Tag Archiv: любов
Изненадайте своя приятел, близък, познат, любимия преподавател, (съ)ученици, колеги, добри съседи, роднини…
Зарадвайте компанията или най-скъпите на сърцето Ви хора – без повод или за конкретен празник.
ИЗРАБОТКА НА ИЗДЕЛИЯТА ОТНЕМА ОТ НЯКОЛКО ЧАСА ДО НЯКОЛКО ДНИ, СПОРЕД СЛОЖНОСТТА НА ИЗПИСВАНЕТО, ВРЕМЕТО ЗА СЪХНЕНЕ НА БОИТЕ, ЖЕЛАНИЯ ОТ ВАС СРОК И ОБЕМА НА ПОРЪЧКАТА.
С УДОВОЛСТВИЕ ЩЕ ИЗПЪЛНЯ И ВАШИТЕ ИДЕИ ЗА ПОЖЕЛАНИЯ И ЩЕ ОТГОВОРЯ НА ВСИЧКО, КОЕТО ВИ ИНТЕРЕСУВА НА ПОСОЧЕНИТЕ КООРДИНАТИ ЗА ВРЪЗКА
Може да направите своята индивидуална поръчка още сега:
– За да отправите лично послание към любимия човек за Св.Валентин и/или друга специална дата или семеен празник
– За да изпишете името на Ваш близък върху камъче- комлимент към подарък за неговия имен ден
– За да изразите нежно признание за Деня на майката-Осми март: „Ти си ми всичко“, „Благодаря за всичко, мамо“ и др.
– За да заредите с настроение и сила приятел в труден момент: „И това ще мине“, „Усмихни се!“ , „С теб съм…“
– За да пожелаете с най-светли чувства : „На добър час!“ или „Потътен вятър“ за новия старт в живота на абитуриентите
– За да изразите съпричастност и подкрепа към Ваш близък, който започва нова работа или проект: „Кураж“, „Успех“, „Вярвам в теб“
– За да мотивирате себе си и наредите на бюрото си камъчета с надписи „Мога“, „Вярвам“, „Постигам“ и др.
– За да зарадвате с лично послание младоженците и направите още по-красива тяхната сватба
– За да подарите зодиакален знак-талисман или някакъв закачлив ваш поздрав с пожелание за един незабравим и забавен рожден ден
– За да имате оригинални късмети с пожелания за Нова година, които могат да бъдат съхранени дълго време и да напомнят за споделените емоции от празничната нощ и за Вашето внимание. (Късметите могат да бъдат предоставени в желана от Вас бройка в красива опаковка от органза)
ДРУГИ ПРИМЕРНИ НАДПИСИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗПИСАНИ ВЪРХУ СТЪКЛЕНИ И РЕЧНИ КАМЪЧЕТА:
„Вече ми липсваш“, „Гордея се с теб!“, „Дай ми време“, „Обичам те“, „Остани с мен“, „Искам да остареем заедно“, „Жена и половина!“, „Мисля за теб“, „Честит празник!“, „Ти си моето щастие“, „Забавлявай се!“, „С теб съм в Рая“, „Ти си чудо“, „Честит нов дом“, „Честита рожба“, „Брат-мечта“, „Сестра-съкровище“, „Тъща-злато“, „Най-добрият баща“, „Най-красивата майка“, Здраве“, „Късмет“, „Хармония“, „Любов“, „Шанс“, „Мечтай“, „Радост“, „Надежда“, „Пари“, „Хъс“, „Обич“, „Нежност“, „Вяра“
автор: Милена Белчева ®
Петият юбилеен летен конкурс „По стъпките на лятото 2014“ официално приключи. И тази година беше невероятно успешен, със силно международно участие. Най-малкият участник беше на 10 години, а за горната граница да не говорим.
В раздел „Поезия“ бяха публикувани 313 стихотворения, като близо една трета от тях бяха на чужди езици – предимно сръбски, македонски, хърватски. Не бяха допуснати до участие над 100 произведения поради ниски художествени качествени качества.
В раздел „Проза“ са допуснати 139 произведения.
източник: БНР
Eто и наградените ми стихотворения:
Сърдечен компас
Вълна отне ми пясъчната къща,
вината ме души – отново аз ли?
Приижда самота. Брега прегръщат
изхвърлените морски водорасли.
Кога отмина златната наслада,
какво от всяка нежност ще остане?
Една сълзица лято меко пада
по улея на глезени и длани.
Отдавна хоризонтът разтопен е
от парещи въздишки на невяра.
Изчезват бавно стъпките зад мене
и нямо овдовява календара.
Навярно съществуваш, но измислен
в усмихнато предчувствие за юни.
Не търся в този миг любовен пристан,
не ме примамват ласкави лагуни…
Защото знам, че някъде те има
и стихнат ли битийните стихии
душата ми – последна и незрима
по слънчева следа ще те открие.
„Хайде тръгвам:) „
„…хайде тръгвам“ – и ето, заблестяха внезапно
всички изгреви смели – от среднощ до един.
Този град се изгуби и притихнало капна,
строгостта си превърнал в разтопен парафин.
И завоите остри преминаваха в преки,
изпреварили нечий любопитен перваз.
Упоих се сред всички думи билково-меки,
ослепях – да не виждам как си тръгваш след час.
После юли престана да е пристан за лято,
дръпнал грешната струна на раним клавесин.
Но ме буди усмивка за дланта ти, която
бе завинаги моя – от среднощ до един.
автор: Милена Белчева
Вълна отне ми пясъчната къща,
вината ме души – отново аз ли?
Приижда самота. Брега прегръщат
изхвърлените морски водорасли.
Кога отмина златната наслада,
какво от всяка нежност ще остане?
Една сълзица лято меко пада
по улея на глезени и длани.
Отдавна хоризонтът разтопен е
от парещи въздишки на невяра.
Изчезват бавно стъпките зад мене
и нямо овдовява календара.
Навярно съществуваш, но измислен
в усмихнато предчувствие за юни.
Не търся в този миг любовен пристан,
не ме примамват ласкави лагуни…
Защото знам, че някъде те има
и стихнат ли битийните стихии
душата ми – последна и незрима
по слънчева следа ще те открие.
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
* посветено
„…хайде тръгвам“ – и ето, заблестяха внезапно
всички изгреви смели – от среднощ до един.
Този град се изгуби и притихнало капна,
строгостта си превърнал в разтопен парафин.
И завоите остри преминаваха в преки,
изпреварили нечий любопитен перваз.
Упоих се сред всички думи билково-меки,
ослепях – да не виждам как си тръгваш след час.
После юли престана да е пристан за лято,
дръпнал грешната струна на раним клавесин.
Но ме буди усмивка за дланта ти, която
бе завинаги моя – от среднощ до един.
автор:Милена Белчева
изображение: интернет
* (из кореспонденция)
П.С.Това е едно от двете стихчета, номинирани в конкурса „По стъпките на лятото“. Видно е, че стъпките, рано или късно, биват милостиво отмити от хладните вълни на забравата, а мимолетните хартиени спомени не будят нещо повече от иронична усмивка, затова най-универсалното средство е да трансформираме тъгата в стихооткровения.
Пък каквото- такова и колкото-толкова
Вечерта бе най-обикновена,
вятърът сюжет не разпечата.
Бе съвсем безличен мизансцена-
само август, ти и тишината.
Въздухът над улицата влажен,
късните следи на минувачи.
Нищо не успяхме да си кажем
в този миг – откраднат и беззначен.
Трябваше ли нещо да се случи?
Сенчица на нежност да премине?
Помня само отказът, забучен
като трън в сърдечните градини.
Пареха зениците ти меки,
но лице към мене не наведе.
Рязко спря такси след две-три преки
и потънах в кадъра последен.
Виното ли беше много силно,
че от две-три глътки се пресити?
С мисъл се опитах да те милна,
в тази нощ, пристегнала юздите.
Нямаше дъждец от метеори,
нито рози – в мрака да ухаят.
Но не искам с друг да се повтори,
даже по-щастлив да и е краят.автор: милена белчева
снимка: мрежата
…и мигчета крада тебеприсъствие,
да прося предстоящи е излишно.
С копнежа си – до крайчеца на пръстите
в тих унес се опитвам да те вдишна.
Мълчанието прави ни безформени
и слети с празнотата нежнолика.
Разсипват се неслучените спомени
в бездънните покои на тъмника.
Блаженството в зениците ти вперени
присяда в чисто голите чаршафи.
Дори и да сме нямали доверие –
разбираме сами – животът прав е…
Желано паралелно съществуване,
в едно и също звездно настояще.
Приканвам те за сънища бленувани,
стрелките нелюбезно те отпращат.
Не мисля за причини и последици
и не е ли за обич твърде късно.
Жар-птицата топи в роса крилете си,
но само в огън може да възкръсне.
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
Цялата стая ухае на горещ шоколад, на замайващо гъсто кафе и ронливи курабийки с орехи. Вън утихна, след радващия порой и плисна весел аромат на млади треви. Жужнаха буболечета, дори две три зелени накацаха точно зелената ми шнолка. По тялото ми се стичат палаво струйки от кичурите, след блажения душ, като продължение на мокрите танци и ритмичното шляпорене във великолепно дълбоките локви. Боси и ухилени до уши, говорещи на наш измислен език, пресичаме озарените от лятна нежност улици и си бърборим веселотии с по-малкия синковец. Снимаме и припяваме фалшиво, разказваме си вицове и си споделяме тайни, каквито всъщност нямаме един от друг. Късам с наслаждение чаено дихание на слънчеви липи в тихата свежинка на една сгушена в нищото уличка. Газя бося в хладните треви и попивам сладостта на земята.
По кожата вече почти не личат следите от солените ласки на морето, в което днес за първи път поплувах за кратко, за да се върна към книжката с любимата ми научна фантастика и да позволя на Слънчо да ме ръсне с брокати през облачната мекота. От миглите се рони фин пясъчен прашец. Светът е вълшебен, вълшебен, вълшебен. Колкото две цигански колела пред зяпналите в недоумение хора по пътя. Колкото нахилената шепа череши, с които закусих, опитвайки се да прицеля в импровизирана баскетболна чаша изплютите костилки. Колкото „подай ми ръчичка“ – „пак ли, вече си голям“ – „ама аз те обичам, много те обичам, обичам, разбираш ли…“ в настойчивите диалози с дечко. И денят е „малко светло чудо“, и на масата ми капят едро прецъфтяващите във вазата рози. И е изящно, и тихо, и ми е истинско и споделено, без да е… На балкона съхнат сънено черничеви листа за зимни отвари. В ръцете ми приятно шумоли една неочаквано подарена за кафето бонбонка-Рафаело. Зад черните завеси се промъква изкусително предвечерна дрямка, на която се отдавам без притеснения. Какво ще е след миг, а утре-не ми се мисли и гадае. Отпъждам лениво всички бълбукащи в стомаха ми трепети и предчувствия.
Хубаво ми е. А още е едва юни. 🙂
МиБел
Изображения: личен архив
Жури в състав:
Камелия Иванова – председател
Членове:
Александър Калчев
Божидара Димова
определи следните победители в конкурса „Жени и вино’2014“
Първо място
Онзи Париж – Татяна Йотова
ВИНО И ЉУБАВ – Тања Ђурђевић
Второ място
Празна чаша – Милена Белчева
Есента е пияна – Христина Маджарова
НАЛИЈ ЈОШ ЈЕДНУ – Весељко Гајдашевић Шљаков
Трето място
Мъжко – Йордан Пеев
Еретично – Николина Милева
VINO ME JE IZLEČILO – Ljubisav Grujić
Поощрения
Тя, тъмната и страшната – Нели Куцкова
Опиянение – Красимир Стефанов
Жаден Пегас
ДВЕ ЉУБАВИ –Војислав Трумпић
Източник: Буквите
Това е номинирато ми стихотворение:
Празна чаша | Милена Белчева
Нека съм празната чаша без име
и тишинката мига да засити.
В нежност превърнала полъха зимен,
скрила на твойте въздишки следите.
Нека съм празната чаша, възпяла
дивната прелест на тази Вселена
в пролетна утрин след дълга раздяла –
чиста сълза от дланта приютена…
Нека съм празната чаша, в която
вино се плисва, погалва, изпива
в привечер морна през сетното лято,
пълна с любов и тъга милостива.
Нека съм празната чаша без дъно –
щедро животът през мен да се стича.
Нека усещам спокоен духа му –
златен дъждец в листопада лиричен.
Нека съм празната чаша забрава.
Тръпната сладост на женски овали
да изсветлее, а ти дотогава –
вино бъди ми и въздух кристален.
Проведе се четвъртото издание на поетичния конкурс Златен Явор учреден от Младежко Обединение на БСП в памет на великия поет и първи кмет на град Гоце Делчев – Пейо Крачолов Яворов. Конкурсът, който се наложи като силна арена за лирици от всички възрасти и тази година бе с голяма конкуренция. Над 40 участници от цялата страна и чужбина изпратиха свои стихотворения, а между тях имаше и именити творци с по няколко стихосбирки зад гърба си. В крайна сметка спечелиха най-заслужилите според компетентното жури, съставено от литератори от трите средни училища в град Гоце Делчев. Конкурсът започна с рецитал на стихове на Пейо Яворов, представени от прекрасната водеща на конкурса Валентина Червенкова. Последва и обявяване на призьорите, които бяха наградени от зам.кмета и председател на Младежко Обединение на БСП – Богдан Боцев.
В първа възрастова от 16 до 101 години на първо място бе класирано стихотворението „Криеница” на Елена Биларева – известна като нежното перо на Гоце Делчев, поетично сребро заслужи варненската поетеса Милена Белчева с красивото си произведение „Левият ъгъл”, а в конкуренцията на професионалисти, но напълно заслужено трета награда получи ученичката в НПГ”Димитър Талев” Елена Апостолова с произведението си „Тя”. Поощрителни награди получиха Виктор Кападжиев със стихотворението „Спомен“ и Мария Менова с „Ела“.
При по-малките във възрастова група до 16 години, спечели Ваня Рончева с нейното страхотно стихотворение „Любов”, втора в тази категория се класира Елисавета Тункова, а престижното трето място взе Кристина Попова със стихотворението „Понеделник”. Поощрителни награди получиха Гергана Парахулева и Александра Иванова.
За да адмирираме спечелилите в двете категории Елена Биларева и Ваня Рончева, публикуваме техните стихотворения заслужили златото на ежегодния поетичен конкурс Златен Явор.
източник: Гоцето
Това е отличеното ми стихотворение:
Отстояние
Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревожност преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта разпилени са.
Под хладните пръсти немее греховно вретено.
Буксува сърцето, вземено в битийната мелница,
но пак не оставя да бъде докрай съкрушено. –
Кръвта, прималяла, защо не признава умората,
какво още иска, след бягства по зъбери коси,
в ненужната клопка на опит и памет, затворено,
нима свойто бреме човешко докрай ще износи?
Блести еделвайсът в покоя изящен и истинен,
дъха си велурен над урви и бездни възнася.
Далечен и мъдър – приличаш на него. Единствено
в тъгата успявам да пратя към теб любовта си.
автор: Милена Белчева
Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревожност преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта разпилени са.
Под хладните пръсти немее греховно вретено.
Буксува сърцето, вземено в битийната мелница,
но пак не оставя да бъде докрай съкрушено –
кръвта, прималяла, защо не признава умората;
какво още иска, след бягства по зъбери коси,
в ненужната клопка на опит и памет, затворено,
нима свойто бреме човешко докрай ще износи?
Блести еделвайсът в покоя изящен и истинен,
дъха си велурен над урви и бездни възнася.
Далечен и мъдър – приличаш на него. Единствено
в тъгата успявам да пратя към теб любовта си.
Автор: Милена Белчева
изображение: интернет
