Tag Archiv: вино
Първите ми срещи с Тони бяха в ученическите години, тя е сестра на моя близка приятелка, с която се виждахме ежедневно по това време. Разбира се, емоциите, които тогава ни владееха, бяха различни. Днес Антоанета Петрова е успешен юрист, горда майка на двама сина, обичана съпруга, фотограф и какво ли още не. Радвам се на впечатляващата ѝ виталност и енергия, на естетиката, която внася в ежедневието си и ведрината, с която може да превърне и най-мрачния и скучен ден в незабравим празник. Колкото до отношението ѝ към модата и стила, ето какво споделя самата тя:
Какво мотивира избора ти на дрехи – удобството да носиш „обичайното“, или моментното настроение и желание за разнообразие?
–Когато си избирам какво да облека, на първо място се съобразявам с повода, след това, според настроението, се появява и желанието дали да наблегна на разнообразието, или на удобството. Обичам разнообразието, но вече се старая и да ми е удобно, за да мога да си позволя лукса, както да изглеждам прилично, така и да тичам след децата, да поседна в тревата, да се разходя по пясъка или да потанцувам на воля, ако продължа вечерта в някое заведение.
Имаш ли пристрастия към определен вид аксесоари – обувки, чанти, шапки, шалове, колани, очила, бижута…? Опиши някои, които носиш почти ежедневно?
-В ежедневието си не нося много бижута. Единствено годежния пръстен и венчалната халка, часовник според тоалета и едни любими ръчно правени обеци във формата на кибритени клечици, които си купих от Закинтос. Чантите и обувките са ми голяма страст и смятам, че изборът на подходящи аксесоари е много важен за завършека на един тоалет. Имам доста интересни обеци и гривни, а също и медальони, предимно с дълги верижки, които съчетавам според случая, но не държа да са скъпи. За мен те по-скоро са начин да изразиш себе си, отколкото благосъстоянието си. Също така обичам шапки и шалове. Имам във всякакъв стил и ги нося според настроението. Обичам да съчетавам колана с обувките в някакъв по-различен цвят от този на облеклото, които да разчупват цялостната визия. Слънчевите очила и часовниците също комбинирам според стила и цвета, но винаги ги нося със себе си. Чантите ми обикновено са големи и както обичам да казвам – в тях има всичко необходимо, че да оцелея поне една седмица, ако някой ме отвлече (смее се)
Пастелни или ярки цветове предпочиташ? Твоите най-любими нюанси са?
-Като една емоционална и артистична личност, обичам повече ярките цветове, като любими са ми коралово, червено, тюркоазено и кралско синьо, но също така в гардероба ми изобилства и от черни и бели дрехи. За по-изискани и официални поводи нося и пастелни тонове. Общо взето, не мога да кажа, че нося точно определен цвят дрехи. Имам си периоди…
Едноцветни десени ли харесваш, или дрехи с пъстри щампи и декорации, с геометрични шарки-пр.точки, карета…?
–Харесвам изчистените десени. Ако има нужда от разчупване, предпочитам да го постигна чрез добавянето на подходящ аксесоар. Не харесвам надписи, пайети, марки, животински шарки… Но точки, карета и пипит – имам. Особено в черно -бяла или червено-синя комбинация са доста приятни. Ако си взема блуза с щампа или надпис, то те ща са с някакво важно за мен послание! Харесвам и съчетанията на по-опростени материи с дантела, която да се подава закачливо от някъде, за което понякога мои приятели се шегуват с мен, че пак съм излязла с нощницата.
Най-приятните, според теб, материи? Предпочиташ ли естествените тъкани, или харесваш дрехи със синетични и изкуствени влакна, които спестяват гладенето?
–Предпочитам естествените материи, но разбира се мачкането си е сериозен проблем. Когато някоя дреха ме “грабне”, рядко материята може да ме спре…
Дрехата, която чувстваш, че все едно е измислена специално за теб, е?
–Блузите и роклите с паднали и изрязани рамене 🙂 Обожавам ги и затова присъстват с цялото си разнообразие в гардероба ми, носят ми закачливо усещане и разчупват визията.
Стилът ти е по-скоро класически, или по-често екстравагантен?
-Не мога да му дам точно определение. Може би е разчупен, понякога щур и дори, може би твърде младежки за възрастта и професията ми, но това съм аз! Иначе имам и обожавам класически костюми, прибрана на кок коса, обувки на висок ток и прилежно пригладена риза, но рядко мога да бъда забелязана в този вид.
Кой е сезонът, през който се чувстваш най-комфортно, каквото и да облечеш?
-Моят сезон е лятото! Когато слънчевият загар, изсветлелите от слънцето коси и вталената фигура са достатъчни аксесоари за всеки повод и дреха. Мога да нося на воля ярки цветове, феерични рокли и дънкени панталонки с удобни тениски. Просто витамин D прави чудеса с хората през лятото!
Ако имаш пълна свобода, какво би избрала да носиш възможно най-често – спортен сет, изящна женствена рокля, семпъл класически тоалет, хипи дрешки, униформа, домашен халат…?
–В момента май имам тази свобода. И се обличам изцяло според настроението и удобството ми. Мога спокойно да се оправдавам, че е заради децата и фотографията! (намига) Не бих се оставила с развлачен домашен екип, дори и да знам, че никой няма да ме види. Дори и за бързо да изляза винаги обичам да съм в приличен вид.
Какво е отношението ти към естетичната и пластична хирургия, както и към съвременните „екстри“ – екстеншъни, ноктопластика, татуси, перманентен грим, пиърсинг и др.?
–Не съм против, но смятам, че в днешно време доста се прекалява с всички тези интервенции и което е по-лошото, от доста ранна възраст. Когато има някакъв проблем и се преодолява с мярка – добре, но всяко залитане в дадена посока, за мен говори за някакви психологически проблеми. Аз самата съм преминавала през няколко операции по здравословни причини и не мога да разбера хора, които се подлагат на това единствено от суета. Аз си приемам всеки недостатък, белег и бръчица по себе си, като една емоционална карта, която ме отличава от останалите и ми напомня през какво съм преминала и защо обичам живота и ценя малките мигове. За мен дори ходенето на маникюр, фризьор, козметик и всички останали процедури по график, е губене на време и би ме натоварило, но всеки сам си избира как и с какво да запълва ежедневието си.
Имаш по 1-2 чифта обувки, според сезона, или шкафът ти е пълен с десетки цветове и модели за всеки повод?
–То, ако беше само 1 шкаф щеше да е добре (широка усмивка) Но това е нещо, с което не се гордея и в момента съм в период на разчистване на обувки, дрехи и всякакви излишни вещи и отношения, тъй като смятам, че това трупане отнема не само от времето и мястото, но и от енергията ни.
Кои са най-смелите ти експерименти с визията-пр.драстично отслабване, необичайни цветове на косата, странно облекло?
–Аз обичам разнообразието и като се замисля косата ми е тази, която го е „отнасяла“ най-често. Спомням си как на времето попаднах на една статия в едно от многобройните , събирани от майка ми, списания “Бурда”, как да се правят кичури с шапка и фолио. Тогава все още не се правеха такива по салоните, та пробих дупки в една шапка за баня, извадих кичурите с кукичка за плетене и ги намазах с Блондор. И така, доста дълго експериментирах върху моята и на приятелките ми коси, като най-смелите ми кичури бяха в…розово. А по едно време се боядисвах и с цвят “тъмен патладжан”, но в крайна сметка разбрах, че русото определено си е моят цвят, я и междувременно пораснах за такива експерименти. Все още се боядисвам сама, но за подстригване и за кичури, вече се доверявам на професионалист. Добре, че нямам дъщеря :)))
Какво е гримът за теб – неизменна необходимост, напълно излишно средство или възможност за разнообразие с излъчването понякога?
–За мен гримът е нещо много любимо. Говоря за ежедневен, лек грим. Никога не излизам без малко грим и дори когато раждах бях гримирана. Не го правя заради другите, а заради себе си, просто се чувствам освежена, както след душ, или като да си среша косата, например… Спомням си, че нямах търпение да стана на възраст, на която да мога да си слагам червило. Първото ми го подари лелята на приятелката ми от училище и още помня цвета, марката и аромата му. В момента кораловото червило, което умея да слагам дори и без огледало ми е запазена марка.
Следиш ли дизайнерските тенденции и препоръките на стилистите, или разчиташ на своите естетически критерии?
–Не мога да кажа, че следя модните тенденции и определени марки и дизайнери. Не обичам ограниченията и сляпото подражание. Също така, не държа да нося маркови дрехи. Една дреха трябва да те кара да се чувстваш така, все едно е правена за теб, да ти създава настроение, самочувствие и удобство. Точната дреха трябва да се отличава по-скоро с твоя собствен стил, а не с етикета си. Така че аз се вдъхновявам от нещо, което съм видяла в киното, в случайна снимка или дори на улицата. Като малка обичах да преправям дрехите на майка ми или мои, които вече са ми омръзнали. За жалост не съм особено сръчна с ножиците, обаче.
Има ли период или епоха, които да усещаш близки в модно и архитектурно отношение и ако можеш, би живяла тогава?
–Като една романтична душа, много харесвам епохата на моята съименничка Мария Антоанета. Като малка обичах да навличам роклите на майка ми, заедно с обръча от художествената гимнастика на сестра ми, но смятам, че в днешно време човек има свободата и отговорността да бъде какъвто си пожелае и да се облича както си иска. Така че, в стилово отношение 21 век ме устройва идеално!
Приблизително колко време отделяш, при подготовка за излизане в ежедневието си?
-Ако знам какво да облека – около 15мин. са ми напълно достатъчни, включително за грима и косата. Но ако не мога да реша какво да си сложа, става страшно. Понякога цялото ми легло се затрупва с дрехи и накрая ми хрумва нещо съвсем неочаквано.
Какъв е твоят съвет и послание към дамите, свързани с модата и имиджа?
–За дамите не знам, но моят съвет към по-младите момичета, е да бъдат предимно себе си, да открият своя стил и да се стремят да го изразяват, а не да подражават и така да се обезличават! Днес това е толкова лесно, а на младите сякаш им липсва въображение! Уж се борихме против еднообразието и униформите, а масово се носи едно и също и то съвсем доброволно. Това, че нещо се продава във всеки магазин, или че си го видяла върху поредната “звезда” по музикалния канал, не означава, че непременно е модерно, стилно или че точно на теб ще ти стои добре. Освен това, когато се обличат е добре да оставят нещо и на въображението. Все пак шоколадовите яйца са все още толкова желани, именно заради елементът на изненадата. Прекаляването с грима и подобренията също не е естетически издържано, все пак целта на макиажа, е да изразим себе си, а не да се обезличим! (намига)
Коя песен, филмова или литературна героиня олицетворяват твоя стил?
–Идея нямам! Но мога да кажа кои героини са ми направили най-ярко впечатление като стил и излъчване и от които черпя вдъхновение и пример. Разбира се, започвам с Джулия Робъртс и нейната прекрасна червена рокля в “Хубава жена”, както и нейният кафяв тоалет на бели точки, а също и изчистеното съчетание на класически дънки с бяла тениска и спортно черно сако. Продължавам със свободно свлечените в раменете широки пуловери на Дженифър Бийлс във “Флашданс”. Сексапилната и едновременно елегантна визия на Шарън Стоун в “Първичен инстинкт”. Закачливия и в същото време стилен почерк на Дженифър Анистън в “Приятели”. Шантавите комбинации на Сара Джесика Паркър в “Сексът и градът”, която често съчетава небрежен с официален стил по един очарователен и пленителен начин, като намигване към зрителите. Няма как да подмина и Кери Уошингтън в ролята ѝ на Оливия Поуп в “Скандал”. Тя винаги изглежда перфектно – с идеално оформената си коса и стилни тоалети, които демонстрира с изящна и уверена походка, а и не се сещам за друг, който да пие по по-елегантен начин червено вино, независимо дали ще е от голяма чаша или директно от бутилката…
Снимки-личен архив Тони Петрова
Интеврюто взе Милена Белчева за Артилена
На 8 февруари 2019г. във Варна бе открита самостоятелна изложба на художничката Тереза Зиковска. Младата дама показа творбите си в галерията, която носи нейното име и така символично отпразнува първата година от създаването на това интересно арт-пространство.
Събитието стартира с приветствие от изкуствоведа Пламена Рачева – Директор на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ и бе уважено от много творци и почитатели на изобразителното изкуство. Присъстваха също колеги, приятели и семейството на г-жа Зиковска. В допълнение на уютната атмосфера и в унисон с посланията на изложбата, по време на вечерта звучаха подбрани Библейски текстове, прочетени от актьори на Държавен куклен театър – Варна, а също и записи с великолепни песнопения, в изпълнение на архимандрит Никодимос Каварнос. Изложбата включва творби, рисувани предимно през последните 10 години, както и съвсем нови, създадени специално за случая. Друг съществен повод за това творческо представяне, е 180 годишнината от построяването на храм „Св.Атанасий” – старата митрополитска църква в т.нар.Гръцка махала в морския град. Този духовен център е вдъхновил и авторката да го изобрази в едно от най-внушителните си произведения, включени в експозицията, озаглавена „Домът ми дом за молитва ще се нарече”.
Картините предават личното усещане на художничката за пространство, форма и цвят, а маслените бои са предпочитано изразно средство. Сградите са представени в различни ракурси и повече е акцентирано върху средата и нейното въздействие върху твореца, а не върху архитектурния дизайн и техническата убедителност. Прецизният рисунък е изместен от свободното движение на четката, а най-силно въздействие е постигнато чрез експлозията от цветове и нюанси на тюркоаз, люляково, медено златно, корал, кармин, веронезе. Повечето картини се отличават с приятен контраст и детайлно представяне, но има и тематични изображения в по-приглушени, пастелни тонове и с деликатно загатнати образи.
В рисунките са пресъздадени Соколския и Клисурски манастир, както и манастирът Свети Сава Освещени, а на две от творбите е изобразена част от Гетсиманската градина. Сред подбраните 35 картини са представени емблематични здания от духовното ни и културно наследство – Катедрален храм „Свето Успение Богородично“, храм „Света Петка“, Старинен храм „Св. Успение Богородично“ във Варна, изобразени са също Киево-Печерската лавра, Черната църква в Румъния, Божия гроб в Йерусалим и др. Творбите имат силно енергийно и емоционално въздействие, създават усещане едновременно за лекота и стабилност, за оживление и покой, за откровение, но и тайнственост. Въпреки образната свързаност, всяка творба провокира и разкрива различно възприятие, предизвиква към размисъл над немалко теми. Вечното и преходното. Храмът като дом. Домът като символ на споделеност и уединение. Смирението на душата и тържеството на духа. Полюсите на ежедневието и нуждата от баланс. Всяко едно посещение на светите места дава винаги ново преживяване и осмисляне и това е искрено изразено и осезаемо в творбите на авторката. С част от средствата от продажбата на изложените картини ще бъдат подпомогнати даровитите деца от школите по изкуства към храма „Св.Атанасий“.
Жителите и гостите на Варна ще имат удоволствието да посетят изложбата до 15 март, но арт срещите в галерията продължават целогодишно. Една от тях е предстоящата музикално-кулинарна вечер, посветена на италианската култура и изкуство, със специалното участие на оперните изпълнители – Станислава Марчева-мецосопран и Арсений Арсов-тенор, както и на Руслан Павлов-клавир. Празничното събитие, което ще премине под наслов „Виното нашепва за любов“ е на 14 февруари, от 19:30 ч. в Tereza Zikovska ART GALLERY на ул. Воден 25 в Морската столица.
Автор отзив: Милена Белчева
Снимки: личен архив Тереза Зиковска
„Звън“ – художник Тереза Зиковска
в деня на откриването на изложбата
Емилиян Ялъмов е известен журналист, репортер, светски хроникьор, автор на книги и текстове от развлекателните жанрове, организатор на събития. През 2012 инициира създаването на сайта YEP.BG, където продължава да публикува. Автор и водещ е и на телевизионна рубрика по БНТ2 и BNT World „На светска вълна“.
Здравей, Емо!
Познаваме се от няколко години, затова ще си позволя да отправям въпросите си директно и извън рамката на общоприетата любезност. Идеята за този разговор се породи по време на една от последните ти публични срещи, а именно – гостуването ти във формата „Неделя следобед със…“ , събитие, организирано от г-жа Таня Дамянова. Тогава присъстващите имаха възможността да надникнат в твоя свят, чрез въпросите на водещата – Патриция Кирилова, свързани с любовта ти към яхтите, пурите, изкуството, членството ти в Бирената партия, книгите, които си издал, рубриките, които водиш. Професионалният ти път не е кратък и си известен в медийните среди, но бих искала в това интервю да разширя тематичните ракурси, за да е по-обстойно и интересно за хората, които не те познават толкова добре. Надявам се, че ще се чувстваш комфортно като интервюиран и от мен и че ще позволим на читателите да разберат повече за твоята душевност, за ценностите и начина ти на живот.
М.Б.:Какво е усещането, когато получаваш толкова много дипломи и отличия, свързани с твои конкретни журналистически изяви или за поддържане и затвърждаване имиджа на дадена марка, фирма, личност? Тези жестове мотивират ли те и вълнуват ли те все още, или си уверен в това, което правиш и за теб подобни признания са повече блясък, отколкото съдържание?
Е.Я.: Това е признание за труда ми. Нормално е човек да се чувства удовлетворен, когато хората оценяват това, което той е направил. Аз съм живо същество и е eстествено да се вълнувам. Това, че съм бил забелязан няма как да не ме мотивира да продължавам напред.
М.Б.: Кога разбра, че си изкушен от словото и че това е пътят, по който желаеш да вървиш и да се развиваш? Помниш ли повода за написването на първия ти журналистически материал?
Е.Я.: Първоначално пишех хумор и сатира. Публикуваха мои неща във вестниците „Стършел“, „Черноморски преглед“, „КИЛ“ и т.н.. Първият си фейлетон обаче написах с дядо ми Тодор Генев, лека му пръст, още като бях дете. Той беше популярен сатирик. Вероятно от него съм наследил любовта си към писането. Във Варна ме откри Аврам Аврамов, който работеше за петъчната притурка към вестник „Народно дело“. За съжаление той също вече не е между нас. После започнах да пиша скечове и песни в хумористичното предаване „Тутурутка“. Така започна всичко за мен. След време обаче сатирата отиде на заден план, завърших журналистика. Във Варненски свободен университет направихме студентски вестник „ЦЕНЗура“, на който съм кръстник. Малко след това започнах работа на щат и в редакцията на вестник „Позвънете Новини“, където темите, за които отговарях бяха различни.
М.Б.: Съвременните технологии позволяват проследимост и анализи на потребителите и тяхното поведение спрямо даден сайт или печатно издание. Как се променила медийната аудитория през последните 20 години като доверие, интереси, гражданска позиция, активност, светоглед? Какви са твоите наблюдения и как самият ти си се променил в това отношение?
Е.Я.: Медиите изгубиха голяма част от доверието, което им гласуваха хората в началото на демократичните промени. Някои журналисти не разбраха, че да информираш е и отговорност. Нароиха се куп жълти издания. В момента е някакъв хаос. Аз така и не си позволих да лъжа моите читатели. Радвам се, че имах удоволствието да работя с хора, които по никакъв начин не са ми налагали някаква цензура. Сега пиша предимно за изкуство, култура, шоубизнес и съм щастлив, че се занимавам точно с тази тематика. Плувам си в свои води.
М.Б.: Имал ли си творци, които са били твои професионални открития и на които да си съдействал значително в посока приемственост, популярност, контакти и т.н.? Признателни ли са днес за това или би се присъединил към коментарите, битуващи в обществото, че българинът е неблагодарен?
Е.Я.: Помагал съм на много хора, но ще прозвучи твърде нескромно да говоря аз за тези неща. Затова нека преминем към друг въпрос. Разбира се, че има и неблагодарни. Те отдавна обаче не са част от моето обкръжение. Не прощавам предателства.
М.Б.: Предполагам, че и ти, в началото на своята кариера, си разчитал на подкрепата както на семейството и приятелите, така и на колеги и професионалисти с високи позиции и постижения в дадена област. Кои са хората, с които те свързват не само сантименти, но и искрена почит и благодарност, за това, което са, и с което са ти помогнали – било то доверие, съвети, финансова подкрепа, бизнес предложения?
Е.Я.: Благодарен съм на преподавателите ми по журналистика. Някои от хората, с които съм работил през годините също са били прекрасни професионалисти. С други сме имали откровени конфликти, но с тях не поддържам отношения. Дори не знам дали все още са в занаята.
М.Б.: Срещал си се с редица популярни личности, свързани по някакъв начин с изкуството, културата, шоубизнеса, хора с разнообразни интереси и стил на живот. Имал ли си случаи, в които да установиш за себе си осезаема разлика между медийния образ на дадена личност, на база на който са били и твоите представи и преценките ти за човека при пряк контакт с него, доколкото е позволил да го опознаеш?
Е.Я.: На сцената винаги се излиза с маска и се играе роля. Човек не един и същ пред публика и у дома. В ролята ми на журналист съм се опитвал събеседниците ми да бъдат откровени, но дали е било така знаят само те. Всичко си зависи от човека. Има хора открити, лъчезарни и с усмивка, а други са интровертни и трудно можеш да преминеш бариерата, която са поставили.
М.Б.: Вероятно някои от запознанствата ти с т.нар. „звезди“ са провокирали както възхищение и въодушевление, така и разочарование и резервираност.
Има ли някои от родните знаменитости, с които общуването те обогатява, преобразява и ги чувстваш наистина близки?
Е.Я.: Имал съм щастието да контактувам с почти всички известни личности в България. Харесвам много Васил Михайлов. Голям мъжкар! Страхотни роли! Джоко Росич пък бе по-голям българин от много мои сънародници, въпреки, че не е роден тук. Беше един балкански титан. Нека почива в мир. Тъжно е, когато се разделяш с такива хора. Тодор Колев бе онзи опасен чаровник, който българското кино никога повече няма да има. От новото поколение симпатизирам на Асен Блатечки. Препоръчвам на всички читатели да гледат лентата „Съдилището“, където той играе главнатя роля. Разтърсващ филм. Залата стана на крака след края на премиерата. Много добър актьор е Захари Бахаров. Мариан Вълев, Христо Шопов са все любими мои лица от големия и малкия екран.
М.Б.: Опиши с по три думи – как възприемаш себе си като: журналист, приятел, мъж и баща?
Е.Я.: Гледам сериозно на професията си и не обичам да правя компромиси в работата си. Обикновен човек съм, който обича да дарява усмивки на хората около себе си. А дали съм добър баща е редно да каже дъщеря ми.
М.Б.: А извън ролите и светската суматоха и суета – какъв е твоят вътрешен свят, кои са твоите съкровени моменти в ежедневието, нещата, които те изпълват с радост и хармония?
Е.Я.: Щастлив съм, когато знам , че близките ми са добре. Обичам да излизам с дъщеря ми и да се забавляваме.
М.Б.:Кое предпочиташ през последните години – усамотението или многобройните социални контакти и изяви?
Е.Я.: Водя много динамичен начин на живот. Понякога на вечер ми се налага да бъда на няколко различни светски прояви. Няма как. Не се оплаквам. Такава ми е професията. Може би ако беше по-различно щях да умирам от скука. Срещите с хората ме зареждат. Все пак аз контактувам предимно с хора на изкуството. От тях винаги има какво ново да научиш.
М.Б.: Хората, които те познават, знаят, че си почитател на изисканите питиета, атрактивните туристически дестинации, стойностната литература и ценител на красотата в различните и измерения. Ако имаш възможност да си подариш една съвършена за теб кратка ваканция къде и как би релаксирал най-пълноценно?
Е.Я.: Повече от 6-7 години не съм посещавал атрактивни туристически дестинации и не съм излизал в чужбина. Не знам откъде е останало това впечатление, че съм техен ценител, но ако ми се отвори възможност със сигурност искам да е място с море, слънце, яхти и палми. Едно дайкири, кубинска пура и любим човек също идеално се вписват в картината ми за пълноценен релакс.
М.Б.: Кои са най-оригиналните изненади и специални жестове към теб, които си съхранил в паметта на сърцето и си спомняш с умиление?
Е.Я.: Твърде лични са. Предпочитам да ги запазя само за себе си.
М.Б.: Ако приемем, че животът е музика, коя е песента, която те олицетворява най-добре?
Е.Я.: Харесвам много жанрове. Като ученик съм бил барабанист в група. Вероятно ще е някакъв микс между джаз, поп, рок, класика и щипка хеви метъл.
М.Б.: Почти винаги си във ведро настроение и обичаш добрия хумор. Кой е вицът, който те разсмива, колкото и пъти да го споделяш или чуваш от друг?
Е.Я.: Много са. Имам един голям приятел, който е неизчерпаем извор на вицове. Повечето варненци го познават като Жоро Степа. Мога да го слушам с часове и да се заливаме от смях. Един от любимите ми вицове е:
– Докторе, жена ми я боли гърлото! Какво да направя?
– Празнувай, човече! Празнувай!
М.Б.: Кое опиянява повече – доброто вино или добрата дума?
Е.Я.: Добрата дума, поднесена с чаша хубаво вино.
Благодаря за откровените и изчерпателни отговори! Пожелавам ти завиден тонус и да преодоляваш баналното, постигайки оптималното.
Интервюто взе Милена Белчева за Арт клуб МонограМ
Снимки – личен архив Емилиян Ялъмов
13/8/15
Варна
Жури в състав:
Камелия Иванова – председател
Членове:
Александър Калчев
Божидара Димова
определи следните победители в конкурса „Жени и вино’2014“
Първо място
Онзи Париж – Татяна Йотова
ВИНО И ЉУБАВ – Тања Ђурђевић
Второ място
Празна чаша – Милена Белчева
Есента е пияна – Христина Маджарова
НАЛИЈ ЈОШ ЈЕДНУ – Весељко Гајдашевић Шљаков
Трето място
Мъжко – Йордан Пеев
Еретично – Николина Милева
VINO ME JE IZLEČILO – Ljubisav Grujić
Поощрения
Тя, тъмната и страшната – Нели Куцкова
Опиянение – Красимир Стефанов
Жаден Пегас
ДВЕ ЉУБАВИ –Војислав Трумпић
Източник: Буквите
Това е номинирато ми стихотворение:
Празна чаша | Милена Белчева
Нека съм празната чаша без име
и тишинката мига да засити.
В нежност превърнала полъха зимен,
скрила на твойте въздишки следите.
Нека съм празната чаша, възпяла
дивната прелест на тази Вселена
в пролетна утрин след дълга раздяла –
чиста сълза от дланта приютена…
Нека съм празната чаша, в която
вино се плисва, погалва, изпива
в привечер морна през сетното лято,
пълна с любов и тъга милостива.
Нека съм празната чаша без дъно –
щедро животът през мен да се стича.
Нека усещам спокоен духа му –
златен дъждец в листопада лиричен.
Нека съм празната чаша забрава.
Тръпната сладост на женски овали
да изсветлее, а ти дотогава –
вино бъди ми и въздух кристален.
То беше пиршество
и бях за тебе
най-сладкото от всички питиета.
Гуляй безспир! Но беше ли потребен
или бе просто част от етикета?
Тържествен миг, изпълнен с ненасита…
В менюто с най-отбраните мезета
бях първа аз, но ето днес се питам-
как минахме внезапно на диета!?!
Отпиваш ме, но май ти киселея.
Натрупа от въздишки килограми.
Онази жажда мачовска къде е,
бродирала със белези врата ми?
Завърна се с рецепта променена-
да бъдеш с мен не ти е здравословно
Изпосталя… Но съм ти забранена!
За кратко ме поглеждаш.
Безлюбовно…
В ръцете ти животът ме поднася,
но с жест показваш, че до мен не ти е.
Дано да седне друг на мойта маса.
Да го заситя.
И да ме допие!
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
ИНИЦИАТИВА НА ПРОФЕСОР ЙОРДАН ДЕТЕВ ЗА ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА КУЛТУРНОТО НИ НАСЛЕДСТВО. ВЪЗСТАНОВКА НА ДРЕВЕН ПРОЛЕТЕН РИТУАЛ-МАРТ 2011 , СЪВМЕСТНО С АРТ КЛУБ МОНОГРАМ-ВАРНА.
СЪБИТИЕТО СЕ ПРОВЕДЕ В КЛУБ АТЛАНТИС В ПРИСЪСТВИЕТО НА ВИСОКОУВАЖАВАНИ ГОСТИ.
На глътка нежнословия и вълшебни наздравици днес (12.02.2011 г.) всички присъстващи на поетичното кафене на Арт клуб Монограм се насладиха на вкуса на опияняващото вино и … любовта. В навечерието на 14 февруари в уютната обстановка на Studio 21 music cafè в град Варна се нижеха поетични наздравици и много изненади, свързани с виното и любовта, защото тези две опияняващи думи – Вино и Любов вървят заедно. „Любовта опиянява като вино. Виното пали кръвта като любов.“ …
Красивите стихове на всички присъстващи оставиха своята нежност по всяко ъгълче и маса, за да се слеят с аромата и очарованието на червеното вино, за да достигнат до сърцата на всички, за да ни напомнят за любовта, че я има и че само мечтателите са истински реалисти … и така до нови срещи …
автор отзив: К. Герчева, Февруари 2011
снимки: Ангел Жечев
