Милена Белчева

„Много силен конкурс! Това беше определението, което всички членовете на журито дадоха за четвъртото издание на „Недоизречено“, проведено във Варна. Литературната надпревара излезе за първи път от географските ширини на Пловдив и благодаря най-вече на поетесата Мариела Русева от морския град, която създаде перфектна организация и успя да вдигне летвата високо.

Първото издание на конкурса беше в социалните мрежи, а следващите две имаха възрастова граница до 19 години, за да бъдат стимулирани предимно младите хора с творчески заложби. Четвъртото беше замислено да бъде без никакви ограничения, така че в него участваха и много утвърдени творци, чиито имена отдавна са познати в литературните кръгове. Сред участниците, изпратили творби за конкурса, имаше писатели с много книги и награди зад гърба си, издавани на други езици, а също и един собственик на електронна книжарница.

Традиционно в журито присъстваше пловдивският литературовед Здравко Дечев, който проследява „Недоизречено“ още от неговото първо издание, а от страна на Морската столица се включи галеристката Ваня Маркова – Маркони, известна с таланта си да открива нови дарования.

За мен беше много приятна изненада участието в конкурса на поетесата Милена Белчева, която в края на миналата година взе специалната награда на Радио “Пловдив“ в третото издание на Националния поетичен конкурс “Добромир Тонев“ със стихотворението си “Пристанище за мъртви хоризонти“. Този път тя експериментира с проза, която й осигури първото място във варненското “Недоизречено“.

Класираният на второ място Красимир Бачков пък има седем издадени книги, превеждан е на английски, руски, украински и словашки език. Освен това е основател и редактор на списание “Антимовски хан“. Носител е на девет национални награди за проза, без да броим сегашния му приз от “Недоизречено“.

Впечатляваща е творческата биография и на Надя Уорендър, на която журито присъди трета награда – 14 издадени книги, повечето с любовна лирика, а едната от тях – на английски език. Дълги години Надя е живяла и работила във Великобритания. Бяха присъдени и две поощрителни награди – на Димитринка Ненова, която представи една прекрасна любовна приказка в лилаво, и на Ася Шопова за нейната болезнена, но преживяна човешка история.

Двамата с Мариела Русева решихме да организираме връчването на наградите на 13 февруари – навечерието на Св. Валентин, защото темата на конкурса предполагаше любовна лирика. В този дух бяха и наградите – валентински кошници, съдържащи книги за любовта и отбрани питиета. Съвсем в реда на нещата беше и мястото на церемонията – единствената кафе-книжарница в града, с изглед към Морската градина. А Мариела, освен с домакинските си задължения, се справи и с ролята на водеща по време на награждаването. Залата беше претъпкана от участници в конкурса и почитатели на изящното слово. Наградите бяха осигурени с любезното съдействие на Георги Иванов и Борислав Василев, аранжирани от Катя Вичева, а очарователната Мариела Русева носеше бутикови бижута, изработени от Диана Раданова.

Конкурсът се базира на едно мое произведение, матрица, която съдържа единствено малко опорни думи, още толкова препинателни знаци и много празни полета между тях. Идеята е да бъде попълнена творчески така, че да се получи автентична литературна творба. Крайните текстове са от всички възможни къси жанрове на литературата.“

автор: Стефан Бонев

–––––––––––

Н А Г Р А Д Е Н И Т Е    НА ПЪРВО, ВТОРО И ТРЕТО МЯСТО

Журито определи трима победители и две поощрения. Първа награда бе присъдена на Милена Белчва, втора – на Красимир Бачков, а трета – на Надя Уорендър. Поощрения получиха Димитринка Ненова и Ася Шопова.

“Недоизречено“

от Милена Белчева:

Лицето ти – възторг от радост мимолетна или предчувствие за спомен нероден сега излъчва. Ще разгадая ли какво се случва с теб и в теб? Винаги открито потаен и щедър на мълчания, които се пръскат в мрака на битието. Галактики, пътуващи в очите ти! Вземи и мен – по детски любопитна душата ми копнее уютнинката на безкрая. Примира, покорена от нежност милостива, стаява в капчица предутринна роса. Нали такава ме обичаш? И трепетна, и светло всепокойна; в реките на безмерния ти чар – спасена и удавена, безпулсна, но и жива.

По пътя Заедно, а в пътя – разделени. И някаква изискана печалност, която ни оплита и приказки от сънища наяве изтъкава. Люлее в пух от ангелски криле – несбъднато реална любовта ни. Целува ме на голо тишина и в златно заискрява същността. Не търся вече нищо, не копнея, не тичаш след примамливите сенки, не късаш от греховните цветя. Дъждец от благодат по нас потича към лунните пътеки самота. Цигулкова въздишка. Никога не бих могла да се изгубя повече, разтворена в ухание на неизменно всеединство. Присъствие, което осезаваш и нямаш сетива да назовеш. Небето е най-сигурната почва, в която пускам корени за полет. Не ми е нужна вяра, за да вярвам. Сърцето не побира обичта. Но тя изпълва цялата Вселена и я превръща в ласкава усмивка. По-сладка от най-хубавия спомен, от тайните извечни по-загадъчна, по-трогваща от майчина сълза. Да бъде тази лудост съкровена на истинност и ведрост безметежна. Контурите на времето – размити, да няма хоризонти и следи.

И зная, че не са ни нужни знаци и карти за изгубени съкровища. Гальовни са лагуните, разхлаждат нозете ни от скитаници прашни. Тревиците целителни – изпити. Преминахме под мъдрата дъга. Какво се случи? Просто неизбежното. Със слизане достигнагме върха.

Разбирам – не разбираш, ала ето ни – сега и тук – отново неразделни, каквито сме и някога били. Да, чудо е! Не някое отвъдно, не чудото на мекия ти глас, не чудото на устните ми – макове, които те събуждаха в летата кадифени. Не те споделях с с никой, но прозрях, че ти си всички, всичко, даже повече…Ревнуваше от вятъра дори, че отнасяше дъха ми на ванилия и мед. Не изчезвай никога! – бълнуваше, не изчезвай, чуваш ли? Хей, тук съм, слънчице, винаги съм била тук, в онова тайнство Недоизречено. Само не питай: „Дали?“

източник: сайт на писателя Стефан Бонев

оригинални изображения: личен архив, Л.Маринов-Було

В деня на влюбените, хора от над 200 държави ще танцуват, в знак на протест срещу насилието, под надслов „Един милиард се надигат“ („ONE BILLION RISING”). За втора поредна година в България, чрез танцов флашмоб, ще изразим своята съпричастност, към жертвите на насилие и ще призовем за справедливост.

Всички желаещи да танцуват да дойдат на 14 февруари, от 18:30 ч., в Grand Mall Varna (етаж 2), да се присъединят към милионите активисти по целия свят.

Песента, на която ще танцуваме е „Brake the chain” – разчупи оковите, прекъсни цикъла. Имаме готова хореография, лесна за усвояване, която ще бъде показвана и всеки съпричастен с каузата, ще може да се включи.

Инициативата „ONE BILLION RISING“ се провежда за 16-та поредна година, след обявена статистика на ООН, че повече от ЕДИН МИЛИАРД жени и момичета по света, са били обект на побой или сексуално насилие, поне веднъж в живота си. Тази година темата е справедливост за жертвите на насилие и призивът ни е за една по-добра съдебна система.

България се включва за втора поредна година, с инициативи във Варна, Бургас и София.“

източник: Морето.нет

художествен превод и водещ на събитието : Милена Белчева

организатор: Мартин Ненчев

снимки: личен архив

чуйте песента тук

Изтеклата година бе отново изключително вълнуваща и изпълнена с прекрасни събития в любимата галерия Арт Маркони, където се провеждат и Баловете на поезията. Имах възможността да уважа всички издания, да представя своето творчество и да се насладя на поезията на колегите си по перо. Благодаря на Ваня Маркова и Жоро за преживяването, интересните снимки и изненади.

МБ

Едно от най-вълнуващите събития в културния календар на града през изтеклата година бе свързано с името на атрактивния и неподражаем Кирил Аспарухов. Роден под знака на Скорпиона, преди 65 години в Петрич, известеният със своите многобройни творчески превъплъщения шоумен отпразнува през ноември незабравим юбилей и издаване на нова поетична книга, озаглавена „Живот оттатък”. Стотици поздравления и трогващи признания изпълниха с красиви емоции атмосферата на галерия Графит, в която се провеждат някои от най-значимите културни мероприятия в морската столица. Освен приветствия от домакините и гостите в залата, неостаряващата медийна звезда получи сърдечни благопожелания от десетки организации популярни личности и в страната и света, сред които: Кеворк Кеворкян, Аня Пенчева, Атанас Свиленов, Асен Блатечки, Йоана Буковска, Ивайло Захариев, Тони Димитрова, маестро Борислав Иванов, диригента Светослав Борисов, Владко Роже / черната перла на балета, живеещ в Ню Йорк/, топмодела на Варна, живеещ в Атланта, САЩ – Жоро Маринов и др.

Верен на своята артистична природа Кирил Аспарухов също бе подготвил интересни изненади за публиката – посрещане с музиката на любимата му група „Бийтълс“ и магичната хореография на танцовите двойки от Клуб по спортни танци „Одесос денс“ и „Варна“, към които и самият рожденик се присъедини, специалното участие на оперния певец Арсений Арсов, великолепното изпълнение на народната певица Кичка Христова. Поетичен рецитал с избрани стихове от 16-тата му книга бе поднесен в изпълнение на 14 представители от различни представители на обществото – ученици и студенти, свещеник и строителен предприемач, естраден изпълнител и галерист, режисьор и актьори от Варненския драматичен театър, оперни певци…Всичко това премина като поетична вълна от импровизираната сцена към публиката. Един от най-скъпите гости в галерията бе майката на поета, пристигнала от родния му Петрич, чиято поява на сцената предизвика искрени аплодисменти в израз на симпатия и възторг.
След рецитала поета получи поздравления от Областния управител и Председателят на Общинския съвет – Варна, от Комисията по култура и дирекция „Култура и духовно развитие“, от народния представител Борислав Гуцанов, от управителя на медийна група „Черно море“ Нася Атанасова и др.

                    Сред публиката имаше общински съветници и двама консули, народни представители и много граждани. Сред тях се включи и кмета на града – Иван Портних, който му връчи новия символ на града – статуетката на закрилника на Варна – Дарзалас. Присъстващите имаха удоволствието да се насладят на един наистина впечатляващ с организация, стил и изящество спектакъл, който за пореден път доказа, че и в България изкуството се цени от все повече хора и че подобни събития са не просто поредната PR изява, а един заслужен и споделен празник. Кирил Аспарухов винаги е намирал начини да подкрепя стойностните личности и да популяризира тяхното творчество, независимо дали са в началото на творческия си път, в развитие или в своя апогей, затова и неслучайно самият той получи Награда „Варна“ в областа на телевизионната журналистика / за първи път в сферата на културата/, Лентата на кмета на Варна и Кристалрния плакет на града за принос в развитието на културния ни живот. Затова и неудържимо продължава авторското си предаване за култура в телевизия „Черно море“ – „На брега“. И сигурно продължава да пише и стихове, за да ни изненада със следващия си поетичен сборник.

Милена Белчева
съгласувано с Кирил Аспарухов
снимка: личен архив-поетичен бал-при Маркони

     Варненци и гости на града имаха удоволствието да присъстват на творческата вечер на кинорежисьора Вълчан Вълчанов, която се състоя на 19.08.2011г., в кафе-театъра на Фестивален и конгресен център. Събитието бе уважено от изявени личности в областта на науката и изкуството и допълни достойно културния календар на Морската столица. По време на срещата, ръководена от проф.д-р Георги Бакалов бе излъчен и документалният филм-портрет „Да изпиеш горчивата чаша“. Филмът, реализиран от студенти от Факултета по журналистика към СУ, представя избрани ретроспективни кадри от живота на Вълчанов и моменти от честването на 70-годишния му юбилей в дома на киното в София през 2010г. Присъстващите в залата с нескрито любопитство наблюдаваха отразеното събитие, както и заснетите интревюта с близки, приятели, колеги и почитатели на известния кинорежисьор.                  

      Многобройните желаещи да споделят своите спомени и впечатления от познанството си и работата с талантливия  юбиляр ни напомниха за мисълта на Юлия Леонтиева, че „творчеството е като тунел, по който болката се движи с радост.“ И действително, бившата спортна надежда Вълчан Вълчанов, независимо от своята трудна подвижност и преживени изтощителни препятствия, успява да бъде в творческа кондиция и не само да отразява животослучващото се, но и да реализира своите представи за света. Пред камерата на студентите, проф.д-р Георги Бакалов от СУ също изразява своето възхищение от факта, че Вълчанов почти никога не се поддава на мисли за болката си, а постоянно е отдаден на някаква интелектуална дейност, която го откъсва от тази „фатална битийност, в която е потънал“. Професор Бакалов споделя за още един интересен филм, сниман от Вълчанов през 1978г., „Акатист за св. Климент Охридски“, представящ кадри от анкета със студенти и преподаватели от СУ „Климент Охридски“, която показва невежество по отношение на патрона на университета. Този филм съдейства и индиректно за това, варненското училище „Климент“ да бъде преименувано на „Климент Охридски“, а по-късно и да се добави званието Свети, пред името. Впоследствие към филма са добавени и субтитри на английски, за да може да бъде излъчван и на гостуващите чужденци в нашата изследователската база на остров Ливингстън, която също носи името на Кл.Охридски. Освен този, Вълчанов прави втори авторимейк и на филма „Красавици за красотата“. Директорът на Културния институт при МВнР, д-р Людмила Димитрова с искрен патос говори и за първият мултимедиен спектакъл, създаден от Вълчанов, през далечната 1972г. Проектът е озаглавен „Приказка в картини“ и показва кадри от живота и забавленията на царското семейство, представени като символи на конкретното историческо време. В желанието си да подкрепи и провокира силният дух, новаторки решения и оригиналност в работата, режисьорът осъществява своята идея за приз „Горчивата чаша“, връчван от Факултета по журналистика. Обичаният актьор Джоко Росич с особено вълнение изтъква, че този почетен символ на изпитите разочарования, но и на съхранения кураж, е сред най-скъпите признания, които е получвал. Неслучайно и филмът е взаимствал заглавието си от тази уникална като концепция награда.       

                        В показаните кадри от тържеството видяхме и журналиста от БНР Кин Стоянов, син на покойния Радой Ралин. В краткото интервю Стоянов споменава, че с известния режисьор го свързва дългогодишно семейно приятелство и споделя още един любопитен факт, че Вълчанов в своята младост е бил дори и спасител на плажа. За спортните постижения и изключителната харизматичност в общуването, както и за същественият принос на Вълчанов в кинодокументалистиката разказа и изявеният публицист и политик Велислава Дърева, която е била негова студентка.  Учениците на Вълчанов бяха заснели и откровенията на известния академик Никола Манев, който живее и твори във Франция. Независимо, че е автор на над сто самостоятелни изложби, художникът сподели, че е възвърнал самочувствието си на творец, до голяма степен, благодарение на филмите за дългогодишния му творчески път, които Вълчанов успява да заснеме. Срещите на двамата творци протичат в изключително приятелска атмосфера и още първият филм се получава много откровен, човешки и максимално непосредствен. Самият художник признава, че прозорливият сценарист и режисьор, чрез своето творчество успява „да хвърли камък в заспалите духовни води“. Твърденията му, че Вълчан Вълчанов се отличава с респектиращ устрем, дипломатичност и непримиримост бяха подкрепени и от брата на художника-Добромир, който освен артистстична кариера, може да се похвали и също с постижения в изобразителното изкуство. Талантливите братя присъстваха и на самото излъчване на филма в залата на конгресния център.                            

                        Почти всички колеги и приятели на Вълчан Вълчанов изказаха мнение, че той е изключително целенасочен, прецизен и всеотдаен към работата си. Това доказват и многобройните награди, отличия и поздравителни адреси , изпратени за тържествената вечер от различни организации и публични личности, артистично представени и прочетени от проф.д-р Минка Златева. Атрактивният журналист Емил Розов също връчва на Вълчанов почетен плакат и грамота от името на Съюза на българските журналисти. Доц.Орлин Спасов от Катедра по радио и телевизия на ФЖМК към СУ, заедно със сърдечните поздравления към своя колега, изказва и дългогодишните си убеждения, че Вълчанов успява да заличи границата между преподаване, изкуство и живот. Поздравителни слова са отправени и от представители на Клуба на Юнеско в България, Фестивален и конгресен център, Олимпийски клуб Варна и мн.други.   Факт е, че много от хората, независимо в каква област се развиват и творят, получават твърде късно признание за труда си, а някои от тях биват истински оценени, чак след като напуснат земния си път. В тази връзка можем да предполагаме, че Вълчан Вълчанов е не само успешен, реализиран, но и щастлив човек. Голяма част от неговите студенти и колеги го приемат и като изявена творческа личност, но и като предпочитан събеседник и приятел. Надяваме се, че още дълги години той ще успява да съхрани своя устрем и добронамереност, дръзновение и заразителен професионализъм.

Милена Белчева

Всяка хубава идея се ражда спонтанно и търпи своето развитие във времето. Минавайки през различни концепции, през 2010г. инициирахме създаването на Арт клуб Монограм, като платформа за популяризиране на случващото се в сферата на изкуството и културата в гр. Варна. Един от проектите, който стартирахме, е „Поетично кафене“, като през 2010г. реализирахме пет тематични издания и приобщихме много хора към тази инициатива. Идеята се осъществява с медийната подкрепа на Кафене.бг – организатори на литературните сбирки в столицата.

МБ