Клуб ЮНЕСКО – Варна,
МУЗИКАЛНО ОБЩЕСТВО „БОРИС ХРИСТОВ“
и ОБЩИНА ВАРНА
организират:
тържество по случай
100 – годишнината от рождението на знаменития български бас БОРИС ХРИСТОВ
в програмата:
за живота и творчеството на Борис Христов – Райничка Попова;
Концертна част с участието на:
Гео Чобанов – бас,Вяра Железова – сопран,Жанет Бенун –акомпанимент, прожекция на филма:
„Гласът, който моли бога за България“
Пленарна зала 15.11.2014г., събота
на Община Варна НАЧАЛО: 16:00ч.
“Осми приморски полк”43
Радвам се, че бях водеща на още едно стойностно събитие и имах възможността да изгледам удивителния биографичен филм за Борис Христов. Надявам се повече българи да оценят по достойнство неговия изключителен принос и талант.
Ето как отпразнуваха повода и във Франция:
Клуб ЮНЕСКО – Варна,
МУЗИКАЛНО ОБЩЕСТВО „БОРИС ХРИСТОВ“
и
ОБЩИНА ВАРНА
организират:
тържество по случай
100 – годишнината от рождението на знаменития български бас
Борис Христов БОРИС ХРИСТОВ
в програмата:
за живота и творчеството на Борис Христов – Райничка Попова;
· Концертна част с участието на:
Гео Чобанов – бас
Вяра Железова – сопран
Жанет Бенун –акомпанимент
прожекция на филма: „Гласът, който моли бога за България“
Водещ: Милена Белчева
15.11.2014г., събота
Пленарна зала на Община Варна
“Осми приморски полк”43
Вход свободен!
НАЧАЛО: 16:00ч.
Заповядайте!
Лъчът от лампата стройно се плъзва
по мекия дъх на чаршафите –
замества твоето място отдясно.
Притиска се светло по всички извивки,
завидно ловко и самодоволно ми измъква
неизменните пъстри чорапи за сън
и флиртува с босите ми пръсти.
Трепти като арфа по безкрайните ми бедра,
прогалва изящно гръбнака ми
и пръска душата си на безброй усмивчици доверие
върху тежките ми коси.
А после възкръсва в самотната утринна влага,
попила по мойте ресници.
Пързулва се безгрижно по нослето ми
и тупва тихо в изгрева на устните.
Отпивам този миг с нескрито задоволство,
замирам покорена в ефирно двуединство.
А вън дъждец безизразно се стича,
ритмува тишината с близостта ни.
Докосвам кротко дългите ти длани
и топлата ти сянка на вратлето.
Обнежвам те до слънчево безвремие.
В ухание се пръска красотата ти.
И само вдишвам до наивност бяла
щастливата случайност, че те има,
дори когато може би
те няма.
* заглавието е от филм на И.Гръбчева
20-5-13
автор: Милена Белчева
снимка: интернет
Клуб ЮНЕСКО – Варна, Национална федерация „Алтернативно кино“ Ви канят на
ТВОРЧЕСКА ВЕЧЕР,
посветена на 80-годишния юбилей и 50 години творческа дейност
на журналиста Костадин Чобанов
В програмата:
Мултимедийна презентация и прожекция на късометражни документални филми с автор Костадин Чобанов.
Оперни арии и дуети ще изпълнят Вяра Железова – сопран, Димитър Илиев – баритон, Гео Чобанов – бас
Водещи на вечерта: Любен Чаталов и Милена Белчева
източник: БНР-Радио Варна
оригинални кадри: Веселин Малинов
Варненци и гости на града имаха удоволствието да присъстват на творческата вечер на кинорежисьора Вълчан Вълчанов, която се състоя на 19.08.2011г., в кафе-театъра на Фестивален и конгресен център. Събитието бе уважено от изявени личности в областта на науката и изкуството и допълни достойно културния календар на Морската столица. По време на срещата, ръководена от проф.д-р Георги Бакалов бе излъчен и документалният филм-портрет „Да изпиеш горчивата чаша“. Филмът, реализиран от студенти от Факултета по журналистика към СУ, представя избрани ретроспективни кадри от живота на Вълчанов и моменти от честването на 70-годишния му юбилей в дома на киното в София през 2010г. Присъстващите в залата с нескрито любопитство наблюдаваха отразеното събитие, както и заснетите интревюта с близки, приятели, колеги и почитатели на известния кинорежисьор.
Многобройните желаещи да споделят своите спомени и впечатления от познанството си и работата с талантливия юбиляр ни напомниха за мисълта на Юлия Леонтиева, че „творчеството е като тунел, по който болката се движи с радост.“ И действително, бившата спортна надежда Вълчан Вълчанов, независимо от своята трудна подвижност и преживени изтощителни препятствия, успява да бъде в творческа кондиция и не само да отразява животослучващото се, но и да реализира своите представи за света. Пред камерата на студентите, проф.д-р Георги Бакалов от СУ също изразява своето възхищение от факта, че Вълчанов почти никога не се поддава на мисли за болката си, а постоянно е отдаден на някаква интелектуална дейност, която го откъсва от тази „фатална битийност, в която е потънал“. Професор Бакалов споделя за още един интересен филм, сниман от Вълчанов през 1978г., „Акатист за св. Климент Охридски“, представящ кадри от анкета със студенти и преподаватели от СУ „Климент Охридски“, която показва невежество по отношение на патрона на университета. Този филм съдейства и индиректно за това, варненското училище „Климент“ да бъде преименувано на „Климент Охридски“, а по-късно и да се добави званието Свети, пред името. Впоследствие към филма са добавени и субтитри на английски, за да може да бъде излъчван и на гостуващите чужденци в нашата изследователската база на остров Ливингстън, която също носи името на Кл.Охридски. Освен този, Вълчанов прави втори авторимейк и на филма „Красавици за красотата“. Директорът на Културния институт при МВнР, д-р Людмила Димитрова с искрен патос говори и за първият мултимедиен спектакъл, създаден от Вълчанов, през далечната 1972г. Проектът е озаглавен „Приказка в картини“ и показва кадри от живота и забавленията на царското семейство, представени като символи на конкретното историческо време. В желанието си да подкрепи и провокира силният дух, новаторки решения и оригиналност в работата, режисьорът осъществява своята идея за приз „Горчивата чаша“, връчван от Факултета по журналистика. Обичаният актьор Джоко Росич с особено вълнение изтъква, че този почетен символ на изпитите разочарования, но и на съхранения кураж, е сред най-скъпите признания, които е получвал. Неслучайно и филмът е взаимствал заглавието си от тази уникална като концепция награда.
В показаните кадри от тържеството видяхме и журналиста от БНР Кин Стоянов, син на покойния Радой Ралин. В краткото интервю Стоянов споменава, че с известния режисьор го свързва дългогодишно семейно приятелство и споделя още един любопитен факт, че Вълчанов в своята младост е бил дори и спасител на плажа. За спортните постижения и изключителната харизматичност в общуването, както и за същественият принос на Вълчанов в кинодокументалистиката разказа и изявеният публицист и политик Велислава Дърева, която е била негова студентка. Учениците на Вълчанов бяха заснели и откровенията на известния академик Никола Манев, който живее и твори във Франция. Независимо, че е автор на над сто самостоятелни изложби, художникът сподели, че е възвърнал самочувствието си на творец, до голяма степен, благодарение на филмите за дългогодишния му творчески път, които Вълчанов успява да заснеме. Срещите на двамата творци протичат в изключително приятелска атмосфера и още първият филм се получава много откровен, човешки и максимално непосредствен. Самият художник признава, че прозорливият сценарист и режисьор, чрез своето творчество успява „да хвърли камък в заспалите духовни води“. Твърденията му, че Вълчан Вълчанов се отличава с респектиращ устрем, дипломатичност и непримиримост бяха подкрепени и от брата на художника-Добромир, който освен артистстична кариера, може да се похвали и също с постижения в изобразителното изкуство. Талантливите братя присъстваха и на самото излъчване на филма в залата на конгресния център.
Почти всички колеги и приятели на Вълчан Вълчанов изказаха мнение, че той е изключително целенасочен, прецизен и всеотдаен към работата си. Това доказват и многобройните награди, отличия и поздравителни адреси , изпратени за тържествената вечер от различни организации и публични личности, артистично представени и прочетени от проф.д-р Минка Златева. Атрактивният журналист Емил Розов също връчва на Вълчанов почетен плакат и грамота от името на Съюза на българските журналисти. Доц.Орлин Спасов от Катедра по радио и телевизия на ФЖМК към СУ, заедно със сърдечните поздравления към своя колега, изказва и дългогодишните си убеждения, че Вълчанов успява да заличи границата между преподаване, изкуство и живот. Поздравителни слова са отправени и от представители на Клуба на Юнеско в България, Фестивален и конгресен център, Олимпийски клуб Варна и мн.други. Факт е, че много от хората, независимо в каква област се развиват и творят, получават твърде късно признание за труда си, а някои от тях биват истински оценени, чак след като напуснат земния си път. В тази връзка можем да предполагаме, че Вълчан Вълчанов е не само успешен, реализиран, но и щастлив човек. Голяма част от неговите студенти и колеги го приемат и като изявена творческа личност, но и като предпочитан събеседник и приятел. Надяваме се, че още дълги години той ще успява да съхрани своя устрем и добронамереност, дръзновение и заразителен професионализъм.
Милена Белчева
