Милена Белчева

„Земята не е място за пристигане,
а само за събиране на ято“
В.Христова

Земята ни е временно убежище,
скрепено от легенди и представи.
Пердетата пред нас, макар и мрежести,
възпират яснотата и простора.
Истинността-прозрачна като нежност е.
Но в шеметни илюзии ни дави,
завързала нозете ни със тежести,
самата неизбежност, че сме хора.

Петмезна гъстотата ни, единствено
привлича рой мухи, за да я смучат.
Изгубваме се в опит за взаимности,
прегръщаме гранитени контури.
Пред ласкавия поглед хладно кимваме.
Складираме мечти за всеки случай.
Сушим протрити вери на простирите.
Животът ни е пуст, макар и бурен.

Когато са напълно празни дланите,
извайват онова несътворимо.
Тогава всички гладни са нахранени,
защото нещо друго ги засища.
Сега сме тук за кратко съзерцание,
в привидната утеха, че ни има.
До онзи миг завръщане в безкраите,
в покоя си на същности предишни.

Милена Белчева 2013

Из Националния конкурс “Под манастирската лоза” –

Лопушански манастир

Уважаеми читатели!

Този конкурс бе обявен на 14 април – денят на Преподобния св. Йоан Лествичник, автор на „Лествица” („Стълбица”), едно от най-великите творения на ранното средновековие.

Това даде отблясък върху много от творбите, които получихме. А те не бяха малко – с оглед на това, че конкурсът е в самото начало:

140 автори, с над 300 творби!…

Класацията:

1.Милена Белчева, Варна, „Смалявам се до сянка на сълза”
2.Мина Карагьозова, Хасково, „Благодаря Ти, Господи!”
3.Дафин Козарев,Русе, „Прелиствам Книгата …”

4.Валентин Чернев, Силистра, „Нощта срещу Димитровден”,
5.Гюлшен Алиева, Плевен , „В храма”,
6.Валентина Йотова, София, „Молитва” ,
7.Кръстьо Раленков, София , „Пробуждане в манастира”,

Допълващи:

„ДРЕВНИТЕ ИКОНИ”, Стефан Делчев, Бургас
„Огледалото на греха”, Агоп Каспарян, София,
„Усмихващият се Христос” от „иконографията” на Мария Димиева, Габрово!
„Високи камбани” на Мая Митова от град Кресна, */,
„Картичка от Рим” (очерк за отец Славчо Томов!) от Иван Близнаков „Сая”(!!) от Димитър Гачев,
„Смирение” от Иванка Драгостинова (посмъртно!)…
––––––––––––––––––––––––––-
Жанрово или по друг признак някои от тия творби са извън регламента! Но са на нивото, определено от журито за добро.
Затова решихме вместо 3 награди да обявим 7.

В конкурса участват и деца
Има и „песен. Така че се наложи да присъдим и Поощрения –

За есе
Магдалена Манчева „Отклонението”(„Умрялата църква”)
Нина Светославова „Самотна църква”

За деца

Християн Трифонов (13г). „ВЪЗКРЕСЕНИЕ”
Кирил Димов (8 г.)Христос воскресе!
Ангел Иванов ,12 г, „ Жадувам”

За музика
Мира Георгиева „Песен за книжките”.
––––––––––––––––––––––––––––––

Какво още можем да кажем в заключение?
Като начало – добро, даже много добре! Повечето работи се отличават с неподправени чувства,с органичност и искреност –качества, които най-много ни радваха! И – всеотдайност, устрем за приобщаване към великото Тайнство, назовавано Бог.
––––––––––––––––––––
Наградите бяха определени от жури в състав:
проф.Михаил Неделчев, проф.Румен Стоянов, Константин Еленков, епископ Сионий, архимандрит Поликарп.
––––––––––––––

източник: За книгите днес

Ето и награденото ми стихотворение:

Смалявам се до сянка на сълза

Под манастирската лоза, потрепваща с изящни листи
от ласката на благ ветрец, присядам в утринта безмълвна.
Безвремие през мен ръми с невинността си да пречисти
душата земна и отвъд в светлинна нежност да покълна.
Препъващите страхове, човешки страсти и неволи
с червивата си слепота, сърцето ябълка наяли –
обратно нека изпълзят и само в тихо дъхче пролет
да се превърна и спася от този свят така печален.
Какво оттук да отнеса – отломки прашни съдбини ли?
Баласт ненужен са дори и най-достойните победи.
Красивото ще сбръчка цвят. Най-верният ще измени.
Щастлив е и благословен духът – безмерно чист и беден.
Но ненаситни сме, уви…Горим в нелепа надпревара
блещукащата слюда чест зениците наивно мами.
Но Кой Единствен е велик, припомня атомчето вяра.
Молитвата е онзи миг, когато празна е дланта ми…
Подбила пръсти и пети по стръмните житейски писти,
издъхвам в сетния си сън, за да се сбъдна Там отново.
Под манастирската лоза, потрепваща с изящни листи
потъвам в мъдра самота – да чуя Неговото слово.

автор: Милена Белчева

Най-после хоризонтите покорно онемяха,
застинаха в безвремие човешките стихии.
И в тези необятности духът намери стряха,
където до забвение всеистинност да пие.

Онези бездихания, които ни изпраща
изящното мълчание в сърцето на Всемира
попиват неизменната любов животворяща,
в която съвършенството се влива и извира.

В покоя на безвидното, но вездесъщо Нищо
от гроздовете слънчеви на мъдростта се ражда
магията на виното и бавно те насища
след цяла вечност тягостна, неутолима жажда.

Потича светлотайнството от капчиците свежи
и благославя празника молитвен на Лозата.
Илюзиите мамещи, битийните кипежи
са някаква откъсната далечност непозната.

А в новите селения – без псалми и амвони
се лее само Словото и светло те възнася.
Сълзица – преклонение за миг ще се отрони
животът да прогледнем – величествен и ясен.

автор: Милена Белчева

изображение: интернет

             В навечерието на 24 май АРТ КЛУБ“ МОНОГРАМ“ проведе официално първото във Варна „Поетично кафене“ на тема „Азбуката на живота“. Инициативата се осъществи с медийната подкрепа на Кафене.бг и даде символичното начало на едно ползотворно културно сътрудничество. Гост-поет бе г-н Николай Панайотов, който освен уважаван доктор по история, изследовател и преводач, има сътворени над 800 класически сонети.Характерно за неговите произведения е всеобхватността на темите, сред които водещи са както вечните-за любовта, приятелството и виното, така и тези, за присъствието на духовното в живота, за отношението към Бога и екзистенциалните търсения на личността. Посланието към читателите, което разкриват творбите на поета, е свързано с максимата, че човек трябва да живее за мига и да открива нови възможности и предизвикателства във всеки момент от своя път и развитие.

           По време на Поетичното кафене бяха представени двадесет и два сонета на автора. В проведеното кратко интервю потетът с охота сподели за своите сетивни странствания в света на красивото и възвишеното и разкри любопитни факти около личността си. Интерес предизвикаха и неговите откровения за уникалната изобразителна техника, чрез която талантливият учен създава високо ценени произведения на изкуството. Поетът откликна на молбата на организаторите да представи сам стих от „БОЖЕСТВЕНИ СОНЕТИ“ така, както го диктува собствният му естетически ритъм.

            Събитието уважиха представители на Сдружение за международен културен менджмънт „Морско синьо“, преподаватели, преводачи, екскурзоводи. За музикалното оформление се погрижи Светлозар Алексиев, който също има издадена лирика. По време на срещата бяха представени абитуриетките Мила Божкова и Елеонора Граматикова, които прочетоха творби от съвместната си първата стихосбирка „КОГАТО СЪРЦЕТО ШЕПТИ“. Най-новите си стихове декламира и поетесата Габриела Кожухарова. Младите дами представляваха ЛК “КАСТАЛИЯ“, с ръководител Магдалена Маркова. Младежката школа развива дарбите на деца от II до ХII клас от Морската столица, които имат изявени литературни интереси. Лиричният ракурс бе изместен чрез различния авторски поглед на Добромир Георгиев-мениджър и редактор, който тази година издава своята осма книга.Специално поздравление към инициаторите на мероприятието отправи и Калина Бояджиева, дългогодишен преподавател по изобразително изкуство. Като финал на творческата среща Милена Белчева, организатор на събитието, прочете възторжен стих за триумфа на женския дух от първата си издадена стихосбирка „ВАНИЛЕНО НЕБЕ“.
           АРТ КЛУБ „МОНОГРАМ“ е създаден с идеята да привлече хора, които приемат изкуството като естествен избор и ценят Таланта, а не наложените стереотипи и PR похвати. Целта на клуба е да даде изява на всички, които имат смелостта да застанат зад обектива на живота и да отразят стойностното през собствените си сетива и естетика. „Поетично кафене“ е първата проектна изява, осъществена с любезното съдействие на Кафене бг, организатор на литературните четения в столицата.

автор: Милена Белчева

снимки: личен архив