с паднали и изрязани рамене 🙂 Обожавам ги и затова присъстват с цялото си разнообразие в гардероба ми, носят ми закачливо усещане и разчупват визията.
Стилът ти е по-скоро класически, или по-често екстравагантен?
-Не мога да му дам точно определение. Може би е разчупен, понякога щур и дори, може би твърде младежки за възрастта и професията ми, но това съм аз! Иначе имам и обожавам класически костюми, прибрана на кок коса, обувки на висок ток и прилежно пригладена риза, но рядко мога да бъда забелязана в този вид.
Кой е сезонът, през който се чувстваш най-комфортно, каквото и да облечеш?
-Моят сезон е лятото! Когато слънчевият загар, изсветлелите от слънцето коси и вталената фигура са достатъчни аксесоари за всеки повод и дреха. Мога да нося на воля ярки цветове, феерични рокли и дънкени панталонки с удобни тениски. Просто витамин D прави чудеса с хората през лятото!
Ако имаш пълна свобода, какво би избрала да носиш възможно най-често – спортен сет, изящна женствена рокля, семпъл класически тоалет, хипи дрешки, униформа, домашен халат…?
–В момента май имам тази свобода. И се обличам изцяло според настроението и удобството ми. Мога спокойно да се оправдавам, че е заради децата и фотографията! (намига) Не бих се оставила с развлачен домашен екип, дори и да знам, че никой няма да ме види. Дори и за бързо да изляза винаги обичам да съм в приличен вид.
Какво е отношението ти към естетичната и пластична хирургия, както и към съвременните „екстри“ – екстеншъни, ноктопластика, татуси, перманентен грим, пиърсинг и др.?
–Не съм против, но смятам, че в днешно време доста се прекалява с всички тези интервенции и което е по-лошото, от доста ранна възраст. Когато има някакъв проблем и се преодолява с мярка – добре, но всяко залитане в дадена посока, за мен говори за някакви психологически проблеми. Аз самата съм преминавала през няколко операции по здравословни причини и не мога да разбера хора, които се подлагат на това единствено от суета. Аз си приемам всеки недостатък, белег и бръчица по себе си, като една емоционална карта, която ме отличава от останалите и ми напомня през какво съм преминала и защо обичам живота и ценя малките мигове. За мен дори ходенето на маникюр, фризьор, козметик и всички останали процедури по график, е губене на време и би ме натоварило, но всеки сам си избира как и с какво да запълва ежедневието си.
Имаш по 1-2 чифта обувки, според сезона, или шкафът ти е пълен с десетки цветове и модели за всеки повод?
–То, ако беше само 1 шкаф щеше да е добре (широка усмивка) Но това е нещо, с което не се гордея и в момента съм в период на разчистване на обувки, дрехи и всякакви излишни вещи и отношения, тъй като смятам, че това трупане отнема не само от времето и мястото, но и от енергията ни.
Кои са най-смелите ти експерименти с визията-пр.драстично отслабване, необичайни цветове на косата, странно облекло?
–Аз обичам разнообразието и като се замисля косата ми е тази, която го е „отнасяла“ най-често. Спомням си как на времето попаднах на една статия в едно от многобройните , събирани от майка ми, списания “Бурда”, как да се правят кичури с шапка и фолио. Тогава все още не се правеха такива по салоните, та пробих дупки в една шапка за баня, извадих кичурите с кукичка за плетене и ги намазах с Блондор. И така, доста дълго експериментирах върху моята и на приятелките ми коси, като най-смелите ми кичури бяха в…розово. А по едно време се боядисвах и с цвят “тъмен патладжан”, но в крайна сметка разбрах, че русото определено си е моят цвят, я и междувременно пораснах за такива експерименти. Все още се боядисвам сама, но за подстригване и за кичури, вече се доверявам на професионалист. Добре, че нямам дъщеря :)))
Какво е гримът за теб – неизменна необходимост, напълно излишно средство или възможност за разнообразие с излъчването понякога?
–За мен гримът е нещо много любимо. Говоря за ежедневен, лек грим. Никога не излизам без малко грим и дори когато раждах бях гримирана. Не го правя заради другите, а заради себе си, просто се чувствам освежена, както след душ, или като да си среша косата, например… Спомням си, че нямах търпение да стана на възраст, на която да мога да си слагам червило. Първото ми го подари лелята на приятелката ми от училище и още помня цвета, марката и аромата му. В момента кораловото червило, което умея да слагам дори и без огледало ми е запазена марка.
Следиш ли дизайнерските тенденции и препоръките на стилистите, или разчиташ на своите естетически критерии?
–Не мога да кажа, че следя модните тенденции и определени марки и дизайнери. Не обичам ограниченията и сляпото подражание. Също така, не държа да нося маркови дрехи. Една дреха трябва да те кара да се чувстваш така, все едно е правена за теб, да ти създава настроение, самочувствие и удобство. Точната дреха трябва да се отличава по-скоро с твоя собствен стил, а не с етикета си. Така че аз се вдъхновявам от нещо, което съм видяла в киното, в случайна снимка или дори на улицата. Като малка обичах да преправям дрехите на майка ми или мои, които вече са ми омръзнали. За жалост не съм особено сръчна с ножиците, обаче.
Има ли период или епоха, които да усещаш близки в модно и архитектурно отношение и ако можеш, би живяла тогава?
–Като една романтична душа, много харесвам епохата на моята съименничка Мария Антоанета. Като малка обичах да навличам роклите на майка ми, заедно с обръча от художествената гимнастика на сестра ми, но смятам, че в днешно време човек има свободата и отговорността да бъде какъвто си пожелае и да се облича както си иска. Така че, в стилово отношение 21 век ме устройва идеално!
Приблизително колко време отделяш, при подготовка за излизане в ежедневието си?
-Ако знам какво да облека – около 15мин. са ми напълно достатъчни, включително за грима и косата. Но ако не мога да реша какво да си сложа, става страшно. Понякога цялото ми легло се затрупва с дрехи и накрая ми хрумва нещо съвсем неочаквано.
Какъв е твоят съвет и послание към дамите, свързани с модата и имиджа?
–За дамите не знам, но моят съвет към по-младите момичета, е да бъдат предимно себе си, да открият своя стил и да се стремят да го изразяват, а не да подражават и така да се обезличават! Днес това е толкова лесно, а на младите сякаш им липсва въображение! Уж се борихме против еднообразието и униформите, а масово се носи едно и също и то съвсем доброволно. Това, че нещо се продава във всеки магазин, или че си го видяла върху поредната “звезда” по музикалния канал, не означава, че непременно е модерно, стилно или че точно на теб ще ти стои добре. Освен това, когато се обличат е добре да оставят нещо и на въображението. Все пак шоколадовите яйца са все още толкова желани, именно заради елементът на изненадата. Прекаляването с грима и подобренията също не е естетически издържано, все пак целта на макиажа, е да изразим себе си, а не да се обезличим! (намига)
Коя песен, филмова или литературна героиня олицетворяват твоя стил?
–Идея нямам! Но мога да кажа кои героини са ми направили най-ярко впечатление като стил и излъчване и от които черпя вдъхновение и пример. Разбира се, започвам с Джулия Робъртс и нейната прекрасна червена рокля в “Хубава жена”, както и нейният кафяв тоалет на бели точки, а също и изчистеното съчетание на класически дънки с бяла тениска и спортно черно сако. Продължавам със свободно свлечените в раменете широки пуловери на Дженифър Бийлс във “Флашданс”. Сексапилната и едновременно елегантна визия на Шарън Стоун в “Първичен инстинкт”. Закачливия и в същото време стилен почерк на Дженифър Анистън в “Приятели”. Шантавите комбинации на Сара Джесика Паркър в “Сексът и градът”, която често съчетава небрежен с официален стил по един очарователен и пленителен начин, като намигване към зрителите. Няма как да подмина и Кери Уошингтън в ролята ѝ на Оливия Поуп в “Скандал”. Тя винаги изглежда перфектно – с идеално оформената си коса и стилни тоалети, които демонстрира с изящна и уверена походка, а и не се сещам за друг, който да пие по по-елегантен начин червено вино, независимо дали ще е от голяма чаша или директно от бутилката…
Снимки-личен архив Тони Петрова
Интеврюто взе Милена Белчева за Артилена
Де
си Маринова е едно от варненските момичета, което не може да остане незабезязано. Въпреки че е щастлива майка на прекрасна тийнейджърка, тя успява да съхрани своето младежко излъчване, допълнено от характера на зрелостта. Деси е атрактивна и артистична, впечатляващо витална, одухотворена – истинско вдъхновение! Първата ми асоциация, свързана с нейната модна визитка, е аристократизъм и класа. Чест и удоволствие да споделя интервюто с нея:
Какво мотивира избора ти на дрехи – удобството да носиш „обичайното“, или моментното настроение и желание за разнообразие?
–Най-вече трябва да се чувствам комфортно и в „кожата си“, при избора на дрехи.
Имаш ли пристрастия към определен вид аксесоари – обувки, чанти, шапки, шалове, колани, очила, бижута…? Опиши някои, които носиш почти ежедневно?
–Любими аксесоари са слънчевите очила и дамските чанти (без тях не излизам).
Имам доста разнообразни модели, цветове и форми, както и различни шалове за всеки сезон и тоалет. Шапки не се научих да нося по никакъв повод, а от бижутата, любим аксесоар ми е часовникът.
Пастелни или ярки цветове предпочиташ? Твоите най-любими нюанси са?
–Ярки цветове не нося – нито като аксесоари, нито като дрехи. Обичам приглушени нюанси и пастелни тонове.
Едноцветни десени ли харесваш, или дрехи с пъстри шампи и декорации, с геометрични шарки-пр.точки, карета…?
– Харесвам и нося предимно едноцветни, изчистени десени, без декорации, щампи и фигури.
Най-приятните, според теб, материи? Предпочиташ ли естествените тъкани, или харесваш дрехи със синетични и изкуствени влакна, които спестяват гладенето?
–Старая се да избирам дрехи от естествени материи, но не винаги успявам. А и в неестествените също откривам красота и удобство много често.
Дрехата, която чувстваш, че все едно е измислена специално за теб, е?
–Тесни дънки, риза и пуловер за зимата. Тениска или потник за лятото.
Стилът ти е по-скоро класически, или по-често екстравагантен?
–Стилът ми е по-скоро калсически.
Кой е сезонът, през който се чувстваш най-комфортно, каквото и да облечеш?
–Във всеки сезон се чувствам добре и комфортно.
Ако имаш пълна свобода, какво би избрала да носиш възможно най-често – спортен сет, изящна женствена рокля, семъл класически тоалет, хипи дрешки, униформа, домашен халат…?
–Когато спортувам съм в спортен сет. Рокли нося само през лятото, а в ежедневието-спортни и удобни обувки/ботуши, дънки, кожени клинове или панталони, много ризи, туники и пуловери.
Какво е отношението ти към естетичната и пластична хирургия, както и към съвременните „екстри“ – екстеншъни, ноктопластика, татуси, перманентен грим, пиърсинг и др.?
-Освен в случаите, в които по една или друга причина това се налага, стига да е естетично, красиво, с мярка и направено професионално, съм „За“ корекциите и поддържането на добър външен вид. Това, обаче, не включва татуси, перманентен грим и пиърсинг.
Имаш по 1-2 чифта обувки, според сезона, или шкафът ти е пълен с десетки цветове и модели за всеки повод?
–Имам дестетки цветове и модели обувки!
Какво е гримът за теб – неизменна необходимост, напълно излишно средство или възможност за разнообразие с излъчването понякога?
–Гримът е необходимост за мен и винаги е бил. Отново в рамките на нормалното и естетичното и без експерименти.
Следиш ли дизайнерските тенденции и препоръките на стилистите, или разчиташ на своите естетически критерии?
–Не, не се влияя от тенденции и препоръки.
Има ли период или епоха, които да усещаш близки в модно и архитектурно отношение и ако можеш, би живяла тогава?
–Не. Моето време е това, в което живея.
Приблизително колко време отделяш, при подготовка за излизане в ежедневието си?
–Около 15 минути.
Кои са най-смелите ти експерименти с визията-пр.драстично отслабване, необичайни цветове на косата, странно облекло?
–Не съм експериментирала никога с визията си!
една съвременна модна икона
Интервюто взе Милена Белчева за Артилена
Кадри: личен архив Деси Маринова
Мили приятели,
В днешния ден на народните Будители, стартирам проект, свързан със семейството – като ценност, път и смисъл.
С вълнение и благодарност Ви каня да споделите и съживите идеята ми, с убеждението, че скромният Ви принос с вдъхновяваща история, може да промени поне един човек, една двойка, а защо не и една общност!
Досега през годините съм събирала такива истории за себе си, но почувствах потребност да поканя Изобилието 😉 на принципа „колкото повече-толкова повече“.
В днешното време на масов разврат, грубост, недоверие, изневери, стрес и т.н. подобно споделяне може не само да усмихне и умили, но и да провокира осмисляне на собствения и/или общия път, да мотивира в посока подобряване на отношенията или създаване на нови здравословни такива, да смекчи реакциите ни, да отрезви преценките ни, да засили вярата ни…
Каква е идеята?
Да събера истински истории за великолепни семейства за пример, без значение от възрастта, защото обичта винаги умилява. За предпочитане – двойки, живеещи в брак, или поне на семейни начала. Ако имат дългогодишен стаж в отдадеността си един на друг -още по-добре.
Как да се включите?
- Изпратете ми кратка ИСТИНСКА история на семейство, което е пример за Вас. Може да са и спомени и за двойки, приключили своя земен път.
- Разкажете:
-С какво са Ви впечатлили?
-Кое в отношенията им Ви вдъхновява истински?
-Каква, според Вас, е „тайната“ на тяхната дългогодишна хармония? Споделете конкретна поучителна случка.
-Какво ги отличава от другите семейства – като качества, светоглед, принципи, ценности?
-Как бихте описали любовта им с 3 думи.
- Може би това е било/е Вашето семейство?
- Вероятно имате такива приятели в обкръжението си?
Ако имате снимка и с тяхно разрешение – приложете.
Изпращайте Вашите файлове целогодишно.
На 21-ви ноември, в деня на християнското семейство, ще споделя трите най-вдъхновяващи и красиви истории.
Ако е възможно, ще направя интервю с двойката или техни близки, които желаят да разкажат повече за тях.
Разбира се, имам нужда от доброволци, които да прочетат историите, за да бъде изборът по-обективен.
Ако проектът се разрасне и има желаещи да съдействат, може да организираме литературна вечер, на която да прочетем историите и да ги дискутираме.(за събитие в Морската столица)
Пишете ми как бихте искали да се включите.
Авторите на трите най-хубави истории ще получат моя електронна книжка. Мисля и за други символични изненади!
Дали това ще се превърне в събитие всяка година или сезон, зависи от интереса и активността Ви. Вярвам, че клишето „заедно можем повече“ важи с пълна сила и се надявам продължим да си бъдем полезни. Разбира се, ако мога, с радост ще откликна и за Ваши проекти.
Изображение-мрежата
Константина Живова е популярно лице от телевизионния екран, предпочитан модел, прекрасна майка, също и автор на проекта trywithina.com. Какво още, ще ни разкаже самата тя. Повод за това интервю е първият ѝ роман „Завинаги” и вълнуващите минути на любов и споделеност, свързани с премиерите. Благодаря ѝ, че прие поканата да добави още интересни щрихи към своя портрет и да задоволи читателското любопитство. Новото ни познанство, както и зашеметяващата ѝ усмивка са добър повод да минем и тук на „ти”.
Здравей! Коя е Ина, извън клишето „красива и известна” ?
Ина е работеща жена, майка, приятел. Тя е човек, който не може да стои без да прави нищо. Динамична, организирана и почти винаги усмихната. (и тук се усмихва отново)
Видно е, че си привлекателна, а в съчетание с енергията на младостта и силата на характера, въздействието ти се увеличава значително. Но външността понякога е коз, понякога е оръжие, насочено срещу притежателя му. При тебе как е?
Всяко качество, което носи човек в себе си би могло да му помага, но и да му вреди. Всичко зависи как ги използваме. За мен е важно човек да има енергия в себе си. Да има желание за живот и развитие. Да вижда и оценява малките неща. Да бъде добър!
Днес почти всеки разкрива своя lifestyle – чрез социални платформи, сайтове и т.н. и се „бори” са повече публично внимание. С какво твоя блог и новите ти видеа се различават от тези на останалите?
Така е. Да бъдеш блогър се превърна в световна тенденция. В България тази професия или хоби се развива с пълни сили. Когато има конкуренция аз лично се чувствам по-добре. Амбицирам се повече. Моят блог www.trywithina.com съществува вече втора година. Опитвам се да показвам неща, които ме вълнуват. До броени дни ще започна и нещо ново, свързано с модата в моя блог, но ще го видите, когато е готово. Това ще е моят нов начин за представяне на модата.
Как успяваш да жонглираш с толкова много ангажименти, стремежи, активности?
Аз съм такава от дете. Приятелите ми казват, че съм суперактивна. И е така. Не мога да не правя нищо. Изпадам в депресия дори за ден. Обичам да експериментирам, да мисля, и да създавам нови неща и да си поставям нови предизвикателства. Обичам да работя.
Родена си в Монтана, но живееш в столицата. Какво те привлича в големия град и какво ти липсва?
Всеки човек, който е дошъл от малкия град в столицата е привлечен от възможностите за развитие. От повече от 12 години съм в София и създадох много контакти, приятели и познанства в различни сфери. Понякога ми липсва спокойствието и усамотението. Мечтая си някой ден да живея в къща с изглед към морето.
Убедихме се, че имаш и изключително красиви приятелки, които споделят с теб премиерите. Смяташ ли, че визията е индикатор и за вътрешното обаяние, което привлича и такива себеподобни?
Разбира се. Визията е важна част от това как ни възприемат околните. Важно е да се грижим за себе си. Няма как някой да ни харесва и обича, ако ние не харесваме себе си.
Кое е най-необичайното нещо, което са ти признавали на срещите с читатели и почитатели?
Има много истории, които са ме карали да настръхвам. Никога не съм вярвала, че книгата ми ще докосне толкова хора и ще промени съдби. Наскоро едно момиче ми сподели, че след прочитането на книгата, нейните родители са се събрали след дълга раздяла. Това е най-голямото щастие. Щастието в очите на другите, благодарение на частица от моя труд.
Кой е най-големият ти критик в ежедневието и по отношение на литературните опити?
Моите близки и приятели. Приемам критики. Те те изграждат като личност.
Каква ще остане Ина завинаги и как се промени след написването на романа?
Ина ще остане завинаги обичаща. Обичаща живота! Да забелязваш малките неща, да оценяваш кратките и на пръв поглед незначителни моменти, дори в ежедневието е голямо богатство, ако успееш да го запазиш, като черта от своя характер. „Завинаги“ ме промени завинаги с това, че събрах смелост, упоритост и дадох цялата си любов за този проект. Разбрах, че когато си смел и упорит трудът се възнаграждава и оценява.
Споделяш, че в книгата ти има силни послания и за мъжете. Какви са отзивите на мъжката аудитория и съвпадат ли с идеята на твоята мисия?
За мое щастие книгата се чете и от мъже. Получавам коментари и писма от мъжката аудитория и разбирам, че и те имат своите неразбирания за себе си, като нас жените, но знаят едно, че и те могат да обичат истински.
Решила ли си вече какви ще са тематичните ракурси на следващите авторски изяви?
Да. В момента започнах работа по редакция на романа, кратка, но допълваща, която може да бъде интереса и на второ четене и до месец се надявам да започна превод на романа на английски. Надявам се в края на лятото книгата да бъде достъпна за хората по цял свят, преведена и издадена онлайн.
Кои песни олицетворяват: личността ти, детството, летежите, несбъднатостите?
От няколко години харесвам “The Weeknd” и това слушам постоянно в момента.
Опиши с 5 прилагателни идеалния за теб ден?
Слънчев, усмихнат, креативен, ползотворен, незабравим!
В градината на приятелството, ти си букет от ….?
Лалета.
Автор : Милена Белчева
Снимков материал: личен архив Ина Живова, Милена Белчева
Романът „Завинаги” може да бъде закупен оттук или чрез директен контакт с авторката.
\
Утрото, топящо се в лавата на деня, като една неизменна част от всичко случващо се ме приема в своята прогнила лодка, без тайнствени обещания, упътващи знаци и интуитивни прозрения.
Кафето-съпътстващ ритуал, превърнат в свещенодействие, глътка преживени несъответствия и захаросани празнословия, без които не можем…
Стъпките на времето, след което препускаме със спортна злоба, в жалките си опити да го догоним…Да достигнем нещо, което не съществува.
Сънищата, които ще измислим, мечтите, които ще си подарим, любовите, в които ще се препънем..
Топлината на едно свръхволтово докосване, последвано от нечовешката ледност на безразличието.
Вдъхновението и рутината.
Онази необеснима ревност, която те кара да слушаш Пърпъл, отново и отново. Цветната въртележка на битието…
Отхапвам от ябълката на момента, преди да е отлетял и се питам:
Къде е посоката?…
автор: Милена Белчева
из „Ванилено небе“
изображение: интернет
посветено
Мъжете охладняват с есента.
За зимата не ми се мисли даже.
Косите по инстинкт ще разплета –
да не премръзна в сянката на плажа.
Пресипналата нощ ще приюти
сиротните ми спомени за вяра.
Но чувствата пред пътните врати –
с невъзмутима трезвост ще разкара.
Ще тръгнат в неизвестното и те.
Смирено светлината ще покълва.
И щедро ще разкрие деколте
най-чаканата истина безмълвна.
Животът милостив ще окоси
на троскота от спомени – полята.
Ще трепнат тихо слънчеви брези,
докоснати от нежност непозната.
Кръвта като тъга ще изтече
и бликне само обич безметежна.
И утрото ще смигне със оче,
учудено светът ще вдигне вежда –
осъмнал в благодат и зарево,
надраснал всеки порив безразсъден.
Покой, възторг и сбъднатост – ведно.
Прошепвам със сърцето си: Да бъде!
автор: Милена Белчева
изображение: личен архив
Умората ухае на мушкато,
премръзнало в напразно суетене.
Илюзията също ярко свети.
Разбираш, че зависим си, когато
прожекцията никой не отменя,
дори при непродадени билети.
Прехапва устни всяка съпротива –
светът не е хазарт и хороскопи.
Мастилото от страсти избледнява.
Посятото расте или загнива.
Сама вратата в тъмното се хлопва,
привидното обрекла на забрава.
И ражда тишина дъждът пороен.
Животът, взрян над тежката си лупа,
дошива търпеливо своя гоблен.
И всяко зло, си спомняш – за добро е.
Сърцето-огледало щом се счупи,
парченцата не режат, а са обли.
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
Зает
Заето
Заети
Телефонът
Сърцето ти
Часовете
от изгрев до залез
и вселените между тях.
От юни до юни-
студено.
Зает
Заети
Заети
Погледът
Мислите
Коленете
от милост на милост
ми вливаш живот.
А аз го изплаквам-
бездомна.
Зает
Заети
Заето
Късметът
Маршрутите
и Небето…
Но стига за полет-
за да си спомня
колко са слепи
крилете ми.
*посветено
автор: Милена Белчева
снимка: личен архив
кадър: Найден Найденов
Вълна отне ми пясъчната къща,
вината ме души – отново аз ли?
Приижда самота. Брега прегръщат
изхвърлените морски водорасли.
Кога отмина златната наслада,
какво от всяка нежност ще остане?
Една сълзица лято меко пада
по улея на глезени и длани.
Отдавна хоризонтът разтопен е
от парещи въздишки на невяра.
Изчезват бавно стъпките зад мене
и нямо овдовява календара.
Навярно съществуваш, но измислен
в усмихнато предчувствие за юни.
Не търся в този миг любовен пристан,
не ме примамват ласкави лагуни…
Защото знам, че някъде те има
и стихнат ли битийните стихии
душата ми – последна и незрима
по слънчева следа ще те открие.
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
