Милена Белчева

       Юбилеен концерт на Стефан Диомов, озаглавен „Хайде заедно“ се състоя на 13-ти август в Морската столица, в навечерието на празника на града. Сцената на Летен театър Варна се оказа малка за многобройните изпълнители, участници в програмата. Водещ на събитието бе Драгомир Драганов, по-известен като Драго Чая. Спектакълът бе открит от ВОКАЛНО-ТЕАТРАЛНА ФОРМАЦИЯ „ВРАБЧЕТА“, които със своите лазурно сини екипи внесоха морско, жизнерадостно настроение и очароваха публиката. Изпълнителите от група „Петте сезона“ също отправиха своя музикален поздрав към присъстващите и признаха, че за тях е истинско удоволствие да работят със Стефан Диомов и по свой начин да вдъхнат нов живот на песните му.  Атрактивните млади таланти изпълниха и песента „Танц с вечерния дъжд“, озаглавила дебютния албум на групата, продуциран от техния ръководител. Включването на Тони Димитрова в празничния концерт, анонсирано от водещия като повод за още добро настроение с „любими песни от една любима изпълнителка“, предизвика силни възгласи и радостни емоции. Магнетичната дама със специфичен тембър представи няколко емблематични песни от своя репертоар, сред които „Обещания“ и „Нито ден е, нито вечер“. След продължителните овации и възгласи от публиката, Тони Димитрова, заедно с Драго Драганов представиха официално и Маестро Диомов с думите: „Само на 35! По две…“.  Неостаряващият рожденик, който празнува свой юбилей през февруари т.г., с нескрито вълнение сподели: „Скъпи приятели, много се радвам, че сте тук. От сърце Ви благодаря! Тази вечер ще чуете много песни, писани преди 10, 15, преди 30 години“ и добави, че в създаването на едни от най-популярните и обичани произведения не е бил сам, за превръщането им в хитове са допринесли изявени автори като Богдана Карадочева, Ваньо Вълев, Иван Неков, Пейо Пантелеев,  Валери Костов, Милена Добрева и др.  Композиторът се присъедини и към дуета на Тони Димитрова и  нейния партньор и колега Иван Ченов и заедно изпяха „За кой ли път“, в памет на непрежалимия Борис Годжунов. Драго поддържаше високия емоционален градус, като често припяваше заедно с изпълнителите и напомни, че „песните на Стефан Диомов се делят на хубави и още по-хубави“.                       
Празничната вечер продължи с изпълнения на Пени Ставрева, забавния хор на куклите и формация „Врабчета“. Драго Драганов обяви и появата на още една „великолепна певица с великолепен глас“ – Ваня Костова, която бе приветствана със силни аплодисменти и оживление, а след това публиката затихна, за да се наслади на първото изпълнение -„Звезда“, по текст на изключителната бургаска поетеса Петя Дубарова. Към рецитала на Ваня Костова се присъедини и нейният син – Боян Михайлов, който самата тя представи с думите: „Още едно поколение, което пее песните на Диомов“.  С много нежност и умиление звучаха изпълненията „Когато си от мен далече“ и „Искам тази нощ нещо да ти кажа“, а с акомпанимент на хармоника към песента „Очакване за пролет“ се включи и мимът Николай Ганчев– Руди. Младият, но изключително артистичен Мартин Йорданов представи популярен музикален мотив.            
          За първи път присъстващите имаха удоволствието да чуят дуетното изпълнение на Тони Димитрова и Ваня Костова „Време е за чаша вино“ – нова песен, написана специално от Маестро Диомов за този юбилеен концерт. Изненадите за всички почитатели в театъра продължиха с още една вълнуваща среща – гостуването на ангелогласните Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Теодор Шишманов от „Тоника СВ“. Два дни преди изявата, на пресконференция в Двореца на Културата и Спорта, Диомов дава изявление, че „Тоника СВ не са се събирали от толкова много години, този проект не е само концерт, това е спектакъл.“ И наистина, появата на легендарната група бе съпроводена с истински възторг и радост, че преживели предизвикателствата на времето, характерите си и жълтата преса, артистите са приели да бъдат отново тук заедно, както анонсира и водещият – Драгомир Драганов. Атрактивният Тео Шишманов сподели пред въодушевената публика, че преди 35г. Стефан Диомов ги е събрал с пожеланието да се пенсионират в същия този състав, като това предизвикателство е на път да се осъществи, ако Маестро Диомов обещае първо, че ще празнуват заедно и следващия му юбилей. Прохладната нощ бе огласена и от незабравимите песни „Приятели“, „Сутрин рано, вечер късно“ и „Здравей, как си, приятелю“, която бе изпята отново за финал на концерта, по желание на публиката. Искрена радост и възхищение предизвикаха малките чаровници Ния и Антон, които изпълниха песента „Чуй ме, Дилмано“, както и  щрайх оркестъра, с диригент Левон Манукян. Водещият обяви тържествено и получените цветя и приветствия от името на Радио Варна, Двореца на Културата и Спорта, Ева Иванова, Николай Бинев, Иван Иванов – Дядото и др. Стефан Диомов благодари сърдечно на всички, допринесли за реализацията на това прекрасно събитие, както и на многобройната и вярна публика, оценила по достойнство песните му през годините.

Автор отзив и снимки: Милена Белчева

Едно от най-вълнуващите събития в културния календар на града през изтеклата година бе свързано с името на атрактивния и неподражаем Кирил Аспарухов. Роден под знака на Скорпиона, преди 65 години в Петрич, известеният със своите многобройни творчески превъплъщения шоумен отпразнува през ноември незабравим юбилей и издаване на нова поетична книга, озаглавена „Живот оттатък”. Стотици поздравления и трогващи признания изпълниха с красиви емоции атмосферата на галерия Графит, в която се провеждат някои от най-значимите културни мероприятия в морската столица. Освен приветствия от домакините и гостите в залата, неостаряващата медийна звезда получи сърдечни благопожелания от десетки организации популярни личности и в страната и света, сред които: Кеворк Кеворкян, Аня Пенчева, Атанас Свиленов, Асен Блатечки, Йоана Буковска, Ивайло Захариев, Тони Димитрова, маестро Борислав Иванов, диригента Светослав Борисов, Владко Роже / черната перла на балета, живеещ в Ню Йорк/, топмодела на Варна, живеещ в Атланта, САЩ – Жоро Маринов и др.

Верен на своята артистична природа Кирил Аспарухов също бе подготвил интересни изненади за публиката – посрещане с музиката на любимата му група „Бийтълс“ и магичната хореография на танцовите двойки от Клуб по спортни танци „Одесос денс“ и „Варна“, към които и самият рожденик се присъедини, специалното участие на оперния певец Арсений Арсов, великолепното изпълнение на народната певица Кичка Христова. Поетичен рецитал с избрани стихове от 16-тата му книга бе поднесен в изпълнение на 14 представители от различни представители на обществото – ученици и студенти, свещеник и строителен предприемач, естраден изпълнител и галерист, режисьор и актьори от Варненския драматичен театър, оперни певци…Всичко това премина като поетична вълна от импровизираната сцена към публиката. Един от най-скъпите гости в галерията бе майката на поета, пристигнала от родния му Петрич, чиято поява на сцената предизвика искрени аплодисменти в израз на симпатия и възторг.
След рецитала поета получи поздравления от Областния управител и Председателят на Общинския съвет – Варна, от Комисията по култура и дирекция „Култура и духовно развитие“, от народния представител Борислав Гуцанов, от управителя на медийна група „Черно море“ Нася Атанасова и др.

                    Сред публиката имаше общински съветници и двама консули, народни представители и много граждани. Сред тях се включи и кмета на града – Иван Портних, който му връчи новия символ на града – статуетката на закрилника на Варна – Дарзалас. Присъстващите имаха удоволствието да се насладят на един наистина впечатляващ с организация, стил и изящество спектакъл, който за пореден път доказа, че и в България изкуството се цени от все повече хора и че подобни събития са не просто поредната PR изява, а един заслужен и споделен празник. Кирил Аспарухов винаги е намирал начини да подкрепя стойностните личности и да популяризира тяхното творчество, независимо дали са в началото на творческия си път, в развитие или в своя апогей, затова и неслучайно самият той получи Награда „Варна“ в областа на телевизионната журналистика / за първи път в сферата на културата/, Лентата на кмета на Варна и Кристалрния плакет на града за принос в развитието на културния ни живот. Затова и неудържимо продължава авторското си предаване за култура в телевизия „Черно море“ – „На брега“. И сигурно продължава да пише и стихове, за да ни изненада със следващия си поетичен сборник.

Милена Белчева
съгласувано с Кирил Аспарухов
снимка: личен архив-поетичен бал-при Маркони

Клуб ЮНЕСКО – Варна, Национална федерация „Алтернативно кино“ Ви канят на

ТВОРЧЕСКА ВЕЧЕР,

посветена на 80-годишния юбилей и 50 години творческа дейност

на журналиста Костадин Чобанов

В програмата:

Мултимедийна презентация и прожекция на късометражни документални филми с автор Костадин Чобанов.

Оперни арии и дуети ще изпълнят Вяра Железова – сопран, Димитър Илиев – баритон, Гео Чобанов – бас

Водещи на вечерта: Любен Чаталов и Милена Белчева

 източник: БНР-Радио Варна

оригинални кадри: Веселин Малинов

     Варненци и гости на града имаха удоволствието да присъстват на творческата вечер на кинорежисьора Вълчан Вълчанов, която се състоя на 19.08.2011г., в кафе-театъра на Фестивален и конгресен център. Събитието бе уважено от изявени личности в областта на науката и изкуството и допълни достойно културния календар на Морската столица. По време на срещата, ръководена от проф.д-р Георги Бакалов бе излъчен и документалният филм-портрет „Да изпиеш горчивата чаша“. Филмът, реализиран от студенти от Факултета по журналистика към СУ, представя избрани ретроспективни кадри от живота на Вълчанов и моменти от честването на 70-годишния му юбилей в дома на киното в София през 2010г. Присъстващите в залата с нескрито любопитство наблюдаваха отразеното събитие, както и заснетите интревюта с близки, приятели, колеги и почитатели на известния кинорежисьор.                  

      Многобройните желаещи да споделят своите спомени и впечатления от познанството си и работата с талантливия  юбиляр ни напомниха за мисълта на Юлия Леонтиева, че „творчеството е като тунел, по който болката се движи с радост.“ И действително, бившата спортна надежда Вълчан Вълчанов, независимо от своята трудна подвижност и преживени изтощителни препятствия, успява да бъде в творческа кондиция и не само да отразява животослучващото се, но и да реализира своите представи за света. Пред камерата на студентите, проф.д-р Георги Бакалов от СУ също изразява своето възхищение от факта, че Вълчанов почти никога не се поддава на мисли за болката си, а постоянно е отдаден на някаква интелектуална дейност, която го откъсва от тази „фатална битийност, в която е потънал“. Професор Бакалов споделя за още един интересен филм, сниман от Вълчанов през 1978г., „Акатист за св. Климент Охридски“, представящ кадри от анкета със студенти и преподаватели от СУ „Климент Охридски“, която показва невежество по отношение на патрона на университета. Този филм съдейства и индиректно за това, варненското училище „Климент“ да бъде преименувано на „Климент Охридски“, а по-късно и да се добави званието Свети, пред името. Впоследствие към филма са добавени и субтитри на английски, за да може да бъде излъчван и на гостуващите чужденци в нашата изследователската база на остров Ливингстън, която също носи името на Кл.Охридски. Освен този, Вълчанов прави втори авторимейк и на филма „Красавици за красотата“. Директорът на Културния институт при МВнР, д-р Людмила Димитрова с искрен патос говори и за първият мултимедиен спектакъл, създаден от Вълчанов, през далечната 1972г. Проектът е озаглавен „Приказка в картини“ и показва кадри от живота и забавленията на царското семейство, представени като символи на конкретното историческо време. В желанието си да подкрепи и провокира силният дух, новаторки решения и оригиналност в работата, режисьорът осъществява своята идея за приз „Горчивата чаша“, връчван от Факултета по журналистика. Обичаният актьор Джоко Росич с особено вълнение изтъква, че този почетен символ на изпитите разочарования, но и на съхранения кураж, е сред най-скъпите признания, които е получвал. Неслучайно и филмът е взаимствал заглавието си от тази уникална като концепция награда.       

                        В показаните кадри от тържеството видяхме и журналиста от БНР Кин Стоянов, син на покойния Радой Ралин. В краткото интервю Стоянов споменава, че с известния режисьор го свързва дългогодишно семейно приятелство и споделя още един любопитен факт, че Вълчанов в своята младост е бил дори и спасител на плажа. За спортните постижения и изключителната харизматичност в общуването, както и за същественият принос на Вълчанов в кинодокументалистиката разказа и изявеният публицист и политик Велислава Дърева, която е била негова студентка.  Учениците на Вълчанов бяха заснели и откровенията на известния академик Никола Манев, който живее и твори във Франция. Независимо, че е автор на над сто самостоятелни изложби, художникът сподели, че е възвърнал самочувствието си на творец, до голяма степен, благодарение на филмите за дългогодишния му творчески път, които Вълчанов успява да заснеме. Срещите на двамата творци протичат в изключително приятелска атмосфера и още първият филм се получава много откровен, човешки и максимално непосредствен. Самият художник признава, че прозорливият сценарист и режисьор, чрез своето творчество успява „да хвърли камък в заспалите духовни води“. Твърденията му, че Вълчан Вълчанов се отличава с респектиращ устрем, дипломатичност и непримиримост бяха подкрепени и от брата на художника-Добромир, който освен артистстична кариера, може да се похвали и също с постижения в изобразителното изкуство. Талантливите братя присъстваха и на самото излъчване на филма в залата на конгресния център.                            

                        Почти всички колеги и приятели на Вълчан Вълчанов изказаха мнение, че той е изключително целенасочен, прецизен и всеотдаен към работата си. Това доказват и многобройните награди, отличия и поздравителни адреси , изпратени за тържествената вечер от различни организации и публични личности, артистично представени и прочетени от проф.д-р Минка Златева. Атрактивният журналист Емил Розов също връчва на Вълчанов почетен плакат и грамота от името на Съюза на българските журналисти. Доц.Орлин Спасов от Катедра по радио и телевизия на ФЖМК към СУ, заедно със сърдечните поздравления към своя колега, изказва и дългогодишните си убеждения, че Вълчанов успява да заличи границата между преподаване, изкуство и живот. Поздравителни слова са отправени и от представители на Клуба на Юнеско в България, Фестивален и конгресен център, Олимпийски клуб Варна и мн.други.   Факт е, че много от хората, независимо в каква област се развиват и творят, получават твърде късно признание за труда си, а някои от тях биват истински оценени, чак след като напуснат земния си път. В тази връзка можем да предполагаме, че Вълчан Вълчанов е не само успешен, реализиран, но и щастлив човек. Голяма част от неговите студенти и колеги го приемат и като изявена творческа личност, но и като предпочитан събеседник и приятел. Надяваме се, че още дълги години той ще успява да съхрани своя устрем и добронамереност, дръзновение и заразителен професионализъм.

Милена Белчева

Радвам се, че ме поканиха за участие в интервюто по ТВ Черно море, по повод юбилея на в-к „КИЛ“ и се включих в публикациите и тържествата на Сдружението на варненските писатели.

„През 2011 година се навършиха 20 години от излизането на първия експериментален брой на вестника, тогава все още под друго временно заглавие – „Литературен глас” (ЛИТ). И ето че вече 20 години, преминал през много финансови и организационни протуберанси,  вестник „КИЛ” продължава да излиза, да радва своите читатели не само в нашия град, но и в цяла България.

Още в далечната 1991 г. вестникът е едно от първите културни издания от нов вид в рамките на цялата страна. На неговите страници са публикували свои произведения почти всички майстори на словото; свои творби са публикували и повечето варненски художници. А и редица учени филолози са намирали добър прием по страниците на вестника.

Особено в последните две години вестник „КИЛ” се утвърждава като истинско културно издание на Варна. Последната година се поставиха началата и на няколко нови рубрики, свързани с антологичността в подбора на авторите, както и свързани с проблемите на осмислянето на художествено-естетическите процеси сред съвременните културни наративи – публикуваха се поредица от статии, в които традиционните, но остаряващи с времето подходи към произведенията на културата и особено на литературата са подложени на едно ново преосмисляне в контекстите на установените (но не и вечни) наративи на постсимволистическата епоха, както и тези, свързани с историческата памет като актуализирана реалност.

Вестникът е великолепно подреден и списван, за което основна е ролята на главния му редактор и сполучливо подбраната редакционна колегия. Дори нещо повече, може уверено да се твърди, че сред сродните си издания в страната, по проявения естетически вкус и прецизност на подредбата, вестник „КИЛ” заема една от челните позиции.

Не трябва и да се забравя, че сегашният вестник наследява опита на създавалите го през годините. Не трябва и да се забравя, че вестникът е отличаван  с международни награди, като  „Международната златна и сребърна награда за качество”, с която вестникът беше отличен в Мексико, и ред други.

Сдружение на писателите – Варна благодари на Община Варна, че в последните години, в резултат на финансовата ù подкрепа, вестникът не само оцеля, но и се превърна в основно издание за култура, изкуство, литература в региона, с водещо място в рамките на националния културен диалог.

Създателите на Сдружение на писателите-Варна преди 20 години заложиха здрави основи, върху които днес стъпва вестникът. Без да обслужва нечии теснопартийни интереси, а просто да бъде вестник за култура, изкуство, литература. Такъв, от какъвто Варна винаги ще има нужда.“

източник: в-к Кил

снимки: Личен архив