Милена Белчева

Това е стихотворението ми по случай:
БАЛ НА ПОЕЗИЯТА „РИСУВАМ ТЕ ЖИВОТ/2019”

Смирените нюанси си избрах

Косата ми – минала е през какво ли не – през прозрения и главоболия, през влюбвания и раздели, през нежно вдишване и галене от мъжки пръсти, през рошене от децата, през въшки и газ, през скубане за училищни плитки. Преживяла е моменти на заплитане, за което са нужни час и половина разшиване косъм по косъм с игла 😛, дълги зими, в които го играе шал и палави лета, извисени до азиатски кок. Имала е емоционални периоди на русо и огнено червено, оцеляла е след закачане в брави, презрамки, обеци, очила…
Спомня си как е била безкрайно самотна и утешително милвана, била е и под кръста, и над ушите. Рошава и пригладена. Слънчева, дъждовна, гръмотевична… Оцапана със сладолед или свежо уханна, след дълга баня. Ухаеща на море или на пушек след часове печене на любимият ми пипер. Тиха и бъбрива. Уморена или пълна с живот…

И все пак я обичам и досегът с нея е едно от удоволствията ми през деня.<3 

Милена Белчева

Първите ми срещи с Тони бяха в ученическите години, тя е сестра на моя близка приятелка, с която се виждахме ежедневно по това време. Разбира се, емоциите, които тогава ни владееха, бяха различни. Днес Антоанета Петрова е успешен юрист, горда майка на двама сина, обичана съпруга, фотограф и какво ли още не. Радвам се на впечатляващата ѝ виталност и енергия, на естетиката, която внася в ежедневието си и ведрината, с която може да превърне и най-мрачния и скучен ден в незабравим празник. Колкото до отношението ѝ към модата и стила, ето какво споделя самата тя:

Какво мотивира избора ти на дрехи – удобството да носиш „обичайното“, или моментното настроение и желание за разнообразие?

–Когато си избирам какво да облека, на първо място се съобразявам с повода, след това, според настроението, се появява и желанието дали да наблегна на разнообразието, или на удобството. Обичам разнообразието, но вече се старая и да ми е удобно, за да мога да си позволя лукса, както да изглеждам прилично, така и да тичам след децата, да  поседна в тревата, да се разходя по пясъка или да потанцувам на воля, ако продължа вечерта в някое заведение.

Имаш ли пристрастия към определен вид аксесоари – обувки, чанти, шапки, шалове, колани, очила, бижута…? Опиши някои, които носиш почти ежедневно?

-В ежедневието си не нося много бижута. Единствено годежния пръстен и венчалната халка, часовник според тоалета и едни любими ръчно правени обеци във формата на кибритени клечици, които си купих от Закинтос.  Чантите и обувките са ми голяма страст и смятам, че изборът на подходящи аксесоари е много важен за завършека на един тоалет. Имам доста интересни обеци и гривни, а също и медальони, предимно с дълги верижки, които съчетавам според случая, но не държа да са скъпи. За мен те по-скоро са начин да изразиш себе си, отколкото благосъстоянието си. Също така обичам шапки и шалове. Имам във всякакъв стил и ги нося според настроението. Обичам да съчетавам колана с обувките в някакъв по-различен цвят от този на облеклото, които да разчупват цялостната визия. Слънчевите очила и часовниците също комбинирам според стила и цвета, но винаги ги нося със себе си. Чантите ми обикновено са големи и както обичам да казвам – в тях има всичко необходимо, че да оцелея поне една седмица, ако някой ме отвлече (смее се)

Пастелни или ярки цветове предпочиташ? Твоите най-любими нюанси са?

-Като една емоционална и артистична личност, обичам повече ярките цветове, като любими са ми коралово, червено, тюркоазено и кралско синьо, но също така в гардероба ми изобилства и от черни и бели дрехи. За по-изискани и официални поводи нося и пастелни тонове. Общо взето, не мога да кажа, че нося точно определен цвят дрехи. Имам си периоди…

Едноцветни десени ли харесваш, или дрехи с пъстри щампи и декорации, с геометрични шарки-пр.точки, карета…?

–Харесвам изчистените десени. Ако има нужда от разчупване, предпочитам да го постигна чрез добавянето на подходящ аксесоар. Не харесвам надписи, пайети, марки, животински шарки… Но точки, карета и пипит – имам. Особено в черно -бяла или червено-синя комбинация са доста приятни. Ако си взема блуза с щампа или надпис, то те ща са с някакво важно за мен послание! Харесвам и съчетанията на по-опростени материи с дантела, която да се подава закачливо от някъде, за което понякога мои приятели се шегуват с мен, че пак съм излязла с нощницата.

Най-приятните, според теб, материи? Предпочиташ ли естествените тъкани, или харесваш дрехи със синетични и изкуствени влакна, които спестяват гладенето?

–Предпочитам естествените материи, но разбира се мачкането си е сериозен проблем. Когато някоя дреха ме “грабне”, рядко материята може да ме спре…

Дрехата, която чувстваш, че все едно е измислена специално за теб, е?

–Блузите и роклите с паднали и изрязани рамене 🙂 Обожавам ги и затова присъстват с цялото си разнообразие в гардероба ми, носят ми закачливо усещане и разчупват визията.

Стилът ти е по-скоро класически, или по-често екстравагантен?

-Не мога да му дам точно определение. Може би е разчупен, понякога щур и дори, може би твърде младежки за възрастта и професията ми, но това съм аз! Иначе имам и обожавам класически костюми, прибрана на кок коса, обувки на висок ток и прилежно пригладена риза, но рядко мога да бъда забелязана в този вид.

Кой е сезонът, през който се чувстваш най-комфортно, каквото и да облечеш?

-Моят сезон е лятото! Когато слънчевият загар, изсветлелите от слънцето коси и вталената фигура са достатъчни аксесоари за всеки повод и дреха. Мога да нося на воля ярки цветове, феерични рокли и дънкени панталонки с удобни тениски. Просто витамин D прави чудеса с хората през лятото! 

Ако имаш пълна свобода, какво би избрала да носиш възможно най-често – спортен сет, изящна женствена рокля, семпъл класически тоалет, хипи дрешки, униформа, домашен халат…?

–В момента май имам тази свобода. И се обличам изцяло според настроението и удобството ми. Мога спокойно да се оправдавам, че е заради децата и фотографията! (намига) Не бих се оставила с развлачен домашен екип, дори и да знам, че никой няма да ме види. Дори и за бързо да изляза винаги обичам да съм в приличен вид.

Какво е отношението ти към естетичната и пластична хирургия, както и към съвременните „екстри“ – екстеншъни, ноктопластика, татуси, перманентен грим, пиърсинг и др.?

–Не съм против, но смятам, че в днешно време доста се прекалява с всички тези интервенции и което е по-лошото, от доста ранна възраст. Когато има някакъв проблем и се преодолява с мярка – добре, но всяко залитане в дадена посока, за мен говори за някакви психологически проблеми. Аз самата съм преминавала през няколко операции по здравословни причини и не мога да разбера хора, които се подлагат на това единствено от суета. Аз си приемам всеки недостатък, белег и бръчица по себе си, като една емоционална карта, която ме отличава от останалите и ми напомня през какво съм преминала и защо обичам живота и ценя малките мигове. За мен дори ходенето на маникюр, фризьор, козметик и всички останали процедури по график, е губене на време и би ме натоварило, но всеки сам си избира как и с какво да запълва ежедневието си.

Имаш по 1-2 чифта обувки, според сезона, или шкафът ти е пълен с десетки цветове и модели за всеки повод?

–То, ако беше само 1 шкаф щеше да е добре (широка усмивка) Но това е нещо, с което не се гордея и в момента съм в период на разчистване на обувки, дрехи и всякакви излишни вещи и отношения, тъй като смятам, че това трупане отнема не само от времето и мястото, но и от енергията ни.

Кои са най-смелите ти експерименти с визията-пр.драстично отслабване, необичайни цветове на косата, странно облекло? 

–Аз обичам разнообразието и като се замисля косата ми е тази, която го е „отнасяла“ най-често. Спомням си как на времето попаднах на една статия в едно от многобройните , събирани от майка ми, списания “Бурда”,  как да се правят кичури с шапка и фолио. Тогава все още не се правеха такива по салоните, та пробих дупки в една шапка за баня, извадих кичурите с кукичка за плетене и ги намазах с Блондор. И така, доста дълго експериментирах върху моята и на приятелките ми коси, като най-смелите ми кичури бяха в…розово.  А по едно време се боядисвах и с цвят “тъмен патладжан”, но в крайна сметка разбрах, че русото определено си е моят цвят, я и междувременно пораснах за такива експерименти. Все още се боядисвам сама, но за подстригване и за кичури, вече се доверявам на професионалист. Добре, че нямам дъщеря :)))

Какво е гримът за теб – неизменна необходимост, напълно излишно средство или възможност за разнообразие с излъчването понякога?

–За мен гримът е нещо много любимо. Говоря за ежедневен, лек грим. Никога не излизам без малко грим и дори когато раждах бях гримирана. Не го правя заради другите, а заради себе си, просто се чувствам освежена, както след душ, или като да си среша косата, например… Спомням си, че нямах търпение да стана на възраст, на която да мога да си слагам червило. Първото ми го подари лелята на приятелката ми от училище и още помня цвета, марката и аромата му. В момента кораловото червило, което умея да слагам дори и без огледало ми е запазена марка.

Следиш ли дизайнерските тенденции и препоръките на стилистите, или разчиташ на своите естетически критерии? 

–Не мога да кажа, че следя модните тенденции и определени марки и дизайнери. Не обичам ограниченията и сляпото подражание. Също така, не държа да нося маркови дрехи. Една дреха трябва да те кара да се чувстваш така, все едно е правена за теб, да ти създава настроение, самочувствие и удобство. Точната дреха трябва да се отличава по-скоро с твоя собствен стил, а не с етикета си. Така че аз се вдъхновявам от нещо, което съм видяла в киното, в случайна снимка или дори на улицата. Като малка обичах да преправям дрехите на майка ми или мои, които вече са ми омръзнали. За жалост не съм особено сръчна с ножиците, обаче. 

Има ли период или епоха, които да усещаш близки в модно и архитектурно отношение и ако можеш, би живяла тогава?

–Като една романтична душа, много харесвам епохата на моята съименничка Мария Антоанета. Като малка обичах да навличам роклите на майка ми, заедно с обръча от художествената гимнастика на сестра ми, но смятам, че в днешно време човек има свободата и отговорността да бъде какъвто си пожелае и да се облича както си иска. Така че, в стилово отношение 21 век ме устройва идеално!

Приблизително колко време отделяш, при подготовка за излизане в ежедневието си?

-Ако знам какво да облека – около 15мин. са ми напълно достатъчни, включително за грима и косата. Но ако не мога да реша какво да си сложа, става страшно. Понякога цялото ми легло се затрупва с дрехи и накрая ми хрумва нещо съвсем неочаквано.

Какъв е твоят съвет и послание към дамите, свързани с модата и имиджа?

–За дамите не знам, но моят съвет към по-младите момичета, е да бъдат предимно себе си, да открият своя стил и да се стремят да го изразяват, а не да подражават и така да се обезличават! Днес това е толкова лесно, а на младите сякаш им липсва въображение! Уж се борихме против еднообразието и униформите, а масово се носи едно и също и то съвсем доброволно. Това, че нещо се продава във всеки магазин, или че си го видяла върху поредната “звезда” по музикалния канал, не означава, че непременно е модерно, стилно или че точно на теб ще ти стои добре. Освен това, когато се обличат е добре да оставят нещо и на въображението. Все пак шоколадовите яйца са все още толкова желани, именно заради елементът на изненадата. Прекаляването с грима и подобренията също не е естетически издържано, все пак целта на макиажа, е да изразим себе си, а не да се обезличим! (намига)

Коя песен, филмова или литературна героиня олицетворяват твоя стил?

–Идея нямам! Но мога да кажа кои героини са ми направили най-ярко впечатление като стил и излъчване и от които черпя вдъхновение и пример. Разбира се, започвам с Джулия Робъртс и нейната прекрасна червена рокля в “Хубава жена”, както и нейният кафяв тоалет на бели точки, а също и изчистеното съчетание на класически дънки с бяла тениска и спортно черно сако. Продължавам със свободно свлечените в раменете широки пуловери на Дженифър Бийлс във “Флашданс”. Сексапилната и едновременно елегантна визия на Шарън Стоун в “Първичен инстинкт”. Закачливия и в същото време стилен почерк на Дженифър Анистън в “Приятели”. Шантавите комбинации на Сара Джесика Паркър в “Сексът и градът”, която често съчетава небрежен с официален стил по един очарователен и пленителен начин, като намигване към зрителите. Няма как да подмина и Кери Уошингтън в ролята ѝ на Оливия Поуп в “Скандал”. Тя винаги изглежда перфектно – с идеално оформената си коса и стилни тоалети, които демонстрира с изящна и уверена походка, а и не се сещам за друг, който да пие по по-елегантен начин червено вино, независимо дали ще е от голяма чаша или директно от бутилката…

Снимки-личен архив Тони Петрова

Интеврюто взе Милена Белчева за Артилена

Здравейте,

През 2019-та стартирам един вълнуващ проект, който отлично обединява моите интереси и образования в областта на журналистиката и модата. Всяка седмица ще публикувам интервюта с артистични и интересни личности, които се отличават с приятен, разпознаваем стил и имат високи естетични критерии и отношение към дизайна. Надявам се, че проектът ще прерасне и в моден сайт.

Ето и първото ми интервю, което се надявам да провокира любопитството Ви.

Цветомир Гроздев е от онези млади личности на Варна, които се опитват да имат активна обществена дейност и да участват в различни проекти, подобряващи качеството на живот и политическото управление на страната.  Професионалните му интереси и занимания са свързани с финансите и застрахователния бизнес, в който има дългогодишен опит. Въпреки спортния си дух и ежедневни активности, по отношение на визията залага на класическата елегантност – костюми с изчистени линии, студени тонове, дискретни десени и прецизна изработка. Понякога, в духа на съвремието и предлаганото разнообразие, Цветомир разчупва стилистичната рамка, избирайки ризи с фолклорни мотиви, тематични тениски, вталени сака с интересни елементи и др. Моето модно предизвикателство би било да експериментира с цветовите гами и да си позволи повече свобода, комбинации и други стилове, извън деловата сфера. Освен пожелания за успех във всичките му начинания, надявам се чрез това интервю, а и в ежедневните си контакти, да вдъхнови повече млади хора да обръщат внимание на посланието, което искат да предат чрез своите дрехи, маниери, излъчване.

Практичното или естетичното е водещо в ежедневния ти избор на облекло?

– Опитвам се да съчетая и двете, според възможностите и гардероба ми. За  мен ризата е доста практична, а и е естетична. Панталонът и дънките не са различни като усещане, но придават различна визия и възприятие.

Ако няма ограничаващи избора ти фактори, какво ще предпочетеш – конфекция от някой МОЛ, дреха/аксесоар от любим бутик, или посещение при класен шивач?

– Нямам любим магазин. За мен не е важна марката, а от каква материя е изработено облеклото. Понякога купувам нещо случайно от МОЛ-а, но често търся конкретни видове дрехи в интернет – с добро качество и на добра цена.

Опиши каква за теб е идеалната визия за мъж, без условност за повод, епоха, стил. Може да дадеш и пример с филмов или литературен герой, който те вдъхновява.

-Бяла риза с дълъг ръкав без джобче, като последните 2 копчета до шията да са откопчани. Черен или тъмно син цвят за панталон, който може да е с по-спортна кройка, или по-елегантен. Като аксесоари – черен колан и черни, или тъмно кафяви обувки. Сакото – черно или много тъмно синьо, което също може да не е строго официално.

Какво е посланието, което искаш да предадеш с излъчването и облеклото си?

-Елегантност, стил и зрялост!

Има ли аксесоари и дрехи, с които не се разделяш, независимо по сантиментални или други причини?

– Да, часовникът е важен аксесоар и е един от малкото, които ползвам.

Коя е дрехата или аксесоарът, от които никога няма да се изкушиш, колкото и да бъдат налагани от модните тенденции?

– Не ми допадат гривни и синджири, а  различните дрънкулки не смятам, че са за един сериозен мъж.

Харесва ли ти да експериментираш с различна визия и стил, или ако имаше възможност, би носил само едни и същи дрехи-пр.дънки с тениска, шорти, костюм…?

– Най-лесно би ми било, ако имах по 2-3 различни цвята от всички видове дрехи. Примерно – по няколко броя фланелки, дънки, 3/4 панталони и маратонки. Така ще ми е по-лесно да реша какво да облека и да избера какво да си купя.Освен това, ако имаш идеалната риза или дънки, няма какво много по-хубаво да намериш. Също така, с подходящата комбинация, стилът се запазва! Обикновено няма пречка и да експериментирам с нещо различно. Особено през лятото понякога ходя със спортно-елегантен панталон, изчистена фланелка и спортно-елегантни обувки, както и с комбинация: 3/4 дънки, семпъл модел фланелка и изчистени маратонки.

Кои са за теб най-фрапиращите грешки/абсурдни съчетания, които са те смущавали в стайлинга на мъжете? Изключваме популярното недоразумение „чорапи със сандали“.

– Например грешки в размера на облеклото, спрямо телосложението. Накъсаните дънки, макар да са наложени вече масово, не се вписват в моите представи за мода.

Убедена съм, че правилната стойка, оптималният избор на храна, режим, хигиена и двигателна култура се отразяват на самочувствието и на начина, по който изглеждаме и облечени. Какви са твоите съвети в това отношение и има ли wellness правила, които спазваш?

-В момента няма конкретни правила, които да спазвам. Старая се да се храня умерено и да пия вода редовно. Спортувам 2-4 пъти в седмицата, като практикувам различни спортове и така поддържам добра физическа форма, запазвайки приблизително едно и също тегло. Според мен, стига човек да няма някакви здравословни проблеми, дори и да обича да си похапва повече, ако тренира редовно, ще изглежда добре.  

Има ли популярни личности, които за теб са пример за подражание, безупречен стил, класа?

– Може би Матю Макконъхи.

Имаш ли любими дизайнери и изобщо – следиш ли модните трендове, или според теб това е по-скоро в сферата на интереси при жените?

– Не следя тези тенденции. 🙂

Какво е отношението ти към модерните „екстри“ в мъжката визия – пиърсинг, татуси, боядисване, цялостна епилация, рисунки по скалпа, ползването на гланц за нокти и устни, носенето на клинове, стринг бельо и т.н. Къде е границата, кое приемаш и кое – категорично-не?

– От изброените неща приемам епилацията, тъй като тя не те променя необратимо. Епилацията има известен хигиеничен ефект и през лятото кожата се поти по-малко. Не е нещо нарисувано завинаги на тялото, или метал, който прави дупки по кожата и стърчи там постоянно. Предпочитам гланц, но с който устните да не лъщят. Не ми допада тази мода на по-дългите бради, понеже за мен това придава изкуствено изражение на зрялост. 

Консултираш ли се понякога с приятели, родители или специалисти относно избора на облекло, или разчиташ единствено на своите естетични критерии? Би ли поискал и приел съвет от жена/мъж, които според теб изглеждат винаги отлично и имат неподражаем стил?

– Обикновено не се консултирам с никого, защото когато търся нещо знам как трябва да изглежда, за да си го купя. Но съм отворен за съвети и различен поглед, защото това може да ми даде нова идея и да ми подобри начина на обличане.

Кои са предпочитаните от теб цветови нюанси за дрехи и обзавеждане?

– За дрехи предпочитам чисти цветове като бяло, черно, син, тъмно син (navi), бордo и тъмно кафяв. За обзавеждане – светло и тъмно кафяв цвят.

Ако трябва да опишеш твоята личност и визия с една песен, коя ще е тя?

– Carlos Gabriel – Pour una Capeza от филма „Усещане за жена“.

Милена Белчева за Артилена

кадър: личен архив Цв.Гроздев, колаж М.Белчева

Думите ти кацат като светулки по петолинието на мислите ми и се превръщат в пулсираща цветомузика.  Стъпвам боса в топлото на зениците ти и ми пари и е болезнено, и тичам към брега на невъзможното, за да потуша жарта в струи хладни сълзи. Препъвам се в сянката на собствените си страхове и илюзии и жуля колене, в опитите си да се предпазя. Опитвам се да заглуша мърморенето на разума и да се отдам на това, което Е и което съм съзряла, отвъд хоризонта на думи и опитност.
Изпитвам сладостно опианение от миговете живот, които са имали някакъв звезден отпечатък и може би сега мога да ги оценя истински, защото не са били много и защото съм видяла и изпитала какво е от другата страна на луната. Газила съм в паяжини от самота и заплетени в тъмното мисли, късала съм се на хиляди парченца от болка и съшитото впоследствие с кратки моменти на щастие е било красив, но все пак белег. Едно сърдито, пренебрегвано гласче в мен е надавало писък да повярвам в магичността на всичко и в уникалността на всеки миг на Сътворението. Казано е „Повярвай, за да видиш!“, а спомените от препъни-камъчетата по пътя ехидно нашепват „Не бъди глупава, не се доверявай! Готова ли си да платиш ненужно висока цена на последващо разочарование и празнота, срещу някакво мимолетно удоволствие?“
А моят авантююристичен Дух скита небрежно и волно из светове и галактики, които Съзнанието не съзира и не проумява. Търси своето приключение и копнее да се себеслучи и преоткрива в нови цветове, звуци, усещания и емоции, които правят животът един празник на Възможното-Невъзможно и химн, прославящ неповторимостта и ценността на преживяното. Будно сънува душата и се усмихва пътувайки… Превръща се в безброй светлоотразителни частици, които улавят живота и го представят като Вълшебството, което Е. Онова, което не сме готови да повярваме, че ще ни се случи, че е дори факт, всяка минута, всеки миг, в който доброволно скъсаме конците, с които разумът се опитва да ни контролира и да ни убеди в собствената си реалност, концепции и преценки. Тогава, мисълта, освободена от предразсъдъци и умозаключения, от напрапчиви чувства и страхове, ликува и се възнася до оня свят на първичната идея за всичко, което е било и ще бъде, разгърнато в едно необятно Сега.
Ще ми помогнеш ли да се науча да виждам и разчитам знаците и да изживея най-висшата представа за себе си и света? Ще ме научиш ли да чувам музиката на тишината и да улавям трептенията на звездите и диханието на пробуждащите се сънища? Ще успяваш ли да намериш рими за тъжните и трудни моменти и да ги превръщаш във възторжена ода? Ще сбъднеш ли себе си в моята реалност, съхранявайки онези съвършени частици от Цялото, които откривам в теб? Хиляди въпроси жужат в летен танц из слънчасалата ми главица, а аз ги давя в прохладните води на мълчаливата мъдрост.  Присядам в мислите си смирено до теб и потъвам в синьо съзерцание…

2010

автор: Милена Белчева

изображение: интернет

Той е леко екцентричен, бъбрив, винаги в добро настроение. Може да го срещнете с хипи кърпа на главата, яхнал велосипеда в неизвестна посока или кротко приседнал в някое лятно кафене на плажа. Сладкодумен и сърдечен, той не само е добра компания, но и добър фотограф, макар да не е превърнал тази си страст в професия.

Петият юбилеен летен конкурс „По стъпките на лятото 2014“ официално приключи. И тази година беше невероятно успешен, със силно международно участие. Най-малкият участник беше на 10 години, а за горната граница да не говорим.

В раздел „Поезия“ бяха публикувани 313 стихотворения, като близо една трета от тях бяха на чужди езици – предимно сръбски, македонски, хърватски. Не бяха допуснати до участие над 100 произведения поради ниски художествени качествени качества.

В раздел „Проза“ са допуснати 139 произведения.

източник: БНР

Вълна отне ми пясъчната къща,
вината ме души – отново аз ли?
Приижда самота. Брега прегръщат
изхвърлените морски водорасли.
Кога отмина златната наслада,
какво от всяка нежност ще остане?
Една сълзица лято меко пада
по улея на глезени и длани.
Отдавна хоризонтът разтопен е
от парещи въздишки на невяра.
Изчезват бавно стъпките зад мене
и нямо овдовява календара.
Навярно съществуваш, но измислен
в усмихнато предчувствие за юни.
Не търся в този миг любовен пристан,
не ме примамват ласкави лагуни…
Защото знам, че някъде те има
и стихнат ли битийните стихии
душата ми – последна и незрима
по слънчева следа ще те открие.

автор: Милена Белчева
изображение: интернет

* посветено

„…хайде тръгвам“ – и ето, заблестяха внезапно
всички изгреви смели – от среднощ до един.
Този град се изгуби и притихнало капна,
строгостта си превърнал в разтопен парафин.
И завоите остри преминаваха в преки,
изпреварили нечий любопитен перваз.
Упоих се сред всички думи билково-меки,
ослепях – да не виждам как си тръгваш след час.
После юли престана да е пристан за лято,
дръпнал грешната струна на раним клавесин.
Но ме буди усмивка за дланта ти, която
бе завинаги моя – от среднощ до един.

автор:Милена Белчева
изображение: интернет

* (из кореспонденция)

П.С.Това е едно от двете стихчета, номинирани в конкурса „По стъпките на лятото“. Видно е, че стъпките, рано или късно, биват милостиво отмити от хладните вълни на забравата, а мимолетните хартиени спомени не будят нещо повече от иронична усмивка, затова най-универсалното средство е да трансформираме тъгата в стихооткровения.
Пък каквото- такова и колкото-толкова