Tag Archiv: наследство

Тайните на ИАР „Шуменска крепост“ – интервю

Представям на Вашето внимание интервю с Кръстьо Стефанов Христов – уредник и съдържател на фонда на Историко-археологическия резерват „Шуменска крепост“, екскурзовод в музея

Шумен възниква и се развива покрай крепостите му в източния край на Шуменското плато. Крепостта е била застроявана през ранно и късния античен и средновековен период. В нея има намерени останки от бронзовата епоха, от халколита, от траките, живели в селищата там през V-ти век пр.Христа.

Кои са най-ценните и интересни находки, които могат да бъдат разгледани в музея?

Всеки период си има ценни находки. Най-ценното, като находка за нас, е каменният надпис на Иван Шишман, или както го наричаме „Шишмановия надпис“, открит през 1966 г. Той доказва, че Шумен е имал това име още в Средновековието и че последният управител на крепостта е бил Срацимир – Страцо. Буквално надписът гласи : Поставеният от Бога, аз на българите – цар Иван Шишман, дойдох в град Шумен, по Божие благоволение. А аз Срацо, писах тия слова. Това означава, че преди превземането на крепостта от османските войски през 1388г, Иван Шишман е посетил крепостта и в каменния надпис споменава името на града – Шумен. По-късно това име е променяно – Шумла, Сума, Шуман, Шумулар и т.н., както са го наричали. За нас, като исторически паметник, това остава най-ценния надпис, независимо, че имаме и богато ювелирно изкуство, артикули с майсторска, идеална изработка – златни пръстени, обеци, 23 карата и половина и т.н. Наред с него има много други открити надписи на крепостта. 

Шуменската крепост е една последователна крепост и това е много съществено. Като започнем от праисторически материали, открити от Вера Антонова, преминем през тракийския период, Рим, Византия, Първо и Второ Българско царство…Крепостта е била разрушавана многократно, наново е била съграждана. Има открити около 25 000 материала, както и монети на различни владетели.

Който има желание, нека да я посети, ще остане с добри впечатления. А и самото място, на което е разположена крепостта, е наистина прекрасно.

Споменахте Вера Антонова и нейния огромен 30 годишен труд и принос. Към днешна дата има ли кой да продължи със същия ентусиазъм и отдаденост нейното дело?

Към днешна дата, това са екипите от археолози от РИМ-Шумен, които продължават нейното дело. Те работят на различни обекти през летните месеци в Плиска, Преслав, в разкопките по строящата се сега магистрала.

Отворени ли сте към съвместна дейност с фондации и организации в посока разширяване на разкопките, тяхното изследване и съхранение?

Да, но това са само сезонни инициативи, на база изградени отношения с различни организации, а и знаете, разкопките са свързани със средства.

Приблизително какъв е човекопотокът от български и чуждестранни посетители в крепостта?

Посещават ни около 25-30 хиляди души годишни. В по-силните периоди ни посещават и много туристи от Румъния, Албания, Русия, Украйна. Имаме и посетители от Турция, особено по празниците.

За 2020 очакваме спад. Ще видим след края на годината, предвид обстоятелствата сега с пандемията, как ще се развият нещата.

За удобство на всички, които възнамеряват да Ви посетят, бихте ли дали информация и за работното време. Кога е най-подходящият период, също така?

В летния сезон работното време е от 9 до 19ч., а  през останалия период на годината от 9 до 17ч. Заповядайте! Най-благоприятният период за посещение на крепостта и музея е през пролетта и есента, а плюсът е, че всичко може да се види на едно място.

Прочетох чудесни отзиви в книгата за гости. Има ли журналисти, които имат интерес за създаване на нови документални книги?

По какъв начин всеки от нас може да популяризира това прекрасно място и Вашата дейност?

Да, има интерес към музея. А съдействието може да се случи само с посещение на място и чрез реклама:

▶️ Разгледайте сайта на РИМ-Шумен .

▶️ Харесайте и следете страницата им във ФБ Тук може да проследите не само в Шуменска крепост, Плиска, Мадара, Съкровищницата в музея с ценни монети и печати.

▶️ Посетете и споделете с приятели мястото.

▶️ Включете се в доброволчески проекти в региона.

Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекта, което е още един добър повод да я посетите, а също да се насладите на живописните природни гледки в региона.

Мястото със сигурност има нужда от подкрепа и реновиране. Правят впечатление неприветливото състояние на част от указателните и информационни табели и в самата крепост, както и някои неукрепени или естетически неиздържани участъци. Независимо от многото неотложни проблеми от друг характер в различни сфери, които са приоритет за община Шумен, вярваме, че отговорните екипи в управленската структура на града и околните селища, ще вземат мерки и за този значим исторически и туристически обект, част от културното и архитектурно наследство на страната.

21.6.2020г.

изображения и интервю: Милена Белчева за Имидж Стил

Просперитет

Патриотизъм (не) само на празници?!

Прекрасни приятели и последователи,

В дни като настоящия 3-ти март, е някак естествено да изпитваме порив да изразим своите вълнения, дори и да прекалим с патоса, който лично аз не възприемам толкова положително. Затова, използвайки повода, ще споделя наред с благопожеланията ми и няколко реда размишления.

Празниците са нещо и сплотяващо, и разединяващо. Момент за евтини демонстрации, но и за смирено осъзнаване. Често будят противоречиви чувства и убеждения и рядко биват отбелязвани с разбиране за техния смисъл и произход. Дори когато става въпрос за Национален празник, историческите спорове и нагласи понякога успяват да засечат фойерверките от гордост, в иначе унилия ни балкански живот. Да, този „земен рай“ е погазван и обезобразяван многократно. Тук са ставали зверски изнасилвания, гонения, битки и опустошения. Тук е имало икономически сривове и политически преврати, съдебно безумие и здравна агония. България е страна на контрастите – сизифов път от разцвета към погрома, от дъхавите розови градини до тежкия барутен дим, от славата на един от най-красивите народи, до грозното лице на обезлюдените села.

Контрастни са и нагласите ни. Колко често чуваме фразата „обичам страната си, но мразя държавата ни“?! Тази държава, под чийто флаг са се случвали и безчет победи – и в науката, и спорта, и в изкуството. Държава, чиято душа все още диша и в чието сърце има съкровен спомен за неоспоримото ѝ величие. И всички ние сме част от този организъм, независимо от териториалните ни, нравствени и партийни разделения! Нека си припомним, че страната ни е сбор от всичките ни добродетели и несъвършенства, от всичките ни предимства и слабости. Колко от Вас могат да заявят, че са съвършени, че винаги взимат най-правилните решения, че се грижат по най-добия начин за собственото си тяло, ум, дух? Дали водят хармоничен и балансиран живот, според най-висшите ценности и с принос към общото благоденствие?

Замислете се! Колкото трудно се оказва да управляваме дори собствения си мир и ежедневие, да бъдем толерантни и любящи с децата си, любимия, колегите, съдедите, приятелите. Да бъдем устойчиви, гъвкави, всеотдайни, открити… Да не съдим, да не критикуваме, да не обвиняваме. Но уви, този условен рефлекс е добре познат на повечето от нас. Да, поставени сме в различни морални и социални рамки, но слънцето грее еднакво за всички ни и боите, с които разполагаме, за да създадем шедьовър или гротеска зад тези рамки, са еднакви. Затова, колкото и клиширано да звучи, нека бъдем търпеливи майстори, изграждайки своя образ, защото той е този, в който ще се оглеждат децата ни. Ние създаваме естетичните критерии,съхраняваме или рушим традиции, укрепваме или смазваме вярата. Всеки от нас създава историята на своя живот, на страната, на света. Нека тя не изобилства от правописни грешки и яростни думи, от преиначени истини и маскирани страхове, от увлечения по чужди култури и ценности!

Нека сътворим своя славен пътепис, написан с достойнство и искреност, с гордост и смирение, с любов и смисъл, с мъдро послание и вдъхновяващи примери. Държавата е само отражение на нашия вътрешен свят и избори! И нека пребъде – благословена, чиста и свята!

Милена Белчева ©