Милена Белчева

ЕДНОАКТОВА ПИЕСА ПО ЧЕХОВ

ПРЕВОД, АДАПТАЦИЯ, РЕЖИСЬОР И ПОСТАНОВЧИК-СЕРГЕЙ СЕРГЕЕВ

В РОЛИТЕ-ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ-ПОЩАЛЬОН, КАПИТАН РУМЕН ТЪРЕВ-САВЕЛИЙ-СЪПРУГ,

МИЛЕНА БЕЛЧЕВА-ВЕЩИЦА-СЪПРУГА

ЗВУК И СВЕТЛИНА-КЛАВДИЯ ТОДОРОВА. СЦЕНОГРАФИЯ-ТОДОР ИГНАТОВ

ПОВОД-РОЖДЕН ДЕН НА АРТ ГАЛЕРИЯ МАРКОНИ И ВАНЯ МАРКОВА ♥
ПРЕМИЕРА-15.06.2014-ВАРНА

ПРИ ПОКАНА-СКОРО И ВЪВ ВАШИЯ ГРАД 🙂 !!!

Клип със запис на пиесата, благодарение на Надя Уорендър може да видите тук!

                                                                                        Източник: Кафене.бг

Двойна бе радостта на почитателите на добрата поезия, уважили официалното представяне на стихосбирките на Камелия Кондова – „Бай Георги има тъжни рамете“ и на Левена Филчева „И не хореят – хората ми липсват“ в морската столица. Премиерата бе не само поредната вълнуваща пролетна вечер в Арт салона на радио Варна, но и истински празник на музиката и словото. В препълнената зала, за да споделят удоволствието от тази изящна и успешна творческа корелация, присъстваха редица изявени автори и хора, свързани с изкуството, сред които Валери Станков, Мариан Желев, Елена Владова, Маргарита Стефанова, Венцислав Василев, Валентина Йосифова, галеристката Ваня Маркова, актрисата Даниела Викторова, Николай Мирчев от издателство „Мартине“ и много други.

Редакторът на първата поетична книга на Камелия Кондова – популярният писател и блестящ епиграмист – Красимир Машев сподели спомени и впечатления, свързани с удоволствието и лекотата от общуването с талантливата авторка и нейната прецизност в изграждането на стиха. За да подкрепи своите колеги по перо и да отрази с професионални кадри събитието, специален гост бе и столичната поетеса и журналист Диана Юсколова, която миналата година също представи първата си стихосбирка „Лабиринт за слепи птици„. Магнетичната Левена Филчева умили присъстващите с нежните звуци на своята китара и изпълненията на любими песни, на които редакторката на книгата и-Камелия Кондова също пригласяше развълнувано. Премиерите на двете дами с лирични души зарадваха публиката и на други български градове, сред които Балчик, Добрич, Стара Загора, Пловдив.

Автор текст и снимки: Милена Белчева

МЕЖДУНАРОДЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС „БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ, КАЗАНЛЪК-2014“
Организатор СНЦ“Вишнев цвят“ –гр. Казанлък
Жури в състав: Таньо Клисуров- председател, членове Палмира Никленова- издател и Стефан Саранеделчев – член на СНЦ“Вишнев цвят“ присъди следните награди:
Първа награда – не се присъжда
Втора награда – Милена Белчева – гр. Варна
Втора награда – Валентина Йотова от гр. София
Трета награда – Йордан Пеев от Стара Загора
Трета награда -Мирослава Кученчанин от Вршац, Сърбия.
Награда на Община Казанлък – Георги Драмбозов от гр. София
Награда на отдел“Култура и туризъм „-към Община Казанлък
Николинка Милева- гр. Тетевен и Лора Димитрова –гр. София
Награда на СНЦ „Вишнев цвят“
Виолета Бончева – гр. Стара Загора и Христина Маджарова от гр. Елхово
Награда на издателство „Палмира“
Милорад Мишо от – Дервента, Р Сръбска ( Б и Х ). , Ивайло Терзийски -гр. Силистра и Светлана Йонкова – София
Награда на НЧ“Възродена искра-200“ – Казанлък
Евелина Кованджийска, гр.Пловдив
Диплом за колективно участие на Поетичен клуб „Тихомир Етърски“ –гр. Ст.араЗагора
Дипломи за достойно представяне получават:
Първолета Маджарска от гр. Перник ; Анита Велева от гр. Плевен; Емилия Найденова от гр. София ; Магдалена Манчева от гр. Пловдив ; Кръстьо Раленков от София;
Красимира Зафирова от Перник ; Евелина Кованджийска от Пловдив; Галина Иванова от Варна ; Красимира Стойнова от САЩ ; Галена Воронцева –гр. Твърдица; Денка Йорданов –гр. Ямбол ; Радина Кръстева – гр.Асеновград ; Ивелина Цветкова –гр. Горна Оряховица; Велислава Райдовска –гр. Смолян; Деница Петкова –гр. София ;Красимира Зафирова –гр. Перник; Кръстьо Раленков –гр. София; Елица Ангелова – САЩ; Милена Джинкова ;Атанас Янев –с. Енина, Казанлъшка община ; Диана Юсколова, София ; Владислав Дацов – ; Даниела Йорданова – гр. Севлиево; Минка Вачева –гр. Севлиево; Мария Маринова –гр. Сандански и Людмил Симеонов –гр. Свищов

Ето и награденото стихотворение:

Съзерцание

Една безметежна нега сетивата докосва
през плътните щори, дори, на човешкия мрак.
Сезон на вълшебство – да спомни, че може би Господ
към нас е все тъй милостив, всепрощаващ и благ.
Разтварят сърцата си в истинен зов дървесата
и бликва от вечните рани смолист кехлибар.
Короните кичести царствено греят в позлата,
потрепват ефирно коси с аромат на нектар.
Мъхнати рояци пчели, нова клюка дочули,
жужат оживено из облаци розов нефрис
и ръсват небрежно цветеца над черната угар –
свенливи момински въздишки в красив чувствопис.
Изтича с капчука тъгата. И радостно литва
навред обичта, победила битийния плен.
Изящен ескиз на безкрая, потънал в молитва –
животът ни тук и сега – в стръкче пролет стаен.
Пристъпва добра тишината по топли алеи
от вишнева нежност, флиртувала с вятъра блед.
В душата следсънно денят ми расте и светлее,
света обновен съзерцавам с възторг на поет.
Съвсем неусетно забравям за профила зимен,
улавям дланта ти – пред изгрева слънчев да спреш.
Усмихнато свеждам ресници и шепна: Гушни ме! –
в безвремие златно под клоните дъхав копнеж.

Милена Белчева

„Благодаря за вълнуващото преживяване, свързано с конкурса „Белоцветните вишни“, организиран от СНЦ „Вишнев цвят“ със съдействието на Община Казанлък. С идеята да подкрепя тази прекрасна инициатива се включих за първи път и се радвам, че уважаемото жури е оценило така високо творбата ми. Макар и за кратко, успях да се запозная лично с участниците, с които бяхме общували само виртуално, да споделя с тях емоцията на вечерта и да попия очарованието на Вашия град. Поздравления за добрата организация и артистичната атмосфера. Вярвам, че с годините предстоят още много културни прояви, които да събират почитателите на изкуството в различните му измерения.

Усмихнати случвания и до нови срещи с красотата на Словото и Музиката.“

автор: Милена Белчева

„ЕДИН ИСТИНСКИ ПОЕТИЧЕН ПРАЗНИК

Сигурно трябваше да бъда в Казанлък по начин различен от стотиците пъти , в които съм пристигал в него . Сигурно повода трябваше да е друг, за да разбера колко вишнев цвят има в него и колко хора , които обичат красивото и поезията . Именно затова приемам самото си участието в поетичния конкурс „Вишнев цвят 2014″ като награда , а не толкова самата нея , която авторитетното и талантливо жури ми връчи. Имайки в предвид огромния брой участници, които са изпратили творби в тази поетична надпревара и то не само от България , а от най различни краища на света , днес, мислейки за тези скоро отминали дни на празника , ми се иска да споделя че в белоцветния поглед на хората в долината на тракийските царе , наднича онази неугасваща светлина на духът им , която им дава с право да се наричат наследници на траки и царе.Поетичният конкурс, организиран от СНЦ „Вишнев цвят“, лично на мен ми даде възможност на живо да се срещна и запозная с едни от най-ярките съвременни имена в областта на поезията , които знаех само от интернет пространството , където срещата ми с тях беше единствено чрез стиховете им, а тук , благодарение на организаторите , успях да видя на живо и да поговоря с тях , за което си мисля че е най-голямата ми награда, равна на тази да мога да прочета нещо от себе си на тези светли и красиви хора от прекрасния Казанлък, и да остави в мен спомен с дъх на рози и с цвят на вишни . Искам да използвам случая да пожелая на конкурса дълголетие , а на този град и хората в него, да си останат същите, каквито ще ги помня винаги : красиви, усмихнати и влюбени в красотата, поезията и на своя Казанлък . И дано винаги сърцата им да бъдат изпълнени с любов и доброта, както беше в деня по време на Празникът на цъфналите вишни, Казанлък -2014 г .“

Автор на отзива : Йордан Пеев

„СРЕЩА НА ПОЕТИ

Дъждовният април не ме спря в моето пътешествие към града на цъфналите вишни, където се проведе VII-ят международен поетичен конкурс „Белоцветните вишни”. Организатор на проявите в дните на празниците бяха сдружение „ Вишнев цвят” и Община Казанлък
Домакините ме посрещат в библиотека „Искра” сред фотографската изложба, увенчила пленера по фотография „Вишнев цвят – дъх на пробуждане. Виждам участници в конкурса, с които иначе често общуваме в литературните сайтове, но досега не сме се срещали наживо. В галерията на Инфоцентър ме залива светлина и щедрост на цветовете – изложбата от картини на цветя, излъчващи топлина и пролетно настроение, създава уют и близост. Залата е пълна. Невероятно впечатление ми направи малката изпълнителка, която откри тържествата с хубава песен. А после – награждаването, четенето на стихове, всичко това превърна празника в незабравимо преживяване. Здравейте, приятели, благодаря ви, че сте тук и споделяте, здравейте организатори – заслугата ви е толкова голяма и значима в тези бездуховни и сиви времена за България.
Хъс и родолюбие трябват, за да могат хора като Димитър Никленов, Стефан Саранеделчев със съдействието на издателство „Палмира” години наред да поддържат духа на „Белоцветните вишни”, един от доказаните и устояли на времето конкурси, който събира творци от България и извън нея. И творци, творци, които да застанат в основата на новото българско възраждане – духовно и ценностно.“

Източник: Сдружение „Вишнев цвят“

Оригинални изображения: личен архив, Хр.Маджарова, Николина Милева

„Много силен конкурс! Това беше определението, което всички членовете на журито дадоха за четвъртото издание на „Недоизречено“, проведено във Варна. Литературната надпревара излезе за първи път от географските ширини на Пловдив и благодаря най-вече на поетесата Мариела Русева от морския град, която създаде перфектна организация и успя да вдигне летвата високо.

Първото издание на конкурса беше в социалните мрежи, а следващите две имаха възрастова граница до 19 години, за да бъдат стимулирани предимно младите хора с творчески заложби. Четвъртото беше замислено да бъде без никакви ограничения, така че в него участваха и много утвърдени творци, чиито имена отдавна са познати в литературните кръгове. Сред участниците, изпратили творби за конкурса, имаше писатели с много книги и награди зад гърба си, издавани на други езици, а също и един собственик на електронна книжарница.

Традиционно в журито присъстваше пловдивският литературовед Здравко Дечев, който проследява „Недоизречено“ още от неговото първо издание, а от страна на Морската столица се включи галеристката Ваня Маркова – Маркони, известна с таланта си да открива нови дарования.

За мен беше много приятна изненада участието в конкурса на поетесата Милена Белчева, която в края на миналата година взе специалната награда на Радио “Пловдив“ в третото издание на Националния поетичен конкурс “Добромир Тонев“ със стихотворението си “Пристанище за мъртви хоризонти“. Този път тя експериментира с проза, която й осигури първото място във варненското “Недоизречено“.

Класираният на второ място Красимир Бачков пък има седем издадени книги, превеждан е на английски, руски, украински и словашки език. Освен това е основател и редактор на списание “Антимовски хан“. Носител е на девет национални награди за проза, без да броим сегашния му приз от “Недоизречено“.

Впечатляваща е творческата биография и на Надя Уорендър, на която журито присъди трета награда – 14 издадени книги, повечето с любовна лирика, а едната от тях – на английски език. Дълги години Надя е живяла и работила във Великобритания. Бяха присъдени и две поощрителни награди – на Димитринка Ненова, която представи една прекрасна любовна приказка в лилаво, и на Ася Шопова за нейната болезнена, но преживяна човешка история.

Двамата с Мариела Русева решихме да организираме връчването на наградите на 13 февруари – навечерието на Св. Валентин, защото темата на конкурса предполагаше любовна лирика. В този дух бяха и наградите – валентински кошници, съдържащи книги за любовта и отбрани питиета. Съвсем в реда на нещата беше и мястото на церемонията – единствената кафе-книжарница в града, с изглед към Морската градина. А Мариела, освен с домакинските си задължения, се справи и с ролята на водеща по време на награждаването. Залата беше претъпкана от участници в конкурса и почитатели на изящното слово. Наградите бяха осигурени с любезното съдействие на Георги Иванов и Борислав Василев, аранжирани от Катя Вичева, а очарователната Мариела Русева носеше бутикови бижута, изработени от Диана Раданова.

Конкурсът се базира на едно мое произведение, матрица, която съдържа единствено малко опорни думи, още толкова препинателни знаци и много празни полета между тях. Идеята е да бъде попълнена творчески така, че да се получи автентична литературна творба. Крайните текстове са от всички възможни къси жанрове на литературата.“

автор: Стефан Бонев

–––––––––––

Н А Г Р А Д Е Н И Т Е    НА ПЪРВО, ВТОРО И ТРЕТО МЯСТО

Журито определи трима победители и две поощрения. Първа награда бе присъдена на Милена Белчва, втора – на Красимир Бачков, а трета – на Надя Уорендър. Поощрения получиха Димитринка Ненова и Ася Шопова.

“Недоизречено“

от Милена Белчева:

Лицето ти – възторг от радост мимолетна или предчувствие за спомен нероден сега излъчва. Ще разгадая ли какво се случва с теб и в теб? Винаги открито потаен и щедър на мълчания, които се пръскат в мрака на битието. Галактики, пътуващи в очите ти! Вземи и мен – по детски любопитна душата ми копнее уютнинката на безкрая. Примира, покорена от нежност милостива, стаява в капчица предутринна роса. Нали такава ме обичаш? И трепетна, и светло всепокойна; в реките на безмерния ти чар – спасена и удавена, безпулсна, но и жива.

По пътя Заедно, а в пътя – разделени. И някаква изискана печалност, която ни оплита и приказки от сънища наяве изтъкава. Люлее в пух от ангелски криле – несбъднато реална любовта ни. Целува ме на голо тишина и в златно заискрява същността. Не търся вече нищо, не копнея, не тичаш след примамливите сенки, не късаш от греховните цветя. Дъждец от благодат по нас потича към лунните пътеки самота. Цигулкова въздишка. Никога не бих могла да се изгубя повече, разтворена в ухание на неизменно всеединство. Присъствие, което осезаваш и нямаш сетива да назовеш. Небето е най-сигурната почва, в която пускам корени за полет. Не ми е нужна вяра, за да вярвам. Сърцето не побира обичта. Но тя изпълва цялата Вселена и я превръща в ласкава усмивка. По-сладка от най-хубавия спомен, от тайните извечни по-загадъчна, по-трогваща от майчина сълза. Да бъде тази лудост съкровена на истинност и ведрост безметежна. Контурите на времето – размити, да няма хоризонти и следи.

И зная, че не са ни нужни знаци и карти за изгубени съкровища. Гальовни са лагуните, разхлаждат нозете ни от скитаници прашни. Тревиците целителни – изпити. Преминахме под мъдрата дъга. Какво се случи? Просто неизбежното. Със слизане достигнагме върха.

Разбирам – не разбираш, ала ето ни – сега и тук – отново неразделни, каквито сме и някога били. Да, чудо е! Не някое отвъдно, не чудото на мекия ти глас, не чудото на устните ми – макове, които те събуждаха в летата кадифени. Не те споделях с с никой, но прозрях, че ти си всички, всичко, даже повече…Ревнуваше от вятъра дори, че отнасяше дъха ми на ванилия и мед. Не изчезвай никога! – бълнуваше, не изчезвай, чуваш ли? Хей, тук съм, слънчице, винаги съм била тук, в онова тайнство Недоизречено. Само не питай: „Дали?“

източник: сайт на писателя Стефан Бонев

оригинални изображения: личен архив, Л.Маринов-Було

В деня на влюбените, хора от над 200 държави ще танцуват, в знак на протест срещу насилието, под надслов „Един милиард се надигат“ („ONE BILLION RISING”). За втора поредна година в България, чрез танцов флашмоб, ще изразим своята съпричастност, към жертвите на насилие и ще призовем за справедливост.

Всички желаещи да танцуват да дойдат на 14 февруари, от 18:30 ч., в Grand Mall Varna (етаж 2), да се присъединят към милионите активисти по целия свят.

Песента, на която ще танцуваме е „Brake the chain” – разчупи оковите, прекъсни цикъла. Имаме готова хореография, лесна за усвояване, която ще бъде показвана и всеки съпричастен с каузата, ще може да се включи.

Инициативата „ONE BILLION RISING“ се провежда за 16-та поредна година, след обявена статистика на ООН, че повече от ЕДИН МИЛИАРД жени и момичета по света, са били обект на побой или сексуално насилие, поне веднъж в живота си. Тази година темата е справедливост за жертвите на насилие и призивът ни е за една по-добра съдебна система.

България се включва за втора поредна година, с инициативи във Варна, Бургас и София.“

източник: Морето.нет

художествен превод и водещ на събитието : Милена Белчева

организатор: Мартин Ненчев

снимки: личен архив

чуйте песента тук

Проведе се четвъртото издание на поетичния конкурс Златен Явор учреден от Младежко Обединение на БСП в памет на великия поет и първи кмет на град Гоце Делчев – Пейо Крачолов Яворов. Конкурсът, който се наложи като силна арена за лирици от всички възрасти и тази година бе с голяма конкуренция. Над 40 участници от цялата страна и чужбина изпратиха свои стихотворения, а между тях имаше и именити творци с по няколко стихосбирки зад гърба си. В крайна сметка спечелиха най-заслужилите според компетентното жури, съставено от литератори от трите средни училища в град Гоце Делчев. Конкурсът започна с рецитал на стихове на Пейо Яворов, представени от прекрасната водеща на конкурса Валентина Червенкова. Последва и обявяване на призьорите, които бяха наградени от зам.кмета и председател на Младежко Обединение на БСП – Богдан Боцев.

В първа възрастова от 16 до 101 години на първо място бе класирано стихотворението „Криеница” на  Елена Биларева – известна като нежното перо на Гоце Делчев, поетично сребро заслужи варненската поетеса Милена Белчева с красивото си произведение „Левият ъгъл”, а в конкуренцията на професионалисти, но напълно заслужено трета награда получи ученичката в НПГ”Димитър Талев” Елена Апостолова с произведението си „Тя”. Поощрителни награди получиха Виктор Кападжиев със стихотворението „Спомен“ и Мария Менова с „Ела“.

При по-малките във възрастова група до 16 години, спечели Ваня Рончева с нейното страхотно стихотворение „Любов”, втора в тази категория се класира Елисавета Тункова, а престижното трето място взе Кристина Попова със стихотворението „Понеделник”. Поощрителни награди получиха Гергана Парахулева и Александра Иванова.

За да адмирираме спечелилите в двете категории Елена Биларева и Ваня Рончева, публикуваме техните стихотворения заслужили златото на ежегодния поетичен конкурс Златен Явор.

 източник: Гоцето

Това е отличеното ми стихотворение:

Отстояние

Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревожност преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта разпилени са.
Под хладните пръсти немее греховно вретено.
Буксува сърцето, вземено в битийната мелница,
но пак не оставя да бъде докрай съкрушено. –
Кръвта, прималяла, защо не признава умората,
какво още иска, след бягства по зъбери коси,
в ненужната клопка на опит и памет, затворено,
нима свойто бреме човешко докрай ще износи?
Блести еделвайсът в покоя изящен и истинен,
дъха си велурен над урви и бездни възнася.
Далечен и мъдър – приличаш на него. Единствено
в тъгата успявам да пратя към теб любовта си.

автор: Милена Белчева

Едно от най-вълнуващите събития в културния календар на града през изтеклата година бе свързано с името на атрактивния и неподражаем Кирил Аспарухов. Роден под знака на Скорпиона, преди 65 години в Петрич, известеният със своите многобройни творчески превъплъщения шоумен отпразнува през ноември незабравим юбилей и издаване на нова поетична книга, озаглавена „Живот оттатък”. Стотици поздравления и трогващи признания изпълниха с красиви емоции атмосферата на галерия Графит, в която се провеждат някои от най-значимите културни мероприятия в морската столица. Освен приветствия от домакините и гостите в залата, неостаряващата медийна звезда получи сърдечни благопожелания от десетки организации популярни личности и в страната и света, сред които: Кеворк Кеворкян, Аня Пенчева, Атанас Свиленов, Асен Блатечки, Йоана Буковска, Ивайло Захариев, Тони Димитрова, маестро Борислав Иванов, диригента Светослав Борисов, Владко Роже / черната перла на балета, живеещ в Ню Йорк/, топмодела на Варна, живеещ в Атланта, САЩ – Жоро Маринов и др.

Верен на своята артистична природа Кирил Аспарухов също бе подготвил интересни изненади за публиката – посрещане с музиката на любимата му група „Бийтълс“ и магичната хореография на танцовите двойки от Клуб по спортни танци „Одесос денс“ и „Варна“, към които и самият рожденик се присъедини, специалното участие на оперния певец Арсений Арсов, великолепното изпълнение на народната певица Кичка Христова. Поетичен рецитал с избрани стихове от 16-тата му книга бе поднесен в изпълнение на 14 представители от различни представители на обществото – ученици и студенти, свещеник и строителен предприемач, естраден изпълнител и галерист, режисьор и актьори от Варненския драматичен театър, оперни певци…Всичко това премина като поетична вълна от импровизираната сцена към публиката. Един от най-скъпите гости в галерията бе майката на поета, пристигнала от родния му Петрич, чиято поява на сцената предизвика искрени аплодисменти в израз на симпатия и възторг.
След рецитала поета получи поздравления от Областния управител и Председателят на Общинския съвет – Варна, от Комисията по култура и дирекция „Култура и духовно развитие“, от народния представител Борислав Гуцанов, от управителя на медийна група „Черно море“ Нася Атанасова и др.

                    Сред публиката имаше общински съветници и двама консули, народни представители и много граждани. Сред тях се включи и кмета на града – Иван Портних, който му връчи новия символ на града – статуетката на закрилника на Варна – Дарзалас. Присъстващите имаха удоволствието да се насладят на един наистина впечатляващ с организация, стил и изящество спектакъл, който за пореден път доказа, че и в България изкуството се цени от все повече хора и че подобни събития са не просто поредната PR изява, а един заслужен и споделен празник. Кирил Аспарухов винаги е намирал начини да подкрепя стойностните личности и да популяризира тяхното творчество, независимо дали са в началото на творческия си път, в развитие или в своя апогей, затова и неслучайно самият той получи Награда „Варна“ в областа на телевизионната журналистика / за първи път в сферата на културата/, Лентата на кмета на Варна и Кристалрния плакет на града за принос в развитието на културния ни живот. Затова и неудържимо продължава авторското си предаване за култура в телевизия „Черно море“ – „На брега“. И сигурно продължава да пише и стихове, за да ни изненада със следващия си поетичен сборник.

Милена Белчева
съгласувано с Кирил Аспарухов
снимка: личен архив-поетичен бал-при Маркони

„Напразно в себе си витая“ е втората поетична книга на Венцислав Василев, излязла под редакцията на Виолета Христова и представлява интересен подарък за ценителите на художественото слово. Творбите на младия автор са подчинени на една специфична вътрешна естетика, не само като текстово изграждане и звучене, но и като надсетивна визия и разбиране, необременени от наложени критерии и правила. Независимо от внушителния брой произведения, сътворени през последните две-три години, Василев публикува само, когато действително има какво да поднесе на публиката и доказателство за това са не само заслужените конкурсни награди и номинации, но и стотиците почитатели в литературните сайтове и социалните мрежи.

Подбраните стихотворения впечатляват със своята философска проникновеност и разкриват една по мъжки трезва, но упойваща с нежността си лирика. Текстовете често са аналитични, но без да изземват пространството и правото на читателите да изградят собствена представа и осъзнатост, свързана с житейските истини и личностни избори. Понякога в откровенията на твореца има умишлено присъствие на амбивалентни настроения и широко интерпретативни символи и герои, но този вътрешен свят изразява една поезия, към която човек не може да остане безразличен. Вероятно това е провокирало и представянето на още един професионален поглед – този на Станка Бонева, която поздрави автора и представи своя прецизен анализ върху интересното му творчество. С присъствие  уважи премиерата и Валери Станков. Освен градивна критика, отправена към своя прохождащ колега по перо в представената рецензия, озаглавена „Играещият в себе си човек”, изявеният поет не пропусна да отбележи, че стихосбирката, която е прочел, е „още един повод за радост, че мислещите хора в България не са се свършили.”

Водещата Милена Белчева представи краткото си слово, свързано с творчеството на младия автор и прочете респектиращите думи на редактора на книгата – Виолета Христова, а Сергей Сергеев поднесе отново свой римуван шарж, с който изненада Венцислав Василев и очарова многобройната публика. Сред гостите бяха младите писатели Мартин Спасов, Мариан Желев и Тодор Иванов, поетесите Галина Иванова, Маргарита Стефанова, Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Ваня Маркова и др.

автор: Милена Белчева за в-к Кил