Tag Archiv: сцена
Лиляна Петрова – Лулу е интересен артист и красиво явление в българската култура. През пролетта на 2019 тя представи проекта си „Въображаема реалност“ в Руския културен информационен център в София, а лятото на същата година гостите и на Морската столица имаха възможността да видят изложбата в залата на обновеното Морско казино. Представените картини бяха приети с голям интерес от страна на ценителите и бяха приятна изненада за хората, които за първи път откриват необятния свят на Лулу като творец. Младата дама е завършила „Графичен дизайн“ има и магистърска степен по „Живопис“ , учила е също „Мода и промишлен дизайн“. Лиляна Петрова има различни изяви в областта на изкуството и с удоволствие екпериментира както с техниките, така и с цялостната си визия. Ето какво споделя за своите предпочитания и естетични възприятия в следващото интервю:
Здравей и още веднъж – поздравления за изложбата и цветното настроение, което остави срещата ни с теб! Благодаря и на творческия тандем АНДАРИ, който умело представя и популяризира творчеството ти. Твоят стил като художник и жена е атрактивен и необичаен, затова се радвам, че прие поканата да участваш и в моя проект.
Какво мотивира избора ти на дрехи – удобството да носиш „обичайното“, или моментното настроение и желание за разнообразие?
–Винаги избирам дрехи , които ми допадат като материя, стил и цветове. При мен няма обичайни неща, има дрехи , които съпътстват настроението и състоянието ми.
Имаш ли пристрастия към определен вид аксесоари – обувки, чанти, шапки, шалове, колани, очила, бижута…? Опиши някои, които носиш почти ежедневно?
–Имам определено силно отношение към аксесоарите. За мен това е неизменна част от облеклото стила. Обожавам шапки, шалове, ръкавици, бижута, очила.
Пастелни или ярки цветове предпочиташ? Твоите най-любими нюанси са?
–Обичам всички цветове, но не всички ми стоят добре. Внимателно подбирам тези които са близо до лицето ми. Обличам се цветно обикновено, обичам и силните контрасти и смелите ексцентрични дрехи.
Едноцветни десени ли харесваш, или дрехи с пъстри щампи и декорации, с геометрични шарки-пр. точки, карета…?
–Мога да харесам от всичките гореспоменати….
Най-приятните, според теб, материи? Предпочиташ ли естествените тъкани, или харесваш дрехи със синтетични и изкуствени влакна, които спестяват гладенето?
–Предпочитам естествените материи. Най вече коприната.
Дрехата, която чувстваш, че все едно е измислена специално за теб, е?
-Дрехата, която е измислена специално за мен? О, аз имам много такива.
Стилът ти е по-скоро класически, или по-често екстравагантен?
–Екстравагантен.
Кой е сезонът, през който се чувстваш най-комфортно, каквото и да облечеш?
-Пролетта!
Ако имаш пълна свобода, какво би избрала да носиш възможно най-често – спортен сет, изящна женствена рокля, семпъл класически тоалет, хипи дрешки, униформа, домашен халат…?
-Винаги нося това което харесвам , в което се чувствам красива и добре и разбира се, различна.
Какво е отношението ти към естетичната и пластична хирургия, както и към съвременните „екстри“ – екстеншъни, ноктопластика, татуси, перманентен грим, пиърсинг и др.?
-Положително, щом правят хората щастливи и им помага да се харесват няма нищо лошо. Стига да има наистина професионалисти които да ги съветват, кое е красиво и естетично.
Имаш по 1-2 чифта обувки, според сезона, или шкафът ти е пълен с десетки цветове и модели за всеки повод?
-Имам достатъчно чифтове обувки за всички сезони и от всички географски ширини.
Кои са най-смелите ти експерименти с визията-пр.драстично отслабване, необичайни цветове на косата, странно облекло?
-Обичам да експериментирам с визията си. Косата ми е винаги различна, прически, цветове, аксесоари в нея. Начинът ми на обличане също провокира стандартно възприеманите модни течения.
Какво е гримът за теб – неизменна необходимост, напълно излишно средство или възможност за разнообразие с излъчването понякога?
–Гримът е едно много силно оръжие, които някои хора умело използват. То може да помогне много за визията или обратното да подейства напълно отблъскващо и деструктивно.
Следиш ли дизайнерските тенденции и препоръките на стилистите, или разчиташ на своите естетически критерии?
-Винаги следя тези неща, но определено си имам много ясна идея за моята визия.
Има ли период или епоха, които да усещаш близки в модно и архитектурно отношение и ако можеш, би живяла тогава?
-Не. Харесвам отделни елементи от различни епохи. Мисля че съм доволна от живота си си в сегашно време.
Приблизително колко време отделяш, при подготовка за излизане в ежедневието си?
-Около 15 минути.
Какъв е твоят съвет и послание към дамите, свързани с модата и имиджа?
–Намерете себе си. Бъдете различни, женствени, уникални, харесващи се и обичащи се!
Коя песен, филмова или литературна героиня олицетворяват твоя стил?
Train – “ Drops of Jupiter”
интервю- МБелчева
снимки-личен архив; АНДАРИ
Близо три часа продължи тържественият бенефис „Любовни следи” на Кирил Аспарухов в ДТ „Стоян Бъчваров”- Варна. Верен на своите естетични критерии и безупречен професионализъм, известният шоумен, водещ, журналист и творец, за пореден път влезе в ролята и на благодетел, дарявайки събраните средства от вечерта на даровитите деца от ОДК – Варна. Богатата концертна и артистична програма бе предвидена за 10 септември в Летния театър на града, но обилният порой отложи тази вълнуваща среща и символично предзнаменува, че на атрактивния артист ще му върви и занапред „по вода”. Дългоочакваното представление се реализира в края на ноември – рожденият месец на домакина и премина с фойерверки от ведро настроение и възторжен отклик. Проявата, както и благотворителния жест към младите таланти получиха благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Той призна, с нескрито вълнение в обръщението си, че макар да е от две години в морския град, познава достатъчно добре следите на Кирил Аспарухов – една от знаковите обществени личности с виден принос към българската култура.
В оживяла детска приказка се превърна изпълнението на малките грации от балетна школа „Вива денс”, с което стартира спектакълът. След тях, вокална група „Сребърни звънчета”, с ръководител Юлия Недева, представиха своята изненада – кавър на популярен ретро хит. С думите: „Той не е глас, а гласище”, Кирил Аспарухов анонсира звездната поява на Калуди Калудов. Известният оперен певец изпя любимата си песен „Неблагодарно сърце”, но с уточнението, че самият той е изключително благодарен за възможността да бъде на тази сцена и сред тази публика. След впечатляващото изпълнение, актьорите от Драматичен театър „Стоян Бъчваров”- Варна представиха избрани стихотворения на Кирил Аспарухов от цикъла „Откриване”, сред които имаше творби, посветени на София Стоянова, Невена Коканова, дъщеря му- Делена, поета Валери Станков и др. Публиката реагира с искрени аплодисменти и посрещна следващите изпълнители в тържествената вечер – Герман Тепавичаров и Стела Куконова от Клуб по спортни танци „Варна“ при НЧ „Христо Ботев” в Морската столица. С много нежност, трепет и изящество, те представиха своята „танцова целувка”, под звуците на любимата „Michelle” на „Бийтълс”.
Изненадите за гостите продължиха с появата на артистичния Теди Генев, който изпълни стихотворение с посвещение от своя приятел, претворено във вълнуваща песен. След красивото музикално включване, децата от ДЮТ „Златното ключе”, с ръководител Сия Папазова, представиха избрани творби от цикъла „Една жена на 33”, включени в сборника „Любовни следи”. Истинско оживление предизвика внезапното модно ревю на дизайнера Красимир Недялков, който показа, под модерния ритъм на рапа, свои авангардни модели в сиво-черната гама, обединени от темата „Изкушение”. Със специален музикален поздрав се изяви и „Славеят на Варна” – Боряна Христова – Амира. Младата дама с покоряващ глас, определена и за най-добър изпълнител на Международният поп, рок и джаз фестивал „Откритие 2014” и носител на редица други награди, също получи посветено стихотворение, в знак на внимание и искрена симпатия. Последва рецитал на акторите от варненския театър с поетични откъси от цикъла „Наивник на възраст”. Във вихъра на румбата -„танцът на влюбените” се появиха и очарователните Мартин Янчев и Ася Кацарска, състезатели на танцов клуб „Кристал”. След атрактивното изпълнение на танцьорите, залата притихна, за да се наслади на „слънчевия пожар на Варна” – Деси Добрева, която се появи отново на родна сцена, след осмото си турне в Америка. Магнетичната певица също прочете връченото ѝ с дълбоки почитания стихотворение и изрази сърдечна признателност за поканата и жеста.
Младите актори от ДЮТ „Златното ключе” продължиха с поетичен поздрав от цикъла „Дилема”. Възхитителна хореография, изящество и стил показаха дарованията Иван и Биси от балетна формация „Art dance”, с ръководител Нина Козина. Емоциите продължиха с приветливото включване на Жоро Пейчев – Степа, който изказа радостта си, че Кирил Аспарухов е едно рядко цвете в градината на приятелите му и поздрави своя колега-шоумен със зашеметяващо изпълнение на хита „I’m just a gigolo”. Вземайки дъх след тази ритмична еуфория, вечно усмихнатият танцьор сподели пред публиката съкровени спомени и откровения, апелирайки да бъдем по-чистосърдечни, да ценим всеки миг, както и своите приятели и близки. Трогнат и силно развълуван Кирил Аспарухов аплодира своя гост с думите „Невероятен, неповторим, неоспорим” и му подари също лично поетично посвещение. С прочувствена лирика от цикъла „Остаряло слънце” продължи и спектакълът, реализиран с подкрепата на толкова изявени личности и съмишленици от артистичния свят на Варна. Сред тях бяха и танцовите двойки от клуба по спортни танци „Одесос денс” – Петко и Мирела, Поли и Кольо, които отново оживиха залата, преди финалния поетичен цикъл „Простите неща” и замислящите силни творби в него. С морски полъх и нежна усмивка в залата се появи и бургаската певица – Тони Димитрова, която изпълни едни от най-прочувствените си песни – „Нито ден е, нито вечер”, „Старецът и морето”, „Съмва се” и също получи посветено на нея лирично откровение, написано в Лас Вегас. След миг, на фона на прочувствена музика и с думите „И казвам си – не всичко отмина” в танцовия вихър се включи самият Кирил Аспарухов, който е и първият шампион на България за сеньори по стандартни танци и заедно със своята партньорка – сеньора Христина Кателиева, изпълни английски валс, поставен от Пламен Данаилов – възпитаник на клуб по спортни танци при НЧ „Христо Ботев”, който живее и твори вече 10 години в меката на шоуто – Ню Йорк.
Не стихваха жестовете към домакина – букети и кошниците с цветя и послания от учителското дружество е от Петрич и г-жа Елена Вретенарова, както и поздравителни адреси от г-н Кирил Йорданов, от г-н Борислав Гуцанов, г-жа Лилия Христова – директор дирекция „Образование и младежки дейности“, г-жа Антония Йовчева – директор дирекция „Култура“ – Община Варна, от г-н Николай Бинев, от удивителната Нешка Робева, Васил Петров, г-н Борис Ангелов от СБП. Сърдечни приветствия и благопожелания в знак на почит и внимание бяха отправени и от н.в.пр. Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Съюз на пенсионерите „Варна 2004″, ДКС, ВВМУ“Н.Й. Вапцаров“ и разбира се – ОДК- Варна. Жадният за още и още предизвикателства и завидно млад по дух – Кирил Аспарухов през цялото време съблазняваше многобройните зрители с все по-атрактивни изненади и превърна благотворителната вечер в истинско пиршество от образи, звуци, цветове и емоции. Заслуги за това имаха и актьорите от Драматичния театър – Биляна Стоева, Йоланта Райкова, Стоян Радев, Свилен Стоянов, Александър Андреев, Стефан Додуров и Дора Корабова, а музикалното оформление бе поверено на DJ Ivan и DJ Иво. За финал, естествено, прозвуча и „Многое лето” в изпълнение на тенора от Държавна опера- Варна – Евгени Леков. Специална изненада бе подгодвила и галеристката Ваня Маркова, която умили Кирил Аспарухов и той напусна сцената с подарените букети и несдържани сълзи на вълнение, а по-късно раздаде и автографи във фоайето на филиала на театъра. Великолепните отзиви на присъстващите, както и събраните от благотворителната проява 1 200 лв. за децата от ОДК, изпълниха именития поет с чувство на истинско задоволство и гордост. След десетки роли, стотици сценични изяви и хиляди срещи, носителят на Награда „Варна”, Лентата на Кмета, статуетка „Дарзалас”, „Златната маска“ на ДТ „Ст. Бъчваров“ и др., продължава напред, носейки в сърцето си най-съкровената награда – признанието на публиката.
Отзив : Милена Белчева за „КИЛ“
Кадри: В. Димитров, портретна снимка-личен сайт на К.Аспарухов
Юбилеен концерт на Стефан Диомов, озаглавен „Хайде заедно“ се състоя на 13-ти август в Морската столица, в навечерието на празника на града. Сцената на Летен театър Варна се оказа малка за многобройните изпълнители, участници в програмата. Водещ на събитието бе Драгомир Драганов, по-известен като Драго Чая. Спектакълът бе открит от ВОКАЛНО-ТЕАТРАЛНА ФОРМАЦИЯ „ВРАБЧЕТА“, които със своите лазурно сини екипи внесоха морско, жизнерадостно настроение и очароваха публиката. Изпълнителите от група „Петте сезона“ също отправиха своя музикален поздрав към присъстващите и признаха, че за тях е истинско удоволствие да работят със Стефан Диомов и по свой начин да вдъхнат нов живот на песните му. Атрактивните млади таланти изпълниха и песента „Танц с вечерния дъжд“, озаглавила дебютния албум на групата, продуциран от техния ръководител. Включването на Тони Димитрова в празничния концерт, анонсирано от водещия като повод за още добро настроение с „любими песни от една любима изпълнителка“, предизвика силни възгласи и радостни емоции. Магнетичната дама със специфичен тембър представи няколко емблематични песни от своя репертоар, сред които „Обещания“ и „Нито ден е, нито вечер“. След продължителните овации и възгласи от публиката, Тони Димитрова, заедно с Драго Драганов представиха официално и Маестро Диомов с думите: „Само на 35! По две…“. Неостаряващият рожденик, който празнува свой юбилей през февруари т.г., с нескрито вълнение сподели: „Скъпи приятели, много се радвам, че сте тук. От сърце Ви благодаря! Тази вечер ще чуете много песни, писани преди 10, 15, преди 30 години“ и добави, че в създаването на едни от най-популярните и обичани произведения не е бил сам, за превръщането им в хитове са допринесли изявени автори като Богдана Карадочева, Ваньо Вълев, Иван Неков, Пейо Пантелеев, Валери Костов, Милена Добрева и др. Композиторът се присъедини и към дуета на Тони Димитрова и нейния партньор и колега Иван Ченов и заедно изпяха „За кой ли път“, в памет на непрежалимия Борис Годжунов. Драго поддържаше високия емоционален градус, като често припяваше заедно с изпълнителите и напомни, че „песните на Стефан Диомов се делят на хубави и още по-хубави“.
Празничната вечер продължи с изпълнения на Пени Ставрева, забавния хор на куклите и формация „Врабчета“. Драго Драганов обяви и появата на още една „великолепна певица с великолепен глас“ – Ваня Костова, която бе приветствана със силни аплодисменти и оживление, а след това публиката затихна, за да се наслади на първото изпълнение -„Звезда“, по текст на изключителната бургаска поетеса Петя Дубарова. Към рецитала на Ваня Костова се присъедини и нейният син – Боян Михайлов, който самата тя представи с думите: „Още едно поколение, което пее песните на Диомов“. С много нежност и умиление звучаха изпълненията „Когато си от мен далече“ и „Искам тази нощ нещо да ти кажа“, а с акомпанимент на хармоника към песента „Очакване за пролет“ се включи и мимът Николай Ганчев– Руди. Младият, но изключително артистичен Мартин Йорданов представи популярен музикален мотив.
За първи път присъстващите имаха удоволствието да чуят дуетното изпълнение на Тони Димитрова и Ваня Костова „Време е за чаша вино“ – нова песен, написана специално от Маестро Диомов за този юбилеен концерт. Изненадите за всички почитатели в театъра продължиха с още една вълнуваща среща – гостуването на ангелогласните Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Теодор Шишманов от „Тоника СВ“. Два дни преди изявата, на пресконференция в Двореца на Културата и Спорта, Диомов дава изявление, че „Тоника СВ не са се събирали от толкова много години, този проект не е само концерт, това е спектакъл.“ И наистина, появата на легендарната група бе съпроводена с истински възторг и радост, че преживели предизвикателствата на времето, характерите си и жълтата преса, артистите са приели да бъдат отново тук заедно, както анонсира и водещият – Драгомир Драганов. Атрактивният Тео Шишманов сподели пред въодушевената публика, че преди 35г. Стефан Диомов ги е събрал с пожеланието да се пенсионират в същия този състав, като това предизвикателство е на път да се осъществи, ако Маестро Диомов обещае първо, че ще празнуват заедно и следващия му юбилей. Прохладната нощ бе огласена и от незабравимите песни „Приятели“, „Сутрин рано, вечер късно“ и „Здравей, как си, приятелю“, която бе изпята отново за финал на концерта, по желание на публиката. Искрена радост и възхищение предизвикаха малките чаровници Ния и Антон, които изпълниха песента „Чуй ме, Дилмано“, както и щрайх оркестъра, с диригент Левон Манукян. Водещият обяви тържествено и получените цветя и приветствия от името на Радио Варна, Двореца на Културата и Спорта, Ева Иванова, Николай Бинев, Иван Иванов – Дядото и др. Стефан Диомов благодари сърдечно на всички, допринесли за реализацията на това прекрасно събитие, както и на многобройната и вярна публика, оценила по достойнство песните му през годините.
Автор отзив и снимки: Милена Белчева
Необикновен, но дългоочакван „Разговор с водата” се състоя в Арт салона на Радио Варна в края на юли и оживи многобройната публика, която уважи премиерата на последната поетична книга на Емилия Найденова. Литературната вечер бе озарена и от магнетичното поетично присъствие на Елица Виденова – Директор на БНР-Радио Варна, която въпреки отговорните си ангажименти успя да се наслади на рецитала и да приветства лично гостуващата авторка. Залата се оказа малка, за да побере десетките почитатели на словото и творци, сред които Маргарита Стефанова, Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Богомил Аврамов-Хеми, Дончо Дончев и др. Те с интерес наблюдаваха необичайното представяне от техните колеги по перо-Венцислав Василев и Милена Белчева, които влязоха в ролята на водещи. Комичните провокации, артистични закачки и аналитични пробези из откровенията в книгата, бяха приятелска изненада за даровитата млада дама, която трудно въздържаше емоциите си от вълнение. В тази връзка бяха и думите от анонса на събитието, където Венци Василев споделя: „Ако не знаете, да ви кажа, че силноемоционален човек не може да е поет. Да, емоцията би могла да бъде вид вдъхновение, но за разгръщането на това вдъхновение е нужно психично пространство. А силните емоции обсебват психичното пространство и не му позволяват да диша. А ако го знаете, да ви кажа…Че нещо явно пропускаме. Защо ли? Просто имаме едно нагледно опровержение. Специфичният термин на въпросното явление е Емилия Найденова.”
Искрени аплодисменти и ведро настроение провокираха и словата на Сергей Сергеев, изразени в дружески поетичен шарж – специален поздрав, поднесен традиционно с изящна червена роза в знак на уважение и симпатия към авторката. Тези признания не са случайни, защото Еми е не само много сетивен, чист и спонтанен човек, тя има една действително интересна дарба да наблюдава света едновременно през стотици ракурси и да изразява себе си и чрез споделеното, и чрез премълчаното. Родена е и живее в София, но често и с нескрита радост пътува до морската столица, където я чакат любовта, приятелите и морето. Амбициозната светлоока поетеса изучава Българска филология в СУ „Климент Охридски” и е носител на редица престижни литературни награди. Публикува в сайтове за лично творчество, както и в електронни медии, има и собствен блог, озаглавен „Небе за птици”, каквото е името и на първата и стихосбирка. Пише за простичките неща, за малките и големите тайнства на живота, за просторите в нас и тъмнините, които ни смаляват. Нейната лирическа героиня се скита из лабиринтите на преживяното, спъва се в хилядите посоки и опитности и разтревожено пита:
„Къде е вратата, с която затварям
душата на своето изгубено тяло?
Къде са ми думите, дето спасяват,
когато вали тишина на парцали?”
Не спира да търси какво се крие отвъд, в онази безкрайна синева, какво я очаква зад солените клепачи на дните, наивно да иска да разбере „горе дали им ухае на люляци”, макар да осъзнава, че „без въпроси се живее лесно”. Чезне в дълбокото и се загубва в нищото, попива животослучващото се и усмихнато призовава:
„Дай ми вечността,
за да забравя.
И още толкова – да помня”
Опитва се да сепне и околните от инертността, да ги откъсне от битийната примка и въздъхва:
„Небето праща знаци. Ала ти
се давиш в други истини нетрайни.”
Но когато сладката умора победи сетивата и бягствата в кръг станат осезаемо излишни, сърцето само разбира:
„всичко е както някога,
само дето
губиш значенията”.
Тогава стрелките на трескавата жажда спират, за да просветне онази преждевременно настъпила мъдрост:
„Човекът сам си е къща. Сам си е същност. И сам си е погребение…”
Какъв дух трябва да има един такъв човек, който е само на 22 години, за да заяви?! :
„Живот, аз зная, че си смърт. И пак ти вярвам…”
А аз вярвам, че все по-често ще чуваме името на Емилия Найденова, свързано с радващи новини и събития. Убедена съм, че и новата и поетична книга ще впечатли както читателите – любители на поезията, така и сериозно пишещите творци и литературни критици. Стихосбирката е един красив и успешен продукт на издателство „Знаци” и дори само визуално провокира вниманието с необичайния си формат и прекрасното оформление на корицата, дело на художничката Невена Ангелова. Художествени редактори са Виолета Христова и Камелия Кондова – две дами, чиито естетически усет и поетичен изказ ги отличават като едни от най-стойностните автори в България. „Разговор с водата” е заглавие на изповед, която те отвежда дълбоко в тайнствата на Вселената и ти подарява елегантен и смислен диалог и поетична атмосфера, в която душата тихо ликува.
Автор текст: Милена Белчева
Оригинални изображения: личен архив, Б.Аврамов-Хеми
ЕДНОАКТОВА ПИЕСА ПО ЧЕХОВ
ПРЕВОД, АДАПТАЦИЯ, РЕЖИСЬОР И ПОСТАНОВЧИК-СЕРГЕЙ СЕРГЕЕВ
В РОЛИТЕ-ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ-ПОЩАЛЬОН, КАПИТАН РУМЕН ТЪРЕВ-САВЕЛИЙ-СЪПРУГ,
МИЛЕНА БЕЛЧЕВА-ВЕЩИЦА-СЪПРУГА
ЗВУК И СВЕТЛИНА-КЛАВДИЯ ТОДОРОВА. СЦЕНОГРАФИЯ-ТОДОР ИГНАТОВ
ПОВОД-РОЖДЕН ДЕН НА АРТ ГАЛЕРИЯ МАРКОНИ И ВАНЯ МАРКОВА ♥
ПРЕМИЕРА-15.06.2014-ВАРНА
ПРИ ПОКАНА-СКОРО И ВЪВ ВАШИЯ ГРАД 🙂 !!!
Клип със запис на пиесата, благодарение на Надя Уорендър може да видите тук!
Източник: Кафене.бг
И през 2011г. се реализираха четири успешни издания на проекта „Поетично кафене“ – „Следлетни споделения“, „На глътка нежнословия“, „Пролетно тайнство“ и „Непреходна вечност“-в памет на Вената Мандева. Благодарим сърдечно на Духовен център „Начало“, клуб „Студио 21“, „клуб „Атлантис“ и Галерия „Арт Маркони“ -Варна за съдействието в организацията.
МБ
В навечерието на 24 май АРТ КЛУБ“ МОНОГРАМ“ проведе официално първото във Варна „Поетично кафене“ на тема „Азбуката на живота“. Инициативата се осъществи с медийната подкрепа на Кафене.бг и даде символичното начало на едно ползотворно културно сътрудничество. Гост-поет бе г-н Николай Панайотов, който освен уважаван доктор по история, изследовател и преводач, има сътворени над 800 класически сонети.Характерно за неговите произведения е всеобхватността на темите, сред които водещи са както вечните-за любовта, приятелството и виното, така и тези, за присъствието на духовното в живота, за отношението към Бога и екзистенциалните търсения на личността. Посланието към читателите, което разкриват творбите на поета, е свързано с максимата, че човек трябва да живее за мига и да открива нови възможности и предизвикателства във всеки момент от своя път и развитие.
По време на Поетичното кафене бяха представени двадесет и два сонета на автора. В проведеното кратко интервю потетът с охота сподели за своите сетивни странствания в света на красивото и възвишеното и разкри любопитни факти около личността си. Интерес предизвикаха и неговите откровения за уникалната изобразителна техника, чрез която талантливият учен създава високо ценени произведения на изкуството. Поетът откликна на молбата на организаторите да представи сам стих от „БОЖЕСТВЕНИ СОНЕТИ“ така, както го диктува собствният му естетически ритъм.
Събитието уважиха представители на Сдружение за международен културен менджмънт „Морско синьо“, преподаватели, преводачи, екскурзоводи. За музикалното оформление се погрижи Светлозар Алексиев, който също има издадена лирика. По време на срещата бяха представени абитуриетките Мила Божкова и Елеонора Граматикова, които прочетоха творби от съвместната си първата стихосбирка „КОГАТО СЪРЦЕТО ШЕПТИ“. Най-новите си стихове декламира и поетесата Габриела Кожухарова. Младите дами представляваха ЛК “КАСТАЛИЯ“, с ръководител Магдалена Маркова. Младежката школа развива дарбите на деца от II до ХII клас от Морската столица, които имат изявени литературни интереси. Лиричният ракурс бе изместен чрез различния авторски поглед на Добромир Георгиев-мениджър и редактор, който тази година издава своята осма книга.Специално поздравление към инициаторите на мероприятието отправи и Калина Бояджиева, дългогодишен преподавател по изобразително изкуство. Като финал на творческата среща Милена Белчева, организатор на събитието, прочете възторжен стих за триумфа на женския дух от първата си издадена стихосбирка „ВАНИЛЕНО НЕБЕ“.
АРТ КЛУБ „МОНОГРАМ“ е създаден с идеята да привлече хора, които приемат изкуството като естествен избор и ценят Таланта, а не наложените стереотипи и PR похвати. Целта на клуба е да даде изява на всички, които имат смелостта да застанат зад обектива на живота и да отразят стойностното през собствените си сетива и естетика. „Поетично кафене“ е първата проектна изява, осъществена с любезното съдействие на Кафене бг, организатор на литературните четения в столицата.
автор: Милена Белчева
снимки: личен архив
