Ето и награденото стихотворение:

И химн е любовта, а не балада

Ела, когато всички са заминали
и стича се нощта през филтър ситен.
Ела, за да останеш. Но завинаги…
Къде си бил-аз няма да попитам.

Разсърдено се гонят сред неистини
и хвърлят се в безсънищна постеля
онези съкровени чувствомислия,
които ни събират и разделят…

Но ти ела, не вярвай в многоточия,
превръщащи очите в колебания.
Към сърцето достъпът безсрочен е,
и имам застраховка за страдания.

Ела, когато всички са заминали
и глътката несбъднатост присяда
Ръцете ми за теб не са изстинали.
И химн е любовта, а не балада…

автор: Милена Белчева

а тук може да чуете изпълнението на Краси и Гери, които направиха песен по стихотворението ми: клип

И болка бях, и сладостна нега,
но някак същността си не откривах.
В канал нечист засмуква ни света
и е излишна всяка съпротива…
Еднакво уморяват всички страсти,
в хармония привидна от контрасти.
И щастието, казваш, е беда,
а всякоя трагичност е красива.

Дали загубих слух за новини,
но стана ми деня безинтересен.
В кръвта нахлуват хиляди вини,
в ъглите на страха избива плесен.
Понякога на мислите на кея
се взирам примирена и немея.
Усмивката ми с устни улови
тъй дълго се е питала къде си…

В живота преживях какво ли не,
но в трудните моменти все сама съм.
Една тъга в душата ми преде,
към истината онзи път безгласен.
И аз вървя – през спомени и дати.
Но спирам щом усетя нужността ти –
да поседя на твойте колене,
докато вън ръми и ни унася…

*посВетено

автор: милена белчева
изображение: интернет

То беше пиршество
и бях за тебе
най-сладкото от всички питиета.
Гуляй безспир! Но беше ли потребен
или бе просто част от етикета?

Тържествен миг, изпълнен с ненасита…
В менюто с най-отбраните мезета
бях първа аз, но ето днес се питам-
как минахме внезапно на диета!?!

Отпиваш ме, но май ти киселея.
Натрупа от въздишки килограми.
Онази жажда мачовска къде е,
бродирала със белези врата ми?

Завърна се с рецепта променена-
да бъдеш с мен не ти е здравословно
Изпосталя… Но съм ти забранена!
За кратко ме поглеждаш.
Безлюбовно…

В ръцете ти животът ме поднася,
но с жест показваш, че до мен не ти е.
Дано да седне друг на мойта маса.
Да го заситя.
И да ме допие!

автор: Милена Белчева
изображение: интернет

            ИНИЦИАТИВА НА ПРОФЕСОР ЙОРДАН ДЕТЕВ ЗА ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА КУЛТУРНОТО НИ НАСЛЕДСТВО. ВЪЗСТАНОВКА НА ДРЕВЕН ПРОЛЕТЕН РИТУАЛ-МАРТ 2011 , СЪВМЕСТНО С АРТ КЛУБ МОНОГРАМ-ВАРНА.

        СЪБИТИЕТО СЕ ПРОВЕДЕ В КЛУБ АТЛАНТИС В ПРИСЪСТВИЕТО НА ВИСОКОУВАЖАВАНИ ГОСТИ.

Неделно те придърпвам върху себе си,
усмихнато те вплитам
в следсънни нежнощения.
А ти се взираш в слънчевите зайчета,
които неусетно са се вмъкнали
през тънките завеси на деня
и топло осветяват раменете ми.
Примирам от изящното на пръстите,
рисуващи по мене петолиния,
а тръпките-разбягали се ноти,
със устните превръщаш в цветомузика,
която с пролет мислите гримира.

Отпивам те с искрящо наслаждение,
въздъхвам те с разтапящо примирие.
Възкачвам бавно сенчестите хълмове,
в пулсиращия мъх по тях потъвам.
Завиваш ме със сладостно безвремие,
и ме засищаш с миг великолепие.

И мъдра безразсъдност ме превзема.

Заплиташ портокалови цветчета
в уханната игривост на косите.
Пречистваща вълшебност.
Възторжена покорност.
Начало, чийто край е удивителна!

Немея от неказани следдумия,
по знамето на гордостта извезани.
Най-силен-в свойта мъжка уязвимост!

Неделно те придърпвам върху себе си…

06-03-2011
Автор: Милена Белчева
Изображение: интернет

           На глътка нежнословия и вълшебни наздравици днес (12.02.2011 г.) всички присъстващи на поетичното кафене на Арт клуб Монограм се насладиха на вкуса на опияняващото вино и … любовта. В навечерието на 14 февруари в уютната обстановка на Studio 21 music cafè в град Варна се нижеха поетични наздравици и много изненади, свързани с виното и любовта, защото тези две опияняващи думи – Вино и Любов вървят заедно. „Любовта опиянява като вино. Виното пали кръвта като любов.“ …

           Красивите стихове на всички присъстващи оставиха своята нежност по всяко ъгълче и маса, за да се слеят с аромата и очарованието на червеното вино, за да достигнат до сърцата на всички, за да ни напомнят за любовта, че я има и че само мечтателите са истински реалисти … и така до нови срещи …

автор отзив: К. Герчева, Февруари 2011 

снимки: Ангел Жечев