Милена Белчева

То беше пиршество
и бях за тебе
най-сладкото от всички питиета.
Гуляй безспир! Но беше ли потребен
или бе просто част от етикета?

Тържествен миг, изпълнен с ненасита…
В менюто с най-отбраните мезета
бях първа аз, но ето днес се питам-
как минахме внезапно на диета!?!

Отпиваш ме, но май ти киселея.
Натрупа от въздишки килограми.
Онази жажда мачовска къде е,
бродирала със белези врата ми?

Завърна се с рецепта променена-
да бъдеш с мен не ти е здравословно
Изпосталя… Но съм ти забранена!
За кратко ме поглеждаш.
Безлюбовно…

В ръцете ти животът ме поднася,
но с жест показваш, че до мен не ти е.
Дано да седне друг на мойта маса.
Да го заситя.
И да ме допие!

автор: Милена Белчева
изображение: интернет

В малкия арт салон на Радио Варна на 20.10.2011г  се състоя ПОЕТИЧНА ВЕЧЕР с коктейл и рецитал на младата варненска поетеса – бунтар МИЛЕНА БЕЛЧЕВА с надслов „Да ги научим да летят…“ Една културна ПРОВОКАЦИЯ на необичайните кандидати в политиката на необичайно за политика място 🙂 Вечерта бе възможност присъстващите да надникнат отблизо в очите и душите на кандидатите, и те – в тези на уважилите събитието! Опит за свободно и истинско общуване, освежаване и надежда в навечерието на още един от изборите ни!

източник: Зелените

Клуб ЮНЕСКО – Варна, Национална федерация „Алтернативно кино“ Ви канят на

ТВОРЧЕСКА ВЕЧЕР,

посветена на 80-годишния юбилей и 50 години творческа дейност

на журналиста Костадин Чобанов

В програмата:

Мултимедийна презентация и прожекция на късометражни документални филми с автор Костадин Чобанов.

Оперни арии и дуети ще изпълнят Вяра Железова – сопран, Димитър Илиев – баритон, Гео Чобанов – бас

Водещи на вечерта: Любен Чаталов и Милена Белчева

 източник: БНР-Радио Варна

оригинални кадри: Веселин Малинов

Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,
в тайните димящи на плътта ми,
да заглъхне всеки стон и звук,
да издъхне всяка лоша мисъл.
В хладните улуци да остане
само тънка паяжина мъдрост,
спираща въздишките отчаяни…
През септември отнеси ме с вятъра,
отведи ме с полета на птиците,
там където винаги ни има,
там, където….
През октомври също…

Наметни ме с нежно обожание,
и гали нозете изтощени,
газили в следобедите късни
локвите на летни акварели…
Нахрани ме с резенчета слънце-
късно и тръпчиво като дюля…
И не казвай, че ни беше хубаво,
с мен бъди сега
и през ноември…

Само с поглед повали ме в шумата,
женските ми страхове разкъсай,
и притискай устни в сладостта ми.
По пулсиращите слепоочия се плъзвай,
по извивката изящна на гръбнака…
Полегни, избягал и от себе си
в шарената сянка на бедрата ми…

Пропълзи ме с пръсти като паяче,
и ме просълзи от умиление…
Да усетя в сънените шепи,
мекотата обла, топлинката,
аромата фин на диви кестени,
от сланите лепкави спасени,
от очите чужди да ме пазят…

Пусти пейки…Глухи часове…
Но не тръгвай…с мене презимувай…
Целуни ме в рижите треви,
захапи ме по вратлето, по брадичката,
засмучи къпините свенливи,
вдишай ме дълбоко и изпий,
като медно вино…като истина.

И се стичай ласкаво по кожата,
съживи ме, разведри, попей ми
като тих дъждец по керемидите…

Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,
за да зазори
в душата ми…

автор: Милена Белчева
изображение: интернет

Участие с кратък литературен рецитал на фестивала „Блага дума“, организиран от Oldkids Bulgaria, който се провете в Морска градина – Варна.

Радвам се, че ме поканиха за участие в интервюто по ТВ Черно море, по повод юбилея на в-к „КИЛ“ и се включих в публикациите и тържествата на Сдружението на варненските писатели.

„През 2011 година се навършиха 20 години от излизането на първия експериментален брой на вестника, тогава все още под друго временно заглавие – „Литературен глас” (ЛИТ). И ето че вече 20 години, преминал през много финансови и организационни протуберанси,  вестник „КИЛ” продължава да излиза, да радва своите читатели не само в нашия град, но и в цяла България.

Още в далечната 1991 г. вестникът е едно от първите културни издания от нов вид в рамките на цялата страна. На неговите страници са публикували свои произведения почти всички майстори на словото; свои творби са публикували и повечето варненски художници. А и редица учени филолози са намирали добър прием по страниците на вестника.

Особено в последните две години вестник „КИЛ” се утвърждава като истинско културно издание на Варна. Последната година се поставиха началата и на няколко нови рубрики, свързани с антологичността в подбора на авторите, както и свързани с проблемите на осмислянето на художествено-естетическите процеси сред съвременните културни наративи – публикуваха се поредица от статии, в които традиционните, но остаряващи с времето подходи към произведенията на културата и особено на литературата са подложени на едно ново преосмисляне в контекстите на установените (но не и вечни) наративи на постсимволистическата епоха, както и тези, свързани с историческата памет като актуализирана реалност.

Вестникът е великолепно подреден и списван, за което основна е ролята на главния му редактор и сполучливо подбраната редакционна колегия. Дори нещо повече, може уверено да се твърди, че сред сродните си издания в страната, по проявения естетически вкус и прецизност на подредбата, вестник „КИЛ” заема една от челните позиции.

Не трябва и да се забравя, че сегашният вестник наследява опита на създавалите го през годините. Не трябва и да се забравя, че вестникът е отличаван  с международни награди, като  „Международната златна и сребърна награда за качество”, с която вестникът беше отличен в Мексико, и ред други.

Сдружение на писателите – Варна благодари на Община Варна, че в последните години, в резултат на финансовата ù подкрепа, вестникът не само оцеля, но и се превърна в основно издание за култура, изкуство, литература в региона, с водещо място в рамките на националния културен диалог.

Създателите на Сдружение на писателите-Варна преди 20 години заложиха здрави основи, върху които днес стъпва вестникът. Без да обслужва нечии теснопартийни интереси, а просто да бъде вестник за култура, изкуство, литература. Такъв, от какъвто Варна винаги ще има нужда.“

източник: в-к Кил

снимки: Личен архив

На 19.5.2011г. в Арт салона на Радио Варна се проведе тържество по случай 40г. творческа дейност на видния художник Радко Мурзов и школа по изобразително изкуство към Пионерски дом/ОДЦ в Морската столица. Вечерта бе съпроводена с изложба на най-добрите детски рисунки, награждавани в международни и регионални конкурси, както и картини на художника през последните години. Като бивша възпитаничка на школата, с радост приех поканата да се включа в представянето и творческия поздрав, наред с поетите Владо Стоянов, Петър Стойков, Иван Ставрев.

Ако желаете, заповядайте да разгледате страницата на школата.

МБ