Tag Archiv: стихотворение
Двойна бе радостта на почитателите на добрата поезия, уважили официалното представяне на стихосбирките на Камелия Кондова – „Бай Георги има тъжни рамете“ и на Левена Филчева „И не хореят – хората ми липсват“ в морската столица. Премиерата бе не само поредната вълнуваща пролетна вечер в Арт салона на радио Варна, но и истински празник на музиката и словото. В препълнената зала, за да споделят удоволствието от тази изящна и успешна творческа корелация, присъстваха редица изявени автори и хора, свързани с изкуството, сред които Валери Станков, Мариан Желев, Елена Владова, Маргарита Стефанова, Венцислав Василев, Валентина Йосифова, галеристката Ваня Маркова, актрисата Даниела Викторова, Николай Мирчев от издателство „Мартине“ и много други.
Редакторът на първата поетична книга на Камелия Кондова – популярният писател и блестящ епиграмист – Красимир Машев сподели спомени и впечатления, свързани с удоволствието и лекотата от общуването с талантливата авторка и нейната прецизност в изграждането на стиха. За да подкрепи своите колеги по перо и да отрази с професионални кадри събитието, специален гост бе и столичната поетеса и журналист Диана Юсколова, която миналата година също представи първата си стихосбирка „Лабиринт за слепи птици„. Магнетичната Левена Филчева умили присъстващите с нежните звуци на своята китара и изпълненията на любими песни, на които редакторката на книгата и-Камелия Кондова също пригласяше развълнувано. Премиерите на двете дами с лирични души зарадваха публиката и на други български градове, сред които Балчик, Добрич, Стара Загора, Пловдив.
Автор текст и снимки: Милена Белчева
Глухарчета изсвирват тишините,
с най-меката въздишка на клавишите.
Сега светът е много бял и ситен.
Контурите на времето – издишани.
Битийната мастилница е суха,
писмата със съдбите – неизпратени.
Копнежите обувките събуха
и легнаха с лице към необятите.
Платих и аз на щастието заема.
съществен стана фонът, не героите.
И близостта е все по-осезаема,
но стъпките ми днес не са до твоите…автор: Милена Белчева
автор рисунка:
SAM Carlo
Жури в състав:
Камелия Иванова – председател
Членове:
Александър Калчев
Божидара Димова
определи следните победители в конкурса „Жени и вино’2014“
Първо място
Онзи Париж – Татяна Йотова
ВИНО И ЉУБАВ – Тања Ђурђевић
Второ място
Празна чаша – Милена Белчева
Есента е пияна – Христина Маджарова
НАЛИЈ ЈОШ ЈЕДНУ – Весељко Гајдашевић Шљаков
Трето място
Мъжко – Йордан Пеев
Еретично – Николина Милева
VINO ME JE IZLEČILO – Ljubisav Grujić
Поощрения
Тя, тъмната и страшната – Нели Куцкова
Опиянение – Красимир Стефанов
Жаден Пегас
ДВЕ ЉУБАВИ –Војислав Трумпић
Източник: Буквите
Това е номинирато ми стихотворение:
Празна чаша | Милена Белчева
Нека съм празната чаша без име
и тишинката мига да засити.
В нежност превърнала полъха зимен,
скрила на твойте въздишки следите.
Нека съм празната чаша, възпяла
дивната прелест на тази Вселена
в пролетна утрин след дълга раздяла –
чиста сълза от дланта приютена…
Нека съм празната чаша, в която
вино се плисва, погалва, изпива
в привечер морна през сетното лято,
пълна с любов и тъга милостива.
Нека съм празната чаша без дъно –
щедро животът през мен да се стича.
Нека усещам спокоен духа му –
златен дъждец в листопада лиричен.
Нека съм празната чаша забрава.
Тръпната сладост на женски овали
да изсветлее, а ти дотогава –
вино бъди ми и въздух кристален.
Проведе се четвъртото издание на поетичния конкурс Златен Явор учреден от Младежко Обединение на БСП в памет на великия поет и първи кмет на град Гоце Делчев – Пейо Крачолов Яворов. Конкурсът, който се наложи като силна арена за лирици от всички възрасти и тази година бе с голяма конкуренция. Над 40 участници от цялата страна и чужбина изпратиха свои стихотворения, а между тях имаше и именити творци с по няколко стихосбирки зад гърба си. В крайна сметка спечелиха най-заслужилите според компетентното жури, съставено от литератори от трите средни училища в град Гоце Делчев. Конкурсът започна с рецитал на стихове на Пейо Яворов, представени от прекрасната водеща на конкурса Валентина Червенкова. Последва и обявяване на призьорите, които бяха наградени от зам.кмета и председател на Младежко Обединение на БСП – Богдан Боцев.
В първа възрастова от 16 до 101 години на първо място бе класирано стихотворението „Криеница” на Елена Биларева – известна като нежното перо на Гоце Делчев, поетично сребро заслужи варненската поетеса Милена Белчева с красивото си произведение „Левият ъгъл”, а в конкуренцията на професионалисти, но напълно заслужено трета награда получи ученичката в НПГ”Димитър Талев” Елена Апостолова с произведението си „Тя”. Поощрителни награди получиха Виктор Кападжиев със стихотворението „Спомен“ и Мария Менова с „Ела“.
При по-малките във възрастова група до 16 години, спечели Ваня Рончева с нейното страхотно стихотворение „Любов”, втора в тази категория се класира Елисавета Тункова, а престижното трето място взе Кристина Попова със стихотворението „Понеделник”. Поощрителни награди получиха Гергана Парахулева и Александра Иванова.
За да адмирираме спечелилите в двете категории Елена Биларева и Ваня Рончева, публикуваме техните стихотворения заслужили златото на ежегодния поетичен конкурс Златен Явор.
източник: Гоцето
Това е отличеното ми стихотворение:
Отстояние
Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревожност преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта разпилени са.
Под хладните пръсти немее греховно вретено.
Буксува сърцето, вземено в битийната мелница,
но пак не оставя да бъде докрай съкрушено. –
Кръвта, прималяла, защо не признава умората,
какво още иска, след бягства по зъбери коси,
в ненужната клопка на опит и памет, затворено,
нима свойто бреме човешко докрай ще износи?
Блести еделвайсът в покоя изящен и истинен,
дъха си велурен над урви и бездни възнася.
Далечен и мъдър – приличаш на него. Единствено
в тъгата успявам да пратя към теб любовта си.
автор: Милена Белчева
Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревожност преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта разпилени са.
Под хладните пръсти немее греховно вретено.
Буксува сърцето, вземено в битийната мелница,
но пак не оставя да бъде докрай съкрушено –
кръвта, прималяла, защо не признава умората;
какво още иска, след бягства по зъбери коси,
в ненужната клопка на опит и памет, затворено,
нима свойто бреме човешко докрай ще износи?
Блести еделвайсът в покоя изящен и истинен,
дъха си велурен над урви и бездни възнася.
Далечен и мъдър – приличаш на него. Единствено
в тъгата успявам да пратя към теб любовта си.
Автор: Милена Белчева
изображение: интернет
Отминало и идно – само скреж,
полепнал по гръдта на храста розов.
Попарени в тъга ще изгорят.
Когато си готов да отдадеш –
не стискай жадно падналия цвят.
На истини не вярвай под хипноза.
Наднича онзи повик милостив
от плахите зеници на ескиза,
в които свърши въгленът неук.
Преминеш ли битийния си риф
ще бъдат безгранични „там“ и „тук“.
Сега усещам твоя дъх наблизо…
Под миглите стаен е светъл дим,
погълнал зимно миговете къси
и тайните на път неразгадан.
Блажено чист и неопределим,
като седеф в предутринната длан,
живот разпръсква тихо същността си.
автор: Милена Белчева
снимка: интернет
От взиране в познати хоризонти
оптичната ни сила се смалява.
Класът отдавна зърното изрони,
но кой го търси в купчината плява?
Умората е някак неизбежна,
пришита по контура на клепача.
И никой красотата не превежда,
и тя отдавна нищичко не значи.
Разхождаме напрегнатите мисли
в галерии от сенки и ескизи.
Самотен тъмен призрак е надвиснал,
а утрото – отвсякога по-близо
напира през случайните пролуки
да ни докосне истинно с елея.
Предчувстваме, че всъщност пътят друг е,
но да прекрачим себе си не смеем.
Душата ни превръща се в мишена
или преследва в кой да се прицели.
Но моята – за друг неизкушена
се сгушва кротко в облаците бели.
Окото ми, превърнало в реликва
присъствието ти незаменимо –
все по-добре те вижда и обиква
и в най-отдалечаващата зима!
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
Най-краткият ни път е извървеният,
Най-истинската мъдрост – непризната.
Мълчанието е опровержение,
че има лек по-скъп от самотата.
И не една следа ме е препъвала –
душата ни е опитно стърнище.
Изпращам се по мръкнало до ъгъла,
след който няма никого и нищо.
След който е единствено затишие
и пулсът е незрим, но осезаем.
Последните ми воли са издишани
от тялото, получено назаем,
от пясъка на замъци рисувани,
от устните на земните съблазни.
Приемеш ли отвесното пътуване,
ръцете ти е нужно да са празни.
Зад теб отдавна всичко се е сринало,
едничка пепелта до бяло свети.
Разбирам, че и ти си само минало,
но в камъка дори пониква цвете…
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
Изтеклата година бе отново изключително вълнуваща и изпълнена с прекрасни събития в любимата галерия Арт Маркони, където се провеждат и Баловете на поезията. Имах възможността да уважа всички издания, да представя своето творчество и да се насладя на поезията на колегите си по перо. Благодаря на Ваня Маркова и Жоро за преживяването, интересните снимки и изненади.
МБ
И мислите далеч оттук засели
в обсебили покоя ти коси.
Усмихвам се в безмълвните недели,
но в тях дори и призраче не си…
Приех, че пак избираш друг маршрут, но
издаваше ме онзи зов в гласа.
Гнездото ми е все така уютно.
Красиви ли са Твойте небеса?…
И детска обич в слънцето покълна –
кората му разчупи се на две.
Сърцето ми е длан, с трошици пълна,
но птицата отказва да кълве…
автор: Милена Белчева
изображение: интернет